РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 404 

 

 

гр. Пловдив,  16 март 2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІІ състав в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

 

                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

                                  

          при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2453 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

         Производството е образувано по жалба на „Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от  И.Д.Б., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615007879-091-001/27.07.2016 г., издаден от И.К.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията  и Т.А.Т. длъжност главен инспектор по приходите -  ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 669/28.09.2016г.  на Директора на дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, в обжалваната част на непризнат данъчен кредит  в размер на 79 774,12 лв. за периодите м.08.2015 г.  и  м.09.2015 г

         Жалбоподателят чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа изцяло жалбата си. Претендира разноски по делото.

Ответникът - Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от решаващия орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615007879-020-001/25.09.2015г. издадена от И.К.К. – Началник сектор „Ревизии, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, гр. Пловдив, като е следвало да обхване задълженията му по ЗДДС  за периода16.07.2014г. – 31.08.2015г.

Срокът за завършване на ревизията е бил определен до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като връчването е било извършено надлежно на 05.10.2015г.

Със заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001615007879-020-002/22.10.2015г.  № Р-16001615007879-020-003/05.01.2016г. и № Р-16001615007879-020-004/05.02.2016г.  е променен обхвата на ревизията като освен горепосочения период ревизията е следвало да обхване и задълженията по ЗДДС за периода 01.09.2015г.-30.09.2015г., като  срокът за завършване на ревизията е бил продължен до 05.03.2016г.

Със Заповед № Р-16001615007879-023-001/01.03.2016г. ревизията е била спряна до приключване на ревизионното производство на „А.Б.Г.“ ЕООД.

Със Заповед № Р-16001615007879-143-001/10.06.2016г. ревизията е била възобновена, като срокът за завършване на ревизията е бил определен до 14.06.2016г.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16001615007879-092-001/28.06.2016г.

В законоустановения срок е бил издаден обжалваният в настоящото производство ревизионен акт Р-16001615007879-091-001/27.07.2016 г.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е бил обжалван пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, кой­то в срока по чл. 155, ал. 2 от ДОПК е постановил решението си под 669/28.09.2016г.  с което  е потвърдил РА  в обжалваната част на непризнат данъчен кредит  в размер на 79 774,12 лв. за периодите м.08.2015 г.  и  м.09.2015 г.

Предвид горното съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Органите по приходите са отказали  на жалбоподателя  „Б.“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 61 152,40 лв. по 8 бр. фактури, подробно описани в РА, издадени от доставчика „Д.Д.“ ЕООД, с предмет на доставките - био малини и малина „Херитидж“ I-во и II-ро качество.

На доставчика е била  извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-16001615191369-141-001/26.11.2015 г.като се е установило, че процесните фактури са надлежно отразени в дневника за продажби и справките-декларации. На доставчика е било изготвено и връчено ИПДПОЗЛ с № П-160001615191369-040-001/28.10.2015 г.

С  писмо от 09.11.2015 г. управителят на „Д.Д.“ ЕООД е приложил следните документи:

Издадените 8 бр. фактури; приемо-предавателни протоколи; кантарни бележки;  договор от 31.07.2015 г. за изкупуване на малини; договор от 19.06.2015 г. между „Д.Д.“ ЕООД и „А.Б.Г.“ ЕООД за преарендуване на поземлен имот, намиращ се в землището на с. Ръжево Конаре, общ. К., обл. Пловдивска, местност „Панчева могила“; оборотна ведомост; аналитични и хронологични регистри на определени счетоводни сметки; банкови извлечения; копие на анкетна карта за регистрация на „Д.Д.“ ЕООД като земеделски производител

В писмените си обяснения управителят на дружеството е заявил, че всички фактурирани малини са били в горепосочения имот, като за брането им е ползвана външна услуга с малинокомбайн, извършено от фирмите - „Б.Б.“ ЕООД  и  „В. 71“ ЕООД. Транспортирането на малините е било извършено до с. Граф Игнатиево, където се е намирала базата на „Б.“ ЕООД,  с товарен автомобил марка Мерцедес 609 Д, с рег. № РВ8571МР, собственост на К.О.М., управител на „Д.Д.“ ЕООД.

В последствие с  писмо от 12.11.2015 г. доставчикът е представил  копия на фактури, издадени от „Б.Б.“ ЕООД и „В. 71“ ЕООД към „Д.Д.“ ЕООД за услугата „Бране на малини с малинокомбайн“, ведно със съставени приемо-предавателни протоколи към тях, както и документи за извършено плащане в брой.

С второ ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-1522/09.02.2016 г., ревизиращите са изискали от „Д.Д.“ ЕООД да представят доказателства, удостоверяващи транспортирането на стоката. С писмо от 11.02.2016 г. доставчикът е приложил  договор за послужване от 03.08.2015 г., сключен между „Д.Д.“ ЕООД - „заемополучател“ и физическото лице К.О.М. - „заемодател“, както и пътна книжка.

Органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит в размер на 18 621,72 лв. по фактури с № 101/31.07.2015 г., № 102/ 03.08.2015 г., № 103/05.08.2015 г., № 104/07.08.2015 г. и № 105/10.08.2015 г., издадени от доставчика „А.Б.Г.“ ЕООД, с предмет на доставката - малини „Херитидж“ I-во и II-ро качество.

На този доставчик е била извършена насрещна проверка документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001615191375-141-001/26.11.2015 г.

Изготвено е било и връчено на доставчика ИПДПОЗЛ с № П-160001615191375- 040-001/28.10.2015 г., като в отговор са били представени следните документи: 5 бр. фактури; приемо-предавателни протоколи; кантарни бележки; договор от 28.07.2015 г. за изкупуване на малини; договор от 15.12.2014 г., сключен между „А.Б.Г.“ ЕООД и ЗП - Ц. И. Ч. за преарендуване на поземлен имот, намиращ се в землището на с. Ръжево Конаре, общ. К., обл. Пловдивска, местност „Панчева могила“; оборотни ведомости; аналитични и хронологични регистри; банкови извлечения и анкетна карта. 

Управителят на дружеството доставчик в писмените си обяснения е заявил, че малините са били отглеждани в гореописания имот, а брането им е било извършено от фирма „Б.Б.“ ЕООД, съгласно издадени фактури с получател „А.Б.Г.“ ЕООД с посочен в тях предмет „Бране на малини с малинокомбайн“. Превозът на малините е бил извършен с товарен автомобил марка Мерцедес 609 Д, с рег. № РВ8571МР, собственост на К.О.М., управител на „А.Б.Г.“ ЕООД.

Ревизиращите са изготвили и връчили   второ ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-1450/ 05.02.2016 г., с което от доставчика е било изискано представянето на доказателства, удостоверяващи реално извършен превоз на малини с горепосоченото МПС.

С писмо от 11.02.2016 г. доставчикът е представил  договор за послужване от 03.08.2015 г., сключен между „А.Б.Г.“ ЕООД в качеството му на „заемополучател“ и физическото лице К.О.М. – „заемодател“, както и пътна книжка.

Органите по приходите са извършили насрещна проверка на  „Б.Б.“ ЕООД,  документирана с протокол № П-22221715211261-141-001/15.12.2015 г. , в констативната част на който е посочено, че дружеството е издало на „Д.Д.“ ЕООД и на „А.Б.Г.“ ЕООД фактури за бране на малини и същите са отразени в дневника за продажби и справки-декларации по ЗДДС, касаещи съответните данъчни периоди на 2015 г.

Изготвено  е било и връчено ИПДПОЗЛ с № П-22221715211261-040-001/01.12.2015 г., в отговор на което дружеството е приложило първични, вторични и търговски документи, подробно описани в РД.

Управителят на „Б.Б.“ ЕООД  е заявил, че брането на малините е било извършено с наети от него технически средства, като е представил договор за отдаване под наем на селскостопанска техника от 03.08.2015 г. сключен с ЕТ „Р. 2000 - Р.Ч.“, с ЕИК *** - като наемодател, договор за отдаване под наем от 03.08.2015 г., сключен с „М-Т.Ф.Ф.“ ЕООД, като наемодател. Представено е било и споразумение от 10.08.2015 г. и счетоводни справки - хронология на сметки 411 „Клиенти“, 501“Каса в левове“, 702 „Приходи от продажби“ и 4532 „Начислен данък на продажбите“, както и аналитична справка за контрагента „Д.Д.“ ЕООД.

         Ревизиращите са приели, че доставчикът „Б.Б.“ ЕООД не представя доказателства относно реално извършено от него наемане на селскостопанската техника, необходима за бране на малините, няма доказателства за фактуриране на наемната услуга или документ за плащане на наемната цена. Прието било, че това дружество  не разполага с търговски обекти, офиси, складови помещения или други обекти, където да осъществява стопанската си дейност. Органите по приходите са приели и, че

Не са ангажирани доказателства относно качеството и количеството на малините, предадени на възложителя, както и място, където е била извършена услугата, не са посочени конкретните лица предали и приели услугата, не са представени доказателства за изразходваното гориво във връзка с предоставената услуга  от  „Б.Б.“ ЕООД  на  „Д.Д.“ ЕООД, както и къде и как е зареждано същото.

Органите по приходите са извършили насрещна проверка на доставчика „В. 71“ ЕООД, документирана с протокол № П-22221715211258-141-001/15.12.2015 г.

Изготвено е било и връчено  ИПДПОЗЛ № П-22221715211258-040-001/01.12.2015 г, като с  писмо от 07.12. 2015  г.са били представени следните документи: копие на исканите фактури, издадени от „В. 71“ ЕООД към „Д.Д.“ ЕООД; копие на договор за наем на малинокомбайн; копие на приемо-предавателен протокол  за  малинокомбайна; копие на договор за услуга между „В. 71“ ЕООД  и „Н.“ ЕООД; копие на фактура за извършен труд към горецитирания договор; копие на приемо-предавателни протоколи между „Д.Д.“ ЕООД и „В. 71“ ЕООД  и копие на споразумение между „Д.Д.“ ЕООД и „В. 71“ ЕООД; счетоводни справки - хронология на сметки 411 „Клиенти“, 501 „Каса в левове“, 702 „Приходи от продажби“ и 4532 „Начислен данък на продажбите“; аналитичен регистър на контрагента „Д.Д.“ ЕООД.

В писмените си обяснения управителят на  „В. 71“ ЕООД, е посочил, че брането на малини е било извършвано с комбайн - система за бране на меки плодове - самоходна, марка PATTENDEN, модел OSPREY, собственост на „М-Т.Ф.Ф.“  ЕООД, нает от „В. 71“ ЕООД с договор за наем от 25.07.2015 г. Към обясненията е приложен договор за наем и приложение №1 - приемо-предавателен  протокол.  Малинокомбайнът се е управлявал от Я.Ф. - управител на  „Н.“ ЕООД, по договор за услуга, като има издадена фактура от „Н.“ ЕООД за извършен труд.  Малинокомбайнът е бил приет от управителя на „В. 71“ ЕООД и е бил транспортиран до обекта на собствен ход, управляван от Я.Ф..

Ревизиращите са приели, че не са налице доказателства, удостоверяващи реалното наемане на съответната селскостопанска техника, както и такива, свързани с наличието на трудов потенциал, необходим за изпълнение на услугите, не са приложени ведомости за работни заплати, трудови договори, граждански договори, както и сметки за изплатени суми, няма данни за начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи - материали, труд, не е представен документ, от който да е видно, че лицето, управлявало комбайна притежава необходимата правоспособност.

Органите по приходите са изготвили и връчили ИПДПОТЛ с № Р-16001615007879-041-001/29.12.2015 г., на „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД, като са изискали представянето на доказателства относно комбайни за бране на меки плодове - марка „Korvan“, модел „Orbirotor 930“  и   марка „Pattenden“, модел „Osprey“.

 В представеният отговор управителят на дружеството е посочил, че е сключил  договори за отдаване под наем горепосочените машини с двете фирми. Малинокомбайните са собственост на фирма „М - Т.“ ООД, която не ги използва и затова земеделската техника се ползва под наем от „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД. Към писмените обяснения са приложени документи за закупуването на комбайните от „М - Т.“ ООД, регистрационни документи, договор от 01.03.2015 г. за ползване на земеделската техника и фактури за наем  както и протоколи за предоставяне на машините на съответните дружества в изпълнение на договорите с тях. Посочено е, че малинокомбайните са собственост на „М - Т.“ ООД, което не извършва дейност и земеделската техника  като техниката се ползва под наем от „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД с право на преотдаване. Машините са се намирали на територията на земеделското стопанство на „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД, находящо се на 1-ви километър, Пещерско шосе, землище с. Златитрап, където е извършено предаване на техниката на представители на наемателите „В. 71“ ЕООД и „Б.Б.“ ЕООД. Наемната цена е била калкулирана според моментното търсене и предлагане на подобен род машини.  Приложени са били и следните документи:  записи за осчетоводяване  на услугите -  отдаване под наем на земеделска техника; фактури, договори за наем и приемо-предавателни протоколи с „В. 71“ ЕООД  и „Б.Б.“ ЕООД; документи за закупуването на комбайните от „М-Т.“ ООД; регистрационни документи; договори за ползване на земеделска техника между „М - Т.“ ООД и „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД за навесна система за бране на плодове, марка Kovan, модел Orbirotor 930            и  навесна система за бране на плодове, марка Pattenden, модел Osprey.

Ревизиращите са приели, че не са представени  справка за наличен и използван стопански инвентар и ДМА, доказващи материалната обезпеченост на фирмата за осъществяване на доставки - документи за собствени сгради и имоти, договори за наети търговски обекти, офиси, складови помещения или други обекти. Прието било и, че не са ангажирани  доказателства за платен наем по договора с „М - Т.“ ООД на комбайн - навесна система за бране на меки плодове - прикачна, марка KORVAN, модел ORBIROTOR 930. По данни от информационната система на НАП не са издадени и не са отразявани фактури за наем в дневниците и справките-декларации по ЗДДС, нито на наемодателя - „М - Т.“ ООД, нито на наемополучателя - „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД.

Органите по приходите са присъединили към настоящето производство Искане за представяне на документи от други контролни органи с изх. №70-00-1487/08.02.2016 г. /изготвено за нуждите на ревизионното производство на „Д.Д.“ ЕООД/  изпратено до Контролно-техническа инспекция /КТИ/ към Министерство на земеделието и храните. С него е било  изискано установяване наличието на регистрирана земеделска техника на името на „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД,  на „М - Т.“ ЕООД  и  на ЕТ „Р. 2000 - Р.Ч.“ за периода от 01.01.2010 г. до 30.09.2015 г., съгласно изискванията на НАРЕДБА № 7 от 23.03.2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи.

С писмо вх. № 94-00-1487/ 25.02.2016 г. инспекцията е посочила, че   „М - Т.Ф.Ф.“ ЕООД  няма регистрирана  земеделска и горска техника;  „М – Т.“ ООД е регистрирала орбиротор марка KORVAN 930, който е бил спрян от движение на 24.09.2010 г.,  а  „Р. 2000 - Р.Ч.“  ЕТ има регистрирана земеделска и горска техника но справката не се съдържат данни за малинокомбайн. 

Органите по приходите са приели, че не са налице  доказателства относно реално използване на двете навесни системи за бране на малини предвид  факта, че комбайнът с марка „Kovan“, модел „Orbirotor 930“ е бил спрян от движение от м.09.2010 г., а за другият с марка „Pattenden“, модел „Osprey“ няма данни за наличието му  във фирма „М - Т. „ООД, а относно техниката от ЕТ „Р. 2000 - Р.Ч.“ посочените в справката машини нямат отношение към услугите, свързани с бране на малини с малинокомбайн.

Ревизиращите са установили и несътветствие на датите на фактурите за продажба на малини и съставените приемо предавателни протоколи.

В хода на ревизията, органътите по приходите  са присъединили документи, налични в данъчното досие на фирма „Х. 14-15“ ЕООД.

На това дружество е била извършена ревизия по ЗДДС, документирана с РА № Р-16001615007944-091-001/14.04.2016 г. като в констативната част на същия е посочено, че съгласно писмо от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив с вх. № К8-40#1/ 26.01.2016 г., фирма „А.Б.Г.“ ЕООД е регистрирано като земеделски стопанин на основание Наредба №3/29.01.1999г. на 20.02.2015 г., като едва на 08.06.2015 г. от страна на въпросното дружество са били декларирани засети 33 хектара малини.

Предвид горното е направен извода, че извършени през м.07.2015 г. и м.08.2015 г. продажби от това дружеството на малини към „Б.“ ЕООД не отговаря на обективната истина, тъй като същите са били засети към 08.06.2015 г. и не е възможно след един или два месеца тези насаждения да дават реколта.

Като краен извод органите по приходите са възприели, че  доставчикът „А.Б.Г.“ ЕООД не е доказал произхода на малините, които декларира като продадени на „Б.“ ЕООД през периода м.07.2015 г. и м.08.2015 г., и   на  основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя  е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 79 774,12 лв. по фактурите, издадени през съответните периоди на 2015 г. от „Д.Д.“ ЕООД и от „А.Б.Г.“ ЕООД.

По делото бе назначена ССчЕ, като  вещото лице приема следното:

Всички процесни фактури са платени изцяло от страна на жалбоподателя ,като документите,които удостоверяват извършени разплащания между контрагентите по процесните фактури са банково платежно нареждане и касов фискален бон.  Налице е  съответствие между посоченото във фактурата количество и качество на стоката  с отразеното в приемо-предавателния протокол и кантарните бележки към съответния протокол. Налице е и съответствие между закупената суровина /материали/ и продадена продукция по количеств и качество на продукцията.

По делото бяха разпитани свидетелите С.И.П. и И. Х. Х..

Свидетелят П. заяви, че е работил във фирма "Е.Е." ООД, в село Граф Игнатиево през периода  2011г. -2016г като  организатор-производство. Фирмата "Е.Е." ООД се е занимавала с преработка на замразени плодове и зеленчуци. Б." ЕООД е бил клиент като е  преработвал малини "на ишлеме". Б." ЕООД е купувало продукция от доставчици, която е била  преработвана  от "Е.Е." ООД, след което същата е била  продавана.  Свидетелят потвърди, че познава фирмите "А.Б.Г." ЕООД, като е контактувал с тях. Продукцията е била карана със собствен превоз и собствени работници. За да дойде при него някой от доставчиците той е трябвало първо да се обади предварително, че ще докара определено количество продукция. Количеството се е отчитало на касетки и се е правело на налети. Всеки един палет е бил претеглян, като него се е слагало кантарна бележка.

Свидетелят е издавал кантарни бележки  които са съответствали на реалните данни. В случаите когато е имало съмнение за качеството на продуктите свидетелят е викал технолога. Кантарни бележки са били съставяни в три екземпляра.

Свидетелят заяви, че фирмите "А.Б.Г." ЕООД и  "Д.Д." ЕООД, са производители на малини, които са били отглеждани между село Ръжево Конаре и село Главатар. Той лично е ходил там на място, през 2014г. и е констатирал, че е имало засети малини.  Всеки доставчик е бил на  отделна документация и тя е съответствала на този имот, като кодът, който съответства на имота е един и същ.

Свидетелят потвърди, че приетото от него  количество от доставчиците на фирма " Б." ЕООД съответства до килограм на издаденото количество след преработка, с изключение на фирата, която е технологично заложена.

Свидетелят Х. заяви, че работи от месец март 2015г. във фирма "Б.Б." ООД на длъжност инспектор по технология.

Тази фирма е контролен орган за сертификация на биологични производители, търговци и преработватели. Фирмата е извършвала  контролна дейност, която е включвала преглед на документацията и теренна проверка, ако лицето е производител. Фирма " Б." ЕООД е била клиент, като още преди той да започне работа " Б." ЕООД е извършвала преработка с подизпълнители и търговия с малини.

Фирмите "А.Б.Г." ЕООД, "Д.Д." ЕООД, и ЗП Ц. И. Ч. също са били клиенти на дружеството, като те са се занимавали с производство на малини и са имали насаждения  в землището на село Ръжево Конаре. Сертификацията на различии бенефициенти се е прехвърляла през годините. През 2015г. свидетелят лично е бил на проверка като е установил, че има засадени малини. Сертификацията е започнала през месец 12.2011г. и със самото започване са създадени и насажденията, като през 2014г. не е възможно да не е имало засети малини, тъй като има издаден сертификат за самите насаждения. На всеки бенефициент се е извършвала проверка един път годишно на терена. Бенефициентите са  кандидатствали за субсидиране относно  биологичното земеделие, като "Б.Б." ООД е подавала всяка година информация към Държавен фонд "Земеделие". Според свидетеля е невъзможно да се получи субсидия за имот, без да има засети малини в него. Свидетелят лично е следял начина на отглеждане при производителите и подадените количества на клиентите, като според него е налице съответствие на закупените като количество и качество малини от фирма "Б." ЕООД и продадените от производителите.

По делото бяха изискани документи от третите лица Държавен фонд «Земеделие» Областна дирекция, гр. Пловдив, «Б.Б.» ООД и Областна дирекция "Земеделие"-Пловдив, Общинска служба по земеделие –К..

От страна на Държавен фонд «Земеделие» Областна дирекция, гр. Пловдив бяха представени следните документи: Заявление за общо подпомагане с вх. № 17695637 от 14.04.2014г, подадено от Ц. И. Ч.; Декларация за прехвърляне на стопанство от 22.12.2014г. с прехвърлител Ц. И. Ч. и приобретател „А.Б.Г." ЕООД; Общо заявление за подпомагане с вх. № 18000948 от 08.05.2015г. от „А." ЕООД и заявление за подпомагане за 2015г от 11.06.2015г.; Декларация за прехвърляне на стопанство от 11.08.2015г. и 14.07.2015г. с прехвърлител  „А.Б.Г." ЕООД и приобретател „Д.Д." ЕООД; Общо заявление за подпомагане с вх. № 18279733 от 04.05.2016г. от „Д.Д." ЕООД;  Декларация за прехвърляне на стопанство от 25.07.2016г. с прехвърлител „Д.Д." ЕООД и приобретател „С.о.д. „ЕООД;  Извлечение СЕБРА за извършени плащания на „А.Б.Г." ЕООД

От страна на «Б.Б.» ООД бяха представени следните документи: становище;  споразумение за прехвърляне на стопанство от 19.07.2016г;  споразумение за прехвърляне на стопанство от 30.06.2015г.; Доклад от Контрол «Растениевъдство; Таблица за използваните парцели за 2015г.; Сертификат № BG1372A/1-16 от 03.08.2016г издаден на „С.о.д.“ ЕООД;   Сертификат № 04994 от 14.05.2015г. издаден на «Д.Д.» ЕООД; Сертификат № 04766 от 15.05.2015г. издаден на «А.Б.Г.» ЕООД; Сертификат № 04271 от 28.10.2014г. издаден на Ц. И. Ч.; Сертификат № 08850 от 28.10.2013г. издаден на Ц. И. Ч.; Сертификат № 02671 от 19.12.2012г. издаден на Ц. И. Ч.; снимков материал; Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 3286/25.07.2016г.; Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2900/30.06.2015г.; Анекс към договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти №2630/23.12.2014г.; Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2097/04.04.2014г.; Доклад от Контрол «Растениевъдство от 14.05.2015г; Приложение № 1 към т.1 от Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2630/23.12.2014г.; Доклад от Контрол «Растениевъдство от 11.08.2014г.; Скица на поземлен имот № 15-449343-08.12.2014г.

От страна на Общинска служба по земеделие –К. бяха представени следните документи: Становище; Договор за аренда от 10.10.2013 година с арендатор Ц. И. Ч.;  Договор за преарендуване от 15.12.2014- на „А.Б.Г." ЕООД; Договор за преарендуване на „Д.Д." ЕООД;  Договор за преарендуване от 15.07.2016 г. на „С.о.д." ЕООД;  Протокол            PDV-07-KK-2134/14.10.2015г.за извършена специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 12.10.2015 г.; Работна карта от извършената специализирана теренна проверка на
място на физически блок 63567-1015/ДТН/.

В становището е посочено следното:

С договор за лреарендуване, вписан в служба по вписванията под № 18404 от 22.06.2015 г., акт № 281, т.9, имот с идентификатор 63567.292.27 с площ 335,766 дка се преарендува от „А.Б.Г." ЕООД на „Д.Д." ЕООД, като на това правно основание „Д.Д." ЕООД е подала за заверка в ОСЗ К. анкетна карта и анкетен формуляр за стопанската 2015/2016 г.

С договор за преарендуване от 15.07.2016 г., имот с идентификатор 63567.292.27 с площ 335,738 дка се преарендува от „Д.Д." ЕООД  на „С.о.д." ЕООД. Този договор е едногодишен, нотариално заверен с per. № 4177 за стопанската 2016/2017 г. и на това правно основание „С.о.д." ЕООД е подала за заверка в ОСЗ К. анкетна карта и анкетен формуляр за стопанската 2016/2017 г.

Специализирана теренна проверка на място на физически блок 63567-1015/ДТН/, в който попада имот с идентификатор 63567.292.27 с площ 335.766 дка е извършена от Общинска служба по земеделие - К. на 12.10.2015 г., при която е констатирано наличие на допустима за подпомагане площ с малини, отразени в Протокол № PDV-07-КК-2134/14.10.2015 г.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Разрешаването на текущият административноправен спор по същество, налага да се констатира, че противоположните становища на страните се концентрират по отношение на наличието на процесните доставки като проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

Според органите на приходна администрация, констатацията за липса на въпросните юридически факти, се основава общо на формираният във връзка с нормата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите извод за това, че след като не се установява процесните малини да са били набрани по начина посочен от доставчиците, както и предаването на стоките или тяхното натоварване в транспортно средство, то не се установява собствеността върху тях да е прехвърлена, така както е отразено в процесните данъчни фактури.

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

Според чл.6 ал.1 от ЗДДС – Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В случая, според дефиницията, възведена в чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност(ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС, предвижда, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Съответно, според другата легална дефиниция, възведена в чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а според цитираната от органа по приходите разпоредба на чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС - Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Разпоредбата на чл. 70, ал.5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

В случая, с оглед обстоятелството, че процесните доставки представляват търговски покупко-продажби на родово определени вещи, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ, според която – “При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени”.

Разглеждането на текущият административно правен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейският съюз по отправени до него и то от български съдилища, преюдициални запитвания. В пункт 33 и сл. от Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Е.-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното : „……33 Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „доставка на стоки" по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

Оттук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобИ.е на право на собственост върху въпросната вещ.

По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобИ.е на право на собственост върху съответните стоки….“.

В същото решение, Съда на Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Е.-К" може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни........”.

В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.   

 Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз да не бъдат съобразени впълнота при разрешаването на конкретния административно правен спор, с който е сезиран административния съд.

Посочи се вече, че обекта на стопанските операции, описани в процесните фактури, очевидно налагат извода, че в случая става реч за търговска покупко - продажба на стоки, определени по техния род.

Този договор е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на б./; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погИ.е на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл.24 ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко- продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Именно, конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да бъде установеният юридическият факт, последицата от който е прехвърлянето на тази материална вещ от данъчно задълженото лице и овластяването другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик.

Органите по приходите, в хода на ревизионното производство, са акцентирали върху обстоятелството, че брането на малините не е било извършено по посочения от доставчиците начин а именно с малинокомбайни. Действително от събраните доказателства е видно, че доставчиците не са разполагали с посочените от тях комбайни.

В случая обаче  не е  задължително  брането на  процесните  продукти  да се извършило машинно, а  и в повечето случаи икономически по-изгодно е брането да  се извърши на ръка и масова е практиката,  фирмите да използват берачи и то предимно от ромски произход.

След като доставчиците са изготвили множество документи  за да докажат, че брането е било извършено с малинокомбайни /които очевидно са  с невярно съдържание/, то  съвсем логично е  те да не са съставили, съответно и осчетоводили каквито и да е документи за извършеното на ръка бране.

В случая органите по приходите не са преценили, че процесните стоки са биопродукти, като площите в които те се отглеждат подлежат на сертификация.

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че  е налице строго регламентирана законова процедура по подаване на заявления и многобройни документи, посочване и индивидуализиране на площи, сертификати, контролиращи органи, съобразно разпоредбите на ЗПЗП, Наредба 11/06.04.2009г.за условията и реда за прилагане на мярка 214 / аргоекологични плащания/ от ПРСР 2007-2013г.; Регламент /ЕО/ 1122/2009г. на Комисията; Наредба-5/2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и др.

Безспорно се доказва, че площите върху които са били  отглеждани малините са били под непрекъснат контрол от датата на подаване на завлението от Ц. Ч. /2011г./ до края на ревизирания период.

Доставчиците  „А.Б."ЕООД и „Д.Д."ЕООД са последващи бенефициенти на горепосочените площи и като такива са били многократно проверявани от контролния орган, като не са били констатирани каквито и да нередности. 

По делото е приложено становище от контролния орган  «Б.Б.» ООД видно от което е, че  е че земеделският парцел с КВС номер № 292027 и площ по скица- 33,5766 ха и площ по ИСАК- 33,00 ха, разположен в землището на село Ръжево Конаре, община К., област Пловдив, е бил сертифициран, съгласно биологични регламенти ЕО 834/2007 и 889/2008 без прекъсване през годините. В становището са посочени бенефициентите, площите, културите, количествата и качеството на продукцията, както и извършените на място проверки.

Разпитаният в съдебно заседание свидител Х. заяви, че е напълно изключено на процесните площи да не е имало засети малини, тъй като има издаден сертификат за самите насаждения.

По делото се съдържат и множество доказателства за това, че доставчиците са разполагали със стоките предмет на доставките -  издадени сертификати,  извадки за получени субсидии ДФЗ, договори и доклади за извършени проверки.

А след като доставчиците реално са разполагали с процесните стоки, то липсва каквато и да икономическа логика малините да не са били обрани, съответно и продадени.

Жалбоподателят е представил множество документи свързани с последващата реализация на малините, както и такива доказващи извършените плащания, които органите по приходите изцяло са игнорирали.

Предвид спецификата на стоката /биопродукти/ е изключително трудно тя да е била закупена от други доставчици, като напрактика е невъзможно последващите доставки да са били извършени без реално да са били извършени процесните по делото.

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че за извършване на доставките не е небходима складова и хладилна база на доставчиците, тъй като  набраната продукция се е реализирала на същия ден, като се е  транспортирала с транспорт на доставчика в хладилната база на купувача. Доказа се, при получаването й са се издавали кантарни бележки,  попълвали са се и  съответните  приемо- предавателни протоколи и тъй като доставките са се отразявали ежедневно, а в приемопредавателните протоколи са се отразявали приетите количества за няколко дни,  фактурите не са били издавани за всяка една доставка, а за няколко, като не е налице  несъответствие в датита на приемопредавателните протоколи и издадените фактури.

Ето защо съдът намира, че от съвкупният анализ на представените писмени документи от жалбоподателя, от прекия му доставчик, от предходния нему такъв и от земеделските производители, налагат извода, че те съдържат напълно идентични данни по отношение физическата наличност на стоките, на конкретния начин и действия, с които фактически са осъществявани престациите по отделните доставки.

В това отношение приетата по делото ССЕ, която като обективна и мотивирана следва да бъде кредитирана изцяло, констатира взаимовръзка и проследяемост на доставките на малини по процесните фактури с  последващата реализация на стоките, осъществена от  жалбоподателя.

Установено е също така наличието на извършени разплащания по банков път между страните по отделните доставки – преки и предходни, което ще рече, че насрещните престации по всички процесни сделки, също са надлежно извършени от съответните задължени страни.

Трайна е практиката на СЕС, че отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит, е изключение от основния принцип, като  данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки/ Решение C‑80/11, по което е постановено Решение по дело Mahagében и Dávid и др./

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се съдържат каквито и да е доказателства, жалбоподателят да е знаел или, да  е следвало да знае, че сделките, с която обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Предвид горното следва да се приеме, че процесните данъчни фактури, отразяват позитивно проявени като юридически факти облагаеми доставки, които се субсумират в хипотезите на чл. 6, ал.1, чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Няма съмнение и спор, че както прекият доставчик, така и жалбоподателят към момента на извършване на доставките, са били регистрирани по реда на ЗДДС данъчни субекти.

Крайният извод при това положение е, че в обсъжданите тук казуси, е осъществен фактическият състав, с проявлението на който, правната норма свързва пораждане на правото на данъчен кредит.

Това означава, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен и ще следва да бъде отменен.

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото,  и възнаграждението за един адвокат.

Пълномощникът на ответната страна в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат.

По основателността на възражението съдът намира за установено следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Видно от тази разпоредба е, че съдът следва да прецени каква е действителната правна и фактическа сложност на делото.

За изясняване на правния спор, предвид фактическата и правната сложност на делото, бе назначена експертиза, разпитани бяха свидетели,  проведени бяха и множество съдебни заседания, в хода на които процесуалният представител на жалбоподателя участва активно.

Ето защо съдът намира, че следва да присъди в пълен размер сторените от жалбоподателя разноски в размер общо на 6950 лв.

         Предвид горното  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

        

         ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615007879-091-001/27.07.2016 г., издаден от И.К.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията  и Т.А.Т. длъжност главен инспектор по приходите -  ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 669/28.09.2016г.  на Директора на дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, в обжалваната част на непризнат данъчен кредит  в размер на 79 774,12 лв. за периодите м.08.2015 г.  и  м.09.2015 г

         ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от  И.Д.Б., сумата в размер на 6950 /шест хиляди деветстотин и петдесет/ лева.

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: