Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1281

 

Гр. Пловдив, 17.07. 2017 година

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  ПЛОВДИВ, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно засеД.е на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов адм.дело № 2493 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

        

         Жалбоподателят “К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и ад­рес на управление: гр. ***, представлявано от управите­ля на дружеството Е.Е.,чрез адв. Б., е ос­порил Реви­зионен акт /РА/ № Р-16002415009634-091-001/12.07.2016 г., издаден от М. Й. Л. – началник сектор, възложил ревизията, и Р.Б.Т., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Реше­ние № 671/30.09.2016 г. на ди­ректор ди­рекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта  за непризнат данъчен кредит в размер на 51 924.18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17 144.63 лв., както и мълчаливо потвърден в частта за допълнително начислен ДДС за 2012 г., 2013 и 2014 г. общо в размер на 844.00 лв. по четири броя фактури, издадени от дружеството-жалбоподател през м.06., м.08.2012 г., м.11.2013 и м.11.2014 г. 

Недоволен от така издадения РА, потвърден от ди­рек­тор дирекция “ОДОП”, жал­­боподателят счита, че същият е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при съществено нарушение на материалните и процесуални норми. В тази насока излага подробни мотиви в жалбата. Относно процесуалните нарушения твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.3 и чл.5 от ДОПК. Твърди се, че неправилно са анализирани представените доказателства и сочи, че не е съгласен с изводите на приходната администрация  по отношение производството по несъстоятелност на доставчика „Д.Е.И.“ ЕООД. По отношение на допълнително начисления ДДС се твърди, че липсва какъвто и да било анализ на обстоятелствата като: - налице ли са оригиналните данъчни фактури у твърдените клиенти; налице ли са копия на същите в нашето счетоводство и от кое материалноотговорно лице са подписани те като издател от страна на жалбоподателя, респ. за получател от другата. Оспорва и констатациите по отношение правото на приспадане на ДК по фактурите за на закупено гориво. Сочи се практика на СЕС по Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на РА, като подробни доводи се излагат в представената по делото писмена защита, и се претендират разноски по делото.

Ответникът по жалбата – ДИРЕКТОРЪТ НА ДИРЕКЦИЯ  “ОДОП ”– Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител юриск. Х., счита съ­ща­­та за неоснователна, и моли съда да я отхвърли по съображения из­ложени в представената по делото писмена защита. Пре­тендира присъж­дане на юрис­кон­сул­т­с­ко възнаграждение.

Пловдивският административен съд, Х състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за ус­та­новено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002415009634-020-001/25.11.2015 г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.03.2010 г. – 30.09.2015 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е връчена на 01.12.2015 г., чрез електронно съобщение (лист 438). Въз основа на искане за продължаване срока на ревизията от 26.02.2016 г. е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002415009634-020-002/26.02.2016 г., като е определен срок за приключване до 01.04.2016 г. Заповедта е връчена по електронен път на 26.02.2016 г. Въз основа на искане за продължаване срока на ревизионното производство от 29.03.2016г. е издадена и Заповед за изменение на ЗВР № - Р-16002415009634-020-003/29.03.2016 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 01.05.2016 г.(лист 429).

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г., издадена от директора на ТД на НАП Пловдив (лист 5-6).

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен Ревизионен доклад № Р-16002415009634-092-001/16.05.2016 г. По така съставения РД няма подадено възражение. Въз основа на РД е съставен и РА № Р-16002415009634-091-001/12.07.2016г., с който на ревизираното дружество са определени задължения, произлизащи от непризнат данъчен кредит в общ размер на 70 513,45 лева.

Въз основа на молба за поправка на очевидна фактическа грешка в РА от 25.07.2016 г.(лист 106) и Резолюция за извършване на проверка за поправка на очевидна фактическа грешка от 26.07.2016 г. (лист 104) е издаден РА за поправка на ревизионен акт № П-16002416133117-003-001/26.07.2016г., с който са поправени определените на ревизираното дружество задължения, произлизащи от непризнат данъчен кредит в общ размер от 70 513,45 лева на 70 198,88 лева.

Така издаденият ревизионен акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, като с Решение № 671 от 30.09.2016 г. Директорът на дирекцията го е потвърдил в обжалваната част за непризнат данъчен кредит.

Процесният ревизионен акт, потвърден с горецитираното решение на директор на дирекция “ОДОП”–Пловдив,  е обжалван на основание и срока по чл.156 ал.1 от ДОПК пред Административен съд – Пловдив, което е и предметът по повод на който е образувано производството по настоящото  дело.

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. В този смисъл следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила.

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо правен ин­те­рес от това.

Процесният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По отношение на „К.“ ЕООД не е признат данъчен кредит /ДК/ по множество фактури, подробно описани в РД, издадени от следните доставчици:

-         „Д.“ ЕООД – непризнат ДК в размер на 2 120.00 лв.;

-         „Д. Г“ ЕООД – непризнат ДК в размер на 11 797.40 лв.;

-         „Д.“ ЕООД – непризнат дК в размер на 5 068.00 лв.;

-         „Д.Е.И.“ ЕООД – непризнат данъчен кредит в размер

на 4 969.20 лв.;

-         „М.П.“ ЕООД – непризнат данъчен кредит в размер на

14 678.00 лв.;

-         „Т.Б.“ ЕООД – непризнат ДК в размер на 3 050.00

лв.

         Не е признат данъчен кредит в размер на 10 241.58 лв. по множество доставки на гориво, документирано с издадени фактури от „О.М.В.Б.“ ООД, „З.Г.И.О.“ ЕООД и „Ю.С.“ ЕООД.

         Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди 01.03.2010 г. – 30.09.2015 година.

         През ревизирания период основна дейност на „К.“ ЕООД е търговия на едро с живи животни, които се изкупуват от частни стопани и фирми, колят се на ишлеме и месото се продава на месопреработвателни предприятия за преработка. Дружеството отглежда животни в с. Петрово, обл. Стара Загора, в собствен стопански двор. Регистрирано е като земеделски производител за производство и търговия със сурово прясно мляко.

I.                  „Д.“ ЕООД – отказан е данъчен кредит в размер на 2 120.00

лв. във връзка с издадени  от това дружество 2 бр. фактури: №917/15.03.2010 г. и № 924/24.03.2010 г. с предмет на доставка – комбиниран фураж.Установено е, че „Д.“ ЕООД е заличено в ТР на 03.06.2014 г. В тази връзка органите, извършващи ревизията, са отправили искане за представяне на документи и писмени обяснения на лицето Д.Я.Д. – представляващ дружеството до момента на заличаването му.  Искането е било за представяне на всички документи и писмени обяснения относно фактурирания фураж – фактури от предходни доставчици, договори, приемо-предавателни протокол /ППП/, начин на транспортиране, начин на разплащане и пр.  Документи не са представени в указания от органите по приходите срок, нито до издаване на РА.

         От извършената проверка в информационните масиви на НАП е установено, че предходни доставчици на „Д.“ ЕООД са „Е.2000“ ЕООД /покупка на брашно/, „К.“ ЕООД /покупка на гориво/ и „С.“ ООД /покупка на горива/ е установено, че няма предходен доставчик на фураж. Установено е също така, че към датите на издадените фактури, дружеството не е имало кадрова обезпеченост, не е притежавало транспортни средства, няма данни за наети или собствени ДМА – склад, магазин или офис.

         С цел изясняване наличието на доставки по горецитираните 2 бр. фактури, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16002415009634-040-003/21.03.2016 г., с което са изискани заверени копия на процесните факт,ури, документи за разплащане, заявки, договори, ППП, стокови разписки, начин на разплащане, документи, доказващи транспортирането на стоките, за чия сметка е транспортът и кой го е извършил, счетоводни справки относно осчетоводяването на фуража и последващата му реализация. Поискани са писмени обяснения за местонахождението на обекта, където са получени и съхранявани фуражите.

         „К.“ ЕООД е представило документи и писмени обяснения, получени на 05.04.2016 г., чрез пощенски оператор, като е посочило, че за издадените фактури няма сключен договор, а сделките са уговаряни устно. Разплащането е извършено в брой, приложени са 2 бр. РКО за извършени плащания между двете дружества. Фуражът е заприходен по счетоводна сметка 302 – материали, след което е изписан по сметка 601 – разходи за материали.

         В резултат на събраните доказателства, органите по приходите са формирали извод, че липсва доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – т.е. не е възможно да са извършени доставки на комбиниран фураж по фактури, издадени от „Д.“ ЕООД и на е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 от с.з. Приходната администрация е констатирала, че от извършените справки и представените документи и писмени обяснения не може да бъде доказано по безспорен начин наличие на стоки при доставчика, и не се доказва прехвърлянето на собствеността върху тях. С непредставянето на каквито и да е допълнителни документи, обяснения и доказателства, от страна, както на доставчика, така и на получателя, е формиран извод, че следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

         II. „Д. Г“ ЕООД – отказаният ДК в размер на 11 797.40 лв. е за периоди м.03., м.04., м.06., м.07., м.08., м.09.2010 г. и м.04.2011 г. във връзка с издадени от „Д. Г“ ЕООД 8 бр. фактури за покупка на прасета за угояване и фураж.

         Извършена е насрещна проверка, приключила с Протокол № 16002416018260-141-001/20.04.2016 г. На „Д. Г“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ изх. № П-16002416018260-С32-001/12.03.2016 г. Връчването е извършено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като не е открит представляващият дружеството или друго упълномощено лице да контакт. Изискано е представянето на всички документи и писмени обяснения относно фактурираните доставки – фактури от предходни доставчици, договори, ППП, начин на транспортиране, начин на разплащане и пр. Документи не са представени в указания от органите по приходите срок, нито до издаване на РА.

         С цел изясняване на доставките по процесните 8 бр. фактури, на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ № Р-16002415009634-040-003/21.03.2016 г., с което са изискани заверени копия на фактурите, документи за разплащане, заявки, договори, ППП, стокови разписки, начин на разплащане, документи, доказващи транспортирането на стоките, за чия сметка е транспорта и кой го е извършил, счетоводни справки относно осчетоводяването на фуража и прасетата, както и последващата им реализация. Писмени обяснения за местонахождението на обектите, където са получени о съхранявани фуражите и отглежД. прасетата.

         „К.“ ЕООД представя писмени обяснения, получени от 05.04.2016 г. чрез пощенски оператор, като е посочило, че за издадените фактури няма сключен договор, а сделките са уговаряни устно. Разплащането е извършено в брой, за което към фактурите има приложени РКО за извършени плащания между двете дружества. Превозът бил за сметка на доставчика и транспортът е включен в цената на прасетата и фуража. Приложени са ППП, в които са описани само брой получени прасета и количество фураж.

         Органът по приходите е извършил проверка в информационните масиви на ТД на НАП, която е документирана в информационните масиви на ТД на НАП, която е документирана с Протокол № 102454/29.03.2016 г., приложен РА и РД, при която е установено: „Д. Г“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС на 05.09.2012 г. има регистриран 1 бр. ЕКАФП, до м.07.2010 г. е имало назначен 1 управител  селско стопанство, 1 главен счетоводител и 3 лица като работници в строителството. В дневниците за продажби за съответните данъчни периоди са отразени фактурите, издадени на „К.“ ЕООД с предмет на доставката „продажба животни“. В дневниците за покупки за 2010 г. „Д. Г“ ЕООД декларира покупки на стоки и горива, дружеството е притежавало МПС /товарен автомобил „И. Д.“ с рег. № СТ 81 90 СО/, иза задължения към бюджета в особено големи размери – 1 026 537.63 лв., подавани са ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО за 2010 и 2011 г., в които декларира данъчни загуби.Извършената проверка в дневниците за покупки на „Д. Г“ ЕООД е установила, че периодите, в които са издавани фактури за продажба на прасета и фураж, няма покупки на такива. Декларирани са само доставки на гориво, разходи за ток и аванси.          

         В хода на ревизията органът по приходите е извършил проверка в данъчно-осигурителното досие на „Д. Г“ ЕООД и с Протокол № 1024253/29.03.2016 г. са присъединени копия на РА № 241106854/12.04.2012 г., ведно с РД № 1106854/03.02.2012 г. за извършени ревизии относно приложението на ЗДДС за периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и РА № 241305625/18.03.2014 г. и РД № 1305625/044.02.2014 г. – за период от 01.01.2011 г. до 05.09.2012 г.

         От посочените по-горе ревизионни актове е установено, че основен доставчик на „Д. Г“ ЕООД за първия ревизиран период е „Д. – ИИ – 2008“ ЕООД. След извършена насрещна проверка и анализ на документите, е формиран извод, че не боже да бъде доказано твърдение за доставка на стоки – дървен материал, пшеница, слънчоглед и прехвърлянето на собствеността върху тях. От събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че няма реално извършени доставки на стоки между „Д. Г“ ЕООД и „Д. – ИИ 0- 2008“ ЕООД по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от с.з. На „Д. Г“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Д. – ИИ – 2008“ ЕООД на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и ал.2, и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС. За следващия данъчен период, ревизията на „Д. Г“ ЕООД е извършена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, тъй като ревизираното лице не е представило първични документи. Относно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, според органите по приходите, следва да се има предвид разпоредбата на чл.71 т.1 от ЗДДС, съгласно която, регистрираното по ЗДДС лице, упражнява  правото си на приспадане на ДК, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В тази връзка, поради непредставяне на първични документи, на „Д. Г“ ЕООД е отказана целият приспадна ДК за ревизирания период.

         В резултат на събраните доказателства органите по приходите са формирали извод, че липсва доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС – не е  възможно да са извършени доставки на фураж и прасета за угояване по фактури ,издадени от „Д. Г“ ЕООД с получател „К.“ ЕООД и не е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 от с. з. От извършените справки, присъединените и представените документи и писмени обяснения, неможе да бъде доказано по безспорен начин наличие на стоки при доставчика и не се доказва прехвърлянето на собствеността върху тях. С непредставянето на каквито и да е допълнителни документи, обяснения и доказателства, както от страна на доставчика, така и от страна на получателя, е формиран извод, че доставките на фуража и прасетата за угояване не са реално извършени. В тази връзка на „К.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на ДК на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС в размер на 11 797.40 лв.

         III. “Д.“ ЕООД – отказано е ДК в размер на 5 068.—лв. по фактури с № 20038/31.08.2015 г. и № 20039/15.09.2015 г., издадени от това дружество с предмет на доставките – комбиниран фураж.

         Извършена е насрещна проверка, в хода на която  е изготвено и връчено по реда на чл.32 от ДОПК ИПДПО № П-16002416018149-040-001/27.01.2016 г. Изискано е представянето на всички документи и писмени обяснения относно фактурираните доставки – фактури от предходни доставчици, договори, ППП, начин на транспортиране, начин на разплащане и пр. Документите не са представени в указания срок, нито до издаване на РА.

         С цел изясняване наличието на доставките по горе цитираните фактури, на РЛ е връчено ИПДПО № Р-16002415009634-040-003/21.03.2016 г. с което са изискани заверени копия на процесните фактури, документи за разплащане, заявки, договори, ППП, стокови разписки, начин на разплащане, документи, доказващи транспортирането на стоките, за чия сметка е транспортът и кой го е извършил, счетоводните справки относно осчетоводяването на фуража и последващата му реализация. Писмени обяснения за местонахождението на обекта, където са получени и съхранявани фуражите.

         „К.“ ЕООД е представило писмени обяснения, получени на 04.04.2016 г., чрез пощенски оператор, като посочва, че за издадените фактури няма сдключен договор, а сделките са уговаряни устно. Твърди, че разплащането е извършено по банков път, но не са представени платежни документи. Представени са два броя ППП - № 19/31.08.2015 г. и № 25./15.09.2015 г. като получател на фуража е записан „К.“ ЕООД, а като изпращач: - „Д.“ ЕООД , адрес – Стара Загора, наименование на стоката – комбиниран фураж, количество – 39 и съответно – 11 тона, приел стоката – Е.Е. /подпис/, предал- Н. Атанасов – без подпис. Фуражът е заприходен по дебита на с/ка 302 – материали, след което е отчетен на разход по дебита на с/ка 601 – разходи за материали. Като превозвач на стоката се посочва „А.Т.“ ЕООД. Представени са два броя товарителници – серия М № 139405 от 31.08.2015 г. за превоз на 14 500 кг фураж с изпращач „Д.“ ЕООД и получател „К.“ ЕООД, натоварено в Стара Загора, разтоварено в с. Петрово с автомобил – марка „Ш.“, с рег. № СТ 27 11 СН и ремарке с рег. № СТ 25 87 СН на 31.08.2015 г. и серия М № 139403 от 31.08.2015 г. за превоз на 14 500 кг фураж с изпращач „Д.“ ЕООД и получател „К.“ ЕООД, натоварено в Стара Загора, разтоварено в с. Петрово с автомобил – марка Шкода с рег. № СТ 27 11 СН и ремарке с рег. № СТ 25 87 СН на 31.08.2015 г.

           Изготвено е ИПДПО към фирмата превозвач с изх. № Р-16002415009634-041-001/15.01.2016 г. Същото е изпратено по пощата на декларирания адрес за кореспонденция и се е върнало на 11.02.2016 г. с отметка „Непознат на адреса“. Същото искане е изпратено и на ел. поща на „А.Т.“ ЕООД на 19.02.2016 г. и на 21.032016 г. – alfatrans.sz@gmail.com. До момента на издаване на РА не е получено потвърждение за получаването му, съответно, не са представени документи и писмени обяснения.

         В хода на ревизията, органът по приходите е извършил проверка в информационните масиви на НАП относно „А.Т.“ ЕООД, която е документирана с Протокол № 102456/06.04.2016 г. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по чл.176 от ЗДДС на 31.03.2009 г., няма регистриран ЕКАФП, имало е назначени 4 лица на длъжност шофьор, но за тях не е подавана информация  /декларация обр.6/ през 2015 г. и не са внасяни осигуровки. Дружеството притежава МПС – влекач „Ш.“ с рег. № СТ 27 11 СН и полуремарке с рег. № СН 25 87 ЕХ. „А.“ ЕООД има задължения към бюджета в големи размери – 158 097.72 лв. за невнесен ДДС и задължения за ЗОВ.

         От направения анализ, органите по приходите, извършили ревизията, са формирали извода, че липсва данъчно събитие по горе описаните фактури, издадени от „Д.“ ЕООД и са налице обстоятелства, свързани с отказване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя „К.“ ЕООД.

IV. „Д.Е.И.“ ЕООД, по фактури: № 3000000351/03.10.2011 г., ф-ра № 3000000352/04.10.2011 г. и ф-ра № 3000000353/05.10.2011 г. е отказан данъчен кредит в размер на 4 969.20 лв. с предмет  на доставка – комбиниран фураж.

Установено е, че „Д.Е.И.” ЕООД е заличено в ТР съгласно решение № 43/24.01.2015 г. на Окръжен съд - Ст. Загора. В тази връзка, органите извършващи ревизията са отправили искане за представяне на документи и писмени обяснения на лицето Й.П.В.- представяващ горе цитираното дружество до момента на заличаването му. Изискано е представянето на всички документи и писмени обяснения, относно фактурирания фураж – фактури от предходни доставчици, договори, приемо-прадавателни протоколи, начин на транспортиране, начин на разплащане и т.н.  Документи не са представени в указания от органите по приходите срок, нито до издаване на процесния РА.

От извършената проверка в информационните масиви на НАП е установено, че „Д.Е.И.“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС на 28.11.2011 г. До 2005 г. дружеството е притежавало офиси в гр.София, *** и ул. ***, както и бензиностанция в с.***, общ. Троян, имало регистриран ЕКАФП. Нямало е назначени лица по трудови договори към датите на издаване на фактурите на „К.“ ЕООД. Последният трудов договор е прекратен през м. март 2011 г. При проверката в информационната система /VAT11/ е установено, че в дневникът за продажби и СД по ЗДДС за м.10.2011 г., както и в следващите данъчни периоди, не са отразени фактурите издадени на „К.“ ЕООД. „Д.Е.И.” ЕООД е притежавало товарен автомобил Скания П 93 МЛ с рег.№ С 6114 ХС до 29.12.2011 г. Дружеството е със задължения към бюджета в особено големи размери – 6 857 156 лв.

С цел изясняване наличието на доставки по горецитираните фактури, издадени от „Д.Е.И.” ЕООД, на представляващия на „К.“ ЕООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-16002415009634-040-005/20.04.2016 г., с което са изискани заверени копия на процесните фактури, документи за разплащане, заявки, договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, начин на разплащане, документи доказващи транспортирането на стоките, за чия сметка е транспорта и кой го е извършил, счетоводни справки относно осчетоводяването на фуража и последващата му реализация. Писмени обяснения за местонахождението на обекта, където са получени и съхранявани фуражите.        

До приключване на ревизията исканите документи и писмени не са представени, с изключение на въпросните фактури и товарителници към тях, които носят същите номера и дати както фактурите. Превозното средство посочено в тях е автомобил МАН с рег.№ СТ 35 08 АВ, чиято собственост е неустановена, въпреки че е изпратено запитване до началник отдел пътна полиция при КАТ, гр.Ст.Загора и е получен отговор с вх.№ 13-00-184/14.04.2016 г., според който, за този товарен автомобил няма информация. От страна на „К.“ ЕООД и от „Д.Е.И.“ ЕООД също не са представени документи за собствеността на автомобила.

Не са представени ППП, пътни листове,  разрешителни, които да доказват прехвърлянето на собствеността на стоката от доставчика към клиента, начинът на нейното транспортиране и за чия сметка е осъществен транспортът, както от ревизираното дружество, така и от посочения пряк доставчик. Не може да бъде установен произходът на стоките, тъй като не са представени фактури от предходните доставчици на комбинирани фуражи. Доставчикът няма назначени лица на трудови договори - т.е липсва  кадрова обезпеченост за извършване доставка на 41 410 кг. фуражи.

Предвид гореизложеното, на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1, ал.2 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.6 от ЗДДС, органите по приходи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на „К.“ ЕООД за м. 10.2011 г. в размер на 4 969-20 лв. по горе цитираните фактури, издадени от  „Д.Е.И.” ЕООД.

V. – „М.П.“ ЕООД - отказан е данъчен кредит за м. 05.2012 г. и м.06.2013 г. в размер на 14 678.00 лв. с предмет на доставка - покупки на шрот и комбиниран фураж:

Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения, изх. № Р-16001616007853-040-001/15.01.2016 г., което е изпратено същия ден на „М.П.” ЕООД на декларирания ел. адрес – mira.perfect@gmail.com. Извършени са две посещения на декларирания адрес за кореспонденция. Връчването е извършено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като не е открит представляващия дружеството или друго упълномощено лице за контакт. Изискано е представянето на всички документи и писмени обяснения, относно фактурираните доставки – фактури от предходни доставчици, договори, ППП, начин на транспортиране, начин на разплащане и т.н.  Документи не са представени в указания от органите по приходите срок, нито до издаване на процесния РА.

Извършена е проверка в информационните масиви на ТД на НАП, при която е установено, че „М.П.” ЕООД, има деклариран търговски обект „магазин“ в гр. Пловдив, ***. Няма декларирани лица назначени на трудови договори, не притежава МПС и сгради, има регистриран ЕКАФП с рег.№ 3630752 на обект за търговия на дребно с други стоки, намиращ се в гр. Пловдив*** и ЕКАФП с рег. № 3519895 в обект за хранителни стоки, в гр. Пловдив, ул. **. За периода от м.01.2015 г. до м.07.2015 г. дружеството не е закупувало стоки, материали и др. и няма отразени доставки в дневниците за покупки на цитираните данъчни периоди.  В дневниците за продажби на м. 04.2015 г. е отразена ф-ра № 10037/30.04.2015 г. издадена на „К.“ ЕООД, в м. 05.2015 г. са отразени ф-ра № 20002/04.05.2015 г. и ф-ра № 10021/29.05.2015 г., за м. 06. 2015 г. е отразена ф-ра № 2006/01.06.2015 г. и в дневник за продажби за м. юли 2015 г. е отразена ф-ра № 20010/10.07.2015 г. Извършените проверки са документирани с протокол № 1024935/19.02.2016 г., приложен към РД.

С цел изясняване наличието на доставки по горе цитираните фактури, издадени от „М.П.” ЕООД на представляващия на „К.“ ЕООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-16002415009634-040-002/24.02.2016 г., с което са изискани заверени копия на процесните фактури, документи за разплащане, заявки, договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, начин на разплащане, документи доказващи транспортирането на стоките, за чия сметка е транспорта и кой го е извършил, счетоводни справки относно осчетоводяването на фуража и последващата му реализация. Писмени обяснения за местонахождението на обекта където са получени и съхранявани фуражите.        

Ревизираното лице е представило писмени обяснения, получени на 10.03.2016 г. чрез пощенски оператор. В тях е посочено, че при осъществяване доставките от „М.П.“ ЕООД фуражите са доставени в складова база на „К.“ ЕООД, която е неразделна част от краварника в с.Петрово. Фактурите са съставяни при осъществяване на сделката и подписани от управителите на двете дружества. Лицата участвали в разтоварването са К. Д. М. - шофьор, О.И.И.  - общ работник, М.И.М.- общ работник, Д.Г.К.– общ работник и П.Г.С., всички назначени на трудови договори в „К.“ ЕООД.

За превозвач е посочено „А.Т.“ ЕООД - същото дружество, което „К.“ ЕООД твърди, че е извършило транспортирането на фуража и по фактурите, издадени от „Д.“ ЕООД. В тази връзка органите по приходи са извършили редица действия, подробно описани по-горе в настоящото решение.  

След извършен анализ на събраните в хода на ревизията документи, органите по приходите са счели, че не са налице достатъчно доказателства „М.П.“ ЕООД да е имал възможност да извърши описаните във фактурите доставки на слънчогледов шрот и комбинирани фуражи. Предвид гореизложеното на  „К.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС в размер на 14 678.00 лв.

VI. „Т.Б.“ ЕООД -  отказан е данъчен кредит в размер на 3 050.00 лв., по издадени от фактури № 304/28.05.2012 г. и № 375/28.06.2013 г. с предмет на доставка подобрители и добавки за храна за животни.

Извършена е насрещна проверка, документирана с протокол  № П-16002416025410-141-001/25.03.2016 г. Изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснение с изх. № П-16002416025410-040-001/18.02.2016 год. е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като не е открит представляващия дружеството или друго упълномощено лице за контакт. Изискано е представянето на всички документи и писмени обяснения, относно фактурираните доставки – фактури от предходни доставчици, договори, ППП, начин на транспортиране, начин на разплащане и т.н.  Документи не са представени в указания от органите по приходите срок, нито до издаване на процесния РА.

При проверка в информационните масиви на НАП, органите по приходи са установили, че „Т.Б.“ ЕООД е издало и отразило в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди на „К.“ ЕООД ф-ра № 304/28.05.2012 год. с данъчна основа 5 130,00лв. и ДДС 1 026,00лв., с предмет на доставката – „стоки“ и ф-ра № 375/28.06.2013 год. с  данъчна основа 10 120,00 лв. и ДДС 2 021,00 лв., с предмет на доставката – „микс подбор“. „Т.Б.“ ЕООД  е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 07.05.2014 г. на основание чл.110 ал.1 т.3 от ЗДДС във връзка с чл.176 т.1 и т.3 от същия закон. Няма назначени работници на трудов договор, няма регистрирано МПС, налице са задължения към бюджета в особено големи размери - 49 574.00 лв. Няма данни „Т.Б.“ ЕООД да е закупувало хранителни добавки, които да бъдат предмет на последваща реализация към „К.“ ЕООД.

На представляващия на „К.“ ЕООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх № Р- 16002415009634-040-003/21.03.2016 г., с което са изискани заверени копия на процесните фактури, документи за разплащане, заявки, договори, ППП, стокови разписки, начин на разплащане, документи доказващи транспортирането на стоките, за чия сметка е транспорта и кой го е извършил, счетоводни справки относно осчетоводяването на хранителните добавки и последващата им реализация. Писмени обяснения за местонахождението на обекта където същите са получени и съхранявани.        

Дружеството е представило писмени обяснения, получени на 05.04.2016 г. чрез пощенски оператор като е посочено, че за издадените фактури няма сключен договор, а сделките са уговаряни устно. Превозът е бил за сметка на доставчика, транспортът е включен в цената на фуража и няма издадени фактури за транспорт. Лицата участвали в разтоварването и товаренето на фуража са М.И.И., М.И.М., П.Г.С. и Д. Г. К.. Хранителните добавки са осчетоводени по дебита на сметка 302 - материали.

След извършен анализ на събраните в хода на ревизията документи органите по приходите са установили, че те не доказват доставчика „Т.Б.“ ЕООД да е имал възможност да извърши описаните във фактурите доставки на подобрители, посочени в гореописаните фактури.  Самото ревизирано лице също не е представило убедителни доказателства за това. Предвид гореизложеното, на  „К.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС в размер на 3 050.00 лв.

VII. Отказан е и данъчен кредит в размер на 10 241.58 лв. по множество фактури за гориво, издадени от „О.М.В.Б.“ ООД, „З.Г.И.О.“ ЕООД“ и „Ю.С.“ ЕООД.

Органите по приходи са направили анализ на притежаваните от дружеството транспортни средства. Установено е, че „К.“ ЕООД  има собствен товарен автомобил Мерцедес 409 Д с рег. № СТ *** СС,  и товарен автомобил Мерцедес 817 /фургон/ с рег.№ СТ ***СА. Последният е отдаден под наем с договор от 01.11.2012 г. на  „А.К.2011“ ООД за срок от 5 години с наемна цена 1000.00 лв. без ДДС годишно. Няма уговорена клауза горивото и разходите за поддръжка на въпросното МПС да са за сметка на наемодателя.

В хода на ревизията  дружеството не е представило пътни листове, товарителници, експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, поръчки и др. документи, доказващи, че закупуваното гориво е използвано за целите на последващи облагаеми достави и за стопанската му дейност.

Изготвена е подробна таблица за целия ревизиран период, съдържаща следните данни: номер и дата на фактурите, данъчна основа, начислен ДДС, име на доставчик, количество заредено гориво, час на зареждане и период, през който ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. /Приложение 26 на РД /.

Видно от така изготвената таблица на една и съща дата „К.“ ЕООД извършва по няколко зарежД.я на малки количества /сравнително еднакви –16 л, 20 л, 38 л, 40 л/, през малък часови интервал от време като например: на 29.03.2014 г. – 7 бр. фактури / в 9,02 ч., в 09,57 ч., в 13,55 ч., 14,38 ч., в 18,05 ч./, на 23.10.2011г. – 3 бр. фактури /в 09,44 ч., в 10,08 ч., в 13,41ч./ и т.н.

Направен е извод, че резервоарите на товарните автомобили са с голяма вместимост и тези заредени количества са твърде малки и нетипични за товарни автомобили. Освен това не е икономически изгодно и рентабилно да се зареждат многократно минимални количества от една и съща бензиностанция.

Не са представени от ревизираното лице документи, от които да се установи за какви цели е изразходвано горивото. Предвид това, в ревизията е прието, че не са налице доказателства за използване на закупеното гориво за икономическата дейност на дружеството и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС.

         Относно допълнително начислен ДДС по фактурите от м.06. и м.08.2012 г., по фактурите, издадени от „К.“ ЕООД.

         В хода на ревизията са установени неотчетени приходи по издадени фактури от ЕООД „К.“, както следва: - фактура № 698/30.06.2012 г., издадена на „А.К.2011“ с Булстат 201765642 за превоз на животни в размер на 1 500.00 лв. и ДДС – 300.00 лв.; фактура № 639/03.08.2012 г., издадена на „Б.Б.“ ООД с Булстат 119623101 за превоз на животни в размер на 720.00 лв. и ДДС – 144.00 лв. Проверка в дневниците за продажби на „К.“ ЕООД за тези два месеца на 2012 г. е установила, че тези две фактури не са включени.

         Проверка в дневника на „А.К.2011“ ЕООД е установила, че дружеството е включило фактура № 698/30.06.2012 г., като е ползвало данъчен кредит. Аналогичен е изводът и по отношение на „Б.Б.“ ООД, което също е ползвало данъчен кредит.    

         На основание чл.86 ал.1 от ЗДДС и чл.82 ал.1 във връзка с чл.6 ал.1 от с. з. ревизията е начислила ДДС общо в размер на 440.00 лв. по издадени фактури и неотразени в дневник за продажби и СД по ЗДДС по периоди, както следва: - за м.06.2012 г.  – 300.00 лв. и за м.08.2012 г. 144.00 лв.

         За 2013 и 2014 г. е установено, че „К.“ ЕООД е отдало под наем на „А.к.“ ООД т. а. „Мерцедес“, модел 817, с рег. № СТ ***СА, като и за двете години жалбоподателят не е издал фактури за наема на автомобила и не е начислил дължимият ДДС, свързан с доставката на услуга „предоставяне на товарен автомобил под наем“.

         На основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.82 ал.1 от ЗДДС ревизията е начислила ДДС общо в размер на 400.00 лв. по издадени фактури и неотразени в дневник за продажби и СД по ЗДДС по периоди, както следва: - за м.11.2013 г.  – 200.00 лв. и за м.11.2014 г. - 200.00 лв.

         За да потвърди изрично РА в частта за непризнат данъчен кредит, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.

         В с.з. на 24.04.2017 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи. Крайното заключение на вещото лице е, че счетоводството на жалбоподателя е редовно водено, като посочва конкретно движението по сметките, включително заприходяване и отписване на материали. Представило е в табличен вид всички спорни фактури, с всички реквизити в тях, както и извършените плащания. Пак в табличен вид е представен и обемът на общите приходи на дружеството-жалбоподател и от какво е формиран той. Констатирано е също така, че няма различие между начина на документиране, отчитане и разплащане на доставките към спорните доставчици, в сравнение с начина на документиране, отчитане и разплащане по доставките към останалите дружества, за които е бил признат данъчният кредит по време на ревизията.  

         Преди да пристъпи към излагане на мотивите си, съдът намира за необходимо да посочи в обобщение няколко важни фактора, които играят съществена роля в правото на приспадане на данъчен кредит.

         На първо място, прави  впечатление, че на всички доставчици – „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, както и на предходния доставчик „А.Т.“ ЕООД , ИПДПО са връчени по реда на чл.32 от ДОПК и нито един от тях не е представил изисканите документи и писмени обяснения, нито в указания срок, нито до изготвяне на РА. Горното ги квалифицира като „липсващ търговец“.

         На второ място, „Д.“ ЕООД и „Д.Е.И.“ ЕООД са заличени в ТР.

         На трето място, „Д. Г“ ЕООД, „А.Т.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС на основание чл.176 от ЗДДС.

         На четвърто място, нито един от доставчиците на разполага със стоките, предмет на доставките към „К.“ ЕООД.

         На следващо място, нито един от доставчиците с ДМА – складове, магазини, други търговски площи, включително и ППС, за тези, за които се твърди, че са извършили транспорта на стоките със собствен превоз. „А.Т.“ ЕООД разполагат с едно МПС, но данните в пътните листове, издадени от него се различават от тези, установени от ревизиращия екип.

         На следващо място, „Д. Г“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД имат задължения към бюджета в особено големи размери за ДДС, а „А.Т.“ има задължения към бюджета, освен за ДДС в гтолеми размери , и за ЗОВ.

         На следващо място, нито един от доставчиците не представя никакви документи, доказващи приемо-предаване на стоките, предмет на доставки.

         На следващо място, с изключение доставката на прасета за угояване, извършена от „Д. Г“ ЕООД, доставката на подобрители и добавки за храни на животни, изпълнена от „Т.Б.“ ЕООД, както и доставките на горива, всички останали доставки касаят специфична стока – комбиниран фураж.  

         На следващо място, „Д.е.и.“ ЕООД в съответните регистри няма отразени фактури, издадени на „К.“ ЕООД.

         На следващо място, по отношение на посочените по-горе доставчици, липсват и категорични доказателства за извършени разплащания между страните по процесните доставки.  

         При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

         На първо място съдът, следва да уточни – пред настоящата инстанция се обжалва целият РА № Р-16002415009634-091-001/12.07.2016 г. РА е обжалван изцяло и пред директора на Д „ОДОП“ – Пловдив  - в жалбата до него вх. № 20-15-274/11.05.2016 г. е посочено: „С настоящата жалба, на основание и в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК обжалвам изцяло РА ….“, който обаче в решението си е посочил, че се обжалва само частта за непризнат данъчен кредит, поради което съдът намира, че в тази част РА е мълчаливо потвърден, предвид разпоредбата на чл.156 ал.4 от ДОПК, според която непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.

         Съгласно разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съдът дължи произнася по съществото на спора изцяло.

Разрешаването на текущия административноправен спор по същество, налага да се констатира, че противоположните становища на страните се концентрират по отношение на наличието на процесните доставки като проявени юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

Според органите на приходната администрация, констатацията за липса на въпросните юридически факти, се основава общо на формираният във връзка с нормата на чл.24 ал.2 от Закона за задълженията и договорите извод за това, че след като не се установява предаването на стоките или тяхното натоварване в транспортно средство, не се установява собствеността върху тях да е прехвърлена, така както е отразено в процесните данъчни фактури. Това що се отнася до доставката на стоки – комбиниран фураж, прасета за угояване, подобротели и добавки за храна на животни, извършени от „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД,

Тук обаче, е необходимо преди всичко да се отбележи значението на фигурата „липсващ търговец“, а именно: - каза се, че от страна на всички преки доставчици изисканите с ИПДПО документи и писмения обяснения са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, което ги квалифицира като такива търговци и това е така, тъй като невъзможността, представители на дружествата доставчици да бъдат открити на декларираните адреси, с оглед извършване на ревизия на  „К.“ ЕООД, е пряка индиция за наличието на противоправно поведение от страна на данъчните субект.

Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че в чл.2 т.1 от Регламент(ЕО) № 1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност е посочено, че - „липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган.

Не би било неприемливо, ако само за пълнота се добави, че в пункт 15 от Резолюция на Европейския парламент от 2 септември 2008 г., относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (2008/2033(INI)(2009/C 295 E/04) е посочено, че – “Отбелязва все по-честите измами с липсващ търговец и преднамерената злоупотреба със системата на ДДС от страна на престъпни групи, създали такива схеми, за да се възползват от слабостите в системата; подчертава също така разследването на Евроюст във връзка с верижните измами с ДДС, което включва 18 държави-членки и се отнася до данъчни измами, възлизащи приблизително на 2,1 млрд. евро.”.

Сиреч, невъзможността търговецът да бъде открит на обявения от него адрес /липсващ търговец/ и липсата на факти за ефективно разчитане на дължимия ДДС с бюджета е пряка индиция за наличието на данни за измама и злоупотреби със системата на ДДС.

Що се отнася до посочените по-горе доставчици с прекратена по ЗДДС регистрация скоро след издаване на последната фактура за съответния данъчен период, дава основание да се формира извод, че тези действия са извършени единствено и само с оглед ползване правото на приспадане на данъчен кредит

Що се отнася до доставката на стоки, необходимо е да се отбележи следното: -  според чл.6 ал.1 от ЗДДС – “Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.”. Съответно, според чл.5 ал.1 от ЗДДС – “Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.

Съответно, според чл.25 ал.1 от ЗДДС – “Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16.”. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, според чл.25 ал.2 от ЗДДС, респективно.

Най-сетне, според чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

В случая, с оглед обстоятелството, че процесните доставки, представляват търговски покупко-продажби на вещи определени по своя род, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ, според която – “При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.”.

         При съотнасянето на данните в писмените документи, приобщени по административната преписка, от страна на органите по приходите е направен извод, че процесните данъчни фактури не биха могли да документират “реално” извършване на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък, поради което пък не се е породило и правото на данъчен кредит, сиреч налице е хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 и чл. 69 ал.1 от ЗДДС.  В тази насока, според органа по приходите, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит “......необходимо е да е налице реалност на извършените доставки....”.

Въпросното понятие “реалност на доставките” или “реални доставки” е твърде често използвано от органите на приходна администрация, а и в голяма част от съдебните решения, постановени по повод оспорване на отделни ревизионни актове. Очевидно е, че в тези случаи, не става реч за някаква квалификация на доставките на “реални” и вероятно “нереални”, нито пък за възприетото в доктрината подразделяне на сделките на “консенсуални” (фактическият състав, при които обема едно или повече волеизявления) и “реални”(при които, за завършване на фактическият състав, освен волеизявлението/волеизявленията на страните, е необходимо осъществяването на допълнителен елемент – най-често фактическо предаване на обекта).

Цитираните по-горе правни норми, налагат извода, че пораждащият правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт, е доставката на стоки или услуги, извършена от конкретно данъчно задължено лице (независимо дали то е регистрирано за целите на ДДС или не – пункт 32 от Решение на Съда на ЕС по дело С-324/11). Казано с други думи, за да се породи правото на приспадане на данъчен кредит в патримониума на конкретен данъчен субект, необходимо е нему да е прехвърлено правото на собственост или друго вещно право върху конкретна стока от друго конкретно данъчно задължено лице, т.е. да е налице доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, като позитивно проявен юридически факт от категорията на действията.

Ето защо, употребата на израза “реална доставка”, както се посочи в настоящото решение, следва да се разбира в смисъл на установяването на конкретната доставка, като проявен юридически факт. Това всъщност е главният спорен въпрос между страните в настоящото производство.

Този спорен по делото въпрос, свързан с наличието на процесните сделки като проявен юридически факт, предполага установяването на наличността на процесните стоки, като обекти – носители на вещни права и установяване на факта, че именно „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, са прехвърлили правото на собственост върху вещите, предмет на сделките по процесните фактури, издадени от тези доставчици на „К.“ ЕООД. Установяването на тези елементи ще е основание да се направи извод, дали доставките са осъществени, съобразно елементите, отразени в  процесните фактури.

В случая, с оглед обстоятелството, че процесните доставки представляват търговска покупко-продажба на родово определени вещи, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ, според която – “При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени”.

В предходния раздел от настоящото решение, при описване на действията, предприети от органите на приходна администрация, и приобщените по преписката доказателства, се отбеляза, че с протоколи по надлежния ред органът по приходите е присъединил определени документи, събрани по време на ревизии, извършени на „Д. Г“ ЕООД, от насрещни проверки на преките доставчици на ревизираното дружество, както и отговори на трети лица – държавни институции, имащи отношение, както към тези преки доставчици, така и към жалбоподателя. В този смисъл е необходимо да се отбележи, че освен, че доставчиците не са представили никакви документи, доказващи доставките, така и жалбоподателят, освен фактурите и няколко РКО, не е представил никакви други съпътстващи доставките документи. Още по-малко пък, представени пътни листове от неговите доставчици, включително пътни листове за част от доставките – тези, които са изпълнени с транспорт на жалбоподателя. 

Независимо, че е установено наличие на транспортни средства у жалбоподателя, не са представени документи, доказващи придобиването на стоките от предходни доставчици. Каза се по-горе, основното твърдение за доставката на стоките по отношение транспортирането е, че в повечето случаи същият е на доставчиците, които обаче, каза се, не разполагат с ДМА, вкл. и ППС. Липсват стокови разписки, ППП.

Предмет на доставката, каза се, са различни видове стоки – комбиниран фураж, прасета за угояване, подобрители и добавки за храна на животни, като обаче при всички тях липсват договори, като основното твърдение на жалбоподателя, че е била устна договорката за съответните доставки. В същото време, по отношение твърденията, че е ползван нает транспорт от „Д.“ ЕООД от „А.Т.“ ЕООД, каза се по-горе, при товарителниците, които, освен че са издадени на една и съща дата и с тонаж, различен от  посочения в ППП, са констатирани различия в номерата на МПС, което е регистрирано от „А.Т.“ ЕООД. Що се отнася до ППС,  автомобил МАН с рег. № СТ ***АВ, с което е изпълнена доставка на „Д.Е.И.“ ЕООД, то собствеността на същото не е установена, поради което и не може да се приеме, че изобщо е извършен превоз на каквато и да било стока до „К.“ ЕООД.

Отделно от това, липсата на документи от тези двама доставчици,  е основание да се приеме, че липсват доказателства за платени външни услуги – транспортни разходи.

При ревизията, органът по приходите е предприел съответните процесуални действия по извършване на насрещни проверки на установените преки доставчици: „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, доставяли процесните стоки. Иначе казано, основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад и в решението на контролния административен орган е именно добиването, транспортът и фактическото предаване и получаване на обследваните стоки от сочените доставчици.

Повече от очевидно е, при това положение, че действията на органите на приходна администрация в описаната насока са имали за цел – да се установят несъмнени данни за наличието на процесните стоки като вещи – носители на правото на собственост от „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, което пък е предмет на сделките, обективирани в процесните първични счетоводни документи, както и данни за фактическото осъществяване на престациите по тези сделки между „К.“ ЕООД и тези доставчици.

Както се посочи, описаният във фактурите обект на стопанска операция, очевидно налага извода, че в случая става реч за търговска покупко - продажба на стоки, определени по техния род.

Договорът за продажба е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл.24 ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, каза се, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Според прежде цитираните разпоредби на чл.6 ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

Именно съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесната родово определена стока е била конкретно индивидуализирана по съгласие на страните или пък физически предадена от продавачите на купувача по сделките. Все в тази насока и с оглед разпоредбите на чл.17 ал.2 от ЗДДС, следваше в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.6 ал.1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус. В тази насока, в хода на настоящото съдебно производство, бяха дадени изрични указания на жалбоподателя.

Според ревизиращите органи, липсата на представени доказателства относно фактическото изпълнение на документираните доставки от страна на предходния доставчик на „Д. Г“ ЕООД – „Д. – ИИ – 2008“ ЕООД и на „Д.“ ЕООД – „А.Т.“ ЕООД, липсата на данни за наличието на стоки изобщо, така и за извършен превоз на стоките, както и недостатъчните данни, представени от ревизираното лице, са обосновали извод за липса на реалност на доставката на стока – подробно посочени по-горе, и за определяне дата на възникване на данъчното събитие. Между впрочем, това се отнася и до останалите доставчици, тъй като, каза се по-горе, нито един от тях не е разполагал с налична стока от процесната. Независимо от счетоводното отразяване на процесните фактури, е прието, че декларираното не е подкрепено с доказателства за действително осъществена дейност. Според приходният орган, при издаване на данъчен документ с посочен ДДС, без да е налице облагаема доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, както е в случая, неправомерно доставчик е начислил данък. На основание чл.70 ал.5 от ЗДДС за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит по фактурите, издадени за ревизираните периоди от доставчиците: „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД,

Изводът за липса на реална доставка е наложен от документираните факти от проверки и искания с подробно посочени за представяне документи, представеното във връзка с тях и елементите от фактическия състав на правото на приспадане на ДК. Наличието на реална доставка, като основен елемент от състава, трябва да е доказано от обективна страна, а не само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводните регистри за данъчния период. Именно в този смисъл, бе посочено по-горе, защо съдът не кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, тъй като същото е изготвено само въз основа на документите, представени по делото, които са крайно недостатъчни за да се приеме за безспорно, че са налице действително изпълнени доставки по процесните стоки. Освен това, една такава експертиза, би следвало да се възприема от гледна точка на кореспонденцията й с всички събрани по делото доказателства.

В хода на ревизионното производство жалбоподателят, по отношение на тези сделки, е представил фактури и няколко касови ордера. По отношение реалност на доставките, документирани с процесните фактури не бяха заявени доказателствени искания за опровергаване констатациите при ревизията. Конкретните доставки в случая са, големи количества комбиниран фураж, прасета за угояване, подобрители и добавки за храна на животни, поради което е необходимо безсъмнено да бъде индивидуализирано фактическото му предаване, обвързано с движение на стоката – транспортиране от място до място, товарене и разтоварване с конкретен брой лица за изпълнение на тази дейност, предпоставяща достатъчна площ по местонахождение и съхранение преди товаренето им на транспортни средства, подходящи за целта, ведно с място/обект за разтоварване.

По отношение доставката на стоки е необходимо да се отбележи също така, че органът по приходите е действал в рамките на своята компетентност и е изградил  констатациите си въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, като са положени всички необходими усилия за изясняване наличието или липсата на доставки и особено при изясняване доставките на билки, осъществени от посочените по-горе доставчици.

Освен това, необходимо е да се отбележи, че доставката на комбиниран фураж е твърде специфична и е подчинена на специални условия – така съгласно чл.15 ал.1 от Закона за фуражите на регистрация подлежат дейностите, попадащи в обхвата на чл.9 от Регламент (ЕО) No 183/2005 относно определяне на изискванията за хигиена на фуражите. Дейностите, които подлежат на регистрация са: 1. Производство на фуражни добавки; 2. Производство на премикси, изготвени на основата на фуражни добавки; 3. Производство на комбинирани фуражи, предназначени за пазара и за нуждите

на собственото животновъдно стопанство; 4. Производство и търговия с допълващи фуражи, включващи до три и над три фуражни суровини; 5. Разфасоване, пакетиране, препакетиране, преетикетиране и търговия с комбинирани фуражи и фуражни суровини; 6. Производство и търговия на фуражни суровини; 7. Търговия на фуражни добавки; 8. Търговия на премикси, изготвени на основата на фуражни добавки; 9. Търговия на комбинирани фуражи и фуражни суровини, в това число и на зърнени култури; 10. Оператори, транспортиращи фуражи и извършващи транспортно-спедиторска дейност; 11. Отдаване под наем на складови помещения (пристанища и др.); 12. Оператори, които не задържат фуражи на склад.

         От събраните по делото доказателства не се установиха данни някое от сочените дружества-доставчици да отговаря на цитираните по-горе условия, за да извършват търговия с фуражи.

Предвид всички установени несъответствия и  непълнота на представените доказателства,  липсата на кадрови ресурс за изпълнение на доставките, липсата на представени транспортни документи и липса на разрешителни от страна на доставчиците „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, правилен е изводът за липса на реално осъществени доставки на комбинирани фуражи, прасета за угояване, подобрители и добавки за храна на животни  по фактурите,  издадени от  тези доставчици, тъй като липсват  убедителни доказателства за това, че същите са разполагали с необходимите количества стоки, чиято собственост да прехвърлят евентуално на ревизираното лице. Отделно от това липсват и всякакви данни за заявени от страна на РЛ количества фуражи и прасета, както и за останалите стоки за доставка от всеки един доставчик, поради което следва да се приеме, че не е доказано настъпило данъчно събитие и основание за издаване на процесните фактури, което от своя страна сочи, че липсват реални доставки между „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, и „К.“ ЕООД.

Необходимо е да се посочи, че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции,  а в тежест на ползващия се от правата по тези фактури е да докаже, че отразените в тях доставки действително са осъществени. При това положение, съдът намира констатациите на ревизиращите за правилни и в съответствие със събраните в хода на ревизията доказателства, и тъй като същите не са оборени, жалбодателят следва да понесе последиците от недоказването в съдебния процес.

Предвид всичко изложено до тук относно доставката на стоки, необходимо е да се отбележи следното:

Разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. За да възникне право на данъчен кредит по тази доставка, е необходимо по безспорен начин да се установи получаването на стоката от жалбоподателя именно от доставчика, посочен като такъв във фактурата. Тоест, доставчикът следва да е разполагал със съответното количество от посочения във фактурата вид стоки, които аналитично да са заведени по стоковите му сметки, да е налице изписване на стоките при продажбата им, да е установено къде са съхранявани тези стоки или къде доставчикът осъществява своята търговска дейност и съответно, транспортирането на тези стоки от склада на доставчика или търговското помещение, където осъществява дейността си, до склада или обект на получателя. Счетоводното завеждане на стоките по стоковите сметки на получателя и последващата им реализация, само косвено може да потвърди извода за осъществена реално доставка, при условие, че са доказани по-горе изброените факти. В случая обаче това не е сторено. Действително, от представените по делото доказателства – фактури, СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби и счетоводни документи, може да се предположи, че са налице реални доставки на процесните подробно посочени по-горе стоки от „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, през обследваните данъчни периоди, но както се посочи по-горе, един съдебен акт в никакъв случай и по никакъв начин, не би могъл да се основава на предположения. По-скоро в случая, би могло да се каже, че няма спор, че тези стоки са налични у жалбоподателя, но той по никакъв начин не доказа, че са доставени именно от дружествата, посочени в първичните счетоводни документи.   

Поради това, че предметът на стопанската операция е родово определена вещ, следва да е осъществено отделяне на стоката - предмет на конкретната продажба, за да се приеме, че същата е индивидуализирана, налична у доставчика. Категорични доказателства в тази насока обаче, не бяха представени. Нито в хода на ревизионното производство, нито в административното такова, както и в настоящото съдебно, са представени безспорни доказателства за транспортирането на стоките от доставчиците, още по-малко пък произходът на същите. След като няма доказателства, еднозначно установяващи произхода на стоката и нейното наличие у прекия доставчик, следва да се приеме, че тези доставчици не са разполагали с процесните количества стоки, които да бъдат продадена на „К.“ ЕООД, и съответно, жалбоподателят неправомерно е начислил ДДС, при което е налице хипотезата на чл.70 ал.5 ЗДДС.

Както в отменения ЗДДС, така и в действащия, правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги. Каза се по-горе, данъчен кредит по смисъл на чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка - чл.6 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, а правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем - ал.2 на чл.68 ЗДДС. Съгласно ал.5 на чл.70 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. ЗДДС не съдържа дефиниция на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла, употребен в чл.70 ал.5 от закона, и по аргумент за противното, следва да се приеме, че в тези случаи се включват и хипотезите, при които начисляването на ДДС е извършено в нарушение на императивни законови разпоредби.

За да бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя, се преценяват в съвкупност счетоводните данни с останалите фактически обстоятелства. Последните, като редовно установени в ревизионното производство, не са оспорени и могат да бъдат ценени от съда като неопровергани. Възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от реализиране на доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС - при липса на доказателства за реално осъществена доставка, начисляването на ДДС е без правно основание и следователно, не възниква и правото на данъчен кредит за получател на доставка, която съществува само документално, но не е реална.

Поради това, че не е доказано по безспорен начин, че издателите на фактурите действително са притежавали обследваните стоки, при това, в сравнително големи количества, липсват основания за начисляването на ДДС, респ. за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях, на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

От изложеното по-горе в настоящото решение по отношение на тези преки доставчици на стоки, с оглед, така установеното от фактическа страна, се налага безспорният извод за липсата на действително осъществяване на процесните доставки предвид неосигуреността им от кадрова и материално-техническа страна. За нито един от обсъдените по-горе преки доставчици, не се представят в хода на ревизията, нито пък в хода на това съдебно производство категорични доказателства за това, че притежават складове например, където да са съхранявали доставените фуражи и други храни за животни, още по-малко – помещения за отглеждане на прасета,  в количествата, посочени в процесните фактури, или работници, които да са извършили товаро-разтоварните дейности на тези количества. Доставяната стока представлява родово определена вещ, а в случая липсват доказателства за натоварването им и техния транспорт, от които да може да се установи по безспорен начин, че те са били предадени на купувача по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД досежно прехвърляне на собствеността върху същите. Неустановеността на прехвърлянето на собствеността върху съответните родово определени вещи чрез тяхното отделяне или предаване, налага извода, че единствено счетоводното отразяване на доставките не е основание да се приеме, че същите са реално осъществени. Относно обстоятелството за чия сметка е осъществен транспортът на доставките, наличието само на дадените обяснения в хода на ревизионното производство, и представени два броя ППП и 2 бр. товарителници от „Д.“ ЕООД, при това некоректно изготвени, не е достатъчно, поради, което се разколебават доводите на жалбоподателя за реалността на осъществените доставки. Липсата на документи, доказващи осъществения транспорт, не могат да наведат съда на категоричен извод за действителното транспортиране на стоките, съответно за реалното осъществяване на сделките. След като не са представени доказателства за това откъде са натоварени стоките, къде са разтоварени, от кои лица, и не са представени никакви придружаващи документи, не може да се изведе обоснован извод за реалното прехвърляне на стоката. Следва по несъмнен начин да бъде установено мястото на натоварване, превозното средство и мястото на разтоварване, като във всички съставени документи от участниците в стоковия поток е налице съответствие в посочените параметри.

Тук следва да се посочи, че няма пречка да се приеме за действителна последващата реализацията на стоките от “К.” ЕООД, т.е., че същото е разполагало с такива по вид и количество стоки – прасета и фуражи, за да може да се разпореди със същите, а спорът по делото се концентрира върху факта, дали правото да се разпорежда като собственик на същите “К.“ ЕООД е получило именно от търговците „Д.“ ЕООД, „Д. Г“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „Д.Е.И.“ ЕООД, „М.П.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, които са издали процесните фактури, тъй като в хода на ревизията е установено, че липсват каквито и да е доказателства относно съхранението и транспортирането на стоката.

Горният извод за липсата на действително осъществяване на доставките  не може да бъде оборен и от приетата по делото ССчЕ. Каза се по-горе в настоящото изложение, същата почива единствено на документална проверка и то само на документите, приложени по делото и тези, които са представени от дружеството-жалбоподател, а осчетоводяването на фактурите не може да формира извод за реалното осъществяване на процесните доставки.

Тези спорни факти, при доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установи в условията на пълно доказване в процеса.

         Тук е необходимо да се отбележи следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71 ал.1 т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на съответния пряк доставчик, който е издал същите, отразил ги е в дневника за продажби и справката-декларация, като не се спори, че е и начислил данъка по смисъла на чл.86 ЗДДС, с някои изключение, разбира се, които се посочиха по-горе.

В случая, съобразно изложеното по-горе, съдът намира обаче, че не е установено прехвърляне правото на собственост върху стоките, именно от преките доставчици на жалбоподателя, което съставлява доставка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС.

Отделно от това, съдът констатира, че не може да е приеме, че са налице и транзитни доставки. Нормативната уредба на транзитната продажба е уредена в чл.329 от ТЗ. Това е договор, по силата на който, продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице, което е посочено от купувача. Тук има две правоотношения: 1) между продавач и купувач – страни по договора за транзитна  продажба и 2) между купувач и трето лице, което също е договор за продажба, но купувачът по първото правоотношение е продавач по второто. Следователно има две продажби. Между продавача и 3-тото лице няма правоотношение. Тъй като стоката се получава направо от третото лице и цената може да се заплати от него (ал. 3). Това е ясно и без изрично правило, 3-тото лице сигурно ще трябва да плати нещо и на продавача, защото иначе не би имало смисъл от тази конструкция. За да може продавачът да изпълни задължението си по договора, той трябва да съобщи на купувача за изплащането на стоката на третото лице. Освен това, продавачът трябва да предаде на купувача копие от документите, които придружават стоката. Това е необходимо и за двете правоотношения. ТЗ не урежда преминаването на собствеността и риска, затова се прилагат общите правила на ЗЗД (чл. 24). Но, когато предмет на продажба са родово определени вещи, трябва да се извърши индивидуализация и по двете правоотношения. Тя може да се извърши и от третото лице. С една и съща индивидуализация рискът може да премине към купувача по първото правоотношение и към третото лице по второто. Транзитната продажба се различава от финансовия лизинг по това, че при нея прехвърля собственост, а при договора за финансов лизинг не.

Или иначе казано, предвид изложеното относно транзитната продажба и от представените доказателства и писмени обяснения по никакъв начин не може да се изведе извод, че е налице транзитна продажба, в смисъла, че стоките са превозвана директно до клиента в с. Петрово.

Казано с други думи, процесното право на данъчен кредит е правилно отказано с издаването на оспорения, индивидуален административен акт в частта за доставката на стоки.

         На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя и по отношение отказания данъчен кредит по множеството фактури за доставка на гориво, издадени от „О.М.В.Б.“, „З.Г.И.О.“ ЕООД и „Ю.С.“ ЕООД.

         Настоящият състав намира, че ревизиращият орган правилно е приел, че са налице основанията на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС и не е признал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за гориво, които са предмет на разглежД.я спор. Съгласно посочените разпоредби, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, дори да са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, както и когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Целта на системата за облагане с ДДС е да може да се приспадне косвеният данък върху вложените средства придобиването на стоки или услуги, използвани от задълженото лице за извършване на последващи облагаеми доставки. Ето защо, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на последващи сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква. Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл.70 ал.1 от ЗДДС, като целта конкретно на ограничението по чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените крайни потребители. Понятието „икономическа дейност“ е дефинирано в чл.3 ал.2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т.е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице, формираща оборота му, а не всякакъв вид и нестопанска дейност, тъй като тази хипотеза излиза извън приложното поле на ЗДДС и въпросът за приспадане на начисления по доставката данък изобщо не стои. Поначало при претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на това право. В конкретния казус това означава, че в тежест на ревизираното лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т.е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки.

         Това е така, тъй като зареждането неколкократно за един ден, през малки часови интервали, на малки количества гориво в автомобили с големи резервоари е, първо, икономически необосновано, и нерентабилно – зареждане многократно на минимални количества от една и съща бензиностанция. Второ, липсват каквито и да било доказателства – документи за разхода на това гориво, което очевидно не е разходвано за дейността на дружеството.

         От събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства не се установява това обстоятелство, което мотивира съда да приеме, че РА е законосъобразен в тази му обжалвана част.

         По отношение допълнително начисления ДДС в размер общо на 444.00 лв. съдът от правна страна намира за установено следното:

Съгласно чл.2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга - т.1; - всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация - т.2; като съгласно чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Законодателят е предвидил да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по облагаеми доставки, т.е. по реално осъществени такива.

Съгласно чл.69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 ЗДДС лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т.т.1-7. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и, когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона, като изискванията за начисляване на данъка са в чл.86 ал.1 ЗДДС. Неправомерното начисляване следва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит. Според ал.2 на същия текст пък, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 /случаите на изискуемост на данъка от получателя/, а съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;  включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по този закон лице, която стока се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка.

Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и за реално осъществяване на доставката по процесната фактура по смисъла на чл.9 ЗДДС.

         От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят не е отразил издадените от него фактури на „А.к.2011“ ООД и „Б.Б.“ ООД  в счетоводството си, в дневник за покупки и СД за съответния данъчен период, но доставчиците са сторили това – отразили са процесните фактури в счетоводството си, в дневник за продажби и СД за съответния данъчен период. Установи се, че предмет на процесната фактура са транспортни услуги – превоз на животни.

         По отношение на определения допълнително ДДС за 2013 г. в размер на 200 лв., не е оборена констатацията на приходната администрация, че „К.“ ЕООК не е издало до 06.11.2013 г. на „А.К.2011“ ООД фактура за услуга „отдаване под наем на МПС“ и да начисли ДДС. Поради което, правилно и законосъобразно органите по приходите са начислили данъка за съответния период – м.11.2013 г.

         Аналогичен е изводът и по отношение допълнително начисления ДДС за м.11.2014 г., тъй като до 06.11.2014 г. „К.“ ЕООД е било длъжно да издаде фактура на „А.К.2011“ ООД с предмет – „отдаване под наем на МПС“ и да начисли данъка.

         Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.

         При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 2 627.38 (две хиляди шестстотин двадесет и седеми и 0.38) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 и чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, Х състав,

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на “К.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и ад­рес на управление: гр. ***, срещу Реви­зионен акт № Р-16002415009634-091-001/ 12.07.2016 г., издаден от М. Й. Л. – началник сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Реше­ние № 671/30.09.2016 г. на ди­ректор ди­рекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта  за непризнат данъчен кредит в размер на 51 924.18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17 144.63 лв., както и мълчаливо потвърден в частта за допълнително начислен ДДС за 2012 г., 2013 и 2014 г. общо в размер на 844.00 лв. по четири броя фактури, издадени от дружеството-жалбоподател през м.06., м.08.2012 г., м.11.2013 и м.11.2014 г. 

         ОСЪЖДА “К.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и ад­рес на управление: гр. ***, да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 2 627.38 (две хиляди шестстотин двадесет и седем и 0.38) лв., юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: