РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

   РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1472

  

гр. Пловдив, 15.08.2017 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пловдив, І състав, в открито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2505 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на те­ри­то­рията и Дял Трети от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 219 от ЗУТ.

2. Образувано е по жалба на Х.Д.Т. и К.Й.Т.,*** срещу Заповед № 46-РОА-673 от 30.09.2016 г. на Кмета на Район „Южен“, Община Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „Стопанска постройка“, разположена в УПИ ХI-1545, от кв. „Въстанически“-юг, гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Генерал Тотлебен, №19, осъществен от Х. и К. Т..

Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона.

Възражението за нищожност се основава на твърдение за липса на материална компетентност по отношение на издалия заповедта орган.

Сочи се, че въпросния строеж е бил осъществен от Д.И.Т.. и Велика Василева Т., родители на Х.Т., поради което адресати на административния акт е следвало да бъдат всички техни наследници.

Все в тази насока се възразява, че Х. и К. Т. не са собственици на строежа, а  съобразно нот. акт № 25/1989г., Х.Т. има само правото на държане на постройката.

Според жалбоподателите, постройката е заснета в кадастралната карта на населеното место с идентификатор 56784.530.1545.2, което според тях означава, че е „законна“, респективно, че е „търпим строеж“.

Поддържа се още, че в Констативния акт неправилно е посочено, че строежа се намира в УПИ ХI-1546, с административен адрес Пловдив, ул. Ген. Тотлебен, № 14, а всъщност той е разположен в УПИ ХI-1545,  с административен адрес Пловдив, ул. Ген. Тотлебен, № 19.

Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Кметът на Район „Централен“, Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. А. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи изложени в оспорения административен акт. Поддържа се, че процесната постройка е незаконен строеж, осъществен без необходимите строителни книжа, който няма статуса „юридически търпим“.

 

ІІ. За допустимостта на оспорването:

4. Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от преките адресати на оспорения акт, което налага да се приеме, че същата е ДОПУСТИМА.

 

III. За процедурата и хронологията на фактите:

5. Повод за образуване на административното производство в случая е Сигнал вх. № 96-ЖС-101 от 09.05.2016 г., заявен от собственик на жилище в сграда, построена в УПИ ХI-1545, относно наличието на незаконен строеж в имота.

На 12.06.2016 г., работна група в състав главен специалист „Районен строителен контрол“,  главен експерт „КРВП“ и началник отдел „ТСУ“, всички към  Район „Южен“ на Община Пловдив, е извършила проверка по отношение на следния строеж: „Стопанска постройка“, разположена в УПИ ХI-1545, от кв. „Въстанически“-юг, гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Генерал Тотлебен, №19.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт №16 от 22.06.2016 г.

Във въпросния удостоверителен документ е посочено, че недвижимия имот е собственост на Община Пловдив, а строежа е собственост на Х. и К. Т..

Удостоверено е че проверката е осъществена в присъствието на подателя на сигнала и на жалбоподателите Т.

Строежа е описан, като изпълнен с тухлена зидария с дървен покрив /едноетажен/, покрит с керамични керемиди.

Съставена е окомерна скица на разположението на строежа в имота, като застроената площ е оразмерена като 3,60м. / 2,60м..

Посочено е също така, че при проверката не са представени строителни книжа и разрешение за строеж

6. Приложени по административната преписка са:

- Удостоверение №456 от 21.02.1966 г. на Градски народен съвет Пловдив за признато право на строеж на Д. Т. и право на собственост върху жилищна сграда на два етажа в имот пл. № 45, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Ген. Тотлебен, №19;

- Акт за частна общинска собственост № 802 от 22.02.2001 г., относно дворно място с площ от 194,00кв.м., представляващо имот пл. № 1545, включен в парцел ХI-1545,1546, от кв. 156 по плана на населеното место. Посочено в акта е, че с Удостоверение № 456 от 21.02.1966 г. е признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради на Д.И.Т..; 

-  Нотариален акт № 105 от 16.05.1975г. г., като по силата на извършената с него продажба, Д.и В.Т. са прехвърлили на сина си Х.Т., ½ ид. част от собствеността върху жилищна сграда и същата идеална част от собствеността върху барака, построени в дворно място, съставляващо имот пл. № 1545, от. кв. 156, по плана на квартал Въстанически, Пловдив, съответно ½ ид. част от правото на строеж и от правото на ползване върху същото дворно място;

- Констативен нот. акт № 26 от 30.03.1989г., с който Х.Т. е признат за собственик на нова масивна жилищна сграда с южно изложение, пристроена до стара жилищна сграда с общ вход и общо входно антре, построена в имот пл. № 1545, от кв. 156, по плана на кв. Въстанически, Пловдив ;

- Заповед ОА-256 от 20.02.2003 г. с която е одобрен проект за изменение на ПУП, като от УПИ ХI-1545,1546, се образуват нови УПИХI-1545 с ново ниско застрояване, свързано с УПИХI-1546 и УПИ ХI-1546 с ново ниско застрояване, свързано с УПИХI-1545 ;

- Заповед ОА-2606 от 27.11.2006 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е наредено на Д. и Х. Т., да се продаде ½ ид. част от правото на собственост върху поземлен имот пл. № 1545, включен в УПИХI-1545, по плана на кв. Въстанически – юг, Пловдив. По делото не се твърди и не се установява, тази процедура да е завършена ;

- Декларация за съгласие от Д. Т., скица виза за проектиране, Строително разрешение № 87 от 03.03.1977г., Протокол № 54 от 13.06.1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво и Удостоверение № 94-Х-120 от 10.12.1984г. за това, че въз основа на прежде посочените строителни книжа и разрешение, Х.Т. е застроил пристройка от 20кв.м., свързана със съществуващата в имота жилищна сграда ;

- Съдебни решения за делба на полумасивно жилище, дворна чешма и тоалетна в имот пл. № 1545, от кв. Въстанически – юг, Пловдив ;

- Решение №1219 от 29.09.2009 г. на Административен съд Пловдив с което е отменена Заповед № 143 от 14.03.2008г. на Кмета на Район „Южен“ издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.

7. В тази хронологична последователност,  като е възприел изцяло прежде описаните фактически констатации и е формирал извод, че строежа е осъществен в нарушение на правилото на чл. 148, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, Кметът на Район „Южен“ на Община Пловдив е издал оспорената Заповед № 46-РДА-673 от 30.09.2016г. с която е разпоредил Т. да премахнат процесната „Стопанска постройка“, осъществена в имот пл. № 1545, включен в УПИ ХI-1545, от кв. Въстанически-юг, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Ген. Тотлебен №19.

Представена по делото е Заповед № 13OA557 от 05.03.2013 г., с която Кмета на Община Пловдив на основание чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА във вр. с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е предоставил на  Кмета на Район „Южен“, Община Пловдив правомощията, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по реда на чл. 225а от ЗУТ, за цялата територия на района.

 

8. В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката С.С.Ш. от гр. Пловдив, която сочи, че познава жалбоподателите от 1971г. и е посещавала имота им. Сочи, че в същия има построена къща и барака. Според Ш., в двора на жалбоподателите е имало чешма, където всички перяли килимите си. По този повод на Ш. е била известна построената в двора барака, Твърди, че за пръв път е видяла постройката през 1971 г., като от тогава до сега, бараката съществувала в същия вид. Според свидетелката, барака е била построена от родителите на Х.Т..

10. В хода на съдебното производство бяха приети без заявени резерви от страните, основно и допълнително заключения по съдебно техническа експертиза. След извършените проверки и в отговор на поставените му задачи, вещото лице инж. Р. е констатирало, следния кадастрален и регулационен статус на процесния имот : По плана на населеното место от 1959 г., имота е отреден за УПИ ХIХ-45 от кв. 156 ; по плана от 1972 г., имота е отреден за УПИ I-1545  - Детска градина, от кв. 156 ; по застроителен план одобрен със Заповед № 449 от 15.06.1981г., процесния имот е включен в УПИ ХI-1545,1546 в кв.156-стар, 33 – нов, за който е предвидено застрояване на училище и процесния имот попада частично в предвиждането ; по изменението на подробния устройствен план от 1994г., е променена регулационната граница на имота от югоизток без да се променя отреждането ; съобразно предвижданията на застроителния план одобрен през 1989г., процесният имот попада в отреждане, частично за улица и частично за УПИ V от кв. 33.

Със Заповед № РД-02-14-2235 от 27.12.2000г. е одобрен кадастрален план на кв. Въстанически-юг, по който процесния имот е заснет с кадастрален № 1545, от кв. 156 по регулационния план. По този план е отразена постройка със сигнатура „пс“/т.е. паянтова сграда/, на мястото, където се намира процесния строеж. Вещото лице е посочило изрично, че това е първия план, в който процесната постройка намира графично отразяване.

Със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. е одобрена кадастрална карта на гр. Пловдив, по която процесния имот е отразен с идентификатор 56784.530.1545 и данни: урбанизирана територия, частна общинска собственост, начин на трайно ползване – ниско застрояване, площ 194,00кв.м. В поземления имот са отразени две сгради. Процесната стопанска постройка има идентификатор на сграда 56784.530.1545.2 и данни: частна собственост, функционално предназначение – селскостопанска сграда, застроена площ 9,00кв.м.

Въз основа на извършения оглед на место, вещото лице е констатирало, че процесната постройка е с размери и начин на застрояване, приблизително идентични на тези отразени в кадастралните заснемания и в  Констативен акт № 16 от 22.06.2016 г.

Според констатациите по допълнителното заключение, към 1971г. действащ устройствен план на населеното место е този одобрен със Заповед №1294 от 18.07.1959г., съобразно който за процесния имот е отреден УПИ ХХV-45, кв. 156, включващ в площта си и няколко придаваеми по регулация места от съседни имоти. Същевременно, от процесния имот пл. № 45, също има предвидени придаваеми места към съседните УПИ I -44 и УПИ II -50.

В отговор на конкретно поставената му задача, вещото лице е посочило, че към 1971 г., процесната постройка не би могла да бъде разрешена като основно застрояване, тъй като с местоположението си не отговаря на нормативните изисквания на Строителните правила и норми за изграждане на населените места, доколкото те не допускат застрояване на сгради от основното застрояване една зад друга (§19 от СПНИНМ). Доколкото към 1971г., няма влезнал в сила застроителен план, който да е предвиждал осъществяване на процесната постройка, в случая би следвало да има частично строително решение, каквото не се констатира да е процедирано.

Според вещото лице, при това положение въпросната сграда може да бъде квалифицирана като „второстепенна постройка“.

Крайната констатация на вещото лице е че постройката отговаря на нормативно установените изисквания за размери, височина, квадратура и отстояния до регулационните граници на урегулирания поземлен имот, съобразно нормативно установените към 1971 г. изисквания. Според експерта обаче, тя не би могла да бъде разрешена като нова сграда към 1971 г., доколкото са налице неуредени регулационни отношения спрямо дворното место в което е осъществена и съответно няма съгласие на собственика на земята.

11. Съвкупната преценка на описаните до тук данни, налага от фактическа страна да се приеме за установено, че процесната „Стопанска постройка“, разположена в УПИ ХI-1545, от кв. „Въстанически“-юг, гр. Пловдив е осъществена преди 1975г., доколкото именно тя, явно е посочена като „барака“ в Нотариален акт № 105 от 16.05.1975г. г., с който е извършена продажба на имота, между Д.и В.Т. и сина им Х.Т.. Безпротиворечиви в тази насока са, показанията на разпитаната по делото свидетелка Ш., според която въпросната сграда е осъществена, именно от Д.и В.Т. и е съществувала в същия вид към 1971г. Впрочем, Ш. също описва постройката като „барака“.

За пръв път, постройката е отразена в кадастралния план на населеното място, одобрен със Заповед № РД-02-14-2235 от 27.12.2000г. и е обозначена със сигнатура „пс“/т.е. паянтова сграда/. Съответно в кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. стопанската постройка е отразена с идентификатор 56784.530.1545.2.

Несъмнено е също така, че обсъжданата постройка не е такава от основното застрояване на имота.

Следва също така да се констатира, че представените по делото /л.70 и сл./ - Декларация за съгласие от Д. Т., скица виза за проектиране ; Строително разрешение № 87 от 03.03.1977г. ; Протокол № 54 от 13.06.1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво и Удостоверение № 94-Х-120 от 10.12.1984г. за това, че въз основа на прежде посочените строителни книжа и разрешение, Х.Т. е застроил пристройка от 20кв.м., свързана със съществуващата в имота жилищна сграда, явно не са относими към процесната стопанска сграда, а са съставени по отношение на допълнително пристроената жилищна сграда към вече съществуващата в имота такава. Казано с други думи, изброените писмени документи и данните описани в тях са относими към жилищната постройка, обект на Констативен нотариален акт № 26 от 30.03.1989г./л.9/.

Това пък ще рече, че процесната постройка е осъществена без наличието на строителни книжа.

Изложеното до тук, налага да се приеме, че строежа е осъществен като второстепенна постройки на допълващото застрояване (от типа летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар), от Д.И.Т.. въз основа на признато право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо към този момент, имот пл. № 45, кв. Тухларниците, по плана на гр. Пловдив.

Необходимо е също така да се констатира, че процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в  нарочно съставен констативен акт.

Фактите изложени в мотивите на оспорения акт са съответни на събраните по делото доказателства и съдържащите се в тях данни.

Налице е и съответствие между описаните в Констативен акт №16 от 22.06.2016г. факти и обстоятелства и тези посочени в диспозитива и мотивите на оспорения административен акт относно местонахождението на имота. Твърденията на жалбоподателя за противното са явно несъстоятелни.

 

IV. За правото:

12. Описаните в предходния раздел факти, налагат да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на делегираната му териториална и материалноправна компетентност.

Според разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.),  кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Процесният строеж е такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ. Непосочването в заповедта на категорията на строежа, в случая не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна не преодолява констатацията за наличието на незаконно осъществен строеж, а от друга – строежът  е описан с точно местоположение в обстоятелствената част на заповедта, идентично на отразеното в констативния акт.

В този контекст, правилно заповедта е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ.

13. Процесната стопанска сграда е строеж по смисъла на дефиницията възведена в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съобразно която “Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението”.

Както се посочи вече, съобразно установите по делото данни, тя следва да бъда квалифицирана като второстепенна постройки на допълващото застрояване по смисъла на § 191, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на населените места (т.е. действалия към момента на осъществяването й нормативен акт), поради което строежа е следвало да бъде извършен след представяне на документите по §190, т.1, т. 2 и т. 4 от ППЗПИНМ (документ за собствеността на имота, съответно за правото на строеж върху него ; скица-копие от дворищно регулационния план за собствеността на парцела с означение на съществуващите в него и в съседните парцели сгради и постройки ; архитектурен /работен/ проект със сметка за стойността на строежа по уедрени показатели) и съответно издадено въз основа на тях  строително разрешение по § 195 от ППЗПИНМ.

Респективно, съобразно действащата понастоящем нормативна уредба, строежа също следва да се квалифицира като второстепенна постройки на допълващото застрояване (от типа летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар) по смисъла на чл. 46 от ЗУТ, по отношение на които, съобразно правилото на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но пък строежа не е от категорията на тези посочени в чл. 151 от ЗУТ и следователно е било възможно да бъде осъществен, само ако е разрешен по реда и при условията установени в ЗУТ. Такава е изричната разпоредба на чл. 148, ал.1 от закона.

Осъществения при липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

14. В контекста на изложеното, трябва да се добави, че според § 3, ал. 1 от НАРЕДБА № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол,  адресати на заповедта могат да бъдат собствениците на терена, лицата, носители на ограничено вещно право или извършителите на строежа.

След като собственикът на терена и извършителят на строежа са две различни лица, то адресат на заповедта следва да е извършителят на строежа /така Решение 2389 по адм. дело № 407/2008г. на ВАС, II о /.

В случая, извършител на строежа е Д. Т., който каза се, е носител на суперфициарните права относно  недвижимия имот. Както се посочи, по силата на сделка за продажба, извършена с нот. акт № 105 от 16.05.1975 г., правата върху процесната стопанска постройка „барака“ са придобити възмездно и понастоящем, неспорно се упражняват изцяло от Х.Т., поради което именно той и съпругата му  К.Т. са надлежните адресати на процесната заповед.

15. На следващо място, несъмнено е че преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, административният орган трябва да извърши проверка за търпимост, без издаване на формален акт и служебно.

Това в случая не е сторено, поради което проверката следва да бъде осъществена от Съда /така Решение.№ 4837/12г., Решение № 4998/12г., ВАС/.

В случая, каза се, доказателствата по делото позволяват да се направи еднозначен извод, че стопанската постройка е осъществена към 1971г. При това положение, проверката за наличието на данни относно квалифицирането и като търпим строеж, следва да бъде извършена при условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

В тази насока, след извършена проверка на место, в представеното и прието без възражения допълнително заключение, вещото лице е формирало еднозначни констатации за това, че „……. Разположението на постройката отговаря на изискванията на § 60 от СПНИНМ. Тя отстои на повече от  3м. от северната, източната регулационна граница с други УПИ на съседи, а с УПИ на юг – на повече от 1,50м., както допускат строителните правила и норми. Постройката отговаря на изискванията на § 60, ал. 4 от СПНИНМ с квадратурата, размерите и височината си. Извод от горните констатации: Постройката изпълнява нормативните изисквания за размери, височина, квадратура и отстояния до регулационните граници на урегулирания поземлен имот съгласно действалите към 1971г. „Строителни правила и норми за изграждане на населените места“ и предвижданията на действащия към този момент кадастрален и регулационен план.……“

16. В случая, за разлика от по-благоприятния режим установен с правилото на § 127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ, нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква, квалифицирането на един строеж като „търпим“ да е основано на неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове.

В случая това нормативно възведено условие е налице. Каза се, несъмнения извод на вещото лице е, че „…..Постройката изпълнява нормативните изисквания…….. и предвижданията на действащия към този момент кадастрален и регулационен план.……“. Това впрочем е видно от приложената към допълнителното заключение, скица извлечение от действалия към 1971 г.  кадастрален и устройствен план на населеното место, одобрен със Заповед № 1294 от 18.07.1959г.

17. На следващо място, за да се квалифицира като търпим по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежа следва да е съответен на правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.

Съобразно действалия към момента  §60, т. 1 и т. 4 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (издадени от Председателя на комитета по строителство и архитектура, обн. Изв., бр. 75 от 18.09.1959г., отм. ДВ, 69 от 02.09.1977г.) : Второстепенните постройки  трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Те могат да имат застроена площ най-много 20 кв. м с най-голяма широчина 3 м и височина най-много 2,10 м до най-високата част на стряхата и 3 м до билото, а когато се разполагат на регулационната линия към съседа - с височина най-много 3,60 м до билото.

Съобразно параметрите установени, както при извършената проверка от служители на техническа служба на районна администрация, така и от вещото лице в изпълнение на възложените му задачи, следва да се направи еднозначния извод, че процесния строеж, впълнота съответства на действалите към момента на извършването му правила и норми за изграждане на населени места.

Що се отнася до заявеното вещото лице в допълнителното заключение, че „…..Въпреки това тя не би могла да бъде разрешена от общинска администрация към 1971 г. като нова сграда поради неуредени придаваеми по регулация места със съседни имоти, каквото изискване налага ППЗПИНМ и при липса на съгласие на собственика на земята. Не би могла да бъде разрешена и по реда за строителство на сгради в имоти, засегнати от предвижданията на устройствените планове, тъй като не отговаря на вида на допустимите по този ред строежи съгласно ППЗПИНМ….“

Този извод на вещото лице е  очевидно правен, а не технически, поради което не обвързва по никакъв начин Съда.

Действително, съобразно § 190, т. 1 от ППЗПИНМ(отм.), искането за строеж на временна постройка се придружава от документ за собствеността на имота, съответно за правото на строеж върху него, като лицето, което дава съгласие за извършване на строеж в имота, трябва да установи, че е собственик. 

В конкретния казус, нееднократно се посочи, че съобразно Удостоверение №456 от 21.02.1966 г. на Градски народен съвет Пловдив, на Д. Т., фактически осъществил строежа, е признато право на строеж върху цялото дворно място  и право на собственост върху жилищна сграда на два етажа в имот пл. № 45, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Ген. Тотлебен, № 19.

Явно, това изключва необходимостта да се иска допълнително съгласие от собственика на земята.

Също така, верно е че процесния строеж, не е от категорията на тези, посочени в § 178 от ППЗПИНМ(отм.), т.е. пристройка към законно построена малоетажна сграда ; малък гараж за една лека кола или за повече леки коли (разделен на клетки) или лека ограда, които по изключение, могат да се допуснат в застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план ; отредени за мероприятия по уличнорегулационния план ; изключени от строителната площ ; засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин на застрояване.  

В случая обаче, вещото лице не е констатирало изрично, че съобразно предвижданията на действалия към момента устройствен план на населеното место, одобрен със Заповед № 1294 от 18.07.1959г., процесния имот е засегнат от мероприятия по уличната регулация. Това не се констатира и съобразно приложената към заключението скица извадка от този план. Според констатациите на вещото лице, едва съобразно предвижданията на застроителния план одобрен през 1989г., процесният имот попада в отреждане, частично за улица и частично за УПИ V от кв. 33.

Нито се твърди, нито пък се установява, по отношение на този имот да е имало някаква строителна забрана или пък той да е бил изключен от строителната площ.

Най-сетне, не се установява, действалия към момента план, да е установявал някакъв нов начин на застрояване. Както бе описано по-горе в изложението, нов начин на застрояване е установен едва със следващия устройствен план на населеното место, одобрен със Заповед № 482 от 03.08.1972г., съобразно предвижданията на който, процесния имот е отреден за УПИ І – Детска градина, респективно с последващия застроителен план, одобрен със Заповед № 449 от 15.06.1981г., съобразно който пък, процесния имот е включен в УПИ ХI-1545,1546, за който е предвидено застрояване на училище.

На следващо място, действително според § 179 от ППЗПИНМ(отм.), в недвижими имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно регулационния план, не могат да се извършват нови строежи, да се правят трайни насаждения и пр.   

В случая, вещото лице е констатирало, че съобразно предвижданията на устройствения план от 1959г., за процесния имот е отреден УПИ ХХV-45, кв. 156, включващ в площта си няколко придаваеми по регулация места от съседни имоти, като същевременно, от процесния имот пл. № 45, също има предвидени придаваеми места към съседните УПИ I -44 и УПИ II-50.

Съвкупната преценка на всички констатации по основното и допълнителното експертно заключение и приложените скици, извлечения от последователните кадастрални и регулационни планове на населеното место, дават възможност да се констатира, че съобразно предвижданията на плана от 1959г., действително са налице придаваеми места от съседни имоти към УПИ ХХV-45, кв. 156 и съответно, от имот пл. № 45 към съседните УПИ I -44 и УПИ II-50. От приложената към допълнителното заключение/л.137/, скица извлечение от плана, одобрен със Заповед № 1294 от 18.07.1959г. обаче е видно, че процесната постройка (означена с червени линии на скицата) не попада, нито в терен който се придава от имот пл. №45 към съседен УПИ, нито пък в терен който се придава от съседен имот към УПИ ХХV-45.

Забраната по § 179 от ППЗПИНМ(отм.) за извършване на нови строежи е приложима само относно рамките на недвижимия имот, придаден към парцели на други лица по дворищно регулационния план. Процесния казус, явно не се субсумира в тази хипотеза (в подобен смисъл Решение № 76 от 14.I.1972 г. по гр. д. 1150/71 г., ВС, III г. о.).

Крайният извод от изложените до тук факти и съображения е, че процесната стопанска постройка, следва да бъде квалифицирана като търпим строеж по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и забрана за ползване. Това не е съобразено от административния орган при постановяване на оспорената заповед, поради което тя ще следва да бъде отменена.

 

V. За разноските :

18. С оглед констатираната основателност на оспорването, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представения списък, се констатираха в размер на  1020,00лв.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 46-РОА-673 от 30.09.2016 г. на Кмета на Район „Южен“, Община Пловдив, с която е наредено Х.Д.Т. и К.Й.Т.,*** да премахнат незаконен строеж, представляващ „Стопанска постройка“, разположена в УПИ ХI-1545, от кв. „Въстанически“-юг, гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Генерал Тотлебен, №19.

 

ОСЪЖДА  Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов, № 1 да заплати на Х.Д.Т. и К.Й.Т.,*** сумата от 1020,00лв. /хиляда и двадесет лв./, представляваща извършени от последните разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

Административен съдия: