Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 921

 

гр. Пловдив,  01 юни 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2506 по описа за 2016 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г.Б.Б., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „****.“, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция **** и по чл. 8 от ДОПК ****, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001315006482-091-001/29.03.2016 г., издаден от В. И. И. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 367/07.06.2016 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив, в обжалваната част за определените допълнително задължения по ЗДДС – главница в размер на 20 314,95 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2024,56 лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001315006482-020-001/07.08.2015 г., издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчни периоди – 01.01.2014 г. – 30.04.2015 г., както и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО, Здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд – всички за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., които обаче не са предмет на разглеждане в настоящото производство.

С последващи ЗВР № Р-16001315006482-020-002/16.11.2015 г. и № Р-16001315006482-020-003/10.12.2015 г. срокът на ревизията е удължаван последователно до 17.01.2016 г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно от приложените по делото Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. и Заповед № РД-09-2/05.01.2015 г., издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, изменяни последователно със Заповед № 2-402/12.06.2015 г., съответно Заповед № 2-1102/28.12.2015 г., на органа, издал посочените по-горе ЗВР, са били делегирани надлежни правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001315006482-092-001/29.01.2016 г.,  в срока по чл. 117 от ДОПК. От страна на ЕТ е подадено възражение, към което са приложени и доказателства.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА, редовно връчен по електронен път на 29.03.2016 г.

С оглед на изложеното, съдът приема, че оспорвания акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановен в рамките на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК. Не се констатират процесуални нарушения в хода на административното производство, представляващи основания за незаконосъобразност на оспорвания акт.

Ревизията спрямо ЕТ е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установени от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи.

Констатирано е в хода на ревизията, че основната дейност на ЕТ за ревизирания период е търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, осъществявана в супермаркет в с. ***, обл. Пловдивска. Използваният обслужващ софтуер е програмен продукт „Microinvest Warehouse Pro“.

На 22.04.2015 г. е извършена оперативна проверка на търговеца, документирана с  Протокол сер. АА № 0205066, в хода на която е извършено обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК, за което е съставен протокол по реда на чл. 40, ал. 3 от ДОПК обр. КД, сер. АА № 0002638 от 22.04.2015 г. Копираната информация съдържа база данни от програмния продукт, използван за отчитане на продажбите в търговския обект. Цитираните по-горе протоколи са присъединени към ревизионното производство с Протокол № 1029077/09.11.2015 г.

В Протокол сер. АА 1029078/10.11.2015 г. пък е обективиран анализ и обработка на обезпечена информация с протокол обр. КД, сер. АА № 0002638 от 22.04.2015 г., възпроизведен в РД. Детайлна информация за извършените продажби е записана в приложен файл с наименование Extr_CashBook.pdf, поради което и наведените в тази връзка възражения от страна на жалбоподателя, съдът намира за неоснователни.

От наличната информация в таблицата CashBook са установени данни за извършени операции за периода от 16.01.2015 г. до 22.04.2015 г., съдържащи се в 44456 записа за сметки със стойност на полето ID от № 1567 до № 242555 вкл. Всеки запис съответства на една извършена операция. Установени са 196531 бр. липсващи записи с ID, описани подробно в таблица, въз основа на което е направена констатация, че липсващите записи са в резултат на манипулиране на базата данни чрез изтриване на информация.

Извършена е съпоставка на размера на приходите от продажби, регистрирани чрез програмния продукт, за който в базата данни се съдържа пълна информация, а именно 16.01.2015 г. – 22.04.2015 г. с тези, регистрирани чрез фискалните устройства и е установено, че са налице данни за извършени продажби в обекта за този период, при които значителна част не е отчетена във фискалното устройство – регистрираните от програмния продукт продажби са в размер на 290 680,15 лв., докато тези от фискалното устройство – 168 790,48 лв., т.е., установена се разлика от 121 889,67 лв.

Екземпляр от съставените протоколи от проверките са връчени и на жалбоподателя, дори в този за извършената проверка, в графа „Искания, възражения и бележки от проверяваното лице“ е отразено: „Не“, посочен е телефонен номер, името Г.Б. и е положен подпис. В протокола за обезпечаване на доказателствата в графа „Искания, бележки и възражения на проверяваното лице“, отново е отразено „Не“, положен е и подпис, т.е. жалбоподателят не само е бил надлежно запознат с изложените в протоколите констатации, но и се е съгласил с тях, като собственоръчно е посочил, че няма възражения.

Въз основа на тези именно данни, от страна на органите по приходите е формиран извод, че са налице данни за укрити приходи, което от своя страна е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на задълженията за данъци по особения ред.

С оглед на това, на ЕТ е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което същият е уведомен, че основата му за облагане с преки и косвени данъци за процесния период ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред, съответно му е дадена възможност да представи доказателства и да изрази становище в 14-дневен срок от връчване на уведомлението, което е сторено на 26.11.2015 г. – такива обаче не са постъпили. На същата дата е връчено и Уведомление на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Въз основа на изложеното и, след като за процесните ревизирани периоди ревизиращите органи са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, подробно описан в ревизионния доклад, е определена и сумата на неотчетените продажби по месеци. Съответно общият размер на данъчната основа на всички извършени облагаеми доставки, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. по данъчни периоди е образувана като сбор от декларираната от задълженото лице данъчна основа за извършените продажби за съответния месец и установената за периода 16.01.2015 г. – 22.04.2015 г. от ревизията данъчна основа от неотчетените продажби, като е прието, че неотчетените продажби на стоки по надлежния ред представляват доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради това, че са с място на изпълнение на територията на страната, съответно на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС ЕТ е следвало на начисли ДДС за тези доставки. Прието е, че данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем, като за периода, за който е налична информация в базата данни на програмния продукт за регистриране и отчитане на продажбите в обекта, е приета за установена данъчна основа на неотчетени приходи в размер на 101 574,73 лв. Върху така определената данъчна основа е определен и следващият се размер на дължимия ДДС -  20 314,95 лв. и съответните лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета.

В хода на съдебното производство не се опровергаха констатациите на приходната администрация.

От събраните писмени и гласни доказателствени средства по никакъв начин не може да се заключи нещо различно от установеното в хода на ревизията.

От показанията на свидетелката Виолина Руменова Мастръкова се установява единствено, че същата е присъствала в момента на извършване на проверката, както и че наличността на касата е съответствала на отчетеното по ЕКАФП.

Поставените задачи към ССЕ в голямата си част касаят осчетоводяването на Договора за продажба на търговски софтуер „Микроинвест“ и абонаментно обслужване на компютърната система,  спор по отношение на който, не се формира между страните. Установено е, че в счетоводството на жалбоподателя не са осчетоводени липси или излишъци към 31.12.2015 г. след проведените извънредна и годишна инвентаризация на стоките в търговския обект. Изчислена е и каква би била фактическата наличност от парични средства в обекта към момента на засичане, а именно 09:29:06 ч. на 22.04.2015 г., според часа, зададен в програмния продукт, в резултат на извършените продажби, а именно – 371,36 лв.

Действително, по искане на жалбоподателя от ТД на НАП Пловдив е предоставена информация, че в информационния масив – Рискови субекти, няма данни да са включени контрагенти/доставчици на ЕТ за процесния период.

Постъпила е обаче справка за намерените покупки в Дневниците за продажби от всички доставчици за периода м. 01.2015 г. до м.04.2015 г., които не са намерили отражение в Дневника за покупки на ЕТ, от която е видно, че такива, макар и в малки количества, все пак съществуват. От страна на жалбоподателя се възразява, че тези суми са малки и с тях не би било възможно да се достигне до продажба на стоки в размерите, определени от органите по приходите, а именно 101 574,32 лв., но видно от Справката за продадени стоки, регистрирани в таблица Operations на 22.04.2015 г., съществуват стоки, които няма пречка да са били закупени и преди м.01.2015 г., тъй като представляват промишлени стоки и нямат срок на годност, но справка за целия ревизиран период не е изисквана, съответно представена.

Така, от всичко гореизложено, се налага извод за правилност и обоснованост на оспорения ревизионен акт, констатациите в който не бяха опровергани в хода на настоящото производство.

Установено по несъмнен начин е едно от обстоятелствата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, което е и основание за органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа. Събраните в тази насока доказателства са достатъчни за да се приеме, че има данни за укрити приходи или доходи.

Установено е по безпротиворечив начин от приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, в т.ч и протоколите, обективиращи действията на органите по приходите по сваляне/снемане/ на информационни файлове от база данни на програмните продукти в проверените търговки обекти, съставени по установения ред и форма, съгласно чл. 50 от ДОПК и чл. 54, ал. 4 от ДОПК, че жалбоподателят е реализирал приходи от продажби на стоки в търговския си обект супермаркет в с. ***, които не са намерили съответното счетоводно отражение в Справки - декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, нито в отчетите на наличните в обектите фискални устройства. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст.

Констатирано e от органите по приходите, че при сравнение на информацията в таблица Operations със съдържанието на разпечатката от контролната лента на ЕКАФП, е налице пълно съответствие на наименование, количество и единична цена на всеки продаден артикул за продажбите, за които е издаден фискален бон, същевременно е налице подробна информация и за наименование, количество и единична цена на всеки продаден артикул, за който пък няма издаден фискален бон.

Действията на органите по приходите в обсъжданата насока, обективирани в съответно съставените протоколи, са имали за цел да установят всички продажби. Съобразени са основните правила за облагане по ЗДДС и при наличието на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 122,  ал. 1, т. 2 от ДОПК, са взети предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2 т. 1 - 16  от ДОПК, и по този начин е определена основата за облагане за всеки един от казаните отчетни периоди. Спрямо така определената данъчна основа е приложена данъчната ставка за съответния данък, в резултат на което са определени и следващите се фискални задължения.

В случая, без всякакво съмнение е приложимо и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на РА, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства.

Доколкото спорът между страните се свежда до наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК в контекста на това налице ли са неотчетени приходи от продажби в супермаркета за процесния период в приетите от ревизиращите органи размери, които не са намерили счетоводно отражение в Справките - декларации по ЗДДС, и за тях не е начислен следващия се ДДС, то следва да се приеме, че констатациите на ревизиращия екип останаха неопровергани. Каза се, констатациите на органите по приходите в тази насока се основават на данните от приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, в т. ч. и данните относно свалените/снетите/ информационни файлове от базата данни на програмния продукт. Каквито и да е доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани нито в хода на административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е опровергало истинността на фактическите констатации, посредством ангажираните от него доказателства.

Изрично на жалбоподателя бе указано, че носи доказателствената тежест да обори констатациите на РА, които при проведена ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, както и че може да стори това с всички допустими по ДОПК, съответно АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят констатациите на органа по приходите, в частност - жалбоподателят не обори факта на осъществени нефискализирани продажби в търговския обект, в резултат на които са реализирани неотчетени приходи.

Действията по обезпечаване на доказателствата не са оспорени нито по административен, нито по съдебен ред, поради което съставеният протокол за извършена проверка се ползва с доказателствената сила по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, в резултат на което следва да се приеме, че съдържащата се в ползвания в търговския обект програмен продукт „Microinvest Warehouse Pro“ информация, установява действително извършени от ЕТ продажби в ревизираните данъчни периоди, които продажби е следвало на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да бъдат регистрирани и отчетени чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство. Едновременно с това, търговецът е бил длъжен да включи отчета за извършените продажби в дневника за продажби за съответния данъчен период и да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката -декларация по чл. 125 от ЗДДС. Като не е изпълнил тези си задължения, жалбоподателят не е отчел всички извършени продажби по предвидения начин, поради което и съгласно нормата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данък е дължим върху размера на неотчетените продажби за всеки данъчен период, през който е станал изискуем, поради което правилно с обжалвания РА са установени процесните задължения по ЗДДС в ревизираните периоди, като размерът на данъка правилно е бил определен, приемайки, че е включен в стойността на извършените продажби, които не са отчетени.

С оглед точното определяне на конкретния размер на данъчните основи за облагане за обсъжданите периоди и съответното изчисление на размера на дължимия ДДС, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи не се констатира да са допуснати нарушения на закона.

В заключение, и с оглед коментирания по-горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае посредством проведено главно пълно  доказване нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

 Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият и логичен извод за наличие на неотчетени приходи от продажби от страна на ЕТ, при което законосъобразно органите по приходите са определили облагаемата основа по реда на чл. 122 от ДОПК, и съответно са начислили следващия се ДДС.

Изложеното до тук налага извод за законосъобразност на оспорения РА, съответно за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

За разноските:

На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция, на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски за юрисконсултска защита в размер на 1200,19 лв.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Б.Б., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „***“, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция **** и по чл. 8 от ДОПК ****, против Ревизионен акт № Р-16001315006482-091-001/29.03.2016 г., издаден от В. И. И. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и К. Л. Л. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 367/07.06.2016 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, в обжалваната част за определените допълнително задължения по ЗДДС – главница в размер на 20 314,95 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2024,56 лв.

ОСЪЖДА Г.Б.Б., ЕГН ********** с ЕТ „***“, ЕИК ****, с адрес за кореспонденция **** и по чл. 8 от ДОПК **** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ТД на Национална агенция за приходите, сумата от 1200,19 лв. /хиляда и двеста лева и деветнадесет стотинки/  юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: