Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 527

 

гр. Пловдив, 03 април 2017 год.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                          

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 2543 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.226 от АПК във връзка с чл. 156 и сл. от  Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е върнато за ново разглеждане в частта, в която жалбоподателят В.Й.С., ЕГН **********, като ЕТ “И.-В.С.”, ЕИК ******,  оспорва Ревизионен акт № 161301702 от 06.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив потвърден с Решение № 1135 от 29.10.2013г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установени публични задължения за ДДС в размер на 12 802,68лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 6 492,70 лв., както и за задължения по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 191,37лв., за 2009г. в размер на 1574,22лв., за 2010г. в размер на 3 594,08лв.  и за 2011г. в размер на 3 718,62лв., за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода след 15.02.2011г. до 31.12.2011г.

Жалбоподателят моли да се отмени оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.  

         Ответникът – Директор на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика”– гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Задължителните указания на ВАС са за анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства по същество. Затова и от процесуална страна съдът приема, че не са налице нарушения, водещи до незаконосъобразност на оспорвания акт.

         Относно констатациите по ЗДДФЛ, приходната администрация е извършила ревизия по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК, като е приела, че са налице данни за укрити приходи – обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, както и, че е налице несъответствие между декларирани и /или получени приходи и финансовото състояние, обстоятелство по т.7 от чл.122, ал.1 ДОПК.

            Всъщност, обстоятелството по т.2 на чл.122 е съотнесено към констатациите по ЗДДС, доколкото извод за укрити доходи се прави на база на изводите за неотчетени продажби по 124 броя фактури.

          Така за 2008 г. са установени неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 27 549,55лв. и съответстващи на тях разходи – отчетна стойност на продадените стоки в размер на 25 952,29лв. Определена е данъчна основа от недекларирани доходи за облагане по чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ /представляващ данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ / в размер на 1208,27 лв.  

          За 2009 г. са установени неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 11 384,31лв. и съответни разходи в размер на 10 803,44лв. Установено е и превишение на разходите над приходите с 20 243,44лв. като сумата на превишението е приета за доход с неустановен произход. Така е определена данъчна основа от недекларирани доходи за облагане по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, представляваща доходи с неустановен произход, в размер на  15261,18 лв., на база на установено превишение на разходи над приходи, след приспадане на дължимите осигурителни вноски, и данъчна основа от недекларирани доходи за облагане по чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ /представляващ данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ / в размер на 320,65 лв.  

          За 2010 г. също са установени неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 2350,79лв. и разходи в размер на 2190,77лв. , както и превишение на разходите над приходите в паричния поток на физическото лице със сумата от 40 937,91лв. Затова е определена данъчна основа от недекларирани доходи за облагане само по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, представляваща доходи на жалбоподателя с неустановен произход, в размер на 35940,79 лв. , след приспадане на дължимите осигурителни вноски. Данъчна основа по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ не е формирана предвид необлагаемия минимум.

          И за 2011 г. са установени неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 1141,11лв. със съответна стойност на разходите – 1048,26лв. Констатирано е превишение на разходите над приходите със сумата от 42 126,02лв. приети за доход с неустановен произход. След приспадане на съответни задължителни осигурителни вноски е определена данъчна основа по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 37234,34 лв.,погрешно посочена в решението на ответния административен орган като такава по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ.По чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ данъчна основа за допълнителни задължения не е формирана.

          Върху така изчислените данъчни основи от недекларирани доходи и данъчните основи от дейност като едноличен търговец са установени дължими суми за данъци.

         

 

 

           Относно установените задължения по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ:

          Възраженията на жалбоподателя в тази част на оспорвания ревизионен акт и доклада към него са твърде неконкретни. Ясно е, че в хода на ревизията е твърдял, че към началото на ревизирания период е имал 18 500лв. спестени парични средства, която сума не е взета предвид от ревизиращия екип. Твърди се в жалбата за това,че имало внасяни големи суми по сметките му, като никой не бил поискал да конкретизира основанията за внасяне и произхода на сумите. Ами, тук може да се каже единствено – да ги е конкретизирал пред приходната администрация или поне да беше сторил това пред съда. Твърди се, че през ревизирания период в сметките му имало суми, които не са негови, а само били съхранявани от него. За какви правоотношения става въпрос с посоченото лице Васил Цонев, не става ясно.

          Последният е разпитан в хода на съдебното производство като свидетел и в показанията си твърди, че давал на съхранение на Стоев пари в размер общо около 20 000 долара поради лични проблеми.

          Показанията са твърде неясни, а и неконкретизирани. Дори и да се приемат за достоверни то въз основа на тях не може да се направи извод към кой момент и какви точно суми са внасяни по cметка на ревизираното лице с произход средствата на свидетеля и съответно връщани. Противоречие има и в самите твърдения на жалбоподателя, доколкото веднъж твърди сумата от 18 500 лв. да са спестявания, веднъж – да са средства дадени му от свидетеля Цонев.

          С оглед на това съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип за това, че не следва да се включва в началното салдо към 2007г. сумата от 18 500лв. Доказателства за това същата да е била налична към началото на 2007г. няма, нито са ясни твърденията на жалбоподателя за това всъщност каква е тази сума- спестявания или дадени за съхранение парични средства. Впрочем, ако е последното, то и без това сумата не би трябвало да се включва в паричния поток. Други възражения по отношение на формираните парични потоци няма.

          Тъй като, видно от ревизионния доклад,  при изготвяне на паричните потоци за ревизираните години, приходната администрация е избрала за пореден път неправилен подход, изразяващ се във формиране на данъчна основа, съответно начисляване на данък по чл.48 от ЗДДФЛ въз основа на приходи и разходи реализирани само за част от месеците през една данъчна година, вместо за цялата календарна година, съдът ще кредитира експертното заключение на вещото лице Ирина Стоянова по допуснатата ССЕ в представения негов първи вариант, в който на годишна база и без да се включват сумите по възраженията на жалбоподателя, които останаха недоказани- от 18 500лв., - 20 000 щ.д.,3000лв., 1000лв., са изчислени приходите и разходите на ревизираното лице.

          Така, видно от заключението е, че за 2009г. превишението на разходите над приходите е в размер на 12 911,50лв. На тази база, след приспадане на дълимите осигурителни вноски, както е сторила и приходната администрация, данъчната основа е определена на 9554,46лв., а съответно дължимия данък е 955,45лв.

          За 2010г. се установява превишение на разходите над приходите с 21 984,20лв. След приспадане на дължимите осигуровки, данъчната основа е 16 708лв., а дължимият данък – 1670лв.

          За 2011г. експертът установява превишение на разходите над приходите в размер на 26 518,50лв. От тук, данъчната основа след приспадане от облагаемия доход на ЗОВ общо в размер на 4414,17лв., а не неправилно посочената от вещото лице сума от 4891,68лв., ще е в размер на 22 104,33лв., а дължимият данък 2210,43лв., съответно прилежащите лихви- 287 лв.

          В този размер на задълженията следва да се имени и оспорвания ревизионен акт в частта относно констатациите по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

         

          Относно установените задължения по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ и по ЗДДС:

          Приходната администрация е приела, че за всички ревизирани години задълженото лице от дейността си като едноличен търговец дължи и допълнително данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, тъй като са установени неотчетени приходи от продажба на стоки, респ., че има осъществени доставки, по които ревизираното лице е получател и за извършените покупки не е внесен дължимия ДДС.

          Спори се от ревизираното лице, че фактурите не са подписани от него и, че доставки няма, а от тук и няма неотчетени приходи от продажба на стоки.

          За установяване възраженията на жалбоподателя, по делото е допусната съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице Стоянов, което съдът кредтира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, действително част от фактурите, на база на които са направени констатациите при ревизията, не са подписани от ревизирания В.С. или от работещи негови служители. Касае се за фактури подробно описани в заключението на лист 1241-1244 от делото.

          С оглед на това, че освен фактурите, които не са подписани от ревизираното лице или негов служител и в този смисъл няма ясно изразена и несъмнено установена воля за получаване на съответните стоки, няма достатъчно събрани доказателства за установяване факта на получаването на стоките, не е доказано фактическото разпореждане с тях, не е доказан транспорта, то не може да се направи и обоснован извод за реално осъществени доставки. Касае се за родово определени вещи, за установяване разпореждането с тях е необходимо несъмнено доказан факт на предаването им, респ. и тяхното индивидуализиране. След като това не е установено, а и при повторното разглеждане на делото не се събраха допълнителни доказателствени средства в тази насока, то в тази част констатациите на ревизиращия екип следва да се приемат за неправилни.

          За фактурите, за които по несъмнен начин е установено, че са подписани от жалбоподателя, като получател по тях, респ. от негови служители, независимо от липсата на други доказателства, следва да се приеме, че обективират доставки, тъй като е несъмнено установена волята на получателя за сключване на съответната сделка и получаването на стоките.

          С оглед на изложеното, следва да се възприемат изводите на вещото лице Ирина Стоянова относно размера на задълженията по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и за допълнително установен ДДС.

          Видно от експертното заключение на лист 1259 и сл., което като компетентно изготвено и неоспорено от страните съдът кредитира, в счетоводството на жалбоподателя не са осчетоводени фактури, издадени от „С.“ ЕООД, „А. 93“ЕООД, „С.-А.“ЕООД, „Д.С.“АД, „И.“ООД, „И. БЪЛГАРИЯ“ЕООД, „Ф. 97“АД, „К.О.“ЕООД, „С.Т.“ЕООД, „Т.Т.“ЕООД, „Б.Г.“ООД, с предмет на доставките покупко-продажба на стоки-цигари, хранителни стоки.

           От тях подписани от ревизираното лице и негови служители са само десет фактури, издадени от „И.“, посочени в таблицата от експертното заключение на лист 1260 от делото. На база на това, при преизчисляване на база само на тези фактури дължимия ДДС за 2008г. ще е в размер на 4,87лв., а за 2009г. ще е 64 лв. Съответно по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ допълнително установените задължения ще са в размер на 4,18лв. за 2008г. За 2009г. в табличен вид е обосновано на стр.4 от експертното заключение, лист 1262 от делото, че при така установените обстоятелства няма допълнителни задължения за довнасяне на данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ.

            С оглед на това, в частта на констатациите по ЗДДС оспорвания акт следва да се отмени изцяло за задълженията, установени за данъчни периоди м.12.2007г., м.12.2010г. и м.12.2011г. и да се измени в частта на установените задължения за м.12.2008г. и м.12.2009г. като същите се намалят съответно от 5509,91лв. на 4,87лв. и от 2276,86лв. на 64 лв.,ведно със съответните прилежащи лихви за забава.

            В частта на констатациите по ЗДДФЛ съответно установените за 2008г. задължения в размер на 191,37лв. следва да се намалят на 4,18лв., за 2009г. задълженията от 1574,22лв. следва да се намалят на 955,45лв., за 2010г. задълженията от 3 594,08лв. следва да се намалят на 1 670лв., а за 2011г. задълженията от 3 718,62лв. следва да се намалят на 2210,43лв., съгласно изложеното по-горе в настоящото решение.

Относно констатациите за ЗОВ за периода, предмет на настоящото производство, а именно от 15.02.2011г. до 31.12.2011г. съдът, като съобразява указанията на ВАС в тази част намира, че предвид реда по който е проведена ревизията, а именно чл.122 от ДОПК и констатациите за наличие на предпоставките по чл.122,ал.1, т.2 от ДОПК, след като е налице презумпцията на чл.123 от ДОПК, то следва да се приеме, че се касае за доходи от трудова дейност и се дължат задължителни осигурителни вноски.

На основание чл. 124а (нов - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) от ДОПК задълженията за осигурителни вноски на задълженото лице за съответните години също са установени по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК.

За установяване точния размер на задълженията от ответната страна беше представена като доказателствено средство справка, която не се оспори от жалбоподателя.

Дължимите ДОО,ДЗПО и ЗО, които са декларирани, но не са внесени в срок, всъщност не са и спорни между страните, но формално са обжалвани. Общия дължим размер за годишните ДОО при облагаем доход 26 518,50лв. е 2257,47лв., от които 124,95лв. декларирани авансово и 2132,52лв. годишни ведно с лихва за просрочие 467,62лв.

Дължимите ДЗПО са – авансови – 0,10лв. и годишни 829,50лв., ведно с лихва за просрочие 163,68лв. Дължимите ЗО съответно са в размер на 0,43лв. авансово декларирани и 1327,20лв. годишни, ведно с лихва за просрочие 172,31лв.

С оглед на това и следва да се измени оспорения ревизионен акт, като съответно се намали размера на установените задължения в тази част.

     

За разноските:

Съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, на двете страни се дължат разноски по съразмерност. Общият обжалваем първоначално интерес е в размер на 51 605,40лв. Общо дължимия размер за юрисконсултско възнаграждение при този обжалваем интерес е 2078,16лв., съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Общия размер на установените задължения е 9323,63лв. Следователно по съразмерност на ответника дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение са 375,46лв. При първото разглеждане на делото в полза на приходната администрация са присъдени 1205 лв. разноски. В тази част решението не е отменено, а е оставено в сила. Следователно, на ответника разноски не следва да се присъждат.

По отношение на жалбоподателя, видно от представения списък на разноските и от представените по делото доказателства, общо сторените разноски са 50 лв. заплатена държавна такса, заплатените възнаграждения за вещи лица общо са 960 лв., а адвокатско възнаграждение – 1800лв. По съразмерност, съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се следват общо 2302,31лв. разноски. При първоначалното разглеждане на делото са присъдени 1054лв. разноски, като в тази част решението не е отменяно. Следователно, в полза на жалбоподателя следва да се присъди разликата до пълния дължим размер, а именно 1248,31лв. разноски.

Водим от горното, Съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161301702 от 06.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив потвърден с Решение № 1135 от 29.10.2013г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта,  в която по отношение на В.Й.С., ЕГН **********, като ЕТ “И.-В.С.”, ЕИК ******,   са допълнително установени публични задължения за ДДС в размер на 4345,48лв. за м.12.2007г., в размер на 59,99лв. за м.12.2010г. и в размер на 228,22лв. за м.12.2011г.

            ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 161301702 от 06.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив потвърден с Решение № 1135 от 29.10.2013г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта,  в която по отношение на В.Й.С., ЕГН **********, като ЕТ “И.-В.С.”, ЕИК ******, са установени допълнително задължения по ЗДДС за м.12.2008г. и м.12.2009г. като намалява същите съответно от 5509,91лв. на 4,87 лв. и от 2276,86лв. на 64 лв.,ведно със съответните прилежащи лихви за забава.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 161301702 от 06.08.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив потвърден с Решение № 1135 от 29.10.2013г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта,  в която по отношение на В.Й.С., ЕГН **********, като ЕТ “И.-В.С.”, ЕИК ******, са установени допълнително задължения по  ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 191,37лв., за 2009г. в размер на 1574,22лв., за 2010г. в размер на 3 594,08лв.  и за 2011г. в размер на 3 718,62лв.,като намалява съответно същите, както следва :

за 2008г. от 191,37лв. на 4,18лв.,

за 2009г. от 1574,22лв. на 955,45лв.,

за 2010г. от 3 594,08лв. на 1 670лв.,

за 2011г. от 3 718,62лв. на 2210,43лв.,

ведно със съответните прилежащи лихви за просрочие, както и в частта на допълнително установените задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО самоосигуряващо се лице за периода от 15.02.2011г. до 31.12.2011г., като намалява същите съответно на 2257,47 лв., 829,60 лв. и 1327,63 лв.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на  В.Й.С., ЕГН **********, в качеството му на собственик на ЕТ “И.-В.С.”, ЕИК ****** сумата от 1248,31/хиляда двеста четиридесет и осем лева и 31 стотинки/ разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/