Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 1090

 

гр. Пловдив, 21 юни 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2560 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

         Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002115009980-091-001/18.07.2016г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 688 от 07.10.2016г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 42120,20 лв. и е начислена лихва в размер на 3360,74лв.  

В жалбата се излагат доводи, че РА е незаконосъобразен. Твърди, че са налице достатъчно доказателства за изпълнение на услугите по фактурите от доставчиците на ревизираното лице, а евентуални  проблеми при последните не бива са се отразява върху претенцията за данъчен кредит. Все в тази връзка се релевират и обстоятелствата, че процесните доставки са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, налице са плащания по тях, както и материално-техническа обезпеченост за извършването им. Като допълнително възражение се релевира обстоятелството, че приходната администрация е направила разширително тълкуване на чл.  70, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на РА и присъждане на разноски.  

         Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения, в своя подкрепа, излага в приложени писмени бележки.  

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002115009980-020-001/04.12.2015г. на компетентния за това орган–на­чал­ник сектор при ТД на НАП – Пловдив.  Обра­зуваното ревизионно производство е насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 15.04.2015г.–31.10.2015г. на дружеството-жалбоподател, със срок за приключване на ревизията до 3 месеца от връчване на заповедта. Срокът на ревизията е бил продължен със ЗВР № Р-16002115009980-020-002/05.02.2016г., ЗВР  № Р-16002115009980-020-003/07.03.2016г. и ЗВР № Р-16002115009980-020-004/07.04.2016г.

 В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите № Р-16002115009980-092-001/20.05.2016г. Със заповед № РД-09-518/30.04.2014г. на директора на ТД на НАП-Пловдив били делегирани правомощия на длъжностното лице, издало заповедите за възлагане на ревизия. Въз основа на посочения ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № Р-16002115009980-091-001/18.07.2016г.   

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 688/07.10.2016г., с което потвърдил ревизионния акт. Така постановеният от контролния орган в структурата на НАП резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална допустимост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:

Органът по приходите не е признал на „**“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 45 120,20 лв. по фактури и доставчици, както следва:

-15 271,62 лв. по 7 бр. фактури, издадени през м.09.2015 г. от „**” ЕООД, гр.**, с ЕИК **. Като предмет на доставката в съставените първични счетоводни документи е посочено „Извършено СМР по договор и констативен протокол“.

С протокол за извършена насрещна проверка № П-04001515223726-141-001/29.01.2016 г. се установило, че спорните фактури са издадени на „**“ ЕООД и са отразени от доставчика в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за съответния данъчен период. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ с № Р-16002115009980-141-02/15.12.2015 г., което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК.                        

Ревизиращите са приели относно доставчика „**“ ЕООД, че няма регистриран ЕКАФП; за 2014 г. и 2015 г. дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и ГФО и не е декларирало извършвана стопанска дейност. За периода 01.01.2015 г.- 28.02.2016 г. няма наети лица по трудови правоотношения. Не са подадени уведомления за сключени трудови договори. Не са подавани декларации обр.1 и 6 за осигуряване на наети лица, не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица, наети по граждански договори, т.е същото не притежава кадрова обезпеченост. На основа тези констатации ревизиращият екип е стигнал до извода, че доставчикът не разполага с необходимия трудов ресурс за изпълнение на фактурираните от него строителни дейности.

         В хода на ревизията органите по приходите са връчили на управителя на „**“ ЕООД искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. Р-16002115009980-040-01/11.12.2015г., с което от дружеството на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изискано представянето на определени документи и обяснения относно реалното изпълнение на фактурираните услуги от конкретния доставчик. В отговор на горното искане от страна на ревизираното лице са били представени копия на въпросните 7 бр. фактури, договор от 01.08.2015 г. между „**“ ЕООД /възложител/ и „**“ ЕООД /изпълнител/, съгласно който възложителят възлага на изпълнителя да извърши СМР „Разчистване и оформяне на депа“ на следните обекти: депо - участък 1; депо **; депо Община **и депо *. Срокът на договора е до приемане на изработената работа. Начин на плащане - в брой, след изготвян Акт. Фактурите са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице по дебита на сметка 602  „Разходи за външни услуги“ и кредита на сметка 401 „Доставчици“. Представени са двустранно подписани протоколи Акт обр.19 за установяване на изпълнените видове СМР към всяка фактура. В същите като описание на видовете работи е записано: „зачистване от строителни и други отпадъчни материали и оформяне на депо“, количество 1 и стойност, съответстваща на стойността по всяка фактура. Начин на разплащане, посочен във фактурите - в брой. Към фактурите са приложени фискални бонове от ЕКАФП с инд. № DY341978, ФП №36449878 - без стационарен обект /с изключение на фактура № 1100000026 от 30.09.2015 г./  

С писмени обяснения № Рев. 423 от 22.02.2016 г. ревизираното лице посочва, че не е издаден касов бон по горецитираната фактура от  „**“ ЕООД. Съгласно извлечение на сметка 501- „Каса“, към 31.10.2015 г. в счетоводството на ревизираното лице е отразено плащане само по фактура № 1100000020/01.09.2015 г. – РКО № 925 от 01.09.2015 г. на стойност 14 007,85 лв. Видно от оборотната ведомост за м.09.2015 г. ревизираното лице не е имало налични парични средства за разплащане на фактурите „в брой“. Салдото на касата е кредитно и е недостиг в размер на 32 285,65 лв.

         Предвид гореизложените обстоятелства и факти, органът по приходите е посочил, че фактурираните от страна на „**“ ЕООД услуги за извършени СМР към ревизираното лице не са изпълнени от въпросния доставчик. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „**” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м.09 в размер на 15 271,62 лв. 7 бр. фактури, издадени от въпросния доставчик -„**“ ЕООД.

-12 742,33 лв. по 6 бр. фактури, издадени през м.09.2015 г. от „**” ЕООД, гр. Плевен с ЕИК по ЗТР/Булстат **. Като предмет на доставката в съставените първични счетоводни документи е посочено „СМР, съгл.договор и констативен протокол-обект Рекултивация на стара ЖП линия“.

          С протокол за извършена насрещна проверка  № П-04001515223777-141-001/22.01.2016 г. за целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ   № П-04001515223777-040- 001/16.12.2015 г., което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК.    По данни от информационния масив на НАП обследваните фактури са издадени на „**“ ЕООД и са отразени от доставчика в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за м. 09.2015 г., а ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит, чрез отразяването им през м.10.2015 г.

Органът по приходите е извършил допълнителна проверка на информацията и данните, съдържащи се в информационната система на НАП, при която е установено, че „**“ ЕООД e имало регистриран ЕКАФП с инд. № ZK075411 и ФП 50081576 за търговски обект с разнородни хранителни стоки, въведен в експлоатация и регистриран в НАП на 27.03.2012 г. и дерегистриран на 22.7.2013 г. За 2014 г. и 2015 г. дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, ГФО и не е декрарирало извършвана дейност и получени приходи. Последно подадената декларация е за 2013 г. и същата е с нулеви стойности. За периода 01.01.2015 г. - 28.02.2016 г. няма наети лица по трудови правоотношения. Не са подадени уведомления за сключени трудови договори. Не са подавани декларации обр.1 и 6 за осигуряване на наети лица, не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица, наети по граждански договори през 2015 г., т.е същото не притежава кадрова обезпеченост. 

При ревизията е прието, че на 01.08.2015 г. между „**“ ЕООД /възложител/ и „**“ ЕООД /изпълнител/ е подписан договор,  съгласно който възложителят възлага на изпълнителя да извърши СМР „Рекултивация, охумусяване и залесяване на терен съгласно договор и констативен протокол“. Срокът на извършване на СМР е 30 работни дни от подписване на договора. Договорена е цена 9 500 лв./км без ДДС. Представени са заверени копия на процесните фактури. Същите са  намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице по дебита на сметка 602  „Разходи за външни услуги“ и кредита на сметка 401 „Доставчици“. Относно доставките от „**“ ЕООД с предмет СМР са представени двустранно подписани протоколи и акт обр.19 за установяване на изпълнените видове СМР към всяка фактура. Като описание на видовете работи е записано: „рекултивация на стара баласт“, количество 1, метри  и стойност съответстваща на стойността по всяка фактура. Във фактурите е посочен начин на разплащане „в брой“ и са приложени фискални бонове от ЕКАФП с инд. № DY341980, № ФП 36484533 - без стационарен обект. На база данните от инф.масив на НАП същият не е регистриран. Съгласно извлечение на сметка 501 „Каса“ към 31.10.2015г. в счетоводството на ревизираното лице не са отразени плащания към „**“ ЕООД. Съгласно справка за задължения към доставчици от 31.10.2015 г., задълженията към този контрагент са 76 453,99 лв., т.е. няма плащане по нито една фактура.

         С оглед наличието на горните обстоятелства, ревизиращият екип е стигнал до извода, че доставчикът не доказва наличие на  необходимия трудов ресурс за изпълнение на фактурираните от него строителни дейности, няма регистриран ЕКАФП, няма плащане по фактурите. В приложените актове /обр. 19/ не са конкретизирани съответните строителни дейности, количеството и вида на вложените материали с цел охумусяване и залесяване, както е записано в договора. Констатирана е също така липсата на необходимия трудов ресурс за извършване на договорените между двете дружества строително-ремонтни дейности.

Предвид гореизложените обстоятелства и факти, органът по приходите е посочил, че фактурираните от страна на „**“ ЕООД услуги за извършени СМР към ревизираното лице не са изпълнени от въпросния доставчик. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „**” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м.10.2015 г. в размер на 12 742,33  лв. по 6 бр. фактури, издадени от „**“. 

-17 106,25 лв. по 7 бр. фактури, издадени през м.09.2015 г. и една фактура през м.10.2015 г. от **“ ЕТ с ЕИК по ЗТР/Булстат **. Като предмет на доставката в съставените първични счетоводни документи е посочено „Услуга с багер-чук, разбиване на скална маса”.

         На основание чл. 45 от ДОПК от ревизиращия екип e извършена насрещна проверка на „**” ЕТ, приключила с  протокол № П-16002415220145-141-001/16.02.2016 г. Изготвеното ИПДПОЗЛ с изх.№ П-16002415220145-040-001/14.12.2015 г. е редовно връчено по електронен път на 08.01.2016 г. Представени са документи, заведени под № Рев.148 от 12.01.2016 г., както следва: договор за наем на багерист от 01.08.2015 г. с „**-Д” ООД /наемодател/ и фактура № 24/28.12.2015 г., издадена от „**-Д“ ООД с дан.основа 600,00лв. и ДДС 120,00лв. с предмет на сделката – наем; договор за наем на верижен багер ** от 01.08.2015 г. с „**” ООД; заверени копия на фактурите, издадени на „**” ЕООД. Поради непредставяне на всички изискани по горецитираното искане документи е изготвено и връчено отново по електронен път второ ИПДПОЗЛ изх. № П-16002415220145-040-002/25.01.2016 г. Последното е редовно връчено на 05.02.2016 г. В указания в искането 7-дневен срок, документи не са представени.

         От доставчика са били представи- оборотна ведомост към 31.10.2015 г.,  договор за наем от 04.03.2015 г. между „**” ЕООД /наемател/ и „**” ЕТ /наемодател/, съгласно който наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване на пътно-строителна техника - багери, асфалтополагащи машини, булдозери, валяци срещу наемна цена, която наемателят се задължава да плаща, съгласно условията на договора. Срок на договора до 31.12.2015 г. Цени и начин на плащане – наемателят заплаща наемна цена в размер на 1 750,00 лв. за багер с хидравличен чук – „**“ за машиносмяна /осем часа/ без ДДС, единична цена за 1 час работа - 218,75 лв. без ДДС. Договорено е разходите за гориво да са за сметка на наемодателя. Плащането следва да се извършва „в брой” всяка седмица, съгласно констативен протокол и дневен отчет на багериста. При проверка в масивите на НАП е било установено, че през месец 09.2015 г. в дневниците за покупки на „**” ЕТ  са отразени доставки само от един доставчик „**” ЕООД с предмет на доставка „гориво”, а през м.10.2015 г. - също от един доставчик, „**” ЕООД, отново с предмет „гориво”. Относно кадровата обезпеченост е предоставен договор за наем на багерист от 01.08.2015 г. с „**-Д” ООД /наемодател/. Съдружник и представляващ е лицето ДИМИТЪР БОРИСОВ ХРИСТОВ, който е собственик и на „**” ЕТ. Съгласно договора наемодателят предоставя на наемателя за срок от 4 месеца, включващ периоди: 01.08.2015 г. - 30.11.2015 г., собствения си багерист Красен Иванов, а наемателят се задължава да заплати по 150 лв. за месец на наемодателя след приключване на договорния период и след издаване на фактура. Представена е фактура № 24/28.12.2015 г., издадена от „**-Д“ ООД, с дан.основа 600,00 лв. и ДДС 120,00 лв., с предмет на сделката – наем.

         При проверка в инф.масив на НАП е установено, че горецитираната фактура е отразена в дневника за продажби на издателя и в дневника за покупки на получателя. „**-Д” ООД е подало уведомление по чл. 62 от КТ за сключен трудов договор с №1 от 27.05.2015 г. с лицето К.Г.И., ЕГН ********** на длъжност машинист еднокофов багер с основно възнаграждение 540,00 лв. Относно техническата обезпеченост е предоставен договор за наем от 01.08.2015 г. с фирма „**” ООД - наемодател. Съгласно договора наемодателят предоставя на наемателя за временно ползване верижен багер **, а наемателят се задължава да изплаща уговорената между страните наемна цена в размер на 3 000 лв. без ДДС /месечно/, не по-късно от последното число на месеца, срещу издадена фактура. Срокът на договора е 6 месеца от датата на подписването му, т.е. до 01.02.2016 г.

         При проверка в инф.масив на НАП е установено, че в дневниците за продажби на „**” ООД и в дневниците за покупки на ревизираното  лице за периода м.08.2015 г. – м.01.2016 г. не са отразени фактури с издател „**” ООД  и с получател „**” ЕООД.

         От извършената насрещна проверка на „**” ООД става ясно, че има подписан договор за наем на багер, но същият е бил прекратен на 07.08.2015 г., поради техническа неизправност и върнат на наемодателя с приемо-предавателен протокол.

         Предвид обстоятелството, че съгласно договора за наем на техника, сключен между ревизираното лице и „**” ЕТ, горивото е за сметка на наемодателя и органите по приходите са установили отразени фактури за гориво в дневниците на същия, са извършени насрещни проверки на  „**” ЕООД и „**” ЕООД – издатели на фактурите за гориво. И при двете насрещни проверки не са открити представляващите или други упълномощени лица на дружествата, поради което исканията за представяне на документи са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Изисканите документи не са представени. От справка в информационните масиви на НАП е установено, че и двете дружества нямат регистрирана система за отчитане на горива – ЕСФП и нямат кадрови и технически потенциал за извършване на доставки на гориво.

         По повод връчено на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ, същото прилага определени документи, които са подробно описани и обсъдени от органа по приходите в констативната част на съставения ревизионен доклад.

         От извършената насрещна проверка на прекия доставчик „**” ЕТ и неговите доставчици - „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, представените документи от „**“ ООД - наемодател по договор за наем от 01.08.2015 г., данните от инф.масив на НАП за посочените лица, както и от анализа на фактите и обстоятелствата при ревизираното лице, във връзка с доставките от „**” ЕТ, органът по приходите е формирал извода, че не се доказва  по безспорен начин изпълнението на доставки – СМР услуги от страна на този доставчик към ревизираното лице, независимо, че са издадени данъчни фактури за това.

         Предвид гореизложените обстоятелства и факти и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал1, т1 от ЗДДС във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, чл.9 от ЗДДС, ревизиращият екип е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на „**” ЕООД  за м. 09 и м.10.2015 г. в общ размер на 17 106,25 лв. по процесните фактури, издадени от „**” ЕТ.

По искане на жалбоподателя беше допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на същата вещото лице Б.Д. посочва, че всички спорни фактури са били издадени от търговците, посочени в тях, включени са в отчетните им регистри по ЗДДС за съответния период, а жалбоподателят ги е включил в дневника си за покупки и СД за периодите, съгласно ЗДДС. И тримата доставчици са отразили ДДС по издадените фактури като задължение към бюджета. В таблица 1 към заключението са посочени подробно операциите и документите, издадени по повод плащане по спорните фактури.  Счетоводството на жалбоподателя е заведено редовно, налице са първични счетоводни документи, които да обосноват счетоводно документиране на стопанските операции.

Съдът кредитира казаното от експерта като изготвено професионално и отговарящо на задачите, за които е била допусната съдебно-счетоводна експертиза.  

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира следното:

 За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от същия закон, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

 По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесните фактури, отразени в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между преките доставчици и жалбоподателя са обосновани, с установените липси на материална и кадрова обезпеченост на дружеството, изпълнило и фактурирало на „**“ ЕООД спорните доставки. Според легалното определение на чл. 9 от ЗДДС „Доставка на услуга е всяко извършване на услуга“, а според чл. 25 ал.1 от с.з., данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Доставката по процесните фактури от доставчиците „**“ ЕООД и „**“ ЕООД касаят извършване на СМР по протокол и договор. Към фактурите са представени приемно-предавателни протоколи, актове обр. 19, като наред с това между страните по делото не е спорно извършеното разплащане по тях, за установяване на което обстоятелство на органите по приходите са представени банкови извлечения и надлежното им счетоводно отчитане при доставчика и жалбоподателя. Това обстоятелство се потвърждава от заключението на ССчЕ. Всъщност посредством ангажираните от жалбоподателя и доставчика писмени доказателства/л.787/, всеки един от тях на практика е потвърдил и наличието на търговски отношения помежду им и осъществяването на доставката.

Каза се, че по делото са налични приемно-предавателни протоколи и протоколи обр. 19 за установяване завършеност и изплащане на натурални видове СМР, както и фактури, всички двустранно подписани. Същите са сторени между „**“ ЕООД и „**“ ЕООД и „**“ ЕООД в изпълнение на договори от 01.08.2015г. В крайна сметка същественото е, че са издадени фактури, които отговарят на всички изисквания на ЗСч, поради което следва да се приеме, че се ползват с предвидената в същия доказателствена сила и която преценена в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, обосновава извод, че на датата на съставянето й се е престирала дължимата услуга, т.е. пряката доставка е доказана, съответно обективирано е извършването и приемането на услугите по всеки един първичен счетоводен документ. За това говори и заключението на експерта по ССчЕ.

  За доказване осъществяването на дължимите услуги по делото са представени необходимите документи, за да бъдат признати като осъществени. Няма пречка да се приеме, че услугите са извършени от дружеството „**“ ЕООД, за което по делото има представен договор от 01.08.2015г. В тази насока са приети по делото ф-ра № 110…20/01.09.2015г. и протокол Акт обр. 19 от 01.09.2015г. за извършени видове СМР, ф-ра № 110..23/21.09.2015г. и протокол акт обр. 19 от същата дата за извършени видове СМР; ф-ра № 110…22/14.09.2015г. и протокол акт обр. 19 от 14.09.2015г.; ф-ра № 10..24/24.09.2015г. с протокол обр. 19 за извършени видове СМР; ф-ра № 110…25/28.09.2015г. с протокол за извършени СМР; ф-ра № 110…21/07.09.2015г. с протокол обр. 19 от същата дата; ф-ра № 110…26/30.09.2015г. с протокол за СМР, всички придружени и с фискален бон. Приети бяха и ф-ра № 1110..25/30.09.2015г. от „**“ ЕООД, ведно с протокол акт обр. 19 от същата дата за извършенои СМР; ф-ра № 1110…20/02.09.2015г. с протокол за СМР; ф-ра № 1110…21/07.09.2015г. с протокол за СМР; ф-ра № 1110…22/14.09.2015г. с протокол обр. 19 за СМР; ф-ра 1110…24/28.09.2015г. с протокол за СМР и ф-ра № 1110…23/21.09.2015г., всички придружени с фискален бон. Приет и е договор от 01.08.2015г. с „**“ ЕООД. На следващо място се събраха доказателства, че ЕТ „**„ за проверявания период от време е имал кадрова и ресурсна обезпеченост да изпълни фактурираните услуги/л.789 до л. 841/.   

  Същественото в случая е наличието на нужните строителни книжа, удостоверяващи законовото развитие на дейностите, предшестващи и съпътстващи един строеж, както и издаването на съответните фактури за осъществените услуги с получател ревизираното лице, настоящ жалбоподател. Налице е съответствие в посочените отделните видове СМР и договореното, за което са представени и съответните приемно-предавателни протоколи. Констатирано е на следващо място и разплащане по фактурите.

При така представените доказателства за осъществени СМР – посредством акт обр. 19, установената възможност на доставчика да го извърши, както и констатираните плащания, преценени в своята съвкупност налагат извода за реалност на процесната доставка. Установените от органите по приходите липса на кадрова обезпеченост у доставчиците за част от услугите не може да бъде основание за направата на противен от посочения по-горе извод. Наличието или липсата на кадрова обезпеченост у контрагента, при наличието на редовно съставени протоколи за строителство, акт обр. 19 и установена материално-техническа обезпеченост на прекия доставчик, не може да бъде основание за направата на извод, че фактурираните СМР не са реално осъществени. Най-малкото извън възможността на лицето възложило извършване на СМР е да контролира редовността на контрактите на изпълнителя си. Тези изводи се подкрепят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. 

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури, издадени от преките доставчици ЕТ“**“, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.9 ал.1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи, и осчетоводени на база същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановен отказ на същото на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС. 

         На следващо място, за да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази и относимата практиката на Съда на Европейския Съюз/СЕС/.  

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, като съгласно чл.234 ДЕО може да се произнася и преюдициално, давайки т.н. “преюдициално заключение”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитетът на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, точка 32)”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така на­лич­на е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директира 2006/112/, по­ра­ди което  “са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършило неправомер­ни действия, като например представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата. Категорично също така е прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или, че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС- да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23). Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация.

Отделно от това в същия този акт Съдът на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброените в точка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния – при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, - данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”. Т.е. следва се изводът, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от реви­зи­рания субект, не само че не установи наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и пос­ред­­ством конкретната практика, която всъщност изисква ревизираното лице да доказва т.нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит,  всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчно-задъл­жените лица, при които положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с процесния РА.

Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (както се посочи по-горе решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставките на услуги от тримата доставчици и неправомерност на начисляването на данъка от тези доставчици, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. В същото решение СЕС тълкува, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС.
Това следва пряко от диспозитива на тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 06.09.2012г. по дело С -324/11 год., според т.2 и т.3 от който: „Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени.” В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014г. по дело С - 18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане.”
При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право.
Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени, както следва-  400лв. за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, 50лв. държавна такса и 1980лв.- заплатен адвокатски хонорар за настоящото производство или в общ размер на 2430лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-Пловдив,      I отделение, XVIII състав на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,

 

                                                 РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** Ревизионен акт /РА/ № Р-16002115009980-091-001/18.07.2016г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 688 от 07.10.2016г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 42120,20 лв. и е начислена лихва в размер на 3360,74лв.   

 ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК ** сумата в размер на 2430 /две хиляди четиристотин и тридесет/ лева разноски по водене на делото. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/