РЕШЕНИЕ

 

  5

 

гр. Пловдив,  04.01.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2566 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх.№ 17869/03.11.2016г. на А.М.М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адвокат С.А., с която се оспорва Заповед  №ЖИ-22/20.10.2016г. на Кмета на Район “Източен” на Общи­на – Пловдив, с която е разпоредено изземването от жалбоподателя на след­ния ползван от него имот – частна общинска собственост: апартамент № 1 с площ от 95,63кв.м.,състоящ се от три стаи,кухня,баня и антре,с прилежащо избено помещение № 1,ведно с 2,55% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в **********.

Жалбоподателят е недоволен от така постановения административен акт и моли за неговата отмяна. Излага доводи за процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата Кметът на Район “Източен” на Община – Пловдив намира същата за не­основателна и настоява за отхвърлянето й.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че се касае за общински имот частна общинска собственост.

Не е спорно и, че със Заповед за настаняване № 1048 от 10. 10.1983г. на СД “Изграждане на селищни системи” при ОНС – Пловдив на осно­ва­ние чл.22 б.”б”, във вр. с чл.23 и чл.20 от Закона за наемните отношения – ЗНО/отм./ е бил настанен в апартамента М.Р. М. с 6 членното си семейство.

Видно от представената Заповед № ЗРИ-386/1/ от 12.09.2014г. е, че с титуляра на настанителната заповед е имало сключен договор за наем № И-1907/13.12.2005г.

Така възникналото наемно правоотношение не е прекратявано с нарочна заповед, а издадената такава,видно от преписката Заповед № ЗРИ-313/24.07.2014г. на кмета на район „Източен“ за прекратяване на договора за наем от 2005г., е отменена в хипотеза на чл.99,т.2 от АПК със Заповед № ЗРИ-386/1/ от 12.09.2014г.

Новото обстоятелство,наложило тази отмяна е смъртта на наемателя  М.Р. М., починал на 08.12.2013г. Видно от удостоверението за наследници, негов наследник е и жалбоподателя.

Въз основа на същата настанителна заповед е сключен нов договор за наем № И-3792/23.06.2014г. с майката на жалбоподателя Н.А.М., като в договора са посочени и членовете на семейството й, които ще живеят в жилището, измежду които е и жалбоподателя. Последната също е починала, видно от представеното удостоверение за наследници на М. М.. Договорът за наем е сключен със срок до 23.06.2015г.

Сключването на последващ договор за наем със съпругата на първоначално настанения титуляр е съответно на ПП на ВС на НРБ №5/1976г. т.10, съгласно което при смърт на титуляра по настанителната Заповед членовете на неговото до­ма­кинство, за които тя се отнася, остават да живеят в жилището на основа­ние така създадените наемни отношения, като си счита, че всеки един от тях е придобил самостоятелно право на наемател по наемния договор на титуляра /така още Решение №1052 от 26.XI.1973 г. по гр. д. № 665/73 г., III г. о..на ВС на НРБ/. Правата им обаче са производни на правата на първоначалния титуляр. /така ТР № 30/1989 г. по гр. д. № 16/1989 г. на ОСГК на ВС на НРБ/.

В случая има последващо наемно правоотношение с нов титуляр-майката на жалбоподателя. По отношение на него, освен настъпилата смърт, прекратително основание е и определеният срок на договора, който към момента на издаване на оспорената заповед е бил изтекъл.

С изтичането на срока за настаняване това правоотношение следва да се приеме за прекратено и по отношение на членовете на семейството на починалата наемателка-майка на жалбоподателя, починала на 18.06.2016г.,а настаняването е било със срок 23.06.2016г.

Прекратяването на разглежданите наемни правоотношения обаче не настъпва по силата на закона с изпълнение на някое от предвидените основания за това, а става с нарочен аминистративен акт. Това се отнася до наемните отношения и с бащата и с майката на жалбоподателя. Такъв акт в случая издаден няма,а издаденият е отменен.

Според приложимите разпоредби на чл.46 от ЗОС и на чл.41,ал.2 от  Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на ОС на Община Пловдив/Наредбата/, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

Тази заповед за прекратяване на наемното оправоотношение е обжалваема по реда на АПК/чл. 41,ал.4 от Наредбата/.

Съгласно чл. 42,ал.1 от Наредбата, след влизане в сила на заповедта по ал. 2 на чл.41, в случай че в срока за опразване на обитаваното жилище същото не бъде освободе но доброволно, кметът на района по местонахождение на жилището издава заповед по чл. 65 от ЗОС за изземването му.

Така, видно е, че предпоставка и условие за издаване на процесната заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е издаването и влизането в сила на заповед по чл.46, ал.2 от ЗОС, защото веднъж възникнало наемното правоотношение следва да бъде прекратено с мотивиран нарочен акт заповед, издадена от компетентния административен орган и подлежаща на съдебен контрол за законосъобразност. Това е така независимо от основанието за прекратяване на наемното правоотношение,особено след като със сключването на наемния договор права придобиват и членовете на семейството на наемателя.

Като не е спазил процедурата по издаване на този предхождащ изземването на общинския имот административен акт, ответния административен орган е издал незаконосъобразен акт.

Изложените от процесуалния представител на ответника аргументи за неизпълнение на условията от страна на жалбоподателя и семейството му за подаване на молба за настаняване по чл.20 от приложимата Наредба/НУРУЖННОЖ/ и подаване на нова декларация,са обстоятелства относими към евентуалните основания за издаване на заповед по чл.46,ал.2 от ЗОС за прекратяване на наемните правоотношения,но не и към заповедта за изземване.

Видно е,че оспорваната заповед е обоснована единствено и само със съставянето на констативен акт № 33 от 28.09.2016г.,в които е установено жалбоподателят да държи общинско жилище без основание,като нито в заповедта, нито в констативния акт са изложени мотиви за това като как административният орган се отнася към договора за наем от 23.06.2014г.,не се споменава изобщо съществуването на такъв,нито обстоятелството, че лицето, за което е прието да ползва общинския имот без основание, е записано изрично като член на семейството на наемателката М.. Липсата на мотиви в тази част прави административният акт и немотивиран,което допълва общата картина на незаконосъобразност.

Ето защо оспорената заповед подлежи на отмяна.

Водим от горното, Съдът

 

 

Р      Е     Ш      И:

  ОТМЕНЯ Заповед  № ЖИ-22/20.10.2016г. на Кмета на Район “Източен” на Общи­на – Пловдив, с която е разпоредено изземване от А.М.М., ЕГН ********** на недвижим имот – частна общинска собственост: апартамент № 1 с площ от 95,63кв.м.,състоящ се от три стаи,кухня,баня и антре,с прилежащо избено помещение № 1,ведно с 2,55% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в **********.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/П/