РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

  РЕШЕНИЕ

 

    

№ 467

 

 

  гр. Пловдив,    02.03.  2018 год.

 

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесетата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2621 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1.Производство по реда на чл.145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

2.Образувано е по жалба предявена от Н.К.Г., ЕГН ********** с адрес ***,  срещу Експертно решение № 0918 зас. № 131 от 14.10.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, свързани с определения процент на трайно намалена работоспособност/ТНР/ на жалбоподателката, които могат да бъдат съотнесени към основанията за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. В тази насока се оспорват констатациите на НЕЛК и определения процент на трайно намалена работоспособност за заболяванията „Двустранна лумбо-сакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика, по изразена вдясно при медианна и парамедианна дискова херния Л5 ЕС1 вдясно и лумбална остеохондроза” и „Лумбална спондилоза с ограничени функционални нарушения“.

3.Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения административен акт.

4. Заинтересованата страна – ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност жалбата.

Заинтересованите страни – ТЕЛК при „МБАЛ Пловдив” АД,  Агенция за хора с увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане” – гр.Пловдив, „АББ България“ ЕООД не  изразяват становище по жалбата.

 

ІІ.По допустимостта :

 

5.Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок (видно от представеното по делото известие за доставяне обжалваното решение на НЕЛК е получено от жалбоподателката на 09.11.2016г., а жалбата е подадена на 10.11.2016г. директно в Административен съд гр.Пловдив) от лице, имащо правен интерес от оспорване, поради което и същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За процедурата за фактите :

 

6.Административното производство пред НЕЛК е образувано по повод жалба вх. № Ж-10007 от 28.10.2015г. на Н.К.Г., срещу Експертно решение № 3772 от 161 от 12.10.2015г. на ТЕЛК, Трети състав при „МБАЛ Пловдив“ АД, с което е определена 30 % трайно намалена работоспособност на жалбоподателката за заболяването „Дискова херния на ниво Л5 ЕС1.Радикулопатия по Л5 ЕС 1 Дерматом в дясно“. След преглед на лицето на 14.10.2016 г. и на приложените в медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила пълно преосвидетелстване на лицето и с оспорвания акт е отменила решението по оценка на работоспособността и е определила 31 % ТНР с водеща диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ и е потвърдила решението на ТЕЛК по останалите поводи.

7. За изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, по делото е изслушано прието, без заявени възражения и резерви от страните експертно заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, изготвена от вещите лица: Доцент д-р Б.П.Г. Д.М – специалист – по нервни болести – и д-р  М.Х.М. специалист ортопед – травматолог.

От неврологичната част на приетата комплексна медицинска експертиза, се установява, че решението на НЕЛК, с което  са определени 30% ТНР по Част VІІ, т.15 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ за заболяването на жалбоподателката „Двустранна лумбо-сакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика, по изразена вдясно при медианна и парамедианна дискова херния Л5 ЕС1 вдясно и лумбална остеохондроза”  е добре обосновано и правилно. Експертът е посочил още, че търсенето на допълнителни заболявания и други симптоми и синдроми в т.ч и други болести е обект на други допълнителни ЕО, което не е обект на настоящата СМЕ, която е към точно конкретно време, здравословно състояние и ТНР към 14.10.2016г. - общ процент до тогава 31 %, от описаните до тогава и включени в експертното решение заболявания.  

От ортопедо - травматологичната част на приетата комплексна медицинска експертиза, се установява следното :

Относно Двустранна лумбосакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика по изразена в дясно при медианна - парамедианна дискова херния Л5. ЕС 1 в дясно и лумбална остеохондроза, подробно заболяванията са описани в неврологичната част от комплексната СМЕ.

За ортопедични болести Лумбална спондилоза с ограничени функционални нарушения /гръбначен стълб шиен отдел С30/0/35; Ф30/0/30; Р30/0/30; тораколумбален отдел Ф20/0/20, ОТ 30 - 33см.,Шобер 10-13см., пръсти – под 30 см., се следва 10%, по Ч. I, Р. IV, т.4.1 от НМЕ. НЕЛК определя общо 31 %ТНР, в т.ч 20 % по Раздел  III от Методиката за прилагане на отправните точки, за : Двустранна лумбосакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика по изразена в дясно при медианна - парамедианна дискова херния Л5. ЕС 1 в дясно и лумбална остеохондроза-30% /определя се максималния процент по отправната точка предвид изразената болкова симптоматика, персистираща след двукратно стационарно лечение/ ; за : Лумбална спондилоза с ограничени функционални нарушения се следва 10 %, Ч. I, Р. IV, т.4.1 от НМЕ.

Експертът е приел, че решението на НЕЛК е обективно, добре аргументирано и отговаря на състоянието на Н.К.Г. описано в представените по делото медицински документи.

При разпита си в съдебно заседание експертът д-р М. е пояснил, че заболяването, което има Г. е с прогресивно хроничен ход на развитие и с времето може да претърпи влошаване в своето развитие, затова е необходим повторен преглед с отделните специалисти, нови изследвания и евентуално бъдещо освидетелстване.

Жалбоподателката не е оспорила заключението на вещите лица, нито е представила по делото доказателства оборващи констатациите на вещите лица  по приетата комплексна СМЕ.

 

ІV. За правото:

 

8. С оглед разрешаването на административноправния спор следва в случая на първо място да се констатира, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административно-производствените правила. Решението е взето от специализиран състав по неврологични болести, определен съобразно водещата диагноза по част VII, т.15 от приложение №1 към чл.63, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател.

9.Спорен между страните по делото е въпросът относно определения процент на ТНР на жалбоподателката за заболяванията „Двустранна лумбо-сакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика, по изразена вдясно при медианна и парамедианна дискова херния Л5 ЕС1 вдясно и лумбална остеохондроза” и „Лумбална спондилоза с ограничени функционални нарушения“, който предопределя и извода дали административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 63,ал.1 от НМЕ по отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит според приложение № 1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит, както и определянето на крайния процент намалена работоспособност при спазването на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.

10. Твърдението на жалбоподателката е за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното от нея ЕР на НЕЛК, обуславящо и различен /по - висок/ процент ТНР, но същото освидетелстваното лице е длъжно да докаже с допустимите доказателствени средства, защото този факт е в негов интерес и доколкото преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ. за неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат съответната специалност.

11. С оглед разрешаване на административноправния спор, на следващо място, в случая следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон „от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. Съгласно чл.63, ал.3 от НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.  В разпоредбите на Раздел VII от приложение № 1 (отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти) към чл.63, ал.1 от НМЕ, в приложимата редакция към датата на освидетелстването, съгласно експертното решение на НЕЛК от 14.10.2016г.,  са определени отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти, относно нервни болести. Така съгласно дадената правна регламентация в т.15 процентът ТНР за дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и радикулопатии) е в зависимост от неврологичния дефицит: 10 - 30 %.

Съответно в Раздел част I, Раздел IV  от  приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, в приложимата редакция към датата на освидетелстването,  са определени отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти, относно гръбначни и тазови увреди. Така съгласно дадената правна регламентация в т.4.1 процентът ТНР за дегенеративни промени на гръбначния стълб с ограничени функционални нарушения е : 0 - 10 %.

Съответно в приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 е определена Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти. Съгласно Раздел III когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания.

12. Как изложеното до тук се съотнася към конкретиката на настоящия случай ?

Приобщените в хода на административното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение на установения процент ТНР, няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на НЕЛК са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от НЕЛК в издаденото от нея експертно решение, съотнесени са спрямо останалите констатации направени в административното производство и въз основа на това правилно е определен 31 % ТНР по Част VІІ, т.15 и Част I, Раздел IV,т.4.1 от приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, във вр. с Раздел III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти към чл.63, ал.3 от НМЕ за заболяванията  на жалбоподателката „Двустранна лумбо-сакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика, по изразена вдясно при медианна и парамедианна дискова херния Л5 ЕС1 вдясно и лумбална остеохондроза” и „Лумбална спондилоза с ограничени функционални нарушения“. От приетата и неоспорена по делото комплексна СМЕ, която настоящия съдебен състав кредитира, като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат, преценена във връзка с относимите към момента на освидетелстването доказателства по МЕД, се установява, че НЕЛК в съответствие с  посочените специални изисквания на НМЕ правилно е определила 31 % ТНР  за заболяванията  „Двустранна лумбо-сакрална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика, по изразена вдясно при медианна и парамедианна дискова херния Л5 ЕС1 вдясно и лумбална остеохондроза” и „Лумбална спондилоза с ограничени функционални нарушения“. Не се констатират различия между приетото в съдебното производство експертно заключение на комплексната СМЕ и оценката на работоспособността в административното производство, което изключва и квалификацията за засягането на оспореното решение от порока по чл. 146, т. 4 от АПК.

13. Твърдението за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното ЕР на НЕЛК, освидетелстваното лице е длъжно да докаже с допустимите доказателствени средства и доколкото, както бе казано преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ. за неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че определеният процент  ТНР от НЕЛК съответства на състоянието на жалбоподателката. По силата на общото правило на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит на Н.К.Г. към момента на постановяването на решението на ТЕЛК – 12.10.2015г. (така чл.45, ал.1, пр.последно  от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно който НЕЛК се произнася включително и по състоянието на работоспособността - вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение,т.е решението на ТЕЛК). В случай, че е настъпило влошаване на здравословното състояние, освидетелстваното лице може да поиска преосвидетелстване по чл.56, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ от органите на медицинската експертиза на работоспособността, при извършването на което биха били взети предвид и настъпилите след произнасянето на органите на медицинската експертиза факти, свързани с развитието на получените увреждания. Именно в изложения контекст следва да бъдат разглеждани оплакванията на жалбоподателката, че при определяне на процента  ТНР НЕЛК не е съобразила Епикриза  от 04.10.2016г. от неврологично отделение от „МБАЛ – Раковски“ ЕООД. Впрочем, този документ, приложен по делото, както и останалите медицински документи по делото са изследвани от вещите лица по приетата комплексна СМЕ, при което същите са потвърдили правилността на оценката на работоспособността в административното производство, съответстваща на здравословното състояние на жалбоподателката,

14. При тези данни по делото съдът в настоящия състав приема, че обжалваният административен акт е постановен при правилно прилагане на материалния закон, като установената от НЕЛК оценка на работоспособността - 31 % ТНР е правилно определена.

По отношение на останалите факти, които са от значение за законосъобразността на ЕР на НЕЛК спор не се формира между страните, като конкретни възражения в тази посока нито се заявиха, нито се установиха по делото. Няма причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от колективния орган. 

Ето защо и по изложените съображения жалбата се явява неоснователна. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

 

V. За разноските :

 

15. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.4 от АПК искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, XII състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Г., ЕГН ********** с адрес ***,  срещу Експертно решение № 0918 зас. № 131 от 14.10.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия

ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Национална експертна лекарска комисия, гр. София сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                                      

 

 

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :