РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

1111.jpg

РЕШЕНИЕ

№ 1155

Град  Пловдив, 27.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Административен съд – ІІ отд. – ХХVІІI състав, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При Секретар В.К.като разгледа доклад­ва­­ното от съдия Вълчев адм. дело № 2644 по описа за 2016 година на съда, прие за установено следното:

Производство пред първа инстанция.

Производството по делото е образувано по жалба на С.И.Т. ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001315009996-091-001 от 14.07.2016г., издаден от П.Л.– Началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и Г.Й.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Реше­ние №700 от 10.10.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигури­тел­на практика“/ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително определени дължими суми за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 4 794,51 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1562.45 лева, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 7142,55 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1601.97 лева, както и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице - за 2012г. вноска ДОО в изменен размер на 2429,64 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1146.40 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в изменен размер на 949.08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 418,05 лв. и вноска за ЗО в изменен размер на 1499,86 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 649,08 лв; за 2013г. вноска ДОО в изменен размер на 2455,02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 753.30 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в изменен размер на 958.99 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 277,26 лв. и вноска за ЗО в изменен размер на 1473,90 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 442,37 лева.

Жалбоподателят, в подадената до съда жалба излага твърдения, че РА е незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуални правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се също, че той е нищожен. Редовно призован, се представлява от  процесуален представител адв. Б. ***, който поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора счита, че атакуваният административен акт се явява незаконосъобразен. За да обоснове тези си изводи той се позовава на липса на изясняване на необходимите обстоятелства в хода на ревизионното производство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, като неправилно му е определено нулево начално салдо към дата 01.01.2012година, като сочи, че той не е имал собствени приходи, а като студент е бил на издръжката на родителите си. Отделно сочи основания по неоснователно изключване на представени писмени доказателства, свързани с предоставени парични заеми от  свързани с него лица- дядо и баща, както и на други, трети лица. Според него неправилен е подходът на установяване на получавани доходи, като по този начин е обоснован неправилен извод за техния размер, които счита, че не присъщ на действителните му разходи за живот. Оспорва подхода на данъчните органи при приемането на представените справки и договори за заем. В цялост оспорва твърдяното несъответствие между направените разходи и декларираните от него доходи на база направените от органа изводи за наличие на периодично получавани от него приходи от дейност. На следващо място, според оспорващия, неправилно и твърде избирателно в ревизионния акт е прието, че не са получени паричните суми с произход дарение от роднини по права линия, което неправилно е довело до определяне на нулево начално салдо за 2012година от данъчните органи. Сочи се, че не са оспорени по съответният ред представените в тази връзка писмени доказателства, като счита, че от тях по несъмнен и категоричен начин е изяснен произхода на средствата, който счита, че почива на задълбо­чен анализ на доходите на родителите, от което може да се направи извод, че същите са получавали възнаграждения, позволяващи им да направят спестява­ния в един относително висок размер, които в последствие да предоставят за ползване на сина си. Прави  анализ на съдебната практика във връзка с изложените от него твърдения за обоснованост на получените доходи.

По отношение определените допълнително дължими суми за вноски за ЗОВ за 2012г. се прави възражение, че не е възможно да бъдат изчислени от облагаем доход от осъществявана трудова дейност, недеклариран по съответния ред, тъй като Т. е бил приет за редовен студент. Оборва ги с аргумента, че неправилно определения паричен поток за ревизирания период влияе и на техният размер, като счита, че те не се дължат. Подробни съображения по съществото на спора са изложе­ни в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

      Ответният административен орган, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Счита, че при издаването на атакувания административен акт са спазени всички административно- процесуални изисквания, свързани с доказването на доходи, които не са били декларирани. Оспорва писмените доказателства, на които се позова жалбоподателя, като представените в хода на съдебното следствие гласни доказателства счита, че следва да не се кредитират от съда поради свързаност на лицата с жалбоподателя, както и тяхната заинтересованост.  Претен­ди­ра юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, двадесет и осми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е РА № 16000915008281-091-001/28.04.2016г.(л. 43 – 63), в който на жалбоподателят са определени допълни­телни задължения за довнасяне. Така за данъчен период за 2012г. са определени за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4 794,51 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1562.45лв и вноски за ЗОВ (за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО) в общ размер на 6371,43 лв., ведно с приле­жащите лихви в общ размер на 2237.43 лв., както и допълни­телни задължения за довнасяне за данъчен период 2013година: за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 7142.55 лева, в едно със законната лихва в размер на 1601.97лева и вноски за ЗОВ (за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО) в общ размер на 6889.07 лв., ведно с приле­жащите за тях лихви в общ размер на 1632.09 лв..

С Резолюция за извършване на проверка №П-16001314063304-ОРП-01/01.12.2014година била възложена и извършена проверка по смисъла на чл.110 ал.3 от ДОПК на жалбоподателят Т., която приключила с изискуемият се по чл.110 ал.4 изр.3 от ДОПК Протокол №П-16001314063304-073-001/30.10.2015година /л.160-177 от делото/, в който контролните органи обосновали за установени факти и обстоятелства от значение за спазване на данъчното и осигурително законодателство. В тази връзка извършили изчисляване на паричния поток на данъчно- задълженото лице по години, като осъществили съпоставка между действително установените негови разходи и притежавано имущество и действително установените негови доходи/приходи.  Така в резултат на тази съпоставка установили, че за данъчен период 01.01.2012година при С.Т. има превишаване на разходите над приходите със сумата от 57751.28лева,  а за данъчен период 01.01.2013г – 31.12.2013г превишаване на разходите над приходите със сумата от 84840.84лева.

Ревизионното производство по смисъла на чл.110 ал.2 от ДОПК е образувано със Заповед за възлагане на ре­визия (ЗВР) №Р-16001315009996-020-001/07.12.2015г.(л. 343), издадена от П.Л.– На­чал­ник сектор “Ревизии- I” в ИРМ „Пазарджик“ при ТД на НАП –  Пловдив, с коя­то заповед е определен пред­метният обхват на ревизията, а именно: данък по чл.48 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за ЗО на самоосигурява­щите се лица за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г. От представената по делото Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. и При­ложение №1 към нея, както и Заповед за изменение №РД-09-1679/11.11.2015г., всички издадени от Директора на ТД на НАП-Пловдив, с приложение за електронен подпис (л.4–11 от делото), се установява, че ЗВР са издадени от компетентния за то­ва орган по при­хо­дите.  Определен е краен срок на ревизията до 3 месеца от връчването на заповед за възлагане на ревизия, което е редовно направено по електронен път на 04.01.2016г.. Със Заповед изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001315009996-020-002/04.04.2016г. (л. 341) е определен нов краен срок на ревизията – до 03.06.2016г.. ЗИЗВР също е редовно връчена на ревизираното лице по електронен път на 04.04.2016г.. Било издадено Искане за представяне на документи и писмено обаснение от задължено лице №Р-16001315009996-040-001/14.12.2015г., връчено на Т. на 04.01.2016г.. Същият с вх.№3021/01.02.2016година представил писмени обяснения и документи във връзка с предмета на ревизията. С протокол №0701212/18.02.2016година бил иззет Протокол за извършена проверка №П-16001314063304-073-001/30.10.2015г., издаден от М.К.- инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в едно с приложенията към него. Допълнително били изискани писмени обяснения от различни лица, имащи отношения към ревизията. Прието е, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. През 2012г. и 2013г. от него не са подадени годишни данъчни декла­рации по чл.50 от ЗДДФЛ. Органите по приходите посочили, че през ревизираните периоди С.Т. не е женен, няма деца и живее в едно домакинство с майка си – свидетелят А.С.Т. и баща си И. Н. Т., като има още един брат и сестра. Същият е едноличен собственик и управител само на търговско дружество „Л.Г. 2010“ЕООД- гр.Сърница, вписано на 21.01.2010г. в Агенцията по вписвания и студент, редовна форма на обучение в УНСС- София за времето от м.08.2009 година до м. ноември 2013 година. На 14.11.2011година с нотариално заверен договор за покупко- продажба е придобил МПС марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ *** за сумата от 2020.00лева. С оглед изследване на имущественото и финансово състояние на ревизи­раното лице и ресурсите за покриване на разходите за издръжка на живот на жалбо­подателя, от органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите за издръжка на лицето по години. От събраните доказателства, във връзка с получените обяснения и декларации от лицето е установено, че за времето от м.08.2009г до м.01.2010година той е бил осигуряван от републиканския бюджет като студент, а с декларация с вх.№130431001504955 от 01.02.2010година е деклариран статут на самоосигуряващо се лице за всички осигурителни случай като собственик на ТД „***“ ЕООД. При изискана информация за  доходи и източници на средства е установено, че Т. не може да представи такива за периода преди 01.01.2012година, поради което е прието от органите по приходите, че към началото на проверявания период той има нулево начално салдо. Същият е посочил, че неговото финансово състояние е от дарения от свързани с него лица- баща му И.Т., майка му А.Т., като липсва нарастване на имущественото му състояние от придобиването на недвижимо имущество или движими вещи на значителна стойност. Така във връзка с осъществяваната му проверка жалбоподателят е декларирал, че през периода 2012 година са му предоставени парични дарения от баща му в общ размер на 40000лева, както и банков кредит съгласно сключен договор от 27.08.2012година в общ размер от 20000.00 лева към ТБ „О.“. Декларирал е имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и източниците си на доходи и приходи за периода 2013 година, като е посочил произход лични средства от дарения от близки роднини /родителя И.Т./ в размер на 37000.00лева, както и покриване на суми по отпуснатия му банков кредит в размер на 20000.00лева към ТБ „О.“. Той не е получавал възнаграждения и дивиденти от управляваното от него дружество и няма вземания от трети лица.

При анализа на паричния поток на проверяваното лице за проверявания от тях период, органите по приходите отчели всички постъпления и направени разходи. Така от представените им при проверката документи относно ТД „***“ ЕООД те установили, че същият му е предоставил различни парични средства в брой, на касата на дружеството, на следните дати: на 09.04.2012г 14900лева, на 24.04.2012г. 14900 лева, 30.04.2012г. 14900лева, на 02.05.2012г 14900лева, на 21.05.2012г. 14900 лева и на 30.04.2012г. сумата от 3500лева, общо за 2012 година в размер на 78000лева, от които били върнати на 04.12.2012г 14000.00 и на 30.12.2012г 1000.00лева. Такива били предоставени и на 06.05.2013г в размер на 10100.00лева; на 04.06.2013г в размер на 14500.00лева, на 25.06.2013г -14500.00лева,  на 02.07.2013г - 14500.00 лева, на 12.07.2013г -14500.00лв., на 31.07.2013г. -14500.00лв., на 30.08.2013г. -14500.00лв; на 13.09.2013г. -14500.00лв., на 30.09.2013г.- 3000.00лева, общо в размер на 107100.00лева. От така внесените средства са били върнати на 30.12.2013г. 9000.00 лв.. В тази връзка те съпоставили данните за финансиране на дружеството с данните, за получените от проверяваното лице доходи от дарения и банков заем, при което се формирало несъответствие. За изясняване на това несъответствие органите по приходите осъществили по реда на чл.45 ал.1 от ДОПК насрещна проверка на свързаните лица, предоставили сумите за дарение, както и допълнително изискали информация от проверяваното лице. При тази насрещна проверка И.Т. посочил, че сумите, които е дарил на сина си, са от получени от него дивиденти от ПКР, дарени средства от неговия баща -  Н. М. Т., както и от дарени средства на съпругата му- свидетелят А.С.Т. от нейния баща С. С. Б., заемни средства от лицето Б.И.С.. За изясняване на всички обстоятелства по предоставените парични средства и с цел определяне на основата за определяне на данъка била извършена и насрещна проверка по реда на чл.45 ал.1 от ДОПК на лицата А.Т., С. Б., Б.С. и Н. Т.. На основата на предоставените от тях документи и обяснения и изисканите служебни справки данъчната администрация извършила оценка на събраните доказателства, за да изчисли данъчната основа. Те приели, че за посочените суми от дарения на И.Т.- 40000лева- дарени на 10.10.2009г, 50000 лева- дарени на 15.01.2011година, 40000лева- дарени на 17.03.2012година и 37000лева- дарени на 10.01.2013година не са събрани достатъчно годни доказателства, които да обосноват тяхната обективна реалност и от там процесуална възможност да бъдат включени в паричния поток на ревизираното лице. Единствено възприели за годно доказателства представените  суми по банков  кредит с О. за сумата от 20000лева, предоставен заем в размер на 20000лева от И.Т. на С.Т. на 10.01.2013година, сумата от 6000лева, предоставена като дарение от И.Т., но получена от свидетеля А.Т., която тя е усвоила по силата на отпуснат банков кредит. За останалите представени доказателства, касаещи проверка на дадените писмени обяснение от И.Т., те обосновали липсата на достатъчно годни и несъмнени основания за приемането им като достоверни, обективни и съотносими към предмета на ревизията. Всяка една от извършените насрещни проверки е констатирала, че лицата, които се явяват дарители, са осигурявани върху доходи, които са в размер близък до размера на минимал­ните средства за издръжка съгласно статистически данни на НСИ, поради което е невъзможно да предоставят средства в посочените големи размери съгласно представените писмени доказателства. По аналогични съображения не е приета за действително получена и парична­та сума, за която И.Т. е представил доказателства, че е получена въз основа на сключени от него дългосрочни договори за заем с лицето Б.С. в размер на 60000 лв., като е установено, че същите не са били декларирани от заемателя, а заемодателят с оглед декларираните от него доходи не би могъл да разполага със средства в посочения размер. Не са приети за достоверни твърденията за реализирани доходи от земеделие и животно­въдство за периоди преди 2009г. от страна на С. Б. и Н. Т., доколкото не са представени годишни данъчни декларации, в които да са посочени доходи от този източник (включително ако лицата не са регистрирани като земеделски производители).

В резултат на извършения анализ и изготвения паричен поток е направен извод, че за ревизираните години, е налице обстоятелство по чл.122 ал.1,т.7 ДОПК, а именно „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на форми­ране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”. На основание чл.124 ал.1 ДОПК на С.Т. е връчено Уведомление №Р-16001315009996-113-001/16.05.2016г., с което е уведомен, че осно­вата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. ще бъде определена по реда на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е бил издаден Ревизионен доклад (РД) № 16001315009996-092-001/17.06.2016г.(л. 64 – 93), като в законоустановеният срок по чл. 117 ал.5 от ДОПК не е постъпило възражение от жалбоподателя. На база издаденият Ревизионен доклад в сро­ка по чл.119 ал.3 от ДОПК е издаден и процесният Ревизионен акт № 16000915008281-091-001/28.04.2016г.(л. 43 – 63), в който са определени посочените по – горе допълни­телни задължения за довнасяне за 2012г. и 2013 година, което е съгласно предмета и обхвата на проведената ревизия за данъчните периоди от 01.01.2012г. до 31.12.2013г..

След извършен анализ на относимите обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.2 от ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи (парични средства), е определен облагаемия доход с неустановен произход и дължимия данък, както следва: за 2012 година налични парични средства в брой в началото на периода в размер на 0.00 лв.; постъпили парични средства, вноски по банкова сметка *** „О.“, ТБ“С.Ж.Е.“, ТБ“Д., постъпления от отпуснат банков потребителски кредит в размер на 20000лева, върнати суми от ТД „***“ЕООД, в общ размер на 36305.00 лв.; разходвани парични средства през година­та в общ размер на 90621.50 лв., в т.ч. тегления от АТМ по банкови сметки в ТБ „О.“, ТБ „Д.“ и ТБ „С.Ж.Е.“, внесен капитал в дружеството „***“ЕООД, покупки от регистрирани по ЗДДС лица. За 2013 година налични парични средства в брой 0.00 лева; постъпили парични средства от зарение от И.Т. в размер на 22760.47лева, постъпления от банкови сметки в ТБ „О.“, ТБ“С.Ж.Е.“, ТБ“Д. в общ размер на 3523 лева, постъпления от върнати суми от ТД „***“ЕООД 9000лева, общ приход в размер на 35423.47 лв.; разходвани парични средства през година­та в общ размер на 113738.00 лв., в т.ч. вноска каса по банкова сметка *** „О.“, ТБ „Д.“ и ТБ „С.Ж.Е.“ в общ размер на 6305 лева, предоставени парични средства на дружеството „***“ЕООД в общ размер на 107100лева, покупки от регистрирани по ЗДДС лица в размер на 333.00лева. В тази връзка извършили изчисляване на паричния поток на данъчно- задълженото лице по години, като осъществили съпоставка между действително установените негови разходи и притежавано имущество и действително установените негови доходи/приходи.  Така в резултат на тази съпоставка установили, че за данъчен период 01.01.2012година при С.Т. има превишаване на разходите над приходите със сумата от 54316.50лева, а за данъчен период 01.01.2013г – 31.12.2013г превишаване на разходите над приходите със сумата от 78314.53 лева.

      Изчисленият недостиг на парични средства в размер на  54316.50 лева е приет за облагаем доход с неустановен произход за 2012г., като при изчисляване на данъчната основа за облагане по чл.122  ДОПК са приспаднати вноски за ЗОВ, изчислени по реда на чл.124а ДОПК в общ размер на 6 319.18лева (л. 78 от делото). Така 54316.50лева върху изчислената данъчната основа в размер на 47996.69 лв. е дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ от 4799.60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1528,09 лв., определени за периода от 01.05.2013г до 17.06.2016г.. Изчисленият недостиг на парични средства в размер на  78314.53 лева е приет за облагаем доход с неустановен произход за 2013г., като при изчисляване на данъчната основа за облагане по чл.122  ДОПК са приспаднати вноски за ЗОВ, изчислени по реда на чл.124а ДОПК в общ размер на 7648.43лева (л. 86). Така върху изчислената данъчната основа в размер на 70666.1.лева е дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ от 7066.60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1531,90 лв., определени за периода от 01.05.2014г до 17.06.2016г.

      При така определената данъчна основа за ревизирания период от 01.01.2012г. до 31.12.2013г. органите по приходите са установили наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК е установен укрит доход от икономическа дейност за 2012г. в размер на 54316.50 лв., а за 2013година е установен укрит доход в размер на 78314.53 лева. Върху минимален размер на месечния осигурителен доход за 2012г. и 2013г. в размер на 420 лв. са начислени авансови вноски. Така за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО съответно за 2012 г те са в общ размер на 783.48 лв., 240.33 лв. и 395.73 лв., ведно с прилежащите лихви, а за 2013 година в общ размер на 698.29лв, 214.20лв и 379.01 лв. За 2012г. са определени за дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване върху окончателния размер на установения осигурителен доход – 19193.33 лв., определен като разлика между макси­мал­ния годишен размер на осигурителния доход и минималния размер на осигури­телния доход, който е определен на 24000лева съгласно ЗБДОО за 2012г. /24 000 лв. - 4806.67 лв./, а за 2013година са определени за дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване върху окончателния размер на установения осигурителен доход – 21696.00 лв., определен като разлика между макси­мал­ния годишен размер на осигурителния доход и минималния размер на осигури­телния доход, който е 26400лева съгласно ЗБДОО за 2012г. /26400 лв. - 4704.00 лв./. Така дължимите вноски за ДОО за годишно изравняване възлизат на 2777.09 лв.(12,8% х 21696.00 лв.), за ДЗПО–УПФ – на 1084.80 лв.(5% х 21 696.00 лв.) и за ЗО – на 1 735,68 лв.(8% х 21696.00 лв.).

      Установените с издаденият РА задължения били обжалвани пред горестоящият административен орган, който се произнесъл с Решение №700/10.10.2017г.. С него той намерил за неправилно начислява­нето на вноски за ЗОВ за 2012г и 2013г. върху осигурителен доход в минимален размер съгласно ЗБДОО, като посочил, че неправилно е включено и времето, през което С.Т. е получават парично обезщетение поради нетрудоспособност. Така за периода м.12.2012г. той е бил във временна нетрудоспособност 10 дни, а е упражнявал трудова дейност 8 дни, поради което е установен осигурителен доход в размер на 18981.55 лева. За периода м.01.2013г. С.Т. не е упражнявал трудова дейност, поради което не се разпределя осигурителен доход и не се дължат осигурителни вноски, аза м.02.2013год. е упражнявал трудовадейност 4 работни дни, като е получавал парично обезщетение за временна нетрудоспособност от 16 дни, поради което е опредилил съразмерен осигурителен доход от 19179.82 лева, като е посочил, че правилният размер на осигурителен доход е 4284.00лева, върху който авансово се дължат вноски. На тази база е изменил и размера на съответно дължимите годишни изравнителни вноски за социално осигуряванеиприлежащите им лихви както следва: за 2012г вноска за ДОО от 2456.75лева на 2496.64лева и прилежащите лихви от 1155.24 лева на 1146.40 лева, вноска за ДЗПО-УПФ от 959.67лева на 949.08лева и прилежащите лихви от 421.51лева на 418.05 лева, а вноската за здравно осигуряване изменил от 1535.47лева на 1499.86 лева и прилежащите лихви от 660.86 лева на 649.08лева; за 2013 година вноската за ДОО е изменена от 2777.09 лева на 2455.02лева, прилежащите лихви от 825.53 лева на 753.30 лева, вноската за ДЗПО-УПФ от 1804.80 лева на 958.99 лева, като прилежащите лихви от 305.47 лева на 277.26 лева и вноската за здравно осигуряване от 1735.68 лева е изменена на 1473.90 лева, прилежащителихви от 501.09 лева на 442.37 лева. Към решението са приложоени и съответните справки. При обжалването по административен ред са представени следните писмени доказателства от жалбоподателя: копие на отделни страници на студентска книжка на С.Т., издадена от УНСС-София; диплома за висша образователна степен бакалавър на същото лице с рег. № 023859, издадена от УНСС-София; удостоверение за положен държавен изпит.

В последствие в хода на съдебното производство жалбоподателят ангажира писмени доказателства, свързани със заключение на проведената съдебно - счетоводна експертиза, като ангажира и гласни доказа­телства.        Така от приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Н.Ш., е направено преизчисление на паричният поток за 2012 и 2013 година на база допусната хипотеза за доказан произход на предоставинети суми от дарение на И.Т.. В отговор на поставените задачи, вещото лице е анализирало всички представени по делото писмени доказателства от жалбоподателя, включи­телно писмени обяснения, депозирани при данъчната проверка, предхождаща ревизията. При включване на всички претендирани като постъпили парични средства през 2012г. вещото лице изчислява начално салдо 90000лева, общ размер на приходите от 75905.00 лв. и общ размер на направените през годината разходи от 89875.50 леваикрайно салдо 76029.50 лева, а за 2013 година начално салдо е 76029.50 лева, приходи в общ размер на 49490.00лева, извършени плащания в размер на 113225.00 лв, крайно салдо в размер на 12294.50 лева. При така получения остатък на парични средства, съответно прави извод, че не се формира данъчна основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, съответно не се дължат данък по чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ.

В съдебно заседание на 28.03.2017г. са депозирани свидетелски показания от А.С.Т. (майка на жалбоподателя) и К.М.Б.. Така свидетелят Т. излага факти и обстоятелства по предоставени на задълженото лице парични средства като дарение още от 2009 година. Като произход на тези средства сочи лични и на съпруга и спестявания, както и на неговите и нейни родители, които са в резултата на трудова дейност от животновъдство и като земеделски производител. Сочи,че всички разходи на жалбоподателят са поети от нея и съпругът и И.Т.. В същият контекст са и свидетелските показания на свидетелят К.Б. излагащ факти и обстоятелства, че му е известно даряването на суми на С.Т., семейството на когото познава от дълги години. Конкретен размер на дарените суми не може да посочи, но за техен произход счита, че касае осъществявана от родителите и преки родственици дейност като земеделски производители и животновъди. Подчертава, че като студент, както и към настоящият момент, издържката  на задълженото лице е поета от родителите му.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства- Приобщената административна преписка по издаване на обжалвания административен акт, получена с вх.№18475/11.11.2016година на Административен съд-Пловдив, заключение на проведената съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице Ш.,  копие от Декларации по реда на чл.124 от ДОПК с вх.№14135/02.06.2016г. на ТД на НАП-Пловдив, от заповед за компетентността на горестоящият административен орган с № П-5379/13.07.2016 година на Изпълнителен директор на НАП, гласни показания на свидетелите А.Т. и К.Б..

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Обжалванияьт Ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени констатациите на длъжностните лица при ТД на НАП-Пловдив, възложител на ревизията и ръководител на ревизията. По отношение компетентността на органите по приходите, възложили реви­зията и издали ревизионния акт, по делото е представена Заповеди №РД-09-518/30.04.2014 на Тери­то­риалния Директор на НАП – Пловдив с приложенията към нея, вкл. Заповед №РД-09-1679/11.11.2015гза нейното изменение, както и удостоверение за електронен подпис на ръководителя на ревизията Г.Й.и на инспектор по приходите А.Б.. Предвид данните в представените писмени доказателства настоящият съдебен състав намира ревизионното производство за извършено от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив със съответната компетентност. В тази връзка изцяло в техните правомощия и компетентност е да издават съответните актове, касаещи законосъобразното установяване на данъчни задължения, вида и обема на задължителните осигурителни вноски. Така обхватът на извършената ревизия не е в нарушение на съответните нормативни изисквания, определени с разпоредбата на чл.110  ал.2 от ДОПК. Ето защо съдът прие, че е налице материална компетентност на органа, издал оспорвания административен акт, като не са налице основания за негова нищожност.

Съдът  е задължен да прецени съобразно новелата на чл.146 т.2-4 от АПК и неговата законосъобразност. Правната регламентация на несъответствие на получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал и на безвъзмезно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото и финансовото състояние за ревизирания период, като основание за откриване или преминаване на ревизионното производство по особения ред, е уредена в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно посочената норма органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за безвъзмезно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, което не съответства на имущественото и финансовото му състояние. Безспорно в настоящият слуай този особен ред за провеждане на ревизия е приложим по отношение на С.Т.. Това е така, защото  още преди това, по време на провежданата спрямо него данъчна проверка са установени данни за несъответствие, които в последствие са потвърдени в хода на ревизионното производство. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не представлява самостоятелна материално правна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материално правните норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. Следва изрично да се посочи, че прилагането на особения ред на чл. 122 от ДОПК е оставено на преценката на органа по приходите. Това значи, че дори да е налице някое от основанията на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може при условията на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии. При вземане на решение за преминаване към особения ред за облагане може да се вземе предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното установяване на данъчната основа и всички други относими към отчетността обстоятелства.

В тази връзка, следва да бъде съобразено следното: при ревизията е конс­татирано обстоятелство за провеждането и по особения ред на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Това обстоятелство безспорно е изяснено от събраните доказателства, включителни тези по извършената преди това проверка с Протокол №16001314063304-073-001/30.10.2016г, доказателствата към който са приобщени към провежданото ревизионно производство. От всички събрани доказателства по един категоричен и несъмнен начин е установено, че получените приходи от дарения, които съставляват източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания пе­риод. При анализ на посоченото обстоятелство органите по приходите са съобразили в своите действия основното изискване, получените доходи да имат конкретен източник за реализирането им, едва след което следва и съпоставката им с направените парични разходи. В настоящия случай, ре­ви­зираното лице е посочило конкретни източници на постъпления на паричните средства, а именно спестявания през годините от дарени парични средства от родители, основания за безспорността на които от органите по приходи не са били установени. Тук следва да бъде отбелязано, че нито в хода на предхождащата ревизия проверка за установяване на факти и обстоятелства, нито при ревизията жалбоподателят е посочил необходимите доказателства, чрез които да обоснове конкретните дарени суми от близките му роднини през го­дините, в следствие на което е „спестена“ декларираната парична сума от 90 000 лв. към 01.01.2012година, за да може тя да се определи за негово начално салдо. Именно тези му действия са дали възможност и на органите по прихо­дите да извършат насрещна проверка на всеки един от дарителите поотделно и да направят съпоставка на декларираните от тях доходи с установен източник с дарените парични средства. При извършената им насрещна проверка и съпоставката им с доходите, които са намерили отражение в регистрите, касаещи осигуряването на лицата и други техни приходи от дивиденти и получени заемни средства, данните за тяхното получаване, респективно „спестяване“, не са се потвърдили. Независимо от твърденията, включително за реализирани доходи от земеделска и животновъдна продукция, само едно от лицата е декларирало осигуряване като регистриран животновъд и земеделски производител – това е С. Б., дядо на жалбоподателя по майчина линия, който е пенсионер от 1992г.. През периода 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. няма данни С. Б. да е работил по трудово правоотношения, нито да е налице възможност той да предостави на свидетеля А.С.Т.- негова дъщеря, сума в такъв значителен размер от 5000 лева. Не са декларирани конкретни стойности на декларираните доходи, за да се направи извод, че дари­телят разполага с достатъчни по размер доходи, които до му позволят да генерира паричната сума, предмет на дарението. Представените от него доказателства безспорно касаят един отдалечен във времето период преди ревизирания данъчен период, за да може те да оправдаят спестяване на парични средства в размер от 50000лева към 2011година.. Подобно е положението с другите лица,за които се твърди че са дарители, а именно: А.Т., И.Т., Б.И.С., Н. М. Т.. Всяко едно от тях е изследвано от данъчните органи индивидуално, като за всяко е едно е установено, че липсват обективни предпоставки да се приемат за доказани дадените от тях парични средства. Посочено е по отношение на А.Т., че липсват доказателства същата да е съхранявала сума в подобен размер, още повече че тя е ползвала потребителски кредит на значително по – ниска стойност, който е приет от органите по приходите за доказан и същият е изследван при определяне на паричния поток на ревизираното лице. Специално за проверяваното лице Б.С. са изложени подробни и логични мотиви, касаещи възможността същият да предостави парични средства на дарителя И.Т. в общ размер от 60000лева, които напълно се споделят и от настоящият съдебен състав. При изследване на неговото имуществено и финансово състояние се установява по един категоричен и безспорен начин невъзможността същият да предостави посочените в договорите за заем суми, всяка една от 10000лева за продължителен период от време.

      При съдебното обжалване на ревизионния акт свидетеля А.Т. посочва конкретен размер на дарените парични суми на сина си и период, през който са направени. В тази връзка нейните показания не се кредитират от съдебния състав, защото те не съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Същите се явяват заинтересовани с цел да обосноват твърдените в жалбата аргументи за оспорване на атакувания административен акт. Наличието на спестявания в значителни размери, които да се предоставят на ревизираното лице за извършваната от него стопанска дейност не са обосновани с оглед на значително по-малкия размер на извършваните разходи за неговата издръжка като студент и лице, с което живеят в едно домакинство. Тук следва да бъде отбеляза­на спецификата на даренията, които са правени на вноски през годините, както и стойността на дарените суми – 50 000 лв. от А.Т. и 117000лева от съпругът и И.Т. за период от четири години. В действителност на съда е известно, че е житейски логична взаимопомощ от близки роднини чрез предоставяне на парични средства, но с оглед конкретния казус е нужно да бъде даден отговор на въпроса относно разполагаемост на дарителите с паричните суми, предмет на дарението. В  настоящият случай от събраните от органите по приходи доказателства безспорно е изяснена тяхната невъзможност.

По делото не са спорни обстоятелствата, че през 2012г. и 2013г. жалбопода­телят няма закупени недвижим имот и движими вещи на значителна стойност. Спорен е въпросът разполагал ли е Д.с налични парични средства към 01.01.2012г. в декларирания размер на 90 000 лв. именно от източника спестявания - дарения на близки роднини или се касае за реализиран недеклариран доход с неустановен произход, който е предмет на облагане през 2012г. и през 2013г.. в тази връзка се представи и заключение на изготвената съдебно – счетоводна експертиза, което не се възприема като годно доказателство, което да обоснове това начално салдо. Това е така, защото заключението работи въз основа на направени от жалбопоздателят предположения, а не на действително изяснени факти въз основа на конкретни доказателства за извършените дарения. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на органите по приходите относно недоказаност на декларираната сума от дарявания на парични средства. През ревизираната 2012г. предмет на спор са парични суми от родителя И.Т., като след направена отделна преценка относно неговите доходите и доходите на всяко едно лице, предоставило му парични средства, то е обосновано наличието на невъзможност за натрупване на спестявания, които да се предоставят на ревизираното лице. Доколкото не са представени каквито и да било доказателства от „дари­телите“ близки роднини на жалбоподателя за размер на парични средства по бан­кови сметки не може да се направи извод за размера на натрупани спестявания през годините. Спецификата на конкретния случай и твърденията в свидетелските показания за дарявани парични средства в размер на около 40000лева годишно предполага изследване на доходите на лицата за всяка една година и съпоставката им с разходите за издръжка по данни на НСИ. Ревизиращите органи по приходите са извършили съпоставка на декларираните доходи на всяко едно от лицата от началото на 2009г. до края на 2013г. с разходите за издръжка по НСИ за съответната година, доколкото не са представени доказателства за конкретно извършени разходи, включително за консумативи и комунални услуги. Направен е извод, че декларираните доходи са достатъчни за издръжка, но по отношение на възможността за натрупване на спестявания са явно недостатъчни. Доколкото се излагат твърдения за други доходи, извън тези от трудови правоотношения и дого­вори за управление, с източник отглеждане на тютюн и животни, не се посочват конкретни размери и не се представят доказателства (годишни данъчни деклара­ции, извлечения от банкови сметки, документи за изплатени доходи от други източ­ници и др.).

Направените възражения от жалбоподателят, че следва да се възприемат дарените парични суми при определяне на данъчната основа, не се споделят от съда. Това е така, защото при ревизията е възприет различен подход, който е съобразен с деклари­раните от самото ревизирано лице данни за налични парични средства към нача­лото и края на 2012г. и към началото и края на 2013г. Декларираните от него парични суми като дарения в размер на 40 000 лв. през 2012г. и 37000лева през 2013г са приети за средства от доход с неустано­вен произход за годината, който подлежи на облагане. Същевременно, обаче, други суми, свързани с банков потребителски кредит и дарени средства от получени дивиденти от ПКР са приети за доказани доходи, които са включени в паричния поток на ревизираното лице. При приемане на подхода на органите по приходите, извършили проверката и невключване във входящата част на паричния поток на декларираните от проверяваното лице парични суми, е налице превише­ние на разходите над приходите и за двете години, което води до определяне на данъчни задължения за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ, включително такива за годишно изравняване, както и такива за 2013г.,, безспорно установени при ревизия­та. Съдът намира за максимално благоприятен за ревизираното лице подходът на органите по приходите, възприет в ревизионното производство, за еднократно облагане на доходи с неустановен произход за 2012г. и 2013г.. В случая, доходът е с неустановен източник поради неправомерно поведение на самото ре­ви­зи­рано лице, което е извършило безвъзмезно финансиране на собствената си стопанска дейност, но не е декларирало конк­ретни източници, от които са придобити доходите. Поради тази причина се презю­мира, че за да извърши това финансиране Т. е разполагал с парични средства в значи­телни размери, но не от източниците, които е посочил – дарения. Именно поради неприемане от ревизиращите органи по приходите за достоверни направените твърдения, е направен извод, че са реализирани доходи от извърш­вана трудова дейност, които не са декларирани по надлежния ред и които подле­жат на облагане с данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ и са облагаем доход, върху който се дъл­жат вноски за задължително осигуряване.

По същество нито при изготвянето на ревизионния доклад,нито при административното и съдебно оспорване на ревизионния акт бяха оборени неговите констатации съгласно изискването на чл. 124, ал.2 от ДОПК, т.е установиха се предпоставките на чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което и са налице основания за определяне на данъка и съответните лихви по реда на чл. 122 от ДОПК. Ето защо и жалбата срещу оспорения ревизионен акт се явява неоснователна и същата ще следва на основание чл. 160 от ДОПК да се отхвърли.

Приходната администрация е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,които с оглед предмета на спора, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2009 г.) са в размер на 1186.57лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

      ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.И.Т., ЕГН**********, с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ №, Р-16001315009996-091-001 от 14.07.2016г., издаден от П.Л.– Началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и Г.Й.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Реше­ние №700 от 10.10.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигури­тел­на практика“/ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по реда на чл.122 от ДОПК са определени дължими суми за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 4 794,51 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1562.45 лева, данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 7142,55 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1601.97 лева, както и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице - за 2012г. вноска ДОО в размер на 2429,64 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1146.40 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 949.08 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 418,05 лв. и вноска за ЗО в размер на 1499,86 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 649,08 лв; за 2013г. вноска ДОО в размер на 2455,02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 753.30 лева; вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 958.99 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 277,26 лв. и вноска за ЗО в размер на 1473,90 лв., ведно с прилежащите лих­ви в размер на 442,37 лева.

ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1186.57 /хиляда сто и осемдесет и шест лева и петдесет и седем/лева за разноски за юрисконсулско възнаграждени

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от връчване на преписи на страните по реда на АПК.

СЪДИЯ: