Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 37

 

гр. Пловдив, 12 януари 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №2675 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“М.К.Я.-С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ******, представлявано от адвокат И.Т.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001315010673-091-001 от 05.08.2016г., издаден от М.Й.Л.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и М.Д.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №734 от 27.10.2016г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 35 891,26 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 207,85 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт П.Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата. 

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001315010673-020-001 от 21.12.2015г. (лист 988) на К.А.Б.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател по прилагането на ЗДДС за периода 01.10.2013г. – 30.11.2015г. За ревизиращи органи са определени М.Д.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Ф.Р.К.- старши главен инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 05.01.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 990). С Решение №Р-16001315010673-098-001 от 21.03.2016г. (лист 985) на Венелин Найденов Найденов- директор на ТД- Пловдив на НАП, разглеждането и решаването на Р-1600131501673, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, е иззето от К.А.Б. и правомощията по възлагане и извършване на ревизията са възложени на М.Й.Л.. Решението е получено от жалбоподателя по електронна поща на 24.03.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 986). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001315010673-020-002 от 22.03.2016г. (лист 984) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 05.04.2016г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 24.03.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 986). Със ЗИЗВР с №Р-16001315010673-020-003 от 04.04.2016г. (лист 981) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 05.05.2016г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 04.04.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 982). Със ЗИЗВР с №Р-16001315010673-020-004 от 25.04.2016г. (лист 978) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 05.06.2016г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 27.04.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 979). Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001315010673-092-001 (листи 32-60, 220-238) е изготвен на 16.06.2016г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 20.06.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 235-236). Против изготвения РД е подадено възражение с Вх.№70-00-7264 от 29.07.2016г. (листи 213-215). Ревизионният акт (листи 61-87, 197-209), предмет на настоящето производство, е издаден на 05.08.2016г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 05.08.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 113).

По делото е прието копие на протокол за приемане на удостоверение за електронен подпис от 22.05.2015г. (лист 7) по отношение на К.А.Б.. Представени са: удостоверение за валиден електронен подпис за периода 25.11.2015г. – 24.11.2016г. (лист 115) по отношение на М.Д.К.; удостоверение за валиден електронен подпис за периода 30.07.2015г. – 29.07.2016г. (лист 116) по отношение на Ф.Р.К.; както и удостоверение за валиден електронен подпис за периода 12.11.2015г. 11.11.2016г. (лист 117) по отношение на М.Й.Л..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.  

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-518 от 30.04.2014г. (листи 4-6) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на М.Й.Л. и на заместващия я при отсъствие Венелин Найденов Найденов е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

На първо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 16 720,00 лв. по 14 броя фактури (листи 844, 848, 852, 856, 860, 864, 868, 872, 876, 880, 884, 888, 892, 896), издадени от “М С.Ф.” ЕООД, ЕИК 203418448, в периода 24.04.2015г. – 18.11.2015г. Предмет на доставките са услуги- изработка на рекламни материали (информационни флаери), съгласно договор и протокол; консултация, планиране и изграждане на WEB реклама в мрежата на Google AdWords – Content Network чрез продуктите Finance, Gmail, Google maps, Bloger (интернет реклама). Плащането по фактурите е извършено в брой, за което към всяка от фактурите е представено копие на фискален бон.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-22221016008773-141-001 от 05.02.2016г. (листи 478-479) от служители при ТД- София на НАП. За нуждите на насрещната проверка е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-22221016008773-040-001 от 18.01.2016г. (листи 480-481). Според РД, посоченото искане е връчено на електронния адрес на прекия доставчик на 20.01.2016г., но до изготвянето на доклада (16.06.2016г.) не са представени изисканите документи. Служебно е установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажбите и в справките-декларации за съответните периоди. Служебно е установено, че прекият доставчик е регистриран по ЗДДС на 30.03.2015г., дерегистриран на 22.07.2015г., регистриран на 28.07.2015г. и дерегистриран на 07.03.2016г.

От страна на жалбоподателя са представени множество документи (листи 843-903), свързани със спорните доставки, в това число- копия на процесните фактури; договори за интернет реклама; договори за поръчка (изработка) на рекламни материали; договори за услуга (изработка на рекламни материали); констативни протоколи, удостоверяващи изпълнението на услугите по рекламиране в интернет; приемно-предавателни протоколи, удостоверяващи фактическото предаване на изработените рекламни материали (флаери, брошури, дипляни, афиши); извлечение от cметка “401-доставчици” за “М С.Ф.” ЕООД (лист 843); разпечатки от счетоводен програмен продукт на жалбоподателя.

Според писмени обяснения (листи 606-607) на Станислав Николов- прокурист на дружеството жалбоподател, рекламните материали (листи 608-614) представляват брошури, флаери, дипляни и афиши с различни размери, които са изработени от “М С.Ф.” ЕООД; осъществена е и WEB (интернет) реклама в мрежата на Google AdWords – Content Network от “М С.Ф.” ЕООД, “Б.С.Г.” ЕООД, ЕИК 203092251, “С.В.Е.” ЕООД, ЕИК 203349660; изработените рекламни материали са разпространявани от “С.В.Е.” ЕООД, “А.-Б. 83” ЕООД, ЕИК **** и “В. 2013” ЕООД, ЕИК ***; рекламните материали са предавани от фирмата, която ги е изработила, директно на фирмите разпространители, а в редки случаи са получени от дружеството жалбоподател, което ги е предавало на фирмата разпространител; всички рекламни материали са изработени от доставчиците в обекти, стопанисвани от съответния изпълнител.

Според Протокол с №1023236 от 03.06.2016г. (листи 258-260), при извършена проверка в сайта www.yavor.bg (регистриран на “Явор” ООД) е констатирано наличие на реклама на продукти на мебели “Явор” (листи 264-266); регистрацията в Google AdWords е безплатна (лист 267), като се заплаща само когато някой кликне върху рекламата, за да посети уебсайта, или се обади на рекламодателя. Не е намерен сайт на жалбоподателя по повод договорираното създаване и изпращане на успешни нюзлетъри и пресрелийзи, изграждане на онлайн репутация, както и изграждане  уеб банери с пиксели 468х60 (full banner), 88х31 (micro button) и 728х90 (leaderboard). Прието е за установено, че в интернет липсва сайт или блог на “М.К.Я.-С.” ЕООД и дружеството жалбоподател не се разпознава в интернет пространството.

След извършен анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите приемат за установено, че същите не позволяват формирането на извод за наличието на реално изпълнени доставки на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Фактурите не отразяват настъпили данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 16 720,00 лв.

На второ място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 8 758,24 лв. по 11 броя фактури (листи 794, 798, 804, 807, 811, 815, 820, 823, 826, 830, 833), издадени от “Б.С.Г.” ЕООД, ЕИК 203092251, в периода 05.12.2014г. – 04.03.2015г. Предмет на доставките са рекламни услуги, доставка на канцеларски материали и др. Плащането по фактурите е извършено в брой, за което към всяка от фактурите е представено копие на фискален бон, издаден от електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), с номер на фискалното устройство (ФУ) №ED231895 и номер на фискалната памет (ФП) №44231895.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП с №П-22221016008764-141-001 от 29.02.2016г. (листи 542-543) от служители при ТД- София на НАП. За нуждите на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221016008764-040-001 от 22.01.2016г. (листи 544-545). Според РД, неизвестно лице представя на 05.02.2016г. писмени обяснения (лист 562а), както и множество документи (листи 546-562, 563-591), между които- процесните фактури; договори, по повод на чието изпълнение са издадени фактурите; извлечения от счетоводството на прекия доставчик; стокови разписки, удостоверяващи предаването на процесните стоки между страните по сделките; свидетелство за регистрация на ЕКАФП (лист 588а), с ФУ №ED231895 и ФП №44231895; фактури, издадени към прекия доставчик от “О.К.” ЕООД, ЕИК *****, и от “Р.-ЕН” ЕООД, ЕИК *** и др.

От страна на жалбоподателя са представени множество документи (листи 793-835), свързани със спорните доставки, в това число- копия на процесните фактури; договор за изработка на рекламен клип; договори за реклама; стокови разписки, удостоверяващи предаването на канцеларски материали; констативни протоколи, удостоверяващи изпълнението на услугите по рекламиране в интернет; извлечение от cметка “401-доставчици” за “Б.С.Г.” ЕООД (лист 793); разпечатки от счетоводен програмен продукт на жалбоподателя.

Служебно е установено, че “О.К.” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 26.07.20111г. и след 16.03.2012г. не разполага с персонал, зает по трудови правоотношения; “Р.-ЕН” ЕООД е дерегистрирано на 10.06.2011г. и след 16.03.2013г. няма персонал, ангажиран п трудови правоотношения.

След извършен анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите приемат за установено, че доказателствата не позволяват формирането на извод за наличието на реално изпълнени доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Фактурите нямат за предмет данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 8 572,24 лв.

На трето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 6 324,34 лв. по 14 броя фактури (листи 905, 908, 912, 916, 919, 922, 926, 930, 933, 937, 940, 944, 947, 950), издадени от “С.В.Е.” ЕООД, ЕИК 203349660, в периода 04.03.2015г. – 27.10.2015г. Предмет на доставките са разпространение на рекламни материали, интернет реклама и др. услуги, както и доставки на канцеларски материали. Плащането по фактурите е извършено в брой, за което към всяка от фактурите е представено копие на фискален бон, издаден от ЕКАФП, с ФУ №DY374877 и ФП №36476031.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП с №П-22221016008721-141-001 от 05.02.2016г. (лист 301) от служители при ТД- София на НАП. В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-22221016008721-040-001 от 15.01.2016г. (листи 302-303), като приложение към писмена декларация (лист 307) са представени множество документи (листи 308-476), между които: процесните фактури, договори за реклама; извлечения от счетоводството на прекия доставчик; фактури (листи 469-470, 475-476), издадени от “А.” ЕООД, ЕИК ***** към прекия доставчик; фактури (листи 471-474), издадени от “М.-БГ” ЕООД, ЕИК ***, към прекия доставчик.

От страна на жалбоподателя са представени множество документи (листи 904-952), свързани със спорните доставки, в това число- копия на процесните фактури; договор за изработка на рекламен клип; договори за услуга; стокови разписки, удостоверяващи предаването на канцеларски материали; приемно-предавателни протоколи, удостоверяващи предаването на рекламни материали между страните по сделките; извлечение от cметка “401-доставчици” за “С.В.Е.” ЕООД (лист 904); разпечатки от счетоводен програмен продукт на жалбоподателя.

Служебно е установено, че фактурите, издадени от подизпълнителя “А.” ЕООД и от предходния доставчик “М.-БГ” ЕООД, не са включени в дневниците за покупките на прекия доставчик за съответните периоди. Служебно е установено, че прекият доставчик (лист 268), както и подизпълнителят “А.” ЕООД (лист 269) не разполагат с персонал, зает по трудови правоотношения, към периода на изпълнение на доставките.

По договор за реклама от 07.01.2015г. (листи 336-337, 909-910) от страна на ревизорите не е намерен сайт на жалбоподателя по повод договорираното създаване и изпращане на успешни нюзлетъри и пресрелийзи, изграждане на онлайн репутация, както и изграждане на уеб банери с пиксели 468х60 (full banner), 88х31 (micro button) и 728х90 (leaderboard). Прието е за установено, че в интернет липсва сайт или блог на “М.К.Я.-С.” ЕООД и дружеството жалбоподател не се разпознава в интернет пространството.

От ревизорите е прието за установено, че събраните в рамките на ревизията доказателства не позволяват формирането на извод за наличието на реално изпълнени доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Фактурите нямат за предмет данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 6 324,34 лв.

На четвърто място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 900,00 лв. по фактура с №2 от 21.10.2013г. (лист 954), издадена от “В. 2013” ЕООД, ЕИК ***, с данъчна основа (ДО) в размер от 4 500,00 лв. и предмет на доставката “разпространение на рекламни материали”.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП с №П-22221016005399-141-001 от 29.02.2016г. (листи 596-597) от служители при ТД- София на НАП. За нуждите на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221516005399-040-001 от 14.01.2016г. (листи 598-599). При направени две посещения за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция на прекия доставчик и на адреса по чл.8 от ДОПК (гр. *******, партер) не е открито лице за контакт. За удостоверяване на това обстоятелство са съставени Протокол с №0785804 от 15.01.2016г. (листи 600-601) и Протокол с №0785837 от 25.01.2016г. (листи 602-603). Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК с №П-22221516005399-С32-001 от 26.01.2016г. (лист 604), поставено на информационното табло на ТД- София, офис Младост, на НАП на 26.01.2016г. и свалено на 10.02.2016г., но отговор не е получен. Съобщението е изпратено по пощата с обратна разписка (лист 605), но същото е върнато в оригинал, според нарочна пощенска разписка (лист 605).

Служебно е установено, че прекият доставчик е регистриран по ЗДДС, считано от 21.05.2013г. и дерегистриран на 07.01.2015г.; фактурата е отразена в справката-декларация и в дневника за продажбите за периода 10.2013г.; служебно е установено, че дружеството не е декларирало наличието на сключени трудови договори (лист 261) и няма данни за изплатени суми или удържан данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013г. (листи 272-273).

От страна на жалбоподателя са представени множество документи (листи 953-959), свързани със спорната доставка, в това число- копие на процесната фактура; договор за безадресно разпространение на рекламно издание от 16.09.2013г. (листи 955-957), по силата на който “В. 2013” ЕООД приема да осъществи разпространение на рекламно издание по пощенски кутии в гр. Варна; извлечение от cметка “401-доставчици” за “В. 2013” ЕООД (лист 953); разпечатки от счетоводен програмен продукт на жалбоподателя.

От страна на ревизорите е прието за установено, че събраните в рамките на ревизията доказателства не позволяват формирането на извод за наличието на реално изпълнена доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Фактурата няма за предмет данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурата е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер от 900,00 лв.

На пето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 000,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от “А.-Б. 83” ЕООД, ЕИК ****, съответно с №88 от 25.09.2015г. (лист 500, 961), с ДО в размер от 2 500,00 лв., ДДС в размер от 500,00 лв. и предмет на доставката “разпространение на рекламни материали съгласно договор и протокол” (листи 502, 503, 962, 963); и с №143 от 27.10.2015г. (лист 501, 969), с ДО в размер от 2 500,00 лв., ДДС в размер от 500,00 лв. и предмет на доставката “на основание договор за разпространение на рекламни материали” (лист 504, 970). Плащането по фактурите е извършено в брой, за което към всяка от фактурите е представено копие на фискален бон, издаден от ЕКАФП, с ФУ №DY3385372 и ФП №36518160.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП с №П-22221016008711-141--001 от 29.02.2016г. (листи 493-495) от служители при ТД- София на НАП. В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-22221016008711-040-001 от 15.01.2016г. (листи 496-498), като приложение към декларация с Вх.№10-53-00-146 от 09.02.2016г. (лист 499) са представени множество документи (листи 500-540), между които: копия на процесните фактури; два броя договори за услуги и два броя протоколи за отчитане на изпълнението по договорите; два броя справки-декларации за периодите 09.2015г. и 10.2015г.; дневниците за продажбите за периодите 09.2015г. и 10.2015г.; извлечения от счетоводството на прекия доставчик; свидетелство за регистрация на ЕКАФП (лист 535), с ФУ №DY385372 и ФП №36518160; 3 броя договори за услуга (листи 538-540), по силата на които “А.-Б. 83” ЕООД възлага на 3 физически лица (Л.Н.С., С.Б.В. и П.Ж.И.) разпространение (разлепване) на рекламни материали срещу заплащане на сумите от по 2 000,00 лв. на всяко едно от лицата. Служебно е установено, че прекият доставчик е регистриран по смисъла на ЗДДС, считано от 03.07.2015г. е дерегистриран на 11.02.2016г.; П.Ж.И. не е подала декларация по чл.41 от ЗДДФЛ за 2015г. (лист 295, 296); Л.Н.С. не е подала декларация по чл.41 от ЗДДФЛ за 2015г. (лист 297); за С.Б.В. няма информация да е подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ.

От страна на жалбоподателя са представени множество документи (листи 960-972), свързани със спорните две доставки, в това число- копия на процесните фактури; 3 броя договори за услуга (разпространение на рекламни брошури и флаери) и три броя протоколи за отчитане на изпълнението на договорите; извлечение от cметка “401-доставчици” за “А.-Б. 83” ЕООД (лист 960); разпечатки от счетоводен програмен продукт на жалбоподателя.

От страна на ревизорите е прието за установено, че събраните в рамките на ревизията доказателства не позволяват формирането на извод за наличието на реално изпълнени доставки на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Прекият доставчик не разполага с нужната кадрова, материална и техническа обезпеченост да изпълни реално доставките. Фактурите нямат за предмет данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурата е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 000,00 лв.

На шесто място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 188,68 лв. по 2 броя фактури, издадени от “Е.Е.В.75” ЕООД, ЕИК 201873970, съответно с №227 от 12.12.2014г. (лист 837), с ДО в общ размер от 9 838,80 лв., ДДС в общ размер от 1 967,76 лв. и предмет на доставката “различни видове и количества авточасти”; и с №321 от 27.01.2015г. (лист 840), с ДО в общ размер от 1 104,60 лв., ДДС в общ размер от 220,92 лв. и предмет на доставката “различни части и материали за компютърна система”. Плащането по фактурите е извършено в брой, за което към всяка от фактурите е представено копие на фискален бон, издаден от ЕКАФП, с ФУ №DY378303 и ФП №36510395.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен ПИНП с №П-22221016004814-141-001 от 22.02.2016г. (листи 483-484) от служители при ТД- София на НАП. За нуждите на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221516004814-040-002 от 19.01.2016г. (листи 485-486). При направени две посещения за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция на прекия доставчик и на адреса по чл.8 от ДОПК (гр. ****) не е открито лице за контакт. За удостоверяване на това обстоятелство са съставени Протокол с №1044664 от 19.01.2016г. (лист 486) и Протокол с №1044667 от 27.01.2016г. (лист 487). Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК с №П-22221016004814-С32-001 от 28.01.2016г. (лист 488), поставено на информационното табло на ТД- София, офис Център, на НАП на 28.01.2016г. и свалено на 12.02.2016г., но отговор не е получен. Съобщението е изпратено по пощата с обратна разписка (листи 489-490), но същото не е получено от адресата си.

Служебно е установено, че прекият доставчик е регистриран по ЗДДС, считано от 01.03.2013г. и дерегистриран на 03.11.2015г.; фактурите са отразени в справките-декларации и в дневниците за продажбите за съответните периоди.  

С нарочен Протокол с №1023237 от 03.06.2016г. (лиси 240-241) към ревизионната преписка са присъединени РД с №Р-22221015006370-092-01 от 02.02.2016г. (листи 250-257) и РА с №Р-22221015006370-091-001 от 30.03.2016г. (листи 242-248), изготвени в рамките на ревизия по прилагането на ЗДДС за периода 01.11.2014г. – 28.02.2015г. по отношение на “Е.Е.В.75” ЕООД. Според посочения РА, на прекия доставчик са вменени задължения за ДДС, формирани основно от отказано право на приспадане на данъчен кредит, в общ размер от 280 352,24 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 32 803,37 лв. По делото обаче не са ангажирани доказателства за влизане в сила на посочения РА, издаден по отношение на прекия доставчик.

От страна на жалбоподателя са представени множество документи (листи 836-842), свързани със спорните две доставки, в това число- копия на процесните фактури; 2 броя стокови разписки, удостоверяващи предаването на стоките по фактурите между страните по сделките; извлечение от cметка “401-доставчици” за “Е.Е.В.75” ЕООД (лист 836); разпечатки от счетоводен програмен продукт на жалбоподателя.  

От ревизорите е прието за установено, че събраните в рамките на ревизията доказателства не позволяват формирането на извод за наличието на реално изпълнени доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Фактурите нямат за предмет данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 188,68 лв.  

Признаването на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи cметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или на чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, между страните не е спорно обстоятелството, че е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставките, издадени му от неговите преки доставчици, които са отразени в дневниците за покупките, в дневниците за продажбите и в справките-декларации за съответните периоди. Спорът е концентриран върху обстоятелството, дали фактурираните покупко-продажби и рекламни услуги имат за предмет реално изпълнени доставки и дали именно издателите на фактурите са изпълнители на доставките.

Според установеното с разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според установеното с разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Произходът на стоката не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. А според установеното от разпоредбата на чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род (в случая, канцеларски материали, различни видове авточасти, различни части за компютърни мрежи и системи), собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

В случая, по отношение на доставките на стоки, за които са издадени 4 броя фактури от “Б.С.Г.” ЕООД за “канцеларски материали”, съответно с №487 от 13.12.2014г. (лист 804), с №547 от 06.01.2015г. (лист 833), с №580 от 22.01.2015г. (лист 830) и с №602 от 27.01.2015г. (лист 820) от страна на жалбоподателя са представени четири броя стокови разписки, съответно с №487 от 13.12.2014г. (лист 805), с №547 от 06.01.2015г. (лист 834), с №580 от 22.01.2015г. (лист 831) и с №602 от 27.01.2015г. (лист 821), удостоверяващи получаването на фактурираните стоки. Освен това, копия на посочените 4 броя фактури (листи 562, 561а, 560а, 559а) и копия на посочените 4 броя стокови разписки (листи 559, 561, 560, 558а) са представени и от прекия доставчик в рамките на извършената му насрещна проверка. Разглежданите 4 доставки на стоки са отразени счетоводно, както от страна на жалбоподателя, така и от страна на прекия му доставчик.

Аналогично, по отношение на доставките, за които са издадени 8 броя фактури от “С.В.Е.” ЕООД за “канцеларски материали”, съответно с №45 от 04.03.2015г. (лист 905), с №225 от 28.04.2015г. (лист 916), с №268 от 20.05.2015г. (лист 919), с №332 от 18.06.2015г. (лист 930), с №452 от 21.07.2015г. (лист 937), с №543 от 18.08.2015г. (лист 944), с №603 от 24.09.2015г. (лист 947) и с № 677 от 27.10.2015г. (лист 950) от страна на жалбоподателя са представени 8 броя стокови разписки, съответно с №45 от 04.03.2015г. (лист 906), с №225 от 28.04.2015г. (лист 917), с №268 от 20.05.2015г. (лист 920), с №332 от 18.06.2015г. (лист 931), с №452 от 21.07.2015г. (лист 938), с №543 от 18.08.2015г. (лист 945), с №603 от 24.09.2015г. (лист 948) и с № 677 от 27.10.2015г. (лист 951), удостоверяващи получаването на фактурираните стоки. Освен това, копия на посочените 8 броя фактури (листи 324, 320, 317, 315, 311, 309, 326, 328) и копия на посочените 8 броя стокови разписки (листи 325, 321, 318, 316, 312, 310, 327, 329) са представени и от прекия доставчик при извършената му насрещна проверка. Разглежданите 8 броя доставки на стоки са отразени счетоводно от страна на жалбоподателя и от страна на прекия му доставчик.  

Също така, по отношение на доставките на стоки, за които са издадени 2-те фактури от “Е.Е.В.75” ЕООД, съответно за “различни видове и количества авточасти” и за “различни части и материали за компютърна система” са представени от страна на жалбоподателя два броя стокови разписки (листи 838, 841), удостоверяващи предаването на фактурираните стоки между страните по сделката.  

Разгледаните общо 14 доставки касаят т.нар. “търговска продажба”, за действителността на която, не е необходимо съставянето на писмен договор. Също така, всички посочени по-горе писмени доказателства, касаещи тези 14 доставки, са представени още в хода на самата ревизия, като тяхната съвкупна преценка обосновава извод, че, от една страна, между търговците е налице твърдяната облигационна връзка, а от друга страна, че всеки един от тях е изпълнил корелативните си задължения по нея. Респективно, продавачите (преките доставчици) са прехвърлили правото на собственост върху канцеларските материали, авточастите, компютърните части и материали на жалбоподателя, посредством предаването на фактурираните стоки на жалбоподателя. Съответно, реално осъщественото прехвърляне на собствеността върху фактурираните стоки на жалбоподателя, именно от издателите на фактурите, обуславя извод, че тези 14 фактури имат за предмет доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

Между страните не е спорно обстоятелството, че са налице реални разплащания между жалбоподателя и преките му доставчици по разгледаните доставки на стоки, което би било лишено от всякаква икономическа и житейска логика, ако преките доставчици не са изпълнили задълженията си по повод доставката на спорните стоки.

Ето защо, според настоящия състав на съда, правото на приспадане на данъчен кредит по общо 14-те фактури, с предмет на доставките “доставка на стоки”, неправомерно е отказано на жалбоподателя. Съответно, тези части от оспорения РА са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.  

В подкрепа на изложеното следва да се посочи и практиката на Съда на Европейския Съюз (СЕС), обективирана в Решение на Съда (трети състав) от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (листи 156-167), според което решение разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, са тълкувани в смисъл, че не е допустима национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, е разполагал със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в директивата процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Според Решение на Съда (трети състав) от 06.12.2012г. по дело С-285/11, е недопустимо на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция (данъчната администрация).

А според Решение на Съда (седми състав) от 13.02.2014г. по дело С-18/13, е недопустимо да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължено, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия- посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама- нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.  

На следващо място, по отношение на доставките с предмет “услуги”, за което са издадени 14 броя фактури от “М С.Ф.” ЕООД, 7 броя фактури от “Б.С.Г.” ЕООД, 6 броя фактури от “С.В.Е.” ЕООД, 1 фактура от “В. 2013” ЕООД и 2 броя фактури от “А.-Б. 83” ЕООД, съдът намира, че по делото са представени всички доказателства, с които жалбоподателят разполага. Освен това, копия на доказателствата, представени от жалбоподателя, са представени и от страна на “Б.С.Г.” ЕООД, “С.В.Е.” ЕООД и “А.-Б. 83” ЕООД в рамките на извършените им насрещни проверки, като от страна на преките доставчици “М С.Ф.” ЕООД и “В. 2013” ЕООД не са представени изисканите им доказателства и писмени обяснения. Според приетите по делото доказателства, процесните услуги са отразени в счетоводството на жалбоподателя и в счетоводствата на доставчиците “Б.С.Г.” ЕООД, “С.В.Е.” ЕООД и “А.-Б. 83” ЕООД, като от доставчиците “М С.Ф.” ЕООД и “В. 2013” ЕООД няма представени доказателства в тази насока.

В случая, няма съмнение, че процесните първични счетоводни документи и представените по делото договори, по повод на които са издадени общо 30 броя фактури, касаят не нещо друго, а договор за изработка. Според легалната дефиниция, установена с нормата на чл.258 от ЗЗД, във връзка с чл.288 от Търговски закон (ТЗ), с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. Това налага да се приеме, че договорът за изработка е двустранен (задължения възникват за двете страни); възмезден (налице е еквивалентно разместване на блага); комутативен (облагата от договора е известна към момента на сключването му); консенсуален (за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните); неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо”- един предмет на труда, един трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.  

Според чл.8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. А според чл.9, ал.2 от ЗДДС, за доставка на услуга се смята и: 1) продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;

2) поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;

3) всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; 4) извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.    Съответно, за да се приеме, че е налице изпълнена доставка на услуга (извършена услуга) и е възникнало данъчно събитие, е нужно услугата да е извършена в съответствие с начина, по който същата е уговорена между страните.

В случая, като доказателства по делото към всяка една от процесните общо 30 фактури са приети конкретен договор, с който изпълнението на услугата е възложено на конкретния пряк доставчик. Приети са общо 29 броя приемно-предавателни протоколи, както констативни протоколи, удостоверяващи изпълнението на съответния договор за услуга в съответствие с договореното между жалбоподателя и преките му доставчици, като липсват доказателства за приемане на изпълнението единствено по договора с изпълнител “В. 2013” ЕООД.

Посоченото предпоставя извод за документална обоснованост на изпълнението на договорите с изключение на договора с изпълнител “В. 2013” ЕООД.

Що се отнася до приетото за установено от страна на ревизорите, че по отношение на преките доставчици, изпълнители на процесните услуги, липсва техническа кадрова и материална обезпеченост, която да им позволи обекти да осъществят доставките на услуги, следва да се посочи относимата за случая практика на СЕС.  

Според Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 година по дело С-324/11 (листи 168-177), Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.  

Ето защо, според настоящия състав на съда, с изключение на фактурата, издадена от “В. 2013” ЕООД, останалите общо 29 фактури, издадени от доставчиците “М С.Ф.” ЕООД, “Б.С.Г.” ЕООД, “С.В.Е.” ЕООД и “А.-Б. 83” ЕООД, имат за предмет реално извършени рекламни услуги. Следователно, частите от РА, с които на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези 29 фактури са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Казано с други думи, РА следва да бъде потвърден в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 900,00 лв. по фактура с №2 от 21.10.2013г., издадена от “В. 2013” ЕООД. Определени по простото тройно правила, законните лихви върху сумата от 900,00 лв. са в размер от 105,51 лв.

Предвид очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (39 093,60 лв.) за доказано направените такива по делото и съгласно представения списък на разноските (лист 1007). В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (1 005,51 лв.) в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).  

Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 40 099,11 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е - 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. или 1 732,97 лв. в случая (830,00 лв. + 3% от 30 099,11 лв. (902,97 лв.)).  

            По договор за правна защита и съдействие от 19.12.2016г. (лист 1001) е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1 718,00 лв., което не е прекомерно, противно на направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001315010673-091-001 от 05.08.2016г., издаден от М.Й.Л.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и М.Д.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №734 от 27.10.2016г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “М.К.Я.-С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ****** е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 35 891,26 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 207,85 лв., както следва:

за сумата над 900,00 лв. по пълния размер на задължението от 35 891,26 лв., както и за начислените законни лихви за сумата над 105,51 лв. до пълния им размер от 4 207,85 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на “М.К.Я.-С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ******, сумата от 1 723,67 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА “М.К.Я.-С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ******, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 300,39 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/.......................

/Н.Бекиров/