РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - П.

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 730

 

гр. Пловдив, 04. 05. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пловдив, ХIІI състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

Председател: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

при секретар Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Пасков административно дело № 2684/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалби на Т.Е.Х. против Заповед № ЗСП/Д-РВ/5049/30.09.2016г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” (Д„СП“) – гр.П., потвърдена с Решение № 16-РДОН-0998/07.11.2016г. на Директора на регионална дирекция за „Социално подпомагане“ (РД „СП“) – гр. П., с която на жалбоподателката е отказано отпускането на целева помощ за отопление по Наредба РД -7-5 от 16.05.2008г.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на административнопроизводствени правил и противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че не й е оставяно уведомление по образец на адреса. Иска се съдът да отмени административния акт.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „Социално подпомагане” – гр.П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представил е административната преписка в цялост. Не е изразил становище по жалбите. Не ангажира допълнителни доказателства. Не претендира разноски.

Пловдивският административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорените административни актове на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва:

Административното производство е започнало по повод подадена от всеки от жалбоподателката заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-РВ/5049 от 09.09.2016г. до директора на дирекция „Социално подпомагане” – П. (лист 10 от делото), с което Т.Е.Х. е поискала от органа отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016/2017 г. По това заявление-декларация е изготвен социален доклад на 26.09.2016 г. от социален работник при Д„СП“, гр.П. (лист 14 от делото), в които е отразено, че при направените две посещения на адреса лицето не е открито, както и че няма възможност да се извърши социална анкета и прецени правото на подпомагане. Според посоченото в доклада посещенията са извършени на две дати – на 12.09.2016 г. и на 16.09.2016 г. Директорът на Д„СП“, гр.П., позовавайки се на предложението в социалния доклад е издал заповед, като е отказал на Т.Е.Х. да отпусне целева помощ за отопление, която заповед е предмет на оспорване в съдебното производство. Отказът е мотивиран с това, че молителката не е открита на адреси посочен в молбата декларация, което е довело до невъзможност да бъде извършена социална анкета.

Приетите писмени доказателства не се оспорват от страните и на основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК, която норма постановява, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, следва да бъдат съобразени при обосноваването на правните изводи по разглеждания спор.

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146, вр. с чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна имаща правен интерес от оспорването й. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на този акт, което имат правен интерес от оспорването им по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Съдът приема, че в изпълнение нормата на чл.13, ал.5 от ЗСП, процесната заповед е обжалванв по административен ред пред директора на РД „СП“ - П., който с Решение № 16-РДОН-0998/07.11.2016г. я потвърдил.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Процесната заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” (Д„СП“) – П. е издадена от компетентен орган, в случая - директор на дирекция „Социално подпомагане” – гр. П., в изпълнение нормата на 16, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспореният административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени в мотивната част на акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за издаването им норма, и респективно дали се следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорената заповед.

На основание чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за предоставяне на социални помощи се уреждат с ППЗСП, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата, на който се извършва и социалната анкета. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чиито средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП; според ал. 3 на чл. 2 от наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в ал. 4 е посочен начинът на определяне на диференцираният минимален доход за отопление по различни критерии.

Редът за отпускане на социалните помощи е регламентиран в разпоредбите на чл. чл. 26 - 28 от ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 от ППЗСП (Редакция към ДВ, бр. 63 от 16.08.2011 г.) приложима към момента на издаване на процесната заповед, е уредено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалния работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена. Според ал. 5, ако в срока по ал. 4 (3-дни, считано от датата на уведомлението) лицето не се яви за справка в Дирекция „Социално подпомагане“, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. В чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. е регламентирано, че в срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално определение за понятието „социална анкета“ е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП. Според това определение „социална анкета“ е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация.

 От това определение се налага извода, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ. Според настоящия съдебен състав проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията. За провеждането на социалната анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й (в случая това са разпоредбите на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и чл. 10 и 11 от ППЗСП), както и да проучи необходимата в тази връзка документация.

В нормата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗСП (в приложимата й редакция към 03.11.2015г.) е предвидено, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) осъществява дейност по предоставяне на социални помощи, като в ал. 2 е посочено, че за изпълнение на функциите по ал. 1, т. 2 дирекциите „Социално подпомагане“ имат право на безплатен достъп до Национална база данни „Население", който се осигурява чрез споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за социално подпомагане, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от автоматизираните информационни системи на ЕСГРАОН, териториалните структури на Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й.

Именно при провеждане на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад за целите на произнасянето по искането за отпускане на социална помощ, съответният социален работник следва да упражни правомощията си по чл. 6, ал. 2 от ЗСП, като събере необходимата информация от съответните служби, органи, организации и лица, за да прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне на поисканата социална помощ. От съдържанието на приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, представляващо образец за социален доклад, е видно, че за установяване на релевантните факти и обстоятелства е необходимо събиране на информация именно по начина, посочен в чл. 6, ал. 2 от ЗСП.

Вярно, че в легалното определение за „социална анкета“, дадено в §1, т.11 от ДР на ЗСП е предвидено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството.Но следва да се отбележи, че посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в заявлението-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. В този смисъл отказът за отпускане на помощта, обоснован с отсъствието на жалбоподателката от посочения адрес е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Следва да се отбележи, че нито в мотивите към заповедта, нито в потвърдителното решение на директора на РД „СП“ – гр. П. е посочено неизпълнение на някое от материалноправните предпоставки за отпускане на целевата помощ за отопление по отношение на жалбоподателката.

Нещо повече, от съдържанието на изготвения социален доклад от 26.09.2016 г. е видно, че социалният работник практически е установил релевантните факти и обстоятелства за отпускане на помощта (доходите на лицето, имущественото му състояние, здравословното състояние, семейното положение, обитаваното жилище и т. н.), като надлежно е попълнил съответните графи от социалния доклад.

В случая социалният работник не е съобразил, че жалбоподателката има три непълнолетни деца, за две от които в заявлението-декларация е посочено, че посещават училище и едно дете на 3 години, за които се грижи сама.

В заключение съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията/възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, като задължение на администратиният орган е да уведоми лицето за започване на административното производство. В задължение на социалните работници е вменено изготвянето на социална анкета. В случая по приложената административна преписка са представени уведомления (на лист 12 гръб и лист 13 от делото) за посещение на адреса на жалбоподателката, които са извършени на дати – 12.09.2016 г. и 16.09.2016 г. Единственото основание за което е постановен отказът за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво е свързано с невъзможност да бъде извършена социална анкета, тъй като лицето не е намерено на посочения адрес.

Във връзка с направеното възражение, че не й е оставяно уведомление, съдът счита следното:

Писмените уведомления следва да бъдат поставени на посочения адрес (доколкото в ППЗСП е използван изразът „...оставя уведомление..."), за да има възможност лицето, което не е намерено на този адрес при посещението от социалния работник, да се запознае със съдържанието им и съответно да се яви в Д„СП“, съгласно указанията в уведомлението. Върху уведомленията е положен подписа само на длъжностните лица и не е ясно дали уведомленията са стигнали до знанието на жалбоподателката. Следователно административното производство се е развило без молителката да бъде уведомена надлежно за действията на административния орган, което е довело до отказът за отпускане на целева помощ. Това нарушение е от категорията на съществените, тъй като е повлияло върху съдържанието на оспорения административен акт и е абсолютно основание за отмяна на заповедта за отказ, както и решението с което е потвърдена заповедта.

Не на последно място следва да се отбележи, че  целта на ЗСП е да подпомогне социално слаби лица и семейства, които обаче към момента на подаване на молбата-декларация за отпускане на социална помощ - в настоящия случай целева помощ за отопление – следва да отговарят на определени условия, визирани в съответния нормативен акт. Но изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, каквато оценка и преценка в конкретния случай не е извършена.

С оглед изложеното съдът приема, че обжалвания административен акт е постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което съдът следва да го отмени и да върне преписката на органа за ново произнасяне.

 Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне. Не са представени и списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което страните нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.

Така мотивиран съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РВ/5049/30.09.2016г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” (Д„СП“) – гр.П., потвърдена с Решение № 16-РДОН-0998/07.11.2016г. на Директора на регионална дирекция за „Социално подпомагане“ (РД „СП“) – гр. П.;

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане”– гр. П., за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РВ/5049 от 09.09.2016г. при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: