Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД П.

РЕШЕНИЕ

 523

гр. Пловдив, 03.04.2017 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, II отделение, ХХVІII състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Стефка Костадинова като разгледа докладваното от съдията Адм. Дело № 2716 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба на Б.З.И., ЕГН********** *** против Решение №  2153-15-263, издадено на 04.11.2016година от Директор на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол Ра-305/20.05.2014г/, издадено от Ръководител на “Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. П..

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание за него се явявя процесуален представител адв.Б., който ангажира доказателства и допълнително становище. По същество се навеждат доводи на липса на основания за издаване на посочения административен акт, както и на липса на законосъобразна преценка за това, дали жалбоподателя е недобросъвестен или настъпилото изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не се дължи на незаконосъобразни действия на пенсионната администрация. По изложените в жалбата и в допълнителните писмени становища съображения Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждането на сторените в процеса разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - П., чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт В-М оспорва подадената жалба и ангажира доказателства. По същество на спора взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразен административен акт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните в съдебното производство доказателства, преценени поотделно и в съвкутност, допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14- дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване е Решение № 2153-15-263/04.11.2016година, издадено от Директора на ТД на НОИ-П., с което е оставена без уважение жалба вх.№МП-26035/27.05.2014година, допълнена с молба вх.№МП-36035#1/30.05.2014година и е потвърдено Разпореждане  №********** /протокол №Ра-305/20.05.2014година на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-П., с което поради настъпило изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осигуреното лице Б. З.И. е изискано от него да възстанови недобросъвестно получена лична пенсия за периода от време 01.01.2009година – 31.05.2014година в размер на 13646.39 лева.

От фактическа страна се установи следното:

По делото не е спорно, а и от приложената осигурителна документация непротиворечиво се установява, че Б.З.И. е задължително пенсионно осигурено лице и от 03.10.2000година на него му е било определена и отпусната на пожизнена лична пенсия поради осигурителен стаж и възраст съгласно издадено Разпореждане №31/ПРN01101/10.10.2000година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-П.. В това разпореждане е било прието, че при него е установен осигурителен стаж II категория 22г 02м 19 дни, осигурителен стаж 3 категория- 18 00 месеца 09 дни и общ осигурителен стаж, приравнен към 3 категория от 45 г.09м 18 дни при навършена възраст към датата на отпускането от 60 години и 02 месеца. В последствие към м. май 2013година е била установена от осигурителната администрация необходимост от пълно възстановяване на липсващото пенсионно досие на Б.З.И., поради което с п редица писма, първото от които е с изх.№К-23202/22.05.2013година от него са изисквани отново всички документи, касаещи удостоверяването на осигурителния му стаж и получаваните доходи. Такива са били представени с вх.№ К-23202#3/14.03.2014година. След продължителна проверка е бил изготвен Констативен протокол вх.№675/07.05.2014година за проверен период на осигуреното лице от 24.07.1956г до 03.10.2000г.. На база документите, които са били представени и констатациите от проверката е било издадено по реда на чл.99 ал.1 т.5 от КСО Разпореждане за отпускане на пенсия №********** /Протокол №652/15.05.2014година/ на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ- П., с което е отменено Разпореждане №31/ПРN01101/10.10.2000година и отпусната нова пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.07.2005 година. Това разпореждане е било обжалвано от И. по административен ред с жалба вх.№МП-36035/27.05.2014г пред горестоящия административен орган, като с решение №РД-159/25.06.2014година Директорът на ТП на НОИ – П. е отхвърлил ка­то неоснователно обжалването. Междувременно било издадено и Разпореждане № ********** /Протокол №Ра-305/ от 20.05.2014 г. на Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-гр. П., с което на основание чл.114 ал.1 от КСО е разпоредено Б.И. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода първоначално от 01.01.2004година до 31.05.2014година в общ размер от 34139.99 лева. Това разпореждане е било обжалвано също с подадената жалба по вх.№36035//27.05.2014година, допълнена с жалба вх.№ 35035#1/30.05.2014година.  В тази им част Директор на ТП на НОИ-П. се произнесъл с Решение № РД-160/25.06.2014година като приел, че са налице условията на чл. 54 ал.1 т.5 от АПК за спиране на административното производство по обжалване на Разпореждане № ********** /Протокол №Ра-305/, касаещо възстановяване на суми от получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2004г до 31.05.2014година поради неприключване на производството по обжалване на Разпореждане за отпускане на пенсия №********** /Протокол №652/15.05.2014година/. В последствие И. обжалвал това решение, като с Определение №9957/20.10.2014г, постановено по адм. Дело №2695/2014г на Административен съд- П. и влязло в сила на 11.11.2014година то е било отменено. В така издаденият съдебен акт са развити изводи за липса на съответните правни основания да бъде издадено Разпореждане № ********** /Протокол №Ра-305/20.05.2014г./ и за изтекла погасителна давност, поради което и преписката е върната за ново разглеждане. Със свое Решение №РД-20/27.01.2015година Директор на ТП на НОИ- П. е погасил по давност дължимите от И. суми за  неоснователно изплатени надвзети пенсии за периода 01.01.2004г до 31.12.2008 година, като отново е спрял административното производство по обжалване на Разпореждане № **********  /протокол Ра-305/20.05.2014г./ за възстановяване на суми от получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на подадената от И. жалба срещу Решение №159/25.06.2014г на Директора на ТП на НОИ-П. било образувано съдебно производство по адм. дело №2696/2014г по опис на Административен съд- П.- ХVIсъстав, производството по което приключило със съдебно решение №126/22.01.2015година, с което била отхвърлена  жалбата  срещу административният акт, потвърждаващ Разпореждане № ********** /протокол  652/15.05.2014г на Ръководител на «ПО» при ТП на НОИ-П.. В последствие срещу издаденият съдебен акт била подадена касационна жалба, като с протоколно определение от 14.10.2015г по адм. дело №3576/2015г по опис на ВАС производството било прекратено, което било потвърдено и с Определение №2779/14.03.2016г по адм. дело №13113/2015г на ВАС. Затова със свое Решение №1040-15-54/04.11.2016година, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение №126/22.01.2015г по адм. дело №2696/2014г по опис на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалба срещу Решение, потвърждаващо Разпореждане №********** /ПР-652/15.05.2014г/ за отпускане на И. на пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от  24.07.2005 година, той възобновил спряното административно производство по подадените жалба с вх.№МП-36037/27.05.2014г в частта, относно Разпореждане  по протокол Ра-305/20.05.2014година за възстановяване на неправилно отпусната лична пенсия. При тези представки той се произнесъл и с обжалвания административен акт, връчен на жалбоподателя на 08.11.2016година.

Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства- Представената с писмо вх.№ 1908/21.11.2016г. административна преписка по издаване на оспорения административен акт, справка за надвзета пенсия за периода 01.01.2004г до 31.05.2014година, справка за направени удръжки от задължение по надвзета пенсия към 31.12.2016година, Заповед №82/06.03.2013година и заповед № 200/15.07.2013година на Директор на ТП на НОИ -П., копие от уведомителни писма на ТП на НОИ-П..

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Директорът на ТП на НОИ- П. е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. ж от КСО. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му е посочено наличие на друг административен акт, а именно Разпореждане №********** /ПР-652/15.05.2014г./, с което по отношение на И., след направена преценка на пенсионното му досие и на представените от него доказателства е отпусната нова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.07.2015година, като му е признат по малък осигурителен стаж в размер на 33г 04м 26 дни, приравнен на III категория труд. Така постановеният административен акт е влязъл в сила, като той е потвърден с влязло в сила съдебно решение по Адм. дело 2696/2014година по опис на Административен съд –П. – XVI състав. На основание новоотпусната пожизнена лична пенсия е преценено с обжалваният административен акт, че на възстановяване от жалбоподателят подлежат суми, касаещи неправилно определената му лична пенсия с Разпореждане №31 /ПРN01101/10.10.2000година/, което е било отменено. Така е определен периода, за който те са дължими, а именно 01.01.2009г- 31.05.2014година, като е приспадната погасената по давност сума. Посочено е, че размерът на подлежащите на възстановяване суми е 13646.39 лева, от които главница за периода  в размер на 9627.42лв и лихва за периода в размер на 4018.97 лева. В този смисъл обжалваният административен акт се явява определящ акцесорно задължение, свързано с друго основание по такъв начин, че с погасяване на основното задължение, определено с издаването на административният акт от 15.05.2014година, може да се погаси и акцесорното. В настоящият случай задължението за възстановяване на суми произтича от влязлото в сила Разпореждане №********** /ПР-652/15.05.2014г./ и затова са налице обективните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО за издаване на разпореждане за връщане на неправомерно получените осигурителни суми. В този смисъл на преценка в настоящото производство следва да бъдат наведените в мотивите на обжалвания административен акт доводи за добросъвестност /респ. недобросъвестност/ от страна на осигуреното лице. По отношение на тях съдът счита, че административният орган законосъобразно е направил преценка на събраните доказателства. Така стъпвайки на влязлото в сила съдебно решение по Адм. дело №2696/2014година на Административен съд- П. той е обосновал недобросъвестността на осигуреното лице, като се е позовал на обстоятелствата, касаещи разминавания между доказателствата, свързани с първоначално определената лична пожизнена пенсия на лицето от 10.10.2000година и последващите представени от него документи за осигурителния му стаж. Оценката за недобросъвестност е била възприета на база констатираното разминаване относно това каква категория труд е положило осигуреното лице. Той е  изложил подробни мотиви, че пенсията на лицето е неправилно отпусната, тъй като осигурителният стаж на И. за релевантните за изчисляването периоди при отпускането й през 2000 г. е бил неправилно посочен. Така пенсията е била отпусната на лицето с разпореждане от 10.10.2000 г., при приет осигурителен стаж от втора категория труд 22 г. 02 м и 19 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 18 г. 00 м и 09 дни – общо осигурителен стаж приравнен към трета категория труд по чл. 104 от КСО – 45 г., 09 м., 18 дни. Навършената възраст на лицето към датата на отпускане на пенсията – 03.10.2000 г. е 60 г. и 02 м.. По представените в административното производство по реда на чл. 108 от КСО УП-2 и УП-3 от ра­ботодателите в процесните периоди, както и от представените от жалбоподателя трудова книжка, военно-отчетна книжка, осигурителна книжка категорично се установява, че редовно оформеният общ осигурителен стаж е всъщност само 33 г. 04 м и 26 дни и само от трета категория труд. Сочи се, че от служебно събраните доказателства във връзка с установяване на осигурителния стаж и доход от посочените от самото лице негови ра­ботодатели – осигурители през периода, се установява съществено разминаване между установения понастоящем осигурителен стаж и този, посо­чен в разпореждането на пенсионния орган при отпускане на личната пенсия на 10.10.2000 г.. Всички тези обстоятелства са били споменати и в производството по Адм. дело №2696/2014година по опис на Адм. съд- П.- XVI състав, като с окончателният съдебен акт те са установени и обсъдени без да им е правена конкретна оценка с оглед добросъвестността на осигуреното лице. Със съдеб­ното решение е потвърден формирания извод за неправилното отпускане на личната пенсия за изслужено време и старост /сега за осигурителен стаж и възраст/ на база приетия осигури­телен стаж на лицето към 03.10.2000 г., като жалбоподателят не е отговарял на условието на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за наличие на 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд. В мотивите към посоченото съдебно решение е отбелязано, че това се дължи на представени през 2000 г. документи, като преценката им дали са с невярно съдържание, касателно посочения в тях осигурителен стаж на лицето, е предмет на друго производство, но тъй като същите не са понастоящем налични в поначало липсващото пенсионно досие, то пен­сията правилно е изменена на основание чл.99 ал.1, т.5 КСО, като неправилно отпусната.

Изложеното дотук налага да се приеме, че в хода на административното производство, от страна на администрацията са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало, възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК. Тяхното поведение е било насочено към това да се обоснове първоначално установеният и приет осигурителен стаж за отпускане на пожизнена лична пенсия. Действително, пенсионното досие на И. е изгубено, но органите по пенсиониране са дали възможност на жалбоподателя да представи всички документи, с които разполага или в случай, че не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя, където е положен релевантния за реализиране на пенсионните му права стаж. Приобщените в хода на проведеното административно производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение на установените пенсионни права на И., няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите на НОИ в хода на извършената проверка са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните органи в издадените от тях разпореждане и решение, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това е направен извод за съответната недобросъвестност на осигуреното лице, който е новоформиран такъв, а не подвластен единствено и само на извода, че следва да бъде определена нова пежизнена пенсия за ОСВ с нова начална дата на отпускането и. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо добросъвестност, следва да докаже такава. Безспорно законосъобразен е направеният извод, че той е недобросъвестен с оглед на обстоятелството, че същият е представил доказателства, от които се установява, че  той е този, който е знаел, че осигурителния му стаж е осъществен единствено и само при условията на трета категория труд и за него не съществува правно основание за отпускането на право на пенсия при осигурителен стаж, който да е свързан с упражняването на втора категория труд. От страна на жалбоподателят не доказа по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при наличие на твърдяните от него предпоставки – осигурителен стаж в горепосочените размери и вид, а именно да е полаган от него осигурителен стаж при втора категория труд.

Ето защо според съда в обстоятелствената част на издаденият административен акт  законосъобразно е прието от страна на административният орган, че се касае за недобросъвестност от осигуреното лице, поради което е и определил механизма, по който лицето следва да възстановява суми, които е получило недобросъвестно от фондовете на ДОО.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – П. и оставеното с него в сила разпореждане на ръководител на ПО при ТП на НОИ – П.. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – П. в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В предвид на зиложеното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

РЕШИ  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.З.И., ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-263, издадено на 04.11.2016г. от Директор на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № **********/Потокол Ра-305/20.05.2014г/ на Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-гр. П.

ОСЪЖДА Б.З.И., ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: