РЕШЕНИЕ

№ 795

гр. Пловдив, 17. 05. 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април,  две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2724 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, във връзка чл. 129 ал. 7 ДОПК. 

Жалбоподателят  - Д.К.Н., ЕГН **********,*** А обжалва Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 5634/04.08.2016 г., издаден от И.И. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, Офис – Стара Загора, потвърден с Решение № 723 от 19.10.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив.

Жалбоподателката счита, че с процесното АПВ не става ясно какво прихваща органа, какво възстановява, колко е точно сумата за възстановяване. Сочи, че неправилно органът я квалифицирал като самоосигуряващо се лице и й вменило задължения да внася осигурителни вноски и то само здравноосигурителни. Счита, че АУЗД № 9993/08.12.2014г. е нищожен, който не е връчен по надлежния ред и като основание за издаване на процесното АПВ, прави последният неправилен, немотивиран, непълен, неоснователен и незаконосъобразен. На следващо място посочва, че въпреки, че е внесла дължимите ЗОВ през през месец септември 2014г. здравноосигурителните й права не били възстановени до 20.08.2016г. Моли за отмяна на акта и възстановяване на недължимо внесените суми за ЗОВ ведно със следващите се лихви за целия законоустановен период, а върху сумите за ДОО претендира само лихви.  Счита, че в противовес със съществуващите доказателства ТД на НАП – Смолян към онзи момент незаконосъобразно е отказал да възстанови сумата, получена в резултат на продажба. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

  Ответникът -  Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.Пловдив, чрез юриск. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният акт да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

  Окръжна прокуратура – Пловдив, не се представлява.

  Съдът, след като обсъди събраните доказателства, изложените в жалбата основания и  доводите на страните,  приема  жалбата за подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, в частта с която е отказано възстановяване на претендираната сума за ЗО в размер на 229.48 лв. и в частта за претендираните лихви, а в останалата част – относно възстановените суми за ДОО, поради липсата на правен интерес жалбата е недопустима и в тази част делото следва да бъде прекратено.

Предмет на обжалване е Акт за прихващане и възстановяване № 5634/04.08.2016 г. /лист 19/. Актът документира извършена проверка във връзка с Резолюция № 5634/11.07.2016г. /лист 55 по дело 2752/16г./ по повод подадено заявление  от лицето Д.Н. за възстановяване по реда на чл. 129 ал. 1 от ДОПК с вх. № 16652/07.07.2016г. / на лист 53 от приложеното дело/ на недължимо внесени суми за ДОО и ЗО.

При проверката е установено, че на 16.09.2014г. Д.Н. е внесла сума в размер на 230.40лв., с посочен код за вид плащане 561111 ЗОВ за НЗОК, а на 22.12.2014г. е внесена сумата в размер на 1252.44 лв., за която е посочено код за вид плащане  551111 осигурителни вноски за ДОО. Установено е още, че последната подадена от лицето декларация обр.1 за осигуряване, чрез работодател Община Мъглиж с код 05- за държавни служители  е за месец септември  2012г. (като 03.09.2014г. е посочен ден за прекратяване на осигуряването), както и че от 04.09.2014г. лицето няма подадени декларации.

Относно постъпилите суми  за ДОО в оспорения акт е посочено, че тъй като Д.Н. няма декларирано упражняване на трудова дейност, която да е предпоставка за възникване на основание за осигуряване, както и че лицето не е самоосигуряващо се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, няма задължение да внася осигурителни вноски за фонд ДОО за своя сметка по реда на чл.4 ал.3 от КСО, поради което органът приел, че сумите за ДОО са недължимо внесени и подлежат на възстановяване.

Относно постъпилите суми  за ЗО в оспорения акт е посочено, че тъй като лицето е придобило качеството пенсионер от 25.10.2013г. от тази дата не дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка, а е осигуряване на сметка на републиканския бюджет като пенсионер. Посочено е още, че за периода от 04.09.2012г. до 24.10.2014г. лицето не е осигурявано от работодател, не е самоосигуряващо се и няма подадени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ, няма подадена декларация №7. Посочено е, че като неосигурено на друго основание има задължение за внасяне на здравни вноски за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО. В оспорения акт е посочено, че задълженията за ЗО за периода 01.10.2012г. – 30.09.2013г.  в размер на 229.48 лв. са погасени на 16.09.2014г., като била надвнесена сумата от 0.92 лв., която подлежи на възстановяване.

За пълнота органът е посочил, че задълженията за ЗО на жалбоподателката били определени с АУЗ № 9993/08.12.2014г. /лист 29 от приложеното дело/, връчен по реда на чл.32 от ДОПК. Изрично в акта е посочено, че неразделна част от него са приложените към него Резолюция № 5634/11.07.2016г., заявление/искане за прихващане/възстановяване с вх. №16652/07.07.2016г., копие на удостоверение за банкова сметка ***.справки от СУП. В раздел II от диспозитива на оспорения АПВ, органът е посочил, че възстановява сума в размер на 1 253.36 лв. за ДОО и ЗО  и лихва в размер на 0.00 лв. Видно от разписката към самият АПВ, последният е връчен на 15.08.2016г. лично на Д.К.Н., която писмено е възразила, че не й е представен АУЗ № 9993/08.12.2014г., нито документите неразделна част от АПВ и е посочила, че затова не е съгласна с прихващането.

В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК Д.Н. е обжалвала процесния АПВ. С Решение на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив /при условията на надлежно заместване – заповед № ЗЦУ -58/21.01.2016 г. на ИД на НАП/ е потвърден АПВ № 5634/04.08.2016г., като са изложени подробни мотиви относно качеството самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и по смисъла на ЗЗО.

В хода на съдебното обжалване са представени и приети следните писмени доказателства: Амбулаторен лист от първично посещение при СИМП № 003776 от 11.05.2016г., на гърба със справка за здравноосигурителен статус от НАП, видно от която към 09.05.2016г. лицето Д.К.Н. е с прекъснати здравноосигурителни права, като са посочени за 2012г. месеци 10,11,12 и за 2013г. месеци 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, като месеци без данни за здравно осигуряване; Писмо до КЗД от ТП на НОИ – Стара Загора, с което е предоставена информация за осигурителния статус на лицето Д.К.Н. от м.07.2012г., ведно с приложени справки от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди при пенсиониране /лист 31 и 32/; Справка за здравноосигурителен статус от НАП, видно от която към 22.09.2014г. лицето Д.К.Н. е с прекъснати здравноосигурителни права, като са посочени за 2012г. месеци 10,11,12 и за 2013г. месеци 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, като месеци без данни за здравно осигуряване; Заверено копие на платежно нареждане от 16.09.2014г., за внесените от Д.К.Н. 230.40 лв., по сметката на ТД на НАП – Пловдив – офис Стара Загора, с посочено основание за плащане ЗОВ за 2012г. месеци 10,11,12 и за 2013г. месеци 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9; По делото от лист 34-45 са приложени фишове за заплата на лицето Д. Н. Н.,*** 2012 до м.август 2013г.

От страна на органа са представени: заверени разпечатки за здравноосигурителния статус на жалбоподателката от 13.01.2017г. и 20.02.2017г., от които е видно, че същата е с непрекъснати здравноосигурителни права.

От страна на оспорващата  в съдебно заседание на 13.03.2017г. са представени: Справка от болничен лист /л. 59 и 59 гръб/; Експертни решение от 25.10.2013г. на ТЕЛК, видно от която на Д.К.Н. е определена 72 % трайно намалена работоспособност за срок от една година; Удостоверение за декларирани данни от 16.01.2014г., видно от което към датата на издаване на удостоверението Д.Н. е с прекъснати здравноосигурителни права; Справка – данни за осигуряване по ЕГН за период от 01.01.2012г. до 31.01.2014г.; Служебна бележка от Кмета на Община Мъглиж от 17.05.2013г., видно от която Д.К.Н. ***; Декларация от 10.03.2014г. относно правото на парично обезщетение, в която е посочено, дата на издаване на болничен лист 17.02.2014г. и е отбелязано, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск, с посочена дата на прекъсване на осигуряването 01.11.2012г.; Фиш за заплащане на временна нетрудоспособност за м. май 2015г.

След извършена служебна проверка на предоставената общодостъпна информацията на електронната страница на Върховен административен съд - http://www.sac.government.bg/, както и на електронната страница на Административен съд – Стара Загора -  http://www.adms-sz.com/, настоящият съдебен състав установи, че с Решение  № 196 от 14.11.2014г. по адм.д. № 182/2014 по описа на АС – Стара Загора е отхвърлена жалбата на жалбоподателката в настоящото производство Д.К.Н. против Решение № 44/22.04.2014г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане №О-23-999-25-00053768/17.03.2014г. на ръководителя за изплащане на обезщетенията и помощите. С последното на основание чл.40 ал.4 от КСО, чл.31 ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване по отношение на Н. й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 5021593, сер. А—2012, вх.№23-232-06-00022466 от 10.03.2014г на ТП, тъй като лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство, обстоятелство, декларирано от осигурителя в приложение №15, т.1 б.”а” към представения болничен лист. С Решение № 4621 от 24.04.2015г. по адм.дело № 703/2015. ВАС е оставил в сила решението на АС – Стара Загора. От цитираното се установява, че Със Заповед № 3 от 11.04.2012г. на кмета на общината, на Н. е било наложено дисциплинарно наказание —„уволнение” и служебното правоотношение е било прекратено, но с решение №122 от 18.07.2012г. по адм.д. №131/2012г. на АС - Стара Загора наложеното дисциплинарно наказание е било отменено като незаконосъобразно. Със заповед №РД —09—551 от 23.08.2012г. Н. е била възстановена на работа, считано от 23.04.2012г. С последваща заповед на кмета на община Мъглиж (РД -09—576 от 03.09.2012г.) Н. е била временно отстранена от работа, считано от 04.09.2012г. до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Последната заповед била обжалвана от Н., но с решение № 234 от 22.11.2012г. по адм.дело 383/2012г. АС – Стара Загора е отхвърлил жалбата. С Решение 13912/24.10.2013г. по адм.д. 153/2013г. ВАС оставил в сила последно цитираното решение на АС – Стара Загора.

При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

По делото няма спор, че на 16.09.2014г. Д.К.Н. е внесла по  сметката на ТД на НАП – Пловдив – офис Стара Загора сумата от 230.40 лв., с посочено основание за плащане (в платежното нареждане) ЗОВ за 2012г. месеци 10,11,12 и за 2013г. месеци 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.  Няма спор и че АУЗ, който е споменат в процесния АПВ, касае именно внесените от жалбоподателката суми за ЗО за същия период, за който са внесени, като видно от самия диспозитив с таблица на АУЗ, същите са отчетени като внесени и в колона сума за довнасяне е празна, а колона сума за възстановяване е посочено 0.92 лв.  В тази връзка следва да се отбележи, че АУЗ не е предмет на разглеждане в настоящото производство, както и че неговата отмяна няма да повлияе на законосъобразността на процесния АПВ. Следва да се отбележи, че производствата по чл.106 ДОПК и по чл.129 ДОПК са отделни и независими едно от друго. При наличие на издаден АУЗ следва да се съобрази разпоредбата на чл.106, ал.3 от ДОПК, съгласно която независимо от издаване на АУЗ, включително когато е обжалван, задълженията  за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване с ревизия. Тази разпоредба недвусмислено определя АУЗ като неокончателен акт, който не се ползва със стабилитет, гарантиращ окончателно и непререшимо разрешаването на разгледания въпрос. В съответствие с принципа, заложен в чл.3, ал.1 ДОПК, органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производството по този кодекс. Съотнесено към производството по чл.129 ДОПК, прилагането на този принцип означава, че в това производство, органите по приходите са длъжни обективно да установяват всички факти от значение за претендираното от лицето право за възстановяване на суми. В този смисъл преценката за основателността на искането на жалбоподателя за възстановяване на претендираната сума предполага отговор на материално-правния въпрос, дали по отношение на нея са изпълнени изискванията на материалния закон за определянето й като сума, подлежаща за възстановяване.

Настоящия съдебен състав следва да отбележи, че спор относно  определените за възстановяване суми за ДОО с процесния АПВ няма.

Спорният въпрос между страните са внесените от жалбоподателката ЗО като самоосигуряващо се лице. Дали са дължими или подлежат на възстановяване.

Както бе установено по делото от 04.09.2012г. жалбоподателката е била временно отстранена от работа със заповед на кмета на община Мъглиж до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство. А от 25.10.2013г. жалбоподателката е пенсионер и от тази дата за нея са внасяни ЗОВ за сметка на държавния бюджет.

Предвид причините за неосъществяване на трудова дейност, а именно временно отстраняване от работа до приключване на дисциплинарно производство, следва да се приеме, че не се касае за период от време, който по силата на специален закон се зачита за осигурителен стаж, каквито периоди от време са регламентирани в чл.9 ал.2от КСО. Нещо повече, по делото не се твърди, а и няма данни отстраняването от работа да е признато за незаконно по смисъла на чл.9 ал.3 т.1 от КСО. Дори напротив, както бе посочено по-горе, заповедта, с която Н. била временно отстранена от работа е оспорена по съдебен ред, но с решение на АС – Стара Загора жалбата е отхвърлена, като решението на първоинстанционния съд е потвърдено от ВАС.

В този смисъл временното отстраняване на Н. от работа обуславя прекъсване на трудовата дейност, от тук и прекъсване на осигуряването. Това прекъсване е за периода от 04.09.2012г. до 24.10.2013г. тъй като, както бе споменато по-горе в мотивите на настоящото решение, от 25.10.2013г. жалбоподателката е пенсионер, и от тази дата за нея са внасяни ЗОВ за сметка на държавния бюджет. За пълнота следва да се отбележи, че пенсионерите са обособени в самостоятелна група в чл. 40 ал. 1 т. 4 от ЗЗО е указано, че дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет. Тъй като за периода от 04.09.2012г. до 24.10.2013г. Н. не упражнява трудова дейност по заеманата от нея длъжност, поради това, че е отстранена от работа, същата не е била осигурено по смисъла на ЗЗО лице за този период.  Следва да се отбележи, че жалбоподателката не попада в кръга лица посочени в чл.40 ал.1 ,2 и 3 от ЗЗО. А разпоредбата на чл.40 ал.5 от ЗЗО предвижда задължение за лицата извън посочените в чл.40 ал.1 ,2 и 3 от ЗЗО да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. Сумите дължими за ЗОВ със АУЗ органът е определил в размер на 229.48лв. По делото безспорно е установено, че преди издаване на АУЗ жалбоподателката внесла сума в размер на 230.40лв., с посочен код за вид плащане 561111 ЗОВ за НЗОК и именно поради тази причина и във самия АУЗ и в  процесния акт е посочено, че следва да й се възстановят 0.92 лв. остатък от направената вноска.

Относно възражението на жалбоподателката относно липсата на произнасяне на органа за лихвите, съдът намира, че такова е налице, тъй като срещу изписания текст „лихва“ е посочена сумата 0 лв. Разпоредбата на чл. 129, ал.5 от ДОПК е неприложима за казуса, тъй като последната разписва правилата за възстановяване на суми и законната лихва върху тях, когато възстановяването следва от административен или съдебен акт, с който е отменено основанието за задълженията.

Общата разпоредба, уреждаща задълженията за лихви е тази на ал.6 на чл. 129. Съгласно последната, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.

Безспорно е, че се касае за сума на вноски за фонд „Държавно обществено осигуряване“ и за здравно осигуряване, които при всички случаи представляват осигурителни вноски и за тях е валидна разпоредбата на чл.129, ал.6 от ДОПК, в какъвто смисъл са и изводите на решаващия орган.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват и на ответника, които се констатираха на 333,80лв., определени съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към 28.03.2014г./

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА делото по жалба на Д.К.Н., ЕГН **********,*** А в частта, относно възстановените суми за ДОО.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.Н., ЕГН **********,*** А против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 5634/04.08.2016 г., издаден от И.И. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, Офис – Стара Загора, потвърден с Решение № 723 от 19.10.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив.

  ОСЪЖДА Д.К.Н., ЕГН **********,*** А да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 333,80 лв. (триста тридесет и три лева и 80ст.).

  Решението, в частта, с която  делото е прекратено, подлежи на обжалване в седем дневен срок, а в останалата част - в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне пред Върховния административен съд.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: