РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

1111.jpg

РЕШЕНИЕ  

№. 998 

гр. Пловдив, 13.06.2017 год. 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и седми април  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В. ВЪЛЧЕВ 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 2771 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на В.Б.А., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-261/03.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е изменено Разпореждане №**********/протокол № N - 01250/28.06.2016г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ-Пловдив.

Жалбоподателят, редовно призован, за него в съдебно заседание се явява адв.Б., който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че пенсионните органи не са изпълнили влязъл в сила съдебен акт- Решение №5734/14.05.2016г. по адм. дело №8581/2016г. на ВАС- Шесто отделение, с което според него е решено, че жалбоподателят има 25г., 05м. осигурителен стаж, вместо признатите в административните актове 24г.08м.23дни. Сочи, че не му е дадена възможност да подбере друг три годишен период с по-благоприятни данни от намалените. Излага съображения, че органа не е извършил необходимите служебни проверки за наличие на осигурителен стаж. Счита, че административните актове са постановени при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административните правила и материалните норми. Моли съда да отмени оспорените актове.  Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован, за него се явява процесуален представител юриск. В.- М., която оспорва жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по административната преписка и влезлите  в сила съдебни решения, вкл. по приключили наказателни производства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-15-261/03.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е изменено Разпореждане №********** /протокол № N - 01250/28.06.2016г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив. С последното на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО е изменена, считано от 15.08.2008г., отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по подадено от него заявление вх. № МП-11898/12.02.2015г. с представени нови доказателства обр.УП-2 №32/04.02.2015г, и на осн. чл.99 ал.1 т.1 от КСО е прието, че следва да се измени от 12.002.2015годин отпусната пенсия на А. с оглед приетите нови доказателства по посочения обр.УП-2 №32/04.02.2015г на Министерство на културата-София.

От фактическа страна се установи следното:

С разпореждане № ********** от 10.04.2007 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/) – Пловдив е отпуснало на жалбоподателя А. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2006 г., по подадено от него заявление вх. № 3963 от 23.01.2007 г.
Пенсията е определена за 40 години 8 месеца и 2 дни осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, от които 18 години 8 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория и 7 години 3 месеца и 24 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО. Зачетеният осигурителен стаж и осигурителите, при които е придобит, респ. положен, са описани в заявлението за пенсия.
В последствие на 05.03.2014 г. в ТП на НОИ е постъпил анонимен писмен сигнал, че жалбоподателят от 2006 г. получава неправомерно пенсия, тъй като е представил „фалшив документ за трудов стаж в мина". С оглед на сигнала била извършена служебна проверка, в резултата на която с Разпореждане № ********** по протокол № ПР-853 от 20.06.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменило разпореждане № ********** от 10.04.2007 г. и е отпуснало на А. нова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за 21 години 4 месеца и 5 дни общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, от които 17 години и 17 дни осигурителен стаж от трета категория и 1 година 5 месеца и 6 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3, 5 и 7 от КСО /определена при условията на чл. 68, ал. 4 КСО в редакцията й преди 31.12.2010 г./.
С него не бил зачетен осигурителен стаж по Удостоверение № 379 от 15.02.1980 г. на Държавни мини - Маджарово за 5 години 10 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 от КСО на длъжност подземен машинист и по Удостоверение обр. УП-30 № 1747 от 05.03.1992 г. на ДФ "Б." – Варна за 1 година 6 месеца и 28 дни осигурителен стаж от трета категория на длъжност "шприцьор", с основанието, че данните по тях не са потвърдени по съответният ред, като по отношение на вторият представен документ в последствие дори се провело и наказателно производство. Ето защо с разпореждането от 20.06.2014 г. размерът на пенсията бил определен според потвърдения при служебната проверка и зачетен осигурителен стаж. В.А. оспорил законосъобразността на Разпореждане № ********** по протокол № ПР-853/20.06.2014 г. с жалба вх. № МП-56760 от 26.08.2014 г., в което производство навел оплакване, че в разпореждането се казва кои периоди не се признават за стаж, но няма опис на периодите, които се признават – по дати и продължителност. С решение № РД-305 от 26.09.2014 г. горестоящият административен орган - Директорът на ТП на НОИ – Пловдив отхвърлил жалбата като се позовал в мотивите, че при извършената служебна проверка и получените от нея данни следва да се отпусне лична пенсия само на основание потвърдените такива, като също така уважил искането на жалбоподателя и подробно описал зачетения за пенсия осигурителен стаж по периоди и работодатели. С жалба вх. № МП-83771 от 10.12.2014 г. това Решение РД-305 от 26.09.2014 г било оспорено оспорено пред Административен съд – Пловдив, било образувано и проведено съдебно производство по адм. д. № 3423/2014 г.. С молба вх. № 2702/10.02.2015 г. по делото жалбоподателят заявил, че с друга молба от същата дата е представил в ТП на НОИ -Пловдив нови доказателства от значение за правото му на пенсия и нейния размер, както и че е поискал директорът да отмени или измени разпореждането от 20.06.2014 г., поради които нови обстоятелства отправил да спре съдебното производство до приключване на административното производство или да се измени Разпореждането от 20.06.2014 г.. В последствие били представени заверени копия на Удостоверение обр. УП-3 изх. № 134лс от 19.12.2014 г., Удостоверение обр. УП-3 изх. № 31 от 04.02.2015 г. на Министерството на културата и удостоверение и обр. УП-2 изх. № 32 от 04.02.2015 г., също на Министерството на културата -София. С решение № 794/14.04.2015 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил подадената пред него жалба, като приел, че по отношение на непризнатия трудов (осигурителен) стаж за периода 02.11.1989 г. – 01.06.1991 г. (1 година 6 месеца и 28 дни като шприцьор в ДФ "Б." –гр. Варна) е било установено, че дружеството, сочено като издател на удостоверението обр. УП-3 за удостоверяване на този стаж, е регистрирано доста след времето, когато се твърди да е започнало полагането на труд, както и това, че управителят на дружеството е удостоверил, че не е издавал и подписвал посоченият документ, за посочения период
. На следващо място съдът се обосновал, че по отношение на непризнатия осигурителен стаж за периода 01.11.1971 г. – 28.09.1977 г. (5 години 10 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 от КСО на длъжност подземен машинист в Държавни мини – Маджарово) е извършена проверка в архивохранилището на ТП на НОИ – Хасково, за която е съставен констативен протокол (на л. 65 -67 от делото на ПдАС) с констатации, че жалбоподателят не фигурира в разплащателните ведомости и в другите проверени документи и няма данни да е полагал труд в Държавни мини – Маджарово. Посочил е, че новопредставените със заявление от 10.02.2015 г. документи за осигурителен стаж не могат да доведат до отмяна на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, защото представляват ново основание за изменение на пенсията, тъй като тези документи не са били представени в срока за обжалване на разпореждането, както изисква чл. 99, ал. 3 от КСО. Със свое Решение №5734/14.05.2016година, постановено по адм. дело №8581/2015г., ВАС на РБ-Шесто отделение потвърдил първоинстанционният съдебен акт. По така произнесеното решение имало особено мнение на един от членовете на състава, в което той обосновал, че представените нови доказателства са съотносими, а издаденият административен акт не е съобразен с изискванията на чл. 6 ал.1 и чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК. Междувременно с нова молба № МП-11898/04.02.2015година А. е представил отново старите, разглеждани и преди, доказателства, а именно: Удостоверение образец УП- 3 № 134/лс/19.12.2014г. издадено от „С.П.“ АД за положен стаж от 01.11.1971г. до 19.09.1977г. с прекъсвания общо 2г. и 18 дни, който стаж не е бил зачетен при предишното отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно издадено Разпореждане № **********/Протокол  ПР – 853/20.06.2014г., както и Удостоверение образец УП-2 № 32 от 04.02.2015г., издадено от Министерство на културата – София ( лист 136 по делото) за получен доход и положен стаж за периодите 01.05.1975г.- 31.07.1975г., 01.09.1975г.-31.05.1976г., 01.07.1976г. – 30.09.1976г., 01.01.1988г.-30.09.1988г. и 01.12.1988г. – 30.09.1989г.., независимо че първите три периода не са били зачетени при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст с така обжалваното от него Разпореждане № **********/Протокол  ПР – 853/20.06.2014г.. В последствие във връзка с допълнителна проверка била изискана от ответния по делото орган информация от Министерство на културата- София, с писмо изх. №33-00-191/27.04.2015г.. Постъпилите нови доказателства- удостоверение обр.УП-2 №114/24.04.2015година на Министерство на културата- София с месечни данни за 1988г. (лист 140 от делото ) и потвърдените данни, посочени в УП-2 № 32 от 04.02.2015г. за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобити преди датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст били обсъдени от органа по пенсиониране, при което той издал Разпореждане №********** по протокол № N01250/28.06.2016година, с което изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателят. На база разпоредбата на чл.70 ал.1 от КСО изчислил новия размер на пенсията, като доходът бил умножен  със сумата, образувана от по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж, при което, при общ осигурителен стаж 24г 08м 23 дни, базисен доход за изчисляване на пенсията 645.91 лева отпуснал лична пенсия в размер на 175.24 лева, считано от 01.04.2009г.. В последствие с обжалвания административен акт Директорът на ТП на НОИ-Пловдив приел, че е налице този общ осигурителен стаж от 24г 08 м 23 дни, като само изменил правните основания, при които следва да се отпусне лична пенсия на жалбоподателя, с оглед на новото прието доказателство - удостоверение обр. УП-2 №114/24.04.2015г на Министерство на културата - София. Така той направил извод, че с оспореното разпореждане на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив неправилно е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2008г. по представените със заявлението от 12.02.2015г. документи, като посочил, че е следвало пенсията да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, считано от 15.08.2008г. само по отношение на представения доход  по удостоверение образец УП-2 № 32 от 04.02.2015г. В решението приел, че от датата на подаване на заявлението пенсията е следвало да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 т.1 от КСО по отношение на представения със заявлението стаж, позовавайки се на обстоятелството, че заявлението е подадено след изтичане на тримесечния срок за обжалване на разпореждане № ********** /протокол № ПР-853 от 20.06.2014г./, с което е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В последствие жалбоподателят представил със заявление вх.№2121-15-3/10.01.2017година ново доказателство- удостоверение обр.УП-3 №19 от 20.12.2016година, издадено от „К.Ч.“ АД-Пловдив, като със свое Разпореждане №**********, протокол №2146-15-221/24.04.2017г началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ- Пловдив спрял при условията на 54 ал.1 т.5 от АПК образуваното административно производство до произнасянето на съда. Настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство задължи трето неучастващо по делото лице Студентски спортен клуб „А“ гр.Пловдив да направи проверки и да представи образец УП 3, но тъй като не бе установен точния адрес на клуба, на жалбоподателя бе издадено удостоверение да се снабди с необходимите доказателства от  Студентски спортен клуб „А“ гр.Пловдив. По делото от страна на жалбоподателя не бяха представени такива доказателства.

Междувременно във връзка с представените от А. писмени доказателства: Удостоверение обр. УП-30 № 1747 от 05.03.1992 г. на ДФ "Б." – Варна за 1 година 6 месеца и 28 дни осигурителен стаж от трета категория на длъжност "шприцьор", било проведено и наказателно производство, което се установява от приложените Постановление на Окръжна прокуратура гр. Пловдив от 17.02.2015г., Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 27.01.2014г. (лист 122-123 от делото); Постановление на Апелативна прокуратура Пловдив от 11.03.2015г., Постановление на Върховна касационна прокуратура от 10.04.2015г., с което е постановено РП-Пловдив да образува досъдебно производство, съобразно дадените с постановленията указания (лист 131-134). Установява се и от Определение на Пловдивски Районен съд от 06.04.2016г. (лист 175-177), с което отменено Постановление на Районна прокуратура и делото е върнато на прокурора за продължаване на наказателното производство  срещу обвиняемият В.А. за престъпление по чл.212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, което се е изразило в това, че през периода от 23.01.2007г. до 30.06.2014г. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на официален документ с невярно съдържание и на неистински официален документ пред ТД на НОИ гр.Пловдив – Удостоверение УП-30 № 379/15.02.1980г. издадено от ДМ „Маджарово“ , Удостоверение УП-2 № 1/01.08.32005г. издадено от ДФ „Б.“ гр.Варна и Удостоверение УП-30 № 1747/05.03.1992г. издадено от ДФ „Б.“ гр.Варна е получил без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 16 168.32 лева, собственост на НОИ , с намерение да ги присвои. За същото се дава становище, че е приключило с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 8242/2016г по опис на Районен съд- Пловдив.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените  по делото писмени доказателства: от административната преписка по  обжалвания административен акт, получена с вх. №19417/25.11.2016г. на Административен съд –Пловдив, копие от заявление вх.№2121-15-3/10.01.2017година с приложено удостоверение обр.УП-3 №19 от 20.12.2016година, издадено от „К.Ч.“ АД-Пловдив, копие от Разпореждане №**********, протокол №2146-15-221/24.04.2017г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП НОИ-Пловдив, съдебно удостоверение.

На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. ж от КСО. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му е посочено ново доказателство и наличие на влязло в сила съдебно решение, с което са отхвърлени посочени от него други писмени доказателства. Така с обжалваният административен акт са удовлетворени частично исканията на жалбоподателят, като са съобразени и обстоятелствата по влезлите в сила съдебни актове. Следва да се посочи, че пенсионният акт, като вид индивидуален административен акт, се ползва със стабилност, но стабилността на един пенсионен акт се разпростира винаги до момента, в който същият бъде изменен или отменен, а това следва и може да се случи само на законово основание. В тази насока законодателят е предвидил в АПК хипотези, при което може един придобил задължителна (формална) сила и станал стабилен административен акт да бъде изменен или обезсилен при откриване на нови обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл.98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл.99, ал.1, т.1-6 от КСО (в редакция към ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г). Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Определянето на пенсия в по-голям размер и представянето на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. са именно такива обстоятелства - чл.99 ал.1, т.6, предл. 1-во и т.1 от КСО (в приложимата редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.). А това означава, че влязлото в сила разпореждане 20.06.2014г за определянето на пенсията може да бъде изменено, ако се установи, че пенсията e била определена в по-голям размер, както и че са представени нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.. За пълнота настоящия съдебен състав следва да отбележи, че хипотезата на т.6, за разлика от останалите в ал.1, е по-обща такава с оглед самата й формулировка, поради което под същата следва да се подвеждат факти от социалната действителност, попадащи в приложното й поле, които не удовлетворяват никоя от хипотезите на останалите пет точки. По делото няма спор, че са представени от жалбоподателят нови доказателства за наличие на осигурителен стаж, които са били приети. Ето защо при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст размерът е определен от тригодишен базисен период от 12.11.1984г. до 11.06.1988г., индивидуален коефициент 1.420 и общ стаж превърнат към трета категория 21г.04м.05дни. С оглед писмо изх.№33-00-191/27.04.2017г на Министерство на културата -София и при така направеното актуализиране на част от данните за осигурителен доход, от който е изчислен размерът на пенсията за периода 01.01.1988г. – 11.06.1988г., посочен в анулираното удостоверение обр. УП- 2 № 52/20.03.2007г., на база новопостъпилите данни по удостоверение обр.УП-2 №114/24.04.2015година, изд. от Министерство на културата- София, на жалбоподателя бил определен индивидуален коефициент от 1.4170. В оспорените административни актове е посочено, че след зачитане на представения със заявлението от 12.02.2015г. стаж на жалбоподателя, общия такъв превърнат към трета категория възлиза на 24г.08м.23 дни. В този смисъл според настоящия състав, при съобразяването си с новоприетите писмени доказателства, като е приложил хипотезата на чл.99 ал.1,т.6 от КСО ответната страна законосъобразно е изменила разпореждането, в което като основание за изменение размера на пенсията е посочена и разпоредбата на чл.99 ал.1 т.1 от КСО. Следва да се спомене, че при обсъждането си на представените доказателства той законосъобразно е изпълнил и влязлото в сила съдебно решение №5734/14.05.2016г на ВАС-Шесто отделение. В конкретният случай, за да измени размера на пенсията, органът се е позовал на информацията получена с писмо изх. №33-00-191/27.04.2015г. от  Министерство на културата, с което са анулирани данните, посочени в удостоверение образец УП- 2 № 52/20.03.2007г. и са потвърдени данните, посочени в УП-2 № 32 от 04.02.2015г., като е издадено ново удостоверение образец УП-2 № 114 от 24.04.2015г. с помесечни данни за 1988г.. С оглед на така посочените в писмото на Министерство на културата -София данни и в неоспорените от жалбоподателят актове - удостоверения образец УП- 2 № 52/20.03.2007г., УП-2 № 32 от 04.02.2015г., УП-2 № 114 от 24.04.2015г. правилно решаващия орган на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив е посочил, че следва пенсията да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО, считано от 15.08.2008г. само по отношение на анулирания доход за времето 01.01.-11.06.1988г., вкл. в базовия период 1984-11.06.1988г. при определяне на пенсията, като се отчете удостоверението обр.УП-2 №32/04.02.2015г. и новото удостоверение обр.УП-2 №114/24.04.2015г., която т.6 е по-обща хипотеза за разлика от хипотезите от т.1-т.5. Правилно останалите посочените доказателства не са били зачетени и са били изключени при произнасянето на административния орган, което е довело до нова начална дата на отпускане на пенсията и размер. Настоящия съдебен състав споделя извода на решаващия орган, че от датата на подаване на заявлението пенсията е следвало да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 т.1 от КСО по отношение на представения със заявлението стаж. Правилен е извода на органа, че представените със заявлението от 12.02.2015г. документи за осигурителен стаж и осигурителен доход са нови доказателства по смисъла на чл.99 ал.1 т.1 от КСО, тъй като не са били представени със заявлението на жалбоподателя от 23.01.2007г., нито в последствие във връзка с проверката по издаване на Разпореждане от 20.06.2014г.. Направеният от съда извод се базира и на обстоятелството, че административната проверка, осъществена при хипотеза, при която пенсията на лицето е определена в несъответствие със нормативно установените към момента на отпускането и правила, и това не покрива друга хипотеза по чл.99 ал.1 от КСО, то пенсионният орган може, вкл. и служебно, да отмени и/или измени пенсионния акт. Това може да е резултат на допуснати грешки в самото развило се и приключило производство по първоначално отпускане. На база посочените от лицето места, където работило, респ. събраните от там писмени доказателства, Ръководител "ПО" –Пловдив е постановил и първоначалния административен акт, изменен законосъобразно с процесния административен акт, като при издаването му решаващия орган - Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив е преценил всички релевантни по въпроса за отпускане на лична пенсия на А. доказателства.

На следващо място, съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил своите изводи с Решение №5734/14.05.2016г., постановено по адм.  дело №8581/2016г.на ВАС - Шесто отделение, в което според него били изложени мотиви, че той като осигурявано лице има 25г. 05м. осигурителен стаж, вместо записаните в административните актове 24г.08м.23дни. Това негово възражение е неоснователно, защото е в противоречие със събраните по делото доказателства и най- вече с посоченото решение на ВАС. Само за пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателя носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия. Същият не успя в проведеното съдебно производство да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при наличие на осигурителен стаж от трета категория труд в посочения от него размер на 25 г 05 месеца. Ето защо издаденият административен акт се явява законосъобразен, а подадената от В.А. жалбата следва да бъде отхвърлена.

       С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, в полза на ТП на НОИ – град Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение от 350 лева за един адвокат, определено съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Пловдивски Административен съд - ХXVIІІ състав

РЕШИ : 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  В.Б.А., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-261/03.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е изменено Разпореждане №**********/протокол № N - 01250/28.06.2016г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ-Пловдив.

ОСЪЖДА В.Б.А., ЕГН ********** ***  да заплати на ТП на НОИ –гр. Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул."Любен Каравелов"№7 сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лeвa, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: