Р Е Ш Е Н И Е

№ 318

Град Пловдив, 06 март  2017 година

  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

при секретар В. Е. , като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2785 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл.156 и сл. от ДОПК.

Първоначалното съдебно производство е било образувано по жалба на „***“ ЕООД против ревизионен акт № Р-13-1401823-091-01 от 01.12.2014 г., издаден от В.П.А., възложила ревизията, и В.Г.Г., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 260 от 02.04.2015 г. на директор на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в размер на 824 771,46 лева и 258 482,82 лева лихви.

Настоящото съдебно производство е повторно такова, след като с Решение № 12759 /24.11.2016  г. по адм.дело № 1877/2016 г. на Осмо отделение на ВАС е отменено Решение № 2606/22.12.2015 г. постановено по адм.дело № 1209/2015 г. на ІV състав на настоящия съд.

В мотивите си ВАС е посочил, че за да обоснове извод за реалност на фактурираните доставки, съдът е приел, че представените с възражението против РД доказателства 6 бр.папки, съдържащи заверени копия на фактурите, издадени от тримата доставчици, пътни листове, стокови разписки, кантарни бележки, акцизни данъчни декларации, лабораторни свидетелства и декларации за съответствие не са нови доказателства, същите били обсъдени в Решение № 315/08.04.2014 г. на Директора на “ОДОП” гр.Пловдив /л.683, т.3/. С посоченото решение № 315/08.04.2014 г. Директорът на “ОДОП” гр.Пловдив е отменил РА № 131304186/20.12.2013 г. и е върнал преписката за извършване на нова ревизия. Мотивите на посоченото решение № 315 опровергават приетото от съда, а именно че представените доказателства /шест папки/ били обсъдени от Директора на “ОДОП” гр.Пловдив. Напротив Директора на ОДОП Пловдив е приел, че РА е издаден при непълнота на фактите, тъй като представените от дружеството документи не са анализирани и не са били предмет на изследване и проверка от органите, извършили ревизията. Посочил е, че към възражението срещу РД са представени фактурите, издадени от тримата доставчици, нотариално заверена декларация от управителя на „Чепинска кариера” ЕООД, заявление от управителя на “***” ЕООД, заявление от О.Г., която е заявила, че в счетоводната й кантора в гр.Пазарджик се съхраняват всички счетоводни документи и регистри на “***” ЕООД и на ЕТ “М.Р.М.”, три оборотни ведомости на РЛ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., които доказателства са представени след изтичане на срока възражения, поради което не са обсъдени в ревизионния акт, издаден на датата на представянето им.

ВАС в мотивите си е посочил още, че гореописаните доказателства, съдържащи се в 6 бр. папки били взети предвид в настоящата ревизия и били послужили за формиране на изводите на ревизиращия екип, т.е представлявали част от ревизионната преписка и не следвало да се обсъжда поотделно от съда.  На второ място съдът не е кредитирал представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – хронологични регистри, договор за услуги от 01.02.2012 г. и протоколи за установяване и заплащане на изпълнени натурални СМР със “***” ООД, протоколи за заредено гориво, стокови разписки и товарителници, тъй като е приел, че те са частни документи без достоверна дата на тяхното съставяне и не се ползват с материална доказателствена сила, и поради късното им представяне е приел и, че са съставени за целите на ревизията.

ВАС е приел, че без да изложи конкретни съображения, съдът не е кредитирал с доверие основното и допълнителното заключение по назначените съдебно-счетоводни експертизи и изцяло е игнорирал представените доказателства включително за транспорт – товарителници и пътни листа.

В случая съдът изобщо не е коментирал представените доказателства и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, въз основа на които да изгради съответни фактически и правни изводи. Като не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се създава съмнение, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Наред с това, изложените мотиви в решението на съда не позволяват нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да установи действителната воля на съда, а именно въз основа на кои приети за установени факти, съдът е достигнал до правните изводи за липса на данъчно събитие, нереалност на процесните доставки и съответно до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и  същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол.

ВАС е върнал делото  за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като  е постановил при новото разглеждане на делото, ПАС  да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл.172 а, ал.2 от АПК.

Жалбоподателят - при новото разглеждане на делото пред настоящия съдебен състав , чрез процес. си представители адв.Б. и адв.Л. е заявил, че нямат доказателствени искания, като в представената писмена защита /л. 13/ поддържат доводите си изложени в жалбата срещу РА , в писм. си защита по ад № 1209/2015г. , като претендират и съдебни разноски .

 

Ответникът  – Директор Дирекция “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез  процесуалния си  представител - юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на жалбата  и претендира юк. възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована не изразява становище по същество.

Съдът, с оглед задължителния характер на указанията на ВАС и констатираните множество пропуски на предходния съдебен състав и с оглед разпределение на доказателствената тежест  е указал  на страните до датата на следващото съдебно заседание да ангажират доказателства с оглед задължителните мотиви на ВАС, или в противен случай делото ще бъде обявено за решаване при този обем от събрани доказателства.

В последното с.з. страните са уточнили , че представените с жалбата до админ.орган  писмени доказателства са били приети под опис в 5 папки, а не в 6 , както твърди жалбоподателя, след което съдът е обявил делото за решаване , по искане на страните.

В хода по същество съдът обсъди  събраните в административното и съдебно производство доказателства , мотивите в решението на ДД “ОДОП“, мотивите по ад № 1209/2015г. , както и мотивите на ВАС по  адм.дело № 1877/2016 г. на Осмо отделение. 

Установеното от  предходния съдебен състав  по възлагането на ревизията, по повторността й ,  по извода че ревизионното производство е извършено без допускането на съществени процесуални нарушения  не са спорни  и настоящия състав няма да преповтаря установеното по ад № 1209/2015г.

В настоящото съдебно производство съдът ще се ръководи от мотивите на ВАС в отменителното решение и от събраните в настоящото съдебно производство нови доказателства.

Накратко ВАС приема че предходния съдебен състав не е кредитирал представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – хронологични регистри, договор за услуги от 01.02.2012 г. и протоколи за установяване и заплащане на изпълнени натурални СМР със “***” ООД, протоколи за заредено гориво, стокови разписки и товарителници, тъй като е приел, че те са частни документи без достоверна дата на тяхното съставяне и не се ползват с материална доказателствена сила, и поради късното им представяне е приел и, че са съставени за целите на ревизията.

ВАС е приел, че без да изложи конкретни съображения, съдът не е кредитирал с доверие основното и допълнителното заключение по назначените съдебно-счетоводни експертизи и изцяло е игнорирал представените доказателства включително за транспорт – товарителници и пътни листа, като  не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, въз основа на които да изгради съответни фактически и правни изводи.

В крайна сметка при новото разглеждане на делото от настоящия съдебен  състав, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл.172 а, ал.2 от АПК.

Предвид задължителните указания на ВАС и съобразно събраните по делото доказателства съдът следва да посочи следното от правна страна:

В първото съдебно заседание съдът е разпределил доказателствената тежест на страните и съобразно задължителния характер на указанията на ВАС  е указал на страните да ангажират доказателства от които ще черпят благоприятни за себе си факти и обстоятелства или в противен случай делото ще бъде обявено за решаване при този обем от събрани доказателства. В последното с.з. страните са уточнили , че представените с жалбата до админ.орган  писмени доказателства са били приети под опис в 5 папки, а не в 6 , както твърди жалбоподателя, след което съдът е обявил делото за решаване . Нови писмени доказателства в настоящото съдебно производство не са представени от страните.

Съобразно мотивите на ВАС  съдът обсъди  представените по ад. 1209/2015г. писмени доказателства по които е работило вещото лице Стоянова, които са представени след приемане на допълнителната ССЕ / л. 1357/ .  С молба  на л. 1389 адвокати Б. и Л.  са представили около 600 /шестстотин/  листа писмени доказателства, до лист 1985. При приемането им юк.  Коева е оспорила достоверната им дата , като е твърдяла че са съставени за целите на съдебното производство.

Горните доказателства са в обем на 600 листа. Административната преписка е била в обем от 1266 листа.

Съдът установи, че с  разпореждане от 28,05,2015г. съдията-докладчик  по предходното ад № 1209 е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал на жалбоподателя до датата на  първото съдебно заседание да представи доказателства в подкрепа на твърдението си че оспорения РА е незаконосъобразен.

В първото с.з. адв. Б. е направил искане за допускане на ССЕ и допускането до разпит на четирима свидетели. Към 22,06,2015г. , т.е указаната дата  за представянето на доказателства жалбоподателя не е представил такива, защото не е притежавал такива.

Съдът е изложил мотиви защо кредитира заключението на в.л. като компетентно изготвено, защо приема че представените с възражението срещу РД доказателства не са нови , както и защо не кредитира показанията на разпитаните свидетели.

 Относно представените от жалбоподателя писмени доказателства, въз основа на които е изготвено допълнително заключение - л. 1389-1985 следва да се приеме че същите не съдържат всички необходими реквизити – липсва името на лицето, предало горивото, единичната цена и стойността, номера на превозното средство, протоколите съдържат само подпис само на представител на „***“ ЕООД, в товарителниците като превозвач е посочено „***“ ЕООД.

Съдът приема, че представените документи са частни и с оглед направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на датата на тяхното съставяне, съдът намира, че същите не могат да бъдат кредитирани при решаването на настоящия спор, защото като частни писмени документи без достоверна дата на тяхното съставяне не се ползват с материална доказателствена сила, а предвид късното им представяне едва в хода на съдебното производство съдът намира, че тези документи са съставени за целите на ревизията предвид неуспешно проведените две административни обжалвания.

 Освен горното следва да се има предвид , че същите не са съществували към момента на подаване на жалбата пред ПАС , тъй като  ако са били налични то жалбоподателя  е следвало да ги представи съобразно  указанията  дадени с разпореждане  / л. 1266/ от 28,05,2015г. на съдията-докладчик  по предходното ад № 1209.

Наличието на действително осъществена доставка по смисъла на закона е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. Отделно от това, законът изисква получените стоки и услуги да бъдат използвани в икономическата дейност на претендиращия право на данъчен кредит субект.

С решение от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС се произнася в смисъл, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки (т.31), като съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали може да се упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (т.32).

Съгласно нормата на чл.171, ал.4 АПК във връзка с § 2 ДР ДОПК в тежест на дружеството-жалбоподател е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Фактическото извършване на фактурираните доставки представлява положителен факт – елемент от фактическия състав на покупко-продажба или договор за изработка, факт от обективната действителност, от изпълнението на който за жалбоподателя възникват благоприятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит. Ето защо именно в тежест на жалбоподателя е установяването на този положителен факт от обективната действителност.

В  случая  не се доказа прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, респ. извършването на услугата.

По ад 1209 съдът е изложил мотиви относно направеното възражение от ответника за липсата на достоверна дата на представените в хода на съдебното производство документи – стокови разписки, отчети, товарителници и т.н. Настоящият докладчик , поддържа изложеното от предходния докладчик, относно  частният документ,  достоверна дата за трети лица  и т.н.

Освен горното настоящият докладчик следва да посочи , че при извършено оспорване на представените документи , след приемането на допълнителната ССЕ, тежестта на доказване е за жалбоподателя , след като очевидно той желае да се ползва от представените доказателства,  по арг. на чл.193, ал. 3 от ГПК. Такива доказателства не са били представени от жалбоподателя нито по ад 1209/2015г.  , нито по настоящото съдебно производство.

Предвид горното представените доказателства по ад 1209/2015г  на  л. 1389-1985 не следва да се кредитират , а в следствие на което и реалността на оспорените доставки.

От друга страна съдът следва да посочи , че не следва да се толерира  такова инцидентно представяне на доказателства в съдебното производство.  Както се каза по-горе адм.преписка е била в обем от 1200 страници, а новопредставените доказателства   са в обем от 600 страници.  РД е изготвен на 27,10,2014г. , като  ревизия е била повторна и е била образувана със заповед за възлагане на ревизия № 1401823 от 23.04.2014 г., изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1402882 от 01.07.2014 г., № 1403022 от 09.07.2014 г. и № 1403623 от 12.08.2014 г. Съдът установява че РД е изготвян около 6 месеца от екип ревизори и е изследвал около 1200 страници писмени доказателства.

  Представяйки по делото 600 листа нови доказателства  в последното с.з. , съдът следва да се запознае и ги обсъди по същество в едномесечния срок на решаването на делото.

По този начин съдът счита че се измества  тежестта на доказване в ревизионното производство и се създава  незаконосъобразна практика на „събиране“ на доказателства по които е работило в.л. в съдебното производство.

Както се посочи по-горе   по арг. на чл.193, ал. 3 от ГПК, жалбоподателя не представи  доказателства по повод оспорената дата на съставяне на новопредставените доказателства, поради които същите няма да бъдат кредитирани и от настоящия състав.

Настоящият докладчик споделя  цитираната практика на СЕС относно реалността на доставките и доказателствата които я доказват , поради което  други решения няма да се посочват.

Съдът споделя и изложените мотиви , касаещи  двама от доставчиците с които „***” ЕООД е свързано лице. Съдът взе предвид факта на първоначалното изискване на  доказателства за извършване на фактурираните доставки,  не представянето на такива  и представянето им едва в хода на съдебното производство и то  след изготвяне на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, т.е. много след първоначалното им изискване от дружеството по установения за това процесуален ред, без да е налице обективна невъзможност за несвоевременното им представяне. В тая връзка горното несвоевременно представяне обосновава и основателността на възражението на ответника, че въпросните документи са с недостоверна дата и съставени за целите на ревизионното производство.

В настоящото съдебно производство остана необорено и  приетото за доказано  , че липсват доказателства за материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците, включително доказателства за произхода на горивото. Това само по себе си не е основание на получателя да бъде отказано правото на данъчен кредит, но в случая именно дружеството-жалбоподател не е направило всичко зависещо от него, за да разполага с редовно съставени документи, от чието съдържание да може да се установят релевантните към реалността на доставките факти и които по безспорен начин да могат да бъдат обвързани с тях.

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.71, т.1 ЗДДС по седемте фактури, издадени от „***“ ООД, следва да бъде изрично посочено, че тези фактури не бяха представени  в хода  и на двете съдебни  производства.

Съгласно чл.71, т.1 ЗДДС данъчно задълженото лице упражнява право си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки, по които е получател, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. За да бъде правото на данъчен кредит валидно упражнено, в тежест на жалбоподателя е да установи, че към този момент е разполагал с оригинален първичен счетоводен документ или със заверено от издателя с подпис и печат копие, което да съхранява в счетоводството си. 

Остана необорено, че жалбоподателя не притежава оригиналните фактури, следователно не са изпълнени условията на чл.71, т.1 ЗДДС, следователно правилни и обосновани са изводите на органа по приходите за отказ да бъде признато правото на приспадане. Доколкото законът лимитативно изброява всички предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане, между които е притежаването на оригинални фактури, без правно значение е причината, поради която претендиращият това право не може да ги представи.

Съдът намира, че жалбата е  неоснователна и следва да се отхвърли, а съобразно изхода на спора на ответника  следва да се присъди дължимото  юрисконсултско възнаграждение в размер на  12 780 лева.

Предвид горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от управителя М.В.Р., против ревизионен акт № Р-13-1401823-091-01 от 01.12.2014 г., издаден от В.П.А., възложила ревизията, и В.Г.Г., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 260 от 02.04.2015 г. на директор на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в размер на 824 771,46 лева и 258 482,82 лева лихви.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя М.В.Р., да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата 12 780 (дванадесет хиляди седемстотин и осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: