Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1162

гр.Пловдив, 29 . 06 . 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                     Административен съдия: Здравка Диева

 

при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2798/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

*** ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Х. Д.Щ., гр.***с пълномощник адв.А. обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16002615009475-091-001/13.06.2016г., издаден от Н.К. на длъжност началник сектор /възложил ревизията/ и М.Д.- гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-Пловдив, в потвърдената част с Решение № 587/26.08.2016г. на Директор Д ОДОП – Пловдив.

Становища на страните :

            - Жалбоподателят счита оспорения ревизионен акт за нищожен и незаконосъобразен по следните съображения: Изводите в РА противоречат на действителното фактическо положение, на доказателствата по преписката и на приложимите законови разпоредби, като неоснователно не са взети предвид възраженията и твърденията на ревизираното лице /РЛ/ в хода на ревизията и при административното оспорване. Поддържа се, че извършените проверки на ЕТ П.Я. са формални и незадълбочени и неоткриването на лицето на адреса не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя. За неразбираем е квалифициран извода на приходните органи по отношение складовата разписка. Посочено е, че ЕТ П.Я. е извършил доставките в *** ООД „със собствен транспорт и/или на негови познати, и за своя сметка”, като за продажбата е издал фактури, а *** ООД ги приема срещу складови разписки, които са представени на ревизиращите органи. Счита се, че складовите разписки са доказателства за реално получаване на стоките по фактурите. По отношение транспорта е посочено, че получателят не е длъжен да съхранява документи за превоз, извършен от доставчика и няма пречка ЕТ да бъде подпомаган от близки, управлявали МПС по устна договорка и без съставяне на превозни документи – превозът е извършван без заплащане.

            Заявено е, че *** ООД е предоставило при ревизията фактури, складови разписки и др.документи, доказващи произведена и реализирана продукция от тези доставки, което приходните органи не са съобразили. Освен това са приложени платежни документи; техническа окомплектовка на цех „конфекция”, технически условия за изработка на работни облекла и униформи; справка за вложени платове в изработка на облекла и реализацията им по клиенти ; извлечение от с-ка 3021 за периода, касаещ доставките; фактури, изд. от *** ООД на клиенти, закупили продукцията – онагледен документално е целият път от закупуване на платовете по доставката, до тяхната реализация. Поддържат се писмени обяснения, според които стоките се доставят франко склада на получателя с превоз на доставчика. Тоест, налице са многобройни доказателства, събрани в хода на ревизията и установяващи реалност на доставката, както и данни за последваща реализация – произведените шивашки изделия и доставянето им на клиенти на РЛ при пълно съвпадение между доставените и вложени материали в произведените изделия.

В случая за всяка доставка *** ООД е договаряло определени артикули, качество и количество, отразени в спецификации, складови документи и фактури – подписани от доставчик и получател. Стоковите разписки са подписани от двете страни и представляват приемо-предавателни протоколи и са налице както преки, така и косвени доказателства за реалност на доставките. Считат се за спазени изискванията на ЗДДС и е налице право на приспадане на данъчен кредит. Изтъкнато е, че платовете са доставени в склада на получателя, за което е съставен документ за реалното им получаване – складови разписки и въз основа на фактурите и складовите разписки, платовете са заведени като наличност в счетоводството на РЛ, и платовете са вложени в произведени изделия, които са реализирани.

В ход по същество е заявено искане за присъждане на направените разноски по делото, за които е представен списък.

- Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Д.. Счита РА за законосъобразен и заяви искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените в съдебното производство разноски, посочени в списък.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14 дн.срок /разписка за връчено решение на 09.11.2016г., л.22; жалба с вх. номер от 22.11.2016г./ от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

            1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002615009475-020-001/18.11.2015г. /л. 222/, издадена от Н.Ж.К. на длъжност началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват : ДДС за периода от 01.02.2011г. до 28.02.2011г., 01.10.2010г. до 30.11.2010г. и 01.07.2011г. до 31.07.2011г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. и срок 3 месеца от дата на връчване. ЗВР е връчена по електронен път на 30.11.2015г., л.223. ЗВР е изменена със заповед № Р-16002615009475-020-002/29.02.2016г. – срокът на ревизията е удължен до 29.04.2016г. без промяна обхват на видове задължения и периоди. Изменителната ЗВР е издадена от същото длъжностно лице и връчена на 01.03.2016г. по електронен път.

            В първата възлагаща Заповед от 18.11.2015г. са определени лицата, които да извършат ревизията : М. Г.Д.– гл. инспектор по приходи и ръководител на ревизията и М.И.Т., гл.инспектор по приходите. РД № Р-16002615009475-092-001/13.05.2016г. е изготвен и подписан от тези две длъжностни лица с електронни подписи / л.69/.

            За компетентност на органа, издал първата ЗВР и изменителната, преписката съдържа Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. с Приложения № 1 – т.9 /поименно посочен Н.К./ и № 2, ведно със Заповеди от 05.01.2015г., 01.06.2015г., 12.09.2015г., 09.11.2015г., 11.11.2015г.; Заповед № Рд-09-391/21.03.2016г. – пряко неотносими. Приложени са : Протокол за приемане на удостоверение за електронен подпис от 15.12.2014г. за М.Д.с данни за валидност от 15.12.2014г. до 15.12.2015г.; Протокол за приемане на удостоверение за електронен подпис от 15.12.2014г. за Н.К. с данни за валидност от 15.12.2014г. до 15.12.2015г.; уведомление за издадено удостоверение за електронен подпис на автор М.Т., валиден от 29.10.2015г. до 28.10.2016г.; уведомление за издадено удостоверение за електронен подпис на автор М.Д., валиден от 07.12.2015г. до 06.12.2016г.; уведомление за издадено удостоверение за електронен подпис на автор Н.К., валиден от 07.12.2015г. до 06.12.2016г.

РА № Р-16002615009475-091-001/13.06.2016г е издаден от Н.К. на длъжност началник сектор /възложил ревизията/ и М.Д.- гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан от тези лица с електронни подписи.

            1.1. Ревизионният доклад е връчен на 16.05.2016г. по електронен път. Подадено е възражение против доклада /л.72 и сл./, в което е посочено, че ЕТ П.Я. и ЕТ ***–Н.Д.са в преки роднински връзки и с идентична дейност – строителство. За извършвани от тях услуги на текстилни предприятия, им било заплащано в натура, в случая – с платове, производство на *** АД ***, които те предлагали на пазара. РЛ купувало платове до 2010г. от ЕТ ***, а след това от „чичо му – ЕТ П.Я.”, но на практика доставките се извършвали от едни и същи физически лица. Поддържано е, че фактическата страна на собствеността е разгледана подробно с РА № 261204502/06.01.2012г., отменен с Решение № 330/03.04.2013г. Заявено е, че към спорните фактури са представени платежни документи, складови разписки за получените платове, техническа окомплектовка на цех „конфекция”, технически условия за изработка на работни облекла и униформи и за реализацията им – Справка № 1 за вложени платове и реализация по клиенти, извлечение от с-ка 3021 за периода. Превоза е бил за сметка на ЕТ П.Я. и РЛ няма задължение да изисква пътен лист или друг превозен документ. Към възражението не са представени допълнителни доказателства.

            1.2. Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. Възражение против доклада е взето под внимание, но поради липса на допълнително приложени доказателства е прието за неоснователно и затова няма неизпълнение на задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК. Съдържанието на РА без съмнение изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/, каквито макар и кратко, са изложени в обжалвания ревизионен акт : спорните фактури са съпроводени със складови разписки, но ЕТ П.Я. не е представил никакви доказателства за осъществяване на доставките при извършената му насрещна проверка, поради което не е доказано получаване на закупените платове от РЛ. По отношение транспорт – доставчика не е представил доказателства за наети шофьори и няма установени такива лица на трудови правоотношения /има само тр.договор на 18.04.2011г. с Й.А. Я.– общ работник строителство сграда/. Доставчикът не е представил и документи, установяващи дали е разполагал със съответния вид и количество платове, които да предаде на получателя.

1.3. Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред с възражения, повторени при съдебното оспорване.

1.4. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

2. С обжалвания РА /в потвърдената част/ не е признат данъчен кредит в размер на 2 044.86 лв. и лихви в размер на 1 119.53 лв. на основание чл. 70 ал.5 вр. чл. 68 ал.1 т.1, чл. 69 ал.1 т.1, по четири фактури с предмет на доставката - платове, издадени от ЕТ П.Я.,***.

А / По отношение прекия доставчик : Фактурите са отразени в дневници за продажби на търговеца. Извършени били две насрещни проверки на ЕТ П.Я. - в хода на извършвана ПУФО на *** ООД /Протокол от 02.06.2015г., л.100 и сл.; ПИНП от 29.04.2015г., л.120 и сл.; ПИП по делегация от 15.04.2015г., л.126 и сл./, както и в хода на ревизията /ПИНП от 20.04.2016г., л.79 и сл.; ПИНП от 12.04.2016г., л.87 и сл./. И при двете проверки ИПДПОЗЛ били връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като при извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, включително и на постоянния адрес на физическото лице, то не било открито. Не са представени изисканите доказателства.

Б / За доказване осъществяването на доставките РЛ представило копия на издадените фактури, придружени с : към фактура № 51/25.10.2010г. с данъчна основа 3 697,20 лв. и ДДС 739,44 лв. - складова разписка № 55/25.10.2010г., извлечение от банкова сметка ***; към фактура № 53/24.11.2010г. с данъчна основа 2 063,52лв. и ДДС 412,70 лв. - складова разписка № 89/24.11.2010г., вносна бележка за извършено плащане по сметка на ЕТ П.Я.; към фактура № 68/12.02.2011г. с данъчна основа 1 558,42 лв. и ДДС 311,68 лв. - складова разписка № 021/12.02.2011г., разходен касов ордер № 33039/12.02.2011г., без приложен фискален бон за регистрирано плащане от ЕКАФП; към фактура № 95/19.07.2011г. /с грешна дата в решението – 15.09.2011г./ с данъчна основа 1 558,42 лв. и ДДС 311,68 лв. - складова разписка № 094/19.07.2011г., разходен касов ордер 33813/19.07.2011г., фискален бон от ЕКАФП с индивидуален номер ED 175245 /при извършена служебна проверка се установи, че същият е бил регистриран в НАП/ - л.141 и сл. Приходните органи констатирали, че складовите разписки не съдържат данни за номер на МПС и водач.

Според писмено обяснение от представляващия ревизираното търговско дружество /л.164 и сл./ - Отношенията с прекия доставчик „са епизодични, което предполага не обвързаност с дългосрочен договор”. Конкретните доставки са извършени по договорени чрез телефонни разговори поръчки. Доставките са до склада на *** ООД и са извършвани от ЕТ П.Я.. За получените стоки са съставяни складови разписки в два екземпляра. В складовата разписка се отразява датата на доставка и количеството на доставените платове, като приемащ за получателя е началник склад В.М.

Представена е справка за вложените материали в производство на видовете продукция, справка за произведената продукция, оборотна ведомост и извлечение на счетоводна сметка 3021 за периода, касаещ доставките.

В / Изводите на приходните органи са основани на събраните в хода на ревизията, вкл. при ПУФО данни : ЕТ П.Я. не е представил доказателства за извършване на доставките, а „в счетоводството на ревизираното лице не е установено наличие на съпроводителни документи, които, разгледани в съвкупност и като отражение на възникналата стопанска операция за периода, да потвърждават категорично реалното извършване на доставките”; липсват доказателства за транспортиране на стоките по спорните фактури, вкл. данни за превозните средства, с които е извършван транспортът и за водачите на МПС - не са вписани в представените от ревизираното дружество складови разписки; соченият за доставчик търговец не е представил доказателства за придобиване на стоките, предмет на фактуриране на ревизираното дружество. Тези обстоятелства мотивирали приходните органи да приемат, че липсват доказателства за притежаването на стоките от посочения за доставчик ЕТ П.Я.. Посочено е, че липсват и доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност от прекия доставчик, конкретно отчетност за спорните доставки – за заприхождаване на стоките при придобиването им и отписване от патримониума на предприятието на ЕТ при продажбата на ревизираното дружество, за отчитане на приходите от продажбите, начисляването на дължимия ДДС.

Складовите разписки за предаване – приемане на стоките са квалифицирани на „съставени за целите на ревизионното производство от самия жалбоподател, тъй като положеният подпис за предаващото лице П.Я. видимо се различава от подписите, положени от това лице на издадените фактури. Освен това подписите на складовите разписки са поставени точно върху изписаното име. „.

Ведно с посоченото, приходните органи се позовават на описание на стоката във фактурите и в складовите разписки - във фактурите е изписан само плат, без да е посочен вид, а „в складовите разписки, съставени от РЛ”, е посочено „плат за раб. облекло“ с подробна разшифровка по артикули.

Посочените приети за установени факти довели до извод – „… не следва да се приеме, че са налице годни доказателства, удостоверяващи предаването на стоките от сочения за доставчик П.Я. на представител на ревизираното лице”. Тоест, съпътстващите сделките доказателства в конкретния случай са недостоверни според приходните органи. По отношение твърдението за вложени в производството на продукция точно същите стоки – платове, доставени от ЕТ П.Я. е направено позоваване на посоченото по –горе - в самите фактури не е уточнен вид на плата, а складовите разписки, в които има конкретизиране на вид и артикул, са съставени от ревизираното лице и не са годни доказателства.

            3. Указания за доказателствената тежест са отправени към страните с р./30.11.2016г. /л.225/ при насрочване на делото. За жалбоподателя - по отношение оспорените от приходните органи реално осъществени доставки на стоки /”платове”/ : възможност за доказателствено искане за ССч.Е за установяване на конкретен стоков поток – документално и фактическо движение на стоките от прекия доставчик към жалбоподателя и счетоводна наличност на стоки при прекия доставчик; за установяване дали прекия доставчик е заприходил стоката /предмет на спорните фактури/ по съответните материални сметки и изписал ли я е впоследствие, като се направи обвръзка с фактурираните продажби по количества и дати със складовите разписки – с проверка в счетоводството на прекия доставчик, вкл. за установяване на данни за отчитане приходи от доставките по спорните фактури, като се проследи и редовността на воденото счетоводство; възможност за доказателствено искане - молба по реда на чл.192 ГПК до прекия доставчик за представяне на доказателства за осъществен транспорт на стоките за сметка на доставчика, вкл. свидетелски показания за поясняване механизма на доставката; при заявяване на ССч.Е – в обхвата на проверката следва да бъде и счетоводството на жалбоподателя за установяване твърденията относно влагане на стоката в пряката му дейност и последваща реализация /представяне на сч.данни за движение на фактурираните стоки освен съдържащите се в ревизионната преписка към трети лица – съпоставка с налични, респект. осчетоводени при ж-ля фактури за последващи продажби вр. със спорните стоки и данни за технологичния порядък, при който е налице влагане именно на стоката по спорните доставки; др.

3.1. Ответникът заяви на основание чл.183 ГПК вр. с чл.144 АПК и §2 ДР ДОПК доказателствено искане за представяне от жалбоподателя оригинали на спорните фактури, ведно с оригинали на складовите разписки към тях /молба с индивидуализирани цифрово посочените документи, л.232/.

А / Приети в оригинал са : складова разписка № 21/12.02.2011г. /л.516/, складова разписка № 55/25.10.2010г. /л.517/, складова разписка № 89/24.11.2010г. /л.518/, складова разписка № 94/19.07.2011г. и фактура № 95/19.07.2011г. /л.519, 520/; РКО № 33039/12.02.2011г. с подпис на Пл.Я. за „получил сумата”, РКО № 33813/19.07.2011г. с подпис на Пл.Я. за „получил сумата”, л.522, 523. Приети са и оригинали на ф-ра № 68/12.02.2011г., л.425; на ф-ра № 53/24.11.2010г. /л.427/; на ф-ра № 51/25.10.2010г., л.428.

- Следва да бъде отбелязано, че представения в хода на ревизията от *** ООД РКО № 33813/19.07.2011г. – л.147, не е подписан от лице за „получил сумата”, нито е отразено поименно дадено лице.

Б / Във вр. с приетите по делото оригинали бе уважено заявено от ответника оспорване истинността на фактурите, складовите разписки към тях и два РКО по отношение авторството на частните писмени документи / л.525/ - открито бе производство на основание чл.193 ГПК и допусната СГр.Е. Достоверността на складовите разписки е отречена при административното оспорване, но процесуалният способ е именно оспорването им в съдебна фаза.

СГр.Е даде следното заключение, л.537 и сл.: Сравнителен материал се съдържа в заявления, подадени в БДС при ОД МВР-Плевен и в БДС при РПУ ***, както и в Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на документи за самоличност. Извършено е сравнително изследване на подписа – направление на движението, разтегнатост на движението, общи и частни признаци. С приложени специални знания, според експертизата : - подписът за „съставил” във фактури с №№ 68/12.02.2011г., 53/24.11.2010г., 51/25.10.2010г. Е изпълнен от Пл.Я.; подписът за „съставил” във фактура № 95/19.07.2011г. НЕ Е изпълнен от Пл.Я.; - подписът за „предал” в складови разписки с №№ 21/12.02.2011г., 89/24.11.2010г., 55/25.10.2010г., 94/19.07.2011г. НЕ Е изпълнен от Пл.Я. ; - подписът за „получил сумата” в РКО №№ 33039/12.02.2011г. и 33813/19.07.2011г. НЕ Е изпълнен от Пл.Я..

Заключението се цени – приложени са специални знания и не е оспорено по предвидения процесуален ред. При изслушване на експертизата в.л. потвърди проверка на множество конкретни документи, наименовани в заключението „подадени заявления”.

3.2. Жалбоподателят заяви доказателствено искане за ССч.Е вр. с указанията /обхват на експертизата/. Представена бе нот.заверена декларация от лицето К.Д.Я. – „брат на ЕТ „П.Я.”, който е участвал в доставките от ЕТ П.Я. към оспорващото дружество, която според управителя на *** ООД потвърждава наличността, реалната доставка и заплащането на патовете по процесните фактури. Представена бе молба по реда на чл.192 ГПК до ЕТ П.Я. за представяне на доказателства за осъществен транспорт за сметка на доставчика. Поискано бе да бъдат допуснати до разпит като свидетели лицата К.Я. и В. А.Щ.а – организатор на производството и очевидец.

А / Декларацията от Кр.Я. е заверена нотариално на 14.07.2016г. /л.236/ и няма данни да е представена при административното оспорване предвид дати на издаване на обжалвания РА и на решението на Д ОДОП – Пловдив.

Лицето Кр.Я. е декларирало в качеството на брат на Пл.Я. – собственик на търговското предприятие на ЕТ П.Я. следното : придружавал е брат си и му е помагал и извършвал доставки на платове във фирма *** ООД, гр.Свиленград, които платове са произведени в *** АД-***, което ги продава на ЕТ П.Я. срещу предоставени от него услуги. Платовете били основно памучни, предназначени за изработка на работни облекла. Доставени били чрез декларатора с личния му автомобил до склад на *** ООД, гр.Свиленград. Изброени са количества на извършени четири доставки на платове от Кр.Я. : на 25.10.2010г. – 1 422 метра; на 24.11.2010г. – 526.30 метра; на 12.02.2011г. – 435.20 метра; на 19.07.2011г. – 573.20 метра. Декларирано е, че за всички доставки имало издадени фактури от ЕТ П.Я. на *** ООД и издадени насрещни складови разписки, че са приети платовете. Известно било на лицето, че тези платове са напълно разплатени.

- Моментът на представяне на дадено писмено доказателство не винаги е от решаващо значение за отричане доказателствената му стойност. Всеки отделен случай изисква доказателството да бъде обсъдено във връзка с останалите, преди да бъде квалифицирано по последици. В случая нот.заверената декларация не е представена при административното оспорване с оглед дата на нотариалната заверка, нито е представена с жалбата до съда. При представянето й не е поддържана обективна пречка за своевременно прилагане към жалбите /административна и съдебна/. Декларацията съдържа конкретни факти относно водачът на МПС, лично доставял стоки – платове на дати, които са идентични с дати на издадените фактури. Лицето Кр.Я. не е посочено поименно в писмените обяснения на управителя на РЛ, нито само като брат на Пл.Я.. В тази вр. – в хода на съдебното производство не бе заявено доказателствено искане за разпит в качество на свидетел на лицето, пряко получавало стоката при жалбоподателя - началник склад В.М.. Това лице би пояснило приемо-предаване, респект. разтоварване на стоката, вкл. би потвърдило декларираните факти, след като е изрично посочено от управителя на РЛ като пряко приемащо стоката. Деклараторът не е заявил писмено дали е подписвал складовите разписки, за които му е известно, че са издадени. Няма информация и за време и място на съставяне на складовите разписки – дали се попълват и подписват от прекия доставчик, предвид писмени обяснения на РЛ за уговорени по телефона доставки, вкл. дали складовите разписки са подписани лично от Пл.Я. или от упълномощено от него лице.

- Съобразява се, че нотариусът заверява заявеното от лицето в декларацията, но същият не е задължен, а и практически няма как да провери дали това е действителното положение, поради което нот.заверената декларация се обсъжда във вр. с всички останали доказателства, събрани при ревизията и по делото. Удостоверителното волеизявление на нотариуса се свежда най-общо до датата на съставяне на заверката, присъствието на декларатора при заверяване на изходяща от него декларация и че отразеното в същата е заявената от лицето информация, но не и че тя е действителната такава.

- Частните документи нямат обвързваща съда доказателствена сила, което не означава, че не следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото. Съставените частни документи обаче следва да отразяват реален факт от обективната действителност, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай доказателствената стойност на другите данни – складови разписки и РКО бе отречена посредством резултата от СГр.Е : тези документи не са подписани от Пл.Я., поради което следва, че в достатъчна степен е разколебана достоверността на декларираните данни от Кр.Я..

Б / ЕТ П.Я. не бе открит във вр. с доказателственото искане по чл.192 ГПК. Неуспешно бе търсенето и на физическото лице Пл.Я. на известни адреси в ревизионната преписка, вкл. чрез НБД – население /л.271/, както и посредством място на работа /данни от ТД на НАП-Пловдив, л.446; ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, л.450/.

В / По делото са приети Решение № 330/03.04.2013г., с което е отменен РА № 261204502/06.12.2012г., издаден на *** ООД, ведно с РД – за отказан данъчен кредит относно доставки на стока – платове от доставчик ЕТ ***– Николай Д.,*** за данъчни периоди м.08, 09, 10, 12.2007г.; м.02, 05, 07 и 08.2008г. /л.283 и сл./. Твърденето на жалбоподателя, поддържано и при административното оспорване във вр. с цитираните актове не е основателно – всяка доставка подлежи на самостоятелна доказателствена преценка, а при конкретните факти се касае за различни доставчици и различни данъчни периоди. Само твърдение за сходни обстоятелства, при които са били осъществявани доставките, не е достатъчно, за да има основание да бъдат обсъждани установените при ревизия факти за друг доставчик и различни от ревизираните данъчни периоди, макар при един вид стока – платове. Освен това, за прекия доставчик ЕТ ***–Н.Д.са били налице доказателства, довели до обективен извод на приходните органи – имало е договор със *** АД /което ориентира към конкретна наличност при прекия доставчик/, доказателства за директен превоз от склада на това дружество до клиента на прекия доставчик – *** ООД, както и счетоводна информация за приходи от продажби /с-ка 702/ и хронология на с-ка 304, отчитаща стоките и картони за движение на количествата при прекия доставчик. Тези данни не са в полза, а против тезата на жалбоподателя – ясно разкриват подхода на приходните органи при друг обхват доказателства, ценени поради обективно установяване на относими към идентичен спор факти.

            Г / ССч.Е /л.328-347/ даде заключение въз основа на ревизионната преписка /описани проверени счетоводни документи във вр. със спорните фактури, л.329 и сл./ и представени от *** ООД – неприложени по делото счетоводни  и други документи – описани поименно, л.330-332.

По отношение установяване на конкретен стоков поток – документално и фактическо движение на стоките от прекия доставчик към жалбоподателя и счетоводна наличност на стоките при прекия доставчик : „Експертизата не се е свързала с прекия доставчик ЕТ П.Я. и не може да отговори на така поставения въпрос…”.

По отношение на установяване дали прекия доставчик е заприходил стоката, предмет на спорните фактури по съответните материални сметки и изписал ли я е впоследствие, като се направи обвръзка с фактурираните продажби по количества и дати със складовите разписки – с проверка в счетоводството на прекия доставчик, вкл. за установяване на данни за отчитане на приходи от доставките по спорните фактури – отговорът е идентичен с предходно посочения, поради невъзможност за проверка в счетоводството на прекия доставчик.

Относно проверка в счетоводството на жалбоподателя за установяване твърденията за влагане на стоката в пряката му дейност и последваща реализация – за всяка от спорните фактури : В дневниците за покупки за съответния данъчен период са отразени спорните фактури. В извлечение по разплащателна сметка в лв. от банкова сметка ***6.64лв. за 1 422м. плат по ф-ра № 51/25.10.2010г. е платена изцяло на доставчика ЕТ П.Я.. В складовата разписка към тази ф-ра № 55/25.10.2010г. за приел е подписало лицето В.М., за която е налице трудов договор № 42 от 12.12.2007г. и допълнително споразумение от 27.06.2011г. Фактурата е посочена в Главна книга за с-ка 3021 „Основни материали шивашки цех”. В Справка за изразходвания плат, доставен по ф-ра № 51/26.10.2010г. е посочено, че доставения плат 1 422м е разходван за клиенти – *** Соп ЕООД, *** ООД, ЕТ ***-И.М. и са приложени от жалбоподателя Технически условия за изработка на работни облекла и униформи. За излизане на плата от склада на *** ООД за включването му в производството е съставено Искане за отпускане на материални ценности 43/29.10.2010г. – плат за работно облекло 1 422м плат на стойност 4 436.64 лв. *** ООД и ЕТ *** са платили на жалбоподателя. Фактура № 53/24.11.2010г. също е посочена в Главна книга за периода м.11.2010г. За складовата разписка към нея данните за получило лице са идентични като с предходно описаните. Платът – предмет на тази фактура 526.30м е разходван – към *** ми ООД за работни костюми и е налице Искане за отпускане на материални ценности 66/30.11.2010г. Издадената към клиента фактура е разплатена. Констатации в тази насока са налице и за останалите две фактури, като за фактура № 95/19.07.2011г. експертът е констатирал посоченото за РКО 33813/19.07.2011г. /л.147/ - на реквизит „получил сумата” няма име, няма подпис. За фактурата от 19.07.2011г. е установено посредством СГр.Е, че не е подписана от Пл.Я..

Към заключението като неразделна част са приложени описаните документи, представени на експерта от жалбоподателя /л.348 и сл./ - Разходни норми на изразходван лицев плат за изработка на работно облекло; обяснение на мениджър маркетинг и пазари инж.В.Щ.а относно вид на плата-предмет на доставка по четирите фактури / състав 100% памук, структура / - Кепър, л.350; Справки за изразходвания плат, доставен по всяка от фактурите и фактури към клиентите на РЛ

При изслушване на заключението в.л. отговори, че аналитичност за заприхождаване по вид плат не е видял – посочил е в експертизата аналитичност само по стойност и количество, както и по доставчици. По доставчици били и исканията за отпускане на материални ценности /което изрично не е отразено в исканията/. За сметка 501 и 503 в.л. заяви, че има приложени банкови извлечения, от които са видни извършените плащания, а с-ка 501 е на базата на РКО, но конкретен отговор за проверка на двете сметки не бе даден.

- Заключението не е оспорено. ССч.Е е обоснована с данни от делото и допълнителна документация, приета в съдебното производство, като проверка на място в счетоводството на прекия доставчик не е извършена. ССч.Е се цени се като изготвена обективно и съответстваща на цитираната информация, вр. с чл.202 ГПК при липса на спор в счетоводен аспект - потвърждава установените счетоводни данни в хода на ревизията, по отношение на които спор няма. ССч.Е не установи редовност на счетоводството, водено от прекия доставчик.

Д / В съдебното производство са приети без възражения проверените от експертизата, но непредставени в хода на ревизията счетоводни данни и писмени обяснения /л.454 и сл./, заверени от управителя на оспорващото търговско дружество.

Е / Свидетели /протокол от ОЗ, проведено на 27.03.2017г., л.438-442/ :

- К.Д.Я. е роднина по твърдение на жалбоподателя в молба /л.260, 261/, а в цитираната по-горе нот.заверена декларация лицето е посочило, че е брат на Пл.Я.. Св.Кр.Я. заяви, че брат му имал регистриран ЕТ, а сега бил в чужбина. Потвърди, че през 2010г.-2011г. лично доставял стоки на ***, защото знае откъде да мине и как да стигне дотам – правил услуги на брат си, като закарвал платове „там”. Познавал г-н Щ. от повече от 20 години и е ходил четири или пет пъти във фабриката му. Платът го взимали от производител ***, гр.***. Извършвали строителство и взимали материали срещу работа. Кр.Я. закарвал плата – топчета платове с личен автомобил. Според св. доставките били разплатени. При предявяване на свидетеля на РКО /л.147/, същия потвърди, че карал стоката, но за пари не се е подписвал. Св.заяви, че брат му е в чужбина и „Мисля, че замина през 2010-2011г.”, без точност.

Св.Кр.Я. не поясни откъде е минавал и къде е пристигал със стоките. Не бе уточнено кой точно е идвал и прибирал стоката / „Там идваха, гледаха, прибираха и освобождаваха.”/. Не бе изяснено с какви приемо-предавателни документи е удостоверено приемо-предаването на стоката, имало ли е такива и дали св. е осведомен за документиране на доставката, след като брат му е заминал в чужбина през 2010-2011г. /макар без точност на информацията, в тези години попадат ревизираните периоди/. Свидетелските показания осведомяват за транспортиране на стока – без да допълват липсващи данни в складовите разписки за номер на транспортното средство, но не изясняват убедително факти относно наличност на платовете във фактурираното количество, както и не бе безсъмнено установено конкретно договорно отношение между ЕТ П.Я. и *** /период, документи, счетоводни данни/. Обстоятелствата относно приемо-предаване са общи и не ориентират към безпротиворечиви факти, предвид писмените обяснения на РЛ за документиране на приемо-предаване със складови разписки и за конкретно лице, приемало стоката за получателя. Св.Кр.Я. не спомена да е носил придружаващи стоката документи, изготвени и подписани от ЕТ П.Я.. В тази вр. отново се отбелязва, че свидетелски показания на началник склад В.М.биха изяснили или поне потвърдили информацията, изходяща от св.Кр.Я., доколкото в ССч.Е са описани и приложени тр.договор и допълнително споразумение и не се твърди лицето да не работи към момента в *** ООД.

- В.А.Щ. е съпруга на управителя на *** ООД и съдружник. Св.Щ.а заяви, че е организатор на производствения процес и поясни механизма на работа /приемат се не само планирани поръчки, но и спешни, по които се работи по-рано от останалите, по които е доставена стока/, вкл. потвърди данни от представени на в.л. писмени обяснения.

Спомня си за доставки от ЕТ П.Я. през 2010г. и през 2011г. Платовете от този доставчик били памучен тип за изработване на работно облекло – доставяни на топове, рула. Посочено бе, че доставеният плат от ЕТ П.Я. е изцяло вложен в съответните изделия и, че винаги поръчват толкова плат, колкото е необходимо за приети поръчки от техни клиенти.

По отношение приемане на стоката бе потвърдено, че склададжия я приема по документи и винаги се съставя документ. Стоката се приемала със складова разписка от клиента. Не бе назовано поименно лицето В.М., посочено в писмените обяснения на управителя на РЛ. После плата се изписва към цеха с искане за отпускане на материални ценности. Св.Щ.а потвърди информацията от ССч.Е за реализиране на ушити облекла от плата към конкретни клиенти.

Посочено бе, че „При доставяне на стоките обикновено П.Я. заедно с някой друг идваше, с техни коли”. Транспорта не е бил включен в цената на доставката и идвали с леки коли – плата не бил много. Св.Щ.а заяви, че „Другият свидетел е идвал да доставя плат, аз го познавам дори по-отдавна, К. се казва и е роднина на собственика на ЕТ П.Я.…..Той разтоварваше плата и му помагаше много, …мисля, че са братя с П.”.

Св.Щ.а заяви, че при доставките обикновено П.Я. идвал, а Кр.Я. му помагал. Според показанията на Кр.Я. – той лично е доставял, без присъствието на Пл.Я.. По отношение документиране на приемане и предаване на стоката е потвърдено посоченото в писмени обяснения на РЛ за съставяне на складови разписки, но св.Щ.а не поясни кой ги съставя и в момента на разтоварване на стоката ли се съставят, респект. кой ги подписва от страна на доставчика или складовата разписка съпътства транспорта и водачът на МПС я предава на получателя за съответен подпис от негова страна.

- Свидетелските показания не преодоляват липсата на убедителни данни за наличност на стоката при прекия доставчик – при съпоставка с приложения отменен РА за доставки от друг доставчик / имало е договор със *** АД, което ориентира към наличност при прекия доставчик/, се потвърждава доказателствения дефицит. Св.Я. не уточни налично при ЕТ П.Я. количество плат, както и вид на плата, който е превозвал. Показанията на св.Щ.а не изясниха кой е подписал складовите разписки от страна на доставчика, след като в писмените обяснения на РЛ е твърдяно, че именно посредством складови разписки е документирано приемо-предаване на платовете. Нито един от свидетелите не заяви за договорка друго лице – представител да подписва складовите разписки, а не лично П.Я.. Действително, св.Кр.Я. потвърди осъществен от него лично транспорт на стоки без да поясни адрес на доставката, но тези данни не съответстват на информацията от другия свидетел – за това, че обикновено П.Я. идвал, заедно с някой друг, като същевременно св.Щ.а заяви, че познава Кр.Я. „дори много по-отдавна”. Свидетелските показания не следва да бъдат квалифицирани за убедителни, освен което посредством СГр.Е бе установено, че Пл.Я. не е подписал складовите разписки, а свидетелите, както и жалбоподателя не подържат негов представител да е подписал същите. Тоест, свидетелските показания не допринасят за утвърждаване доказателствената стойност на складовите разписки. Преценката за достоверност на информацията, предоставена от свидетелите е обвързана с всички други факти и обстоятелства относно доставката на платове, вкл. съгл. чл.172 ГПК относно св.Щ.а. Съобразява се също, че в писмени обяснения управителят на ревизираното дружество е заявил, че отношенията с прекия доставчик „са епизодични”. Не са били налице трайни търговски отношения с изяснен механизъм на доставка на платове и документалното оформяне, освен което от значение в случая е опровергаване доказателствената стойност на приемо-предавателните документи – складовите разписки, което в достатъчна степен разколебава свидетелските данни за транспорт.

4. Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

            В хода на съдебното производство с оглед нормата на чл.171 ал.3 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината“, жалбоподателят заяви доказателствено искане за ССч.Е; приети са писмени доказателства и са изслушани свидетели.

4.1. Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик. Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура.

            С оглед посоченото в решението на Д ОДОП - Пловдив – фактурите са отразени в дневници за продажби на търговеца и установеното със ССч.Е, следва да бъде отбелязано, че отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя /Решение № 8039 от 2016г., ВАС и др./ и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез писмени доказателства с несъмнена достоверност.

Неоткриване на пряк доставчик само по себе си не е основание за отказ на правото на ДК, при наличие на други доказателства за фактическо изпълнение на доставката. В хода на ревизионното производство няма процесуална пречка субекта на ревизията да представи документи, изисквани от преки доставчици /арг. от чл.37 ал.1 – възможност за инициатива на субекта и задължение за обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства ДОПК във вр. с чл.37 ал.2 и ал.3; чл.53, 54, 56 ДОПК с преценка на писмените обяснения на трети лица по см. на чл.57/. Те подлежат на анализ и преценка ведно с останалите събрани, вкл. с данните от информационния масив на НАП.

4.2. Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДДС изисква да се установи прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да се осъществи и от несобственик.

В разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката, но липсата на това изискване не преодолява необходимостта от установяване наличието на стоката при прекия доставчик, независимо по какъв способ и откъде същият фактически разполага с нея. Доказано наличие на стоките при доставчика обосновава възможност на същия да предаде стоките - за да се осъществи фактическото разпореждане е необходимо доставчикът да разполага със стоките и да ги предаде на получателя. Наличност на стока също означава установеност на съхранението й на конкретно място /обект/, вкл. натоварване и транспортирането й. В случая прекият доставчик не е открит и съответно –не е посочил контрагент, от който се е снабдил със стоките – предмет на спорната доставка. В тази насока са налице само свидетелски показания на св.Кр.Я., на които както бе посочено, не би могло да бъде придадена квалификацията убедителни.

Съдебният състав приема, че преки изводи във вреда на РЛ от неяснота на място и начин на съхранение на стоките и техния произход не следва се правят, но в случая доказателствата за приемо-предаване по способ-документ, заявен от РЛ са опровергани посредством СГр.Е, а за транспорта информацията не е еднозначна предвид разлика в свидетелските показания относно този факт. Поради невъзможност да бъде осъществена връзка с прекия доставчик, ССч.Е не е могла да установи конкретен стоков поток относно осъществена доставка на стоки; наличност на стоките към момента на продажбата; документално и фактическо движение на стоките от прекия доставчик към жалбоподателя. Няма информация дали прекия доставчик е заприходил стоката – предмет на спорната фактура, дали я е изписал впоследствие. Липсват безсъмнени доказателства за обвързване между фактурираните продажби по количества и дати с транспортни документи, както и с приемо-предавателни документи по см. на чл.24 ал.2 ЗЗД. Не бяха установени данни за отчитане приходи от доставката по спорната фактура, тъй като не бе проверено за редовност воденото счетоводство на прекия доставчик.

4.3. Съобразява се, че ако с фактурата се цели доказване на фактическо получаване на стоки, на нея се придава качеството на приемо-предавателен протокол, поради което същата следва да е двустранно подписана. В конкретния случай обаче самото РЛ е заявило писмено в хода на ревизията, че за получените стоки са съставяни складови разписки в два екземпляра. В жалбата това се поддържа идентично - складовите разписки са доказателства за реално получаване на стоките по фактурите. Изтъкнато е, че платовете са доставени в склада на получателя, за което е съставен документ за реалното им получаване – складови разписки. В складовата разписка се отразява датата на доставка и количеството на доставените платове, като приемащ за получателя е началник склад В.М.. Както бе посочено, именно това лице не бе разпитано като свидетел, за да потвърди устно механизма на приемо-предаване и документалното му отразяване, предвид оспорените складови разписки, за които СГр.Е установи, че не са подписани от Пл.Я.., а данни за друго лице-представител не са били поддържани. Една от фактурите не е подписана от издателя според неоспорената СГр.Е. В тази насока бе отбелязано, че при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Именно реално предаване на стоките не бе доказано в случая, а националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т.33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/.

Съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказване индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови/складови разписки, други взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите. Доказателствената им стойност се определя при съвкупна преценка. По отношение на складовите разписки се установи със СГр.Е, че не са подписани от Пл.Я.. Не бе установено от кое лице са подписани. Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Ако подписът е неавтентичен, документът е неистински като цяло и не доказва нищо. Спорът за авторството на складовите разписки по отношение „предал” бе разрешен от лице със специални знания, не в полза на жалбоподателя. Няма доказателства и за трайни търговски отношения между контрагентите, които биха били индиция за действително осъществени доставки, при документирането на които пропуските да бъдат възприети за несъществени.

Наличие на съответстващи си доказателства за предаване и приемане на стоката /удостоверено с подписи на страните в приемо-предавателни документи при идентични по съдържание екземпляри/, превоз и получаване на стоката, биха преодолели извода на приходните органи. В случая съмненията относно факта на приемо-предаване посредством реално осъществен транспорт на стоките не бяха преодолени в съдебна фаза. Изложеното налага извод за липса на убедителни факти, осъществяването на които да е безсъмнено доказано, за да бъде възприета тезата на жалбоподателя, тъй като съставени частни документи следва да отразяват реална стопанска операция, реален факт от обективната действителност, какъвто не е разглеждания случай.

4.4. Съобразява се, че последваща реализация, за каквато данни има - не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката и е само индиция за прехвърляне собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, а не за придобиване на стоката именно от прекия доставчик. Тоест, с документи, свързани с последваща реализация, не може да се установява предхождащият факт на предаването им на жалбоподателя.

В тази вр., осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице би могло да бъде само косвено доказателство за реално наличие на стоките по същата доставка, вкл. за използването им за независимата му икономическа дейност. Осчетоводяване на процесните доставки е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността им. Това не бе сторено в пълнота от жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест в процеса. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи сис***тизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. В случая не бяха събрани допълнителни данни с посещение в счетоводството на прекия доставчик, посредством проверка в което да се съобрази разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води. Съгласно чл. 55 ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговските сделки. Редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство бе установено посредством ССч.Е, но заприходяване на стоката при получателя пряко не означава, че фактурираната стока е получена именно от посочения доставчик във фактурите / ”Фактът, че стоката е заприходена в счетоводството на получателя/ревизираното лице/ и че тя е участвала при извършването на последващи доставки при икономическата дейност на лицето не води до извод, че стоката действително е получена от издателите на фактурите, …” – Решение № 8253/2017г., ВАС/. Не бяха установени в счетоводството на прекия доставчик данни за счетоводното отписване на стоките, които действия биха съставлявали изрично приемане на резултатите от сделката и фактическото предаване на стоката. Счетоводството на прекия доставчик не е проверено и същия не е представил допълнителна информация за целите на експертизата поради неоткриване, вкл. не бяха представени по реда на чл.192 ГПК изискани документи. ССч.Е е изготвена без проверка редовността на счетоводството на доставчика, поради което данните от дневниците за продажби и СД по ЗДДС не доказват, че са от редовни счетоводства, а това е от значение за доказателственото им значение. Случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното дружество е получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите, както е прието и в мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13. Правото на данъчен кредит не е отказано поради извършването на данъчна измама, поради което съображения в тази насока не се налагат. Но необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“.

Безспорно получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставки, но не и за реалното им изпълнение, тъй като при претенция на получателя за правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката - посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не въз основа на документално оформена доставка /Решение № 5545/2013г.; Решение № 8473/13г., ВАС/. Такива именно доказателства липсват поради опровергаване доказателствената стойност на складовите разписки. Спорният момент - дали е доказано предаването на стоката между страните при условията на чл.24 ал.2 ЗЗД е изяснен безсъмнено с потвърждаване тезата на приходните органи.

В реда на изложеното, съставът се позовава на Решение № 1149/2016г., ВАС : „Съставените частни документи обаче следва да отразяват реална стопанска операция, реален факт от обективната действителност. В случай, че е настъпило обективно разместване на материални блага, същото следва да е оставило следи не само в съставена между страните документация, но и по повод съхранение, превоз, натоварване и разтоварване, място на предаване, лица, между които е осъществено предаването на стоки, счетоводно отразяване на приходи и разходи по повод на стопанската операция в изпълнение на задължението на стопанските субекти по чл.242 от Директива 2006/112/ЕО. .../. ..“. При различна фактическата установеност би бил мислим извод за това, че в хипотеза на представени безсъмнени доказателства за предаване на стоката, непълноти или нередности в счетоводствата на прекия доставчик не би следвало да имат неблагоприятни последици за получателя вр. с непосетено счетоводство /преценка на обстоятелството за нередности в счетоводството на прекия доставчик във връзка с тълкуването, дадено от СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 ; Решение № 2516/14г., ВАС/. Обсъжданите доставки на стоки обаче не попадат в тази хипотеза. В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014г. по дело С - 18/13, в което се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките. Отказаното право на приспадане на ДК в конкретиката на фактите произтича от липса на обективни данни за приемо-предаване на съществуваща при доставчика стока, допълнителни доказателства за което значимо обстоятелство не бяха представени в съдебна фаза на спора, предвид отречената доказателствена стойност на складовите разписки.

4.5. По отношение плащането между контрагентите следва да се има предвид, че плащането не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит, и разплатената фактура не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната доставка на стоки – при положение, че съставените частни документи не отразяват реална стопанска операция поради липса на съществен елемент – приемо-предаване на налични при доставчика конкретни количества платове. След като не се установи пряко доказателство за приемо-предаване на стоката, плащането по фактурите остава изолирано такова и не може пряко да обоснове извод за реалност на доставките. Както бе посочено, правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка

В допълнение се отбелязва, че в гражданския процес се приема константно, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство обаче, в което се поддържа липса на реалност на доставките, въпросът се решава противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на стоките и между кои лица, е от съществено значение за спора относно реалността на доставките. В тази връзка са неблагоприятни за жалбоподателя доказателствените последици от СГр.Е по отношение складовите разписки. В тази вр. плащането по фактурите остава изолирано доказателство.

4.6. Действително, при транспорт за сметка на доставчика не се основава на закона очакването за наличие на информационна следа за транспорта при получателя /Решение № 5420 / 22.04.2014г. на ВАС/, а при транспорт за сметка на получателя, върху същия е тежестта да докаже действително осъществен транспорт от адрес до адрес / обект, конкретно МПС и индивидуализиращи данни за водача. Информация за транспорт в случая са само свидетелските показания, коментирани по-горе. Св.Кр.Я. потвърди осъществен от него лично транспорт на стоките без да поясни адрес на доставката, които данни не съответстват на информацията от другия свидетел – за това, че обикновено П.Я. идвал, заедно с някой друг. Преценката за достоверност на информацията, предоставена от свидетеля е обвързана с останалите факти и обстоятелства относно доставката на платове и следва да се счита за силно разколебана /достоверността/ поради извод за липса на приемо-предаване с документа, посочен от самото РЛ. Тоест, липсва еднозначно установено транспортиране на фактурираните количества платове на дати на издаване на спорните фактури.

4.7. Освен изложените обстоятелства, следва да бъде отбелязано и следното: Предмет на доставката по ф-ра № 51/25.10.2010г. е „плат” в метри, количество, ед.цена и стойност – без конкретизация на вида плат, тегло, ширина, структура – за да е мислима и възможна съпоставката с обяснението за вида плат /л.350/. В складовата разписка към тази фактура наименованието на стоката е плат за работно облекло при идентичност в количество – 1 422м. Предмет на доставката по ф-ра № 53/24.11.2010г. е „плат” в метри, количество, ед.цена и стойност – без конкретизация на вида плат, тегло, ширина, структура. В складовата разписка към тази фактура наименованието на стоката е плат за работно облекло при идентичност в количество – 526.30м. Предмет на доставката по ф-ра № 68/12.02.2011г. е „плат” в метри, количество, ед.цена и стойност – без конкретизация на вида плат, тегло, ширина, структура. В складова разписка към тази фактура наименованието е плат за работно облекло  с два артикула за всяко от двете посочени количества плат. Предмет на доставката по ф-ра № 95/19.07.2011г. е „плат” в метри, количество, ед.цена и стойност – без конкретизация на вида плат, тегло, ширина, структура. В складова разписка към тази фактура наименованието е плат за работно облекло с три артикула за общото количество плат 573.20м. В тази вр. се отбелязва, че предвид свидетелските показания на св.Щ.а относно механизма на заявки, след като заявка към доставчик от страна на РЛ се прави след получена поръчка от клиент, то обосновано би било в самата фактура да бъде отразено предназначението на платовете – за пряко доказване последващата реализация, както и вид, ширина, структура на плата.

Във фактурите като предмет на доставка е отразено „плат“. Липсата на пълно описание на предмета на стопанската операция означава, че фактурите не отговарят на на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114 ал. 1 т. 9 ЗДДС - в описанието на стоката не се съдържа необходимата информация за индивидуализиране на престацията /трябва да е посочен вида на стоката/. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. В Решение на СЕС от 8.05.2013г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В случая във фактурите липсва препратка към представените от жалбоподателя складови разписки, които пък не са подписани от посоченото в тях лице, нито е поддържано или установено друго лице – представител на ЕТ да ги е подписвал.

Посочените изисквания към фактурата не са формални. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика /мярка/, която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения /каквото е изискването за фактуриране с определени параметри – конкретно за платовете липсват вид, ширина, структура/, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания. Именно последното може да се приеме, че е налице в случая, тъй като естеството на стоката до степен, която да я индивидуализира като точни параметри и вид платове, не е установено в спорните фактури, а складовите разписки са с опровергана доказателствена стойност.  

Жалбата се приема за неоснователна, като при своевременно заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то се присъжда в размер на 451.50 лв., съгл. разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразява се разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК в редакция при изм. с ДВ бр.8 от 24.01.2017г., но приложима е специалната норма на чл.161 ал.1 вр. чл.144 ДОПК и препратката към ЗАдв. и Наредба № 1 от 2004г./. Присъждат се и разноските за депозит за СГр.Е – общо в размер на 435лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Ревизионен акт № Р-16002615009475-091-001/13.06.2016г., в потвърдената част с Решение № 587/26.08.2016г. на Директор Д ОДОП – Пловдив.

Осъжда *** ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Х. Д.Щ., гр.***да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив сума в размер на 451.50 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 435 лв. съдебни разноски – депозит в.л.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                                 Административен съдия :