РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

                                                                        

 

 

РЕШЕНИЕ

     

№ 2151

 

гр. Пловдив, 5 декември 2017 год.

 

 

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на осемнадесети септември  през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2813 по описа за 2016 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на В.Р.Б., ЕГН **********, с ЕТ“Л.– В.Б.“ЕИК ***, гр.Н., ул.“***срещу РА № Р16002115008367-091-001/04.08.2016 г., издаден от Иван Кръстев-началник сектор, възложил ревизията и Таня Атанасова Ташева-гл.инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 726 от 24.10.2016 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив.

Твърди се нищожност на РА като издаден от некомпетентен орган.

Сочи се също, че констатациите по оспорения РА/РД са вътрешно противоречиви и фактически и правно необосновани, както и че не са налице предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, което пък влече неправилност и незаконосъобразност на РА във всички негови части.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

В крайна сметка се иска отмяна на оспорения РА.

Претендират се разноски.

Представя се писмена защита.

         Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Пловдив, чрез своя процесуален представител, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

         Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         Представя се писмена защита.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

         Предмет на процесното оспорване е РА № Р-16002115008367-091-001/04.08.2016 г., издаден от И.К.К.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.на длъжност гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив,  потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 726/24.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив в пункт II и III на решението.

         Производството по делото обхваща направените по РА и потвърдени с Решението констатации и установени данъчни/осигурителни задължения по ЗДДФЛ, по доходи от дейност като ЕТ „Л.-В.Б.“ и по КСО и ЗОВ дотолкова доколкото в частта с констатациите по ЗДДС по пункт I от  Решението и направеното преобразуване по ЗКПО на финансовия резултат за 2011 г. /на л.11 от решението/ жалбата е оттеглена и производството по делото е прекратено – протоколно определение от с.з. от 08.02.2017 г. – л.311 по делото.

        

         Предвид изричното оплакване за нищожност на оспорения РА като издаден от некомпетентен по степен орган, съдът намира за нужно да посочи, че същото се явява неоснователно – ТР№5/13.12.2016 г. по ТД № 10/2016 г. на ВАС.

 

         Процесната ревизията е по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и обхваща данъчните периоди от 01.12.2009 г. до 31.12.2011 г.

Ревизията на лицето за задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ обхваща данъчните периоди от 2009 г. до 2011 г.

В.Р.Б. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни (календарни ) години, попадащи в обхвата на ревизията.

По процесната ревизия на жалбоподателя са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ, а именно годишен и авансов данък по 48, ал. 2 от 3ДДФЛ от дейност като ЕТ общо в размер на  5444,93 лв. и лихви за 3 278,79 лв.  и данък върху доходите на физическото лице за 2009 г. и за 2010 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ общо в размер на 44 384,57 лв.и лихви за 27 068,64 лв.

Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма „Л.- В.Б.“ като основната дейност на търговеца е извършването на дейност по изкопи и превоз на земни маси.

Органите по приходите са установили, че за данъчните периоди от 2009 г. до 2011 г. лицето е подавало ГДД и е декларирало доходи от стопанска дейност като ЕТ.

Във връзка с определяне на данъчните задължения по 3ДДФЛ са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На основание чл. 37, ал. 3,чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на В.Р.Б. са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др.

Установено е, че В.Б.е внесъл в брой парични средства за финансиране дейността на ЕТ - В.Б." по години, както следва:

-  през 2009 г. общо в размер на 305 000 лв .

-  през 2010 г. общо в размер на 84 600 лв.

В отговор на връчените му искания за представяне на документи и писмени обяснения ревизираното лице твърди, че е получило по договор от 25.05.2003 г. паричен заем от Емил Иванов Гълъбов в размер на 300 000 лв. за срок от 20 години без лихва. В.Б.е декларирал получен заем от Емил Гълъбов от 300 000 лв. в ГДД, но през 2009 г. На лицето, посочено като заемодател е извършена насрещна проверка по реда на чл. З2 от ДОПК, документирана с протокол, в който е посочено, че според съседи лицето живее и работи в Испания. Емил Гълъбов не е открит, не е потвърдил  предоставянето на паричните средства и не е представил доказателства за произхода на средствата.

Именно във връзка с получаването на този заем е и първият спорен момент по делото.

Приходните органи не се признали като действително получена въпросната сума, тъй като не се представени  доказателства за реалното предоставяне на паричните средства от заемодателя на заемополучателя, както и доказателства за произхода на средствата.

Тези изводи се споделят напълно и от съда – в хода на съдебното производство също не бяха наведени допълнителни доказателства, от които по безспорен начин да се установи както реалното предоставяне на посочената сума, така и възможността на заемодателя да я предостави и то за такъв дълъг период от време без лихва. Този извод не се променя от представеният като доказателство договор за заем л.255, тъй като същият е  частен свидетелстващ документ.

Договорът за заем е частен свидетелстващ документ, който има формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство, не и относно установена достоверност на датата на издаването им. В тази връзка следва да се посочи, че представеният договор за заем няма достоверна дата по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 181 от ГПК. Въпросният документ няма нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181, ал. 1 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че документът е съставен на датата, вписана в него, и че същият установява уговорките, така както е удостоверено в него. Тук следва да се отбележи, че частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му /включително и датата, като част от съдържанието/ съответства на обективната действителност. Частният документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които могат да бъдат засегнати при антидатиране, поради която причина, представеният частен писмен документ не може да се противопостави на трети лица.

Освен това, каза се, липсват каквито и да било доказателства за действително предаване на сумата, начина, по който това е станало предвид големия ѝ размер, както и че заемодателят притежава въпросните средства, за да може да ги предостави.

Вторият спорен момент по делото отново касае получаването на заем.

Задълженото лице посочва, че е получил заем в размер на 400 000 лв. по договор за заем от 03.10.2003 г. от „Л.К." ЕООД за срок от 10 г. без договорена лихва. В тази връзка представя договор за заем от 03.10.2003 г., запис на заповед от същата дата и анекс от 01.10.2013 г., с който срокът за заема е удължен до 2018 г. На дружеството, посочено като заемодател е извършена насрещна проверка, но от него нe са представени изисканите доказателства и обяснения. При проверка за "Л.К." ЕООД е установено, че не е пререгистрирано по Търговския закон и не е подавало ГДД и ГФО.

Ревизиращият екип не признава като действително предоставен и този паричен заем от „Л.К." ЕООД в размер на 400 000 лв.

Съдът счита и този извод за правилен по аналогични съображения на посочените по-горе, които не следва да бъдат преповтаряни.

И в хода на делото не се доказа, че заемодателят е имал възможност да предостави процесната сума. Съдът не кредитира св.показания на св. Я., тъй като същите не съответстват на събраните по делото писмени доказателства. В показанията си тя твърди, че към момента на предоставянето за заема, дружеството е ползвало множество банкови кредити и от тях е предоставило в заем въпросната сума на Б.. Този факт обаче се опровергава от писмените доказателства по делото,  събрани по реда на чл.192 от ГПК. Видно от писмо на л.348 и 354 от „Ю. Б.“АД,  в базата данни за клиенти на Банката това дружество не фигурира като клиент на банката. То не фигурира и като клиент на бившата ДЗИ банк АД, а св.Б.Я. не е титуляр по договори за кредит.

Установяването по безпротиворечив начин на фактите, че заемодателят е притежавал въпросната сума и е предоставил същата на Б. е в доказателствена тежест на жалбоподателя. Съдът счита, че той не е ангажирал достатъчно и безпротиворечиви доказателства, за да се приеме осъществяването на тези факти.

Неясните търговски отношение на търговец с основна дейност доставка на цитруси и такъв, които се занимава с „обществени поръчки“ също не могат да наведат съда на безпротиворечив  извод, че е възможна размяната на суми от порядъка на 400 000 лева под формата на заем за „извършване на услуга“ помежду им.

Съдът намира представения в тази връзка договор за съставен за целите на ревизията като не кредитира дадените св.показания касателно реалното предоставяне на процесната сума. Последните следва да бъдат преценени на плоскостта на чл.172 от ГПК, съотнесени към писмените доказателства по делото,  като се отчете заинтересоваността на свидетелите /едната управител/съдружник в дружеството – заемодател, а другата - негов бивш служител/.

За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи и направените разходи, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е установено, че жалбоподателят е предоставил парични средства за финансиране дейността на ЕТ "Л.- В.Б." и е покривал разходите си за издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.

При извършената съпоставка за лицето е установено несъответствие по години както следва:

-  за 2009 г. в размер на 305 957,79 лв.

-  за 2010 г. в размер на 134 267,87 лв.

След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за 2009 г. и за 2010 г. - наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - "налице са данни за укрити приходи или доходи" и "декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“. Правилно, предвид направените констатации за несъответствие на доходите, е предприето определяне на  данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122 , ал. 2 от същия кодекс.

С оглед направения анализ, ревизията е определила данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз основа на установените недекларирани доходи. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията по години, както следва:

За 2009 г.

При извършена съпоставка на доходите на лицето с извършените разходи за 2009 г. е установено несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 305 957.79 лв. Определена е годишна данъчна основа на доходите на физическото лице по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 305 957,79 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 30 957,79лв.

За 2010 г.

При  извършена съпоставка на доходите на лицето с извършените разходи за 2010 г. е установено несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 134 267,87 лв. Определена е годишна данъчна основа на доходите на физическото лице по ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 134 267,87 лв. и дължим данък по чл, 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 13 426,78 лв.

Констатациите при ревизията показват,  че за В.Б.са налице предпоставките и се реализира съставът на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК. Същите съдът приема за доказани предвид събраните в хода на надлежно проведено ревизионно производство доказателства и непредставянето на такива, които по категоричен начин да наведат съда на противоположен извод. Действията на органите по приходите като подход в тази насока са правилни и обосновани.

Съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно са изградили и обосновали своите констатации и правни изводи в ревизионния доклад, от които се изграждат мотивите в обжалвания акт.

На следващо място е установено, че през 2009 г. в ЕТ "Л.- В.Б." са осчетоводени като разходи за външни услуги следните фактури, издадени от дружеството "Д. с." ЕООД с ЕИК ***както следва:

-  ф-ра № 992/28.10.2009 г. на стойност 22 800 лв. с предмет на доставката стругарски и заваръчни услуги

-  ф-ра № 993/13.11.2009 г. на стойност 17 910,00 лв. с предмет основен ремонт на двигател.

За проверка на реалността на осчетоводените от ЕТ фактури, издадени от доставчика "Д. с." ЕООД е извършена насрещна проверка на доставчика. Премината е към процедурата по 32 от ДОПК, тъй като в резултат на извършени посещения на декларирания от "Д. с." ЕООД адрес за кореспонденция, органите на приходите не са открили задълженото лице, негов представител или пьлномощник.

В указаният срок не са представени изисканите документи и обяснения.

При проверка в информационната база данни на НАП е установено, че през 2009 г. в "Д. с." ЕООД е имало назначено едно лице на трудов договор. Доставчикът не е представил доказателства за наличието на реално  извършени доставки на услуги, документи, удостоверяващи фактическото и реално предаване на фактурираните услуги, данни за лицата, извършили услугите и счетоводни регистри, от които да е видно отразяването на процесните фактури в счетоводството на „Д. с.“ ЕООД.

Въз основа на гореизложеното, правилно е прието от приходната администрация, че не е налице реално изпълнение на фактурираните услуги от „Д. с.“ ЕООД.

На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО органа по приходите не е признал за данъчни цели разходите за стругарски и заваръчни услуги за сумата от 22 800 лв. и разходите за основен ремонт на двигател за 17 910.00 лв. с мотива, че същите не са документално обосновани.

В тази връзка за 2009 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат в увеличение със сумата 40 710 лв. Определена е годишна данъчна основа по ЗДДФЛ от дейност като ЕТ в размер на 48 650,50 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от същия закон в размер на 7 302,83 лв.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл.10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

С оглед изложеното по ЗДДФЛ за 2009 г.  правилно са установени задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО на самоосигуряващото се лице за 2011 г.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 3 138 лева.

Предвид посоченото, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.Б., ЕГН **********, с ЕТ“Л.– В.Б.“ЕИК ***, гр.Н., ул.“***против РА № Р-16002115008367.-91-001/04.08.2016 г., издаден от И.К.К.на длъжност началник сектор, възложил ревизията  и Т.А.Т.на длъжност гл.инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив,  потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 726/24.10.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив.

 

         ОСЪЖДА В.Р.Б., ЕГН **********, с ЕТ“Л.– В.Б.“ЕИК ***, гр.Н., ул.“***да заплати на  Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 138 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред  ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                            Председател: