РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1478

 

 

гр. Пловдив, 17.08.2017 год.

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пловдив, І състав, в открито заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ П.

 

при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2906 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка чл. 219, ал. 1 от Закона за устройство на територията и във връзка с чл. 226 от АПК.

2. Образувано е по жалба на М.Б. ***, срещу Заповед № 143 от 07.07.2014г., издадена от Кмета на Община ****, обл. Пловдивска,  с която на основа­ние чл. 225а и чл. 225, ал.2, т. 2 от  ЗУТ /редакция ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, е наредено да се премахне незаконен строеж : “Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“ в ПИ №099383 и № 099440 от землището на гр. ****.

С Решение № 592 от 21.03.2016 г., по адм. дело № 3226 по описа на Административен съд Пловдив за 2014 г., оспорения индивидуален административен акт е отменен.

Този резултат е отменен изцяло с Решение № 13312 от 07.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5839 по описа на Върховния административен съд за 2016 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

3. Жалбоподателят, счита оспорения административен акт за постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и в несъответствие с целта на закона.

Твърди, че както оспорената заповед, така и посочения в нея Констативен акт № 3 от 11.07.2012 г. не са му връчвани.

Поддържа се, че процесния строеж следва да бъде квалифициран като „търпим“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване.

Иска се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените в хода на производството по обжалването му разноски.

4. Кмета на Община ****, обл. Пловдивска, чрез процесуалния си представител, адв. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в оспорената заповед.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

5. Заинтересованото по административно правния спор лице И.Б.Т. ***, чрез процесуалния си представител адв. И. е на становище, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.

 

ІІ. За допустимостта на оспорването :

6. От страна на административния орган не се представиха несъмнени доказателства, относно момента на връчване на процесната заповед на нейните адресати. В този контекст, следва да се съобрази и заключението по почерковата експертиза, назначена в хода на първоначалното съдебно производство, според което, подписа за получил на приложените по преписката  известия за доставяне, не са изпълнени от адресатите на заповедта.

При това положение, следва да се приеме че жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За процедурата и хронологията на фактите:

7.  Повод за слагане в ход на процесната административна процедура е Заявление № 1958 от 06.07.2012 г. до Кмета на Община ****, подадено от М. И. В., в което е посочено, че е собственик на имот № 099383 в землището на гр. ****, като в част от него е осъществена незаконна постройка и ажурна ограда. Приложени са Нот. акт за продажба  № 109 от 09.06.2011 г. на Служба по вписванията Пловдив и Скица  № Ф07281 от 05.07.2011 г. на Общинска служба по земеделие ****, относно имот № 099383 в землището на гр. ****.

При това положение, на 11.07.2012 г., работна група в състав Главен експерт строителен контрол и Главен специалист строителство при Община **** е извършила проверка, като за резултатите от същата е съставен Констативен акт № 3 от същата дата..

Според Раздел IV „Точно местоположение на строежа“ от въпросния удостоверителен документ, на место е установена едноетажна масивна сграда, изградена в неурегулиран имот №099440, местност „***“ по картата на възстановената собственост в землище гр. ****, с начин на трайно ползване жилищно застрояване, извън регулация.

Като собственици на имота са посочени наследниците на Б. М. Н., а именно М.М. и И.Т..

В Раздел Х „Точно описание на строежа“ от акта е посочено : „......Изпълнена едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение в имот № 099440, размери 6,40м. х 3,75м. и височина 2,60м. от терен до покривна плоча. Стените – тухлена зидария на варов разтвор с дебелина 0,25м., изпълнени от единични тухли. Изпълнена стоманобетонна плоча с размери 6,50м. х 3,85м. Разширението на строежа е с размери 11,50м. на 4,40м. Фасадата – гладка вароцементова мазилка. Част от сградата с дължина от 1м. навлиза в имот № 099383, собственост на М. И. В.. Няма строителни книжа – проекти и строително разрешение. Същата е с вид на старо строителство. Сградата е нанесена в кадастралния и регулационния план на гр. **** от 1989г. Строежа е V /пета/ категория......“.

Съставена е окомерна скица, в която въпросният строеж е изчертан, като разположен двата поменати съседни имота.

8. Очевидно, съобразявайки с действащата към този момент редакция на  чл. 224, ал. 6, във връзка с чл. 225 от ЗУТ/редакция ДВ, бр. 54 от 15.07.2011 г./, Кмета на общината е изпратил преписката на Началник Регионален отдел „НСК“, Пловдив при РДНСК, ЮЦР, Пловдив.

Съответно, от контролния административен орган е изискано и представено, становище от 04.10.2012 г., на Главния архитект на Община ****, в което е посочено, че процесната сграда е заснета в кадастралния план на населеното место през 1986г., като осъществена в имот № 1097, по отношение на който не са били отразени реалните граници. С влизането в сила на плана за земеразделяне, имот № 1097 е разделен на два самостоятелни имота № 099440 и № 099383, като строежа попада върху границата между двата имота, което според архитекта е недопустимо, съобразно действащия нормативен ред. Заключението е, че сградата не попада в хипотезите на § 16 от ПР на ЗТСУ.

С Писмо изх. № Пр-471-00-265 от 25.03.2014 г. на Началника на РО „НСК“ към РДНСК, ЮЦР, Пловдив, материалите отново са върнати на Кмета на Община ****, като е посочено, че към този момент, пред специализирания контролен орган не е била образувана административна преписка по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, поради което при условията на § 126 от ЗИД на ЗУТ / ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, компетентен да разгледа и разреши административния въпрос е именно кмета на общината.

Последвало е второ Заявление № 2441 от 23.06.2014 г., подадено от В..

9. Съответно, работна група в състав : Главен експерт строителен контрол ; Главен инженер и Главен специалист строителство при Община ****, отново е извършила проверка на строежа, като за резултатите от същата е съставен Констативен Протокол от 03.07.2014 г.

Според въпросния удостоверителен документ „...... От направения оглед се установи, че : - частта от „Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“, попадаща в ПИ № 099383 с дължина от 1,0м. – собственост на М. И. В., е съборена. Останалата част от сградата в ПИ № 099440 е на отстояние 0,50м. от имотната граница с ПИ №099383....“.

10. Оспорената в настоящото производство Заповед № 143 от 07.07.2014г., издадена от Кмета на Община ****, обл. Пловдивска,  е постановена при описаната до тук хронология от действия и факти, като с нея каза се е наредено да се премахне незаконен строеж : “Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“ в ПИ №099383 и № 099440 от землището на гр. ****.

В обстоятелствената част на заповедта, административния орган се е позовал на Констативен акт № 3 от 11.07.2012 г., като изцяло е възприел отразените в него фактически установявания и формирани въз основа на тях правни изводи, включително по отношение на факта, че квалифицираната като незаконен строеж “Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“ е осъществена в ПИ №099383 и № 099440 от землището на гр. ****, което пък каза се, съставлява и властническото разпореждане, обективирано в диспозитива на оспорената заповед.

11. В хода на настоящото съдебно производство е изслушано и прието без заявени резерви от страните, заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Я.Р..

Експерта е проследил и отразил, последователния кадастрален и регулационен статус на процесния имот и границите му със съседния такъв (собствен на  М. В.), както и съответното заснемане на процесната постройка.

Констатирано еднозначно от вещото лице е, че „...... Описанието на незаконния строеж като разположен в ПИ №099383 и № 099440 не се потвърждава на място. Констатираното с Констативен акт №3/11.07.2012 г. навлизане с 1м. в съседния имот не е актуално към момента, тъй като със събарянето на 1,50м. от дължината на сградата, тя вече отстои на 0,50м. навътре от имотната граница, а не навлиза в съседния имот .......... Размерите на процесния строеж и вписаната за него площ не отговарят на установяващите се на място. В обжалваната заповед е описана площ 24кв.м. /размери 6,40м./3.75м./, докато тя възлиза реално на 18.38кв.м./размери 4.90/3.75м./.....“

12. При това положение, данните отразени в оспорената заповед и в Констативен акт № 3 от 11.07.2012 г., въз основа на който тя е издадена, съотнесени с удостовереното в същите служители на общината в Констативен протокол от 03.07.2014 г. и констатациите на назначеното по делото вещо лице, очевидно изключват каквато и да е възможност, да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно конкретния обект на процесния индивидуален административен акт, сиреч да се даде ясен отговор на въпроса – какво точно според административния орган съставлява незаконния строеж, който следва да бъде премахнат – дали “Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“, разположена в ПИ №099383 и в № 099440 от землището на гр. **** с размери 6,40м./3.75м. и площ 24кв.м. или пък “Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“, разположена изцяло в № 099440 от землището на гр. **** с размери 4.90/3.75м. и площ от 18.38кв.м.

 Това, пълно несъответствие в размерите и застроената площ на сградата, както и неточното и неконкретно обозначаване на имотите в който е осъществен строежа, налагат да се приеме, че в оспорената заповед не се съдържа, точно и ясно описан обекта, който би следвало да се премахне и съответно, поради тази причина, на практика същата не би могла да бъде изпълнена на место. Впрочем, не би било неверно ако се посочи, че строежа по отношение на който е разпоредено да бъде премахнат, така както е описан в оспорената заповед, обективно не съществува понастоящем като  материална вещ.    

 

IV. За правото:

13. Описаните в предходния раздел на решението данни, налагат извода, че в имот № 099440 от землището на гр. ****, обл. Пловдивска, действително е осъществено строителство, за което не са налице съответно издадени строителни книжа. 

В случая обаче, неяснотата, неопределеността и липсата на индивидуализация на осъщественото без съответните книжа и разрешения строителство и отграничаването му от останалите законно изградени на терена постройки, следва да бъде квалифицирано като липса на обективирано в процесната заповед, на конкретно, точно, ясно и подлежащо на изпълнение разпореждане на компетентния административен орган.

Явно е че първоначално осъществената “Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“, впоследствие е била частична разрушена и преустроена. Кога,  от кого и на какво основание е било извършено това, са данни, които не са проверявани и установявани в хода на административната процедура. Впрочем, доколко самото това преустройство на сграда е законно е въпрос който стои извън рамките на текущият административно правен спор. Същественото в случая е, че обектът на процесното волеизявление на кмета на общината за премахване на незаконен строеж, към момента на издаване на заповедта и понастоящем, не съществува като материална вещ. 

14. Според правилото, възведено в чл. 59, ал.2, т.5 от АПК – когато административния акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

Несъмнено е че тези права и задължения, трябва да са ясно и конкретно описани, включително посредством точната индивидуализация на вещите, които са техен носител.

Административния акт и още по повече, съдебното решение, не могат да почиват на предположения, а само и единствено на точно и еднозначно установени и определени факти. Обратното би имало за резултат една твърде сериозна неопределеност на съдържанието на административното правоотношение и би довело да съществено накърняване на правото на защита на страната в административното производство.

Неточното и неясно индивидуализиране на обекта на спорните права в процесната заповед, изключва възможността за разрешаване на административния въпрос по същество и само по себе си е основание, постановения при тези условия административен акт да бъде квалифициран, като незаконосъобразен.

Ето защо, в случая  жалбата с която е сезиран съда е основателна.

15. За пълнота на изложението, не би било излишно да се добави,  че формираната и обективирана в процесната заповед воля на административния орган, която явно не съответства на обективната действителност, не е възможно да бъде квалифицирана, просто като  явна фактическа грешка по смисъла на чл.62, ал.2 АПК.

В този смисъл, възможността да се коригира външно обективираното волеизявление на административния орган, посредством поправка изясняваща, каква е била действително формираната от него воля е възможно, когато макар и с допуснати грешки, външно обективираното волеизявление е годно да породи правно действие. Когато това външно обективирано волеизявление, не е възможно да породи действие, то отстраняването на каквато и да е грешка, не ще е в състояние да заздрави този радикален порок на акта.

Изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта за премахване на незаконен строеж, да се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, не нито самоцелно, нито диспозитивно.

Именно, снабдени с необходимата професионална квалификация служители за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район), следва точно, конкретно и ясно да индивидуализират с всички необходими данни и белези, строежа по отношение на който е предприето производство по премахване, включително като посочат точното негово местоположение, размери и застроена площ.

Неточното изпълнение на тези служебни задължение, не е основание да се приеме, че просто е допусната техническа грешка при съставяне на процесната заповед.

Точното изпълнение на установените в закона правила е еднакво задължително както за гражданите и организациите на граждани, така и за административния орган, който ги прилага.

Крайният извод е че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в противоречие с материалния закон.

 

V. За разноските:

16. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Според представени списък, те се констатираха в размер на 2379,50лв.

 

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 143 от 07.07.2014г., издадена от Кмета на Община ****, обл. Пловдивска,  с която на основа­ние чл. 225а и чл. 225, ал.2, т. 2 от  ЗУТ /редакция ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./, е наредено да се премахне незаконен строеж : “Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение“ в поземлени имоти №099383 и № 099440 от землището на гр.****.

 

 

ОСЪЖДА Община ****, обл. Пловдивска да заплати на М.Б. ***, сумата от 2379,50лв. /две хиляди триста седемдесет и девет лв. петдесет ст./, направени от последната разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

Административен съдия :