Р Е Ш Е Н И Е

 

 614

 

гр. Пловдив, 20 април 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                                        

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                    

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2928 по описа на съда за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на **, ЕГН: ********** с ******», ЕИК по БУЛСТАТ: ******, с посочен в жалбата адрес: гр. ******, против РА № 261301790/23.07.2013г., издаден от ****** – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 1053/11.10.2013г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. (като физическо лице), данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., ведно с прилежащите лихви и вноски за ДОО и ЗО за 2011г.

В жалбата се сочи общо възражение, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според жалбоподателката разходите за пътуванията и престой в Република Турция са завишени, тъй като е пребивавала в жилището на сестра си в гр. Истанбул и разходите по издръжката и пътуванията й са покривани от племенника й.

В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Й. се поддържа жалбата, счита се също, че процесният ревизионен акт е незаконосъобразен. Иска се да бъде отменен в посочената по-горе част, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение.

  Пловдивският административен съд, осемнадесети състав, след като пре­цени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­каза­телства, намира за установено следното:

  Производството по това дело е образувано след като с Решение № 13370 от 08.12.2016г., постановено по адм. дело № 663/2015г. по описа на ВАС, I-во отделение, е от­ме­нено Решение № 2505 от 20.11.2014г. по адм. дело № 3373 по описа за 2013г. на Пловдивски административен съд, в частта, с която по жалба на С.А., с ******», е отменен Ревизионен акт № 261301790/23.07.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, потвърден с Решение № 1053/11.10.2013г. на Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив, в частта му, с която на ревизираното лице са определени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 697,10лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 415,93лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 751,03лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 334,84лв., за 2009г. в размер на 1 231,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 409,96лв., за 2010г. в размер на 367,42лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84,34лв. и за 2011г. в размер на 697,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 87,85лв., вноски за ЗОВ за 2011г.: авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 22,32лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,17лв., вноски за ДОО за годишно изравняване в размер на 1 839,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 355,85лв. и вноски за ЗО за годишно изравняване в размер на 826,81лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 104,13лв. Делото е вър­на­то за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задъл­жи­телни указания,  в посока, че по делото не са обсъдени събраните доказателства, отнасящи се до установените при ревизията доходи и разходи на С.А. като физическо лице, включително разходите й за пътувания в Република Турция, които формират значителна част от разходите й през ревизирания период.

  Настоящият състав на съда от фактическа страна установи след­но­то:

  Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

  Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1205695/28.11.2012г. на Петър Стоев - Началник сектор “Ревизии” в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено началото на данъчна ревизия на жалбоподателя, със срок от два месеца, считано от връчването на заповедта, което е станало на 13.12.2012г. ЗВР е изменена със ЗВР №№ 1300696/12.02.2013г., 1301200/12.03.2013г. и 1301790/12.04.2013г. на органа, възложил ревизията, като срокът за приключване е продължен до 13.05.2013г. Ревизията обхваща включително задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2011г. и вноски за ДОО и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период.

В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № 1301790/27.05.2013г., против констатациите в който е подадено възражение вх. № 70-00-10716/09.07.2013г., без приложени към него писмени доказателства. Възражението е обсъдено от компетентния орган по приходите съгласно ЗОКО № К 1301790/29.05.2013г., намерено е за неоснователно и въз основа на посочения РД е издаден и РА № 261301790/23.07.2013г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх. № 70-00-12098/05.08.2013г. Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, видно от представените Заповеди №№ РД 09-1125/02.10.2012г.; РД 09-1301/01.11.2012г.; РД 09-1310 от 02.11.2012г.; РД-09-1358 от 12.11.2012г.; РД-09-145 от 30.01.2012г. на Директора на ТД на НАП –гр. Пловдив, издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗНАП и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с които на определени длъжностни лица от дирекцията е делегирано правомощие да издават заповеди по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.    

С Решение № 1053 от 11.10.2013г., Директор на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу лицето ревизионен акт. 

С решение № 2505 от 20.11.2014г., постановено по адм. дело № 3373/2013г. на Административен съд - Пловдив е отменен изцяло РА № 261301790 от 23.07.2013г.

В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения за периода 2007г. – 2011г. и на вноски за ДОО и ЗО за 2011г. на С.А. като физическо лице: На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения до трети лица. От ревизираното лице е изискана информация за пътуванията в чужбина, в следствие на което е подадена декларация, че в Турция живее сестра й и разходите за пътуванията й се поемат от племенника й, в уверение на което е представена декларация за имотното състояние на Джюнейт Тюркер /племенник/. На основание чл. 116, ал. 4 от ДОПК са взети предвид данни за разходите за издръжка на живот, определени от националните статистически институти и сродни такива институции за съответната държава, както и от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. В резултат на събраната информация е извършена съпоставка на декларираните за годината брутни доходи от една страна със сумата на  реално извършените разходи от друга страна на физическото лице С.А. и съпруга й А. Рамадан А. – средства за живот, за данъци, такси и осигуровки, предоставени/върнати заеми и др. Анализът е извършен в съответствие с разпоредбите на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Семейния кодекс /отм./ и чл. 21 от Семейния кодекс, сила от 2009г., съгласно който вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. 

Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите са пристъпили към определяне на основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. – 2011г., съответно вноски за ЗОВ, като вземат предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От извършената съпоставка е установено, че задълженото лице е декларирало през ревизираните периоди минимални доходи  от дейността си като ЕТ, като в същото време са извършени разходи, които надвишават декларираните доходи, в най-голяма степен такива за пътувания до Република Турция. Извършена е съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. с оглед установяване на съответствие между тях, с цел евентуално последващо прилагане на разпоредбата на чл. 123 от ДОПК. Резултатът от съпоставката по периоди е подробно описан на стр. 34 – 48 от ревизионния доклад, като е прието, че разходите за престой в Република Турция са в размер на 30 щатски долара за един ден престой, а квартирните разходи са в размер на 90 щатски долара за един ден престой. При съобразяване с получената информация за цената на билета от гр. Хасково до гр. Истанбул в размер на 25лв. в едната посока, останала непроменена през периода 2007г. – 2011г., са направени съответните изчисления на разходите за пътувания до Република Турция и обратно: за 2007г. – 7 077,08лв. (таблица на л. 128 – 129); за 2008г. – 15 771,28лв. (таблица на л. 129 – 130); за 2009г. – 17 266,23лв. (таблица на л. 130 – 131); за 2010г. – 8 314,41лв. (таблица на л. 131) и за 2011г. – 731,39лв. (таблица на л. 131 – 132).

Към извършените разходи за пътувания до Република Турция са прибавени разходите за издръжка на двучленно домакинство по данни на НСИ, в следните размери: за 2007г. – 3 421,50лв., за 2008г. – 3 937,50лв., за 2009г. – 4 009,50лв., за 2010г. – 3 962лв. и за 2011г. – 4 194лв., както и разходите за предоставени услуги от «БТК» АД, «ПРО» ЕАД и «ЕОН България». От изготвения паричен поток се установява превишение на направените разходи над получените парични доходи/средства и отрицателно крайно парично салдо за жалбоподателката по години, както следва: за 2007г.   10 568,11лв. (таблица на л. 133); за 2008г. –  19 888,18лв. (таблица на л. 134); за 2009г. - 21 144,03лв. (таблица на л. 136); за 2010г. - 11 696,41лв. (таблица на л. 137) и за 2011г. - 11 004,81лв. (таблица на л. 138). В рекапитулацията на парични средства за 2011г. е включен направен разход за закупуване на недвижим имот в гр. Варна за сумата от 5 000лв., (1/2 от 10 000лв. за всеки един от съпрузите А.), съответно заплатената нотариална такса по прехвърлянето му в размер на 1 109,03лв.

В ревизионния доклад е направена констатация, че на основание чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4  и т. 7 от ДОПК при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се счита до доказване на противното, че е налице подлежащ за облагане с данъци доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква „а” от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Посочено е, че след изследване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК не може да се установи вида на дохода, поради което същият е определен като доход от други източници по смисъла на раздел втори от ЗДДФЛ /чл. 26, т. 6/ за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. Установени са данъчни основи за облагане с данък, като от размера на дохода с неустановен произход са приспаднати вноски за ЗОВ, включително такива, определени по реда на чл. 124а от ДОПК.

Така за 2007г. от дохода с неустановен произход в размер на 10 568,11лв. са приспаднати вноски за ЗОВ в размер на 2 850,21лв. (2 255,16лв. за ДОО + 595,05лв. за ЗО) и е определена годишна данъчна основа на доходите по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 7 717,90лв. Върху тази данъчна основа е определен допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 168,30лв. и след приспадане на внесения през годината патентен данък в размер на 471,20лв. се получава дължима сума за довнасяне в размер на 697,10лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 415,93лв.

За 2008г. от дохода с неустановен произход в размер на 19 888,18лв. са приспаднати осигурителни вноски за ЗОВ в размер на 5 568,69лв. (4 375,40лв. за ДОО + 1 193,29лв. за ЗО) и е определена годишна данъчна основа на доходите по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 14 319,49лв. Върху тази данъчна основа е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 431,95лв. и след приспадане на внесения пред годината патентен данък в размер на 680,92лв. се получава дължима сума за довнасяне в размер на 751,03лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 334,84лв.

За 2009г. от дохода с неустановен произход в размер на 21 144,03лв. са приспаднати осигурителни вноски за ЗОВ в размер на 4 799,25лв. (3 322,56лв. за ДОО + 1 476,69лв. за ЗО) и е определена годишна данъчна основа на доходите по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 16 344,78лв. Върху тази данъчна основа е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 634,48лв. и след приспадане на внесения пред годината патентен данък в размер на 402,50лв. се получава дължима сума за довнасяне в размер на 1 231,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 409,96лв.

За 2010г. от дохода с неустановен произход в размер на 11 696,41лв. са приспаднати осигурителни вноски за ЗОВ в размер на 2 789,16лв. (1 859,44лв. за ДОО + 929,72лв. за ЗО) и е определена годишна данъчна основа на доходите по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 8 907,25лв. Върху тази данъчна основа е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 890,73лв. и след приспадане на внесения пред годината патентен данък в размер на 523,31лв. се получава дължима сума за довнасяне в размер на 367,42лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84,34лв.

За 2011г. от дохода с неустановен произход в размер на 11 004,81лв. са приспаднати осигурителни вноски за ЗОВ в размер на 4 029,25лв. (974,47лв. авансови вноски за ДОО + 388,32лв. авансови вноски за ЗО + 1 839,65лв. окончателна вноска за ДОО + 826,81лв. окончателна вноска за ЗО) и е определена годишна данъчна основа на доходите по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 6 975,56лв. Върху тази данъчна основа е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 697,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 87,85лв., който същевременно е и дължима сума за довнасяне.

При ревизията е констатирано, че са внесени авансови вноски за ЗО в размер на 366лв., като дължимите вноски възлизат на 388,32лв. (таблица на л. 53 – 54). Определени са допълнителни задължения в размер на 22,32лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,17лв.

За 2011г. са дължими вноски ЗОВ за годишно изравняване върху облагаем доход в общ размер на 14 910,14лв., представляващ сбор от облагаемия доход от дейността като ЕТ в размер на 3 905,33лв. и дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 11 004,81лв. През годината са внесени авансови вноски за ДОО и ЗО върху осигурителен доход в размер на 4 575лв., който е под минималния размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО и ЗБНЗОК за 2011г. – 5 040лв. Дължими са вноски за ЗОВ за годишно изравняване върху осигурителен доход в размер на 10 335,14лв. (14 910,14лв. – 4 575лв.) в следните размери: за ДОО – 1 839,65лв. (17,8%), ведно с прилежащите лихви в размер на 355,85лв. и за ЗО – 826,81лв. (8%), ведно с прилежащите лихви в размер на 104,13лв. 

В хода на производството по адм. дело № 3373/2013г. на Административен съд Пловдив са приети писмени доказателства: документи за извършени медицински изследвания и процедури на Нарие Тюркер (само част от тях в надлежен превод на български език) за 2007г. и 2009г. (л. 2072 – 2097), както и удостоверение за раждане и декларация за идентичност на имена за Н.А. (по турски документ за самоличност Нарие Тюркер).

В съдебно заседание на 20.02.2014г. са депозирани показанията на свидетелката Недялка Наумова И., сестра на жалбоподателката С.А.. Съгласно свидетелските показания И. живее в гр. Истанбул в самостоятелно жилище. В следствие на заболяване през 2005г. е претърпяла операция, която се е отразила на сърцето, бъбреците и дебелото черво. Поради тази причина се нуждае от грижи и сестра й я посещава редовно от 2007г. насам през няколко дни до седмица. Престоите й траят различно време – понякога един ден, понякога 2 – 3 дни, в зависимост от „работата й“. Разходите по престоя на С.А. в гр. Истанбул са изцяло за нейна сметка, а пътните разходи – за сметка на сина на свидетелката с малко име Живко (най-вероятно това е Джюнейт Тюркер по турски документ за самоличност).

В съдебно заседание на 04.11.2014г. е прието заключение на вещото лице Лилия Миланова, без направени възражения от страните по делото. В изпълнение на поставените задачи вещото лице е направило съпоставка на декларираните печалби от дейността на С.А. като ЕТ с личните й разходи за транспорт и престой в Република Турция и е направило извод, че личните разходи надвишават декларираните печалби.

Въз основа на тези фактически установявания съдът стигна до следните правни изводи:  

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК, обн. ДВ, бр. 82 от 2012г. /в съответната редакция/ орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ДОПК въвежда принципът за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3 ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателката е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.

На първо място, относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното: приходните органи са анализирали декларираните от жалбоподателката твърдения относно покриване на разходите за пътувания и престой в Република Турция от сестра й и племенника й. Направен е извод, че семейството на сестра й на разполага със собствено жилище, в което тя да пребивава, а пътуванията й в голямата си част са еднодневни и недостатъчни за полагане на грижи спрямо лице със здравословни проблеми.

При повторното разглеждане на делото съдът извърши съпоставка на представената по делото медицинска документация (част от която без надлежен превод от чужд език на български език), отнасяща се до здравословното състояние на сестрата на жалбоподателката, при която се установи следното: в свидетелските показания се посочва извършена оперативна интервенция на И. през 2005г. (не се уточнява каква), в подкрепа на което не се представя каквато и да било медицинска документация (най-малкото епикриза или подобен документ за престой в болнично заведение). Независимо, че 2005г. е извън ревизирания период, честите пътувания на Седрие Ахмев до Република Турция се обосновават именно с влошеното здравословно състояние на сестра й. Представени са екокардиографски изследвания, извършени посредством поставен холтер, но само на датите 01.07.2010г. и 23.06.2011г., което не може да обоснове системност на проявление на симптомите на сърдечно заболяване. В тази връзка, представените медицински документи от л. 2081 до л. 2097 не са придружени с надлежен превод на български език, а и съдът не разполага със специални знания от областта на кардиологията, за да прецени моментното състояние на Н.А.. По делото не е ангажирано изготвянето на медицинска експертиза от вещо лице със съответната медицинска специалност, която да обоснове евентуално хронично или обострено сърдечно състояние на свидетелката, при които тя да се нуждае от постоянни грижи.

Същото се отнася и до представените медицински документи за извършване на медицински процедури на И. от Болница за обучение и изследователска дейност – Истанбул на 27.08.2007г. (л. 2072 – 2073), на 21.08.2009г. (л. 2074 – 2075), 04.02.2009г. (л. 2076 – 2078) и 14.01.2009г. (л. 2079 – 2080). От данните в тях може да се направи извод само и единствено за пребиваване на И. в болнично заведение на посочените дати, но отново не са представени медицински епикризи и не е ангажирано изготвянето на медицинска експертиза за необходимостта от непрекъснати грижи. В документите е посочено извършване на изследвания на лицето от болничното заведение, но липсват данни за болничен престой и за необходимост от спазване на режим на възстановяване в домашни условия.

Следва да бъде извършена и съпоставка на пътуванията на жалбоподателката до Република Турция с извършваните медицински процедури на сестра й, с оглед целта на пътуванията. Налице е несъвпадение в датите на престой на жалбоподателката А. в Република Турция с датите на медицинските процедури, извършени на сестра й, с изключение на датата 04.02.2009г., която е посочена като дата на отпътуване от Република Турция към Република България. При липсата на ангажирана медицинска експертиза не може да се направи извод, че пребиваванията в Република Турция на С.А. са свързани с подготовка за приемане на сестра й в болнично заведение или с възстановителни грижи след изписването й от него.

        Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира за неопровергани констатациите на ревизиращите органи по приходите за необвързване на разходите за пътувания и престой на жалбоподателката в Република Турция със здравословното състояние на сестра й. Може да се изкаже предположение, че предвид системността на пътуванията и тяхната продължителност по-скоро се касае за пътувания за закупуване на стоки, използвани за дейността на лицето като ЕТ. Доколкото, обаче, това преставляват предположения, може да се направи извод само и единствено за това, че са извършвани лични разходи в значителни размери за целия ревизиран период, които не се покриват от декларираните печалби от дейността като едноличен търговец. В този смисъл са и констатациите в заключението на вещото лице, което следва да бъде кредитирано в тази му част като обосновано и съобразено с останалите събрани по делото доказателства.

        В тази връзка, ревизионният акт е правилен и законосъобразен, в частта му на определените дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г., ведно с прилежащите лихви. С решението на касационната инстанция ревизионният акт е отменен, в частта на допълнително определените вноски за ЗОВ за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. по реда на чл. 124а от ДОПК., поради материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Вноските за ЗОВ са приспаднати от ревизиращите органи по приходите при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което при неприспадането им като недължими ще се влоши положението му. Това е недопустимо от забраната, регламентирана в разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК.

        За 2011г. в ревизионния акт са определени допълнително задължения за авансови вноски за ЗО и вноски за ДОО и ЗО за годишно изравняване върху осигурителен доход, представляващ сбор от декларирания доход на лицето като ЕТ и доходът с неустановен произход. Доколкото не се ангажираха доказателства за опровергаване констатацията на ревизиращите органи по приходите за реализиран през годината доход с неустановен произход, извън този от дейността като ЕТ, правилни са направените изчисления на вноските за ЗОВ за годишно изравняване, ведно с прилежащите лихви, както и на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдена сумата в размер на 741,55лв. (седемстотин четиридесет и един лев и петдесет и пет стотинки).

Водим от горното Съдът,

                                     

                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на **, ЕГН: ********** с ******», ЕИК по БУЛСТАТ: ******, с посочен в жалбата адрес: гр. ******, против РА № 261301790/23.07.2013г., издаден от ****** – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 1053/11.10.2013г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. (като физическо лице) в размер на 697,10лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 415,93лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 751,03лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 334,84лв., за 2009г. в размер на 1 231,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 409,96лв., за 2010г. в размер на 367,42лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 84,34лв. и за 2011г. в размер на 697,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 87,85лв., вноски за ДОО за годишно изравняване за 2011г. в размер на 1 839,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 355,85лв., авансови вноски за ЗО за 2011г. в размер на 22,32лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4,17лв. и вноски за ЗО за годишно изравняване за 2011г. в размер на 826,81лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 104,13лв.

ОСЪЖДА **, ЕГН: ********** с ******», ЕИК по БУЛСТАТ: ******, с посочен в жалбата адрес: гр. ****** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 741,55лв. (седемстотин четиридесет и един лев и петдесет и пет стотинки) равностойност на осъществената юрисконсултска защита.  

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ЙРНачало на формуляра