РЕШЕНИЕ

 

  1431

 

гр. Пловдив, 07.08.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2932 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И.И.З. ***, против Мотивиран отказ изх.№ 94012-18381 от 28.11.2016г. на Главния Архитект на район „****” при  Община Пловдив за издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда в УПИ XIV – 481, 482, кв.25 по плана на ****, гр.Пловдив, с административен адрес ****.

         Жалбоподателят моли да се отмени отказа като неправилен и незаконосъобразен. Излага съображения, че съгласно Решение на ВАС по адм. дело № 13741/2015, потвърждаващо Решение на Административен съд Пловдив по адм.дело № 2050/2014г. (с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за премахване на процесния строеж като незаконен), жилищна сграда в УПИ XIV – 481, 482, кв.25 по плана на ****, гр.Пловдив, с административен адрес **** е търпим строеж съгласно § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е построен след 1998 и до 31.03.2001г. Твърди да са налице всички предпоставки за признаване статут на търпимост на строежа. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.          Ответникът Главния архитект на район „****” при  Община Пловдив, представляван от юриск. С., оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Твърди, че не се установяват предпоставките за признаване статут на търпимост на строежа. Излага доводи за това, че постановеното съдебно решение в предхождащото производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Мотивира се още и с това, че заявеното удостоверение не е направено с цел последваща прехвърлителна сделка, а с оглед преодоляване на забрана за ползване и достъп до сградата, постановена от органите на РДНСК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ от лице с активна процесуална легитимация  и срещу акт от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215 ал.1 вр. чл. 214,т.2 от ЗУТ,  поради което съдът намира същата за  допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Началото на спорното административно производство е сложено със заявление за издаване на удостоверение за търпимост вх.№94012-18381/22.11.2016г. подадено от жалбоподателя И.И.З. и от лицата Х. А. С. и Е. И. Г.. В същото е изложено от заявителите, че е приключило производство по оспорване на заповед на кмета на район ****, с която е наредено премахването на незаконен строеж -„жилищна сграда“ построена в УПИ XIV – 481, 482, кв.25 по плана на ****, гр.Пловдив, с административен адрес ****, като с влязло в сила съдебно решение същата заповед е отменена и е прието от съда,че строежът е търпим съгласно § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Посочено е още,че с друга заповед на началника на РДНСК-ЮЦР било забранено ползването и достъпа до същия строеж.  

Тук, с оглед възражението на ответната страна, че предвид липсата на доказателства за предстояща разпоредителна сделка, главният архитект изобщо не е дължал произнасяне по искането за издаване на удостоверение, съдът намира, че мотивите на заявителя за поисканата административна услуга, каквато всъщност представлява издаването на удостоверение за търпимост по смисъла на §1 от ДР на Закона за администрацията, не са обвързващи и нямат никакво значение за администрацията. Удостоверението за търпимост е предпоставка за сключване на прехвърлителна сделка с неузаконен строеж, но самото издаване на такова удостоверение не е предпоставено от намерението за сключване на сделка. Зависимостта на едното от другото е в обратна посока, а не както се възразява от ответника. Друг е въпросът, че удостоверението по § 16, ал.1,респ. § 127,ал.1 от ЗУТ има удостоверителна сила само в нотариалното производство по сделки за прехвърляне на строежи и извън това производство то не обвързва административните органи по устройство на територията, нито съда и не поражда, нито удостоверява права или задължения. Очевидно от заявлението е, че проблем за лицата, инициирали започването на спорното административно производство, всъщност е обстоятелството, че строежът не е въведен в експлоатация и, че по отношение на него е издадена Заповед № ДК-19-Пд-14/ 12.07.2011г. на началника на РДНСК- ЮЦР за забрана ползването и достъпа до строежа, но това обстоятелство не е пречка за издаване на удостоверение за търпимост, в случай че са налице условията за това, нищо, че вероятната цел, за която то се иска не може да бъде постигната с издаването му.

Това, което подлежи на преценка при постъпването на искане за издаване на удостоверение за търпимост са изрично и изчерпателно посочените в разпоредбите на закона - § 16, § 127 от ПЗР на ЗУТ предпоставки, а именно моментът на изграждане на строежа, липсата на строителни книжа и допустимостта на същия спрямо действащите към момента на изграждане, респ. към момента на постъпване на искането разпоредби, както и, разбира се, проверка на това дали заявителят все пак е извършител, респ. собственик на въпросния строеж.

Впрочем за последното по делото няма спор, че жалбоподателят И.И.З. e собственик на апартамент, находящ се в жилищна сграда в УПИ XIV – 481, 482, кв.25 по плана на ****, гр.Пловдив, с административен адрес **** . Самата общинска администрация е посочила изрично в издаваните от нея актове по предходни производства относно спорния строеж кръга на заинтересованите лица-собственици на обекти в строежа, между които е и жалбоподателят. Така например същия фигурира в заповед № РД-14-260 от 22.04.2014г. за премахване на незаконен строеж, в заповедта,с която е забранено ползването и достъпа до строежа с № ДК-19-Пд-14 от 12.07.2011г. на началника на сектор Пловдив при РДНСК ЮЦР и в справките от кадастралния регистър по приложеното адм.д.№ 2050/2014г. на Административен съд – Пловдив.

По отношение на останалите предпоставки за установяване факта на търпимост, в оспорения отказ главния архитект на район „****” при  Община Пловдив, е изложил  подробно наличието на отклонения в сградата от одобрените проекти и след преценка на предвижданията на одобрения ПУП , както и ОУП за УПИ XIV-481, 482, кв.25 по плана на „****“  - Пловдив, съгласно ЗРП, одобрен със Заповед ОА 1382/16.07.1993г. и КЗСП, одобрен със заповед ОА-89/12.01.1995г. за УПИ XIV – 481, 482, кв.25 по плана на „****“  - Пловдив и тези по  ОУП, приет с Решение 375, взето по протокол 16/05.09.2007г. на Общински съвет Пловдив, е стигнал до извода, че е налице завишаване в етажността на сградата и отклонения, които са недопустими нито по ЗТСУ, нито по ЗУТ.

Прави впечатление, че никъде не се посочва кой е моментът, към който ответния орган е приел, че строежът е бил изграден. За установяване на последното по делото бяха събрани гласни доказателствени средства. Видно от показанията на свидетелите Костадин Георгиев Стоянов и Стоянка И. Танева сградата е била завършена през есента на 2000г. Сам свидетелят Стоянов е извършвал строителни работи по изграждането на покрива, като промени след това не са били правени по сградата. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства, включително и на тези по приложеното адм.д.№ 2050/14г., поради което и съдът ги кредитира. С оглед на това следва да се приеме, че процесната сграда е била изградена към есента на 2000г. и мислима в контекста на спора за наличие на търпимост е хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗУТ.

Според § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Въпросът е бил ли е към момента на изграждането си допустим спорния строеж и допустим ли е по действащите разпоредби.

За изясняване на това обстоятелство по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на вещото лице арх. Р.Н. по която съдът кредитира като компетентно изготвено. Действително, ответната страна прави възражение за това, че при изготвяне на експертизата са ползвани само писмени доказателствени средства и е направен оглед на место, но без осигурен достъп до сградата отвътре, предвид забранения достъп до нея, но това съдът намира за несъществено, тъй като няма спор и се установи по несъмнен начин, че от завършването й до момента сградата не е претърпяла някакви изменения и е такава, каквато е била и към момента на съставяне на констативния протокол през 2002г. Или, най- малкото несъмнено е,че промени няма как да са настъпили след издаването на заповедта,забраняваща ползването и достъпа до строежа през 2011г., а именно състоянието на сградата към същия този момент е било предмет на преценка в производството по приложеното адм.д.№2050/14г., събраните по което доказателства са били използвани при изготвяне на настоящото експертно заключение.

Така, видно от заключението на вещото лице е, че са налице съществени отклонения от одобрените проекти и разрешение за строеж. Констатирано е, че по действащия ОУП на гр.Пловдив  от 2007г. процесният строеж попада в жилищна територия с високо етажно застрояване. Достигащата на определени места кота корниз 16.20 м. според експерта попада във високо застрояване, допустимо по ОУП и без да нарушава предвижданията по ПУП. Общия извод на експерта е, че строежът е допустим по действащите разпоредби.

Следователно, при така събраните доказателства би трябвало да се приеме, че отказът да се издаде удостоверение за търпимост е неправилен.

Тук е мястото да се отбележи наличието на предходно спорно производство с предмет Заповед № РД-14-260 от 02.04.2014г. на кмета на Район „****“ при община Пловдив, с която е било наредено  премахването на незаконен строеж: “Жилищна сграда“  - извършен в отклонение от одобрените проекти, състоящо се в: удължена стоманобетонова плоча на кота H=+14,20 м – от юг с около 1,00 м., а от север с около 1,80м.; удължена плоча на кота H=+16,80 м, с около 2,70м – от север , а от юг с около 1,90 м.; ограждащите и преградни зидове и покривна конструкция на сградата, изградени в отклонение от одобрения проект за строежа, находящ се в УПИ ХIV – 481, 482, кв.25 – нов, по плана на кв. ****, с административен адрес ****.

Действително, по него жалбоподателят е бил друг и ответният административен орган е бил друг. Макар и неправилно конституиран като заинтересовано лице, защото е разполагал с право на жалба, жалбоподателят З. е участвал в разглежданото производство. Издател на оспорваната там заповед и ответник по делото е бил кмета на район „****“, а не Главния архитект, но те все са представители на местната администрация. Така всъщност, производството се е развило между същите спорещи – собствениците на обекти в незаконния строеж и органите по устройство на територията, чрез които изпълнителната държавна власт, чрез своето проявление на местно ниво, осъществява своите правомощия.

Ето защо съдът намира, че това производство е протекло между същите страни и резултатът по него е обвързващ за тях. А този резултат касае и проблема с фактическата търпимост на спорния строеж. Защото оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е била отменена не поради друго, а именно поради приетото от съда наличие на предпоставките за признаване на строежа като търпим. Изрично, в мотивите на решението, постановено от ВАС е прието, че не е налице отклонение, което нарушава предвижданията на подробния устройствен план, което обоснова и търпимост на строежа по смисъла на пар. 127, ал.1 ПЗРЗУТ, тъй като е построен след 1998 г. и до 31.03.2001 г. Да, мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, но след като се касае за производство протекло между същите страни, то не може да се пренебрегне тяхната доказателствена сила в рамките на настоящото произвоство. Нещо повече, след като спорният там административен акт е бил отменен и поради установена търпимост на строежа по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗУТ, то мислимо е и съдът приема това, че обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и върху въпроса с търпимостта.

Не без значение тук е и обстоятелството, че в производство по допускане на проект за изменение на ПУП-ПЗ и РУП на част от кв.25 по плана на кв.“****“ за узаконяване на спорната сграда е бил издаден протокол № 4 от 31.01.2007г. на ЕСУТ при Община Пловдив за изработван ена проект за изменение на ПУП-ПЗ. Било е издадено решение от 19.02.2007г. за изработване на проект за изменение, но изменение е отказано само поради липсата на подадено заявление от всички заинтересовани лица, не и поради недопустимост на исканото изменение и несъответствието му с ОУП. Последното, видно от експертното заключение по допуснатата СТЕ.

Изложеното налага извод, че предпоставките за издаване на удостоверение за търпимост са били налице и неправилно е било отказано издаването на такова.

Ето защо оспореният отказ ще следва да се отмени и на основание чл. 173, ал.3 от АПК ответният административен орган да се задължи да издаде заявеното удостоверение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143,ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, а именно 700 лв. адвокатски хонорар (видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие – лист 19) , 250 лв. депозит за вещо лице и 10 лв. държавна такса - общо в размер на 960 лева.

 

Водим от горното, Съдът

 

                                                                                   

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ  Мотивиран отказ изх.№ 94012-18381 от 28.11.2016г. на Главния Архитект на район „****” при  Община Пловдив, с което на И.И.З. *** му е отказано издаването на Удостоверение за търпимост на жилищна сграда в УПИ XIV – 481, 482, кв.25 по плана на ****, гр.Пловдив, с административен адрес ****.

ЗАДЪЛЖАВА Главния Архитект на район „****” при  Община Пловдив в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение да издаде искания документ.

 

ОСЪЖДА  Община Пловдив, район **** да заплати на И.И.З. *** сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева разноски по производството.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: