РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

      РЕШЕНИЕ

 

 

            № 868

   

             гр. Пловдив,  22.05. 2017 год.

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МИХАЙЛОВА административно дело № 2995 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и чл.4, ал.5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика /Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г./.

2. Образувано е по жалба на И.К.М. с посочен в жалбата адрес *** против Заповед № ЗСП-РВ-Х/1016/02.11.2016г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ – гр.Хисаря, потвърдена с Решение № 16 - РД – 04 - 1314 от 09.12.2016г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД“СП“/ – гр.Пловдив,  с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016г./2017г. – от 01 ноември до 31 март, на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика.

3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда и отпускане на социална помощ в искания смисъл. Твърденията са, че в случая са налице законоустановените предпоставки за отпускане на претендираната целева помощ, която незаконосъобразно му е отказана с процесния административен акт.

4. Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция “Социално подпомагане“  - гр.Хисаря, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от административния орган при  постановяване на оспорения административен акт.

 

ІІ. По допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен  срок, и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

6. Пред Директора на Дирекция ”Социално подпомагане“ – гр.Хисаря  е образувано административно производство, повод за което е било подаденото заявление – декларация от И.К.М. с вх.№ ЗСП/Д-РВ-Х/1016 от 13.10.2016г., с което е претендирал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016г./2017г. – от 01 ноември до 31 март на основание чл.2, ал.1 от  Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика. С въпросната молба – декларация, М. е декларирал, че е разведен, живее на адрес в село Ръжево Конаре, обл. Пловдивска, ул.“57 - ма„ № 6, пенсионер е, и е лице с трайно увреждане с 90 и над 90% степен на намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК с чужда помощ. Не декларира лица, с които да съжителства. Във връзка с подаденото заявление – декларация и на основание чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика е изготвен Социален доклад по чл.27 от ППЗСП от 02.11.2016г. от И. С.Т. - социален работник, в който, след извършена анкета, и въз основа на проверка в т.ч и на данни, получени РУ “СО“, ТД на НАП, Служба по вписванията, са обективирани следните констатации: М. е на 75 навършени години, разведен, живее в собствено жилище при нормални жилищни и битови условия. Притежава ЕР на ТЕЛК с 90 и над 90% степен на намалена работоспособност, без  чужда помощ, а не както е посочено в заявлението – декларация с чужда помощ. Доходите на М. се формират от получена от него пенсия през предходните шест месеца преди подаване на заявлението - декларация за отпускане на целевата помощ и са в размер на 1395,60 лв., както и от продажба на недвижим имот в размер на 1257,00лв. В тази насока е констатирано, че през м.09.2016г. – на 15.09.2016г. М. е извършил продажба на недвижим имот с.Горна Махала, съгласно Нотариален акт от 15.09.2016г. за покупко - продажба  на недвижим имот № 156, том 1, рег.№ 4502, дело № 154 от 02.09.2016г. за сумата от 1257,00 лв. Въпросният недвижим имот е закупен от М. от М. С. С. за сумата от 1000 лв., съгласно Нотариален акт от 15.09.2016г. № 155, том 1, рег.№ 4501, дело № 153 от 15.09.2015г. в деня, когато същият имот е продаден от М. на М. С. С. за сумата от 12570, 00 лв., съгласно Нотариален акт от 15.09.2016г. за покупко - продажба  на недвижим имот № 156, том 1,рег.№ 4502, дело № 154 от 02.09.2016г. Прието е, че стойността на сделката по покупко - продажба е под нормативно установения размер в чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, а именно 3900лв. и не съставлява пречка за социално подпомагане, но получената сума от продажба на недвижимия имот съставлява доход на лицето, който е получен в шест месечен период преди подаване на заявлението - декларация за отпускане на целевата помощ.

С оглед на извършената социална анкета, е формирана преценка за нуждите на М. от социално подпомагане, и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата социална помощ, с мотива, че доходът на М. за предходните шест месеца преди подаване на заявлението - декларация/м.04 – м.09.2016г./е в размер на 2560,60 лв./1395,60лв.+1257,00лв./, при което положение средномесечният доход е в размер на 388, 15 лв. Прието е, че на основание чл.2,ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика диференцираният минимален доход за отопление конкретно за М. е 311,08 %*65,00 лв. = 202,20 лв., като му е даден по - благоприятен коефициент, като за лице над 75г., живеещо само, съгласно т.14, а не като лице с увреждане с определени над 90% ТНР. На основание разпоредбета на чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика размера на пенсията на М. е намалена с коефициент 1,302, като след намаляването с посочения коефициент, същата е приета в размер на 1071,91 лв. за  предходните шест месеца преди подаване на заявлението – декларация /размер на пенсията без корекцията е 1395,60 лв. за предходните шест месеца/. Така е прието, че след корекцията на размера на пенсията средномесечния доход на М. за предходните шест месеца преди подаване на заявлението – декларация 388,15 лв. и надвишава диференцирания минимален доход за отопление - 202,20 лв.

7. При тази фактическа обстановка, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-РВ-Х/02.11.2016г. на Директора на Д "СП" – Хисаря, с която на И.К.М. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016г./2017г. – от 01 ноември до 31 март, на основание чл.2, ал.1 от  Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика с мотива, че М. няма право на целева помощ, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., тъй като средномесечният му доход от пенсия /намален с коефициент 1, 302, съгласно изискванията на чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г./ за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението - декларация,  е в размер на 388,15 лв. и надвишава диференцирания минимален доход за отопление от 202,20 лв.  

8. Така издадената Заповед №  ЗСП/Д-РВ-Х/02.11.2016г. на Директора на Д "СП" – Хисаря, е обжалвана от М. на основание и в срока по чл.81, ал.1 от АПК   пред по - горестоящия в йерархията административен орган – Директор на РД “СП“ – гр.Пловдив, който с Решение №16 – РД 04-1314/09.12.2016г.. я е потвърдил изцяло по изложените в нея съображения. Във връзка с административния контрол по чл.81 и сл. от АПК, към административната преписка е приложено и становище от административния орган, издал оспорения акт – Директорът на Д „СП“ – Хисаря по смисъла на чл.91 от АПК, с изх.№ 30-58685#2/25.11.2016г., който е приел, съгласно правомощието си по чл.91, ал.1 от АПК, че не са налице основанията за преразглеждане на акта. Във въпросното становище е посочено още, че М. получава меceчна добавка за социална интеграция по чл. 25(1) транспортни услуги и чл.29 диетично хранене, отпусната със заповед на Директора на Д „СП“ – Хисаря със срок до 31.12.2020г., както и му е отпусната добавка за социална интеграция по чл.28 от ППЗИХУ в размер на 195 лв.

9. В хода на съдебното производство, към доказателствения материал по делото са приобщени представени от жалбоподателя писмени доказателства относно здравословното му състояние, в т.ч. и касаещи направени разходи във връзка със закупуване на лекарствени средства, относно семейното му положение, доходите и имущественото му състояние, подробно индивидуализирани в жалбата.

 

IV. За правото :

10. В случая оспореният административен акт, е постановен от компетентен орган – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хисаря, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.13, ал.2 и 3 от ЗСП и чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика, като е издаден в изискуемата от закона форма, съгласно чл.59 от АПК. Процесната заповед, е издадена в хода на проведено административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 13, ал.3 от ЗСП, респ.  чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. административен акт – отказ за отпускане на целева помощ на Директора на Д ”СП” - гр.Хисаря. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на Д „СП“ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията в тази насока.

  11. По делото не съществува спор относно фактите, като спорът е от правен характер, и се свежда до законосъобразността на постановения отказ за отпускане на целева помощ за отопление, с оглед липсата респективно наличието на законоустановените предпоставки, съгласно чл.2, ал.1 от  Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика.

12. В случая, с оглед правилното разрешаване на текущия административноправен спор, следва на първо място да се съобразят разпоредбите на следните нормативни текстове :

Разпоредбата  на  чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., в сила от 29.07.2008 г.; изм., бр. 55 от 2016 г., в сила от 19.07.2016 г.), която предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Разпоредбата на чл.2, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. пък, съответно предвижда, че диференцираният минимален доход за отопление се определя в зависимост от различната категория лица, като съгласно т.14 за лице на възраст над 75 години, живеещо само е 311,08 на сто от ГМД. Диференцирания минимален доход за отопление е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице, съобразно възрастта, семейното положение, здравословното състояние, определена по критериите на посочения нормативен текст. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер, като съгласно алинея 6 (Нова - ДВ, бр. 72 от 2009 г., в сила от 08.09.2009 г.) доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. в редакцията, действала през процесния период (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2013 г.; изм., бр. 53 от 2014 г., в сила от 27.06.2014 г.; изм., бр. 63 от 2014 г., в сила от 01.08.2014 г.; изм., бр. 48 от 2015 г., в сила от 27.06.2015 г.; изм., бр. 55 от 2016 г., в сила от 19.07.2016 г.) е предвидено, че при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определен след 1.VII.2008 г., се намалява с коефициент 1,302, като съгласно ал.3 е предвидено, че основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление /ДМДО/ е гарантираният минимален доход /ГМД/, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Съответно в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ППЗСП са предвидени допълнителни условия, на които трябва да отговарят лицата, за да им бъде отпусната социална помощ, съгласно чл.8 и чл.9 от Правилника. Така, съгласно чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия : т.6 (доп. - ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила от 01.05.2003 г.; изм. изцяло, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години; т.6а (нова - ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила от 01.05.2003 г.; изм. изцяло, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.12 от ППЗСП (Нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.; изм. изцяло, бр. 63 от 2011 г.; предишна ал. 11, доп., бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) Разпоредбата на ал. 1, т. 6 и т. 6а не се прилага в случаите, когато:  1. в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания;  2. общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.

За правилното разрешаване на административноправния спор, следва в случая да се съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗСП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.; доп., бр. 9 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)  (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г.; доп., бр. 9 от 2011 г.), съгласно която българските граждани, чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут и чужденците, ползващи се от временна закрила са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности. Съгласно алинея 2 (Изм. изцяло - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) социалното подпомагане се осъществява чрез:  1. предоставяне на помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество;  2. предоставяне на социални услуги. Съгласно алинея 3 (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм. изцяло, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.), право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. За правилното разрешаване на административноправния спор, следва в случая да се съобрази също и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСП, която предвижда, че социални помощи ce отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние З. семейното пoложение: 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

13. Как изложеното до тук се съотнася към конкретиката на настоящия случай ?

Не е спорно между страните по делото, и то се установява от  доказателствата, приложени към административната преписка, че И.К.М., към момента на подаване на заявлението – декларация за отпускане на целева помощ за отопление е пенсионер, разведен е,  на 75 навършени години е, и е лице с определени над 90 % степен на намалена работоспособност без потребност от чужда помощ, съгласно ЕР на ТЕЛК.  По делото е безспорно установено също така и обстоятелството, че общият доход на жалбоподателя за предходните шест месеца преди подаване на заявлението - декларация е в размер на 2652,60 лв., като е формиран от доход пенсия в размер на 1395,60 лв./коригирана с коефициент 1, 302 – 1071,90 лв., съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № РД – 07- 5 от 16.05.2008г.  -   видно от приложеното разпореждане №  ********** от 08.02.2011г. на ТП на НОИ - Пловдив, пенсията на М., е отпусната след 01.07.2008г./ и от доход от продажба на недвижим имот, съгласно Нотариален акт от 15.09.2016г. за покупко - продажба  на недвижим имот № 156, том 1, рег.№ 4502, дело № 154 от 02.09.2016г. в размер на 1257,00лв. При това положение, и съгласно чл. 2, ал. 4, т. 14 от Наредба № РД-07- 5/16.05.2008 г. на МТСП за уcловията и реда за отупскане на целева помощ за отопление, диференцираният минимален доход за отoпление на жалбоподателя се определя така : ДМДО= 311,08 %*65,00 лв. = 202,20 лв., като за лице над 75г., живеещо само, съгласно т.14, а не като лице с увреждане с определени над 90% ТНР. Следователно, средномесечният доход на М. за предходните шест месеца, преди месеца на подаване на заявлението – декларация, който е в размер на 388,15 лв. надвишава диференцирания минимален доход за отопление. 

Каза се, че съгласно на  чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата -декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Следователно в случая, жалбоподателят не отговаря на  посоченото нормативно  условие, на което трябва да отговарят лицата, за да им бъде отпусната исканата социална помощ, точно както са приели и органите на Д „СП“ - Хисаря.

По спорния въпрос дали сумата от продажба на недвижимия имот, съгласно   Нотариален акт от 15.09.2016г. за покупко - продажба  на недвижим имот № 156, том 1, рег.№4502, дело № 154 от 02.09.2016г. следва да се включи в дохода за шест месечния период преди подаване на заявлението-декларация, в случая несъмнено следва да се отговори положително. Действително, към момента на изповядване на сделката от М., съгласно посочения нотариален акт, извършената сделка попада в приложното поле на чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, като стойността на същата не надвишава 60 - кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период/определен с ПМС на 65,00 лв. месечно/, а именно сумата от 3900 лв., но продажната цена, получена от сделката без всякакво съмнение съставлява  доход за лицето за м.09.2016г. по смисъла на §1 т.9 б.“в“ от ДР ППЗСП от продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество, който като такъв участва при формиране на дохода за шест месечния период преди подаването на заявлението - декларация за отпускане на целева помощ за отопление, и който, заедно с дохода от пенсия, формира средномесечен доход, който надвишава диференцирания минимален доход за отопление. Казано с други думи, близо месец преди подаване на заявлението - декларация за отпускане на целева помощ за отопление М. е получил от извършена от него възмездна сделка – покупко - продажба на недвижим имот сумата от 1257,00 лв., която съставлява доход по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1 т.9 б.“в“ от ДР ППЗСП, и който наред, с дохода от пенсия в размер на 1395,60 лв./коригирана с коефициент 1, 302 – 1071,90 лв/, формира средномесечен доход, който надвишава диференцирания минимален доход за отопление. Очевидно е в случая, че с посочената сума, получена от покупко - продажба на собствения му недвижим имот,  М. би могъл да задоволи жизнената си потребност от отопление през отоплителен сезон 2016г./2017г., като се има предвид и факта, че за въпросния отоплителен сезон целевата помощ за отопление, отпускана от Държавата е в размер на 362,30 лв. Няма никакво съмнение, че съобразявайки получената сума от извършената покупко - продажба на недвижимия имот, с оглед и на духа на социалното законодателство, изразяващ се в оказване на подкрепа на най - уязвимите социални слоеве, които не могат чрез труда си или с притежаваното от тях имущество да задоволят  основните си жизнени потребности и при прилагане на действащите нормативни разпоредби, при спазване на доходния критерий за отпускане на целева помощ, административния орган е постановил правилен  акт, с който правилно е отказал на М. отпускане на претендираната целева помощ за отоплителен сезон 2016г./2017г.

14. По делото нито се заявиха, нито се установиха данни, които да променят в някаква степен така възприетите изводи от съда.

Наведените в жалбата доводи в случая са ирелевантни и не променят в никаква степен възприетите изводи от съда относно липсата на нормативноустановените условия за отпускане на претендираната целева помощ за отопление. Все в обсъждания смисъл, следва да се посочи и, че приложените с жалбата и представени по делото писмени доказателства от страна на жалбоподателя, които са относими към семейния му статус и здравословното му състояние /като е безспорно, че жалбоподателят е лице над 90 % намалена работоспособност/ също не променят в никаква степен възприетите изводи от съда за липса на условията за отпускане на претендираната целева помощ.

15. Изложеното по - горе обосновава извода на този съд, че за жалбоподателя  не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07  5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика, и като е постановил резултат в тази насока Директорът на Д „СП“ - гр.Хисаря е издал оспорената заповед в  съответствие със закона, и е постановил законосъобразен акт, който следва да остане в сила, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

 

V. За разноските:

16. С оглед изхода на спора, и съгласно чл.143, ал.3 и 4 от АПК, на ответника се дължи възнаграждение по осъществената юрисконсултска защита. Същото  следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в раз­мер на 100 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното Съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.М. с посочен в жалбата адрес *** против Заповед № ЗСП-РВ-Х/1016/02.11.2016г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ /Д“СП“/ – гр.Хисаря, потвърдена с Решение № 16- РД – 04 - 1314 от 09.12.2016г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД“СП“/ – гр.Пловдив,  с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016г./2017г. – от 01 ноември до 31 март, на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД – 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика.

 

ОСЪЖДА И.К.М., ЕГН ********** с посочен в жалбата адрес *** да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Хисаря, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляващи разноски по осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на Глава Дванадесета от АПК пред Върховния административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: