РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2117

 

 

гр. Пловдив, 29 ноември  2017 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2054 по описа за 2017 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК , във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

         Образувано е по  жалба на „****“ООД, ЕИК ****, ****, представлявано от Б.Н.Г., против Заповед за налагане на ПАМ № ЗО-0203047 от 14.07.2017 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС мярката „запечатване на търговски обект“ – ресторант „****“, находящ се в ****, както и право да се осъществява дейност в обекта за срок от 3 дни.

         Твърди се незаконосъобразност на заповедта като се сочи, че за извършената контролна покупка има издаден фискален бон, безспорно продажбата е отчетена чрез фискално устройство и същата не е укрита.

Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез надлежен процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излагат се и подробни доводи в представена писмена защита.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, чрез  надлежен процесуален представител, заема тезата за неоснователност на жалбата

И двете страни претендират разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена от  адресата на постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от наложената му забрана  и при спазване на законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 18.07.2017 г., жалбата е подадена направо в деловодството на съда на същата дата.

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ЗО-0203047/14.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ-запечатване на търговски обект-ресторант „****“ЕООД с ЕИК **** и забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „****“, находящ се в ****, стопанисван от „****“ЕООД, при която е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на същата, изразяващо се в това, че не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от монтираното и въведено в експлоатация в обект – ресторант „****“, фискално устройство да съдържат задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Не е спорно между страните, че за осъществена консумация от проверяващите органи е издадена фискален бон на обща стойност 39.07 лева. Този фискален бон съдържа така посочената обща стойност без в него да са отразени като количество и стойност по видове закупените стоки/ услуги. Не е спорно и че за извършената консумация има издадена и приложена сметка № 655832, в която са посочени консумираните артикули и че има съвпадане на стойността, посочена в касовата бележка за консумацията и в сметката за консумираните продукти.

Тъй или иначе обаче крайният извод е, че издаденият фискален бон,  макар като стойност изцяло да съответства на поръчаното и заплатеното като консумация от проверяващите органи,  не съдържа изискващите се в  чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ реквизити. Ирелевантно е обстоятелството, че конкретните артикули като наименование и стойност са посочени в сметка 655832 след като същите не се съдържат в самата фискална бележка каквото е изискването на закона  /чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/.  Последното следва да се приеме, че е взето предвид при определяне срока на наложената ПАМ, който е към абсолютния минимум и е опреден на три дни.

В тази връзка съдът намира за неоснователни направените по жалбата оплаквания, че не са настъпили вреди за бюджета под формата на укрити приходи – конкретното нарушение е формално,  на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вредни последици. В крайна сметка извършването на същото не се и оспорва от жалбоподателя.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – Директорът на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, съгласно заповед №ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП /л.50 по приложеното адм.дело № 2053/2017 г. на Административен съд Пловдив/, в рамките на предоставените му правомощия  в условията на обвързана компетентност.

Съгласно АПК, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява извършването на процесното нарушение, а именно издаване на фискален бон, който не съдържа задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – количество и стойност по видове на закупените стоки или услуги.

При това положение на административния орган не му остава друга възможност освен да приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че „принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба”. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган. Срокът е опреден към абсолютния минимум на три дни, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му .

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна.

При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора за ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, съобразно чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, вр.чл.143 ал.3 от АПК в размер от 500.00лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата  на „****“ООД, ЕИК ****, ****, представлявано от Б.Н.Г., против Заповед за налагане на ПАМ № ЗО-0203047 от 14.07.2017 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив.

         ОСЪЖДА „****“ООД, ЕИК ****, ****, представлявано от Б.Н.Г.,

да заплати разноски по делото на ТД на НАП – Пловдив за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му  пред Върховния административен съд .

 

 

                     Административен съдия: