Р Е Ш Е Н И Е

 

№…..

 

гр. Пловдив, 16 януари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

 

         при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2055 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.          

        Образувано е по повод жалба от “***” ООД, ЕИК **, представлявано от Б.Г.- управител против Заповед № ЗО-0202995/14.07.2017 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка “Запечатване” по отношение на търговски обект- ресторант „**“, находящ се в  **, стопанисван от дружеството-жалбоподател, за срок от три дни.     

         Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията са, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби. Искането е административният акт да бъде отменен изцяло. Допълнителни съображения излага в писмена защита, приложена по делото. Претендират се разноски.  

         Ответникът - Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив чрез процесуален представител по пълномощие моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Допълнителни доводи в подкрепа на твърденията си излага в писмена защита. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

          Пловдивски административен съд, осемнадесети състав след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК,  намира следното:

         Жалбата е подадена от лице с правен интерес в преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за нейната допустимост. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: 

         Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 13.07.2017г. в 19,50ч. на обект- ресторант „**“, находящ се в  **, стопанисван от жалбоподателя. При нея се установило, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство  **с ИН на ФУ **и  ФУ № **, да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Длъжностните лица по време на проверката са извършили консумация на храни и напитки от асортимента на заведението и заплатили в брой сметката. За последното била издадена касова бележка № 0037146/13.07.2017г. от регистрираното в обекта ФУ, която не съдържала задължителните реквизити по чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. За проверката и събраните при нея доказателства проверяващите съставили Протокол за извършена проверка № 0202995/13.07.2017г.

       Така установеното административният орган е квалифицирал като нарушение на чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от същия закон на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка – запечатване по отношение на търговски обект- ресторант „**“, находящ се в  ** за срок от три дни. 

       В проведеното на 18.12.2017г. съдебно заседание беше прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице заявява, че сумата от изданения фискален бон № 0037146/13.07.2017г. на стойност 29,47лв. е отчетена в оборота на заведението за същия ден, а именно 13.07.2017г. и за месец юли 2017г. и така фискът не е било ощетен.    

       При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:     

Предмет на обжалване е Заповед № ЗО-0202995/14.07.2017 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка “Запечатване” по отношение на търговски обект- ресторант „**“, находящ се в  **, стопанисван от „***“ ООД, за срок от три дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.  

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена във връзка с образувана срещу дружеството административно-наказателна преписка по Акт за установяване на административно нарушение № F318173/24.07.2017година на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Както се посочва в мотивите на обжалваната заповед, въз основа на административно-наказателната преписка са приети за установени посочените факти, доказани от съставения при проверката протокол за извършена проверка и АУАН. При така установените факти, административният орган приема от правна страна, че предвид разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС освен административната санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде кумулативно наложена и принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на срока на принудителната административна мярка, органът посочва, че с оглед защита на обществените интереси и в изпълнение на целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред, посочен в материалните данъчни закони, мярката следва да се наложи за срок от три дни. Според мотивите, определянето на срока за запечатване на обекта е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

След задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема следното:   

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията за законосъобразност по кодекса - да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените норми при издаване на акта. Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Фактическото основание е установеното обстоятелство, че на 13.07.2017г. в обект- ресторант „**“, находящ се в  **, стопанисван от жалбоподателя се установило, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство  **с ИН на ФУ **и  ФУ № **, да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Доколкото правилната квалификация на нарушението и произтичащите от това изводи относно законосъобразността на наложените административни наказания е от компетентността на районния съд, настоящият състав посочва единствено, че съобразно твърденията на жалбоподателя и заявеното от вещото лице в ССчЕ сумата от 29,47лв. е отчетена в оборота за 13.07.2017г. Оспорената заповед, обаче, е издадена в противоречие с материалния закон и е несъответна на целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв - основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Действително деянието, представляващо нарушение на чл.26, ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, каквото е констатирано при проверката от контролните органи, е административно нарушение, но не за всяко административно нарушение законодателят е предвидил в нормата на чл.186 от ЗДДС възможност за налагане на принудителна административна мярка. Установената липса на посочените в обжалваната заповед реквизити на касовия бон, издаден от търговеца, без всякакво съмнение засяга правата на потребителя при извършване на продажбата и за това търговецът следва да се санкционира по реда на специалния закон, но същото в никаква степен не влияе на отчитането на оборота от продадените стоки, защото фискалното устройство е надлежно фискализирано и може да издава фискални бонове, а фактът, че то е регистрирано в НАП, обосновава извода, че там е известен конкретният оборот, реализиран от съответния търговец и съответният негов обект, за който се отнася. Каза се, че с оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от три дни, при предвиден в закона максимален срок до тридесет дни. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от три дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Разбира се, не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва с оглед характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В казуса налагането на принудителна административна мярка за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите, изразяваща се в запечатване на търговския обект, дори да е установено нарушение от вида на визираните в посочената разпоредба, не съответства на нито една от целите на ПАМ, които са посочени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. В конкретния случай запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случаят при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на издадена фискална касова бележка за конкретна продажба, липса на въведено в експлоатация фискално устройство, липса на дистанционна връзка с НАП за подаване на данни или други подобни. В случая принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС не би могла да предотврати или поправи и вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред, тъй като продажбите, каза се, се отчитат. Дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Посоченото, каза се, произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок, при отчитане и на обстоятелството, че се касае за търговска дейност с бързо развалящи се стоки. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. Тоест целта, която преследва законът с налагането на конкретната принудителна административна мярка, а именно преустановяване възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, вече е изпълнена. Предвид гореизложеното, съдът счита, че наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 26, ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите, обективирана в обжалваната заповед преследва цели, несъответстващи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Очевидно е, че в случая не е обоснована необходимостта и основателността, да се предприеме процесната принудителна административна мярка, а съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в тежест на органа по чл.186, ал.3 от ЗДДС е да установи основанията за предприемане на съответната административна мярка.  

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че жалбата против заповед за налагане на принудитена административна мярка № ЗО-0202995/14.07.2017 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка “Запечатване” по отношение на търговски обект- ресторант „**“, находящ се в  **, стопанисван от дружеството-жалбоподател, за срок от три дни е основателна и следва да бъде уважена.   

При посочения изход на спора, жалбоподетелят има право на присъждане на сторените разноски по производството, които се установиха в размер на 920 лева. 

Ето защо съдът на основание чл. 172 от АПК, 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

         ОТМЕНЯ  Заповед № ЗО-0202995/14.07.2017 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка “Запечатване” по отношение на търговски обект- ресторант „**“, находящ се в  **, стопанисван от „***“ ООД, за срок от три дни, като незаконосъобразна.  

        ОСЪЖДА   ТД на НАП- Пловдив да заплати на „***“ ООД, ЕИК ** сумата от 920/деветстотин и двадасет/лева разноски по водене на делото.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/