РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1756

20.10.2017 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2060 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на Т.И.П., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "Т.К.-Т.П.", ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** срещу РА № Р-16001616006962-091-001/25.04.17 г., потвърден с Решение № 386/26.06.2017 г. на ИП Директора на ДОДОП – Пловдив, поправено с Решение № 386/14.07.2017 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юркисконсулт Г., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.

Констатациите на ревизиращия екип са мотивирани със следното изложение в РА и РД

„………………По Закона за данък върху добавената стойност

Предмет на обжалване е отказан данъчен кредит в размер на 10 752,47 лв. на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС по фактури с предмет на доставка дизелово гориво, издадени от следните доставчици:

-                „***2013“ ЕООД с ЕИК *** – 2 460,00 лв. през м.01 и м.02.2014 г. по два броя фактури.

При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 22221416024299-141-001/22.03.2016 г., изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснения е изпратено по пощата на адреса за кореспонденция. Писмото се е върнало с отбелязване на обратната разписка „непознат на адреса“. Искането е изпратено по електронен път, но не е изпратено потвърждение за получаването му. Исканите документи и писмени обяснения не са представени.

За фактурите е установено, че са отразени в подадени дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Регистрацията по ЗДДС на „***2013“ ЕООД е прекратена по инициатива на орган по приходите, тъй като са установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Доставчикът е в производство по несъстоятелност.  За 2013 г. и 2014 г. не е подавал годишен финансов отчет в Агенцията по вписванията. В периода, когато са издавани фактурите, в дружеството има назначено по трудов договор едно лице на длъжност обслужващ бензиностанция. „***2013“ ООД има изискуеми данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери.

След анализ на представените от ревизираното лице документи и писмени обяснения във връзка с доставките на гориво по тези фактури е констатирано, че то не притежава достатъчно обем съдове, в които да съхранява полученото гориво. Според обясненията му, дадени при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-16001615076289-073-001/30.10.2015 г., горивото се закупува на едро и се доставя в складови помещения за спестяване на време и разход при зареждане на техниката по време на кампания. Общият обем на съдовете за съхранение е както следва: 2 300 литра за дизел, 80 литра за масло и 80 литра за грес. Според обясненията, дадени във връзка с извършваната ревизия, лицето разполага със съдове за съхранение на горива с обща вместимост 4 500 литра, а само на 27.01.2014 г. са му фактурирани 5 000 литра гориво.

Според изискванията на Наредба за допълнение /ДВ, бр.14 от 20.02.2015 г./ на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата, извършващи зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди, са задължени да подават данни пред НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива. Към датата на издаване на обжалвания акт ревизираното лице не е декларирало пред НАП налични съдове.

От ревизираното лице са представени товарителници към спорните фактури, в които като превозвач е посочено „***2012“ ЕООД с ЕИК ***. С протокол № П-22221416063120-141-001/28.04.2016 г., присъединен по реда на ДОПК към разглежданата преписка, е документирана извършена проверка на това дружество. При проверката са представени фактури за извършени транспортни услуги на „***2013“ ЕООД и „О.о.“ ЕООД; пътни листове; лиценз за превоз на товари и удостоверение на ППС за обществен превоз на товари; свидетелство за регистрация на цистерна и АДР за водач; трудов договор; договори за транспортна услуга; договор за наем на камион. Допълнително при извършена  проверка в информационните масиви на НАП са установени издадените на „***2013“ ЕООД и „О.о.“ ЕООД фактури.

Във връзка с представеното свидетелство за регистрация на специален автомобил МАН 17,2200 цистерна, с регистрационен номер Р***, с който се твърди, че е извършен превозът на горивата, е извършена насрещна проверка на „А.“ ЕООД с ЕИК *** /собственик на автомобила/, документирана с протокол № П-03001817004471-141-001/02.02.2017 г. При проверката са представени  заверени копия на фактура № 529/07.02.2013 г. за продажба на МПС  с регистрационен номер Р***, издадена от „А.“ ЕООД на „М.Г.“ ЕООД с ЕИК *** и банково извлечение за платена сума по нея; предварителен договор за продажба на МПС и приемо-предавателен протокол към него. 

Предварителният договор за продажба на МПС е от 08.02.2013 г. и според него на тази дата в гр. Казанлък „А.“ ЕООД продава на „М.Г.“ ЕООД посочения по-горе специален автомобил, което означава, че за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. не се доказва „А.“ ЕООД да притежава МПС с регистрационен номер Р***.

Според представените документи и писмени обяснения, на 08.02.2013 г. в гр. Пазарджик „М.Г.“ ЕООД отдава под наем този автомобил на „***2012“ ЕООД, но съгласно Справка за превозното средство /Данни от КАТ/, актуална към 28.02.2017 г. „М.Г.“ ЕООД никога не е притежавало транспортни средства, т.е. това дружество не притежава транспортно средство, което да отдаде на „***2012“ ЕООД и с което да бъде извършен превозът на горива. Собствеността върху превозното средство е прехвърлена по предвидения законов ред на 10.10.2014 г., когато „А.“ ЕООД го продава на „П.т.х.“ ЕООД с ЕИК ***.

Освен това, в хода на ревизията е констатирано, че според представените товарителници и някои пътни листове, горивото е разтоварено в гр. Пловдив, а ревизираното лице твърди, че това е станало в обекта му в с. Опълченец, обл. Хасково. Относно извършения превоз на гориво е издадена фактура № 15/27.02.2014 г., която не е отразена в дневника за продажби на „***2012“ ЕООД. Пътният лист към нея е с номер 0-502/28.02.2014 г. и е с посочен маршрут Пазарджик-Пловдив-Сливен, т.е. няма разтоварен пункт с. Опълченец. Фактурата е издадена преди да се документира превозът с пътния лист и товарителницата – 28.02.2014 г. Представени са и товарителница № 0-596/27.01.2014 г. и пътен лист № 0438 от същата дата, но маршрутът е Пазарджик-Пловдив-Стряма, т.е. отново няма разтоварен пункт с. Опълченец. Не са представени документи за извършен превоз до обекта на ревизираното лице на 27.01.2014 г.

Извършена е проверка в обект на доставчика – бензиностанция в гр. Пазарджик, при която е установено, че горивата не преминават през средства за измерване на разход, а продажбите се въвеждат ръчно във фискалното устройство. В дневния финансов отчет липсват данни за 27.01.2014 г., от която дата е представеният от ревизираното лице фискален бон за извършено плащане на гориво. За продажбата по този фискален бон действително има отчетено количество, но няма промяна на данните на електронния брояч на пистолета и не е отчетена промяна в нивото на горивото от нивомерната система.

Предвид изложеното е прието, че събраните в хода на ревизията документи не доказват прехвърляне на собствеността върху горивото и основание за начисляване на данък по спорните фактури.

 

-                „О.о.“ ЕООД – 8 292,47 лв. по 7 броя фактури от м.м.04,05 и м.06.2014 г. с предмет на доставка гориво.

За доставчика е установено, че е дерегистриран по ЗДДС заради установени обстоятелства по чл. 176 от с.з. Дружеството няма вписан управител в Търговския регистър от 11.06.2015 г. При извършена му ревизия по ЗДДС, поради непредставени от негова страна документи и писмени обяснения, не е констатирано получаване и продажба на различни количества гориво. Прието е, че данъчната основа на декларираните от него доставки е нула и данъкът по издадените фактури се явява начислен без основание.

В хода на разглежданата ревизия не са установени данни „О.о.“ ЕООД да разполага с възможности да извърши фактурираните доставки на гориво. Дружеството е с установени данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери.

Според представените от ревизираното лице товарителници, горивото по издадените от този доставчик фактури е разтоварено в гр. Пловдив, а не в обекта му в с. Опълченец.

За превозвача „***2012“ ЕООД е установено в хода на ревизията, че не разполага с посоченото в различните документи превозно средство, с което се твърди, че е извършен превозът на горивото.

Ревизираното лице представя единствено фактури и фискални касови бележки за извършени плащания по тях. По отношение отчитането на горивата са представени дневници за изразходваното гориво за производство на първична селскостопанска продукция по вид и обем на извършените механизирани обработки и обслужване на животните. След преглед на тези дневници и счетоводните документи е констатирано, че  разходът на гориво не се отчита регулярно.

Органите по приходите приемат, че установените в хода на ревизията обстоятелства не доказват извършването на доставки на стоки по процесните фактури и начисляване на данък по тях, поради което отказват данъчен кредит. Общият размер на   отказания данъчен кредит е 10 752.47 лв.

По ЗДДФЛ

          Предмет на обжалване е допълнително установеният данък върху доходите на физически лица и лихви, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат от дейността на лицето в качеството му на едноличен търговец за 2010 г., на основание чл. 78 от ЗКПО и във връзка със СС 18 – Приходи, съответно в размер на 11 933,61 лв., както и на основание чл. 67  от ЗКПО в размер на 4 753,33 лв. Увеличенията на счетоводния финансов резултат са направени въз основа на   следните  констатации:  „….

ЕТ „Т.К.-Т.П.“ е получавал през 2010 г. финансирания от Държавен фонд „Земеделие“, които не са намерили отражение в счетоводството на едноличният търговец, а именно:

            - По сметката на ревизираното лице в Прокредит банк ЕАД  на дата 08.02.2010 г. субсидия в размер на 1 591,41 лв.; По сметката на ревизираното лице в ОББ  на дата 23.05.2010 г.  e  получило финансиране ЦСВДП в размер на 2 550,00 лв.; - По сметката на ревизираното лице в ОББ на дата 25.05.2010 г. e получило субсидия в размер на 947,61 лв.; - По сметката на ревизираното лице в ОББ  на дата 22.10.2010 г. e получило целеви кредит - фураж животновъди 2010 г.  в размер на 14 500,00 лв.

                - Освен това са установени осчетоводени  приходи от продажби към „Р.-Б.“ ЕООД на стойност -  68 511,89  лв., а осчетоводените  плащания по с/ка 411/1 „Р.-Б.“ ЕООД  - 82 214,06 лв. Издадени са фактури за продажба на стоки към ЕТ „Т.22-К.Ч.“ на

стойност 13 239,00 лв.  декларирани в дневника за продажби на ревизираното лице.  В счетоводството на ЗЛ по с/ка 702 приходи от продажба на стоки са осчетоводени само ф-ра 86/15.10.2010 г. на стойност 7 521 лв. и ф-ра №87/26.11.2010 г., а Ф-ра № 88/30.12.2010 г. на стойност 648,00 лв. не е осчетоводена като приход в счетоводството на фирмата.

            След извършен анализ на отразените счетоводни кореспонденции по сметки, отразените приходи декларирани в подадената ГДД, подаденият ГФО и декларираните фактури в дневника за продажби се установиха следните неотчетени приходи от продажба на продукция и стоки както следва :

по счетоводни данни

Осчетоводени приходи от продажба на продукция с/ка 701 - 68 511,89 лв.

осчетоводени приходи от продажба на стоки с/ка 702 – 12 591,00 лв.

осчетоводени приходи от финансирания с/ка 705 – 4 106,58 лв.

След извършеният анализ се установи следният размер на приходите за 2010 г. както следва :

-приходи от продажби на продукция и стоки - 81 750,89 лв.

-приходи от субсидии ДФ Земеделие -5 089,02 лв.

общо установени приходи - 86839,91 лв.

декларирани приходи в подадената ГДД -74 906,30 лв.

налице са недекларирани приходи в размер на 11 933,61 лв.

           На основание чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Счетоводният финансов резултат за 2010 г. следва да се преобразува за данъчни цели в увеличение със сумата от 11 933,61 лева.

         На основание чл. 67 от ЗКПО финансовият резултат следва да се увеличи със сумата 4753,33 лв. със счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, които не се признават за данъчни цели, вследствие на което с тяхната сума се увеличава счетоводният финансов резултат. Финансовият резултат се увеличава във връзка с осчетоводени на разход ф-ри както следва :

        ф-ра № 100140010/26.06.2010 г. на стойност 1 073,33 лв. с предмет на доставката – цимент

        ф-ра № 1506112071/16.07.2010 г. на стойност 3 680,00 лв. с предмет на доставката цимент

       Фактурите са осчетоводени на по с/ка 302 – Материали. Същите са изписани на разход по с/ка 611 - Разходи за основната дейност т.е. отчетени са като текущ разход за отчетният период.

         В случая се касае за извършени подобрения на актив. Когато се правят подобрения на собствени активи, направените разходи представляват амортизируем актив, който за данъчни цели се отнася към категорията на актива, за който се прави подобрението (чл. 64 от ЗКПО) и се амортизира с амортизационната норма за същата категория активи.

Посочените разходи не са текущи разходи,а са разходи с които следва да се увеличи балансовата стойност на актива, т.е формират данъчен амортиризуевм актив. Съгласно Чл. 67 от ЗКПО: Счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели, вследствие на което с тяхната сума се увеличава счетоводният финансов резултат.……..“.

                Въз основа на така направените констатации е определен облагаем доход на лицето от дейността му като едноличен търговец, формирана е основа за облагане и е изчислен допълнителен данък върху дохода с прилежащите лихви, предмет на настоящата жалба.…………..“

В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт не бяха ангажирани доказателства по съществото на спора, различни от представените в административната фаза на процеса.

В съдебното производство не са представени нови или други доказателства, опровергаващи фактите от събраните данни. Не са заявени доказателствени искания за установяване на обстоятелства, преодоляващи изводите на ревизиращия екип. Не се констатира правата на жалбоподателя да са ограничавани в хода на ревизията, процесуални възможности за доказване твърденията за незаконосъобразност на РА в тази част бяха налице и в съдебна фаза.

Относно констатациите по ЗДДС

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по спорните фактури, тъй като е прието, че във връзка с тях не се доказва прехвърлянето на правото на собственост върху горивото, което представлява стока по смисъла на ЗДДС, определена по своя род. Тъй като не е извършена доставка, издадените фактури не документират извършени в действителност стопански операции и не пораждат право на данъчен кредит.

Приложените към преписката документи във връзка с издадените от „***2013“ ЕООД фактури са както следва:

Към фактура № 0200000481/27.01.2014 г., документираща продажба на 5 000 литра евродизел, са представени стокова разписка № 530/27.01.2014 г. и товарителница № 596 от същата дата. Според данните от товарителницата, натоварването на горивото е станало в гр. Пазарджик, а разтоварването в гр. Пловдив, като пробегът е 36 км.

Към фактура № 0200000675/28.02.2014 г. са приложени стокова разписка № 581 и товарителница № 673 от същата дата. Според товарителницата натоварването е станало в гр. Пазарджик, а разтоварването в гр. Пловдив. Пробегът е 36 км.

Към 5 от фактурите, издадени от „О.о.“ ЕООД, са приложени същи такива товарителници, в които като място на разтоварване е посочено гр. Пловдив и пробег от Пазарджик 36 км. Изключение правят фактури с номера 1000000351/28.05.2014 г.  за доставка на 3750,36 литра гориво и 1000000360/29.05.2014 г. за доставка на 3760,29 литра гориво. В тях като място на разтоварване е посочено с. Опълченец.

Във всички товарителници като превозвач е посочено дружеството „***2012“ ЕООД, но въпреки представените в хода на ревизията предварителен договор за продажба на МПС с регистрационен номер Р*** и приемо-предавателен протокол за същото, от получените отговори от компетентните органи се установява, че наемодателят на превозното средство – „М.Г.“ ЕООД никога не е разполагал с такова. Това означава, че представените документи за доказване транспортирането на горивото от доставчиците на ревизираното лице са съставени формално и не доказват реално осъществен превоз на такова. Още повече, че за по-голямата  част от горивото са представени данни и то от жалбоподателя, че то не е доставено до обекта на лицето в с. Опълченец, а до гр. Пловдив, където не се твърди да има съдове за съхранението му.

Относно броя съдове за съхранение на гориво и вместимостта им, към преписката са налице различни обяснения, дадени от ревизираното лице почти по едно и също време. Едното обяснение е от 26.05.2015 г. и в него се посочва, че общият обем на съдовете е 2 300 л за дизел, 80 л за масло и 80 л за грес. Според обяснението, съдовете вече са неизползваеми, тъй като са амортизирани напълно. В другото обяснение от 27.12.2016 г. се посочва, че лицето притежава 2 пластмасови цистерни с вместимост по 1 000 литра, 10 варела с вместимост по 200 литра, 20 туби с вместимост по 25 литра, а резервоарите на тракторите са с вместимост по 100 литра. Общото количество гориво, което се събира в съдовете е 4 500 литра, 200 литра в резервоарите на тракторите и 160 литра в комбайна, който се ползва по време на жътва. По преписката не са налице данни за наличието на посочените съдове. В същото време количествата горива по фактурите, издадени от „***2013“ ЕООД са съответно 5 000 л на 27.01.2014 г. и 1 000 л на 28.02.2014 г., а по фактурите, издадени от „О.о.“ ЕООД – 800 л на 31.03.2014 г., 4 000 л на 29.04.2014 г., 1 436,09 л на 30.04.2014 г., 2 064,008 л на 30.04.2014 г., 3 750,358 л на 28.05.2014 г., 3 760,292 л на 29.05.2014 г. и 4 800,411 л на 30.06.2014 г.

Относно доставчика „О.о.“ ЕООД при извършена му ревизия по ЗДДС не е констатирано получаване и продажба на различни количества гориво. Прието е, че данъчната основа на декларираните от него доставки е нула и данъкът по издадените фактури се явява начислен без основание. Съдебната практика нееднократно е постановявала, че установяването на произхода на стоките не е предпоставка за признаването правото на данъчен кредит. Но в случая установяването на произхода на стоките и тяхното движение е свързано с доказването факта на съществуването в обективната действителност на предмета на стопанските операции, както и че именно собствеността върху тези стоки е преминала в патримониума на ревизираното лице и то е осъществило последващи облагаеми доставки именно с тези стоки.

Въпреки че в хода на ревизията от лицето е изискано да представи писмени обяснения за мястото на разтоварване на горивото по процесните фактури; начинът, по който същото е прието/измерено и от кого е получено, такива обяснения не са представени. 

Органът по приходите е мотивирал своите констатации, касаещи отказан данъчен кредит в съответния размер, с чл. 70, ал.5 във връзка с  чл. 68, ал.1, т.1 от  ЗДДС.

 Според разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а зависи и от това дали лицето, вписано в тях като доставчик, е предоставило отразените в издадените от него фактури, стоки и/или услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи.

Първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. Реалното наличие на такава не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, т.е. да се провери изпълнението им, за да бъде направена преценка дали ревизираният данъчен субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

Съгласно общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК, а и нормата на чл. 170, ал.2 от АПК /при положение, че в случая се касае до отказ да бъде признато претендираното от ревизирания субект право/ във връзка с пар. 2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателя, а не на органите по приходите, е да докаже реалността на доставката по спорните фактури. Фактическото извършване на фактурираните доставки представлява положителен факт – елемент от фактическия състав, от изпълнението на който за жалбоподателя възникват благоприятни последици – право на приспадане на данъчен кредит.

 От събраните по преписката материали не може да бъде обоснован извод, че са налице извършени облагаеми доставки на стоки по смисъла на ЗДДС по фактурите, издадени от „***2013“ ЕООД  и „О.о.“ ЕООД. Това е така, защото в конкретния случай липсват годни доказателства за придобиването на различните количества дизелово гориво. Липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че на съответната дата, посочена във фактурите, на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне/измерване, с постигане на съгласие именно между сочените като доставчици дружества  и  ревизираното лице, с което съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху тях. Целта на връчените по време на ревизията искания за представяне на документи и писмени обяснения, е била представянето на документи, за да може да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните  или  пък физически предадени от продавача на купувача. Такова предаване не е доказано еднозначно, предвид установените в хода на ревизията обстоятелства.

Настоящата инстанция приема, че в хода на ревизионното производство е извършена правилна преценка на събрания по преписката доказателствен материал, от което следва, че  може да бъде обоснован извод за липса на реални доставки по спорните фактури като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т.1 от ЗДДС и че данъкът по тях е начислен без законово основание, което представлява изпълнен фактически състава на нормата на чл. 70, ал. 5 от с.з. Издаденият ревизионен акт,  като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

По ЗДДФЛ

Правилно е извършено увеличението на финансовия резултат за 2010 г. На основание чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч., приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. По смисъла на СС 18 “Приходи”, т. 2, приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Съгласно т. 5.1 от НСС 18, приходът се признава, когато:

а) е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката;

б) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени;

г) приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите).

        Правилно е извършено и увеличението на финансовия резултат на основание чл. 67 от ЗКПО. Когато се правят подобрения на собствени активи, направените разходи представляват амортизируем актив, който за данъчни цели се отнася към категорията на актива, за който се прави подобрението (чл. 64 от ЗКПО) и се  амортизира  с  амортизационната норма за същата категория

активи. Съгласно т. 6.2. от СС 16 разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са: а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му; б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги; г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи; д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.

          Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО,  тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат.

Предвид изложеното ревизионният акт в частта на определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за всички периоди се явява  мотивиран и обоснован.         При ревизията и в настоящото производство лицето не представя доказателства, които да обосноват други правни изводи, различни от тези на  органа по приходите. Поради изложеното и цитираните законови разпоредби,  ревизиращите органи правилно са коригирали декларирания от лицето данъчен финансов резултат за ревизирания период в посока увеличение и в резултат на това са установили допълнителен  данък върху дохода с лихви за закъснение. 

Предвид горното, констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства, неоспорени в хода на настоящото производство. В тяхна подкрепа е и фактът, че жалбоподателят не прояви активност и заинтересованост и в хода на производството не представи доказателства, които да ги оборят.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. В настоящия случай, изложените от твърдения в жалбата не са подкрепени с доказателства. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то се констатира в размер на 1 100 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.П., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "Т.К.-Т.П.", ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** срещу РА № Р-16001616006962-091-001/25.04.17 г., потвърден с Решение № 386/26.06.2017 г. на ИП Директора на ДОДОП – Пловдив, поправено с Решение № 386/14.07.2017 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив.

         

ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "Т.К.-Т.П.", ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 100 лв.

       

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: