Р Е Ш Е Н И Е

№1767

 

Град Пловдив, 23 октомври 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,  в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета  година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при участието на секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2114 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на М.Ф.С. *** против заповед № РД-17-678 от 03.07.2017 г. на кмета район „Централен“, община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Надстройка на втори етаж над сграда” в имот пл.№ 1667, включен в УПИ ІІІ-1667, кв.496 по плана на Първа градска част, град Пловдив, с административен адрес: ул.“Струма“ № 6, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, защото не са изяснени всички правнорелевантни факти – притежаването на правото на собственост върху имота, липсва пълно и точно описание на разпоредения за премахване строеж, не е извършена преценка за съответствието на процесния строеж с предвижданията на действащия ПУП, съответно необоснован е изводът на административния орган за неприложимост на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Налице е нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, не са спазени чл.35 и чл.36 АПК, чл.26, ал.1 АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 05.10.2017 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати с оглед на вмененото задължение за премахване на строеж, от който жалбоподателят се ползва, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 17.07.2017 г., лично, срещу подпис на жалбоподателя, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на дворно място от 218,30 кв.м и едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 88 кв.м, построена в същото дворно място, находящо се в град Пловдив, ул. „Струма” № 6, съставляващо имот пл.№ 1667, за който е отреден парцел ІІІ от кв.496 по плана на Първа градска част, град Пловдив, за което се легитимира с нотариален акт № 148, т. 35, дело № 11230/1996 г. на нотариус при Пловдивския районен съд (л.19-20 от делото) и нотариален акт № 173, том 37, дело № 8957/1999 г. на Службата по вписванията Пловдив (л.28-29 от делото).

            На 11.05.2017 г. от общински служители в район „Централен“ е извършена проверка в имота на строеж: „Надстройка на втори етаж над сграда“, в имот пл.№ 1667, включен в УПИ ІІІ-1667, кв.496, по плана на Първа градска част, с административен адрес: ул. „Струма” № 6, град Пловдив, собственост на М.Ф.С..  Съставен е констативен акт № 44 от 11.05.2017 г., в който служителите от „Районен строителен контрол“ при район „Централен“ са отразили установените при проверката факти – изграден е втори етаж над съществуващата едноетажна жилищна сграда, с приблизителни размери 8 м/11 м, масивна надстройка със стоманобетонова плоча между етажите, тухлени ограждащи зидове, обрамчени със стоманобетонови колони, трегери и пояси, покрита с дървен скатен покрив, с монтирани дограми и входна врата, който строеж се ползва. Работната група е констатирала, че извършеното строителство е без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148 ЗУТ.

Въз основа на този констативен акт кметът на района е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кметът на район „Централен“, който надлежно е бил оправомощен от кмета на общината въз основа на заповед № 13ОА556 от 05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив (л.33-34 от делото), в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона да не се допуска съществуването на незаконно строителство.

Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Кметът на района се явява именно упълномощено от кмета на общината длъжностно лице, на което са предоставени изрично пълномощия да издава заповеди с правно основание чл.225 а ЗУТ, във връзка с чл.223 ЗУТ.

Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила – чл.26, чл.35 и чл.36 АПК. Доколкото настоящото административно производство по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на констативен акт № 44 от 11.05.2017 г., който акт е бил връчен на жалбоподателя и срещу който жалбоподателят е подал възражение на 23.05.2017 г. (л.14 от делото), недоказано се явява твърдението му, че не е бил уведомен за започване на  производството.

Противно на възражението за неизяснена фактическа обстановка, следва да се отбележи, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед общинската администрация е събрала всички относими към спорния въпрос доказателства, всички правнорелевантни факти са установени по безспорен начин, включително и притежаването на правото на собственост върху имота, в който се намира процесния строеж, което е отбелязано и в констативния акт, в който са цитирани и двата нотариални акта от 1996 г. и от 1999 г., въз основа на които М.С. е придобил целия имот. Вярно е, че в оспорената заповед е посочен само единият нотариален акт от 1999 г., което по същество не влияе върху нейната законосъобразност, доколкото по категоричен начин е установена собствеността върху имота, съответно друго лице не е конституирано да участва в производството по издаване на заповедта именно предвид факта, че целият имот, а следователно и целият незаконен строеж, е собственост на жалбоподателя.

От друга страна, липсата на доказателствени искания от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство, в което той чрез всички доказателства и доказателствени средства, допустими по ГПК, би могъл да потвърди верността на твърденията си, включително би могъл да представи строителни книжа – разрешение за строеж или одобрени инвестиционни проекти, или удостоверение за търпимост, с които да докаже, че процесният строеж не подлежи на премахване, но каквито не бяха ангажирани, говори, че жалбоподателят не притежава такива документи и че не съществуват в правния мир други факти или документи, които да имат значение за правилното решаване на настоящия спор.

Констатацията на общинската администрация, че процесният незаконен строеж не попада в хипотезата на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. От друга страна, в административната преписка се съдържат скица от 1999 г., послужила при съставянето и подписването на нотариалния акт от същата година (л.27 от делото), ситуационен план (л.30 от делото) и скица на ПИ с идентификатор 520.918 по кадастралния план на град Пловдив, одобрен със заповед № 18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК (л.32 от делото), от които е видно, че както по действащия ЗРП към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 1999 г., така и по сега действащия регулационен план предвижданията относно имота на жалбоподателя са за едноетажно жилищно строителство. Т.е., недоказано и голословно е възражението на жалбоподателя за необоснованост на извода на органа за неприложимост на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ към процесния строеж.

Очевидно в случая не са налице предпоставките на визираната правна норма – нито е установено строежът да е извършен до 31.03.2001 г., нито е установено строежът да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че доказателствената тежест за установяване на тези факти лежи върху административния орган, разпоредил премахването на строежа. Доколкото именно жалбоподателят е лицето, което иска да черпи благоприятни за себе си последици от установяването на търпимостта на строежа, тъй като търпимите строежи не подлежат на премахване и на забрана за ползване, за жалбоподателя е и доказателствената тежест от установяването на този факт (аргумент от чл.154, ал.1 ГПК), което не беше сторено в хода на съдебното производство.

Голословно и недоказано е възражението на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена – констативен акт № 44 от 11.05.2017 г. е издаден от служители в „Районен строителен контрол“ при район „Централен“ и е послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Т.е., предвидената по закон процедура е изпълнена и не е налице такова съществено нарушение на административно-производствените правила, което да представлява основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за немотивираност на оспорената заповед. В нея достатъчно подробно, ясно и точно са посочени всички факти от значение за настоящия спор – строежът, неговата категория и неговата незаконност, невъзможността да бъде узаконен. Както правилно е отбелязано това и в самата жалба, разпореденото премахване касае единствено и само втория етаж на жилищната сграда, като в нито един момент от производството по издаване на оспорената заповед административният орган не е подложил на съмнение законността на едноетажната жилищна сграда, предмет на двете прехвърлителни сделки през 1996 г. и 1999 г. В този смисъл напълно нелогично и недоказано е твърдението на жалбоподателя за липса на яснота относно разпореденото за премахване незаконно строителство.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за нарушение чл.6 АПК. Доколкото целта на закона е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, което изначално представлява заплаха за живота и здравето на своите собственици и ползватели, както и за неограничен брой други лица, то намесата на държавата в случая е напълно пропорционална на целта. Не е възможно по друг начин ефективно да се защити живота и здравето на жалбоподателя и неговото семейство без да се премахне съществуващото незаконно строителство. Макар че ще се засегнат правата на жалбоподателя, това е единственият способ, чрез който може да се постигне целта на закона. От друга страна, жалбоподателят разполага със законно жилище, което не се засяга от разпореденото премахване на незаконния строеж. Т.е., оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел.

Фактът, че жалбоподателят е лице с призната 88 % трайно намалена работоспособност, е ирелевантен за настоящия спор.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на район „Централен“ сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.Ф.С., ЕГН**********,***, против заповед № РД-17-678 от 03.07.2017 г. на кмета район „Централен“, община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Надстройка на втори етаж над сграда” в имот пл.№ 1667, включен в УПИ ІІІ-1667, кв.496 по плана на Първа градска част, град Пловдив, с административен адрес: ул.“Струма“ № 6, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

ОСЪЖДА М.Ф.С., ЕГН**********,***, да заплати на район „Централен“ при община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: