Р Е Ш Е Н И Е

№ 1764

 

Град Пловдив, 23 октомври 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,  в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета  година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2117 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е.Д.С. *** против заповед № 17-1030-001260 от 06.07.2017 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” в ОДМВР Пловдив, с която на Е.Д.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, защото е издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед и претендира разноски.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 11.07.2017 г., лично, срещу подпис на жалбоподателя, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.07.2017 г. жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил, след като е бил лишен от това право и му е било отнето свидетелството за управление на МПС за неплатени глоби по реда на чл.171, т.1 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 ЗДвП. Въз основа на така установеното административно нарушение началникът на група в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

От приложената административна преписка се установява, че за същото административно нарушение на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 17-1030-004520 от 06.07.2017 г. и е издадено наказателно постановление № 17-1030-004520 от 11.07.2017 г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

В хода на съдебното производство от ответника са представени писмени доказателства, които са части от административната преписка по издаване на оспорената заповед, т.е., нямат характер на нови писмени доказателства. А представеното от жалбоподателя решение № 1606 от 25.09.2017 г. по а.н.д. № 4690/2017 г. на ПРС, ХVІ н.с., с което е отменено наказателното постановление № 17-1030-004520 от 11.07.2017 г., не е влязло в сила, поради което не е задължително за настоящата инстанция, от една страна, а от друга страна, е видно, че наказателното постановление е отменено на процедурно основание, а по същество първостепенният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено.

Представеният банков документ (л.22 от делото) за плащане на глоби в общ размер на 180 лева по две наказателни постановления е неотносимо към настоящия спор писмено доказателство.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

Съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

В настоящия случай жалбоподателят не оспорва факта, че на 06.07.2017 г. е управлявал собствения си лек автомобил без документ, който му е бил отнет преди това поради неплатени глоби. Следователно безспорно е установено извършването на административно нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, установяващ задължение за всеки водач да притежава валидно свидетелство за управление. По този начин е квалифицирано нарушението и в съставения акт за установяване на административно нарушение (л.6 от делото).

В заповедта е преповторено съдържанието на акта и изрично е посочено, че с деянието си жалбоподателя виновно е нарушил чл.150а, ал.1 ЗДвП, т.е., безспорно е установеното проявлението на елементите от хипотезата на чл.171, т.2а ЗДвП – липса на валидно свидетелство за управление за МПС.

Липсата на валиден документ е равнозначна на липса на документ въобще, като е без правно значение обстоятелството, че жалбоподателят е правоспособен водач. Този факт е ирелевантен, тъй като не е предвиден в хипотезата на приложимата правна норма. От друга страна, след като не разполага със свидетелството си правоуправление, жалбоподателят не е в състояние да докаже включително и този факт – че е правоспособен водач.  

След като свидетелството за правоуправление на Е.С. не е било у него, налице е хипотезата на чл.171, т.2а ЗДвП и административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е., преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направи от законодателя при създаване на самата правна норма.

Мярката е наложена за минималния, определен от закона срок, поради което за административния орган не е налице задължение да посочва мотиви за така определения срок.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив л.30-31 и л.57-58 от делото), в чиято точка І.7 изрично са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция” като оправомощени лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.а и т.6 ЗДвП. След като законът (чл.172, ал.1 ЗДвП) допуска оправомощаване на други длъжностни лица от ръководителите на службите за контрол, няма пречка със заповед на директора на ОДМВР Пловдив да бъдат определени конкретните лица, заемащи определени длъжности в структурата на областната дирекция, които да издават заповеди по чл.171 ЗДвП.

Принудителната административна мярка не е наказание, а превантивна, възпираща, възпитателна и обезщетителна мярка за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, поради което неправилно и правно неиздържано е да се отъждествяват двете правни понятия. Поради тази причина не се споделят останалите възражения в жалбата и допълнителното становище от 08.08.2017 г., доколкото същите имат отношение към установяването на административното нарушение и неговото наказване. От друга страна, все поради различния характер на двете производства без правно значение за законосъобразността на принудителната административна мярка е влизането в сила на наказателното постановление, издадено за същото административно нарушение, тъй като наличието на влязло в сила наказателно постановление не е предвидено като предпоставка за налагане на принудителните административни мерки по реда на чл.171 ЗДвП.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.С., ЕГН **********,***, против заповед № 17-1030-001260 от 06.07.2017 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” в ОДМВР Пловдив, с която на Е.Д.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: