Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 26 октомври 2016 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2124 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „фирма” ООД против ревизионен акт № Р-16001616006899-091-001 от 17.05.2017 г., издаден от Й.Т.М., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Д.А.И., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 401 от 05.07.2017 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2015 г. в размер на 54 178,20 лева и 6 202,37 лева лихви.

Според дружеството-жалбоподател оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 09.10.2017 г. писмени бележки.

            Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 11.10.2017 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е започнала въз основа на  заповед за възлагане на ревизия №  Р-16001616006899-020-001 от 05.10.2016 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616006899-020-002 от 10.01.2017 г. и № Р-16001616006899-020-003 от 10.02.2017 г., всичките издадени от Й.М., началник сектор в ТД Пловдив на НАП. Обхватът на ревизията е установяване на задължения за корпоративен данък и за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. Въз основа на събраните при ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001616006899-092-001 от 23.03.2017 г., чиито констатации са дали основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001616006899-091-001 от 17.05.2017 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1400 от 04.10.2016 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, и в рамките на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са били надлежно съобщени на дружеството-жалбоподател, което в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвало, т.е., на дружеството е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател, че при издаване на ревизионния акт не са обсъдени всички събрани доказателства. Макар ревизиращият екип и решаващият орган да не са обсъждали всеки един от представените документи, те са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дори в решението на решаващия орган са посочени под брой, за да се обоснове извод, че всички те не доказват по безспорен начин извършването на процесната услуга. Обстоятелството, че изводът, който ревизиращият екип е направил, не съвпада с разбирането и тълкуването на закона, което представляващият дружеството-жалбоподател прави, не е равнозначно на необсъждане на доказателства.

Категорично невярно е твърдението, че в ревизионния акт липсват мотиви предвид изрично записаното в него, че за резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад, неразделна част от настоящия ревизионен акт. Доколкото в ревизионния доклад подробно, ясно и аргументирано са описани извършените процесуални действия, събраните доказателства, тяхната преценка и приложението на материалния закон, не е необходимо повторението на всичкото това съдържание в ревизионния акт. Още повече, че както съдебната практика, така и правната теория допускат мотивите на един административен акт да се съдържат в документи, съставляващи част от административната преписка по неговото издаване.

При ревизията органите по приходите са увеличили по реда на чл.26, т.2 ЗКПО счетоводния финансов резултат на „фирма“ ООД за 2015 г. в размер на 541 782 лева, представляващи отчетени от „фирма“ ООД разходи по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги по фактура № 12 от 10.12.2015 г., издадена от AIGER SWISS AG, с предмет – инженерна консултантска услуга.

Според органите по приходите за процесната консултантска услуга липсват убедителни доказателства за нейното действително извършване, съответно разходите по услугата според тях се явяват документално необосновани, защото страните по договора са свързани лица – в капитала на „фирма“ ООД участва AIGER GROUP AG, а AIGER SWISS AG е 100 % собственост на AIGER GROUP AG; лицата с представителна власт в дружествата са свързани лица – баща, майка и син; процесната фактура не е обвързана с договор.

След анализ на договора от 05.01.2015 г. между „фирма“ ООД като възложител и AIGER SWISS AG като изпълнител ревизиращият екип е приел, че няма уговорени клаузи, които да определят конкретната задача, изискванията за нейното осъществяване и за правата при недобросъвестно изпълнение, за контрола върху изпълнението. Договорът е неизчерпателен, като не съдържа изискване за максимален размер на вложените часове труд от изпълнителя, услугата е описана в приложение 1, където също кратко, общо и бланкетно са описани дейностите. Не се съдържа изчерпателна информация за начина за определяне на вложените часове и за видове осъществени дейности и в протокола за отчетените резултати, който е подписан от лица, чиито имена и качество не са индивидуализирани. Представената справка-анализ на извършените услуги не е ясно от кого е изготвена, дали описаните дейности и вложените часове са приети от възложителя.

Установено е, че А.В., посочен като конкретен изпълнител, е служител на AIGER SWISS AG от 23.03.2012 г. на длъжност мениджър бизнес развитие, като според клаузите на трудовия договор той може да бъде прехвърлен по трудово правоотношение към което и да е дружество от групата. Според ревизиращия екип след като „фирма“ ООД и AIGER SWISS AG са собственост на AIGER GROUP AG, то А.В. би могъл да извърши услугата при много по-благоприятни за „фирма“ ООД условия, ако има подобна квалификация, тъй като длъжността му е мениджър бизнес развитие, а процесните дейности са определени като инженерно-консултантска услуга (маркетингова, научно-изследователска и развойна дейност) във фармацевтичната индустрия.

Установено е, че всички документи за отчитане на резултатите от изпълнението са с логото на AIGER GROUP AG, а не на AIGER SWISS AG, без данни за лицето, което ги е изготвило – име и подпис, включително без подпис в повечето документи на А.В. (изпълнителя). Направен е извод, че изготвените документи биха могли да се ползват от всяка от фирмите на AIGER GROUP AG, тъй като не съдържат данни конкретно за „фирма“ ООД във връзка с процесния договор; че от представените тестови резултати и доклади от изследвания не става ясно къде и от кого са извършени дейностите предвид спецификата на опитите, не са посочени лицата, които са ги извършили, притежават ли необходимата квалификация, чии служители са, точното наименование на дружеството, за което са извършени; не са представени документи, удостоверяващи участие в специализирани изложения, не са представени съпътстващи документи, удостоверяващи разходите за услугата – вложени материали, заплатени услуги на подизпълнители, хонорари, разходи за пътувания, дневни разходи и други. Предвид факта, че ревизираното дружество разполага с достатъчно квалифициран персонал, и представените изследвания и доклади ревизиращият екип е направил извод, че по-голямата част от дейностите са извършени в България от служителите на „фирма“ ООД, а не от А.В., т.е., че по фактура № 12 от 10.12.2015 г., издадена от AIGER SWISS AG, няма реално оказана услуга, поради което на основание чл.26, т.2 ЗКПО, във връзка с чл.10, чл.15, чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат за 2015 г. със сумата по фактурата и е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 10 %.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото приложените към жалбата писмени доказателства са представени с възражението срещу ревизионния доклад и с допълнителна молба в хода на обжалването по административен ред на ревизионния акт. Т.е., това не са нови доказателства и са били предмет на обсъждане от страна на ревизиращия екип и на решаващия орган. Страните нямат спор по фактите, а по тяхното тълкуване и правилното приложение на материалния закон.

При тези факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.

Видно от представените от самото дружество-жалбоподател писмени доказателства – договор от 05.01.2015 г. (л.852-854 от делото), фактура № 12 от 10.12.2015 г. (л.850 от делото) и протокол за вложени часове от 07.12.2015 г. и справката-анализ (л.857-858 от делото), обосновани и правилни са изводите на ревизиращия екип, че тези документи не обосновават извод за реално осъществена консултантска услуга.

Предметът на договора от 05.01.2015 г. е общ и неконкретен. В т.1 от него е записано, че възложителят („фирма“ ООД) възлага, а изпълнителят (AIGER SWISS AG) приема да извърши услугата, подробно описана в приложение № 1. В приложението описанието на услугата е направено по следния начин: подробно описание на обичайните дейности, включени в инженерингово-консултантската услуга: научно-изследователска и развойна дейност във фармацевтичната индустрия, маркетингови проучвания, представяне на продукти пред потенциални клиенти в индустрията, презентиране на фирмения бранд на специализирани изложения във фармацевтичната индустрия, генериране на иновативни предложения за създаване на нови продукти и подобряване на вече съществуващи, проучване и установяване на контакти с потенциални партньори (утвърдени лидери в индустрията) за изпълнение на съвместни проекти.

При така дадените бланкетни формулировки съдът намира, че не е възможно да се открие истинската воля на страните по договора, което прави невъзможна преценката за точното изпълнение на договорните задължения. Липсата на конкретизация на предмета и във фактурата, която, както това е констатирано и от ревизиращия екип, изобщо не е обвързана с договора от 05.01.2015 г., доказва, че в правния мир не съществуват писмени документи, удостоверяващи по безспорен начин постигането на съгласие между „фирма“ ООД и AIGER SWISS AG за изпълнение на конкретна инженерингово-консултантска услуга и нейното реално извършване.

Протоколът за възложени часове представлява преповтаряне на описанието на услугата съгласно приложение № 1 от договора от 05.01.2015 г., като за всяка обща и неконкретна дейност по шестте пункта са посочени съответните часове и стойност без придружаващи документи, от които да може да се прецени обема и видовете работа, която изпълнителят трябва да извърши, и тяхното времево и парично остойностяване. Вярно е, че протоколът за възложени часове е съпроводен със справка-анализ на извършените услуги (л.858 от делото), към която са приложени писмени документи във връзка с изпълнение на някои от заложените в справката дейности. Прегледът на тези документи показва, че материалите са свалени и отпечатани от интернет сайтове, като няма друга информация за конкретния обем от работа, извършена от всеки един от двамата служители на AIGER SWISS AG, съответно за изразходеното време за всяка конкретна работа.

Например, относно научно-изследователската и развойната дейност във фармацевтичната индустрия и свързаната с нея първа задача: проучване и изготвяне на рапорт за микровълнов сензор, с изпълнител А.В., с вложени 12 часа, е приложен доклад (л.860 от делото), който представлява разпечатка на много малка част от информацията, съдържаща се на страницата на сайта www.comsol.com/rf-module. В този смисъл нелогични, икономически неоправдани и житейски нелогични се явяват отразените в протокола и справката време и дължимото заплащане за изпълнението на тази задача, след като липсват доказателства за реално извършени действия по проучване на конкретен артикул, неговата връзка с фармацевтичната индустрия или най-малкото с машините, които евентуално „фирма“ ООД ще произвежда.

За голяма част от задачите по справката-анализ изобщо липсват всякакви документи, удостоверяващи извършването на каквито и да било фактически или правни действия, свързани с тяхното изпълнение. Например, няма доказателства за проучването за безопасността на използване на микровълнов сензор в продукта на „фирма“ ООД матрица НеО, нито е показан самият този продукт матрица НеО.

Затова съдът намира, че изводите на ревизиращия екип относно недоказаността на реалното извършване на процесната услуга са напълно обосновани и подкрепени от събраните при ревизията доказателства, които също като договора са неконкретни, общи, безадресни и относими към всякаква услуга и към всяко от дружествата в системата на AIGER GROUP AG. В настоящия случай липсата на точно определен предмет на договора за услуга налага извод за неговото неизпълнение, доколкото истинската воля на страните е завоалирана зад много, лишени от конкретно съдържание думи.

Обосновани и правилни са изводите на органите по приходите относно липсата на доказателства за квалификацията на лицата, посочени в справката-анализ като конкретни изпълнители на задачите, и възможността самите те да извършат задачи, за които се изискват специални знания и умения в различни области – инженерство, фармацевтична промишленост, макроикономика и микроикономика, маркетинг, физика, т.е., почти енциклопедични знания, за което също липсват доказателства.

С оглед липсата на доказателства за реалното изпълнение на процесната услуга съдът намира, че ревизиращият екип правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл.26, т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В настоящия случай увеличаването на счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.2 ЗКПО е в пряка зависимост от недоказването на реалността на услугата по процесната фактура. Само ако тази услуга е действително осъществена, може да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурата. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугата по спорната фактура, дружеството-жалбоподател неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания период.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Макар в случая да е налице такъв първичен счетоводен документ, който съдържа всички задължителни реквизити по чл.7, ал.1 ЗСч., тези реквизити следва да удостоверяват  вярно и честно извършените сделки, което условие в настоящия случай не е изпълнено. Затова правилно при ревизията е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството и е начислен допълнително корпоративен данък върху стойността на услугата, съответно обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.

Относно лихвата следва да бъде посочено, че тя като акцесорно вземане следва съдбата на основното задължение. Следователно дължимостта на основното задължение предопределя дължимостта на акцесорното за лихви.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 2 341 лева (определено съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения) следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да плати тази сума на ответната дирекция. Затова и на основание чл.160, ал.2 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Д.Я.Я., против ревизионен акт № Р-16001616006899-091-001 от 17.05.2017 г., издаден от Й.Т.М., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и Д.А.И., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 401 от 05.07.2017 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2015 г. в размер на 54 178,20 лева и 6 202,37 лева лихви.

ОСЪЖДА  „фирма” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Д.Я.Я., да заплати на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП сумата 2 341 (две хиляди триста четиридесет и един) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: