РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2211

 

гр. Пловдив, 13.12. 2017 год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2158 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Д.В.Д., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-140 от 20.07.2017г. на Ръководител ТП на НОИ – Плов­див, с което е оставено без уважение искането за отмяна на Разпо­режда­не № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоре­дено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО Д.В.Д., ЕГН **********,*** да възстанови непра­вил­но изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваните административни актове и се иска тяхната отмяна от съда. В тази насока се навеждат доводи за добросъвестност на лицето, получило осигурителни плащания, поради което и претендираните суми не следва да се възстановяват. Прави се възражение и по отношение на погасяване по давност на вземанията на НОИ за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2015г. включително. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите:

5. Предмет на разглеждане в настоящото производство е Решение № 2153-15-140/20.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставено без уважение искането за отмяна на Разпо­режда­не № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоре­дено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО Д.В.Д., ЕГН **********,*** да възстанови непра­вил­но изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част.

С Разпореждане № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. на Ръководител пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – град Пловдив е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, от Д. В. Д. в общ размер на 25 585,33 лв., от които главница за периода 01.01.2007г. – 30.04.2015г. в размер на 13 980, 82 лв. и лихва в размер на 11 604,51 лв., начислена към 06.06.2017г., като след тази дата допълнително се начислява лихва до окончателното погасяване на главницата.

С посоченото разпореждане е прието, че задължението за периода 15.05.1999г. – 31.12.2006г.  е погасено по давност на основание чл.115,ал.1 от КСО.

С Решение № 2153-15-140/20.07.2017г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив е заличено по давност, съгласно чл.115, ал. 1 от КСО, задължение за възстановяване на непра­вил­но изплатени суми за пенсии от Д.В.Д. по Разпореждане № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. в размер на 16 863,56 лв., от които 7 734,82 лв. главница за периода 01.01.2007г. - 31.12.2011 г. и  9 128,74 лв. - лихва, начислена към 20.07.2017г.

При това положение спорът в казуса се свежда до законосъобразността на Решение № 2153-15-140/20.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив,  с което е оставено без уважение искането за отмяна на Разпо­режда­не № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоре­дено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО Д.В.Д., ЕГН **********,*** да възстанови непра­вил­но изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част относно задълженията на Д., съставляващи неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8 721,77 лв., от които главница в размер на 6 246,00 лв. и лихва в размер на 2 475,77 за периода 01.01.2012г. – 30.04.2015г.

6. Процесното разпореждане е издадено във връзка с Разпореждане № **********, Протокол ПР-769/22.04.2015г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № **********/1999г. с което на жалбоподателката, считано от 15.05.1999г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като на Д. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване(ИОЗ) по чл.82, ал.2 от КСО от Й. Г. Д., считано от 01.11.2007г.

Във връзка с издаване на Разпореждане №**********, Протокол ПР-769/22.04.2015г., в хода на административната процедура е установено, че с Разпореждане № **********/1999г., на Д.В.Д. ***, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.05.1999г. при наличие на осигурителен стаж от трета категория 26 години 10 месеца и 05 дни, индивидуален коефициент 1,561, изчислен от осигурителен доход за периодите 01.01.1994г. – 31.12.1996г. и 01.01.1997г. – 15.03.1997г.  

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на лицето. За целта с писмо изх. № К-12719#1/24.02.2014г. са изискани оригиналните документи за стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Въобще с въпросното писмо са изискани всички документи, имащи отношение към осигурителния стаж. От страна на Д. такива не са представени. В тази връзка е инициирана процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ - гр. Пловдив. В хода на проверката съгласно Констативен протокол № 702/08.05.2014г. с писмо от 27.02.2014г. от Д. са изискани всички документи, установяващи положения осигурителен стаж и доход за периода от 15.05.1960г. (навършване на 16г. възраст на лицето) до 15.05.1999г., съхранявани при лицето. Със саморъчно подписана декларация от 27.02.2014г. лицето е декларирало, че не съхранява оригинални документи за стаж и е уточнило периода на осигуряване, както и наименованието на осигурителя, при който е положен трудът, както следва :

- от 1960г. в ДИП „9-ти Септември” предачна фабрика, положен на длъжност „бобинарка”;

- от 1970г. в „А. м.” – Пловдив, положен на длъжност „Работник”;

- до 1976г. в „П.р Ч.” – Пловдив, положен на длъжност „работник”;

- до 05.1983г. във В.у. - баня „Р.” на длъжност „работник”;

- за периода след 05.1983г. не си спомня къде е полагала труд.

От изисканите служебно документи за осигурителен стаж от съответния осигурител, въз основа на декларираните от Д. данни, е установено следното :

С вътрешно писмо МП-39891#1/16.06.2014г. от ОАА към ТП на НОИ – Пловдив е изискано издаване на удостоверение УП-13 за осигурителен стаж за периода 01.01.1970г. до 31.12.1976г., положен в „А. м.”АД гр.Пловдив. От страна на осигурителя е издаден образец УП – 13 № МП-39891-5691/03.07.2014г. с осигурителен стаж за времето 01.01.1970г – 01.10.1970г. – 08 месеца и 12 дни и е представено писмо № МП - 39891#1-56984/03.07.2014г., съгласно което се установява, че за останалия период не може да бъде издаден образец УП – 13, тъй като лицето не фигурира в разплащателните ведомости на „А. м.” АД  гр.Пловдив, приети в Архивохранилището на ТП - Пловдив.

С писмо изх. № МП-39891#3/24.06.2014г. от осигурителя „Ф.” АД гр.Пловдив, правоприемник на ОЗ ”П. Ч.” е изискан образец УП – 3 за периода 01.01.1976г. – 31.12.1983г. или друг период, за който фигурира лицето. От страна на осигурителя е издаден образец УП – 3 № 64/05.08.2014г. с осигурителен стаж за времето 05.10.1970г. – 19.12.1974г., положен на длъжност ”саяджия” с продължителност 04 години 02 месеца и 14 дни.

С писмо изх.№ МП-39891#4/24.06.2014г. от осигуриеля „Б.” ООД гр.Пловдив, правоприемник на Всестранни услуги – Пловдив, е изискан образец УП-3 за периода 01.01.1976г. – 31.12.1983г. или друг период, за който фигурира лицето. От страна на осигурителя е издаден образец УП-3 № 009/17.06.2014. с осигурителен стаж за времето 30.12.1974г. - 06.06.1983г. с продължителност 08 години 05 месеца 02 дни.

С писмо изх.№ МП-39891#5/24.06.2014г. от осигурителя „Балкантекс” ООД гр.Пловдив, правоприемник на ДИП „9-ти Септември” – Пловдив е изискан образец УП – 3 за периода 01.01.1960г. – 31.12.1970г. или друг период, за който фигурира лицето. С удостоверение № 35/07.07.2014г. осигурителят е уведомил ТП на НОИ – Пловдив, че не съхранява ведомости на ДИП ”9 - ти Септември” – Пловдив за периода преди 1978г., както и заповеди или други първични документи, въз основа на които да е възможно да се удостовери осигурителен стаж на лицето. Осигурителят е уведомил още, че в съхранените заповедни тетрадки за периода 1967г. – 1974г.  не се открива заповед за назначаване, преназначаване или освобождаване на Д.В.Д..

Въз основа на тези данни е прието, че Д. има осигурителен стаж, както следва : от 01.01.1970г. до 01.10.1970г. - 08 месеца 12 дни от трета категория, от 05.10.1970г. до 19.12.1974г. – 04 години 02 месеца 14 дни от втора категория  и от 30.12.1974г. до 06.06.1983г. – 08 години 05 месеца 02 дни от трета категория. Прието е, въз основа на данните от Регистър на осигурените лица, че за времето след 01.01.1997г. няма данни за осигуряване на Д.Д.. Прието е още, че не се зачита осигурителен стаж  за неработеща майка за родените от Д. две деца, доколкото ПМС 61/67г. не се прилага за първо дете, тъй като е родено преди ***г. Майчинството на неработеща майка за второ дете, родено през 1973г. не е зачетено, доколкото в този период Д. е работила. Прието е от страна на осигурителния орган, че не е доказан положен стаж от Д. за периода 01.01.1994г. – 31.12.1996г. и 01.01.1997г. - 15.03.1997г., въз основа на който е определен индивидуалния коефициент на лицето в Разпореждане № **********/1999г.

Прието е, че на основание чл.104 от КСО общия осигурителен стаж на Д.В.Д., превърнат към трета категория възлиза на 14 години 04 месеца 17 дни.

При така установената фактическа обстановка ответният административен орган е приел, че Д. не е удостоверила наличния в разпоеждането от 1999г. осигурителен стаж с продължителност 26 години 10 месеца и 05 дни при условията на трета категория.

Констатирано е, че неправилно с Разпореждане № **********/1999г. на Д. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като стажът, оформен от декларираните от лицето осигурители не потвърждава декларирания осигурителен стаж по заявлението за  отпускане на пенсията. Така съгласно Разпореждане №  **********, Протокол ПР-769/22.04.2015г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, Разпореждане № **********/1999г. и всички последващи го са отменени, тъй като установеният стаж на Д.Д. от трета категория с продължителност 14 години 04 месеца 17 дни не дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито при условията на чл.8 от ЗП/отм./(за 10 години положен стаж и 60 годишна възраст), нито при условията на чл.68, ал.4 от КСО (за 15 години осигурителен стаж и 65 годишна възраст) и на основание чл.82, ал.2 от КСО на лицето е постановено отпускане на наследствена пенсия от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследодателя Й. Г. Д., считано от 01.11.2007г.

При това положение, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив е постановил цитираното по-горе  Разпореждане **********, Протокол ПР-769/22.04.2015г.

7. Същото (Разпореждане № **********, Протокол ПР-769/22.04.2015г.) е обжалвано от  Д. по административен ред и е потвърдено с Решение № 2153-15-31/06.08.2015г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Този резултат е оспорен пред Административен съд Пловдив, като с Решение № 148/25.01.2017г., постановено по адм. дело № 2235/2015г. е постановено следното : „ ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-31/06.08.2015г. на Директора на  ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********, Протокол ПР-769/22.04.2015г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Д.В.Д., заедно с лихвата по чл. 113 и вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.В.Д. ***, против Разпореждане № **********, Протокол ПР-769/22.04.2015г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, в която с него е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Д.В.Д., заедно с лихвата по чл. 113.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. *** против Решение № 2153-15-31/06.08.2015г. на Директора на  ТП на НОИ гр.Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол ПР-769/22.04.2015г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в останалата част, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № **********/1999г., с което на Д.В.Д., считано от 15.05.1999г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като на Д. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване(ИОЗ) по чл.82, ал.2 от КСО, считано от 01.11.2007г.“.

Решението на Административния съд е оставено в сила с Решение №  6458/23.05.2017г., постановено по адм. дело № 2776/2016г. по описа на ВАС (и двете решения са приложени по настоящото дело).

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото следните писмени доказателства : копие от пропуск за ДП“П.Ч.“ гр.Пловдив и копие от членска карта от ДИП „9-ти Септември“ гр.Пловдив на Д. В. Й..

В хода на съдебното производство от страна на ответния административен орган са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото следните писмени доказателства, съгласно молба под опис на л.121 и сл. от делото  :  Справка – 3 броя за размера на дълга - оригинал; Справка за направени удръжки от задължение по надвзета пенсия към 20.10.2017г. – оригинал; Заповед № 1015-15-51/01.02.2017г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив – заверено копие; Заповед № 82/06.03.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив - заверено копие; Заповед № 200/15.07.2013г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив - заверено копие.

 

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото. Действително, като основание на процесното разпореждане са посочени раз­поредбите на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО. В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 КСО/в редакцията и към датата на постановяване на акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 КСО да издават разпореждания и за възстано­вя­ване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл.114 ал.1 КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни пла­щания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 КСО. От прочита на двата текста в съответните им редакции се установява, че правилото на чл.114 ал.1 КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства ком­петентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответ­ното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението/така чл.114 ал.3 КСО/, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуря­ване в съот­вет­ното ТП на НОИ да издава подобни разпореждания, но само за неправил­но изплатени суми за пенсии. В случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 06.06.2017г. е Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98 ал.2 КСО на длъжностното лице, а тъй като актът на същия орган от 22.04.2016г. е издаден на основание чл.99 ал.1, т.5 КСО, то е безспорно налице и търсената от закона хипотеза на неправилно от­пусната пенсия.

В казуса именно самото отпускане на пенсията на Д. не съот­ветст­ва на действително установения й осигурителен стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото й на пенсия и то още към 1999г., поради което правилно/съобразно правото, закона/ това положение е било приве­дено в такова съот­ветствие с правно дължимото, макар и по-късно с разпореждането от 22.04.2016г. на Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – Пловдив.

При прочита на двата текста, послужили за основание за издаване на процесното разпореждане, се установява, че нормата на чл.98 ал.2 КСО говори за “... непра­вилно изплатени суми...”, докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за “... недобро­съвестно получени суми...”.Очевидно е в тази връзка, че всяка недоб­­ро­­съвест­но получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно изпла­тените суми/не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и по­лучил само, ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за пове­дение.

Ето защото и независимо, че на Ръководителя на пенсионното осигуря­ва­не също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по чл.114 ал.1 КСО, ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изплатени суми за пенсии.

9. При това положение повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон - чл. 114, ал. 1 от КСО. Нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, озаглавена "Възстановяване на неоснователно получени суми", предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. В ал. 2 на чл. 114 от КСО се сочи, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

От съвкупния анализ на цитираните разпоредби следва извода, че предпоставка за прилагането на тази разпоредба е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав, при който възниква правото на административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за осигурителни плащания.

В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието „добросъвестност” при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени елементи от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В този смисъл е и константната практика на ВАС, ­VІ отделение: решения № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г, реш. № 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., реш. № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., а в по-ново време реш. № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., реш. № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., реш. № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011г.

Безспорен факт е постановеното Разпореждане №**********/1999г.,  с което на Д. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на оспорващата, още повече да й причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността й при получаване на сумите за пенсии.

10. В случая с Д. проблемът касае недоказване на осигурителен стаж с продължителност 26 години 10 месеца и 05 дни при условията на трета категория, респективно недоказан положен стаж от Д. за периода 01.01.1994г. – 31.12.1996г. и 01.01.1997г. - 15.03.1997г., въз основа на който е определен индивидуалния коефициент в Разпореждане № **********/1999г. Именно това обстоятелство е по­сочено и от ответният Ръководител на ТП на ПОИ - Пловдив, като основание да се приеме, че лицето е недобросъвестно.

Според настоящия състав обаче, за да се направи такъв извод, следва да са налице факти от социалната действителност, които да го подкрепят било пряко, било косвено. В случая самият ответник сочи в решението си, че Д. си била послужила с документи с недоказано съдържание по отношение на положения стаж от трета категория, вследствие на което била получила считано от 15.05.1999г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на която нямала право.

В случая обаче фактите сочат, че пенсионното досие на лицето, което следва да се намира в ТП на НОИ – Пловдив липсва, като няма данни тази липса да е в резултат на поведение на самата Д.. Поради тази причина няма никакви данни, какви документи е представила тя за установяване на осигурителния си стаж и доход, за да се приеме, че те са имали различно съдържание от представените понастоящем. На следващо място, всъщност още от 2000г. е ясно задължението на пенсионния орган да съхранява заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонал­на пенсия, с изключение на документите за осигурителен стаж, които е следва­ло да се върнат на Д. /така нормата на чл.7 ал.6 НПОС/.

На следващо място, следва да се съобрази и обстоятелството, че видно от сега установения стаж на Д., е че той в една значителна степен съответства на първоначално установения такъв при съответните осигурители, при които е положен/макар и с известна разлика в неговата продължителност/. Факт е, че именно пенсионният орган е пре­ценил през 1999г. положения от Д. стаж като такъв от трета категория с продължителност 26 години 10 месеца и 05 дни при посочените осигурители. Дали тогава са представени сега представените доку­менти, издадени от съответните осигурители, или други документи /л.4-л.7/ – може само да се предполага, но последните са индиция в тази насока, които предопределят положения стаж от лицето да бъде зачетен като положен при посочените осигурители.

Дали лицето, отпуснало пенсията, тогава е било мотивирано от други съображения, за които Д. е “знаела”, също може само да се “мисли”, респ. предполага, което обаче не може да бъде основание за извод за недобросъвестност, при положение, че това не е установено по надлежния ред от ком­пе­тентните за това органи/каквото е положението понастоящем по десетки “изгу­бени” преписки на същото поделение на НОИ/.

11. Казано с други думи, като е основал тезата си за “недобросъвестност” на Д. само на вероятностни съждения, без да са налице обективни факти, които да ги подкрепят, ответният Ръководител е постановил едно незаконосъобразно ре­ше­ние. И това е така, защото след като реално е установен стаж при посочените осигурители,  са направени различни изводи от тези през 1999г. и при липсата дори в препис или електронен вид на самото разпореждане за първоначалното отпускане на пенсията на Д., поради което необосновани са твърденията на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, че понастоящем цялата отговорност следва да се понесе от същата.

След като вече пенсията на оспорващата е приведена в съответствие с действителното правно положение/което не зависи от определени субективни представи у пенсионера/, то последното само по себе си не може да обоснове автоматично формиране на извод за недобросъвестност.

Така например ясен би бил случая, при който лицето не установява въобще никакъв стаж, или същият е в минимален размер, или пенсията му е отпусната напр. като военнослужещ, а служба в армията впоследствие не е установена, са­мо от които обстоятелства може с основание да се предполага, че няма как заявителят, на когото такава пенсия е отпусната, да не знае, че без стаж или та­къв като военен, пенсия не му се следва.

За Д. обаче, при установения действителен стаж/макар и с различна продължителност от първоначално установения/ и местата на полагането му,  липсата на запазени каквито и да е от входираните през 1999г. документи,вкл. и на самото разпореждане/дори в препис от системата/, обосновават извод за недо­казаност при условията на пълно и главно доказване на тезата за недобросъвестност. В случая неправилни са и изводите на ответника, че лицето след­вало да доказва при условията на пълно и главно доказване добросъвестността си. В случая, каза се,  разпоредбите на чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО изискват установява­не на недобросъвестност от компетентния административен орган, т.е. законът е вменил в негова тежест доказването на това обстоятелство, като при това по­ло­жение лицето може с про­ведено насрещно доказ­ване да разколебава, при то­ва съществено, убедител­ност­та на главното доказване на претендиращия недоб­ро­съвестността пенсионен орган.

В даденият случай, от събраните доказателства, включително и представените в настоящото производство с жалбата до Съда, според този състав, не може да се обоснове извод за недобросъвестност на Д..

Така и в този смисъл е и Решение № 11095/25.09.2017г. на Върховен административен съд, по адм.дело № 1339/2017г., Шесто отделение.

12. В случая и за пълнота следва да се посочи, че като неоснователно следва да се констатира възражението на жалбоподателката за погасяване по давност на вземанията на НОИ, което с оглед коментираното Решение № 2153-15-140/20.07.2017г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, следва да се разглежда като възражение за погасяване по давност на вземанията за периода  01.01.2012г. – 30.04.2015г. В тази насока е необходимо да се посочи следното :

Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане(в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл.115, ал.1 от КСО, действаща, обаче, към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, регламентираща погасяването на вземанията на НОИ по давност, е претърпяла няколко законодателни изменения и допълнения от приемането на КЗОО, впоследствие КСО, до настоящия момент. Началната дата, от която се дължи възстановяване на сумите от надвзети пенсии, съгласно процесното разпореждане в случая е 01.01.2007г.,  като тук за пълнота следва да се посочи, че до 2008 год. разпоредбата на чл.115 от КСО е действала до изменението й, обнародвано в ДВ, бр.41 от 22.05.2007 год., в редакцията й от 2005 год., обнародвана в ДВ, бр.105 от 29.12.2005 год., в сила от 01.01.2006 година. И в двете редакции, обаче, разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.1/първо/ от КСО е предвиждала по идентичен начин, че „Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок.", докато след последващото й изменение/Обн. - ДВ, бр.109 от 23.12.2008 год., в сила от 01.01.2009 год./, а и по сега действащата й редакция, петгодишният давностен срок започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася, като по този начин, текстът на тази норма е синхронизиран с текста на общия закон - чл.171, ал.1 от ДОПК, но както в последния се сочи - тази разпоредба е приложима само ако в закон не е предвиден по-кратък срок, какъвто безспорно е предвиден, съобразно текста на приложимата редакция на нормата на чл.115, ал.1 от КСО отпреди изменението й, което е в сила от 01.01.2009 година. При тази законодателна уредба е ясно, че по отношение на вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии и съответно за лихвите върху тях, за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2008 год. и съответно предходните периоди, ще се прилага разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, в редакцията до изменението й, обнародвано в ДВ, бр.109 от 23.12.2008 год., в сила от 01.01.2009 год., а за вземанията, възникнали за периода след 01.01.2009 год., ще се прилага разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, в редакцията й след изменението, в сила от 01.01.2009 година. При това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии (неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2012 год., този петгодишен погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2013год. и съответно изтича към 31.12.2017год., като към датата на издаване на процесното Разпореждане № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г.  на Ръководителя на  пенсионното осигуряване  при ТП на НОИ – град Пловдив, а именно към датата  06.06.2017год. и към датата на издаване на потвърждаващото го частично Решение №  2153-15-140/20.07.2017г. на директора на ТП на НОИ - град  Пловдив – 20.07.2017г., в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатена пенсия и лихви върху тях, възникнали в периода от  01.01.2012год. год. до 31.12.2012 год. Разбира се,  изложеното е относимо в пълнота и по отношение на вземанията на НОИ за останалите периоди, за който  същите не са заличени по давност с процесните актове на органите на ТП на НОИ - Пловдив, а именно за  периодите  01.01.2013год. – 30.04.2015год. Така за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии (неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и съответно за лихвите върху тях, за периода 01.01.2013год. -  31.12.2013год.  петгодишния погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2014г. и съответно изтича към 31.12.2018год., за периода 01.01.2014год. - 31.12.2014год.  петгодишния погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2015год. и съответно изтича към 31.12.2019год., за периода 01.01.2015год. - 30.04.2015год.   петгодишния погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2016год. и съответно изтича към 31.12.2020год., като към датата на издаване на процесното Разпореждане № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване  при ТП на НОИ – град Пловдив, а именно към датата  06.06.2017г. и към датата на издаване на потвърждаващото го частично Решение №  2153-15-140/20.07.2017г. на директора на ТП на НОИ - град  Пловдив – 20.07.2017г., в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, очевидно петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатена пенсия и лихви върху тях, възникнали в периода от 01.01.2013 год. до  30.04.2015год.

Следва да се посочи в тази връзка,  че съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от КСО, давността се прекъсва било с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането, било с предприемане на действия по принудително изпълнение, като съгл. ал.3 на същия текст, от прекъсването на давността започва да тече нова давност, но същевременно, КСО до приемане на разпоредбата на чл.115, ал.5 (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) никъде не урежда основанията за спиране на давността. Този въпрос е от значение в настоящото производство и в тази връзка следва да се приеме, че приложима е нормата на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, съгласно която давността спира със започването на производство по установяване на публичното вземане и до издаване на акта, но за не повече от една година, с оглед безспорно публичния характер на цитираните вземания. Тези вземания са такива, според настоящия състав, като незаконосъобразно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК, където е посочено, че давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, което означава, че давността спира докато трае и съдебният процес относно вземането. Впрочем в изложения смисъл е и разпоредбата на чл.115, ал.5 от КСО  (Нова - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), съгласно която давността спира да тече:  1. при обжалване - докато продължава спорът относно вземането;  2. когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс.

Съответно разпоредбата на чл.115, ал.1,предл.2/второ/ от КСО в приложимата редакция за спорния период предвижда, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е изтекъл, нито пет годишния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.115, ал.1,предл.1 от КСО, нито съответно 10 годишния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.2 от КСО т.н абсолютна давност, за задълженията на жалбоподателката за периодите  01.01.2012г. – 30.04.2015г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че вземанията на ТП на НОИ- Пловдив за периода 01.01.2012г. – 30.04.2015г. не са погасени по давност,   точно както е прието от Директора на  ТП на НОИ – Пловдив, съобразно и Решение № 2153-15-140/20.07.201г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив.

13. Изложеното по-горе обаче относно липсата на елементите от фактическия състав за реализиране на отговорността на жалбоподателката, обосновава изводите на този състав за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-140/20.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Д. против Разпореждане № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. То ще следва да бъде отменено в тази му част.

 

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО,   ответното ТП на НОИ - гр.Пловдив ще следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 500 /петстотин/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие (л.120).

Така мотивиран, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-140 от 20.07.2017г. на Ръководител ТП на НОИ – Плов­див, с което е оставено без уважение искането за отмяна на Разпореждане № **********/№ 3045-15-83/06.06.2017г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоре­дено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО Д.В.Д., ЕГН **********,*** да възстанови непра­вил­но изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част, като НЕЗАКО­НО­СЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Любен Караве­лов”№7 да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********,*** сумата от 500/петстотин/ лева разноски по делото, съставляващи възнаграждение за един адвокат.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: