РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2206

12.12.2017 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2212 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на „Д.Б. – А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Х.Б. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО-0055974/15.05.2017 г., издадена от Х.Х.– Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ответникът по оспорването – директорът на ТД на НАП – Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

На 09.05.2017 г. при извършена проверка е установено, че за контролната покупка на 4 бр. кафе на обща стойност 1, 60 лв. не е издаден фискален бон от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Описаното е квалифицирано като нарушение по реда на чл.3, ал.1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г.С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – супермаркет „Арена“, находящ се в .***, стопанисван от „Д.Б. – А.“ ЕООД и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - Директорът на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, съгласно заповед №ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, в рамките на предоставените му правомощия в условията на обвързана компетентност.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Това означава, че при констатиране изпълнението на фактическия състав на административното нарушение, съответният административен орган налага принудителната административна мярка, като действа при условията на обвързана компетентност и по никакъв начин не е обвързан от административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление и съответно по обжалването му. Достатъчно е да се установят по безспорен начин фактите и обстоятелствата, които законът е предвидил, за да бъде наложена обсъжданата административна принуда.

В случая обаче от данните при проверката не е установено безспорно, че в обекта не се издават фискални касови бележки от наличния фискален апарат. Заповедта за налагане на ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона. В обжалваната заповед липсват убедителни мотиви, които по безспорен начин да обосновават необходимостта и основателността на наложената ПАМ. Изводите на адм.орган по отношение на установеното адм.нарушение са неправилни и несъответстващи на установената фактическа обстановка, с оглед на което обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. В настоящия случай липсват доказателства, които да установяват по безспорен начин твърдяното от адм.орган нарушение по реда на чл.3, ал.1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г., с оглед на което е налице недоказаност на административното обвинение.

Чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, което, както се констатира от ПИП, обективиращ извършената проверка, е сторено – за извършената контролна покупка на 1бр. кутия цигари „Марлборо“ и 1 бр. вафла „Морени“ при заплащане има издаден фискален бон, който фискален бон е и част от приложените към ПИП събрани в хода на проверката доказателства.

На свой ред, за покупката на 4 бр. кафе на обща стойност 1, 60 лв. в ПИП е отбелязано отпечатването на бележка от печатащо устройство в 14:35 ч. на 09.05.2017 г. Същата е част от приложените към ПИП събрани в хода на проверката доказателства. В обжалваната заповед е доуточнено, че за тази покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 0056769 от 09.05.2017 г., като вместо това с този номер е изведен дневен финансов отчет, който също е част от приложените към ПИП събрани в хода на проверката доказателства.

При прост оглед на доказателствата, цитирани по-горе, се установява, че дневен финансов отчет с № 0056769 от 09.05.2017 г. е издаден в 13:41 ч., близо час преди твърдяната контролна покупка на 4 бр. кафе, за която трябвало да бъде издаден фискален бон със същия номер. Също така, това се е случило 45 мин. преди началото на проверката, която видно от ПИП № 005974/09.05.2017 г. е стартирала в 14:25 ч. Също така, описаната контролна покупка на 1бр. кутия цигари „Марлборо“ и 1 бр. вафла „Морени“, за която е издаден фискален бон е извършена точно един час преди началото на проверката в 13:21 ч.

Следователно, на жалбоподателя се вменява извършването на нарушение, изразяващо се в неиздаването на фискален бон за контролна покупка на 4 бр. кафе на обща стойност 1, 60 лв. в 14:35 ч. на 09.05.2017 г., като за тази покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 0056769 от 09.05.2017 г., същевременно със същия номер дневен финансов отчет с № 0056769 от 09.05.2017 г. е издаден в 13:41 ч. Казано с други думи, в случая посочените от страна на органа по приходите фактически констатации около извършване на твърдяното нарушение се явяват фактически необосновани.

Наличието на посочените от адм.орган в обжалваната заповед предпоставки за продължителността на мярката е обосновано с характеристиката на принудителните административни мерки и със задължението за тьрговските субекти да издават касови бележки. Посочено е, че неизпълнението на това задължение води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Само неколкократното посочване на възможността да се стигне "до негативни последици за фиска" и "накърняване съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата", не освобождава адм.орган от задължението да посочи какви конкретно биха били тези последици и вреди, така че да е възможно да се установи дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния и обществен интерес. Извън гореизложеното, принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от кипотезите на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186 ал. 1 б„а" ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Задължение на адм.орган е във всеки отделен случаи да докаже, че съществува такава възможност, който извод трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се изведе обоснован извод, че привлеченото към адм.отговорност лице може да извърши друго административно нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В обжалваната заповед не са изложени конкретни фактически основания за налагането на ПАМ, няма конкретни съображения на органа, бланкетно е посочено, че мярката се налага, за да се извърши промяна в организацията на дейността на конкретния обект. Адм.орган е следвало да събере всички относими към това адм.нарушение доказателства, да обсъди всички релевантни факти, вкл. и новонастъпили такива и едва след като ги обсъди в цялост да извърши преценка налице ли са всички изброени в правната норма предпоставки за налагане на ПАМ и след тази цялостна преценка да предприеме действия по налагане на ПАМ.

При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съобразно изхода от настоящото съдебно производство, на жалбоподателя по делото следва да бъдат присъдени сторените и надлежно претендирани разноски в размер на  50 лв. /петдесет лева/.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗО-0055974/15.05.2017 г., издадена от Х.Х.– Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив да заплати на „Д.Б. – А. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Х.Б. деловодни разноски в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: