РЕШЕНИЕ

 

 

2337

 

гр. Пловдив, 29.12.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2218 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на Ш.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.М. ***, срещу Заповед № РД-17-695/05.07.2017г., издадена от Кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено на оспорващия да премахне незаконен строеж: „Триетажна жилищна сграда с идентификатор *****в поземлен имот с идентификатор *****по КК и КР на град Пловдив, *****, по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, с административен адрес ул. „*****, гр. Пловдив, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, без надлежни мотиви и в хипотезата на превратно упражняване на власт. Сочи се, че процесния обект не еднократно е заявяван за узаконяване, но поради бездействието на администрацията процедурите са все още висящи. От друга страна се поддържа, че за строежа са налице предпоставките по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е изграден през 1997-1998 г. Възразява се, че административният орган не е изследвал хипотезите на търпимост. Най-сетне се сочи, че действията на административния орган (предвид факта, че процесната заповед не е изолиран случа, а са издадени такива на почти всички лица, притежаващи имот в т. нар. „Аджиасан махала” в гр. Пловдив), дават основание да се приеме, че същата е издадена в хипотезата на превратно упражняване на власт, тъй като целта й е да се репресира и изсели населението на въпросната махала. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - Кмет на район „Централен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че процесното строителство е незаконно и не са налице предпоставките за неговата търпимост. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

6. Според нотариален акт № 106, т.40, дело № 10216/97г., на 16.07.1997г. Ш.Р.А. и Исмет Джевретов Карамехмедов са придобили чрез покупко – продажба собствеността върху дворно място, находящо се в гр. Пловдив, цялото от 200 кв.м., съставляващо парцел XII-1690, от кв. 496, по плана на Първа градска част на гр. Пловдив, заедно с построената в парцела едноетажна жилищна сграда с площ 55 кв.м. и стопанска сграда.

7. Според скица № 15-116500/16.03.2017г. по КККР на град Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор № *****(по предходен план парцел XII-1690, кв. 496), е с площ 194 кв.м, попада в урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.) Върху имота са разположени: триетажна жилищна сграда – многофамилна с к.и. № 56784.520.939.1 и застроена площ от 93 кв.м.; двуетажна жилищна сграда  - многофамилна с к.и. № *****и застроена площ от 80 кв.м. Като собственици на имота, в кадастралния регистър са вписани Ш.Р.А. и Исмет Джевретов Карамехмедов.

8. Със заявления вх. № Ц8-94-Ш-9/11.11.1998г. и заявления вх. № 9400-11640/22.01.2004 г. оспорващият е поискала узаконяване на процесното незаконно строителство.  По първото заявление, след указания на общинската администрация, А. е представил декларация вх. № Ц8-94-Ш-9/24.11.1998 г. по реда на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗТСУ. Към тази процедура е изготвена и схема за изследване на възможностите за узаконяване на процесния строеж, от чието съдържание е видно, че освен подаването на посочената декларация други процесуални действия от оспорващия не са извършвани. Във връзка с второто искане заявителят е уведомен, че следва да представи  геодезическо заснемане с нанесен незаконен строеж, точни размери и отстояния от регулационните линии и съседните имоти, височини за всяка ограда стена и нотариално заверена декларация за годината на извършване на строежа. По делото не се представиха доказателства посочените изисквания да са били изпълнени от оспорващия.

Във връзка с разпореждане на съда, ответникът с писмо вх. № 14627/25.08.2017г., изрично удостовери, че по цитираните заявления за узаконяването на процесната сграда, от страна на администрацията не са издавани актове и следва да се счита, че са формирани мълчаливи откази за узаконяване.

9. На 10.03.2017 г. представители на район „Централен“ при община Пловдив, в отсъствие на оспорващия,  са извършили проверка на строеж: „Триетажна жилищна сграда с идентификатор *****в *****, по плана на I градска част, с административен адрес ул. „*****, гр. Пловдив”. В резултат на проверката е съставен Констативен протокол № 15/10.03.2017г., в които е отразено, че имотът е собственост на Ш.Р.А., същият е посочен и като възложител на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като напълно завършена триетажна с мансарда жилищна сграда с к.и. *****, с приблизителна площ в план от 79,00 кв.м. Конструкцията на сградата е стоманобетонова с ограждащи тухлени стени. Сградата е присъединен към водопроводната и електрическата мрежа и се ползва за живеене. Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

Видно от представения по делото Констативен акт № 16/04.02.2004г., горната обстановка е била установена и в хода на предходна проверка, по която няма данни да е издавана заповед за премахване на процесното незаконно строителство.

10. Оспорващия е получил образец от констативния акт и е подал възражение вх. № 94012-19317,05.04.2017г., с което е заявил, че процесния строеж е търпим, тъй като е изпълнен в периода 1997 – 1998 г. и отговаря на техническите изисквания на закона. Също така е отбелязано, че строежът е бил заявен за узаконяване и преди всичко следва да бъде изследван този въпрос. Към възражението е представена нотариално заверена декларация от Надиде Хасанова Мехмедова, с адрес; гр. Пловдив, ул. „Крумово” № 7, за това че през 1997 – 1998 г., на ул. „***** били извършени в груб строеж къщите на  Ш.Р.А. и Исмет Джевретов Карамехмедов, а до 2001г. били готови за ползване. Декларация в същия смисъл е представена и от Ш.Р.А..

11. Със Заповед № РД-17-695/05.07.2017г., Кметът на район „Централен“ при община Пловдив, е наредил да се премахне процесния незаконен строеж, като в мотивите си е посочил, че строежът е V-та категория, изпълнен е без строителни книжа, а подаденото възражение е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за търпимост.

12. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Н.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано.

Според вещото лице за процесния имот, през годините са налични подробни устройствени планове от 1998г., 1994г., 1978г. 1971г., 1965г. и 1959г. като в нито една от кадастралните основи към тези планов процесната сграда не е отразена с конфигурация, площ и разположение, така като е нанесена същата в действащата кадастрална карата и е установена от огледа на място.

Действащия ПУП по отношение на застрояването е одобрен със Заповед № ОА-1257/26.10.1998г. С този план е изменен ЗРП в застроителната част и КЗСП за част от кв. 496 – нов по плана на Първа градска чат на гр. Пловдив, като по отношение на парцел XII-1690 е предвидено ново свързано триетажно застрояване с това в УПИ IX-1693,1694,1692 от североизток, като от юг застрояването е свързано със застрояването в УПИ X-1691,1688, за които е одобрено завишаване на застрояването от 1 и 3 етажа на 3 и 4 етажа. Допълващо застрояване за процесния УПИ не е предвидено нито в действащия ПУП, нито в предходните планове.

От огледа на място вещото лице е установило, че е изпълнена триетажна масивна сграда с таванско помещение, без избен етаж. Трите етажа са жилищни и са напълно завършени, а таванските помещения са в груб строеж. Измерена отвън височината на сградата до корниза /Нк/ е 9,85 м. По действащия ПУП за имота е предвидено свързано застрояване на двете странични регулационни линии с височина Нк = 10 м. и отстояние от дъното му на 5,50м. Процесната сграда заема североизточната част от предвиденото застрояване като от югозапад е построена на калкан втора сграда в имота. Конфигурацията на сградата следва контура, отразен в кадастралната карат, с изключение на допълнително изпълнена на място пристройка към дъното на имота и до другата сграда в имота, която се ползва за санитарно помещение. Практически пристройката към сградата в дъното на имота, както и на северния й ъгъл достигат дъното. Дълбочината на застрояване на процесната сграда значително надвишава дълбочината на предвиденото в имота застрояване както по отношение на предвижданията на действащия застроителен план, така и на предходния застроителен план. Техническите характеристики на процесния строеж и обстоятелството, че в имота има изпълнена втора сграда, сочат че същия е реализиран при плътност на застрояване от 90,62 %, при допустима 45 %, съгласно действащия ПУП – ПЗ и РУП. Първият етаж на сградата е изпълнен на 2,80 м. от нивото на улицата, при предвидена по плана височина от 3,50м за етаж, определен за обществено – обслужващи функции. Цялостната височина на сграда отговаря на допустимото ниско застрояване.

Експертизата определя процесния обект като основно застрояване, строеж V-та категория. В открито съдебно заседание на 30.11.2017 г. вещото лице пояснява, че констатираните от него несъответствия се концентрират относно плътността на застрояване и разположението на изпълненото строителство в противоречие с предвижданията на ПУП.

13. По делото се събраха показанията на свидетелите Г.Б.С. и *****– съседи на жалбоподателя, които съдът намира за последователни и съответни на установената по делото фактическа обстановка. Свидетелите сочат, че процесната сграда е построена в периода 1997 – 1998г., а през 2001г. започнало ползването й за живеене.

14. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представи Заповед № 13ОА556/05.03.2013г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Южен“, на основание §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е делегирано правомощието да издава заповеди по чл. 225а от ЗУТ.

 

ІV. За правото:

15. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

16. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

17. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

Според чл. 20, ал. 2 от ЗУТ, основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния устройствен план.

18. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява сграда със жилищно предназначение, обект на основното застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Я.Н.Р.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална компетентност и съобразно обхвата на акта, с който са му делегирани правомощия.   

19. Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж: „Триетажна жилищна сграда с идентификатор *****, в поземлен имот с идентификатор *****по КК и КР на град Пловдив, *****, по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, с административен адрес ул. „*****, гр. Пловдив”, е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор. Прочие, в тази насока жалбоподателя е инициирал и две процедури за узаконяване, по която няма изрично произнасяне. Тук следва да се отбележи, че липсата на произнасяне от страна на компетентния административен орган, в случая се приравнява на мълчалив отказ, по аргумент от чл. 57, ал. 5 и чл. 58, ал. 1 от АПК вр. чл. 144, ал. 3 и §127, ал.10 и ал.14 от ЗУТ и § 27, ал. 3 от ПЗР на ЗТСУ /в този смисъл Решение № 3259 от 06.03.2012 г. по адм. д. № 14529/2011 на ВАС; Решение №5942 от 05.05.2010 г. по адм. д. № 183 /2010 на ВАС/. По делото не се представиха доказателства да е проведено обжалване на мълчаливи откази по заявление вх. № Ц8-94-Ш-9/11.11.1998г. и заявления вх. № 9400-11640/22.01.2004 г., поради което съдът намира, че същите са влезли в сила.

В тази насока възраженията на оспорващия се неоснователни и недоказани. Същият нито твърди, нито представи доказателства да се е снабдил с необходимите проекти за изследване на възможността за узаконяване и изискващите се строителни книжа, да е платил дължимите такси и глоби и да е извършил необходимите действия за получаване на акт за узаконяване. Изцяло в тежест на оспорващия бе да установи, че е изпълнил указанията на администрацията и изискванията на закона в обем, така че да бъде обективно възможно образуваните производства да приключат с положителен за него резултат.

20. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23 .07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото, безспорно се установи, че за процесното строителство няма документи за собственост, но е изградено и се ползва от жалбоподателя, който притежава собственост върху терена и е заявил вещно правни претенции във връзка с узаконяването и ползването му. При това положение съдът намира, че правилно е определен адресатът на обжалвания административен акт.

21. На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е обхванал хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

22. От събраните по делото доказателства съдът намира, че процесната триетажна  жилищна сграда е изпълнена в периода 1997г. – 1998г. и довършена до 2001г. В тази насока са както представените декларации, така  и свидетелските показания. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че узаконяването на сградата е заявено още през 1998г., а посоченият обем на застрояване е установен и през 2004г. При това положение, за строежа е налице първата предпоставка по § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, а именно да е изграден до 31.03.2001г.

23. Според чл. 37, ал. 1 от ЗУТ сградите на основното застрояване се изграждат съобразно предназначението на урегулираните поземлени имоти, определено в подробен устройствен план. По смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 3 от ЗУТ предвижданията на ПУП за имотите, отредени за жилищно застрояване, обхващат пределно допустими плътност и интензивност на застрояване, височина и начин на застрояване и линии на застрояване. В тази насока е идентична и нормата на чл. 48, ал. 1, т. 9 от ППЗТСУ, действала към момента на изграждане  на процесната сграда.

Разпоредбата на чл.31, ал. 1 от ЗУТ определя  нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване, което при ниско жилищно застрояване (каквото е процесното) до границата към дъното на урегулирания поземлен имот следва да бъде най-малко 5 м.

24. Както от представените по делото доказателства, така и от заключението на вещото лице, отнесени към обсъдените нормативни изисквания, съдът намира за установено, че процесната Триетажна жилищна сграда с идентификатор *****по КК и КР на град Пловдив, *****, по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, с административен адрес ул. „*****, не отговаря на изискванията за разполагане на основно застрояване по действащите и предходни правила и норми на застрояване и предвидените в действащите и предходни устройствени планове устройствени показатели.

Каза се, предвижданията на действащия ПУП – ПЗ за *****, по плана на Първа градска част, гр. Пловдив определят параметри на застрояване: 5,50 м. отстояние от дъното на имота, 45 % допустима плътност и височина от 3,50м за първия нежилищен етаж. Нито едно от посочените изисквания не е спазено при изпълнението на процесния строеж. Тоест, по отношение на същия не са налице останалите кумулативно дадени предпоставки по § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ във вр. § 16, ал. 1, ал.2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради което установеното незаконно строителство не отговаря на изискванията за търпимост, респ. за него не седи и ограничение на правото и задължението на контролните органи да го премахнат.

25. По отношение възражението за превратно упражняване на власт и засягане на основни права и свободи на оспорващия, съдът съобрази разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС, която защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С оспорената заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на неговото жилище, но тази държавна намеса в случая е допустима и пропорционална, защото обстоятелството, че премахването на конкретното незаконното строителство е част от обща кампания, не го прави законен строеж и разпореденото премахване не е в несъответствие с целта на ЗУТ - да не се допуска изграждането на незаконни строежи. Настоящият състав намира, че да се приеме противното би означавало да се допусне оспорващият да черпи права от собственото си противоправно поведение. В горния смисъл не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на органите по незаконно строителство.

26. При горната фактическа и правна обстановка, настоящият състав намира, че оспорения в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, което налага извод за неоснователност на жалбата.

V. За разноските:

27. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Р.М. ***, срещу Заповед № РД-17-695/05.07.2017г., издадена от Кмета на район „Централен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА Ш.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на район „Централен“ при община Пловдив сумата от 100 лв. (сто лева), представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ПК

Top of Form