Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1838

 

гр. Пловдив, 30 октомври 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2294 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

*******ООД, със седалище и адрес на управление: ************, ЕИК ******, представлявано от адвокат И.Б. - пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001616007193-091-001 от 04.05.2017г., издаден от П.Д.С.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложил ревизията; и К.Г.Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) с №П-16001317086459-003-001 от 19.05.2017г., потвърден с Решение №453 от 28.07.2017г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 74 814,82 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 20 316,87 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт М.Г. - пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.  

Ревизионното производство е повторно. С Решение №698 от 10.10.2016г. (листи 57-60) на ответника е отменен РА с №Р-16001316000673-091-001 от 21.07.2016г. (листи 693-704) и преписката е върната за провеждане на нова ревизия.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001616007193-020-001 от 18.10.2016г. (лист 3225) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.10.2013г. – 31.01.2014г. За ревизиращи органи са определени К.Г.Д.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и К.С.С.- старши инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 26.10.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 3227).

С Решение №Р-16001616007193-098-001 от 12.12.2016г. (лист 3217) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, разглеждането и решаването на Р-16001616007193, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, е иззето от К.С.С. и правомощията по извършване на ревизията са възложени на Х.М.Б.. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001616007193-020-002 от 12.12.2016г. (лист 3222) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 26.01.2017г., в ревизионния екип К.С.С. е заменена с Х.М.Б. - главен инспектор по приходите, а ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 13.12.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 3224).

Със ЗИЗВР с №Р-16001616007193-020-003 от 25.01.2017г. (лист 3212) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 26.02.2017г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 25.01.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 3214). Със ЗИЗВР с №Р-16001616007193-020-004 от 24.02.2017г. (лист 3209) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 26.03.2017г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 26.02.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 3211).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001616007193-092-001 (листи 116-133) е изготвен на 10.04.2017г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 10.04.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 134а).

Против изготвения РД е подадено възражение с Вх.№10917 от 20.04.2017г. (листи 104-108, 109-113).

Ревизионният акт (листи 88-93), предмет на настоящето производство, е издаден на 04.05.2017г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 09.05.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 96).  

По преписката постъпва молба за поправка на очевидна фактическа грешка в РА с №Р-16001616007193-056-001 от 18.05.2017г. (лист 86).

С Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №П-16001317086459-0РП-001 от 18.05.2017г. (лист 85) на П.Д.С.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е разпоредена проверка за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка при издаване на РА с №Р-16001616007193-091-001 от 04.05.2017г.

РАПРА с №П-16001317086459-003 (листи 76-79) е издаден на 19.05.2017г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 22.05.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 83).

По делото са приети разпечатки от програмен продукт (листи 3249-3260), удостоверяващи валидността на притежаваните електронни подписи от П.Д.С., С.Ц.Х., А.Н.Б., К.Г.Д. и Х.М.Б.. Посочените документи са приети по делото и под формата на оптичен носител (КД, лист 3247).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото са приети заверени копия на Заповед №РД-09-518 от 30.04.2014г. (листи 8-10), на Заповед №РД-09-456 от 04.04.2016г. (листи 5-7), на Заповед №РД-09-1400 от 04.10.2016г. (листи 3241-3243) и на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 3244-3246) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според които заповеди на П.Д.С. и на заместващата го при отсъствие С.Ц.Х. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

В рамките на ревизията е установено, че предмет на дейност на *******ООД е търговия на дребно с автомобилни горива (бензин и дизел) и смазочни материали. Дружеството извършва дейност в обект бензиностанция с адрес: *****. Констатирано е, че *******ООД ползва бензиностанцията под наем, съгласно сключен Договор за наем от 30.07.2012г. с А.С.Б., със срок на действие на договора 2 (две) години и възможност за продължаване на срока за неопределено време.

Констатирано е също така, че през ревизирания период дружеството изгражда и собствена бензиностанция с адрес: *****.С декларация за стопанисвани обекти от задължено лице (Обр.№КД 148), управителят на дружеството декларира, че към 07.11.2016г. притежава/стопанисва бензиностанция в гр. ******* /под наем/ и Бензиностанция и газстанция в *****/собствена/.

От органите по приходите е установено, че през ревизирания период *******ООД има регистрирано едно фискално устройство, с осъществена дистанционна връзка с НАП и потвърждение №3391895 от 02.08.2012г.; Фискално устройство модел ДАЙС KL с централно регистриращо устройство “РС и ФПр. FP05P-KL”, бензиноколонки тип Адаст ел. устройство за управление ЕР601, нивомерна система модел “ITOUCH", инд.№DS004104 и ФП №35004457.

При извършена служебна проверка в информационната база данни на НАП, е установено, че *******ООД е собственик на земя- 1036 кв.м. в *******, закупена с нотариален акт (НА) с №25 от 12.10.2010г. (лист 163); няма регистрирани моторни превозни средства (МПС); няма данни в Регистър “Заеми” за получени и предоставени заемни средства от дружеството; в Служба по вписванията- гр. Велинград е вписана една покупко-продажба на недвижим имот- на 12.10.2010г., като *******ООД се явява купувач на поземлен имот, пл.№1097, парцел XXIV, площ- 941 кв.м., *******, община Велинград.

До жалбоподателя е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001616007193-040-001 от 26.10.2016г. (листи 135-136), в отговор на което, като приложение към придружително писмо с Вх.№Рев 2504 от 09.11.2016г. (лист 138) от страна на С.Б.- управител на ****ООД, са представени множество документи (листи 139-185), между които банкови извлечения, първични и вторични счетоводни документи, (оборотна ведомост, амортизационни отчисления на дълготрайни активи) аналитична отчетност по сметки гр. 20, гр. 30, гр. 40, гр. 41, гр. 49, гр.60 и гр. 70.

Според представените писмени обяснения на управителя на ревизираното дружество (листи 139-140), през ревизирания период за обекта, на който се осъществява дейността- бензиностанция в гр. Сърница, е сключен договор за наем от 30.07.2012г. (лист 146). Пак според посочените писмени обяснения, в обекта са назначени 4-ма работници на трудови договори- С.К.Б., Р.Ш.П., И.С.П.и И.Н.Б., и 4-мата на длъжност “обслужващ бензиностанция”.

В писмените обяснения се посочва, също така, че дружеството се финансира с получен заем от физическото лице С.Б.б.по Договор за временна финансова помощ от 20.05.2009г. (листи 147-148). Посочва се още, че паричните средства се предоставят от С. б.на С.Б., в качеството му на управител на ****ООД, с цел изграждане на обект “Бензиностанция и газстанция“, като паричните средства се внасят на части от управителя в дружеството, а връщането на паричните средства се осъществява на части, във връзка с което се прилагат приходни и разходни касови ордери.

Според посочения вече договор за наем от 30.07.2012г., сключен между А.С.Б., в качеството си на управител на “******“ ЕООД, ЕИК *****, като наемодател и Н.Р.Б., пълномощник на ****ООД – наемател, наемодателят предоставя на наемателя за временно ползване следния имот: бензиностанция с две колонки, със застроена площ от 57 кв.м., построена в поземлен имот (ПИ) №000650, в землището на гр. Сърница, срещу месечна цена 1 000,00 лв., за срок от две години.

В приложената по делото Справка №1 за ФЛ, ЮЛ, ЕТ за налични недвижимости (лист 170), в графа “вид на имота“ е посочено сграда- бензиностанция, местонахождение *****, съгласно документ за собственост №130/19.10.2010г.

В Справка за собствени/наети превозни средства, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, с техническа максимална маса не повече от 3,5 т., е вписано “спец. автомобил Мерцедес РА 4473ВР“, нает 11.10.2013г.(лист 173).

От дружеството са представени отчети на работното време за периода 11.2013г. – 01.2014г. (листи 177-180), в които фигурират имената на служители, на длъжност “обсл. бензиностанция/газстанция“.

Представен е също така Договор за транспорт и престой от 11.10.2013г. (лист 181), сключен между “Б.-09“ ЕООД, като наемодател и ****ООД, като наемател, с предмет- предоставяне за временно ползване на МПС- Специален товарен камион/цистерна/ с Рег.№*****, като според чл.2 от договора наемателят се задължава да заплаща на наемодателя 380,00 лв. за един брой курс с включен престой, срещу издадена фактура.

Представено е копие на договор от 06.09.2013г. (листи 159-162, 195-196) за покупко-продажба на дизелово гориво между “****“ЕООД, ЕИК *****, от една страна като продавач, и “Б.“ ООД, ЕИК ****** (всъщност *******ООД) от друга страна като купувач. Съгласно чл.1, ал.3 от договора, продавачът поема задължение да доставя месечно количества гориво, които няма да надхвърлят 30 000,00 литри дизелово гориво. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, горивата, предмет на настоящия договор ще се доставят без предварителна писмена заявка от купувача, като последният ще информира продавача за необходимите му количества съгласно обичайната търговска практика, включително по телефон, електронен адрес или факс. В чл.5 от договора е описано, че страните се споразумяват, че продавачът ще организира изцяло за своя сметка и със свой специализиран транспорт доставката на гориво до обектите на купувача, като при разтоварването на горивото, страните чрез своите представители, каквито ще се считат служителите им /като шофьори, продавачи, касиери или всякакви трети лица, находящи се на обекта на доставка/, ще съставят протокол/или друг търговски документ/, в който ще се вписват дата и място на доставката, вид и количество на горивото, регистрационен номер на влекач и цистерна и две имена и подписи на приел и предал.

Между страните е договорено, съгласно чл.6, ал.1 от договора, че купувачът заплаща цена за литър гориво съгласно ценовите нива на продавача за конкретния ден, плюс отстъпка, която ще се уговаря за всяка доставка допълнително.

Според ал.2 на чл.7 от договора, “При условията на делегация за плащане Продавачът има право, а Купувачът се задължава при получено уведомление от страна на Продавача в писмен вид (по факс, електронна поща или в краен случай по телефон, в който случай писмено потвърждение се осигурява в срок от 24 часа) да заплати дължимата за доставката сума по банковата сметка на следното лице, с което продавачът има договор за финансово управление: “*******“ ЕООД, ЕИК *****, IBAN: ***; BIC: *** (“Алфа Банк”, кл. България).

В ал.3 на чл.7 е записано, че “Страните се споразумяват, че заплащането на цената на доставката, приета с протокола по чл.5, директно от Купувача към сметката на трето лице, посочено в предходната алинея, ще се счита за окончателно и безусловно погасяване на задължението за плащане, като с оглед собствеността на горивото фактурата за доставката се издава от Продавача на Купувача.

От приходната администрация е установено, че в представените фактури за издател и доставчик е посочено дружество “****” ЕООД, ЕИК *****, с МОЛ (материално отговорно лице) Г. Н., за получател е посочено името на С.Б., а за съставител Р.Г.. Установено е също, че на фактурите е записано “плащане по сметка”, като е изписана сметка*********в Алфа банк. Плащанията обаче са правени по друга банкова сметка- ***, собственост на дружество “*******” ЕООД в същата банка.

От приходната администрация е установено също, че “****” ЕООД и “*******” ЕООД имат един и същи едноличен собственик, представляващ и управляващ- Г.П.Н., ЕГН **********, на основание на което е прието, че двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.б. “д” и “м” от ДР на ДОПК.

Във връзка с констатираните плащания на трето лице, органите по приходите формират извод, че след като плащанията не постъпват по сметката на посоченото дружество доставчик, а към трето лице, то по тези фактури няма плащане. Не е известно какво е посочено в платежните нареждания като основание на наредителя да бъде извършено плащането. Не е установено как е осчетоводено (закрито) начисленото задължение към клиенти по посочените фактури в дружеството, сочено за доставчик “****” ЕООД.

Във връзка с представения договор за наем на МПС е прието, че “… след като договореното МПС е отдадено под наем, то наемателят (*******ООД), ползвайки го, придобива качеството на превозвач и би следвало в съставените документи да се вписва като такъв. В представените товарителници, както от ревизираното дружество, така и в извършената насрещна проверка на сочения за доставчик “****” ЕООД, за превозвач е вписано дружество “Б.-09” ЕООД (наемодател)…“

Органите по приходите приемат за установено също, че собственик на “Б.-09” ЕООД е лицето А.С.Б.. В тази връзка се посочва, че съгласно справки на ИС на НАП, присъединени в настоящото производство с Протокол №0481575 от 21.03.2017г., А.С.Б. е съпруга на брата на К.Н.Б.- съдружник в *******ООД.

Във връзка с представените товарителници, приходната администрация приема за установено, че посоченото МПС е собственост на фирма “Б.-09” ЕООД, регистрирано в КАТ със свидетелство №005951216 на 09.10.2013г. В тази насока е констатирано, че със същото МПС е извършен и превозът по фактура с №571 от 04.10.2013г., а е регистрирало в КАТ на тази фирма на 09.10.2013г.

Органите по приходите приемат за установено, че посоченият като водач- А.Р.А. в периода на издаване на процесните фактури, е бил назначен на длъжност с код по НКПД 833222005 “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” на 01.09.2011г. от дружество “Б.-09” ЕООД, с икономическа дейност - код по КИД 1610-разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал и на 01.01.2016г. лицето е преназначено от “Б.-09” ЕООД на длъжност “шофьор цистерна" с код по НКПД 83322007 и код по КИД- товарен автомобилен транспорт.

В тази връзка, към документите по преписката са приобщени от ИС на НАП-модул Трудови договори, присъединени към настоящото производство с Протокол №0481575 от 21.03.2017г. (листи 588-599)

Формиран е извод, че “…от една страна МПС, с което е извършен превозът, е отдадено под наем на ревизираното дружество, а от друга страна, за превозвач е сочен наемодателя. Описано е, че водачът на автомобила, с който е извършен превоза на горивото пък е назначен на трудов договор от наемодателя с дейност с код по КИД 1610-разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал, която е основната дейност извършвана от “Б.-09” ЕООД в периода”.

Относно последващата реализацията от ревизираното дружество на горивото по обследваните доставки е прието за установено, че то е продадено чрез стопанисвания обект бензиностанция- на дребно, на физически лица и на фирми. Продажбите са отчетени по фискалната система за отчитане на горивото и по издадени фактури.

След анализ на всички представени документи и събраните доказателства органа по приходите приема следното: независимо, че това гориво има последваща реализация, не може да се докаже по безспорен начин, че соченото за доставчик дружество е действителното лице доставило горивото…“.

Предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 74 814,82 лв., ведно с начислените лихви от 20 316,87 лв. по 10 броя данъчни фактури, издадени в периода 04.10.2013г. - 23.01.2014г. от “****” ЕООД, ЕИК *****, както следва: с №571 от 04.10.2013г. (лист 261 и др.), с данъчна основа (ДО) в размер от 37 611,00 лв., ДДС в размер от 7 522,20 лв. и предмет на доставката 19 900,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №600 от 22.10.2013г. (лист 248 и др.), с ДО в размер от 37 704,70 лв., ДДС в размер от 7 540,94 лв. и предмет на доставката 19 976,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №624 от 01.11.2013г. (лист 239а и др.), ДО в размер от 37 355,04 лв., ДДС в размер от 7 471,01 лв. и предмет на доставката 19 928,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №634 от 07.11.2013г. (лист 231 и др.), с ДО в размер от 37 063,75 лв., ДДС в размер от 7 412,75 лв. и предмет на доставката 19 900,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №642 от 15.11.2013г. (лист 293 и др.), с ДО в размер от 37 426,94 лв., ДДС в размер от 7 485,39 лв. и предмет на доставката 20  095,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №658 от 26.11.2013г. (лист 284 и др.), с ДО в размер от 36 964,25 лв., ДДС в размер от 7 392,85 лв. и предмет на доставката 19 900,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №673 от 07.12.2013г. (лист 275 и др.), с ДО в размер от 37 640,85 лв., ДДС в размер от 7 528,17 лв. и предмет на доставката 19 900,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №685 от 14.12.2013г. (лист 266 и др.), с ДО в размер от 37 821,85 лв., ДДС в размер от 7 564,37 лв. и предмет на доставката 19 901,00 литри “дизелово гориво Б6”; с №703 от 27.12.2013г. (лист 221а и др.), с ДО в размер от 37 302,55 лв., ДДС в размер от 7 460,51 лв. и предмет на доставката 19 900,00 литри “дизелово гориво Б6”; както и с №736 от 23.01.2014г. (лист 212а и др.), с ДО в размер от 37 183,15 лв., ДДС в размер от 7 436,63 лв. и предмет на доставката 19 900,00 литри “дизелово гориво Б6”.

Според отразеното във фактурите, плащането по същите е направено по банков път, по банкова сметка ***: ***; BIC: *** (“Алфа Банк”, клон България). Всъщност, плащането е направено по банкова сметка *** “*******” ЕООД, според извлечения от банковата сметка на третото лице (листи 199-203, 206-211).

При извършена служебна справка в хода на ревизията, е установено, че дружеството пряк доставчик (“****” ЕООД) има “рисков" профил, според критериите на НАП. Същото е дерегистирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. В периода на обследваните доставки за основен негов доставчик на дизел в дневниците за покупки е посочено дружество “*****” ЕООД, ЕИК *****, което също е “рисково” и е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-22221016193404-141-001 от 14.11.2016г. (листи 188-189).

Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажбите на прекия доставчик за съответните данъчни периоди.

В отговор на Искане за представяне на документи и писмени доказателства от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-22221016193404-040-001 от 31.10.2016г., като приложение към писмо с Вх.№10-5330-4214 от 10.11.2016г. (лист 190) са представени множество писмени документи (листи 191-302), между които- заверени копия на процесните фактури, фактури, издадени към прекия доставчик от предходни доставчици, декларация за съответствие на качеството на течните горива, товарителници, банкови извлечения, стоков поток за периода на проверката, договор за наем, договор за покупко-продажба с РЛ, аналитичен регистър, оборотни ведомости, справка за формиране на среднопретеглената цена и щатна ведомост за ревизирания период. Към фактурите са представени също приемо-предавателни протоколи, както между жалбоподателя и прекия му доставчик, така и между предходния доставчик “*****“ ЕООД и прекия доставчик “****“ ЕООД за предадено количество гориво, посочено в съответната фактура.

От прекия доставчика е представен и Договор за наем от 01.09.2013г. (лист 197 и др.), сключен между “***“ ООД, ЕИК *****, в качеството му на наемодател, и “****“ ЕООД, в качеството му на наемател, с предмет: предоставяне за временно и възмездно ползване на собствени цистерни за съхранение на светли горива, находящи се в гр. Велинград, Петролна база, индустриална зона.

Съгласно чл.чл.2 и 3 от договора, същият се сключва за срок 5 години, считано от 01.09.2013г., срещу месечна наемна цена в размер от 2 000,00 лв.

Представени са процесните фактури и съпътстващи доставките документи- декларации за съответствие на качеството на течните горива, копия на акцизни данъчни документи, издадени от “********“ ЕООД, ЕИК 202644871, към “********“ ЕООД, ЕИК 202023074, документи за удостоверяване на точния адрес на доставка, заявки за товарене на горива с автоцистерна с място на доставка - гр. Сърница, превозвач, “******“ ООД (всъщност “******” ООД, ЕИК *****, водач А.А.(всъщност А.Р.А., ЕГН **********), транспортно средство- МПС с Рег.№*****.

При анализ на документите, ревизорите приемат за установено, че на представените стоковите разписки към фактурите за получател е положен подпис от С.Б., а за съставител- Р.Г.. От ревизорите е прието за установено, че към 23.01.2014г. Р.Г.не е назначена на трудов договор в дружеството пряк доставчик.

Всъщност в хода на предходната ревизия, след извършена проверка в информационната база данни на НАП е констатирано, че Р.Г.е в трудови правоотношения с “***” ЕООД, ЕИК *****, което дружество също е издало 8 броя фактури за доставка на гориво към жалбоподателя, също подписани от Р.Г.за съставител.

Към фактурите са представени също Акцизни данъчни документи (АДД), с издател “********” ЕООД и получател “********” ЕООД, подробно описани в РД.

Представени са още копия на Декларации за съответствие на качеството на течните горива, представляващи Приложение №9 към чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол (НИКТГУРНТК), издадени от “********” ЕООД за предоставено количество дизел на “*****” ЕООД, както и копия от Декларации за съответствие на качеството на течните горива, издадена от “*****” ЕООД за предоставяне на дизел за разпространение от “****” ЕООД.

От ревизорите е прието за установено, че в декларациите има поставен подпис, без да е наличен печат на издателя “*****” ЕООД. Представени са копия от декларации за съответствие, издадена от “****” ЕООД за предоставяне на дизел на *******ООД.

Приходните органи формират идентични изводи относно процесните фактури, че според декларациите за съответствие на качеството на течните горива, едно и също количество дизел е предоставено за разпространение на една и съща дата по следната верига за търговия с горива: от производител/вносител “********” ЕООД /издател на АДД/ на разпространители: “********” ЕООД; “*****” ЕООД;****” ЕООД; *******ООД.

От информационната система на НАП е установено, че са издадени и отразени в дневниците за продажби на съответните доставчици по веригата фактури, издадени от “****” ЕООД на ревизираното дружество от “*****” ЕООД на “****” ЕООД и фактури, издадени от “********” ЕООД на “*****” ЕООД, като за последното дружество е посочено, че същото е с  “рисков” профил и е дерегистрирано по ЗДДС на 02.07.2014г.

Прието е за установено, че производителят/вносителят “********” ЕООД няма издадена фактура за доставка на гориво към “********” ЕООД, както и че в същия период има издадени множество фактури към “********” ЕООД, но те са с предмет на доставка „наем на склад за акцизни стоки". Въз основа на тези обстоятелства е прието, че производителят/вносителят на дизела посочен в АДД не разполага с гориво, което да фактурира на търговците на горива, той им предоставя складови площи, за което издава фактури.

От приходните органи е направено заключение, че соченият за производител/вносител разполага само със склад за съхранение на акцизни стоки, който обект отдава под наем и издава фактури само за тези доставки.

Прието е също, че вносителят/производителят по АДД “********” ЕООД не е предоставял/предавал дизелово гориво в количество на посочения разпространител “********” ЕООД, както и че на една и съща дата е било продадено и предоставено гориво по фактури на петима търговци, включени в гореописаната верига за доставки.

С оглед на това е формиран извод, че “... нито една от фирмите по веригата не е получател на обследваното гориво и не е придобивала право на собственост върху него”.

Прието е за установено, че на представените копия на товарителници към съответните фактури, издадени от превозвача “******” ЕООД, съгласно която “****” ЕООД е вписано като получател, а за изпращач е поставен печат на “*****” ЕООД. В товарителниците е описано, че натовареното гориво дизел на съответната дата от Велинград, Петролна база и е разтоварено в Сърница. За име на водача на превозното средство е записано А.А.и рег.№*****.

Прието е за установено е също ката, че са представени копия на фактури, съгласно които “*****” ЕООД продава на “****” ЕООД дизелово гориво и документ, удостоверяващ точния адрес на мястото на доставката с издател “*****” ЕООД, получател “****” ЕООД и превозвач “******” ЕООД.

В тази посока е направено заключение, че “…Независимо, че за получател е посочено дружество “****” ЕООД, е изписано място на доставката: гр. Сърница, *****бензиностанция. На този документ липсва подпис и печат на получател. По този документ получател на горивото се явява “****” ЕООД, а не ревизираното дружество.“.

При анализ на документите, свързани с доставките на гориво от “****” ЕООД, от страна на ревизорите е прието за установено, че се установяват несъответствия по отношение на: посочения точен получател; лицата приели и предали горивото; лицата, съставители на документи, които нямат доказани трудови взаимоотношения с дружеството доставчик.

Прието е за установено от органите по приходите, че най-съществени са различията в документите, издадени във връзка със следните фактури: Фактура с №600 от 22.10.2013г. и Фактура с №642 от 15.11.2013г., при които фактури е прието за установено, че “… е налице пълно несъответствие в датите при доставката на дизелово гориво от “*****” ЕООД към “****” ЕООД и доставката от “****” ЕООД към *******ООД, които са извършени през м.10 и м.11.2013г., а горивото е излязло от акцизния данъчен склад съответно на 28.06. и на 03.08.2013г.

По отношение на посочените две фактури ревизорите приемат за установено, при извършена служебна справка в информационната система на НАП, следното:

Издадени и отразени в дневниците за продажби са следните фактури:

“****” ЕООД издава на ревизираното дружество фактура с №642 от 15.11.2013г. (лист 293 и др.); “*****” ЕООД издава на “****” ЕООД фактура с №742 от 13.11.2013г. (лист 298а и др.); “*****” ЕООД, ЕИК ******, издава на “*****” ЕООД фактури с №№958 и 960 от 15.11.2013г.

Представен е АДД с №2110 от 03.08.2013г. (лист 294а и др.), според който издателят “********” ЕООД, ЕИК ******, предоставя на получателя “*****” ЕООД общо 31 188,700 литри “дизел Б6”.

Представена е декларация за съответствие на качеството на течните горива с №2110 от 03.08.2013г. (лист 295), според която “********” ЕООД предоставя на “*****” ЕООД 31 188,700 литри “дизелово моторно гориво Б6” от партида №0000342 в количество от 174 291 тона.

Прието е за установено, че “********” ЕООД няма издадени фактури за доставка на гориво към “*****” ЕООД, а издадените към “*****” ЕООД фактури са с предмет на доставките- наем на склад за акцизни стоки.

Съответно за фактура с №600 от 22.10.2013г. (лист 248 и др.) е прието за установено, че посочената фактура е издадена от “****” ЕООД към жалбоподателя; “*****” ЕООД издава на “****” ЕООД фактура с №657 от 15.10.2013г. (лист 253 и др.); “*****” ЕООД издава на “*****” ЕООД фактури с №№861, 862, 866 от 12.10.2013г.

Представен е АДД с №1928 от 28.06.2013г. (лист 250 и др.), според който издателят “********” ЕООД предоставя на получателя “*****” ЕООД общо 31 808,000 литри “дизел Б6”.

Представена е декларация за съответствие на качеството на течните горива с №1928 от 28.06.2013г. (листи 250а, 2489а и др.), според която “********” ЕООД предоставя на “*****” ЕООД 31 808,970 литри “дизелово моторно гориво Б6” от партида №0000318 в количество от 147 704 тона.

Прието е за установено, че “********” ЕООД няма издадени фактури за доставка на гориво към “*****” ЕООД в същия период, а издадените към “*****” ЕООД фактури са с предмет на доставките- наем на склад за акцизни стоки.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик “*****” ЕООД, за което е съставен ПИНП с №П-22220217002077-141-001 от 03.02.2017г. (листи 306-308).

В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-22220217002077-040-001 от 10.01.2017г. са представени писмени обяснения с Вх.№53-06-395 от 27.01.2017г. (листи 314-315), както и множество документи (листи 320-561). Според посочените писмени обяснения, съхранението на горивата е ангажимент на фирмата доставчик. “*****“ ЕООД няма собствени или наети съдове за съхранение на стоката. Посочено е, че “…няма движение на горивото между нас и нашия доставчик, а се взимат от едно и също място. Фирма “*****“ ЕООД не е вносител, а е прекупвач… Доставката на горивото става от фирма превозвач и собствеността на транспортните средства е тяхна, относно превоза на “****“ ЕООД, то същият е за тяхна сметка“.

Според обясненията, на 27.02.2014г., след направено претърсване в офиса на фирмата, са иззети всички документи, поради което не могат да бъдат предоставени всички документи.

Предмет на представения договор от 12.11.2012г. (листи 378-380), сключен между “*****“ ЕООД, в качеството му на продавач, и “****” ЕООД, в качеството му на купувач, е продажба на горива и други петролни продукти. Съгласно чл.3 от договора, срокът на същия е 1 година.

Представен е също договор от 30.05.2013г. (листи 381-383), сключен между “******“ ЕООД, ЕИК ******, като продавач и “*****“ ЕООД, като купувач, с предмет на договора горива и петролни продукти и срок до 31.12.2013г.

Извършена е насрещна проверка на “*****“ ЕООД, за която е съставен ПИНП с №П-22220317022962-141-001 от 23.03.2017г. (листи 563-564).

За нуждите на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22220317022962-140-001 от 10.02.2017г. (листи 569-571), връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като от страна на дружеството не са постъпили исканите документи.

В последно посочения ПИНП е отразено, че при проверка в ПП VAT-14 е установено, че дружеството е включило фактури с контрагент “*****“ ЕООД, общо 261 броя за периода 06.2013г. – 11.2013г.

При анализ на документите относно сочения предходен доставчик, органите по приходите приемат за установено, че съставените приемо-предавателни протоколи, в които “за предал“ по тях са посочени фирмите “*******” ЕООД и “*****” ЕООД, а за “получател“- “*****” ЕООД “… се явяват документи с невярно съдържание, тъй като горивото не се приема и предава между двете страни. Същото се отнася и за приемо-предавателните протоколи, съставени между “*****” ЕООД и прекия доставчик на ревизираното дружество “****” ЕООД. Не е възможно горивото физически да е предадено от “*****” ЕООД на “****” ЕООД, след като първото дружество /”*****” ЕООД/ не е получавано гориво от сочените негови предходни доставчици…“.

От органите по приходите е прието за установено също така, че представеният договор между контрагентите от 12.11.2012г. е сключен за срок от една година, т.е. до 12.11.2013г., а дружеството е фактурирало доставки и след тази дата, за което са доказателство издадените фактури с №742 от 13.11.2013г., с №784 от 27.11.2013г., с №844 от 14.12.2013г., с №824 от 07.12.2013г., с №875 от 27.12.2013г. и с №927 от 23.01.2014г.

Извършена е насрещна проверка на “******” ЕООД, за което е съставен ПИНП с №П-22220317022954-141-001 от 23.03.2017г. (листи 576-577).

За нуждите на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22220317022954-040-001 от 10.02.2017г. (листи 585-586), връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като от страна на дружеството не са постъпили исканите документи в указания срок.

В последно посочения ПИНП е отразено, че при проверка в ПП VAT-14 е установено, че дружеството е включило фактури с контрагент “*****“ ЕООД, общо 137 броя за периода 07.2013г. – 10.2013г.

В хода на ревизията са извършени служебни справки в ИС на НАП по отношение и на другите предходни доставчици, при които е прието за установено следното:

“********” ЕООД не е имало назначени на трудови договори работници и служители за периода на обследваните доставки. В периода на обследваните фактури дружеството е декларирало покупки на дизел от рисковите доставчици “***” и “****”. Доказателства са събрани от справки в ИС на НАП, присъединени към настоящото производство с Протокол №0481575 от 21.03.2017г.

Относно “********” ЕООД от ревизорите е прието за установено, че дружеството има назначени на трудови договори три лица: Г.Б.П., В.В.В.и Г.Н.В., на длъжности: офис мениджър.

При направената справка в ИС на НАП VАТ е констатирано, че за обследвания период дружеството е декларирало покупки на материали, резерви части и услуги. Не са декларирани покупки и внос на горива.

При служебна  справка в ИС на НАП VАТ е констатирано, че за обследвания период дружеството е декларирало продажби към “********” ЕООД, “******” ЕООД, само и единствено на наем на склад акцизни стоки.

Прието за установено е, че “.посоченият за издател на АДД, представени в настоящото ревизионно производство за извеждане на горива от акцизен склад и декларации за съответствие на качеството на течните горива- производител/вносител “********” ЕООД не декларира продажби на горива… “Доказателства са събрани от справка от ИС на НАП, които са присъединени към настоящото производство с протокол №0481575 от 21.03.2017г.

Относно предходния доставчик********” ЕООД е прието за установено, че дружеството има назначени на трудови договори 52 броя лица. Констатирано е от ревизорите, че през ревизирания период от сочения предходен доставчик няма декларирани продажби на гориво към “****” ЕООД.

Прието за установено, че “… посоченият за издател на АДД, представени в настоящото ревизионно производство за извеждане на горива от акцизен склад и декларации за съответствие на качеството на течните горива-производител/вносител “********” ЕООД, не декларира продажби на горива към посочените в същите АДД разпространители. Към тях е декларирал наем на склад.

При анализ на доказателствата е направен извод, че “…Последно посочените доставчици са идентифицирани като производители и вносители на дизелово гориво. Те са издатели на АДД, които са данъчни документи съгласно чл.84 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) ...Тези доставчици са издатели на АДД, но поради факта, че не са издали документи за продажби на горива не се идентифицират като търговци.

След извършен анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите приемат за установено, че не е доказано, че горивото, постъпило в ревизираното дружество, е доставено от лицето сочено за доставчик, както и че лицето сочено за превозвач е действителният превозвач и получателят по тях е ревизираното лице.

Ревизорите формират извод, че не е установено плащане на обследваните фактури от ревизираното лице към лицето, сочено за доставчик.

Прието е също така, че при предходния доставчик не се доказва право на прехвърляне на собствеността на горивото на прекия доставчик, както и че при предходните доставчици не са представени документи, доказващи правото на собственост на гориво, което да разпространят на следващите по веригата доставчици.

С протокол №0481571 от 02.03.2017г. (листи 678-679) са присъединени доказателства, събрани в предходно ревизионно производство, приключило с издаването на РА с №Р-16001316000673-091-001 от 21.07.2016г. (листи 693-703).

В хода на предходното ревизионно производство до жалбоподателя е изпратено ИПДПОЗЛ с №Р-16-001316000673-040-002 от 11.02.2016г. (листи 3172-3175), в отговор на което е представено придружително писмо с Вх.№Рев.445 от 24.02.2016г.(листи 2229-2230), към което са приложени документи (листи 2234-3171) и писмено обяснение (лист 2232), в което от управителя на дружеството жалбоподател (С.Н.Б.) е заявено, че той отговаря за съставянето и подписването на документите от името на дружеството, като управител. Документите от доставчиците се получават от него и от Н.Р.Б.. Документите относно доставките получават в петролните бази с фактури и приемо-предавателни протоколи в датата на данъчното събитие. Описано е, че нямат практика да съставят оферти. В началото на ревизирания период доставките на горивата се извършвали от фирмата доставчик за сметка на *******ООД. По-късно транспортирането на горивата е за тяхна сметка, ползват чужд транспорт с регистрационен номер *****, управляван от А.А., и се разплащат по банков път след издадена фактура. Заявено е също, че лицата, ангажирани с получаването, товаренето, разтоварването, складирането на стоките са Н. Б., А.А.- шофьор, С.Б.- обслужващ бензиностанция. Разплащането на доставките на горивата е по банков път след издадена проформа фактура/фактура, а с гориво смазочните материали е по банков път или в брой. Ангажираното лице за получаването, предаването и съхранението на паричните средства е С. Б.- обслужващ бензиностанция.

Във връзка с ИПДПОЗЛ са представени: Договор за покупко-продажба на гориво от 06.09.2013г., процесните фактури, както и множество придружаващи ги документи, между които:

- акцизни данъчни документи с уникален контролен номер, в който е посочен издател, получател, място и дата на издаване, вида на горивото, действително количество, код по Комбинираната номенклатура (КН), основание за възникване на задължение за начисляване на акциз, основа за облагане с акциз, дължим размер на акциза, точен адрес на мястото на доставка и разтоварване, име и подпис на получател на стоката, превозвач и регистрационен номер на транспортното средство;

- документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, в който е посочен номер и дата на документа, номер и дата на АДД, издател, получател, превозвач и рег.№ на превозното средства, вида на горивото, количество, код по КН, дата на получаване, точен адрес на мястото на доставка - Бензиностанция на *******ООД, гр. *******;

- Декларация за съответствие на качеството на течните горива, придружена с протокол за резултатите от изпитването на проба гориво за конкретното количество;

- Приемо-предавателни протоколи между доставчика “****” ЕООД и купувача *******ООД;

- Стокови разписки между доставчика “****” ЕООД и купувача *******ООД;

- Заявки за товарене на горива с автоцистерна;

- Товарителници за обществен автомобилен превоз в страната, в които е посочен като изпращач “****” ЕООД, превозвач – “Б.-09” ЕООД, получател – *******ООД с място на разтоварване - Бензиностанция на *******ООД в гр. *******, място на натоварване - база на “****” ЕООД в гр. Велинград, придружител на товара - А.А., автомобил - Мерцедес Актрос с рег.№*****.;

- Пътни листи, издадени от “Б.-09” ЕООД, в които е посочен автомобил - Мерцедес Актрос с рег.№ *****, документ за превоза - номер на товарителница, водач - А.А., изминати километри, маршрут – Сърница – Велинград - Сърница, час на тръгване и час на пристигане.

- Представен е Договор за транспорт и престой от 11.10.2013г.; Свидетелство за управление на МПС, издадено на 08.07.2011г. и ADR, и Свидетелство за водач, превозващ опасни товари, валидно до 08.06.2020г. за водача А.Р.А..

От приходната администрация е извършена служебна проверка в информационна система “Контрол на горивата” за установяване наличието на представените АДД с вписаните УКН и на подадените данни от ИА “Митници", при която не са установени несъответствия при извършеното сравнение на подадените данни от Агенцията за издадените акцизни данъчни документи, с данните в тези, представени от ревизираното лице. Констатирано е, че от “****” ЕООД са подадени АДД за продажба на газьол, с получател *******ООД за всяка доставка, като количествата и УКН съответстват на представените от ревизираното лице документи- фактури, акцизни документи,транспортни документи и др.

Установено е също, че закупеното количество гориво по фактурите, издадени от “****” ЕООД са отразени по дебита на сметка 304- Стоки, начисленият ДДС за покупки по сметка 453 срещу кредитиране на сметка 401- Доставчици, както и че всички плащания по доставките между “****” ЕООД и *******ООД са извършени по банков път.

            В хода на предходната ревизия е извършена насрещна проверка на “****“ ЕООД, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221016036680-141-001 от 27.04.2016г. (листи 1189-1192).

В последно посочения ПИНП е описано, че са представени заверени копия на акцизни данъчни документи, декларации за съответствие на качеството на течните горива, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, документи за удостоверяване на точния адрес на доставките и др. документи, съпътстващи всяка доставка на гориво по всяка фактура. Приложени са също документи за извършения транспорт на горивото- фактура, товарителница; не са представени пътни листа, разрешителни за превоз на горива, спецификации или други документи за отчитане на превози. Представени са документи за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка и Данни за лицата, физически предали/получили горивото, акцизни данъчни документи, стокови разписки, заявки за товарене на горива с автоцистерна и др. От прекия доставчик са представени документи за начина на придобиване /произхода/ на горивата по цитираните фактури- фактури, приемо-предавателни документи, транспортни документи, документи за извършени плащания, копия на банкови извлечения за извършени плащания от и на “****” ЕООД, оборотни ведомости, хронологични разпечатки на сметки 304 и 702, справка за движение на стоки.

               Представена е също и ф-ра №600 от 22.10.2013г., издадена от “****” ЕООД на *******ЕООД с всички съпътстващи документи и писмено обяснение от задълженото лице, във връзка с установено несъответствие в датите на издаване на документите.

               В представените писмени обяснения с Вх№10-53-06-154 от 21.03.2016г. (лист 1193) е заявено, че стоката по фактура с №600 от 22.10.2013г. е изпратена от “****“ ЕООД, получател е “Б.- 07“ ЕООД и превозвач е “******“ ЕООД. Посочено е, че върху товарителницата погрешно е положен печата на изпращач “******“ ЕООД, като върху него е положен печата на “****“ ЕООД и на двете места на изпращач, както и е написано – изпращач – “****“ ЕООД, получател – “***“ ЕООД, превозвач „******“ ЕООД.

               Относно установеното несъответствие е посочено, че “…стоките са закупени на по-ранна дата и са продадени на 22.10.2013 година…“.

               От ревизорите е прието за установено, че не са представени писмени обяснения относно: по какъв начин е осъществен контакта с клиента; от кой обект е осъществен контакта и с кое лице; начинът, по който се удостоверява, че това лице представлява дружеството-клиент; лицето, което отговаря за договарянето на доставката и сключва договор с клиента; поръчки за доставки; предаването и съхранението на паричните средства.

В рамките на предходната ревизия с Протокол №0687440 от 27.04.2016г. (лист 1426) са присъединени документи от досието на ревизираното лице, събрани в хода на извършена проверка, завършила с издаване на Протокол с №П-13-1428045-083-001 от 14.01.2016г.

В рамките на предходната ревизия са извършени насрещни проверки и на предходните доставчици “********” ЕООД; “********” ЕООД; “********” ЕООД, при които не са установени различни фактически обстоятелства от констатираните в хода на настоящата ревизия.

При анализ на доказателствата от приходните органи е прието заустановено, че процесните 10 фактури не документират реално извършени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

Съответно фактурите не отразяват настъпили данъчни събития по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 74 814,82 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 24 524,84 лв. (променени на 20 316,87 лв. с РАПРА с №П-16001317086459-003-001 от 19.05.2017г.).

В хода на съдебното производство се приеха следните доказателства:

- Декларация от Г.Б., в качеството си на пълномощник на “****“ ЕООД (лист 3236), с която същият декларира, че през периода месец октомври 2013г. е осъществявал търговски отношения с ****ООД и плащането е извършено по представена от него банкова сметка, ***а. От пълномощника на “****“ ЕООД се заявява, че всички суми са платени от ****ООД и към настоящия момент деклараторът няма никакви финансови претенции към него.

- Нотариално заверено пълномощно (лист 3237), с което Г.П.Н., в качеството си на управител на “****“ ЕООД, упълномощава Г.В.Б., ЕГН **********, да представлява дружеството пред трети лица, включително и да подписва документи и да извършва сделки на разпореждане с всички банкови сметки на дружеството.

Според обясненията на свидетеля А.Р.А. (лист 3498), “В момента работя в гр. Сърница като шофьор във фирма за дърводобив и транспорт ЕТ “*****“. През 2013-2014г. работих по трудов договор във фирма “******“ ЕООД. През този период извършвах доставки на течни горива, бензин и дизел, със цистерна, собственост на “******“. Във фирма “******“ съм назначен, а цистерната е собственост на “***“, те са двама братя. Основно доставки съм извършвал от Велинград, от “****“, както и от “Лукойл“. Документите за транспорт бяха пътен лист и товарителница. На бензиностанцията и на Петролна база ми даваха декларация за съответствие на горивото. Горивата основно бяха бензин и дизел. Цистерната беше 4-секционна, във всяка секция мога да зареждам различно гориво. Течните горива, бензин и дизел, карах с цистерна от Велинград до Сърница, до бензиностанцията на “***“. “******“ и “***“ са на едно и също лице. Товарихме от Велинград от бензиностанцията “****“, вземам транспортни документи и разтоварвам в бензиностанцията в Сърница. Във Велинград контактувах с Г.Б.”.

Признаването на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В случая, между страните не е спорно обстоятелството, че е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставките, издадени му от неговия пряк доставчик, които са отразени в дневниците за покупките и в дневниците за продажбите за съответните периоди. Спорът е концентриран върху обстоятелството, дали фактурираните покупко-продажби имат за предмет реално изпълнени доставки и дали именно издателят на фактурите е изпълнител на доставките.

Между страните е спорно обстоятелството, че са налице реални разплащания между жалбоподателя и прекия му доставчик по спорните доставки на услуги.

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род /каквито несъмнено са процесните горива/, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. От своя страна, произходът на стоката не е от значение за възникване правото на данъчен кредит, а за стока с установен произход следва да се приеме тази, за която е доказано наличието на производител или вносител.

Както се посочи, според органите по приходите след като плащанията не постъпват по сметката на посоченото дружество доставчик, а към трето лице, то по тези фактури няма плащане. Според приходната администрация “... Не е известно какво е посочено в платежните нареждания като основание на наредителя да бъде извършено плащането. Не е установено как е осчетоводено /закрито/ начисленото задължение към клиенти по посочените фактури в дружеството сочено за доставчик “****”...”.

Всъщност тези “спорни“ за приходните органи обстоятелства се установяват с извършване на насрещна проверка и не са основания да се приеме, че не е налице плащане, което не се спори, че е извършено в полза на трето лице.

Взаимоотношенията между страните  по повод получаване на суми от друго лице са уредени в договора от 06.09.2013 г.

В тази връзка, в хода на съдебното производство беше представена декларация от пълномощника на доставчика, в която се декларира, че страните са уредили финансовите си взаимоотношения във връзка с доставките по спорните фактури. Тази декларация е частен документ, поради което ще бъде ценена в съвкупност с останалите по делото документи.

Също така, следва да бъде съобразена и относимата към случая практика на Съда на Европейския съюз, израз на която е Решение на Съда (трети състав) от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което решение разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, са тълкувани в смисъл, че не е допустима национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, е разполагал със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в директивата процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.  

А според Решение на Съда (трети състав) от 06.12.2012г. по дело С-285/11, е недопустимо на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция (данъчната администрация).

На следващо място, според разпоредбите на чл.50 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), договорът за превоз се установява с товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. А според чл.61 от ЗАвП, товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.

Според чл.89, т.7 от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба №33/03.11.1999г.), в приложима редакция, задължителен документ, съпътстващ изпълнението на обществен превоз на товари е попълнен пътен лист по образец (приложение № 11). Пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите и автомобилите.

Предвид посочените разпоредби на ЗАвП и Наредба №33/03.11.1999г., съдът намира, че констатираните от ревизорите несъответствия в част от товарителниците и пътните листи, съставени по повод транспортирането на процесните горива до базата на жалбоподателя в гр. Сърница, не могат да обусловят извод за липсата на осъществено предаване на горивата на посочения в товарителниците получател, съставени по повод на спорните доставки, и след като според транспортните документи фактурираните горива са предадени на “****” ЕООД на посочените дати, а данните за количества, вид на превозваната стока и датите на извършения превоз съответстват на тези в съставените за целта фактури, следва да се приеме за установено, че съобразно посоченото по-горе правило на чл.24, ал.2 от ЗЗД е прехвърлена и собствеността върху горивата. Именно с предаването на горивата на съответния превозвач, практически е постигнато индивидуализиране на родово определените вещи, предмет на спорните доставки.

Съгласно чл.5 от договора, продавачът ще организира изцяло за своя сметка и със свой специализиран транспорт доставката на гориво до обектите на купувача, като при разтоварването на горивото страните чрез своите представители, каквито ще се считат служителите им, като шофьори, продавачи, касиери или всякакви трети лица, находящи се на обекта на доставка/, ще съставят протокол/или друг търговски документ/, в които ще се вписват дата и място на доставката, вид и количество на горивото, регистрационен номер на влекач и цистерна и две имена и подписи на приел и предал.

В случая, горивото е доставяно до обект на жалбоподателя и е съставян приемо-предавателен протокол с посочени дата, доставчик получател и количество (дизелово гориво), като са положени подписи на получател и доставчик.

Относно лицето, подписало “за съставител“ фактурите, стоковите разписки, за което е констатирано, че не е в трудови правоотношения с дружеството, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.301 от Търговския закон (ТЗ), действията на лице без представителна власт се считат потвърдени, ако търговецът от чието име се действа не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. Не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни за данъчна измама и не се твърди извършване на такава.

В хипотезата на чл.301 от ТЗ мълчанието на търговеца се приравнява на потвърждение. Ирелевантно е между кои лица е извършено приемо-предаването. Съгласно приложимата разпоредба на чл.301 от ТЗ действията на лице без представителна власт се считат потвърдени, ако търговецът от чието име се действа не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. В случая е налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на справката-декларация по смисъла на ЗДДС и счетоводното отписване на стоките при доставчиците, или на заприходяването при получателя, които действия не само не са противопоставяне по смисъла на закона, но съставляват и изрично приемане на резултатите от сделката и фактическото предаване на стоките.

Относно констатациите на приходната администрация, че посочения като водач  А.Р.А. в периода на обследваните фактури, е бил назначен на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” и на 01.01.2016г. лицето е преназначено от “******” ЕООД на длъжност “шофьор цистерна”, следва да се съобрази разпоредбата на чл.9, ал.34 от Инструкция №13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), записът на чл.2, т.25 от НКТП обхваща труда на “шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др.

В допълнение следва да се посочи, че самите приходни органи не оспорват и последващата реализация на стоката. Предвид установената им наличност при доставчиците, приемо-предаването, както и наличността им при получателя, се приема, че спорните доставки на стоки са реално извършени.

Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само паради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик или на неизрядност на документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Следователно, оспореният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски в общ размер на 3 580,00 лв., от които 3 530,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 02.08.2017г. (лист 13) и 50,00 лв.- заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 3231). Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001616007193-091-001 от 04.05.2017г., издаден от П.Д.С.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложил ревизията; и К.Г.Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001317086459-003-001 от 19.05.2017г., потвърден с Решение №453 от 28.07.2017г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на *******ООД, със седалище и адрес на управление: ************, ЕИК ******, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 74 814,82 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 20 316,87 лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на *******ООД, със седалище и адрес на управление: ************, ЕИК ******, сумата от общо 3 580,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/