РЕШЕНИЕ

 

767

 

гр. Пловдив, 10.04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2298 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.К.Ч., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат П., против РА № Р-16002116008555-091-001/18.04.2017 г., потвърден с Решение № 436/21.07.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който са определените данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 32 957,25лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 16 664,90лв.

Жалбоподателката моли съда да отмени ревизионния акт,като навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди при извършването на ревизията да са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва наличието на предпоставките за преминаване на ревизията към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като направените от нея разходи през ревизирания период са в рамките на разполагаемите средства. Възразява срещу изводите на ревизиращия екип за направен разход за придобиване на недвижимия имот в кв.Прослав на гр.Пловдив, различен от посочения по нотариален акт. Твърди, че по отношение на сделката с недвижимия имот не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.77 от ЗДДФЛ. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства.  Претендира разноски.

 Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт д., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото,след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

По същество:

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16002116008555-020-001/06.12.2016г., връчена на дъщерята на ревизираното лице на 05.01.2017г., видно от приложената разписка.

Ревизията е с обхват данъчни задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. и е определен първоначален срок на завършването й до два месеца, считано от датата на връчване на ЗВР.

В хода на производството е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002116008555-092-001/20.03.2017 г., като в срока по чл.117, ал.5 ДОПК жалбоподателят не е подал възражение.

Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният РА.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото Заповед № РД-09-456/04.04.2016 г., издадена на основание чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно с приложенията и допълващите я заповеди (л. 5 – 7).

Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.

Относно констатациите:

Ревизиращите органи по приходите са приели, че ревизираното лице дължи допълнително данък по ЗДДФЛ на основание на това, че с нотариален акт № 76, том 2, рег. № 3927, нот. дело № 263/2011г. М.Ч. е закупила от дъщеря си ***и зет си ***недвижими имоти, подробно описани на стр. 11 от РД, за сумата от 80 000лв., 2/3 идеални части от които на същата дата са дарени на внуците й М. Г. и ***. Предвид значителната разлика между размера на продажната цена и размера на данъчната оценка на недвижимите имоти, съответно 80 000лв. и 519 800,30лв. е направен извод, че се касае за сделка между свързани лица, която е осъществена на явно занижена продажна цена. Върху пазарната стойност на недвижимия имот, определена посредством оценъчна експертиза на 416 193лв. всъщност се съсредоточава и спора в настоящото производство.

  Настоящото ревизионно производство е предхождано от ревизия на същото лице, документирана с РА № 16002115009034-091-001/17.11.2016г. и Проверка за установява на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № П-16002115000414-073-004/26.10.2015г.

С протокол № АА № 04749449/02.03.2017 г. към доказателствения материал по настоящото производство са присъединени протокола, с който е документирана извършената ПУФО и приложения №№ 5 и 6 към РД, документирана с РА № 16002115009034-091-001/17.11.2016г. В тази връзка е направено изрично изявление от ревизираното лице, че желае да бъдат присъединени по съответния ред всички документи, представени по повод ревизия, възложена със ЗВР № Р-16002115009034-020-001/02.11.2015г. (молба вх. № 94-00-72/1/18.01.2017г. по повод ИПДПОЗЛ изх. № Р-16002116008555-040-002/05.01.2017г., л. 318 – 320).

  При ревизията е установено, че М.Ч. е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през данъчната година, попадаща в обхвата на ревизията. За ревизирания период е подало данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи от отдаване на недвижимо имущество под наем - гора. Ч. е пенсионер и няма данни за участия в капитала и управлението на търговски дружества.

  Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани  данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства. Депозирани са писмени обяснения в отговор на ИПДПОЗЛ изх. № 94-00-72/05.01.2017 г.

  В хода на ревизията, на основание чл. 47 от ДОПК, във връзка с декларираните от ревизираното лице данни, са изпратени искания за извършване на действия за установяване на факти и обстоятелства до трети лица: община, отдел „Местни данъци и такси”; Служба по вписвания; Областна дирекция на МВР и др. На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания до банки, относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията.

  При ревизията е направена констатация, че през 2011 г. Ч. е закупила недвижими имоти с НА № 76, том ІІ, рег. № 3927 дело 263/2011 г., находящи се в гр. Пловдив, кв. „Прослав“, с вписани 5 имота на стойност 80 000лв. – 3 бр. двуетажни фамилни жилища с по 2 гаража, с разгърната площ общо 1 368,24 кв.м.; плувен басейн и тенис корт към тях; 1 бр. масивна едноетажна сграда, предназначена за фитнес зала със сауна и 1 бр. едноетажна масивна сграда, включваща три складови помещения. Данъчна оценка на имотите е в размер на 519 800,30лв. Продавачите на имотите са дъщерята на Ч. М. К. К. и нейния съпруг ***, като върху имотите, предмет на договора, е запазено безвъзмездно право на ползване, докато са живи - заедно и поотделно. На същия ден, с НА № 77 том ІІ, рег. № 3928 дело 264/2011 г. и НА № 78 том ІІ, рег. № 3929 дело 265/2011 г. Ч. е дарила по 1/3 идеални части от закупените недвижими имоти своите внуци Васил Костадинов Кацаров и М.К. Гочева.

  За целите на ревизията и с оглед установяване  на реалната стойност на извършените разходи от М.Ч. за придобиване на описания по-горе недвижим имот, към доказателствения материал по ревизионното производство е присъединено заключение по оценъчна експертиза, възложена на основание чл. 60 от ДОПК в хода на приключило предходно ревизионно производство на лицето. В резултат на извършената от вещо лице експертиза с вх. № РД-21-4640/13.01.2016 г. е установено, че към датата на продажбата 16.11.2011 г., пазарната стойност на целия имот, с отстъпено право на ползване за продавачите, възлиза на 416 193 лв.

Изводите на ревизиращия екип се основават на разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ, съгласно която при определяне на задълженията по закона в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответни разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали между несвързани лица.

  При ревизията е извършена съпоставката на приходите и извършените разходи от жалбоподателката, при която е констатирано, че е разполагала с парични средства към 01.01.2011 г. в размер на 92 000лв., включително от спестявания, продажби на недвижими имоти и доходи от наем и рента. Наличните парични средства по банковите сметки в началото на периода са в размер на 58 781,11 лв., а в края на периода – в размер на 56 774,65 лв., което не се оспорва от жалбоподателката. При неспорни размери на останалите постъпления на парични средства и направените разходи през годината (таблица на л. 49 – 49 гръб) е направен извод, че за годината е налице недостиг на парични средства в размер на разликата между договорената продажна цена на недвижимия имот и определената в хода на ревизията оценка на същия,а именно 329 572,61лв., който се приема за данъчна основа на доходи с неустановен източник, изчислени по реда на чл. 122 от ДОПК.

Годишната данъчна основа за облагане доходите на задълженото лице е определена по реда на чл. 122 от ДОПК и представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход за съответната година. Върху така определената годишна данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 32 957,25 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 16 664,90 лв.

Прието е да са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 /данни за укрити приходи/доходи/ и т. 7 /несъответствие на имущественото състояние на лицето с декларираните и/или получени доходи/ от ДОПК.

На ревизираната, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление и е изискано попълване на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Представена е попълнена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК (л. 69 – 71 гръб).

В хода на съдебното обжалване са представени доказателства от страните по делото в хронологичен ред: 1 бр. оптичен носител с надпис „Ч.“ (л. 371); банкови извлечения за внесени парични суми от по 40 000 лв. по банкови сметки на ***в „Сосиете женерал Експресбанк“ и ***в „Уникредит Булбанк“ (л. 374 – 375); ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, ведно с приложенията към нея, на М.Ч. за доходи, реализирани през 2011 г. (л. 376 – 382); РА № Р-16001616001398-091-001/13.09.2016 г., ведно с ревизионния доклад към него за извършена ревизия на ***(л. 397 – 419); РА № Р-16001616001481-091-001/13.09.2016 г., ведно с ревизионния доклад към него за извършена ревизия на ***(л. 420 – 436); удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК № 160910525/09.11.2011 г., издадено на ***и М.К.за недвижим имот, описан в удостоверението (л. 458); удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК № 160910142/01.11.2011 г., издадено на ***за недвижими имоти, описани в него (л. 459 – 459 гръб).

В съдебното заседание на 24.01.2018 г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Н.Г., с направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника, по отношение невключването в разходната част на пазарната цена на недвижимия имот, закупен от жалбоподателката, съобразно назначена при предходно ревизионно производство оценъчна експертиза.

След анализ на представените по делото доказателства вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-задача 1: налични парични средства в брой към 01.01.2011 г. в размер на 92 000 лв. (признати от ревизиращия екип в РД); налични парични средства по банкови сметки в „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД в общ размер на 58 781,11 лв. (признати от ревизиращия екип в РД); доходи от наем в брутен размер на 3 225,94 лв., нормативно признати разходи в размер на 322,59 лв., облагаем доход в размер на 2 903,35 лв. и авансово удържан данък в размер на 290,35 лв. (признати от ревизиращия екип в РД); доходи от пенсия в размер на 2 854,44 лв., преведени по банков път в „Банка ДСК“ АД (признати от ревизиращия екип в РД); доходи от лихви по банкови сметки в размер на 3 262,69 лв. (признати от ревизиращия екип в РД);

-задача 2: разходи за 2011 г. по документи, подробно описани на стр. 5 – 6 от заключението, тт. 2.1 в общ размер на 153 463,79 лв., като в разходната част на паричния поток не са включени разходите за живот и издръжка по данни на НСИ. Съобразно поставената на вещото лице задача, при приемане на стойността на закупения недвижим имот в размер на 80 000 лв. и при прибавяне на разходите за живот и издръжка по НСИ в размер на 3 429 лв. е налице превишение на доходите на разходите със сумата в размер на 6 620,39 лв. Разликата в ревизионния доклад произтича от завишената пазарна цена на недвижимия имот в размер на 416 193 лв., съгласно оценъчна експертиза на вещото лице И.Г., извършена при предходна ревизия на жалбоподателката;

-задача 3: покупната цена на недвижимия имот в размер на 80 000 лв. е преведена на две отделни суми от по 40 000 лв. от банкови сметки с титуляр М.Ч. в „Сосиете женерал Експресбанк“ АД (в полза на К.К.) и в „Уникредит Булбанк“ АД (в полза на М.К.) съответно на 09.11.2011 г. и на 11.11.2011 г.;

-задача 4: при приемане на пазарна цена на недвижимия имот от 80 000 лв., както е посочено в нотариалния акт, не е налице недостиг на парични средства на М.Ч. през 2011 г. (приложение № 1 към заключението, л. 456 - 457);

-задача 5: при съобразяване на твърдението на Ч., че през 2011 г. е живяла в едно домакинство с дъщеря си ***и зет си ***не се получава недостиг на парични средства за годината, тъй като при ревизиите на Кацарови са установени налични парични средства в края на годината съответно в размер на 82 691,06 лв. и в размер на 102 899,52 лв. В случай, че се приеме, че пазарната цена на недвижимия имот е в размер на 80 000 лв., както е посочена в нотариалния акт, при самата Ч. е налице наличност на парични средства в края на годината в размер на 6 620,39 лв.

-задача 6: на вещото лице са представени два броя удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти, издадени на 01.11.2011 г. и на 09.11.2011 г., съгласно данните в които данъчната оценка е в общ размер на 519 800,30 лв. Данъкът, дължим съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ върху тази данъчна оценка възлиза на 12 995 лв. и е заплатен изцяло от М.Ч. (квитанции на л. 134 – 134 гръб).

В пояснения, направени от вещото лице в съдебното заседание на 11.01.2018 г. вещото лице е уточнило, че подходът на изготвяне на заключението е да се търсят доходи с неустановен произход, какъвто е и подходът на ревизиращите органи по приходите. Не е спорно, че лицата Мариана и К.К.и и М.Ч. разполагат с парични средства в брой и парични средства по банкови сметки (л. 445 – 445 гръб).

В съдебното заседание на 14.11.2017 г. са депозирани свидетелските показания на свидетелката В.Т.Ш.. Съгласно показанията, свидетелката се познава с М.Ч. от 1997 г., когато са се нанесли в жилище в гр. Пловдив, бул. ***. От 1997 г. и към настоящия момент Ч. ***. През годините се е грижила за малкото дете на дъщеря си и основно се занимавала с домакинството. Всички сметки за комунални услуги – ток, вода, телефон се заплащали от зет й.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съдът намира, че изводите на приходната администрация са изцяло неправилни.

Не е налице хипотезата на чл. 77 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 15 от ЗКПО. Не се спори,че ***и ***и М.Ч. са свързани лица по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. Но сключената между тях сделка няма как да се изключи от контекста на цялостните им правоотношения,а именно последващото дарение в полза на децата на продавачите. И това е така именно с оглед препращането към чл.15 от ЗКПО, според която разпоредба  търговските и финансовите взаимоотношения на свързаните лица следва да са при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица. Няма как да се сравняват тук условията между несвързани лица, предвид последващото дарение отново сключено със свързани лица и то деца на самите продавачи. Тоест за отличаващи се условия на финансови отношения не може става дума.

Основанието за приемане на сделката за сключена в отклонение от данъчно облагане е обстоятелството, че е налице значителна разлика между пазарната стойност на недвижимите имоти, описани в НА № 76, том ІІ, рег. № 3927 дело 263/2011 г., находящи се в гр. Пловдив, кв. „Прослав“ в размер на 80 000 лв. и данъчната оценка на същите имоти, съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК № 160910142/01.11.2011 г. в размер на 519 800,30 лв. Но тук не е отчетено запазеното право на ползване и обстоятелството,че купувачът получава само гола собственост. Не е отчетено и последващото непосредствено след това разпореждане и то безвъзмездно. Не е обосновано и в какво се изразява отклонението от данъчно облагане, след като непосредствено възникналите от сделката данъчни задължения за заплащане на местен данък са били изпълнени въз основа на данъчната оценка. Твърде хипотетични са изводите за наличие на доход с неустановен произход, направени въз основа на несъответствието между продажната цена на имота и неговата пазарна оценка, при положение,че няма никакви други доказателства за това между страните по сделката да са били разменени различни от декларираното престации-паричните преводи сочат прехвърляне на сума от 80 000лв.,а не нещо друго и няма факти, които да навеждат за реализирането на друг доход от ревизираната, различен от установените източници. А и последното не е свързано с непосредственото изпълнение на сделката, в контекста на хипотезата на чл.16,ал.1 от ЗКПО така, щото именно изпълнението на сделката да постига отклонение от данъчно облагане, както се изисква от нормата в ЗКПО.  

От друга страна, видно от доказателствата по делото е,че в хода на ревизионните производства на продавачите на недвижимия имот и на купувача на недвижимия имот ревизиращите органи по приходите са приложили различен подход на третиране на сделката. По делото се представени ревизионните актове, ведно с ревизионните доклади за извършени ревизии на продавачите М. и К.К., които във времево отношение предхождат ревизионното производство на купувача М.Ч.. Съгласно констатациите в ревизионните доклади на Кацарови при техните ревизионни производства е направена изрична констатация, че данъчната оценка на недвижимия имот е в размер на 519 800,30 лв., пазарната цена съгласно експертното заключение, прието при отделно ревизионно производство на М.Ч. е в размер на 416 193 лв. Същевременно е направен извод, че доходът от процесната сделка е необлагаем, тъй като разликата между пазарната цена при продажбата и цената на придобиване (себестойността на извършеното строителство) е отрицателна величина.

Независимо от така направената в ревизионните доклади на Кацарови констатация, че пазарната цена на процесния недвижим имот е именно тази, определена съгласно заключението на оценъчната експертиза, назначена в хода на ревизионното производство на Ч., в постъпленията на парични средства при продавачите като доход от прехвърляне на имущество е посочена само сумата от по 40 000 лв. (общо 80 000 лв.). Намаленият размер на паричните постъпления на ***за 2011 г. в крайна сметка е довело до недостиг на парични средства на това лице за следващата 2012 г. в размер на 62 959,83 лв., който недостиг е компенсиран с налични парични средства при съпруга й ***през 2012 г.

В този смисъл, съдът намира, че в случай, че се приеме, че действителната пазарна цена на продадения недвижим имот по сделка между свързани лица е именно в размер на 416 193 лв., то именно тази стойност от една страна следва да бъде приета като разход на купувача (какъвто е подходът в настоящото ревизионно производство) и като постъпления на парични средства при двамата продавачи (не както е прието в техните ревизионни производства от по 40 000 лв.). Независимо, че в конкретния случай на продавачите Мариана и К.К.и не са определени допълнително данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г., при включване в приходната част на паричния поток за същата година на сума в размер на 208 096,50 лв. (1/2 от 416 193 лв.) не би се получил и недостига на парични средства за следващата 2012 г., който да бъде компенсиран с наличните парични средства при съпруга й ***в края на годината. Независимо, че се касае за три отделни ревизионни производства на три физически лица, констатациите в ревизионните производства на Мариана и К.К.и следва да бъдат съобразени и по настоящото съдебно производство, доколкото спорен предмет по делото е именно продажната цена на недвижим имот осъществена от тях като продавачи на свързано с тях лице купувач – майката на М.К..

Като краен извод, съдът намира за неправилен подходът на приходната администрация по ревизионните производства на страните по една сделка да се прилага различно третиране с оглед постигане обосноваването на допълнителни данъчни задължения. В случай на приемане на определена пазарна цена, която да бъде данъчна основа на сделка, която би била сключена при условия на същата сделка между несвързани лица, то тази пазарна цена следва да намери отражение не само в паричния поток на купувача, за който се констатира недостиг на парични средства, но и за продавачите, по отношение на които ще е налице завишено по размер постъпление на парични средства.

По изложените аргументи, като приема,че действително заплатената продажна цена е именно тази, която е посочена в нотариалния акт - 80 000 лв., следва да се приеме, че купувачът М.Ч. е разполагала с налични парични средства от доходи с установен източник, за да извърши разплащането.

В изготвения на лицето паричен поток за 2011 г. е посочено, че към 01.01.2011 г. жалбоподателката разполага с налични парични средства в брой в размер на 92 000 лв., като са приети за достоверни декларираните от нея данни в тази насока. Не е спорно по делото обстоятелството, че с парични суми съответно в размер на 40 010лв. и 40 012 лв. са захранени новооткрити сметки на Ч. в „Сосиете женерал Експресбанк“ и „Уникредит Булбанк“, в които банки имат открити сметки и продавачите Костадин и Мариана Кацарови и по които банкови сметки е преведена продажната цена от общо 80 000 лв. Доколкото през годината са налице постъпления на парични средства при Ч. в общ размер на 9 343,07 лв. и извършени разходи в общ размер на 96 729,14 лв. (при приемане на продажната цена на недвижимия имот за тази, посочена в нотариалния акт) е налице положително парично салдо в края на годината в размер на 4 613,93 лв. и то без да бъдат взети предвид изтеглените парични средства от банкови сметки (налице е намаление на паричните средства по банковите сметки със сумата от 2 006,46 лв., която може да се приеме за изтеглена в брой).

По изложените съображения оспорвания ревизионен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в жалбата се правят възражения относно началното салдо на парични средства в брой в завишен размер, както и относно неизготвяне на заключението на оценъчната експертиза в хода на предходно ревизионно производство по методите, регламентирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба № Н – 9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Доколкото съдът намира за основателно и водещо до отмяна на обжалвания РА на възражението за неприложимост на правната норма на чл. 77 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО тези възражения не следва да бъдат обсъждани.

За разноските:

На основание чл. 161, ал. 1, от ДОПК и своевременно направено искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно представен на л. 460 по делото списък с разноските, те са в общ размер на 2 910 лв., в т.ч. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. 

 

 

 

 

Водим от гореизложеното, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалбата на М.К.Ч., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат П., РА № Р-16002116008555-091-001/18.04.2017 г., потвърден с Решение № 436/21.07.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който са определените данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 32 957,25лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 16 664,90лв.

 

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на М.К.Ч., ЕГН ********** *** от 2 910 лв. (две хиляди деветстотин и десет лева) разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ