Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   № 242

гр. Пловдив,  07 февруари 2018година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Х състав в публично заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесетата година в състав :

                                                                                                                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО АНГЕЛОВ

                                 

          при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 2354 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производство по чл.156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на „***“ – клон на чуждестранен търговец /КЧТ/ с ЕИК ***, с управител  ***, против Ревизионен акт № Р-16001616005470-091-001/02.05.2017 г., издаден от ***на длъжност началник сектор – възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 458/02.05.2017г. на Директора на Дирекция «ОДОП» Пловдив в обжалваната част, с която е допълнително установен ДДС и лихви, както и задължения по ЗКПО за 2015 г. и лихви.

В съдебно заседание жалбоподателят не  се представлява.

Ответникът - Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, чрез процесуалния си представител  юрк. Д., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли бъде оставена без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от решаващият орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.

 С процесния ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС в размер на 30 818,12 лв. и лихва 4 591,18 лв. и по ЗКПО е установен деклариран и невнесен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 19 323,93 лв. и лихва 1 761,29 лв.

 

Не се установяват нарушения на административно производствените правила при издаването на РА довели до ограничаване правото на защита, както и такива опорчаващи валидността на акта.

Издаден е ревизионен доклад № Р – 16001616005470 – 092 - 001 от 22.02.2017 г. съдържащ мотиви към РА.

                 Съгласно нотариален акт /НА/ № 198/ 20.03.2014 г. търговското дружество с фирма „***“, действащо чрез директора си *** е закупило 78 самостоятелни обекти в сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор № 39459.29.618, с адрес на имота: ***, в местността „Бакалъка“, за сумата от 680 000,00 лв. като сградите са въведени в експлоатация с удостоверение № 40/24.07.2014 г., издадено от главния архитект на Община Балчик.

               През ревизирания период извършваната от „*** КЧТ“ основна дейност е била продажба на недвижими имоти - самостоятелни обекти в сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор № 39459.29.618, с адрес на имота: ***, а продажбата на недвижими имоти се смята за независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.

              На първо място съдът намира, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма и при спазени административно производствени правила за това. На следващо място съдът намира за нужно  да отбележи, че действително „***“ с ЕИК *** е регистрирано като клон на чуждестранен търговец /КЧТ/ - „***“ с ЕИК ***,  вписано съгласно Закона за международните търговски дружества в Република Сейшели под регистрационен номер ***, със седалище и адрес на управление: ***, но тук следва да се съобрази фактът, че за целите на данъчното облагане по ЗДДС клонът на чуждестранното лице се счита за самостоятелен субект.

 Извод за това съдът прави въз основа на разпоредба на чл.121, ал.6 от ППЗДДС, според която клоновете на чуждестранните лица се разчитат с бюджета самостоятелно, за разлика от клоновете на местните лица (ал.3 на чл.121 от ППЗДДС). В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.3 ал.3 от ППЗДДС, която регламентира приложението на общите правила на закона, относно режима на доставките между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове, установени на територията на Република България, за разлика от доставката по ал.1 на същия текст, приета за вътрешен оборот и отнасяща се за доставки между клонове, установени на територията на страната в състава на лице, установено също на територията на страната.

Въз основа на тези съображения съдът счита, че жалбоподателят представлява самостоятелен субект във връзка с облагането по ЗДДС.

 Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

От една страна „***“ КЧТ, с ЕИК *** е подало ГДД  по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2015 г., с което очевидно се самоопределя като задължено лице по смисъла на ЗКПО, а от друга страна в последващите разпоредителни сделки по приложените  нотариални актове договорите за покупко-продажби с недвижими имоти са сключени от „***“КЧТ с ЕИК ***.

Обоснован и подкрепен с доказателства е извода, че “***“ с ЕИК *** представлява самостоятелен субект за данъчни цели, в конкретния случай във връзка с облагането по ЗДДС и ЗКПО. Този търговец от 26.07.2016 г. е задължено лице регистрирано по ЗДДС. с Акт за регистрация по ЗДДС № 1604216000012402/13.06.2016 г., връчен по реда на чл. 32 от ДОПК.

 На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Органите по приходите са установили, че са налице изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот към 31.05.2015 г. в размер на 59 652,82 лв., реализиран от продажба на недвижими имоти, като задълженото лице поддържа оборот над 50 хил. лв. и след края на ревизирания период. Няма спор, че извършените продажби на самостоятелни обекти в сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор № 39459.29.618, с адрес на имота: ***са облагаеми, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и за тях се дължи ДДС.  „***“ КЧТ е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно до 14.06.2015 г., но не го е направило.

Извършваните доставки са облагаеми, и на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС органите по приходите начисляват ДДС по периоди, в общ размер 30 818,12 лв. като е изчислена и прилежаща лихва в размер на 4 591,18 лв.

В конкретния случай продадените през периода м.05.2015 г. - м. 07.2016 г. с 10 бр. нотариални акта самостоятелни обекти /апартаменти/ в сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор № 39459.29.618, с адрес на имота: ***са „нови", предвид издаденото от главния архитект на Община Балчик удостоверение за въвеждане в експлоатация с № 40/24.07.2014 г., а съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на нови сгради или части от тях, е облагаема.

 „***" КЧТ не е подало ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2015 г. В резултат на извършените процесуални действия в хода на ревизията задълженото лице е подало ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2015 г. с вх. № 164351600517676 от 29.11.2016 г., в която е посочило счетоводен финансов резултат (печалба) 193 239,34 лв. и формиран данъчен финансов резултат /печалба/ 193 239,34 лв., деклариран дължим корпоративен данък - 19 323,93 лв. Корпоративният данък не е внесен от задълженото лице. Органите по приходите не са установили при ревизията различия от декларираното от дружеството и за невнесения деклариран данък са начислили дължимите лихви.

Ревизионният акт, като постановен при правилно приложение на закона, следва да бъде оставен в сила, а жалбата отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 2224,83лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ – клон на чуждестранен търговец /КЧТ/ с ЕИК ***, с управител  представляващ-***, с ЕГН **********, против Ревизионен акт № Р-16001616005470-091-001/02.05.2017 г., издаден от ***на длъжност началник сектор – възложил ревизията и ***на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 458/02.05.2017г. на Директора на Дирекция «ОДОП» Пловдив в обжалваната част, с която е допълнително установен ДДС и лихви, както и задължения по ЗКПО за 2015 г. и лихви.

            ОСЪЖДА „***“ – клон на чуждестранен търговец /КЧТ/ с ЕИК ***,  да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр.Пловдив, при ЦУ на НАП сумата в размер на 2224,83лв./две хиляди двеста двадесет и четири лева и осемдесет и три ст./ за юрисконсултско възнаграждение.  

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: