Р Е Ш Е Н И Е

№ 1834

Град Пловдив, 30 октомври 2017 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на четвърти октомври, през  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Административен съдия:  СТОИЛ БОТЕВ

и секретар  В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2432 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното

Производство по реда на чл. 186, ал. 1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Жалбоподателят - „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр. ***, представлявано от М.Д.З. обжалва  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 282682-0325127/11.08.2017 г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив. 

Недоволен от така издаденото от ответника административно решение, оспорващият счита същото за незаконосъобразно, излага мотиви за това и настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд в настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С обжалваната заповед ответникът приложил спрямо ЕООД-то принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – павилион, находящ се в с. ***“, стопанисван от „***“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1 б.“А“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС и чл.186, ал.3 ЗДДС. На основание чл.188 от ЗДДС във връзка с чл.60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт. 

По този начин е прието, че за субекта е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС, тъй като не е издал съответен документ за извършената продажба на един брой „пуричка със сирене на стойност 0,80 лева“.

От страна на жалбоподателя в жалбата, както и в хода по същество от адв. Т.  дори не се сочи, че не е осъществил състава на нарушението, тъй като не е издал касов документ,   а се сочи  превратно упражняване на власт от страна на проверяващите , изложените в мотивите три групи основания, както и  нарушаване принципа на съразмерност.

Жалбата е процесуално допустима , а разгледана по същество е неоснователна.

В тази връзка съдът следва да  посочи, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б."а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатна и издаден по установения ред за продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/ФУ/.

В тази връзка именно от събраните по делото доказателства се установява категорично именно неиздаването на съответен фискален касов бон.

Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б."а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Пловдив, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически правомощия.

Без съществено значение за законосъобразността на издадения административен акт се явява осъществяване на евентуалната административно - наказателна отговорност на лицето, респ. наложени наказанията за предходни нарушения, посочени от издателя в акта му, тъй като мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение от дата 05,08,2016г. в 09,50часа и това е напълно достатъчно, тъй като новелата на чл.186 ал.1 ЗДДС поставя ПАМ в независимост от "предвидените глоби или имуществени санкции". Самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, вкл. и с оглед срока на запечатване, който е в рамките на долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС.

При това положение на нещата настоящият състав намира развитата на оспорващия теза с жалбата му до съда за необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая.

С оглед на изложеното и като е субсумирал тези си констатации, правилно ответният Ръководител е преценил, че приложената ПАМ в случая следва да е в срока и от " 7/седем/ дни". При това положение на нещата тезата на жалбоподателя не може да бъде споделена, което обосновава и извода на настоящия състав - за отхвърляне на жалбата му, като неоснователна.

С оглед изхода от спора на ТД на НАП - Пловдив се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК, а възнаграждението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01. 2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   V-ти  състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр. ***, представлявано от М.Д.З. против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 282682-0325127/11.08.2017 г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с която  мярка е  разпоредено запечатването на  търговски обект – павилион, находящ се в с. ***“, стопанисван от „***“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1 б.“А“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС и чл.186, ал.3 ЗДДС.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр. ***, представлявано от М.Д.З. да заплати на ТД на НАП - Пловдив с адрес на призоваване в  гр.Пловдив, ул."Скопие"№106 сумата от 100/сто/лева за съдебни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :