Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   59            Година  2018,  10.01.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 13.12.2017 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2453 по опи­са за 2017 година и като обсъди:

 

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Д. В.В., вкл. и като EТ„Б. 49 – Д. В.“ с адрес на управ­ление гр.*** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мяр­ка № 282681-0325147/11.08.2017г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с която е наложена на търговеца принудителна административ­на мярка – “запечатване на търговски обект” за срок от 7 дни, а именно: пави­лион, находящ се в село Б., Община – Асеновград, стопанисван от едно­лич­ния търговец.

Недоволен от така издадения административен акт, оспорващият счита същия за незаконосъобразен, излага мотиви за това и нас­тоява за отмяната му. Твърди се, че към момента на плащане на сумата по контролната покупка, не е изяснено дали моментът на полученото плащане съвпада с момента на из­върш­ване на услугата, т.е. дали е възникнала доставка на услуга, която следва да бъде регистрирана с фискално устройство, при което положение би възник­нало и задължението, за неизпълнението на което е санкционирано търгов­ското дружество. Или иначе казано, според жалбоподателя е налице недоказа­ност на нарушението, което е самостоятелно основание за отмяна на заповед­та. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив счи­та жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира раз­носки.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII сед­ми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­во доказателства, намира за установено следното.

На първо място следва съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по след­ни­те съображения.

С оспорената заповед ответникът е приложил спрямо ЕТ принуди­телна ад­министративна мярка запечатване на обекта му в село Б., Общ. Асеновград, представляващ павилион, тъй като на да­та 05.08.2017г., при из­вършена контролна покупка на 2 броя кафета на стойност 2,40  лева, платени в брой от проверяващите, преди легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ Тремол ZM-KL с ИН на ФУ ZK062030 и ФП 50068017 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

По този начин е прието, че за субекта е осъществен съставът на чл.186 ал.1, т.1 б.„а“ ЗДДС, тъй като не е издал съответен документ за извършената про­дажба, поради което му e била приложена преустановителната и превантив­на принудителна административна мярка – запечатване на търгов­ския му обект за срок от 7 дни.

Във връзка с проверка относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната принудителна мярка, се установи, че последната законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.186 ал.3, пр. второ ЗДДС е наложена със заповед, издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при в ТД на НАП – Пловдив.В тази връзка е и представената по делото Заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на Изпълнителния Директор на НАП.

Установи се, че заповедта е издадена и по предвидения в закона ред и форма. В тази връзка съдът констатира, че същата съдържа изчерпателно по­соч­ване на фактическите и правни основания, за прилагане на процесната ПАМ, изложени са и мотиви относно срока, за който се прилага, поради което и е спазено изискването за мотивираност на тази категория актове. В тази смисъл не се констатираха твърдяните от жалбоподателя нарушения на администра­тив­но­произ­водстве­ните правила при издаване на акта.

Спори се относно приложението на материалния закон.

На първо място следва да се посочи, че правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС.

Така в хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходи­те или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на ре­да или начина за издаване на документ за про­дажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/ продажба. Към ре­да за издаване на документ са от­носими задълженията по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за ре­гистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройст­во/ФУ/.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се уста­новява, че при осъщественото плащане, не е издадена касова бележка от въве­деното в експлоатация в обекта фискално устройство, което от друга страна не се спори, че е било налично и е функционирало, като не са представени каквито и да било доказателства за евентуалната му повреда или обективна невъз­можност за използването му, още повече, че безспорно в обекта е бил наличен и кочан с ръчни касови бележки, които отговарят на изискванията на приложи­мия подзаконов нормативен акт, но дори и такава не е била издадена на лице­то, извършило плащането в брой.

Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС като източ­ник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б.“а” ЗДДС, ответният ад­министративен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал про­цесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на тър­говския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспо­рената заповед на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, а то­ва изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически правомощия. Без съществено значение за законосъобразността на издадения ад­минист­­ра­ти­вен акт се явява осъществяване на евентуалната административ­но-наказателна отговорност на лицето, респ. наложени наказанията за пред­ход­ни нарушения, в каквато насока са представени доказателства, тъй като мяр­ката е наложена само с оглед така констатираното нарушение от дата 05.08. 2017г. и това е на­пълно достатъчно/новелата на чл.186 ал.1 ЗДДС поставя ПАМ в независимост от „предвидените глоби или имуществени санкции“/.

Самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, вкл. и с оглед срока на запечатване, който е в рамките на долната граница, с оглед специал­ния максимум от 30 дни, посочен в чл.186 ал.1 ЗДДС. Съдът напълно споделя аргументите на ответника и в тази насока и счита, че правилно и законосъоб­разно, с оглед конкретния обект/павилион в село Б./, обемът на реализи­раните в него обороти и констатираното нарушение, ПАМ е наложена за срок в рамките на долната граница, именно с цел коригиране поведението на търго­веца към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реа­лизираните доходи.

От друга страна, възприетата защитна позиция от оспорващия, че в слу­чая не е изяснено дали моментът на полученото плащане съвпада с момента на извършване на услугата, не води до друг различен извод от направения та­къв от ответника. В случая този състав намира, че при доказателствена тежест за оспорващия да установи по категоричен начин, че извършеното плащане в брой е отразено на касовия апарат, същият не успя да стори това по катего­ричен начин, което действително би довело според този състав на съда до необоснованост на атакувания административен акт досежно прилагането на ПАМ.

При това положение на нещата тезата на жалбоподателя не може да бъ­де споделена, което обосновава и извода на настоящия състав за отхвърляне на жалбата му, като неоснователна.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на ТД на НАП – Пловдив се дължи юрисконсулт­ско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК, а възнаграж­дението следва да се определи съгласно чл.78 ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.8/24.01.2017 г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

Р      Е      Ш      И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В.В., вкл. и като EТ„Б. 49 – Д. В.“ с адрес на управ­ление гр.*** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 282681-0325147/11.08.2017г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с която е наложена на търговеца принудителна администра­тив­на мярка – “запечатване на търговски обект” за срок от 7 дни, а именно: па­вилион, находящ се в село Б., Община – Асеновград, стопанисван от съ­щия,  като НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д. В.В., вкл. и като EТ„Б. 49 – Д. В.“ с адрес на управ­ление гр.*** да заплати на ТД на НАП – Пловдив с адрес на призо­вава­не гр.Пловдив, ул. “Скопие”№106 су­ма­та от 100/сто/лева раз­­носки по дело­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :