РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2140

 

гр. Пловдив,  04 декември 2017 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година  в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2483 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат В.С., е предявил срещу ответника Община Карлово, претенции за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 41/29.09.2016 г., издадено от Кмета на Община Карлово, както следва: 600 лева - обезщетение за имуществените вреди, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 807/2016 г. по описа на Карловския районен съд) разноски за договореното адвокатско възнаграждение и 300 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за периода от 20.08.2016 г. до 19.05.2017 г., изразяващи се в силен емоционален стрес, напрегнатост при явяването му пред съда, страх от налагане на глоба за същото деяние, притеснение относно общественото мнение за ищеца след наложената му глоба, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото дело разноски.

Исковите претенции се основават на факта, че на Б.Г.К. е издадено НП № 41/29.09.2016 г. от Кмета на Община Карлово, с което на К. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Карлово (НПООРТОК) за нарушение на чл. 4, ал. 6, т. 14 от НПООРТОК. Наказателното постановление е обжалвано от ищеца и е отменено с влязло в сила Решение № 69/24.03.2017 г. постановено по НАХД № 807 по описа за 2016 г. на Районен съд гр. Карлово. Пред съдебната инстанция по посоченото дело Б.Г.К. е представляван от адвокат В.Д.С., съгласно договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 20.12.2016 г., като Б.Г.К. е заплатил в брой уговореното в договора от 20.12.2016 г. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. С действията на своите служители по издаване на порочно наказателно постановление ответната организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в направени разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП, както и 300 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален стрес, напрегнатост при явяването му пред съда, страх от налагане на глоба за същото деяние, притеснение относно общественото мнение за ищеца след наложената му глоба. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени и неимуществени вреди в посочените по-горе размери.

Ответникът Община Карлово, чрез процесуалния си представител адвокат Щ.Т.Ц., счита исковите претенции за неоснователни. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмена защита приложена по делото

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна.

Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на 20.08.2016 г.  около 12:20 ч. в гр. Карлово, на ул. “Васил Караиванов” до № 1 е констатирано, че Б.Г.К. извършва религиозна пропагандна дейност, като раздава безплатни материали, а именно брошури и книги с религиозна тематика, с което виновно е нарушил чл. 4, ал. 6, т. 14 от НПООРТОК. За тези нарушения е съставен АУАН № 13/20.08.2016 г., а въз основа на него НП 41/29.09.2016 г. от Кмета на Община Карлово, с което на К. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 36, ал. 1 от НПООРТОК за нарушение на чл. 4, ал. 6, т. 14 от същата наредба.

Посоченото НП е обжалвано от Б.Г.К. ***, за което е образувано АНД № 807 по описа за 2016 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 69/24.03.2017 г., влязло в законна сила 06.06.2017 г., с което процесното НП е отменено. Пред районния съд Б.Г.К. е представлявано от адвокат В.Д.С., съгласно пълномощно от 20.12.2016 г. (л. 170 по делото на РС) и договор за правна защита и съдействие от 20.12.2016 г. (л. 170 гръб по делото на РС и л. 15  по настоящото дело), като К. е заплатил в брой уговореното в договора от 20.12.2016 г. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Като свидетел по делото е разпитана И.Х.Л. , майка на ищеца. Същата заявява, че на 20.08.2016 г. Б. се прибрал много притеснен вкъщи. Той й разказал, че докато изпълнявал християнската си дейност при него дошъл един полицай и казал, че дейността, която извършвал била забранена. Християнската дейност, която извършвал Б.се изразявала в това, че той стоял на едно място и ако някой преминаващ покрай него проявил интерес, той му казвал на какво учи Библията. Б. й разказал, че единият от мъжете го снимал с телефона. Казал й, че са го отвели в полицията, където престоял два часа, след което му били съставили акт и го обвинили в религиозна пропаганда. Това било голям стрес за него. Той много се стресирал заради случилото се, защото се отнесли така с него, сякаш бил престъпник. По същото това време качили и случката в интернет, с личните му данни. Той се притеснил още повече за това какво щели да говорят хората за него, какво щели да си помислят съучениците му. Един от неговите учители му се подигравал за това. Б. й споделил, че един от неговите учители му се бил подигравал. Също и делата, които се водили били стрес за него. Като видяла състоянието му, свидетелката искала да го заведе на лекар, но той отказал и се наложило тя да му купи успокоителни хапчета. Купила му „СЕДАТИФ РС“, което било хомеопатично лекарство. Най-голям бил стресът, когато му наложили глобата, тъй като тя била голяма, а той не работил и нямало как да я плати. Те не са плащали за адвокат. Негови приятели платили за адвоката. Те така решили да платят за адвоката и по този начин да им помогнат. Не са им ги давали парите на заем. Когато отменили глобата Б. се успокоил. Свидетелката правела разлика между административно престъпление и административно нарушение. Той обаче не разбирал какво е истинско престъпление или нарушение. Когато му съставили акта за нарушение той имал 18 години, но въпреки възрастта си Б. не правел разлика между административно нарушение и престъпление. След като отменили глобата той вече се успокоил и нямал притеснения.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 41/29.09.2016 г., издадено от Кмета на Община Карлово, е отменено по съответния ред Решение № 69/24.03.2017 г., постановено по АНД № 807/2016 г. по описа на КРС).

От материалите по приложеното АНД № 807 по описа за 2016 г. на КРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, НП № 41/29.09.2016 г. на Кмет на Община Карлово, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№ 69/24.03.2017 г.) е влязло в законна сила на 06.06.2017  г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

            Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Във връзка с единственото възражение на ответника, че ищецът не е претърпял имуществени вреди, тъй като плащането на адвокатското възнаграждение е станало с пари дадени му без задължение за връщане от негови приятели, е необходимо да се посочи следното:

Обстоятелството, че ищецът е получил парични средства без задължение за връщането им, което по своят същност представлява дарение, и с тях лично е платил уговореното в Договора за правна защита и съдействие от 20.12.2016 г. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (видно от съдържанието на самия договор), по никакъв начин не води до извода, че същият не е претърпял имуществени вреди. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че чрез дарението едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество, в случая на К., се увеличава, тъй като дареното става част от неговия патримониум. Ето защо противоправното лишаване на ищеца от това благо във всички случаи представлява вреда под формата на щета.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди.

По отношение исковата претенция за неимуществени вреди е необходимо да се съобрази следното:

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост".

От показанията на разпитаната по делото свидетелка И.Х.Л. по безспорен начин се установява, че на ищеца е причинено негативно психическо състояние, изразяващо се в преживени силни негативни емоции от несправедливо постановения акт, стрес и тревожност по отношение евентуалната дължимост на наложената му глоба, поради обстоятелството, че същият е бил безработен и не е разполагал с парични средства да я заплати. В случая свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконното НП. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Няма данни обаче, за настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца преди и след действието на процесното НП, в каквато насока са част от показанията на свидетелката Л. . Субективната преценка на Л. , че състоянието на синът й (ищецът) налагало посещение при лекар, без последната да разполага със специални знания, както и факта, че му е купила хомеопатични успокоителни лекарства (без да е ясно дори дали К. е приемал същите), не може да обоснове извод за настъпила промяна в здравословното състояние на ищеца, още по-малко за такава, която да е пряка и непосредствена последица от отмененото НП.

Не следва да се приема също така, че съдебното оспорване на наказателно постановление по презумпция предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор, предполага правно очакване за благоприятен изход и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт. Не се установява продължителност на съдебното производството за отмяната на НП, надвишаващ значително обичайната такава. Казано с други думи, не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ.

Недоказани останаха и притесненията на ищеца относно общественото мнение за него след наложената му глоба. Показанията на св. Л.  в тази насока не съдържат непосредствено възприети от нея факти и обстоятелства, а само пресъздават разказите и усещанията на ищеца, които той е споделил с нея.

Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото И.Х.Л. е майка на ищеца (според изричното й изявление в съдебно заседание), показанията й са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост.

Преди да се пристъпи към определяне на размера на търсеното от ищеца обезщетение, е необходимо да бъде обсъден периода на увреждането посочен в молба вх. № 15908/25.09.2017 г. по описа на съда, а именно от 20.08.2016 г. – датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение на К., до 19.05.2017 г. – датата, на която е постановено протоколно определение по КАНД № 1159 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив, с което касационната жалба на Община Карлово против Решение № 69/24.03.2017 г. по АНД № 807/2016 г. по описа на Районен съд - Карлово (отменящо процесното НП), е оставена без разглеждане, а производството по цитираното КАНД № 1159/2017 г. е прекратено.

В тази връзка следва да се посочи, че всички видове административни актове създават права, задължения, могат да засегнат свободи и законни интереси, съответно и накърняването на правата и интересите винаги ще е незаконно, когато актовете са незаконни. При това положение и след като едно от условията за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е наличието на незаконосъобразен акт, то вреди от последния могат да се претендират от момента на неговото издаване, но не и от момента, в който е било инициирано производството по неговото издаване. И тъй като в случая се претендират неимуществени вреди, произтичащи от отменено по съответния ред наказателно постановление, каквито според настоящия съдебен състав са настъпили за ищеца (както вече бе прието по-горе), обезщетение за същите се дължи от датата на издаване на НП № 41/29.09.2016 г., т.е. от 29.09.2016 г., до датата на неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, а именно до 06.06.2017 г. Доколкото обаче, ищецът претендира вреди до 19.05.2017 г., търсеното от ищеца обезщетение, ще следва да бъде присъдено за периода от 29.09.2016 г. до 19.05.2017 г.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането (времето, през което ищецът е претърпял обсъдените вече неимуществени вреди, а именно от 29.09.2016 г. до 19.05.2017 г.), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 100 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди от незаконното наказателно постановление, като искът до размер на 300 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 01.09.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Материалният интерес в случая е в общ размер на 900 лв. (600 лв. обезщетение за имуществени вреди и 300 лв. за неимуществени вреди). Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от  Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено съдебно заседание, в което адвокат С. не е осъществила процесуално представителство на ищеца (независимо, че делото е насрочено извън датите посочени от адв. С. в молба вх. № 14879/01.09.2017 г. по описа на съда – лист 18), приема че на ищецът трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат именно в размер на 300 лева.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатираха в размер на 310 лв. – заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (300 лв.).

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА Община Карлово, да заплати на Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 41/29.09.2016 г., издадено от Кмета на Община Карлово, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 807/2016 г. по описа на Карловския районен съд, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Карлово, да заплати на Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 41/29.09.2016 г., издадено от Кмета на Община Карлово, за периода от 29.09.2016 г. до 19.05.2017 г., изразяващи се в силен емоционален стрес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за разликата до пълния му предявен размер от 300 лева.

ОСЪЖДА Община Карлово, да заплати на Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 310 лв., представляваща заплатената държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: