Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 18

гр. Пловдив, 05.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито съдебно заседание на пети декември,  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар Стефка Костадинова и прокурор Владимир Вълев като разгледа докладва­но­то от Председателя адм.д. № 2484 по описа на съда за 2017 г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Д.К.М., ЛНЧ **********, с адрес ***, е предявила срещу О.К. следните искове: 1. иск за обезщетение за имуществени вреди  в размер на 600,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД №806/ 2016 г. по описа на РС – Карлово, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017 г., до окончателното  изплащане на сумата; 2. иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300,00 лв., изразяващи се в стрес и притеснения, вследствие на издаденото наказателно постановление,  ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017 г., до окончателното  изплащане на сумата.  Претендират се  и разноски за производството по ЗОДОВ в размер на 610 лв., по  приложен списък. В СЗ ищцата лично и чрез процесуален представител  поддържа исковете.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва исковете. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение  както за производството по обжалване на НП, така и за производството по ЗОДОВ. Претендира разноски.  

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на исковете за обезщетение, алтернативно изразява становище за прекомерност на претенцията за имуществени вреди и липса на настъпили неимуществени вреди.  

Видно от изисканото и представено АНД № 806/ 2016 г. по описа на РС - Карлово срещу ищцата е било издадено НП, което е било обжалвано и отменено с  решението по първоинстанционното дело, като решението не е обжалвано и е влязло в сила на 17.03.2017 г. Представен е договор за правна защита и съдействие, с договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лв. за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на НП.

         В СЗ във връзка с претенцията за неимуществени вреди е разпитан като свидетел Д.  Б. – съпруг на ищцата. Същият сочи, че след като разбрал, че има проблем /в деня на установяване на нарушението, за което е бил съставен АУАН/  пристигнал на място, където се намирала съпругата му /ищцата/ заедно с полицай. Ищцата изглеждала притеснена. Полицаят и казал да отиде заедно с него в полицейското управление. Свидетелят също отишъл там, както и също бил притеснен. След около два часа /време, което според свидетеля е било необходимо на полицейските органи да намерят точните законови норми, които според тях е нарушила ищцата/ бил съставен АУАН. Ищцата се притеснявала, че някой може да и навреди, а като получила НП махнала обозначението с № на къщата  от входната врата. Ищцата била притеснена и по време на процеса по оспорване на НП, има проблеми със съня, притеснявала се да излиза на улицата, употребявала лекарства за мигрена, а всеки път преди СЗ получавала силно главоболие. В отговори на въпроси по чл.176 от ГПК ищцата заявява, че наложената и санкция е била несправедлива, че се е почувствала „лошо“, когато и е била наложена тази санкция,   тъй като смята, че не е нарушила закона и не е следвало да и бъде налагана санкция. Това изявление  е съответно на дадените свидетелски показания.

При така изложеното по основателността на исковете съдът намира следното:

В разглеждания случай безспорно са налице трите кумулативни предпоставки за имуществената отговорност, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на  Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект.  Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.  От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищцата /в случая сумата е платена от съпруга, но това няма значение за отговорността, тъй като сумите са общи, както сочи и ищцата/, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за нея, ако не беше издадено процесното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. 

Основателно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за производството по обжалване на НП, като същото следва да бъде коригирано до минимума от 300 лв. – чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за разликата искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.  

Претенцията за неимуществени вреди съдът намира за  доказана по основание. Понятието ”наказателно обвинение” в практиката на ЕСПЧ се тълкува изключително широко и е приложимо и по отношение на административните нарушения, когато за тях има предвидени финансови санкции, които са наказателни по своя характер - глоби и имуществени санкции. В този смисъл не е нужно подробно да бъде коментирано, че повдигането на „наказателно обвинение“  като процесното и налагането на санкция за нещо, което дори не е нарушение /както според ищцата, така и съгласно чл.9 от ЕКПЧ, тъй като санкцията практически е наложена за упражняване на правото на религия, което право е защитено от чл.9 от ЕКПЧ/ само по себе си би могло да доведе и е довело в случая до неимуществените вреди, претърпени от ищцата.  От друга страна тези вреди са доказани и със свидетелски показания, които няма причина да не бъдат ценени, независимо от това, че свидетелят е съпруг на ищцата. Безспорно е установено по делото, че последната е претърпяла стрес и притеснения вследствие издаденото спрямо нея НП, поради което и искът е доказан по основание. Що се отнася до размера на иска съдът намира, че същият е завишен, а съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди справедливата сума в конкретния случай е 100 лв. За разликата искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.  

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски в размер на 276, 67 лв.  – 10 лв. внесена ДТ и 266, 67 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част.    

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  О.К. да заплати на Д.К.М., ЛНЧ **********, с адрес ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на  300 лв., ведно със законна лихва, считано от 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ  иска за имуществени вреди за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 600 лв.

ОСЪЖДА  О.К. да заплати на Д.К.М., ЛНЧ **********, с адрес ***, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на  100 лв., ведно със законна лихва, считано от 01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ  иска за имуществени вреди за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер от 300 лв.

ОСЪЖДА О.К. да заплати на Д.К.М., ЛНЧ **********, с адрес ***, разноски в размер на 276, 67 лв. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: