Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                                              105

 

гр. Пловдив, 18 януари 2018 год.

 

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав, в публично заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2490 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).  

Образувано е по жалба от лишения от свобода В.Т.К., ЕГН ********** ***) против Заповед № Л-3752/2/07.08.2017 год. за превеждане в Затвора гр. Пазарджик от Затвора гр.Пловдив, постановена от ВПД  Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Заявено е, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че считано от 14.04.2016 год. жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Формулирано е искане за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощник - адв. А.С., ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на разноски. 

Ответната страна - Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуален представител по пълномощие оспорва жалбата като неоснователна и формулира искане за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Пловдивският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:  

Жалбоподателят В.Т.К., ЕГН ********** *** на 13.01.2014г. за изтърпяване на наказание, определено по НОХД № 148/2014г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в размер на 19 години лишаване от свобода с начало 14.06.2013г. ВПД Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е постановил Заповед № Л-3752/2 от 07.08.2017г. В заповедта е посочено, че лицето  е с постоянен адрес ***, поради което и на основание чл. 58, т. 2 (в приложимата редакция към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр.13/2017г., в сила от 7.02.2017г.) от ЗИНЗС и т. 4.7. от Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на Главния директор на ГДИН е наредено К. да бъде преведен в Затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание. Така постановената заповед е била връчена на жалбоподателя на 09.08.2017г., видно от отбелязването.  Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят е оспорил същия, като е заявил, че заповедта за преместването му в Затвора Пазарджик е постановена в противоречие с приложимата материалноправна норма - чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото, към момента на постановяването й, той е с постоянен адрес ***.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му, но при съществено нарушаване на административнопроцесуалните правила и в противоречие с приложимата материалноправна норма.   

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", поради което, оспорената в настоящото производство заповед е постановена от компетентния за това орган. В текста на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 3/сега ал.4/, както следва: 1. в затворите - осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип - осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип - осъдените с първоначално определен общ режим. Във връзка с цитираната правна норма, Главният директор на ГДИН е постановил Заповед № Л-919/08.03.2017 год., в т. 4 от която е указано, че осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т.4.7. Затвора гр.Пазарджик - лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив,без Пловдив-град и Кърджали. Анализът на нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС обосновава извод, че определяне на конкретното място за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" се осъществява по ред, определен от Главния директор на ГДИН, при който се избира това място, което е най-близо до постоянния адрес на лишения от свобода.   

В настоящия случай, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че лишеният от свобода В.Т.К. е с постоянен адрес ***, поради което следва да изтърпи наложеното му наказание в Затвора гр. Пазарджик. Така формираният извод е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на действителното фактическо положение. Видно от представеното с жалбата копие от Удостоверение за постоянен адрес № 1800-1339/14.04.2016г. на район Централен, община-Пловдив В. Т.в К. има заявен последен постоянен адрес ***, считано от 14.04.2016г. така и от представеното в съдебно заседание на 31.10.2017г. Удостоверение № 1800-3023/14.04.2016 год., издадено от Община Пловдив, В.К. има заявен последен настоящ адрес ***, считано от дата 14.04.2016 год. От служебно изисканата и приложена по делото справка от НБД "Население" се установява, че регистрираният на В.К. постоянен и настоящ адрес, считано от 14.04.2016г. е в гр. Пловдив, област Пловдив, община Пловдив, ***

В този смисъл и в съответствие с разпореденото в т. 4.9. от Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на Главния директор на ГДИН, К. следва да изтърпи наложеното му наказание в Затвора-гр.Пловдив, в който се настаняват лишени от свобода от Пловдив-град и област Смолян. С оглед постоянния адрес на жалбоподателя, посоченото в заповедта правно основание - т. 4.7. от Заповед № Л-919/ 08.03.2017 год. на Главния директор на ГДИН е неприложимо, доколкото същото касае осъдените лишени от свобода с постоянен адрес *** и Кърджали, но без Пловдив-град.  

С оглед горното, съдът намира, че при постановяване на оспорената заповед е нарушена приложимата материалноправна норма на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.  

Извън констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът намира, че процесната заповед е постановена и при нарушаване на процесуалните правила, което се явява основание за незаконосъобразност на собствено основание. Съгласно нормата на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че при постановяване на оспорения административен акт, органът не е изпълнил това си задължение, като не е изяснил факта относно постоянния адрес на лишения от свобода, който факт е от съществено значение при определяне на мястото, където следва да се изтърпи наложеното наказание. В този смисъл, съдът намира за нужно да отбележи и регламентирания в чл. 9 от АПК принцип за служебното начало, като в ал. 2 на чл. 9 от АПК е указано задължението на административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. С оглед на това, задължение на самия орган, постановил заповедта, е да установи, посредством всички допустими доказателства и доказателствени средства, какъв е бил постоянният адрес на лишения от свобода К. - чрез изискване на съответната информация от компетентните институции, а дори и от самото лице, доколкото удостоверението за постоянен и настоящ адрес е било издадено на 14.04.2016 год., т.е. преди постановяване на заповедта и не е съществувала пречка да се представи пред органа.  

По изложените съображения и мотиви, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.  

При очерталия се изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Доказаните разноски за водене на съдебното производство се установиха в размер на 10 лева-заплатена държавна такса. 

Мотивиран от горното, Административен съд - гр. Пловдив, 18 състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-3752/2/07.08.2017 год. за превеждане в Затвора гр. Пазарджик от Затвора гр.Пловдив на лишения от свобода В.Т.К., ЕГН **********, постановена от ВПД  Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията ".   

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на В.Т.К., ЕГН ********** сумата от 10/десет/ лева разноски по делото. 

На основание чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: