Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 100

 

гр. Пловдив, 18.01.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело №2506 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на „Е.-И.“ АД, с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от прокуриста Г.Р., против ревизионен акт /РА/ № Р-16001316008021-091-001/30.05.2017 г., издаден от В.И.И.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Тодор И. Бояров на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 486 от 17.08.2017година на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, в частта , в която на дружеството жалбоподател е отказан  данъчен кредит в размер 11 440,00 лв. и  прилежащи лихви в размер на 3 633,74 лева.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда. Поддържа се, че в хода на ревизията са събрани писмени доказателства, които удостоверяват извършена доставка от страните по сделката. Твърди се също така, че ненамирането на доставчика на посочения адрес не води до извод, че доставките не са реално осъществени.  Излагат се доводи, че установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване на данъчен кредит. Позовава се на съдебна практика на СЕС. Претендират се разноски по делото.

         В съдебно заседание – дружеството–жалбоподотел, чрез адв. К. поддържа жалбата, претендира разноски, съгласно представен списък, представя писмени бележки.

          Национална агенция за приходите – дирекция “ОДОП” - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. е на становище за неоснователност на жалбата, моли съда да я остави без уважение, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт и потвърждаващото го решение на директора на дирекция “ОДОП” - гр.Пловдив. В открито съдебно заседание моли при отмяна на обжалвания ревизионен акт да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал.3 от ДОПК във връзка с доказателствата, представени в последното съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

         Административен съд – Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл.160 от ДОПК, прие за  установено следното:

         Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановения от директора на дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

         Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №  Р-16001316008021 -020-001 от 16.11.2016 год. (л.373), е възложена данъчна ревизия на „Е.И.“ АД с обхват правилното определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода: 01.03.2014 г.-31.03.2014 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 17.11.2016г. ЗВР е изменена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001316008021-020-002 от 16.02.2017 год., и Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001316008021 -020-003 от 17.03.2017 год., като е удължен срокът за приключване на ревизионното производство, до 17.04.2017г.

         С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, по делото е приложена Заповед № РД 09-456/04.04.2016 г., издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив.

За резултатите от извършваната ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001316008021-092-001/02.05.2017г. /л.50 и сл./, срещу който РД не е било подадено възражение. Въз основа на РД е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16001316008021-091-001/30.05.2017 г., с който на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за довнасяне и лихви за забава, произтичащи от непризнат данъчен кредит за посочените по-горе данъчни периоди в размер на  11 440,00 лв. и прилежащи лихви в размер на 3633,74 по фактура, издадени от  „С.“ЕООД.

         Ревизионният акт, потвърден с решението на директора на дирекция  “ОДОП”  – гр.Пловдив, е обжалван на основание чл.156 и сл. от ДОПК, като по повод обжалването е образувано настоящото съдебно производство, предмет на административноправния спор, съгласно чл.156 ал.1 от ДОПК.

От фактическа страна, органите по приходите са приели за установено следното:

Извършената на „Е.И.“ АД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчните периоди от 01.03.2014 г.-31.03.2014 г. 

От приходните органи е констатирано, че „Е.И.“ АД  е регистртирано по ЗДДС, считано от 01.04.1994 г. В хода на ревизията е установено, че извършвана дейност през ревизираният период е производство на акумулаторни батерии и акумулатори. Дейността се упражнява в обект в гр. ***.

Констатирано е също, че ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и чл.106 (чл.123) от ЗДДС, като всички приходи и разходи, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване. Установено е още, че стопанските операции са документирани с първични и вторични счетоводни документи, отговарящи на изискванията, посочени в ЗСч и ЗДДС.  Установено е също, че РЛ има регистрирани 2 бр. ФУ с дистанционна връзка с НАП - в обекти фактурно бюро и магазин в гр.Пазарджик. При извършена справка в ИМ Кадастър е установено, че  има данни за ЗЛ от Служби по вписванията в Пазарджик, Пловдив, Велинград и Силистра. Констатирано е също, че съгласно справка за превозни средства, РЛ е посочило данни за 22 бр. превозни средства. При служебна справка в  СУП е констатирано, че по "Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми" за фирма „***“ АД са изплащани суми за доходи на лица упражняващи свободна професия и дивиденти - общо изплатена сума през 2014 г. 135 326,55 лв. При служебна справка е констатирано още, че ревизираното дружество е осигурител и има данни за 360 броя действащи трудови договори и общо подавани уведомления за 1293 бр. лица.

В хода на ревизията, органът по приходите е отказал на дружеството правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 440,00 лв. по фактура №000000004/20.03.2014 г., издадена от доставчика „С.“ЕООД, с ЕИК  ***, с предмет на предмет на доставката „Полипропилен К597“.

На РЛ е връчено ИПДПОЗЛ № Изх.№ 70-00-11463/21.11.2016 г. (л.353), в отговор на което с писмо с вх. № 70-00-11463 от 05.12.2016 г. (л.245)  прокуриста на дружеството-жалбоподател са представени писмени обяснения и документи, между които копие от процесната фактура и проформа фактура, СД справки за притежаваните активи от дружеството, справки за наличните МПС, справки за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар; справки за стопанисвани обекти; справки за притежавани банкови сметки, справки за лицата, представляващи дружеството, както и справки за притежаваните фискани устройства (л. 245 и сл.). От  Г.Р. - прокурист, представляващ „Е.И.“ АД, е декларирано, че основната дейност на дружеството по НКИД е производство на акумулаторни батерии и акумулатори, а предмета на дейност е „научно-изследователска, проектоконструкторска, производствена и внедрителска дейност в областта на електрохимически източници на ток, резервни части за тях, търговия в страната и чужбина, проектиране и производство на инструментална екипировка“. (л.319).

В представените писмени обяснения е посочено, че всички материали се съхраняват в складове на дружеството за материали (л.322). Описано е, че входните материали се закупуват директно от производители или търговци, като е посочено, че „.. за някои от тях имаме сключени договори, за други оферти и за всички общо фактури. Заприхождаването в складовете за материали се извършва със складови разписки. Някои от доставките се извършват с наш собствен транспорт, като  за това разполагаме с няколко тежкотоварни автомобила и двама шофьори. Друга част се доставят с транспорт на доставчика или с куриерски фирми. Реализираната продукция на дистрибутори превозваме с наш  собствен транспорт. За ВОД и износ наемаме транспортни фирми. На по-голяма част от нашите клиенти префактурираме тр. разходи…“ (л.323).

         Относно сделките с доставчик „С.“ЕООД са представени копия на спорната фактура, проформа фактура № 0000000003 от 18.03.2014 г.; ЧМР № 0631631, транспортен  документ №914078/21.03.2014 г., товарителница на „Спиди“ за доставка на фактура № 60082929100/20.03.2014 г., партиден лист, платежно нареждане за кредитен превод,  складова разписка № 218597 от 27.03.2014 г., (л.343 и сл.). Представената складова разписка е към фактура № 0…4/20.03.2014 г. е с предмет „полипропилен –типлен, татрен, количество 22000, отчетна цена-2,60 лв. на стойност 57 200,00 лв. и е подписана от Ив. И. „за предал“ и Р.Н.„за приел“.

В представените писмени обяснения, подписани от Е.Ф., на длъжност „специалист доставки“, относно спорната доставка от „С.“ЕООД е посочено, че плащането е извършено по банков път. Описано е, че приемането и предаването на стоката „..се извършва чрез доставка в нашия склад…“. Заявено е също, че „….От транспортния документ се виждат условията на сделката по доставка СРТ Пазарджик-транспорта е до Пазарджик и е включен в цената на стоката..“(л. 342).

От органите по приходите е констатирано, че в приложеното ЧМР е вписан превозвач  “Е.Л.- Е.М. -2001“ ООД и МПС с рег. № *** и № С*** ЕМ и изпращач „Н.Т. и С.“ЕООД, Унгария. В кл. 2 – получател от международната товарителница е вписан „***“ АД, Пазарджик и място на разтоварване Пазарджик-България, в кл. 24 - получател на стоките са положени печат от „***“ АД като същата е доставена на 27.03.2014 год.

         На същата дата -27.03.2014 г. е съставена и складова разписка, подписана от представители на РЛ и „С.“ЕООД за приемане на стока-„полипропилен-типлен, татрен

 На „С.“ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка № П-03000316209292-141-001 от 12.12.2016 г. (л.239). Изпратеното искане за представяне на документи и писмени обяснения №П-03000316209292-040-001/22.11.2016г. (ИПДПОЗЛ) е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, като в указания срок от сочения доставчик не са представени изисканите документи. (л.240). В хода на ревизията е констатирано от приходните органи, че процесната фактура е издадена на „Е.И.“ АД и е отразена в дневника за продажби „С." ЕООД, с данъчна основа 57 200,00 лв. и ДДС в размер на 11 440,00 лв.

При извършена проверка в ПП „VАТ-14" при ТД на НАП Пловдив органът по приходите е установил, че за периода на доставката - м.03.2014 год. „С." ЕООД има извършени покупки, описани в РД (л.60). Резултатите от извършените проверки са отразени в Протокол №0444966 от 02.05.2017 г. (л.190).

При направени служебни проверки от приходните органи е констатирано, че „С.“ЕООД няма извършени покупки (деклариран ВОП) от „NOVOCHEM" Унгария (посочен като производител на стоката, за която е издадена фактура), а в предоставеното ЧМР (от „Е. –И." АД) като изпращач е записана унгарската фирма „NOVOCHEM" Унгария, съответно като получател е записан „***" АД, като превозвач е записана фирма „Е. Е. 2001"ООД, която от своя страна издава фактура за транспорт на „Д.“ ООД - спедитор но въпросната доставка.

От приходните органи при направена служебна справка е констатирано, че за периода на доставка (м.03.2014 год.) няма налична каквато и да било информация за търговски взаимоотношения по въпросната доставка между  NOVOCHEM Унгария и „С.“ЕООД гр.Варна, за м.03.2014 год. в дневниците по ЗДДС няма отразяване на ВОП от унгарската фирма.

При извършена проверка в ПП "VAT-14" при ТД на НАП Пловдив, за което е съставен Протокол Обр. № Kd-73 с №0474966/02.03.2017 год (л.190) в дневниците по ЗДДС е установено от приходните органи, че „С.“ЕООД има деклариран ВОП от „NOVOCHEM" Унгария, както следва :

-през м.08.2014 год. с Протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС № 1/13.08.2014 год. с данъчна основа 37 004,30 лв. и ДДС 7 400,86 лв.

-през м.09.2014 год. с Протокол но реда на чл. 117 от ЗДДС № 5/29.09.2014 год. с данъчна основа 7 481.05 лв. и ДДС 1 496.21 лв.

-през м.11.2014 год. с Протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС № 8/03.11.2014 год. с данъчна основа 4 435.82 лв. и ДДС 887,16 лв.

От приходните органи е направено заключение, че в дневниците за покупки и в дневниците за  продажби по ЗДДС, подадени от „С.“ЕООД за периоди 01.01.2014 г. - 31.03.2014 г. не са включени протоколи по чл. 117 от ЗДДС за вътреобщностно придобиване от контрагент „Н.Т. и С.“ЕООД, Унгария.

При извършена проверка в ПП "VIES" при ТД на НАП Пловдив, за което е съставен Протокол Обп. № Kd-73 с №0474967/02.03.2017 год. (л.178) е установено, че „NOVOCHEM" Унгария има деклариран ВОД с получател „С.“ЕООД, както следва: за периода от 01.01.2014 год. до 31.03.2014 год. не са намерени записи; за периода от 01.04.2014 год. до 31.06.2014 год. 29.00 евро; за периода от 01.07.2014 год. до 31.09.2014 год. 22 864.00 евро; за периода от 01.10.2014 год. до 31.12.2014 год. 2 261,00 евро.

Извършена е насрещна проверка на „Е.Л. Е.М.-2001“ ООД, във връзка с която е съставен ПИНП № 22220516227957-141-001 от 11.01.2017 г. (л. 217). В съставения ПИНП е описано, че  „Е.Л.- E.M. -2001" ООД е регистрирано но реда на ДОПК в ТД на НАП, офис „Сердика" София на 05/07/2001 г. със седалище и адрес на управление гр. ***. Задълженото лице е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 23/01/2003 г. Предмет па дейност на задълженото лице по данни от Търговския регистър е: Товарен автомобилен транспорт. В отговор на изпратено Искане за представяне па документи с изх.№ П-22220516227957-040-001/28.12.2016 г. от „Е.Л.-Е.М.-2001" ООД са представени документи по електронен път., съответно представена е фактура от „Е.Л.-Е.М.-2001 " Фактура № 2294/27.03.2014 г., с данъчна основа в размер па 2 151,41 лв. и начислен ДДС в размер на 430,28 лв., с предмет по доставката - транспортна услуга Унгария - България, превозно средство с рег.№ С***НР и С***ЕН; Свидетелства за регистрация на превозните средства, собственост на дружеството „Е.Л.-Е.М.-2001" ООД. Представена е също Заявка - договор № 00198/24.03.2014г., сключен между „Е.Л.-Е.М.-2001" ООД в качеството му на превозвач и „Д.“ ООД в качеството му на товародател, с международна релация Унгария - България. Разтоварен пункт: гр. ***. Получател: „Е.- И." АД с  предмет на доставката - 23 тона грапулат на палети. Представен е също пътен лист серия Т № 0376087 за товарен автомобил, извършващ международен превоз, издаден на 16.03.2014г., за товарен автомобил с рег.№ С9467НР и полуремарке, Шварцмюлер СПА 3 Е с рег.№ С3557ЕМ, водач на МПС- И. П.; копие па ЧМР №D 0631631; Заповед за командировка в чужбина от 14.03.2014 г., издадена на И. П. И., за извършване на курс, България - Гьрция - Унгария - България.

Представени са още трудов договор № 85/18.05.2011г., сключен между „Е.Л.-Е.М.-2001" ООД, в качеството му на работодател и И. П. И., в качеството му на служител, на длъжност: шофьор товарен автомобил и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, както и копие на платежно нареждане за извършено плащане, с наредител „Д.“ ООД по фактура № 2294/27.03.2014г., за сума в размер на 2 581,69 лв.; Лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение № 6976 от 01.01.2012г., издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на „Е.Л. – E.M.-2001" ООД, със срок 31.12.2016г.

От приходните органи е била извършена проверка в информационната база данни на НА, при която е установено, че в дневника за продажбите и в СД на „Е.Л.-Е.М.-2001" ООД, за месец 03.2014 г. е отразена фактура № 2294/27.03.2014 г., издадена на „Д.“ ООД.

На „Д.“ ООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № П-04000417023793-141-001 от 07.03.2017 г. (л.164). В отговор на ИПДПОЗЛ  № П-04000417023793-040-001 от 13.02.2017 г. от А.Г.Ц.- управител на „Д.“ ООД са представени следните писмени обяснения и документи, съответно: ЧМР № D 0631631, фактура № 10139/27.03.2014 г. с получател фирма „Х.-Т.“– HU 21961223, дневник на сметка 4011 /Доставчици/ за контрагент „Е.Л.-Е.М.-2001“ ООД, дневник на сметка 4112 /Клиенти/ за контрагент Х.-Т, Унгария. В представените писмени обяснения е описано, че „Д.“ ООД е спедитор, който е наел фирма „Е.Л. Е.М. 2001“ ООД да извърши транспорт от Унгария до България, за което е издадена фактура от дружеството-превозвач с № 2294/27.03.2014 г.(л.169). Извършеният транспорт е по заявка на фирма „Х.-Т“, Унгария от 27.03.2014 г. по Договор №00198/24.03.2014 г. Описано е, че след осъществяване на транспорта е издаден инвойс/фактура № 00000139/27.03.2014 г. от Димаго ООД към HEMISZ-T-bt BU21961223. Посочените в писмените обяснения документи са представени по делото.

При анализ на документите е прието от органите по приходите, че при извършена проверка и изготвени справки от ПП "VAT-14" при ТД на НАП Пловдив от една страна и от ПП "VIES" при ТД на НАП Пловдив от друга страна, се установява, че гореописаните доставки (за периода от м.07.2014 год. до м.12.2014 год.) са различни от изследваната в настоящата ревизия доставка на полипропилен през м.03.2014 год.

Формиран е извод, че от събраната в хода на ревизията доказателства не е ясно какво е правното основание „С.“ЕООД гр.Варна да издаде процесната данъчна фактура на„***" АД, поради което е прието, че  „…“С.“ЕООД незаконосъобразно издава ДФ № 4 от 20.03.2014 год. на „***" АД гр.Пазарджик, с данъчна основа 57 200.00 лв. н ДДС в размер на 11 440.00 лв., във връзка с което „***" АД гр.Пазарджик неправомерно е приспаднало начисления от „С.“ЕООД ДДС…“

Според приходните органи от жалбоподателя не са налице представени доказателства за наличие на материални, технически и трудови ресурси от доставчиците, които са предпоставка за реалното осъществяване на въпросните доставки, нито доказателства, удостоверяващи реално получаване на стоки от „С.“ЕООД. От органите по приходите е прието също, че доставчикът не е представил доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност към датата на издаване на спорната фактура, както и не са представени доказателства за предходна доставка на стоката полипропилен К 597.

В заключение е формиран извод, че за „Е.И.“ АД не е налице право на данъчен кредит и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от „С.“ЕООД.

В настоящето съдебно производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието без възражения от страните.

Вещото лице Х.Д., в изпълнение на поставените задачи, е описало съпътстващите документите към спорната фактура и е дало заключение, че стоката е заприходена със стокова разписка за приемане на МЗ № N218597 от 27.03.2014 г. Посочено е също, че плащането по процесната доставка е извършено с платежно нареждане от ИА Банк АД клон Пазарджик, като са описани  сметките, по които е осчетоводено плащането. Според заключението на вещото лице са спазени принципите за „документална обоснованост" и „съпоставимост на приходи и разходи" съгласно ЗСч.

Вещото лице е дало заключение, че процесната стока е вложена в производство. Този извод е направен от експерта въз основа на документи, представени от РЛ,  Дневник на материалните запаси за периода 01.03.2014-30.06.2014,заСклад 218 Сепаратори и пластмасови изделия, за Материален запас:Полипропилен; лимитна карта и мемориален ордер за месеци:03.2014 г.; 04.2014 г.; 05.2014 г. и м.06.2014 г. Експертът се е позовал на посочените документи и е установил, че на 27.03.2014 г. са заведени 22 000 кг. от доставчик „С.“ЕООД; на 31.03.2014 г. са изписани 15 125 кг. на стойност 39 500,75 лв.; на 30.04.2014 г. са изписани 8 250 кг. на стойност 21 545,86 лв. на 30.05.2014 г. са изписани 8 000 кг. на стойност 21 272,83 лв. На 30.06.2014 г. са изписани 14 625 кг. на стойност 38 889,38 лв. Констатирано е също, че всяко изписване на материали е придружено с Лимитна карта, като е описано извършеното счетоводно отразяване.

В отговор на поставените задачи, експертът е описал документите, представени в хода на ревизията от РЛ относно извършения транспорт на стоката, като е дал заключение, че от представената счетоводна справка по делото е видно осчетоводяването на прихода и полученото плащане.

В открито съдебно заседание на 04.12.2017 г. от процесуалния представител на жалбоподателя са представени документите, по които е работило вещото лице по назначената по делото експертиза, описани в молба на л. 406 по делото, а именно мемориални ордери, дневници на материалните запаси, лимитни карти и дневници на сметки 401/1 и 402/1 за периода 01.01.2014 г.-31.12.2014 г.

 

При установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този за­кон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху сто­ка. Наличието на действително осъществе­на доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регист­ри­ра­но лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл.12 ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на сто­ка или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно за­дъл­жено ли­це по този закон, и е с място на изпълнение на територията на страната, а да­нъчно събитие по чл.25 ал.1 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услу­ги. Разпо­редбата на чл.25 ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прех­върлена или услугата е извършена От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­вително осъществена доставка е предпоставка за възникване на право­то на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­де нап­ра­вена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кре­дит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

В конкретния случай, според този състав на съда, и в хода на ревизион­ното производство и в съдебното производство от страна на оспорващия са ангажирани достатъчно дока­зателства, които да обосноват извод за реалността на всяка една от преките дос­тавки. В крайна сметка, сега действащият ЗДДС не поставя в зависимост призна­ването на правото на данъчен кредит за получателя от действията на който и да е предходен доставчик, като същественото е, установяването на доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 от ЗДДС /конкретно в разглежданата хипотеза/ в отношения­та с прекия доставчик. Нещо повече, ревизираният субект не може да бъде държан отговорен за то­ва, че прекият му доставчик не е представил доказателства в хода на нас­рещ­ната про­верка, включително, не може да бъде задължен да контролира и проверява всеки един тър­говец дали разполага, а и дали е декларирал, съот­вет­ната кадрова, тех­ни­чес­ка и кадрова обезпеченост за изпълнение на дос­тавката. Действително, в конкретната хипотеза изводите на ревизиращите за лип­са на облагаема доставка между пре­кия доставчик и жалбоподателя всъщност са обосновани най-вече с липсата на доказателства за произхода на стоката, както и на липсата на информация за кадрова, техническа и материална обезпеченост на предходния му доставчик.

На първо място, следва да се подчертае, че по делото не се спори, а и то­ва е категорично установено, както от представените в хода на ревизионното и съдебното производство писмени дока­зателства, така и посредством заключението на вещото лице по ССчЕ, която настоящият състав на съда кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, изцяло отговаряща на поставените задачи, че както данъч­ната основа, така и размерът на начисления ДДС по процесната фактура, е разплатен напълно между търговците по банков път. От заключението на вещото лице е видно също, че данните от всички тези ци­ти­рани документи – вид на стоката, количество, дати, цена и прочие, съвпадат, както и, че, каза се по-горе, въпросното количество стоки е заприходено в материалните сметки на жалбоподателя, както и, че впоследствие, е реализирано. При това положение всъщност, от ангажираните по делото писмени дока­зателства и заключението на вещото лица по допуснатата съдеб­но-счетоводна ек­с­пертиза (всички те коментирани по-горе в това изложе­ние) се следва изводът за надлежното доказване в процеса на получаването на стоката и последващата й реализация. Или иначе казано, в случая, според този състав на съда е установено прех­вър­ляне правото на собственост вър­ху сто­ките, което със­тавлява дос­­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено съответно в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС.

Съ­ществено е също, че издадената фактура отговаря на вси­ч­ки изисква­ния на ЗСч, поради което е следва да се приеме, че се ползва с предви­де­на­та в същия до­казателствена сила. Този факт, преценен в съ­вкупност с останалия съ­б­ран по делото доказателствен материал, включително и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, обосновава из­вод, че на датата на съста­вя­не­то им се е стигнало до предаване на стоките и тях­ното индивидуа­лизиране – т. е. осъ­ще­ствено е прехвърляне на собствеността вър­­ху стоките по пряката доставка. Така по де­лото са категорични доказателства за редовното осчетоводяване на получената доставка при РЛ, както и е констатирано от приходните органи, че фактурата е включена и в дневника за продажби на доставчика, констатирано е , каза се и разплащането по доставката.

За да достигне до този извод съдът отчита обстоятелството, че в случая по отношение на спорните доставки, се ка­сае за родово определени вещи, като съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с опре­де­ля­нето на същите по съгласие на страните, а при липса на такова, кога­то бъдат пре­дадени. В процесния случай следва да се приеме, че със съставя­нето на фак­турата и предаването на стоката на жалбоподателя, е пости­гнато имен­но такова съг­ласие, поради което и именно на тази датата, съобраз­но посоченото по-го­ре пра­вило на чл.24 ал.2 ЗЗД е прехвърлена и соб­ст­веност­та върху същата. С посо­че­­ните действия на практика се е стигнало до ин­ди­­ви­­дуализиране на родово опре­де­­ле­ните вещи, тяхното отделяне, с постигане на съг­ласие за което съгласно чл. 24 ал.2 предл. първо от ЗЗД се е прехвърлила и соб­ствеността върху тях.

Без зна­че­ние в този смисъл е дали е установен “произхода на стоките”. Както нееднократно е подчертавано в константната практика на ВАС на РБ в раз­поредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изиск­ва­не да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за по­нятието "произход на стоката", в установената практика за целите на данъчното об­лагане се приема, че стока с установен произход е тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установя­ва­нето на такъв произход на сто­ката обаче, не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъ­чен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обус­ла­вя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде пред­мет на доставки, и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. В този смисъл и трайна е също така практиката, че неустановеният про­из­ход на стоката не може да бъде основание за отказване на правото на данъчен кре­дит при наличието на достатъчно доказателства за установяване реалността на пряката доставка.

Не на последно място, следва да се обърне внимание и на факта, че пъл­ната цена на доставената стока /вкл. и начисления в тази връзка ДДС/ е платена по банковата сметка на доставчика, като предвид размера на сумата на доставката, би било лишена от всякаква икономическа и житейска логика, това да е сторено при липса на реални търговски взаимоотношения между страните и при липса на реална доставка между тях.

Отделно от това, извод, че стоката по фактурата действително е получена от „Е.И.“ АД може да бъде направен и от факта, че издадената от доставчика фактура е включена в дневника за продажби за релевантните периоди. В тази връзка в съдебното производство са представени и мемориални ордери, чрез които на базата на първични документи се записват в хронологичен ред търговските сделки и произтичащите от тях банкови операции.

Доставчикът също е декларирал по тази фактура, както задължения по ЗДДС, така и приход от продажбите на фактурираните стоки, затова и неговите действия, следва да се разглеждат като съдържащи неизгодни за доставчика факти и обстоятелства. Тези неблагоприятни за доставчика обстоятелства не биха били потвърдени от него, ако такива доставки не са били осъществени. Изводът за получаване на стоките от ревизираното лице следва да се обоснове с отразяването на фактурата в дневницика за продажби и справка-декларация на доставчика.

Каза се по-горе, с тези действия доставчикът не се облагодетелства, т.е. не може да се приеме, че е издадена фиктивна фактура, защото това по никакъв начин не води до намаляване на данъчната тежест за доставчика; обратно, води до отчитане на повече приходи, които влияят позитивно върху увеличаване на задълженията им по ЗКПО и до задължение за внасяне на ДДС.

При това положение, съдът намира, че от представените по делото доказа­тел­­ст­ва, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически следващ се и обос­но­ван извод за ре­алността на обсъжданите преки доставки. Същественото в случая обаче е, че поради всички изложени съображе­ния се налага изводът, че процесната фак­­­­ту­ра, удостоверява осъ­ще­ст­ве­ни облагаеми доставки по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно доку­мен­тирана с първични счетоводни до­ку­мен­ти, и ос­че­товодена на ба­за същите, респ. по тях данъкът е начислен при настъпило да­нъч­­но събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за над­леж­но въз­никнало право на данъчен кре­дит за получателя и за неправилно поста­но­­вения отказ на същото на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

За да достигне до този извод съдът и съобрази относимата прак­ти­ка­та на Съда на Европейския съюз.

На първо място, следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­лагането на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съгласно чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въп­ро­си, които въз­никват пред тях, и от тази гледна точ­ка следва да се въздър­жат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на Европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въп­росното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, из­вър­шена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­го­ре по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Дирек­тива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспа­дане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това пра­во, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, пред­мет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това, че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика, правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законода­телството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от меха­низма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, и се упражнява прин­цип­но незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени дос­тавки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и пла­тен ДДС в разтикана ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщ­ност се гарантира неутралитета на ДДС, както и, че въпросът дали дължи­мият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без зна­чение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по по­лу­чените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сбо­р­ника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правни­те субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, по­со­чено по-горе, точка 54), и, че пред­вид на тези имен­но съображения, “национал­ните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна, съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така на­лич­на е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директира 2006/ 112/, по­ра­ди което  “са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и, че не се установява данъчно задълженото лице да е из­вършил неправомер­ни действия, като например представяне на неверни декла­рации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практи­ка, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съг­ласно която, въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъч­нозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за право­то на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект на­горе по веригата.

Категорично също така е прието и, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извър­ше­на от доставчика данъчна измама, или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице, е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и, че “уста­новяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Super­markt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото ре­ше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на прис­­па­дане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоя­телст­ва, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълже­ното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация.

Отделно от това, в същия този акт, Съдът на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и, че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно­задължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава до­кументи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъч­но­задължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “дър­жавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и, че “като на­лага на да­нъчно­за­дължените лица изброените в точка  61 от настоящото реше­ние изиск­­ва­ния — при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, — данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”.

Т.е. следва се изводът, че в конкретната хипотеза, не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от реви­зи­рания субект, не само, че не установи наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от прекия му доставчик, а и пос­ред­­ством конкретната практика, която всъщност изисква „Е.И.“ АД да доказва т. нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит, всъщност е прехвърли­ла вър­ху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху да­нъчно-задъл­жените лица, при което положение, съобразно цитираната задъл­жителна практика на Съда на Европейския съюз, е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с процесния РА.

Въз основа на събраните писмени доказателства, на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът установява наличието на облигационни отношения между получателя на стоките и издателя на фактурата, доказателства за индивидуализация, предаване на стоките, за преминаване на собствеността върху тях, както и за последващата им реализация.  По делото са събрани като писмени доказателства, неоспорени от страните по своята автентичност и достоверност, документи, представляващи съпътстващи документи спрямо процесната фактура, складови разписки, лимитни карти за отпускане на материали, документи за транспорт, описани по-горе, от които може да се установи какъв е бил маршрута на транспортиране на продадената стока, от къде е натоварена, с какви превозни средства е станало това и къде е било извършено разтоварването. Транспортът и реалността на доставката сами по-себе си не биха могли да се установят единствено и само от съставената фактура, макар и тя да е редовна от външна страна. Обективен критерий, по който може да се установи прехвърлянето на правото на собственост по отношение на спорните стоки, е именно техният транспорт.

Освен гореизложеното, макар и в хода на съдебното производство, ревизираното лице е представило убедителни доказателства за последващата реализация на процесните стоки, с което да докаже използването на стоките да извършване на облагаеми доставки. Този факт е още едно доказателство, че е доказано придобиването на стоките.

В тази насока следва да се посочи, че фактът на последващата реализация на стоките както и фактът на осчетоводяването на заприхождаването и реализацията на стоките, съставлява само една индиция, косвено доказателство за реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, която преценена съвкупно с останалите доказателства по делото обосновава извода, че е налице реалност на спорната доставка.

Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.

Складовата разписка за заприходяване като съпътстваща фактурата документ съдържат всички необходими реквизити за целите, за които са съставени – индивидуализация на стоките, отделянето им от рода чрез приемо-предаване и последващо заприходяване на стоките като материални ценности, вкл. са посочени и лицата, извършили това. Представените от жалбоподателя документи не са оспорени като доказателства, същите имат своята доказателствена стойност и доказателствена сила за установяване на отразените в тях обстоятелства. Няма нормативно установено изискване за съдържание и реквизити на складовите разписки, нито в случая мястото и обекта, в който е съставена е от значение за установявания с тях релевантен факт на приемо-предаване.

На следващо място не се споделят и доводите на администрацията относно липса на представени доказателства, поради ненамиране на доставчика. Недопустимо е отказването на право на данъчен кредит поради ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси и непредставяне от тяхна страна на доказателства за кадрова, техническа обезпеченост и транспортиране на стоката, което е за тяхна сметка.

За признаване на правото на данъчен кредит следва да е установено осъществяването на фактурираната доставка, и в този смисъл е и решението на СЕО по дело  С - 152/02г. и решението на СЕС по дело С-324/11, като в основата на прилагане на механизма на ДДС стои извършването на облагаеми доставки на стоки и услуги, и  този извод следва от разпоредбите на чл.2, параграф 1, чл.14, чл.63 от Директива 2006/112 ЕО.

           В обсъжданата насока, без всякакво съмнение следва в казуса да се съобрази и Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, образувано по запитване на български съд, по което Съдът на Европейския Съюз се е произнесъл, в смисъл че “… за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните сто­ки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки…” /т.31/.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесната фак­­­­­­тура удостоверява осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­на с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

При посочения изход на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват за жалбоподателя, на основание чл.161, ал.1 пр.1 от ДОПК. Предвид представените писмени доказателства за направени разходи от страна на жалбоподателят, намиращи се в кориците на делото, на същия се следва присъждане на сторените разноски в размер общо на 1720 лв. (хиляда седемстотин и двадесет лева), съгласно представен списък (л.406) представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,  ДТ и депозит за вещо лице. 

Направеното искане от процесуалния представител на ответника за заплащане на разноските от жалбоподателя, настоящият състав намира за неоснователно. В конкретния случай  не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като приетата незаконосъобразност на РА не се обосновава и мотивира единствено въз основа на представените пред съда писмени доказателства, които е можело да бъдат събрани и в хода на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, Х състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16001316008021-091-001/30.05.2017г., издаден от В.И.И.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Т. И. Б., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 486 от 17.08.2017 год. на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, в частта, в която на „Е.-И.“ АД, с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление: гр. ***, е отказан  данъчен кредит в размер 11 440,00 лв. и  прилежащи лихви в размер на 3 633,74 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив да заплати на „Е.-И.“ АД, с ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 1720 лв. (хиляда седемстотин и двадесет лева) разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

                  

                  

 

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: