Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1862

 

гр. Пловдив, 02 ноември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Д. Караиванова, като разгледа административно дело №2508 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

****ЕАД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК *****, представлявано от адвокат Д.И.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001616008046-091-001 от 14.06.2017г., издаден от М.Й.Л.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и М.Д.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №482 от 17.08.2017г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е определен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 19 558,30 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 5 460,65 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспорената част от акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт К.С.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.  

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001616008046-020-001 от 17.11.2016г. (лист 315) на В.И.И.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, в качеството си на заместник на М.Й.Л., е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г. и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г. За ревизиращи органи са определени М.Б.Р..- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Т.Д.П.- старши инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 28.11.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 314). С Решение №Р-16001616008046-098-001 от 21.12.2016г. (лист 312) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, разглеждането и решаването на Р-16001616008046, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, е иззето от М.Б.Р.. и правомощията по извършване на ревизията са възложени на М.Д.К.. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001616008046-020-002 от 21.12.2016г. (лист 310) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.02.2017г., за ревизори са определени М.Д.К.- ръководител на ревизията и Т.Д.П., като ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 30.12.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 308). Със ЗИЗВР с №Р-16001616004942-020-003 от 27.02.2017г. (лист 324) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 28.03.2017г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 01.03.2017г., според нарочно отбелязване върху заповедта. Със ЗИЗВР с №Р-16001616008046-020-004 от 28.03.2017г. (лист 325) на М.Й.Л.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 28.04.2017г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 31.03.2017г., според нарочно отбелязване върху заповедта. Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001616008046-092-001 (листи 39-47) е изготвен на 12.05.2017г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 22.05.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 38). По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против изготвения РД.

Ревизионният акт (листи 30-34), предмет на настоящето производство, е издаден на 14.06.2017г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 16.06.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 29).

По делото са приети разпечатки от програмен продукт (листи 327-329), удостоверяващи валидността на притежаваните електронни подписи от В. И.И., М.Й.Л. и Т.Д.П..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото са приети заверени копия на Заповед №РД-09-456 от 04.04.2016г. (листи 5-7) и на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 8-10) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според които заповеди на М.Й.Л. и на заместващата я при отсъствие В. И.И. (и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

Предмет на спора е допълнително начислен ДДС в размер от 19 558,30 лв. и начислени законни лихви върху посочената сума в размер от 5 460,65 лв. на основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.66, ал.1, т.1, чл.26, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС, за извършена продажба на два апартамента, ведно с прилежащите общи части от сградата и правото на строеж и съответните идеални части от поземления имот (ПИ), намиращи се в ****.

В рамките на ревизията е прието за установено, че апартаменти с №34 и №35, всеки с квадратура от 77,89 кв.м. са продадени на физическото лице Л.Ц.И., ЕГН **********, за което по делото е представено заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.08.2014г., с №2, том ІІ, рег.№3176, Н.дело №167/2014г. (листи 61а-62, 67а-68, 188-190, 257-259). Продажната цена на двата апартамента е в общ размер от 24 000,00 лв., платима по банков път на продавача в срок до 19.09.2014г. Данъчната оценка на продадените самостоятелни обекти в сградата и съответните идеални части от поземления имот е в общ размер от 138 718,80 лв.

От страна на ревизираното дружество е издадена фактура за продажбата с №1 от 19.08.2014г. (лист 260), с данъчна основа (ДО) в размер от 20 000,00 лв. и начислен ДДС в размер от 4 000,00 лв.

Според извлечение от банковата сметка на дружеството жалбоподател (лист 261), както и според заверено копие на вносна бележка от 27.08.2014г. (лист 186а), сумата от 24 000,00 лв. е платена по банков път на 27.08.2014г. от Л.Ц.И..

Спрямо жалбоподателя е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), за резултатите от която е съставен нарочен доклад (листи 53-58), както и нарочен Протокол с №П-16001616097882-073-001 от 26.10.2016г. (листи 59-60).

С нарочен Протокол №1027039 от 04.01.2017г. (листи 51-52) към ревизионната преписка са присъединени събраните в рамките на извършената ПУФО документи (листи 61-219).

В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с №П-16001616097882-040-001 от 20.06.2016г. (листи 73-74, 75-76), адресирано до ****ЕАД, ЕИК *****, в качеството му на член на съвета на директорите на ****ЕАД, по преписката постъпва писмо с Вх.№70-00-5865#1 от 04.07.2016г. (лист 61, 67) от Р.Л.- пълномощник на А.ЕАД (лист 250), в което се посочва, че за продажбата на недвижимите имоти, продадени с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.08.2014г., с №2, том ІІ, рег.№3176, Н.дело №167/2014г., няма подписан предварителен договор.

Като приложение към писмото са представени: посоченият нотариален акт; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.12.2009г. (листи 63, 69), по силата на който *** АД, ЕИК****, в качеството му на продавач, се задължава да продаде на ****ЕАД, в качеството му на купувач, процесните два апартамента №34 и №35 за сумата от общо 89 000,00 евра, платима най-късно до 30.06.2010г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2009г., с №99, том V, рег.№7963, Н.дело №578/2009г. (листи 64-65, 70-71, 254-256), по силата на който ******АД, ЕИК****, продава на ****ЕАД процесните два апартамента №34 и №35 за сумата от общо 74 167,00 евра, без ДДС, както и ДДС в размер от 14 833,00 евра, платими най-късно до 30.06.2010г.

С нотариалет акт за учредяване на договорна ипотека от 20.07.2010г., с №32, том ІІ, рег.№1968, Н.дело №195/2010г. (листи 149а-151, 227-231, 241-245), по сключен договор за кредит с №836-РК10140082 от 08.07.2010г. (листи 233-240), сключен между “****“ АД, ЕИК *******, като кредитор, Н.Н.Н., ЕГН **********, като длъжник и Х.Н.Н., ЕГН **********, като съдлъжник, е учредена договорна ипотека в полза на “****“ АД за обезпечаване на вземанията на банката, по кредита в размер на 60 000,00 евра, върху недвижимите имоти- апартамент №34 и апартамент №35, находящи се в гр. ***, собственост на А.ЕАД. Учредената договорна ипотека е с удостоверен материален интерес от 60 000,00 евра, с левова равностойност от 117 349,80 лв.

Като съдлъжник по този кредит е посочена Х.Н.Н., за която от органите по приходите е прието за установено, че е съпруга на Л.Ц.И., а ипотекарен длъжник е А.ЕАД, като собственик на ипотекираните недвижими имоти.

По преписката е представено Споразумение от 19.08.2014г. (листи 185а-186), сключено между А.ЕАД и Л.Ц.И., в което страните подробно описват обектите, предмет на покупко-продажбата по нотариалния акт с №2 от 19.08.2014г. В споразумението е посочено, че върху същите обекти е учредена договорна ипотека от А.ЕАД в полза на “****“АД, вписана в Служба по вписванията- Пловдив под акт №42 от 20.07.2010г.

Видно от споразумението, купувачът Л.Ц.И. заявява желание да закупи недвижимите имоти, описани в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2009г., с №99, том V, рег.№7963, Н.дело №578/2009г. Страните се споразумяват да сключат окончателен договор за покупко-продажбата на гореописаните обекти под формата на нотариален акт, по силата на който продавачът А.ЕАД да прехвърли правото на собственост върху обектите на купувача Л.Ц.И.

Със споразумението страните се договарят да уредят взаимоотношенията помежду си по отношение на цената на гореописаните обекти, обект на покупко-продажба, като се споразумяват Л.Ц.И. да закупи имотите, описани в споразумението, с тежестите, учредени върху тях, за сумата от 24 000,00 лв. с ДДС.

От друга страна, Л.Ц.И. се задължава да изплати на кредитора “****“ АД всички задължения на продавача по договорната ипотека, вписана в Служба по вписванията- Пловдив под акт №42 от 20.07.2010г., учредена в полза на кредитиращата банка.Споразумението е двустранно подписано от страните, без нотариална заверка на подписите.

По преписката е налична Молба-съгласие от “****“ АД от 21.10.2014г. (листи 179-180, 202а-203) за заличаване на договорна ипотека, регистрирана в Служба по вписванията- Пловдив с вх.рег.№29748 от 21.10.2014г.

В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001616008046-040-001 от 24.11.2016г. (листи 306-307), като приложение към писмо с Вх.№70-00-11606 от 13.12.2016г. (листи 248-249) са представени множество документи (листи 251-304), между които и посочената по-горе фактура с №1 от 19.08.2014г. (лист 260).

В рамките на извършената ПУФО, е извършена насрещна проверка на Л.Ц.И., за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-16001616112033-141-001 от 28.07.2016г. (листи 183-184). В отговор на ИПДОПЗЛ с №П-16001616112033-040-001 от 20.06.2016г. (листи 204-205), от страна на Л.И. е представено писмо с Вх.№94-00-4864#1 от 04.07.2016г. (лист 185) и множество документи (листи 185а-203), между които предварителното споразумение от 19.08.2014г.; документи, удостоверяващи плащането на имотите; документи, удостоверяващи произход на парични средства; договор за учредяване на ипотека.

Извършена е насрещна проверка на *** ЕООД, ЕИК *****, за което е съставен ПИНП с №П-16001616112044-141-001 от 28.07.2016г. (листи 206-207). В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-16001616112044-040-001 от 20.06.2016г. (листи 208-209), като приложение към писмо с Вх.№70-005866#1 от 04.07.2016г. (лист 210) са представени множество документи (листи 210а-218), сред които оборотни ведомости, хронология на сметки 501, 502, 503, 504, 401, 498, 521 и др.

Извършена е насрещна проверка на Н.Н.Н.-Петкова, ЕГН **********, за което е съставен ПИНП с №П-16001616140070-001 от 26.09.2016г. (листи 77-78). В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-16001616140070-040-001 от 11.08.2016г. (листи 181-182), като приложение към писмо с Вх.№70-00-7754 от 19.08.2016г. (листи 136-137) от страна на Н.Н.Н.-Петкова са представени множество документи (листи 137а-180), между които: договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот (листи 137а-141); договор за учредяване на залог върху вземания (листи 141а-143); банкови извлечения; месечни отчети; молба-съгласие за заличаване на договорна ипотека; разпечатки от “История на разплащателните сметки“ на Нина Петкова и др.

Освен това, като приложение към писмо с Вх.№70-00-7754 от 14.09.2016г. (лист 79) от Н.-П. са представени допълнително документи (листи 80-135).

Според обясненията на Н.-П., месечните вноски са погасявани по банков път, като “****“ АД са изтегляли дължимите суми на датата на падежа от разплащателната сметка на Н.-П., а остатъкът от сумата по кредита е погасен от Л.И., като доказателство за което са представени банкови извлечения и месечни отчети.

До ”****“ АД са изпратени ИПДПОЗЛ с № Р-16001616008046-041-001 от 24.01.2017г. (листи 246-247), както и ИПДПОЗЛ с №Р-16001616008046-041-003 от 28.02.2017 г. (листи 222-223, в отговор на което постъпват писмо с Вх.№17-00-603 от 22.02.2017г. (лист 232) и писмо с Вх.№17-00-603 от 15.05.2017г. (лист 220), според които заличаването на договорната ипотека е извършено след предсрочното погасяване на кредита в пълен размер. Описано в писмата е, че на 26.09.2014г. е заплатена сумата от 58 190,38 евра, с което цялото задължение по кредита от 60 000,00 евра (с левова равностойност от 117 349,80 лв.), представляваща задължение на А.ЕАД по договорната ипотека, е погасено.

В отговор на ИПДПОТЛ с №Р-16001616008046-041-002 от 24.01.2017г. (листи 224-225), от страна на Служба по вписванията- Пловдив постъпва писмо с Изх.№209 от 01.02.2017г. (лист 226), към което са приложени множество документи (листи 227-245) по партидата на ****ЕАД, ЕИК *****.

От страна на ревизорите е прието за установено, че действително заплатената от Л.Ц.И. цена във връзка с покупката на двата процесни апартамента не е сумата от 24 000,00 лв., а е сумата от общо 141 349,80 лв., представляваща сбора на заплатената сума по фактура с №1 от 19.08.2014г. общо 24 000,00 лв. и сумата от 117 349,80 лв. (60 000,00 евра), представляваща задължение на ****ЕАД по договорната ипотека

Предвид разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, според която норма, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон; не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер, от страна на ревизорите е прието за установено, че възнаграждението, дължимо на доставчика по нотариален акт с №2 от 19.08.2014г. е сумата от общо 141 349,80 лв. (24 000,00 лв., с включен ДДС, по фактура с №1 от 19.08.2014г. и 117 349,80 лв., с включен дДС, по договорната ипотека). Съответно, жалбоподателят е следвало да фактурира продажбата по нотариален акт с №2 от 19.08.2014г., като издаде фактура на обща стойност от 141 349,80 лв., от които ДО в размер от 117 791,50 лв. и ДДС в размер от 25 558,30 лв.

Предвид разпоредбата на чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС, според която норма, данъчната основа по ал.2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, ревизорите увеличават ДО на процесната доставка със сумата от общо 1 116,65 лв., от които 977,93 лв.- нотариални такса и 138,72 лв.- такса за вписване.

Предвид посоченото, ревизорите приемат за установено, че за жалбоподателя възниква задължение за начисляване на ДДС върху ДО в общ размер от 118 908,15 лв. (117 791,50 лв. + 977,93 лв. + 138,72 лв.). Следващият се ДДС (20%) върху ревизионно определената ДО е в размер от 23 781,63 лв. Тъй като жалбоподателят начислява ДДС в размер от 4 000,00 лв., то с процесния РА е определен ДДС за довнасяне в размер от 19 781,63 лв. (23 781,63 лв. – 4 000,00 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в размер от 5 523,00 лв.

От своя страна, с Решение №482 от 17.08.2017г. (листи 17-20) ответникът в настоящето производство приема за установено, че допълнително дължимият ДДС следва да се определи върху ДО в размер от 117 791,50 лв., тъй като нотариалната такса от 977,93 лв. и таксата за вписване от 138,72 лв. са изцяло за сметка на купувача Л.Ц.И.. Съответно, процесният РА е изменен на ДДС за довнасяне в размер от 19 558,30 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 5 640,65 лв.

Спорът е концентриран върху обстоятелството, дали цената за придобиване на имотите, описани в нотариален акт за покупко-продажба на имоти с №2 от 19.08.2014г. е в общ размер от 24 000,00 лв., както е посочено в процесната фактура, или за продажбата на апартаментите, ревизираното дружество е следвало да издаде фактура за доставка на обща стойност от 141 349,80 лв., от които ДО в размер от 117 791,50 лв. и ДДС в размер от 23 558,30 лв.

От данните по делото се установява, че данъчната оценка на имотите, съгласно представения нотариален акт с №2 от 19.08.2014г. е в размер от общо 138 718,80 лв., както и че съгласно нотариален акт с №99 от 14.12.2009г. двата процесни апартамента са придобити от ****ЕАД за сумата от общо 89 000,00 евра, (с левова равностойност от 174 068,87 лв.), с включен ДДС.

В закона няма предвидено ограничение относно размера на данъчната основа на процесната доставка, документирани с нотариалния акт с №2 от 19.08.2014г. В случая, се касае за недвижими имоти, които не са нови и не попадат в хипотезата на чл.27 от ЗДДС. Това всъщност не е от значение в настоящото производство, тъй като не е налице забрана за осъществяване на продажба под себестойността или продажната цена. При това положение, в случая следва да се отговори на въпроса дали погасяването на задължението по нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, произтичащо от договор за кредит, и които не са отпуснати с цел придобиване на процесните имоти от доставчика, представлява част от дължимото на доставчика по нотариалния акт за покупко-продажба с №2 от 19.08.2014г.

В конкретния случай, както се посочи с нотариален акт с №32 от 20.07.2010г. е учредена договорна ипотека в полза на “****“ АД върху процесните два недвижими имота (апартамент №34 и апартамент №35), собственост на А.ЕАД, за обезпечаване на вземанията на банката, по договор за кредит, с кредитополучател Н.Н.Н., в размер от 60 000,00 евра. Учредената договорна ипотека е с удостоверен материален интерес от 60 000,00 евра, левова равностойност – 117 349,80 лв.

Съответно, към момента на обезпечаване на вземането имотите са собственост на жалбоподателя. Впоследствие с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №2 от 19.08.2014г. жалбоподателят продава двата апартамента на Л.И.. Към момента на продажбата върху имотите е наложено обезпечение, което цели да удовлетвори ипотекарния кредитор “****“ АД от стойността на ипотекираните имоти.

В тази връзка е нужно да се посочи, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на сделката принадлежат на лицето, което я учредява. Това гласи разпоредбата на чл.167, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като посоченото правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот.

Ипотеката следва недвижимия имот по силата на закона, независимо в чий патримониум се намира и изпълнението може да бъде насочено срещу всеки последващ приобретател, но съдията по вписванията не отразява служебно ипотеката по партидите на следващите приобретатели, защото това не е предвидено в Правилника за вписванията, или в друг закон.

Според чл.73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), данъчната основа на една облагаема доставка е реално получената насрещна престация. Изключение от посочения принцип е посочено в чл.80 от Директива 2006/112/ЕО, чиято цел е да се предотврати неплащането или избягването на данъци. В изрично предвидените хипотези на чл.80 от директивата данъчната основа е пазарната стойност на доставката. С Решенията си по дела С-549/11 и С-19/12 Съдът на Европейския съюз (СЕС) постановява, че чл.63, чл.65 и чл.73 от Директивата имат непосредствено действие и при обстоятелства като тези в главното производство, при които доставката не е осъществена между свързани лица, членове 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Дадените указания по тълкуването на чл.чл.73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО следва да бъдат съобразени в случая, въз основа на принципа за лоялно сътрудничество, уреден в чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз, от една страна, а от друга страна, с оглед принципа на върховенството на правото на Европейския съюз, а нормата на чл.26, ал.7 от ЗДДС следва да остане без приложение. При определяне на данъчната основа на доставката на услуга следва да се вземе и приложи нормата на чл.73 от директивата, транспонирана в чл.26, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС в съответната редакция. Според тях, данъчната основа на доставката на услуга е всичко, което включва възнаграждението на доставчика във връзка с доставката, без данъка. Според постоянната съдебна практика на СЕС основата за облагане е реално получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, която представлява субективна, т.е. действително получена стойност, а не стойност, определена според обективни критерии (т.41 и т.42 от решението по дело С-19/12 и т.44 и т.45 от решението по дело С-549/11).

Настоящият състав на съда намира, че паричният еквивалент на насрещната престация за продажбата на апартамент №34 и апартамент №35, подробно описани в нотариален акт с №2 от 19.08.2014г., е в общ размер от 141 349,80 лв., от които ДО в размер от 117 791,50 лв. Следващият се ДДС върху посочената сума е в размер от 23 558,30 лв. и след като от Л.И. е внесен ДДС в размер на 4 000,00 лв. по фактура с №1 от 19.08.2014г., то правилно и законосъобразно с оспорения РА е доначислен ДДС в размер от 19 558,30 лв., представляващ разликата между дължимия и начисления данък.

Според разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена. В настоящия случай това е датата на покупко-продажбата на двата апартамента- 19.08.2014г.

Що се отнася до направените от жалбоподателя възражения, че плащането на цената на ипотеката към “****“АД следва да се счита като отделно правоотношение, както и че във връзка с плащането следва да се съобрази разпоредбата на чл.101 от ЗЗД “встъпване в дълг“, то същото е неоснователно.

Разбира се, съгласно чл.101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника; ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие; първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

При встъпване в дълг обаче не се извършва прехвърляне на дълга от единия длъжник към другия, а кредиторът има двама длъжници, които отговарят солидарно.

Солидарното задължение означава, че всеки от длъжниците отговаря за целия дълг. Кредиторът може да насочи претенциите си към когото от солидарните длъжници си избере, като той е длъжен да изпълни в цялост. Изпълнението от един от солидарните длъжници, освобождава от дълга и другите. Между длъжниците отношенията се уреждат въз основа на уговореното по договора за встъпване в дълг.

Липсва изискване в закона за формата на договора, но обичайно тези отношения, свързани със заместване на длъжника по едно правоотношение, се уреждат в писмена форма. Писмената форма на договора с нотариална заверка на подписите (като договорът се вписва и в имотния регистър) се използва когато се касае за поемане на задължение, за изпълнението на което е учредена ипотека (чл.171 от ЗЗД).

В случая се твърди, че третото лице Л.Ц.И., от една страна, ще заплати цената на закупените от него апартаменти от жалбоподателя, продажбата на които е документирана с нотариален акт с №2 от 19.08.2014г., а от друга страна, ще заплати задължението към “****“ АД за същите тези имоти по договорна ипотека – 117 349,80лв. с ДДС.

Каза се, че споразумението между страните не е с нотариална заверка на подписите. Не е посочено и основанието, при което става встъпването в дълг. Съответно, според приложеното споразумение, Л.И. се задължава да изплати “безвъзмездно“ всички задължения на А.ЕАД по учредената договорна ипотека.

Заедно с това няма и данни, нито твърдения в насоката, че е налице договор за встъпване в дълг, сключен между “****” АД (кредитор) и А.ЕАД и Л.Ц.И. (поематели), по силата на който да е налице споразумение Л.И. да встъпи като солидарен длъжник в задълженията на А.ЕАД, произтичащи от ипотеката, учредена за обезпечаване на вземането на банката по договор за банков кредит с №836-РК10140082 от 08.07.2010г.,

Твърди се, че Л.И. ще поеме изцяло задълженията на А.ЕАД за обезпечаване на вземането и погасяване на задължението към ипотекарния кредитор.

При това положение, следва да бъде съобразен и институтът на “заместването в дълг“, уреден в чл.102 от ЗЗД, съгласно която норма, третото лице може да замести длъжника само с изричното съгласие на кредитора; заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

В настоящия случай, няма данни, нито твърдения в тази посока, че е дадено съгласие от страна кредитора за “заместване“ на длъжника по първоначалното правоотношение А.ЕАД от третото лице Л.И..

Приложима в случая е разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, поради което за доставчика (жалбоподателя) е дължима, както цената за покупко-продажбата на апартаментите, така и задължението по договорната ипотека в размер от 117 349,80 лв.

В случая, доказателствата по делото сочат, че и двете плащания са направени от Л.Ц.И., поради което изводите на ревизорите за дължимост на допълнително начисления ДДС се явяват правилни и законосъобразни. Респективно, оспореният РА е законосъобразен, а жалбата против същия е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Предвид очерталия се изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено, а в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (25 018,95 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ****ЕАД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК *****, против Ревизионен акт с №Р-16001616008046-091-001 от 14.06.2017г., издаден от М.Й.Л.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и М.Д.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №482 от 17.08.2017г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е определен данък по ЗДДС в общ размер от 19 558,30 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 5 460,65 лв.

ОСЪЖДА ****ЕАД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК *****, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 1 280,57 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/