РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

23.01.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Пловдивският административен съд, петнадесети състав, в  публично съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретаря Марияна Георгиева

като разгледа докладваното АД № 2521 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:          

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Ф.С.К., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, срещу Решение № 266 от 09.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл. 197 ал.1 от ДОПК е оставена без уважение жалба с вх. № 94-00-5334 от 29.05.2017 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от Ф.С.К., с ЕГН ********** срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С170016-022-0015636/23.03.2017г., издадено от С.Д.на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл. 200 и чл. 205 във вр. 195, ал.1-3 от ДОПК. Върната е преписката на публичния изпълнител с указания да издаде разпореждане във връзка с направеното искане за прилагане на правните последици от изтекла погасителна давност.

          Жалбоподателят намира, че оспореното Решение № 266 от 09.06.2017г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, респективно  Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С170016-022-0015636/23.03.2017г., издадено от С.Д.на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив са  неправилни и незаконосъобразни като претендира тяхната отмяна. Излага съображения като твърди още, че вземанията, за които е наложена обезпечителна мярка-запор на банкови сметки, са погасени по давност.

         Ответникът - Директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и моли Съда да я остави без уважение, претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Жалбата е депозирана в срок, съгласно определение №14655 от 30.11.2017г на ВАС, постановено по АД № 13428/2017г по описа на ВАС и от лице, което има правен интерес от оспорването.

           Съдът установи, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170016-022-0015636/23.03.2017г., издадено от С.Д.на длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по Разплащателна сметка № 22354680 - BGN  в „Банка ДСК",   за сумата от 36 567,14 лв. Изпратено е Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1. т.1 от ДОПК с изх. № С170016-003-0091620/23.03.2017г. до Банка ДСК, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми предоставени за доверително управление на Ф.К., в размер на 36 400,54 лв., обезпечаващи задължения към 23.03.2017г., от които главница: 23 063,94 лв., нелихвоносна част: 0.00 лв. и лихва 13 336.60 лв.

          ПНОМ е обжалвано  в срок пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който с решението си, е оставил жалбата без уважение като по този начин е потвърдил така издаденото постановление.

          При осъществената проверка от съда се констатира от една страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и при липсата на допуснати съществени нарушение  на административнопроизводствените правила за това, но при неправилно приложение на материалния закон.

         Безспорно е по делото, че е образувано  производство пред ТД на НАП – Пловдив по  изпълнително дело № 16020074802/2002г., както е посочено в мотивите на ПНОМ. В същия административен акт е посочено и че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на 36400.54лв. в това число и лихва. - 13336,60лв и главница  23063.94лв. В постановлението не са изложени мотиви и е неясно как е формиран този размер, въз основа на кои изпълнителни основания, какъв е видът на обезпечаваните публични вземания, а това са въпроси, които трябва да бъдат обсъдени. При това са налице и възражения за погасяване на част от публичните задължения от жалбоподателя по давност.

            Липсата на мотиви и  неяснота във фактическата обстановка не е отстранена и в атакуваното пред съда Решение на горестоящия административен орган, включително нито в първоначалния акт, нито в решението на ответника има позоваване на конкретно приложена справка- част от административната преписка, която да обективира тези факти от значение за разрешаване на правия спор.

           При това положение следва да се разгледат приложимите в случая правни норми. Нормата на чл.195 ал.1 от ДОПК определя, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, съгласно чл.200 от ДОПК, което е индивидуален административен акт, който като засягащ правната сфера на длъжника подлежи на обжалване. Следователно обезпечението не може да се налага върху бъдещи (неустановени) и все още неизискуеми вземания. Поради това, сред задължителните реквизити на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечение, с оглед идентифициране на установеното и изискуемо публично вземане, за което се налага обезпечение са: фактическите и правните основания за издаването му; наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника; размера на публичното задължение и лихвите (чл.196 ал.1 т.3, т.4 и т.5 от ДОПК). В конкретния случая съдът констатира, че самото постановление е издадено при нарушение на изискуемите се реквизити - фактическите и правните основания за издаването му - чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК. Коментира се вече, че подлежат на обезпечение установени и изискуеми публични вземания, съгласно чл.195 от ДОПК. Актовете, които установяват вземанията и представляват изпълнително основание, са изчерпателно изброени в чл.209 от ДОПК. Същите са и такива, служещи като изпълнително основание за налагане на обезпечителни мерки. Съгласно разпоредбата на чл.197 ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна на длъжника на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК. В този смисъл и в самото постановление, за да се спазят цитираните изисквания на закона, включително и в аспекта на проверката му от горестоящия административен орган, а и от съда, е задължително конкретно посочване на всеки един от актовете, установяващ всяко едно от публичните вземания, включително и индивидуализация на последните по конкретен вид и размер, за да се прецени доколкото първата група съставляват годно изпълнително основание, респективно доколко установените с тях публични задължения са изискуеми към датата на постановяване на обезпечителните мерки.

          В този смисъл, в настоящото производство, безспорно подлежи на установяване, като доказателствената тежест във всички случаи е на административния орган, фактът на наличието на установени по надлежния ред и подлежащи на принудително събиране публични вземания и то в конкретно визирания размер, а това са факти, които следва да се обсъдят в мотивите на административния акт, съобразно изискването на чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК. Липсата на мотиви препятства защитата на страната в административното производство и е пречка за осъществяването на съдебен контрол. В  случая съображенията на компетентния орган във връзка с това, че в случая са налице установени и изискуеми публични задължения в конкретно посочения размер, при спор между страните по този въпрос, тъй като се твърди и погасяване  по давност на част от задълженията, не могат да бъдат проверени, включително във връзка с необходимостта от преценка за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК - съдът не е в състояние да провери дали наложената обезпечителна мярка е необходима и пропорционална. Спазването на коментираното изискване е от  съществено значение, доколкото от материалите по преписката се установи че към образуваното изпълнително дело са присъединени за събиране  и други публични задължения, установени с различни актове. Именно тази проверка е следвало да бъде извършена и от горестоящия административен орган. Обстоятелството, че той не е съобразил това и е приел безкритично констатацията на публичния изпълнител за наличие на подлежащи на събиране публични задължения в конкретно посочения размер, без дори и да конкретизира същите по конкретен размер, вид и период на възникване, води до незаконосъобразност на решението му. В този смисъл и неправилно е оставена без уважение жалбата на Ф.К. с вх. № 94-00-5334 от 29.05.2017г., поради което и административният акт, предмет на настоящото обжалване, следва да бъде отменен, като вместо това се отмени и самото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, като неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на изискването на мотивираност на тази категория актове - чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК, препятстващо проверката за неговата законосъобразност, включително и в аспекта на чл.197 ал.3 т.2 от ДОПК. Посоченото нарушение на изискванията на закона изключва произнасянето на съда по останалите въпроси повдигнати с жалбата. Съдът не следва да индивидуализира конкретните изпълнителни основания, вида и размера на установените и подлежащи на изпълнения публични задължения.

          Разноски от жалбоподателя не са поискани, поради което и не се следва да се присъждат.

          Воден от горното Съдът:

Р Е Ш И :

         ОТМЕНЯ Решение № 266 от 09.06.2017г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВИ:

        ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С170016-022-0015636/23.03.2017 г., издадено от С.Д.на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/