РЕШЕНИЕ

№ 756

Град П., 04.04.2018 година    

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П. - XХVIII състав, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретар Пламена Каменова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2528 по описа за 2017 година на Административен съд П., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „В“ ЕООД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, представлявано от Д.П.В., против Ревизионен акт № Р-16001616008091-091-001/31.05.2017 г. и Ревизионен акт № П-16001617092711-003-001/05.06.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Б.С.П.на длъжност старши инспектор по приходите – възложил ревизията и Г.Д.С.на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП - гр. П., потвърдени с Решение № 494/21.08.2017 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П. при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 20 184,00 лв. с прилежащи лихви 1061,04 лв.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт и се иска неговата отмяна от съда, като се твърди, че в хода на ревизията са представени достатъчно доказателства, които обосновават реално извършени доставки на стоки, вкл. за тяхното транспортиране и последващата им реализация чрез осъществяване на ВОД. Сочи се още, че нито в РД, нито в РА са изложени мотиви във връзка формираните изводи на приходните органи. Възражения са изложени относно направените констатации от органите по приходите във връзка с установената свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК между жалбоподателя и неговия доставчик „***“ ЕООД, както и с предходния такъв „***“ ЕООД.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. С допълнителна писмена молба поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По съществото на спора относно атакувания административен акт не взима становище и не претендира направените разноски.

Ответният административен орган- Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Прави искане за прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК при евентуална отмяна на РА.

Окръжна прокуратура гр. П., редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните, на база приобщените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са Ревизионен акт № Р-16001616008091-091-001/31.05.2017 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001617092711-003-001/05.06.2017 г., издадени от Б.С.П.на длъжност старши инспектор по приходите – възложил ревизията и Г.Д.С.на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП - гр. П., потвърдени с Решение № 494/21.08.2017 г. на Директора на Дирекция ”ОДОП” П. при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 20184,00 лв. с прилежащи лихви 1061,04 лева. Предмет на така непризнатият данъчен кредит са обстоятелства, свързани с 14 бр. фактури, издадени от „***“ ЕООД-П. с предмет на доставките „валове“, „резервни части за металорежещи машини“, „режещи инструменти“ и „тръба“. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616008091-020-001/18.11.2016 г. на П.И.Л.– Началник сектор, с обхват данък по ЗДДС за периода от 07.04.2016 г. до 31.10.2016г.. Срокът за извършване на ревизията е определен на три месеца, считано от връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 28.11.2016г. Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповеди за изменение на ЗВР с №№ Р-16001616008091-020-002/20.12.2016 г., № Р-16001616008091-020-003/12.01.2017 г. и № Р-16001616008091-020-004/27.02.2017 г. до 28.03.2017 г., като в обхвата на ревизираните задължения са включени и такива по ЗДДС за периода 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. /л. 616 и сл./.

В хода на нейното провеждане, органите по приходите са установили, че през ревизираните данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2016 г. от „В“ ЕООД са декларирани доставки с нулева ставка на основание чл.53, ал.1 вр. чл.7, ал.1 от ЗДДС, касаещ осъществен ВОД на стоки, с получател различни фирми от Гърция с валидни идентификационни номера на обща стойност 108313,87лева, от които платени 32816,74лева. От представените ЧМР е видно, че превозвач на стоките е „***“ ЕООД. Според представените от жалбоподателя документи стоките, за които се претендира, че са станали предмет на ВОД за Гърция, са закупени от „***“ ЕООД с 14 бр. фактури, издадени през м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2016 г. , по които фактури през процесните данъчни периоди е приспаднат данъчен кредит общо в размер на 20184,00 лв. Предмет на доставките са „валове“, „резервни части за металорежещи машини“, „режещи инструменти“ и „тръба“. За изясняване на тези обстоятелства в хода на ревизията са извършени две насрещни проверки на доставчика „***“ ЕООД, резултатите от които са обективирани в ПИНП № П-16001616214403-141-001/28.12.2016 г. и ПИНП № П-16001617000283-141-001/19.01.2017г.. В отговор на отправени ИПДПОЗЛ доставчикът е потвърдил издаването на процесните фактури към „В“ ЕООД, представени са заверени копия от същите, придружени със складови разписки, подписани от лицата, предали и съответно приели стоката. В дадените обяснения се посочва, че стоката се съхранява в складово помещение под наем в гр. А.-Д, ул. „**“ № **, представен е и договор за наем, сключен с „***“ ЕООД, за което дружество се посочва, че е собственост на същото лице, което е собственик и на „***“ ЕООД, т.е., Й.Х.Т., който пък се сочи да е получавал доставените им стоки и съответно осъществявал последващото им предаване при продажбата. По отношение транспорта се сочи, че е за сметка на купувача /т.е. „В“ ЕООД/. Представени са и заверени копия на фактури от предходен доставчик, както и складови разписки, а именно, издадени от  „***“ ЕООД с ЕИК **. Посочва се в обяснението, че договарянето на търговските сделки е извършвано по телефона с управителя на дружеството-жалбоподател Д.В. по ценова преценка. Плащането е извършвано както по касов, така и по банков път. Относно разплащането са представени копия на банкови извлечения от разплащателна сметка в „**“ АД в лева, копие на Свидетелство за регистрация на ЕКАФП, дневни отчети, счетоводни справки на сметки 501, 503 и ПКО. Представени са Хронология на регистър сметка 401, 501, 503, 411, 453, оборотна ведомост. Приложени са фискални бонове от регистриран ЕКАФП с инд.№ **и номер на фискалната памет ***/л. 331 и сл./.

В тази връзка е извършена насрещна проверка и на предходния доставчик „***“ ЕООД, приключила с издаването на ПИНП № П-16001617023311-141-001/09.03.2017 г., от който се установява, че в отговор на отправени ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на посочените в искането фактури, издадени от „**“ ЕООД с получател „***“ ЕООД. Представените фактури са придружени със стокови разписки, няма представени договори с клиента. Фактурите са отразени от доставчика в регистрите по ЗДДС в периода на издаването им. Представени са писмени обяснения, че стоките са съхранявани в складово помещение, находящо се в гр. А-Д, ул. „**“ № **. Дружеството не извършва производствена дейност, а осъществява търговия. Дружеството не представя договори и анекси към тях, протоколи, поръчки, калкулации, сертификати за качество, заявки, транспортни документи и др. документи, доказващи извършените доставки, както и документи, доказващи извършени разплащания между контрагентите. Няма предоставена информация за удостоверяване на наличие на кадрови ресурс, материална база – производствени, помещения, машини, складови помещения и др. Няма представени: оборотна ведомост; главна книга за периода, през който са издадени фактурите; не са представени извлечения от сметки от  гр. 30 /302, 303, 304/, по които са заприходени и изписани стоките, предмет на доставка по описаните фактури. Няма предоставена информация за предходни доставчици на стоките, предмет на посочените продажби във фактурите. Посочено е в обяснението, че ще бъдат представени по-късно, което и до настоящия момент не е сторено. При извършена проверка в информационния масив е установено, че през проверявания период в „***“ ЕООД има назначено само едно лице по трудови правоотношения - р.х.т., на длъжност – счетоводител. Дружеството фигурира в информационен масив „Риск“, считано от 01.10.2013 г. до момента на извършване на проверката. При извършена проверка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има образувано ИД № 160011178/2016 г. за наличие на изискуеми задължения в размер на 156 244,14 лв. /главници/ и лихви 12 190,18 лв. Считано от 20.02.2017 г. в Търговския регистър при Агенция по вписвания е извършено ново вписване в промяна на обстоятелствата в дейността на дружеството, а именно нов адрес на управление и адрес за кореспонденция: ***. Управител и едноличен собственик на капитала - Й.Х.Т. /л. 166 и сл./.В отговор на отправени ИПДПОЗЛ от ревизираното дружество са представени фактури за извършени транспортни услуги от „***“ ЕООД, като е посочено, че плащанията на транспорта са извършени по банков път. За изясняване на тези обстоятелства е извършена насрещна проверка на превозвача „***“ ЕООД, която е обективирана в ПИНП с №П-16001617023314-141-001/24.02.2017 г.. От същата се установява, че дружеството е издало на ревизираното лице общо 22 бр. фактури с предмет транспортни услуги, като една част от тях са с дестинация Гърция. Разплащанията по фактурите са извършени по банков път, като дружеството е приложило копия от банкови извлечения. Към фактурите са представени заверени копия на пътни листове. Транспортните услуги са извършвани с автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № **, което е собственост на дружеството, което е представило копие на регистрационния талон на превозното средство. Лицето, управляващо транспортното средство е и управител на дружеството. Представено е копие на притежаваното от него свидетелство за управление на МПС. От дружеството са представени и копия от заповедите за командировка и отчетите към тях. Към отчетите за командировки има приложени документи за извършени разходи за пътни такси, нощувки и паркинг в Република Гърция /л. 220 и сл. от делото/. При анализ на събраните доказателства и след извършени допълнителни проверки в информационните масиви на НАП и Търговския регистър, органите по приходите са приели за установено, че доставките са извършени между свързани лица. Този си извод са обосновали с установените обстоятелства, че при извършена проверка в Търговския регистър се установява, че лицето Х.С.Т. е едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД /превозвача/, а Й.Х.Т. - син на Х.С.Т., е едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД /пряк доставчик на „В“ ЕООД/ и „***“ ЕООД /предходен доставчик на „В“ ЕООД/. От друга страна представляващата и едноличен собственик на капитала на „В“ ЕООД Д.П.В.е съпруга на В.Д.В., който е брат на й.д.т. - съпруга на Й.Х.Т., едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Изискани са и писмени обяснения от управителя при насрещната проверка на „***“ ЕООД, от които е установено, че дружеството ползва склад под наем съгласно договор, сключен с „***“ ЕООД. Затова и органите по приходите са възприели, че отново са налице данни за свързаност на лицата. Като допълнителен аргумент са посочили, че счетоводното обслужване на двете дружества - „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, се извършва от едно и също лице - р.х.т., която е съпруга на Й.С.Т., който е едноличен собственик на капитала на горните дружества. Констатирано е и, че основен доставчик на стоки през ревизирания период на „В“ ЕООД е „***“ ЕООД. С доставените стоки /валове, режещи инструменти и резервни части за металорежещи машини/ впоследствие са извършени ВОД за няколко гръцки фирми. От информацията, събрана при насрещните проверки на доставчика „***“ ЕООД освен общото наименование на стоките - вал, режещ инструмент, резервни части за металорежещи машини, те приели, че не се установяват каквито и да било документи, от които надлежно да бъдат идентифицирани и индивидуализирани процесните стоки като марка, модел, сериен номер или други идентифициращи данни. Този им извод обосновали с липсата на доказателства, от които да се установява наличие на техническа документация, спецификации, гаранционни документи или каквито и да било други документи, от които да се установи по безспорен начин, че както доставчикът „***“ ЕООД, така и ревизираното дружество „В“ ЕООД са придобили определени вещи. В представения договор от 26.08.2016 г. с гръцкия контрагент „**“ приели, че не е уточнен конкретно предметът на договора, а е посочено само стока, както следва: 20 броя по 550 евро. В договорите с останалите гръцки клиенти стоките са посочени също общо – вал, режещи инструменти и резервни части за металорежещи машини. В приложените складови разписки към фактурите, издадени от „***“ ЕООД, те посочили, че се съдържа информация, идентична с тази във фактурите, като в същите са налице данни за склад на изпращач: гр. А-Д,  ул. „**“ № ** и склад на получател: гр. А-Д,  **, на който адрес на ет. 3 се намираи  седалището на ревизираното лице. От това била направена обосновката, че липсва на този адрес годен склад с капацитет да побере металорежещи инструменти.

По аналогичен начин при насрещната проверка на „***“ ЕООД, предходен доставчик, е констатирано, че са представени единствено издадените фактури към „***“ ЕООД, придружени със складови разписки, без каквито и да било други документи, индивидуализиращи и идентифициращи процесните стоки. Установено е, че  в приложените складови разписки към фактурите, издадени от „***“ ЕООД, се съдържа информация, идентична с тази във фактурите, като са налице данни за склад на изпращач и склад на получател, който е един и същ, намиращ се на адрес в гр.А-Д, ул.„**“ №36. Липсват представени документи за произхода на стоките, а именно: фактури от предходни доставчици. Не са представени документи за извършен транспорт, от които да се установи мястото, от което е натоварена стоката и по какъв начин е придвижена до складовата база на „***“ ЕООД. Не са представени документи, доказващи извършени разплащания между контрагентите. Не са представени договори и анекси към тях, протоколи, поръчки, калкулации, сертификати за качество, заявки и др. документи, доказващи извършените доставки. Прието е от ревизиращите, че липсва информация за наличие на кадрови ресурс, както и за материална база - производствени помещения, машини, складови помещения и др.. Не са представени за нуждите им оборотна ведомост, главна книга за периода, през който са издадени фактурите, както и извлечения от счетоводни сметки от гр. 30 /302, 303, 304/, по които следва да са заприходени и изписани стоките, предмет на доставка по процесните фактури. От извършените насрещни проверки и от дадените писмени обяснения от представляващия Й.Х.Т. е установено, че двете дружества /„***“ ЕООД и „***“ ЕООД/ ползват един и същ склад под наем в гр. А-Д, ул. „**“ № **. Затова органите по приходите приели, че ревизираното дружество и неговите доставчици /прекият доставчик „***“ ЕООД и неговият предходен доставчик „***“ ЕООД/ не разполагат с кадрови ресурс за извършване на дейността си. Този извод те обосновали и с доказателствата от извършена проверка в системата на НАП, при която установили, че „В“ ЕООД има назначено едно лице по трудови правоотношения на 10.10.2016 г. на длъжността склададжия, а именно Л.И.К., като „***“ ЕООД няма назначени работници по трудови правоотношения. През ревизирания период в „***“ ЕООД работи по трудови отношения едно лице - р.х.т. - съпруга на Й.С.Т.. Ревизираното дружество, както и доставчиците по веригата не са декларирали наличие на ДМА.

При преглед на фактурите, издадени от „***“ ЕООД органите по приходите са установили,  че на 13 бр. от тях като основание за издаване е посочено само транспортни услуги, мярката е брой, а не км., единичната цена на всички е 35 лв. Към същите са приложени пътни листове с маршрути: П. из града, П. – А-Д, А-Д – П. или П. из града, П. – А-Д, А-Д – из града и макар изминатите километри по пътни листове да са различни, всички фактури са на една и съща стойност – 35 лв. Не са представени товарителници. В 8 бр. фактури, издадени от „***“ ЕООД, предметът е транспортни услуги: А-Д – Кавала, А-Д – Солун, България – Гърция. Към същите са приложени пътни листове с описан маршрут. Във всички пътни листове мярката е брой, а не км., единичната  цена на всички е 150 лв., с изключение на фактурите, издадени през м.10 и м.11.2016 г., които са с единична цена 300 лв. Във всички пътни листове е вписано едно и също МПС – лек автомобил Пежо Партнер с рег. № ***. Водач на МПС е Христо Тинчев. Допълнително при проверка в системата на НАП е установено, че „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са с изразен рисков профил. На двете дружества са извършени ревизии с установени задължения за участие в схеми за измама, които задължения не са погасени. В хода на процесните ревизии са установени аналогични вериги на доставки на различни металорежещи инструменти, които са декларирани като изнесени за Гърция. С оглед на всичко установено, ревизиращите са приели, че изброените фирми са свързани помежду си в роднински връзки в управлението, контрола или капитала, а така събраните факти и обстоятелства са довели до извода, че става въпрос за привидност на доставките между трите дружества и невъзможност за незнание от тяхна страна. Същевременно ревизията е установила, че стоката е налична и със същата е декларирано последващо разпореждане от страна на ревизираното лице, т.е. продажби към контрагенти в ЕС /Гърция/. При тази хипотеза за наличен предмет на доставката ревизиращите са приели, че могат да бъдат разгледани следните възможности: посоченото като получател дружество „В“ ЕООД е създало стоката със собствен ресурс или стоката е доставена от трето лице, а не от „***“ ЕООД. Приели, че ревизираното лице няма фактически ресурс - кадрови и технически да създаде стоката, няма икономическа възможност и история, които да потвърждават такива действия. Обосновали се, че прякият доставчик „***“ ЕООД също не разполага с трудов и технически ресурс. Последващата реализация на стоките приели, че може да бъде само косвено доказателство за реалността на процесните доставки, което извели от аргумента, че не е доказано, че прекият доставчик е прехвърлил собствеността върху процесните стоки. Направили и извод, че наличието на последваща реализация на същите по вид и количества стоки не може да обоснове извод за реалност на процесните доставки, тъй като доставчикът може да ги е получил от трето лице, а наличността при ревизирания субект и последваща реализация на същата не обосновава сама по себе си факта, че същата е в резултат на доставка именно по осчетоводени фактури, които са оспорени от тях като отразяващи нереални доставки. Констатирано е от ревизиращите, че е налице необосновано завишаване на цената на стоките, което извели по сравнителен път. За да го обосноват, че възприели, че режещите инструменти, доставени от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД са с единична цена от 650 лева, а същите инструменти, доставени от „***“ ЕООД на „В“ ЕООД са с единична цена от 1020 лева, като декларирайки последващи ВОД, „В“ ЕООД не начислява ДДС, но ефективно възстановява ДДС, начислен на завишени цени. За издадените от „***“ ЕООД фактури е прието от органите по приходите, че са документи, съставени единствено и само с цел ревизираното дружество да упражни право на приспадане на данъчен кредит по тях, без да е извършена реална доставка на стоки. При тази обосновка достигнали до извода, че това са доставки, получени от трети лица и стоките са предмет на извършени вътреобщностни доставки от страна на ревизираното дружество до територията на Р Гърция, които по смисъла на закона са облагаеми с нулева ставка на данъка.От всичко това извели и аргумента си, че „В“ ЕООД е знаело, че участва в привидна доставка, която прикрива реално страната по доставката, като с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което знае или не е възможно да не знае, че не е действителният доставчик, получателят сам се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Всички констатирани при ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са довели до заключението, че няма реално извършени доставки между ревизираното лице и „***“ ЕООД чрез предходния доставчик по веригата с предмета, посочен във фактурите. Затова приели, че е налице недоказване на действия по доставянето на стоки, защото те не могат да бъдат идентифицирани като реално съществуващи от гледна точка на техния произход и прехвърляне на собствеността върху тях от „***“ ЕООД. С оглед горното, че процесните 14 бр. фактури, издадени от „***“ ЕООД не удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което по тях е начислен неправомерно данък, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя е отказано признаване право на данъчен кредит по същите в общ размер на 20184,00лева, към който са начислени и прилежащите лихви в размер на 1061,04 лева. За резултата от ревизията в  срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад №Р-16001616008091-092-001/04.04.2017 г., връчен на 05.04.2017 г., срещу който задълженото лице е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, удължен с връчено Уведомление № Р-16001616008091-РУС-001/18.04.2017 г. на орган по приходите. След обсъждане на наведените доводи срещу констатациите в РД, намирайки ги за неоснователни, органите по приходите са издали оспорения в настоящото производство РА, връчен на жалбоподателя на 01.06.2017 година. На основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК и въз основа на подадена молба № Р-16001616008091-056-001/05.06.2017 г. и на извършена проверка за наличие на очевидна фактическа грешка, от Г.Д.С.на длъжност старши инспектор по приходите и Б.С.П.на длъжност старши инспектор по приходите, при ТД на НАП гр. П. е издаден РА № П-16001617092711-003-001/05.06.2017 г. за поправка на РА, връчен на ревизираното лице на 05.06.2017 г. Недоволен от резултата от ревизията, „В“ ЕООД е оспорил РА и РА за поправка по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, като с Решение № 494/21.08.2017 г. директорът на Дирекция „ОДОП" - гр. П., го е потвърдил като законосъобразен. За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посо­чил подробно и нормативната уредба, уреж­даща този вид отношения, цитирана е и практика на СЕС по идентични ка­зуси, вкл. и практика на ВАС във връзка с издадени РА на предходния доставки „***“ ЕООД. Потвърдителното решение е връчено на лично на управителката на дружеството-жалбоподател на 25.08.2017 г., както и чрез куриер на 30.08.2017 г. Недоволен от него жалбоподателят входирал чрез решаващия орган жалба пред съда с вх. № 96-00-247/01.09.2017 г., т.е. в срок.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства - екземпляр от административната преписка, постъпила с вх. № 15080/07.09.2017 година по описа на Административен съд - П., неоспорена от страните. Изяснява се и от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства: постъпилите с молба вх. вх. № 19887/20.11.2017 г. счетоводни документи – 14 бр.фактури гориво; 22 бр.пътни листове; 8 бр. заповеди и отчети за проведени задгранични командировки, ведно с направените разходи състоящи се от пътни такси, паркинг, фактури за нощувки и гориво в Гърция на фирма „***“ ЕООД, извършила транспорта по доставката на стоката и осъществения ВОД в Гърция.“ /л. 641 и сл./. Тези доказателства са оспорени от процесуалния представител на ответника. Възприема се и от приетото и неоспорено от страните заключение на проведената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, логично, методологически издържано, без да възникват съмнения в неговата правилност. С него е изяснено обстоятелството, че от представените счетоводни справки е видно, че облагаемата стойност по процесните фактури е осчетоводена по Дебита на сметка 401 -доставчици, а дължимият ДДС по сметка 4531 - ДДС покупки. Общата платената сума към доставчика „***“ ЕООД в брой и по банков път е в размер на 112904,00 лв. Процесните фактури са придружени със складови разписки, с подписи на приел и предал. Експертът посочва, че от представените счетоводни справки е видно също така, че заприходените стоки са изписани срещу сметка 702 - приходи от продажба на стоки, а от представения Дневник на сметка 304 -Стоки се вижда, че няма доставка на други стоки, освен процесните. От представените счетоводни справки, според вещото лице, е видно, че процесните фактури са отразени по съответните сметки. Установява се фактическата обстановка и от приобщените веществени доказателства: 1 бр. СД, удостоверяващ валидността на електронните подписи към момента на подписване на електронните документи в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, а именно електронен носител, съдържащ в електронен вид РА, РАПРА, РД и ЗВР.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна съвкупност, съдът обоснова следните правни изводи:

Ревизионният акт и РА за поправка са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, които са обжалвани в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло ги е потвърдил в обжалваната в настоящото производство част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. П. резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК органи на приходната администрация, поради което при него не са налице основания за прогласяване на нищожност. Горното се отнася и за РАПРА. В подкрепа на тези изводи по делото са представени Заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. на директора на ТД на НАП гр. П., ведно с Приложения № 1 и № 2 /л. 5-7/, Заповед № РД-09-22/10.01.2017 г. на директора на ТД на НАП гр. П., ведно с Приложение № 1 /л. 35-36/. От приобщените по делото доказателства се установява, също така и че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РА, РАПРА и РД са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Жалбоподателят общо навежда възражения за допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, както и неспазване на регламентираните в ДОПК основни принципи, без да конкретизира такива. При извършената от съда проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, не се констатираха нарушения на процедурата, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт и да доведат до неговата отмяна. Възраженията на жалбоподателя за нарушаване принципите, регламентирани в чл. 3 – чл. 5 от ДОПК, съдът намира за неоснователни, доколкото органът е извършил ревизията, съобразно процедурата, предвидена в ДОПК и се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред. Неоснователно жалбоподателят твърди, че са игнорирани представените от него доказателства. Същите са взети предвид от органа, но по съществото на спора е прието, че не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Ето защо съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Липсват доказателства, които да обосновават извод за нищожност на атакувания административен акт.

По материалноправната законосъобразност на РА, съдът съобрази следното:

Спорът между страните е формиран по въпроса налице ли са реално извършени доставки на стоки и оттам възникнало ли е данъчно събитие между жалбоподателя и неговия пряк доставчик „***“ ЕООД, даващи основание за издаване на фактурите, по които „В“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. За да откажат правото на данъчен кредит по процесните фактури, органите по приходите са приели, че в случая е налице липса на реална доставка на стоките, които извод се извели от обстоятелството, че те не могат да бъдат идентифицирани като реално съществуващи от гледна точка на техния произход и като основания, даващи възможност за прехвърляне на собствеността върху тях от страна на предходния доставчик „***“ ЕООД.

За изясняване на този спор, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Нормата на чл.69 от ЗДДС определя, че регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице, му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а чл. 71 от ЗДДС сочи, че лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите, посочени в т. 1 - т. 9. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, но по аргумент от противното, това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е „неправомерно“ по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.  Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Именно поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл. 68 от ЗДДС, което е свързано с изпълнение на изискванията на чл.6 ал.1 т.1 от ЗДДС относно реалното осъществяване на доставките по процесните фактури.

В настоящия случай между страните не се спори и се установява от представените доказателства, в т.ч. и приетата, неоспорена ССЕ, че процесните доставки са обективирани във фактури, отговарящи на изискванията на чл.7 от ЗСч.. Същите са коректно отразени в счетоводството както на жалбоподателя, така и на прекия му доставчик „***“ ЕООД. Следва обаче да се има предвид това, че само счетоводното отразяване на операциите не е достатъчно условие съответната доставка на стока да бъде призната за реално осъществена. Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост върху стока или друго вещно пра­во върху стока, а според чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчно­то събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Именно, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с нормите на чл. 24, чл. 183 и чл. 187 от ЗЗД, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи факта на прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, т.е., следва в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката, както и къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя. Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които навежда твърдения да е позитивно проявен юридически факт.

На тази база и след преценка на събраните доказателства органите по приходите са извели извода си, че по никакъв начин не е доказано кога и къде конкретно процесните стоки са били отделени и предадени от продавача на получателя по доставката. Този им аргумент съдът счита за напълно основателен и обоснован. На първо място според постоянната съдебна практика, изразена в Решения по Дела С-152/02, С-146/05, С-392/09 на Съда на ЕС, правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия - стоките да са били предоставени на ревизираното дружество. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване. В този смисъл е и съдебната практика, посочена в Решение на Съда на ЕС (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 и Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, касаещо преюдициално запитване, отправено от Административен съд София – град. В тях Съдът на ЕС се е произнесъл, относно правилата за тълкуване на „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Ето защо, съдът приема за правилен подходът на органите по приходите, които са пристъпили към изследване обстоятелствата във връзка с фактическото наличие на стоките у крайния получател и обследване веригата от доставки между цитираните по-горе търговци: от „***“ ЕООД, към „***“ ЕООД, и от там към „В“ ЕООД. Действително, фактът, че не се установява фактическото извършване на предходни доставки, респ. не се установява произходът на стоките, сам по себе си не е и не може да доведе до отказ от право на данъчен кредит за получателя по конкретната доставка. Това обстоятелство относно установения факт, че стоката е с неустановен произход, не означава, че същата не може да бъде престирана в отношенията по пряката доставка. Но този установен факт следва да се преценява в съвкупността от другите установени от доказателствата факти, а именно: съществуването на стоките в обективната действителност и придобиването на правото да се разпорежда с тях като собственик от данъчно задълженото лице. Съобразно цитираната практика на СЕС, фактът, че доставчикът не е доказал кадрова, материална и ресурсна обезпеченост не съставляват сами по себе си обективни данни за наличието на измамни действия, съответно за знанието или участието в тях на жалбоподателя, но и тези установени факти следва да бъдат взети в предвид в съвкупната им преценка с останалите факти, установени в хода на производството и най-вече във връзка с формиране на крайния извод относно релевантните за спора обстоятелства. В този аспект, принципно обстоятелството, че данъчната администрация не е установила как точно е придобита стоката, с какъв кадрови потенциал разполага посоченият търговец, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит, но единствено и само при положение, че се установи фактическото предаване на вещите и получаването на правото да се разпорежда с тях от страна на предходния доставчик, в частният случай „***“ ЕООД. Едва с доказването на този факт ще са изпълнени материалноправните предпоставки за възникването на правото на данъчен кредит. С оглед конкретиката на текущия казус и в контекста на изложеното от съда следва, че за да се направи позитивен извод за реалността на процесните доставки и съответно на правото на данъчен кредит, породено от тяхното осъществяване, следвало е от органите по приходите да се установи физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик; заплащането на цената и дължимия ДДС от получателя на доставчика; издаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред; последващата реализация на тези стоки. От установените факти на база коментираните по-горе доказателства, съдът приема, че не може да се установи в условията на пълно доказване именно физическото съществуване на процесните стоки и в този смисъл овластяване на получателя по доставката да се разпорежда с тях като собственик. Действително, представени са в тази връзка множество писмени доказателства – складови разписки, доказателства за извършено разплащане (макар и частично, доколкото стойността по процесните фактури е в размер на 121104 лв., а от вещото лице се твърди, че са налице доказателства за извършено плащане в размер на 112904 лв.), налице са и доказателства за счетоводното отразяване на доставките в счетоводството на жалбоподателя и в това на доставчика, включително са налични и същата група документи, във връзка с твърдените последващи доставки, осъществени чрез ВОД. Всички те обаче, в своята съвкупност обосновават единствено и само извод за едно прецизно документално оформяне на доставките на процесните стоки. Заключението на вещото лице, което се кредитира от състава на съда и не е оспорено от страните в процеса, всъщност установява единствено и само документалното оформяне и счетоводното отразяване, но не и основния спорен по делото факт за реалността на осъществените доставки. Този извод се налага при проследяване произхода на фактурираните стоки, при което липсва причинно – следствена връзка, от която да се изгради убеждение за тяхната наличност при доставчика „***“ ЕООД, за да може той да се разпореди с тях впоследствие. От една страна Й.Т./управител на „***“ ЕООД през процесния период/, заявява и представя доказателства, че процесните стоки са закупени от „***“ ЕООД, едноличен собственик на което е също Й.Т./л. 331 и сл. от делото/. При изискване от „***“ ЕООД на доказателства и писмени обяснения за механизма на продажбата им, касаещи доказателствата за разплащане, наличие на материална база, мястото на предаване на стоките, МОЛ предало и приело стоката, транспортирането й, доказателства за счетоводно отразяване, както и такива за произхода на стоката, те не са били представени. В тази връзка органът по приходите е направил законосъобразен извод, че непредставянето  на тези документи от предходния доставчик „***“ ЕООД, касаещи доказателства за предходни доставчици, от които е закупил стоки, които впоследствие е продал на друго дружество, а именно „***“ ЕООД, на което също едно и също лице е едноличен собственик, както и непредставянето на документи, доказващи наличието на разплащане, приемо-предаване на стоките, надлежното им осчетоводяване и транспортиране, обосновават  нереалност на доставките, предмет на ревизията. Обосновани са техните изводи, че „***“ ЕООД не е разполагал с процесните стоки, които да реализира в последствие на своя клиент, както и че тези стоки не са преминали във властта на „В“ ЕООД, а се касае за едно прецизно, но формално документиране, без да е налице реална доставка. Изложеното налага констатацията, че в обсъждания случай, липсват данни относно съществуването на основния елемент от фактическия състав, с проявлението на който правната норма свързва като последица наличието на доставка като проявен юридически факт. Липсват доказателства за физическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик. Единствено въз основа на съставените складови разписки, счетоводни документи, фактури, включително и доказателства за извършено частично плащане, при липсата на други конкретни данни в тази насока, в съвкупната им преценка с установените факти при „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, не е възможно да се направи извод, че „В“ ЕООД е придобил правото на разпореждане с процесните стоки и съответно ги е реализирал впоследствие. Не водят до извод в обратната насока и представените доказателства за извършено транспортиране на стоките, доколкото се установи, че те липсват физически. Впрочем, посочената в заключението на проведената ССчЕ последващата реализация на стоки, идентични с процесните, също по никакъв начин не е обоснован законосъобразен извод, а е преценка на водените счетоводни записвания. Само по себе си той не е годно обстоятелство, което да промени законосъобразния извод на органите по приходите, намерил отражение в атакувания административен акт, а именно, че стоките, предмет на спорните фактури, издадени от „***“ ЕООД, изначално са били придобити от жалбоподателя именно по тях. Следва да се посочи, че фактът на последваща реализация на процесните стоки сам по себе си винаги съставлява косвено доказателство за придобиване собствеността върху тях от страна на жалбоподателя, но не е достатъчен за формиране на категоричен извод в тази насока, без да са ангажирани каквито и да било други доказателства по изначалните /преките/ доставки. Затова съдът счита, че неговото съществуване като обективен признак, приет в заключението на проведената ССчЕ не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно действителността на разглежданите доставки именно поради обстоятелството, че представлява косвено доказателство за спорния по делото въпрос, което е изолирано с оглед другите събрани доказателства. От страна на жалбоподателят липсват представени несъмнени и категорични доказателства, че процесните фактури удостоверяват реална доставка на посочените стоки, които да опровергават направените от органите по приходите изводи. Ангажираните от него са от посочената по - горе категория на формална, но прецизна документообработка, без да опровергават несъмените изводи, направени от органите по приходите относно липса на доставки, формирани на база извършените насрещни проверки на предходните доставчици. Косвеното доказване обаче, каквото на практика е извършено от жалбоподателя чрез ангажиране на доказателства за последващата реализация на стоките, предмет на спорните фактури, е недостатъчно за главното доказване. За да се постигне то целения от него ефект, е нужна такава система от косвени доказателствени факти, които в своята съвкупност да изключи всяка възможна вероятност, в степен, че да даде възможност да се приеме, че изводите на органите по приходите са неправилни и да създаде сигурност относно основния факт на доказване, че наистина са се осъществили сделките, предмет на фактуриране. Следва да се подчертае, че по общото правило на чл. 170, ал. 2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, именно оспорващият като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените обективни предпоставки по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗДДС и чл.69 ал.1 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят е следвало още пред ревизиращите органи по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито се твърдят от него. С оглед правилото, че в тежест на жалбоподателя е да установи по несъмнен и категоричен начин реалността на всяка една от процесните доставки, което касае и начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи. Едва тогава може да бъдат налични обективните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. В случая такива категорични доказателства не са представени от него нито в хода на ревизията, нито в по-късен момент. Ето защо съдът счита, че с оглед представените доказателства не се опровергава първоначалния извод за законосъобразност на проведеното ревизионно производство и обективираните с атакуваните административни актове обстоятелства, че е налице действително прехвърляне правото на собстве­ност върху стоката – „валове“, „резервни части за мет. машини“, „режещи инструменти“ и „тръба“ от доставчика „***“ ЕООД, тъй като представените в тази връзка доказателства са абсолютно недос­та­тъчни, за да обосновават категоричен извод в тази насока. Дори, съдът намира, че твърде много са косвените доказателства, въз основа на които следва несъмнения извод за липса на доставки – свързаност на лицата, участващи като субекти в правоотношенията, липса на доказан произход на стоките, липса на индивидуализация на стоките, който факт остана също недоказан в контекста на необходимото като основание доказателствено условие, за да се стигне до възникване на правото на данъчен кредит. В посочения смисъл е и нормата на чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г./.

На следващо място, липсата на реална доставка се потвърждава и от събраните доказателства за свързаност на посочените по – горе търговци. Тя е налична най- вече от участиетото на съответните лица в управлението, контрола или капитала, като между някои от тях органите по приходите са установили роднинска или друга връзка. Независимо, че те сами по себе си не са основание да се приеме нереалност на извършените доставки, то те само потвърждават извода на органите по приходите, че е налице документообработка на доставките по процесните фактури, без да е налице действителното им предаване. Така събраните факти и обстоятелства водят до извод, че става въпрос за привидност на доставките между трите дружества и невъзможност за незнание от тяхна страна за липса на реалност на извършените доставки. По безспорен начин се установява, че посредством собствениците на капитала, прекия доставчик и предходния такъв, както и оспорващото дружество са свързани лица. Установява се на следващо място, че се касае за издаване на поредица от фактури между отделните дружество по веригата, представляващи префактуриране на отделните стоки. Впрочем, свързаност се установява и по отношение на дружеството, фактурирало транспорта на процесните стоки. Съдът намира за правилни изводите на органите по приходите, че „В“ ЕООД участва в привидна доставка и всъщност прикрива реално страната по доставката, за което безспорно управляващият и представляващ дружеството е знаел. Аргумент в тази насока е безспорно установената свързаност между дружеството-жалбоподател, прекия му доставчик и предходния такъв, вкл. и дружеството-превозвач. Ето защо, с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което е знаел или не е възможно да не е знае, че не е действителният доставчик, жалбоподателят сам се е поставил в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. В подкрепа на този извод са и последващите промени, извършени в собствеността и управленията на коментираните три дружества и прехвърляне на дяловете им на трети лица. Не следва да бъде омаловажаван фактът, че счетоводното обслужване на дружеството-жалбоподател се осъществява от Счетоводно предприятие „**“ П., което предприятие осъществява счетоводното обслужване и на „***“ ЕООД, а управителят на последното е упълномощил р.х.т. да го представлява пред всички държавни, общински, административни, съдебни и т.н. органи, да сключва договори, да придобива права, да поема задължения и др. /л. 227 от делото/. От своя страна пък р.х.т. е счетоводител както на прекия доставчик „***“ ЕООД, така и на предходния такъв „***“ ЕООД. Поради изложените съображения съдът намира, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и обоснован извод, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно, доколкото е начислен в нарушение на императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса на реално извършени доставки по смисъла по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, т.е., безспорно се установява наличието на предпоставката на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - неправомерно начислен данък.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, че настоящият случай е идентичен с този по решение от 21.06.2012 г. на Съда на ЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11. Настоящият случай касае фактури, по които данък не е дължим, защото доставчикът не е притежавал и не е доставил фактурираните стоки, а дружеството-жалбоподател като получател по тези фактури не е получил стоките. С включването на процесните фактури в дневника за покупките и приспадането на данъчен кредит по тях дружеството-жалбоподател се е опитало да реализира данъчно право, като приспадне данъчен кредит, който е бил начислен неправомерно. В този смисъл органите по приходите са се аргументирали с липсата на реални облагаеми доставки, липсата на задължителна положителна предпоставка, при наличието на която възниква задължение за доставчика за начисляване на данък и за получателя възможност да бъде реализирано надлежно правото на приспадане на данъчен кредит. Ето защо, според съда към настоящия казус не може да бъде приложено разрешението, дадено от Съда на ЕС по цитираното дело.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че в случая не се установи осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по спорните първични счетоводни документи е начислен неправомерно данък и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС следва да се откаже правото на данъчен кредит за получателя по тях. Крайният извод на настоящата инстанция е, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен, да бъде потвърден.

При този изход на делото и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 1167,35 лв. (хиляда сто шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, на основание чл.160 от ДОПК Съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В“ ЕООД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, представлявано от Д.П.В., против Ревизионен акт № Р-16001616008091-091-001/31.05.2017 г. и Ревизионен акт № П-16001617092711-003-001/05.06.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени ТД на НАП - гр. П., потвърдени с Решение № 494/21.08.2017 г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П. при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 20184,00 лв. с прилежащи лихви 1061,04 лв.

ОСЪЖДА „В“ ЕООД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. П., **, представлявано от А.А.К., да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П. при ЦУ на НАП, сумата от 1167,35 лв. (хиляда сто шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.

СЪДИЯ: