РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2223

 

13.12.2017г., гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                  Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря Марияна Георгиева.

Като разгледа докладваното АД № 2541 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

Образувано е по жалба на Д.М.И. с ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0329-000151 от 26.07.2017 г. на Началника на РУП Раковски към ОД на МВР Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, с която на основание чл. 171,т.2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Д.М.И., с ЕГН **********, е наложена санкция по чл. 171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца както и изземване на два броя табели с регистрационен номер РВ0615КР и СРМПС №008145168.

Жалбоподателката навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.

Претендира отмяната на оспорения административен акт. Не се претендират разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началника на РУП Раковски към ОД на МВР Пловдив не изразява становище по жалбата, не изпраща процесуален представител. Не се претендират разноски по делото.

 Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея и в срок / процесната заповед е връчена на 16.08.2017г, а жалбата е изпратена да ПАС чрез административния орган на 30.08.2017г. чрез Спиди-л. 9 по делото/, следователно е допустима.

Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

  В оспорената заповед липсват мотиви относно това чия собственост е ППС с рег. № РВ0615КР и  на чие име е СРМПС №008145168.

 Не е посочено какви нарушения са установени спрямо административнонаказаното лице Д.И..Не са посочени в мотивите на процесната заповед съставен АУАН и издадено Наказателно постановление и дали последното е влязло в сила. Не са изложени въобще мотиви какво е взел предвид административният орган, за да наложи процесната принудителна административна мярка. Не е посочен № на СУМПС.

 Представени са по адм. преписка АУАН №86247 от 22.07.2017г. съставен за установено нарушение на И.Г.А.; справка за нарушител/водач, за И.Г.А.и Решение №1705 от 28.10.2016г. на ПРС, постановено по АЯНД №6362 по описа на ПРС за 2016г. и Решение № 878 от 16.05.2017г., постановено по АНД № 84 по описа на ПРС за 2017г., но няма изложени мотиви в оспорената заповед, от които да става ясно във връзка с какви факти и обстоятелства са представени тези писмени доказателства.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

 Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

 Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

 Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-391/06.02.2017г на Директора на ОДМВР Пловдив, но при липса на мотиви.

 След като административният орган не се е мотивирал, то следва изводът, че са нарушени  изискванията на чл. 59 ал.1 и ал.2 от АПК. Липсата на мотиви е в нарушение на изискванията на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, което възпрепятства съдебния контрол /не е ясно кои факти и обстоятелства следва да бъдат проверени от съда/ и рефлектира върху правото на защита на адресата на акта. Освен това при издаването на оспорената заповед административният орган е нарушил изискването на чл. 26 от АПК, жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство.

 Установените нарушения, допуснати при постановяването на процесната заповед, водят до незаконосъобразност на същата и съставляват отменителни основания по смисъла на  чл.146 т.2,4 и 5 от АПК.

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав

 

Р Е Ш И :

 

   ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0329-000151 от 26.07.2017 г. на Началника на РУП Раковски към ОД на МВР Пловдив.

   Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

 

 

Административен съдия: /П/