РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

№ 791

 

град Пловдив, 12 април  2018  год.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на    шестнадесети март  през две хиляди и осемнадесета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 2571  по описа за 2017 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на „***“АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор А. К. - Т., срещу  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0281-000563 по чл.171, т.2а от ЗДвП.

         Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган и при СПН, с неправилно определен адресат и липса на посочени мотиви касателно определянето на срока, за който е наложена процесната ПАМ.

 

 

         В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

         Претендират се разноски.

         Ответникът по жалбата – Началник РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово,  не се представлява по делото.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 09.09.2017 г., а самата жалба е подадена на 12.09.2017 г./  и при наличието на правен интерес /Определение № 665 от 17.01.2018 г. по адм.дело № 14645/2017 г. на ВАС/, а по същество за  основателна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

         Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка17-0281-000563 по чл.171 т.2а от ЗДвП от 17.07.2017 г., издадена от Началник РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, надлежно упълномощен със заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни.

         За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че водачът на товарен автомобил ф. тр. № *** Д.Г.Ш.не притежава СУМПС и е неправоспособен и А.Г. К. - Т. е наложена процесната ПАМ в качеството ѝ на лице, допуснало управлението на ППС от неправоспособен водач, като в мотивната част на заповедта е посочена, че тя е  управител на фирма „***“АД.

         Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Със  заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. /л.32/ министърът на вътрешните работи определя кои структури да осъществяват контрол по ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма правомощието да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи определя службите за контрол на движението по пътищата, но той нито има правомощието да определи длъжностните лица, които да издават заповеди за прилагане на принудителните мерки, нито има правомощието да им делегира тази компетентност, защото той самият не я притежава.

Заповедта, която делегира компетентност на издалия оспорената заповед орган, е заповед №317з-391 от 06.02.2017 г. Същата е издадена въз основа на заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. /л.28 и сл. и л.31/.  Безспорно е, че със заповед №8121з-1524 министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП. Редът и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, извършван чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия се урежда с Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г.).

         С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив, оправомощава Началник РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. В този смисъл е константната практика на ВАС напр. Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208/2017 на Върховния административен съд.

         Предвид посоченото се явява неоснователно оплакването по жалбата за издаване на заповедта от некомпетентен орган.

         Основателни са обаче останалите възражения по жалбата за насочването на ПАМ към ненадлежен адресат и за липсата на изложени мотиви, довели до определянето на максималния предвиден по закон срок на продължителност на процесната ПАМ.

         Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т. е. субектът по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на ППС - в случая търговското дружество „***“АД / в този смисъл Решение № 2810 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 832/2018 г./. Адресат на ПАМ може да бъде само собственикът на ППС, а не управителят на дружеството още повече, че в конкретния случай не е посочено някакво качество /напр.управител на дружеството/ на лицето, на което е наложена ПАМ – в разпоредителната част на заповедта А.Г. К. - Т. е посочена с трети си имена и ЕГН като ФЛ. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта, с която мярката е наложена, т. к. негативните й последици касаят различно от собственика лице - Решение № 2810 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 832/2018 г.

Заповедта следва да бъде отменена и поради непосочване на мотиви, поради които е определен максималният срок, предвиден в закона, който максимален срок е посочен в  конкретния случай.

Срокът, за който се налага  ПАМ,  подлежи на самостоятелна, отделна  преценка от страна на АО, която преценка следва да бъде обоснована посредством излагане на мотиви каквито в настоящия случай няма. Защо е наложена ПАМ в максималния размер не е посочено в процесната заповед, а съдът не може да извлича и излага заместващи преценката на АО мотиви. Поради тази причина, съдът намира, че при налагане на процесната ПАМ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по отношение продължителността на срока, за който е наложена мярката. Съгласно т.2а на чл.171 от ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на ППС, е от 6 до 12 месеца. В тежест на АО е да установи всички фактически основания, породили както необходимостта от налагане на ПАМ, така и  нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че посредством нея да се постига целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АО съобразно преследваната от закона цел. Действително, при упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган е в условията на обвързана компетентност, но това не означава, че не следва да се сочат мотиви относно  срока, за който се прилага принудителната административна мярка, каквото в настоящия случай не е сторено.

Разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП установява срок до една година за налагане на тази мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максималния срок, установен в закона за налагане на тази мярка и като не е направил това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

 

         При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които са своевременно претендирани и доказани /договор на л.44/ и същите следва да му бъдат присъдени в търсения размер, а именно 650 лева, равняващи се на изплатеното адвокатско възнаграждение и внесена ДТ.

        

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка17-0281-000563 по чл.171 т.2а от ЗДвП от 17.07.2017 г., издадена от Началник РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово.

        

         ОСЪЖДА РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, да заплати на „***“АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор А. К. - Т., разноски по делото в размер на 650 лева.

 

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в  14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                             

                                                                  

          Председател: