Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 174

 

гр. Пловдив, 29 януари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2651 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

         Образувано е по жалба на ЕТ“ ***-ИЧ-И.Г.“, ЕИК ** против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616008408-091-001 от 14.06.2017г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 508 от 31.08.2017г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 8855,11 лв. и е начислена лихва в размер на 5730,47лв. и допълнително установен данък по ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 1095,66лв. и лихва- 571,37лв.

В жалбата се излагат доводи, че РА е незаконосъобразен. Твърди, се че това е така, понеже не са изследвани всички факти и не е извършена обстойна проверка на прекия доставчик «***» ЕООД. На следващо място били налице достатъчно доказателства за изпълнение на доставката на дялан камък и влагането му в собствения на търговеца обект- хотел-ресторант в гр.Раковски, ул. „Родопи“ № 35, а евентуални  проблеми при доставчика не бива са се отрази върху претенцията за данъчен кредит. Все в тази връзка се релевират и обстоятелствата, че процесните доставки са надлежно осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя, налице са плащания по тях. Частта на РА, с която е отказано право на данъчен кредит за закупен автомобил и получени във връзка с това доставки се атакува с доводи, че липсата на пътни листи не е основание да се приеме, че МПС не се ползва за икономическата дейност на предприятието. Поддържа се становище, че автомобилът е ползван за нуждите на предприятието, защото с него е извършвано зареждане на хотел-ресторанта. В частта по установяванията по чл. 48 от ЗДДФЛ се сочи, че са налице изискванията на чл.33, ал. 1 от ЗКПО. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в приложената по делото писмена защита. Претендира се отмяна на РА и присъждане на разноски.  

         Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител по пълномощие взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Приложена е и писмена защита.   

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616008408-020-001/01.12.2016г. на компетентния за това орган–на­чал­ник сектор при ТД на НАП – Пловдив.  Обра­зуваното ревизионно производство е насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 01.12.2010г.–31.12.2011г. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2010г.-31.12.2011г. Срокът на ревизията е бил продължен със ЗВР № 16001616008408-020-002 от 01.03.2017г. и ЗВР № 16001616008408-020-003 от 05.04.2017г. 

 В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите № Р-16001616008408-092-001/16.05.2017г. Срещу него било депозирано Възражение вх. № 70-00-6269/02.06.2017г. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК, определените за това компетентни органи издали и процесния Ревизионен акт № Р-16001616008408-091-001 от 14.06.2017г.  

 С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, както и компакт диск, от която е видно, че цитираните по горе заповеди и актове са издадени от надлежно овластени за това органи по приходите. 

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл. 155 ал.1 ДОПК е издадено решение № 508/31.08.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив, с което е потвърден ревизионният акт. Така постановеният от контролния орган в структурата на НАП резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална допустимост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:

      Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 21.08.2008 г.

Извършената ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 31.12.2011 г., през които е установено, че търговецът е извършвал следните дейности: ресторантьорство, хотелиерство и отдаване под наем на недвижими имоти, в собствен обект – мотел - ресторант, находящ се в  **, придобит по НА № 35/19.03.1997 г.

 С РА е отказан данъчен кредит в общ размер 8 855,11 лв. на основание чл. 70, ал. 5  от ЗДДС по фактури, издадени от  „*** 2010“ ЕООД, с предмет на доставката дялан камък  и 4 653,01 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури с предмет на доставката покупка и експлоатация на автомобил Хюндай, модел I30U, гумени стелки, гуми, филтър маслен, масло, смяна на масло и филтър на двигател, баланс гуми и др. 

       Ревизиращите са установили, че през м.01.2011 г. е упражнено право на данъчен кредит в общ размер на 4 202,10 лв. по фактури № 2332/04.01.2011 г., № 2339/10.01.2011 г. и № 2343/14.01.2011 г., издадени от „*** 2010“ ЕООД с ЕИК ***. Предметът на доставките е дялан камък. Разплащането е в брой, съгласно представени касови бонове с данни за индивидуален номер на ФУ DY237099 и ФП 36328510 , който ЕКАФП не е регистриран в регистрите на НАП.

     Органите по приходите са извършили насрещна проверка на прекия доставчик „*** 2010“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-16001617018887-141-001/08.03.2017 г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, от дружеството не били представени документи.

  При проверка в регистрите на НАП е установено, че „*** 2010“ ЕООД  е включило в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за  съответния данъчен период изследваните фактури с получател ЕТ „ ***-ИЧ-И.Г.“. Поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС дружеството е дерегистрирано на 05.07.2011 г.  по инициатива на данъчен орган.

   Органът по приходите е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП, в резултат на която е установил, че „*** 2010“ ЕООД няма регистриран в НАП ЕКАФП с данни за индивидуален номер на ФУ DY237099 и ФП 36328510. За периода от 01.01.2011 г. до 31.01.2011 г., когато са издавани фактурите към ЕТ „ ***-ИЧ-И.Г.“, в дружеството е имало назначени на трудов договор общо 14 лица на длъжности сервитьор, барман, готвач, чистач, началник склад, продавач - консултант и работник поддръжка, като всички трудови договори са прекратени на 04.01.2011 г. Декларираната  икономическа дейност е ресторанти и заведения за бързо хранене. По данни от справката за превозните средства /Данни на КАТ/ дружеството няма регистрирани собствени МПС. За 2011 г. „*** 2010“ ЕООД не било подавало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и не е декларирало приходи от продажба на стоки/материали.

   Предвид наличието на така установените обстоятелства и факти, касаещи коментирания доставчик, органът по приходите е изготвил и връчил на И.Ч.Г. с ЕТ „ ***-ИЧ-И.Г.“ ИПДПОЗЛ, с което на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, както и чл. 56, ал. 1 от ДОПК е изискано представянето на конкретни документи и обяснения относно прехвърляне на собствеността и транспортиране на фактурираните от „*** 2010“ ЕООД количества дялан камък, както и за какви последващи облагаеми доставки е ползван дялания камък. В отговор от страна на ревизираното лице са представени документи, включващи копия на издадените от „*** 2010“ ЕООД 3 бр. фактури с приложени касови бонове, както и извлечение от счетоводна сметка 219 „Разходи за придобиване на дълготрайни активи“, по дебита на която са осчетоводени разходи за фактурите. Представени са писмени обяснения от И.Ч.Г., съгласно които по обследваните фактури са закупени материали /дялан камък/, вложени в частичен ремонт на собствения обект – мотел - ресторант, находящ се в  **. Транспортирането на материалите е с превоз на доставчика, а И.Г. ги е приел и е извършил товароразтоварните работи.

  Ревизиращите приели, че липсват документи, удостоверяващи транспортиране на закупените количества дялан камък – пътни листове, товарителници, фактури за нает транспорт, от обект на „*** 2010“ ЕООД до обект на ЕТ „ ***-ИЧ-И.Г.“: мотел – ресторант в гр. Раковски, както и документи за  приемане на количествата дялан камък - разписки, приемо-предавателни протоколи и др. Поради това е счетено, че фактурите не документират реално осъществена доставка на стока /дялан камък/ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като прекият доставчик не е доказал наличие на материален и кадрови ресурс, необходим за прехвърляне собствеността върху стоката /дялан камък/. На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 202,10 лв. по 3 бр. фактури- № 2332/04.01.2011 г., № 2339/10.01.2011 г. и № 2343/14.01.2011 г., издадени от „*** 2010“ ЕООД.

         С обжалвания РА е отказан данъчен кредит в размер на 4 653,01 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС формиран от покупка и експлоатация на автомобил Хюндай, модел I30U по 4 бр. фактури, издадени от „Хюндай лизинг“ ЕАД, и 2 бр. фактури с предмет авто гума, тежести за баланс,гумени стелки комплект, баланс гуми, масло, филтър, смяна на масло и филтър, издадени от „ ***“ ЕООД. Автомобилът е бил придобит по договор от 15.12.2010 г.  за финансов лизинг с клауза за придобиване, със срок 60 месеца, сключен с „Хюндай лизинг“ ЕАД с  ЕИК ***. Автомобилът е товарен с 4+1 места.

         В хода на ревизията от И.Ч.Г. е изискано да представи документи, свързани с регистрация, експлоатацията и домуването на автомобила. В отговор с вх. № 94-00-2328/23.02.2017 г. е изяснено, че автомобилът е лизингов и няма свидетелство за регистрация, поради което е приожено копие от договор за финансов лизинг № 10954/15.12.2010г.  Автомобилът, собственост на фирмата,  домува на адрес в   ***и се управлява от И.Ч.Г..  Нямало издадена заповед от кой да бъде управлявано МПС и къде да домува. С автомобила се зарежда стока и се обслужва мотел-ресторантът. Посочено е, че И.Ч.Г. не притежава други автомобили и, че фирмата работи само летния период, на открито, събота и неделя.  С обяснение вх. № 94-00-3919/18.04.2017г. е изяснено, че не е водено и не е представяно в счетоводството на ЕТ пътни листи или пътни книжки. Заявено е, че автомобилът не се използва за лични нужди.

         Ревизиращите са приели, че тт ревизираното лице не са били ангажирани никакви доказателства за начина, по който е използван автомобилът за икономическата дейност на ЕТ „ ***-ИЧ-И.Г.“ и за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Предвид констатираното, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за данъчни периоди м.12.2010 г. и м.03.2011 г. с РА е отказан данъчен кредит в общ размер 4 653,01 лв.

Ревизията за установяване задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ обхваща периода 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. Прието е, че И.Г. по смисъла  на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни/календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че за ревизираните периоди лицето е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ със следните данни: годишна данъчна основа за доходи за 2010 г. от стопанска дейност приложение № 2  данъчна загуба - 4 181,44 лв.; за 2011 г. от стопанска дейност приложение № 2 - данъчна печалба - 4 524,76 лв. Пренесена е данъчна загуба от 2008 г. в размер на 1 938,74 лв., от 2009 г. в размер на 9 002,23 лв. и от 2010 г. в размер на 4 181,44 лв. При ревизията за 2010 г. се установява данъчна загуба в размер на 1 644,36 лева, която следва да бъде пренесена за 2011 г.

С РА органите по приходите са извършили корекция на декларирания данъчен финансов резултат за 2010 г. и 2011 г. със следните суми:

2010 г.

- Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона и на това основание, във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗКПО, не се признават разходи за платен самолетен билет в размер на 1 280,00 лв., осчетоводени по дебита на сметка 609 – други разходи.

- Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността и на това основание при ревизията не се признават разходи в размер на 1 020,58 лв., свързани с покупката и експлоатацията на автомобил Хюндай модел I30U /по описани подробно в табличен вид фактури/.

 - През 2010 г. е заведен в ЕТ актив – холов ъгъл по дебита на сметка 206 – офис обзавеждане с данъчна амортизируема стойност 1 290,00 лева, в данъчния амортизационен план са начислени данъчни амортизации в размер на 430,00 лева при годишна данъчна амортизационна норма 33.33 %. За този вид активи годишна данъчна амортизационна норма е 15 %. Полагащите се годишни данъчни амортизации за холов ъгъл за 2010 г. са в размер на 193,50 лв. В резултат на установеното при ревизията, годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от ЗКПО са в размер на 5 604,02 лева /5 840,52 лева, начислени от ревизираното лице – 236,50 лева, установени в повече начислени амортизации/ и с тази сума счетоводния финансов резултат за 2010 г. е коригиран на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.

   2011 г.

- Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността и на това основание при ревизията не се признават разходи в размер на 99,43 лв. по ф-ра № 11673/15.02.2011 г., издадена от „ ***“ ЕООД с ЕИК 160070171 за покупка на масло мобил, филтър маслен, смяна масло и филтър на двигател за експлоатация на автомобил Хюндай.

 - Според органите по приходите данъчният амортизационен план на едноличния търговец е изготвен, без да се спазят изискванията на чл. 50 и чл. 52 от ЗКПО, тъй като в него е включен актив - автомобил Хюндай, който не отговаря на счетоводните изисквания за амортизируем актив, респективно и за данъчен дълготраен актив. След като активът не се използва за осъществяваната дейност, то при определяне на данъчния финансов резултат не следва да се признаят данъчни амортизации за този актив в размер на 4 430,00 лв. и с тази сума не следва да се намалява счетоводния финансов резултат за 2011 г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.

За заведения актив – холов ъгъл в данъчния амортизационен план са начислени данъчни амортизации в размер на 430,00 лв. при годишна данъчна амортизационна норма 33.33 %. При полагащите се 15 % годишните данъчни амортизации за холов ъгъл за 2011 г. са в размер на 193,50 лв. или с 236,50 лева по – малко от начислените от ревизираното лице.

В резултат на така установеното при ревизията, годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава десета от ЗКПО са определени в размер на 5 604,06 лв. /разлика между 10 270,56 лв., начислени от ревизираното лице и 4 430,00 лв.,  236,50 лв., установени в повече, начислени амортизации/ и с тази сума счетоводния финансов резултат за 2011 г. е коригиран на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.

Жалбоподателят възразява само в частта относно увеличението на финансовия резултат с извършени разходи за закупуване на самолетни билети и разходи за покупка, експлоатация и амортизация на автомобил Хюндай модел I30U.

В провелото се съдебно заседание на 10.01.2018г. бяха разпитани в качеството им на свидетели лицата Г.Б.К.и Красимир Кирилов Шишков. Св.К.заяви, че познава жалбоподателя  и е работил при него от 2010г. до 2012г. в заведението. През годините 2011г.-2012г. обслужвал  обекта с автомобил Хюндай като превозвал строителни материали за обекта, а след това и за зареждане на ресторанта. Друга кола не е имал.

Св. Шишков познава И.Г. от работата си при него през 2009г., 2010г. и 2012г. Строил е къщата му и на заведението, когато е правен ремонт. Полагал е далян камък по стените и пода през 2010г.-2011г. Спомня си, че камъкът бил доставен с камион на фирмата, която го продала.    

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик „*** 2010“ ЕООД, който е издал процесните фактури, отразени в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани, с установените липси на материална и кадрова обезпеченост на дружеството, изпълнило и фактурирало на ЕТ“ *** –ИЧ-И.Г.“ спорните доставки на дялан камък. Според легалното определение на чл. 6 от ЗДДС „Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката“, а според чл. 25 ал.1 от с.з., данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Непредставяне от предходният доставчик „*** 2010“ ЕООД на изисканите му документи и писмени обяснения след връчено по реда на чл.32 ДОПК искане не води до извод, като формирания от ревизиращите. В тази връзка следва да се добави, че ненамирането на адреса за кореспонденция, съответно непредставянето на изискани по реда на ДОПК документи от доставчика на ревизираното лице, не е възведено като основание за отказ на данъчен кредит по ЗДДС, т.е. констатирането само на това обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за липса на извършена доставка. Все в тази насока следва да се отбележи, че органите по приходите не са освободени от задължението си да подкрепят фактическите си и правни изводи с надлежно събрани по реда на ДОПК доказателствени средства (арг. чл.170 ал.1 АПК вр. § 2 ДР ДОПК). Всички тези факти и обстоятелства е следвало да се преценят и с оглед редовността на заведената от жалбоподателя счетоводна отчетност и едва тогава да се формира крайният извод относно „реалността” на спорните доставки.

При обсъждане на въпроса следва да се подчертае, че е недопусти­мо от получателя по една облагаема доставка да се изисква предс­тавяне на доказа­телства за материално-техническата и кадрова обез­печеност на доставчика, при което следва да се приеме, че „*** 2010“ ЕООД е разполагал с фактурираните количества „дялан камък“.

От значение в случая, че е налице редовно издадена и осчето­во­дена фактура, материалите по която са използвани в дейността на търговеца-жалбоподател, наличието на извършени плащания по тях, както и това, че се касае за стоки, превозът на които не изиск­ва специализирана техника и е нормално за стокооборота да се извършва от наети, в т.ч. и по гражданскоправни отношения лица, съответно и с наети МПС или лични на доставчика. Свидетелят Кр.Шишков в показанията си заявява, че ясно си спомня, че камъкът е пристигал до гр.Раковски и обекта на Г. с камион на доставчика.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012 г. по съеди­нени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на Европейския съюз при иден­тична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорич­но, че:

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъч­ният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са из­вър­шили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Дирек­тива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не до­пускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказ­ва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадъл­женото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качест­вото на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на Съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно неза­бавно по отношение на целия данък, начислен по получени достав­ки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължи­мия и платен ДДС в ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдеб­ната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните из­мами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позова­ват на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр.  I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображе­ния „нацио­нал­ните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, точ­ка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обек­тивно е осъществена /така на­лич­на е фактура, същата съдържа дан­ните, изисквани от Директива 2006/112/, по­ра­ди което „са изпълне­ни предвидените в тази директива проце­суал­ни и материалноправ­ни условия за възникването и упражняването на правото на приспа­да­не“, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършило неправомер­ни действия, като например представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадъл­женото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчноза­дъл­же­ното лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата.

Категорично също така е прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не „допуска данъч­но­задължено лице - което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, точки 45, 46 и 60)“, както и че „установяването на ре­жим на обектив­на отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че „отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точ­ка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчно­задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната адми­нист­ра­ция. Т.е. следва се изводът, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в „данъчна измама” в обсъждания по-горе смисъл от реви­зи­рания субект, а и не се установи нали­чието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от прекия или предходните нему доставчици.

Трайно неприемлив се явява и използваният от приходната администра­ция подход, изразен и в практиката, жалбоподателят да доказва т.нар. „кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транс­портът на стоките и прочие, за да му признае правото на да­нъчен кредит, а по този начин всъщност сочената администрация е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задълже­ния за контрол върху данъчнозадъл­жените лица.

При това положение на нещата и съобразно цитираната задъл­жи­телна практика на Съда на Европейския съюз е необосно­ва­но да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е направено с процесния РА, в частта по доставките от „*** 2010“ ЕООД.

Същественото в случая е наличието на редовно издадени и отразени от жалбоподателя и доставчика фактури, липсата на данни и твърдение за данъчна измама, още по-малко за такава, в която участва и жалбоподателят, налични са доказателства за пос­лед­ваща реализация на стоката по процесната фактура в дейността на жалбоподателя.

Така формираният извод се подкрепя и от изслушаните свидетелски показания на Красимир Шишков, лице, реално извършило влагането на камъка в дейността на едноличния търговец на И.Г., които съществено допълват цялостната картина и подпомагат формиране на решава­щи­те изводи досежно установяване на пряко релевантните факти с правно значение във връзка с претендираното право на приспадане на ДДС по спорната доставка.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че фак­­­­­­турите № 2332/04.01.2011г.,  № 2339/10.01.2011г. и  № 2343/14.01.2011г., издадени от „*** 2010“ ЕООД удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно документи­ра­на с първични сче­то­во­д­ни до­ку­менти и осчетоводена на база същите, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и която фор­мира данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 ЗДДС, поради което и така постановеният отказ следва да бъда отменен.

         През данъчен период м.12.2010г. и м.03.2011г. търговецът  упражнява право на приспадане на данъчен кредит  по ф-ра № 37943/15.12.2010г. с предмет лек автомобил Хюндай I30U, с места 4+1, издадена от „Хюндай лизинг“ ЕАД с ДДС 4430лв., ф-ра № 37944/15.12.2010г. с предмет такса лизингово обслужване и ДДС 66,45лв., ф-ра № 37945/15.12.2010г. с предмет маркировка с ДДС 16,67лв и ф-ра № 37947/15.12.2010г. с предмет -други и ДДС 25лв. ф-ра № 11298/20.12.2010г., издадена от „ ***“ ЕООД с предмет авто гума 185/65R15, тежести за баланс, стелки гумени к-т, Д/М баланс гуми с ДДС 95лв. и ф-ра № 11673/15.02.2011г. , издадена от „ ***“ ЕООД с предмет масло мобил, филтър маслен, смяна масло и филтър на двигател с ДДС 19,89лв . Съгласно писмено обяснение на търговеца с този автомобил се извършва зареждане на соки за мотел-ресторанта превоз, не са издавани пътни листи или пътни книжки. Автомобилът не се ползвал за лични нужди. 

Органите по приходите приемат, че автомобилът се използва за дейност, различна от икономическата дейност на търговеца, поради което не е налице предпоставката по чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС за упражняване на право на данъчен кредит, както по отношение на ДДС при закупуването на МПС, така и за резервни части и гуми.

Съдът намира, че наличието на издаден АПВ/л.130/, обхващащ част от процесните периоди, не води до нищожност на процесния ревизионен акт, тъй като и АПВ и ЗВР, с която започва ревизионното производство са издадени след влизане в сила на промяната в чл. 129, ал. 3 от ДОПК.  Съгласно константната практика на ВАС, издадените след влизане в сила на посочената разпоредба АПВ могат валидно да бъдат изменяни с извършването на ревизия по общия ред, без да е необходимо доказването на предпоставките по чл. 133, ал. 2 от ДОПК  за изменения на задължения за данъци и възлагането на ревизионното производство от териториалния директор.

В тази част на РА са налице два вида доставки - покупка на автомобил и покупка на консумативи за него, както и ремонт на автомобила. Преценката за наличието на право на данъчен кредит следва да бъде извършена поотделно за всеки вид доставка.

По отношение непризнатото право на данъчен кредит за закупуване на автомобил, съдът намира, че и в настоящото производство не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на търговецът, че автомобил Хюндай I30U през ревизирания период се използва в дейността на предприятието. Следва да се отбележи,че обяснението, че се използва в дейността - за зареждане на търговския обект оставя недоказано, въпреки и свидетелските показания в тази насока на лицето Г.К.. 

Настоящия състав намира за безспорно установено, че от закупуването до началото на ревизията автомобилът е експлоатиран, безспорно. Предвид липсата на документи, удостоверяващи изпълнени задачи, като изминати километри, посетени търговски обекти, установен разход на гориво и др., съдът намира, че автомобилът не е използван в дейността на предприятието в този период. В този смисъл правилни са изводите и мотивите на приходната администрация, че автомобилът се използва за дейност, различна от икономическата дейност на лицето и изложените в актовете на приходната администрация доводи не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед липсата на доказателства за извършването облагаеми доставки с актива, съдът намира, че  е налице основанието по чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС  за отказ на данъчен кредит и ревизионния акт в тази му част следва да бъде потвърден. 

         По отношение на фактурите за закупуване на гуми и извършени ремонти /смяна на масло и филтри/, съдът намира, че изложените по-горе мотиви са приложими. В конкретния случай се касае за получаването на стоки и услуги, свързани с актив, който през периода на получаване на същите не се използва в икономическата дейност на лицето. Съдът на Европейския съюз в Решение по дело С-515/07  приема, че не подлежи на приспадане начисленият ДДС за придобиването на стоки и услуги, включени в стопанските активи за целите на сделки, различни от облагаемите сделки на данъчно-задълженото лице. Очевидно и СЕС прави разграничение между актива и стоките и услугите, свързани с него, за стоките и услугите, свързани с този актив това право не е налице, след като активът в този период не се използва за извършване на облагаеми доставки. Предвид изложеното, съдът намира, че ревизионният акт в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 12.2010 и м.03.2011г. за покупката на автомобилни гуми, тежести за баланс, стелки гумени и баланс на гуми и масло мобил, филтър маслен и смяна на масло и филтър на двигател по фактури, издадени от „ ***“ ЕООД е постановен в съответствие със закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 Относно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт в частта досежно извършеното на основание чл. 26, т.2 ЗКПО увеличение на финансовите резултати на търговеца за процесните данъчни периоди в жалбата не се съдържат никакви конкретни оплаквания. Съгласно чл. 10, ал.5 ЗКПО счетоводен разход за международния въздушен транспорт е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. При липсата на представени бордни карти и непосочена отделно стойност на самолетните билети в издадените фактури, обосновано и в съответствие с материалния закон органът по приходите не е признал разходи за заплатен самолетен билет и със сумата е увеличил счетоводния резултат за 2010г., поради което в тази му част РА е законосъобразен.

 Правилна и законосъобразна е и констатацията в частта за непризнаване на разходи, свързани с автомобил Хюндай I30U. Съдът приема, че след като ревизираното лице не е представило доказателства за използване на автомобила в икономическата дейност на предприятието, то осчетоводяването на разходи по тези фактури е документално необосновано, поради което законосъобразно с РА разходите по тези фактури не са признати за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. РА, в тази му част е законосъобразен, тъй като е установено материалноправното основание по чл.26, т.2 от ЗКПО.

От страните е направено искане за присъждане на разноски, поради изхода на делото такива следва да бъдат присъдени. На, жалбоподателя съразмерно на уважената част от жалбата, следва ответникът да заплати 13 лв., а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер 855лв. съразмерно на отхвърлената част от жалбата.  

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-Пловдив,      I отделение, XVIII състав на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,

 

                                           Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ“ ***-ИЧ-И.Г.“, ЕИК ** Ревизионен акт № Р-16001616008408-091-001 от 14.06.2017г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 508 от 31.08.2017г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 4202,10 лв. и е начислена съответна лихва по фактури, издадени от „*** 2010“ ЕООД. 

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останала й част.

         ОСЪЖДА ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ“ ***-ИЧ-И.Г.“, ЕИК ** сумата в размер на 13 /тринадасет/ лева разноски по водене на делото съразмерно на уважената част от жалбата. 

ОСЪЖДА ЕТ“ ***-ИЧ-И.Г.“, ЕИК ** да заплати на ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 855/осемстотин петдесет и пет/ лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата.  

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/