РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2208

 

13.12.2017 г. гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                 Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря Марияна Георгиева.

Като разгледа докладваното АД №2666 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

            Образувано е по жалба на И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №239з-505 от 10.08.2017г на Началника на РУ - Асеновград към ОД на МВР Пловдив, с което на основание чл. 213, ал.5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е отнето в полза на държавата дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев /надцевка/-пушка „Фиас”, кал.12, №1926.

          Жалбоподателят намира, че атакуваната заповед е  незаконосъобразна.

          Претендира отмяната на оспорения административен акт. Не се претендират разноски по делото.

          Ответникът по жалбата – Началникът на РУ - Асеновград към ОД на МВР Пловдив не изразява становище по жалбата.

          Пловдивският административен съд, в  настоящия състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, което се установи от датата на връчване на административния акт-24.08.2017г. и датата на депозиране на жалбата-29.08.2017г., подадена е от имаща право и интерес от обжалването страна.

          Разгледана по същество  същата е основателна.

          За да се произнесе по същество, прие за установено следното:

           Срещу И.Д.И., с ЕГН **********, е образувано следствено дело №133/2015г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от Наказателния кодекс /НК/.

            На основание чл. 155 ал.1, вр. чл. 58 ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ е издадено Решение №239з-415 от 30.07.2015г. от Началника на РУ Полиция-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив, с което е отнето разрешение за носене на ловно оръжие обр. №2 № РВ103592 и разрешение за съхранение на ООБ №360, издадени от РУ-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив на И.Д.И..

            Със същото решение е наредено да се отнеме с протокол за приемане на ВВООБ, като се съхранява по реда на чл. 213 ал.3 от ЗОБВВПИ, притежаваното ловно огнестрелно оръжие - дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка  „Фиас”, кал.12, №1926 и боеприпаси за нея.

             От писмо с вх. № 17422 от 16.10.2017г. от Началника на РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив се установи, че Решение №239з-415 от 30.07.2015г не е обжалвано от И. и е влязло в сила.

             В изпълнение на Решение №239з-415 от 30.07.2015г. от Началника на РУ Полиция-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив е съставен на 04.08.2017г. Протокол за приемане ВВООБ с № 239р12375.

             В изпълнение на разпореждането на съда от 04.10.2017г. /л.17 по делото/ е представено писмо с вх. № 17422 от 16.10.2017г. от Началника на РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив. В същото се посочва, че е извършена проверка в РП-Асеновград и е установено, че срещу И.Д.И. е образувано досъдебно производство /ДП/ №122/2015г. по описа на сектор „Криминална полиция” гр. Пловдив и преписка №1190/2015г. по описа на РП –гр. Асеновград.

            На 06.02.2017г. досъдебното производство № 122/2015г. е приключило с мнение за предаване на съд.

              Не са представени изисканите от съда доказателства във връзка установяването кога точно е приключило наказателното производство.

             С оглед на установените факти, съдът формира следните правни изводи:

             Оспорената заповед е издадена от компетентнен административен орган по чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ.

             Изложени са мотиви, но относно неспазването на срока за подаване на заявление по образец за прехвърляне на собствеността на отнетото оръжие или връщане на отнетото разрешение и датата на приключване на наказателното постановление, същите са неясни до степен на липса на такива и възпрепятстват съдебната проверка, което е достатъчно основание за отмяна на процесния административен акт.

             Съдът установи, че за започналото административно производство жалбоподателят не е уведомен, което е в нарушение на изискванията на чл.26, ал.1 от АПК. Нормата от АПК задължава административният орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а съгласно чл. 34, ал.3 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като страните могат да правят писмени искания и възражения.

             В настоящия случай тези законови изисквания не са изпълнени. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, поради това, че жалбоподателят е лишен да посочи факти, релевантни за преценка, налице ли са основания за издаване на административния акт. В случай, че жалбоподателят беше уведомен за започналото производство, същият би посочил, че наказателното производство е приключило със споразумение с прокуратурата и органът би изследвал тези обстоятелства и би стигнал  евентуално до друг извод, още повече, че самият административен орган, в писмото си от 16.10.2017г /л. 26/, посочва, че срещу И. е образувано ДП №122/15г. по описа на „Криминална полиция” гр. Пловдив и преписка с №1190/15г. по описа на РП-Асеновград. Посочва, че на 06.02.2017г. досъдебното производство /ДП/ №122/15г. е приключило с мнение за предаване на съд, което означава, че наказателното производство не е приключило към дата 06.02.2017г. Впрочем в оспорения административен акт въобще не е фиксирана датата, от която да се проследи и установи срокът, в който жалбоподателят е бездействал. Досъдебното производство не е конкретизирано с номер и дата, не е представен препис от документите, въпреки изричните указания на съда, административният орган въобще не изследва приключило наказателно производство по смисъла на чл. чл.213, ал.3 от ЗОБВВПИ, а сочи само приключило досъдебно производство. Както се коментира вече, липсата на ясни мотиви възпрепятстват съдебния контрол.

           След като самият административен орган твърди, че досъдебното производство /ДП/ №122/15г. е приключило с мнение за предаване на съд, то това означава, че не е налице приключило наказателното производство по смисъла на чл.213, ал.3 от ЗОБВВПИ. Административният орган въобще не е установил кога точно е приключило наказателното производство, което се характеризира с две фази: досъдебна и съдебна такава. При това положение липсва един от елементите от фактическия състав за издаване на оспорената заповед по чл.213, ал.5 вр. ал.4, вр.ал.3 от ЗОБВВПИ.

           Процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

 Изложеното мотивира съда да отмени оспорента заповед като незаконосъобразна.

 Не са претендирани разноски от жалбоподателя и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав

Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ Заповед №239з-505 от 10.08.2017г на Началника на РУ - Асеновград към ОД на МВР Пловдив.

 Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

                                               Административен съдия: /п/