Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 743

 

гр. Пловдив, 30 март 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2696 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

М.А.Щ., с адрес: ***, представлявана от адвокат С.Х.- пълномощник, обжалва Заповед №А-1385  от 07.09.2017г. на кмета на община Асеновград, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, на наследниците на Т.Н.С., е разпоредено да премахнат незаконни строежи, представляващи: “едноетажна тухлена жилищна сграда, с дължина приблизително от 4,50м., ширина приблизително от 4,00м. и височина приблизително от 2,80м.”, “едноетажна тухлена жилищна сграда, с дължина приблизително от 3,00м., ширина приблизително от 2,00м. и височина приблизително от 2,80м.”, както и “едноетажна тухлена жилищна сграда, с дължина приблизително от 3,00м., ширина приблизително от 2,00м. и височина приблизително от 2,80м.”, изпълнени в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №00702.16.21 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Асеновград, местност ****, землище на гр. Асеновград, с начин на трайно ползване: изоставени орни земи, целият с площ от 2,880 дка, изградени от неизвестен извършител.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.  

Ответникът- кмет на община Асеновград, представляван от юрисконсулт М. М.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Заинтересуваните лица- Ш.Т.Г. и Н.Т.С., в качеството им на законни наследници на Т.Н.С., ЕГН **********, починал на 19.03.2009г., според приетото по делото удостоверение за наследници с Изх.№15-00-156 от 04.10.2017г. (лист 26), изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според приетото по делото заверено копие на фотографско заснемане (лист 13), екземпляр от оспорената заповед (листи 6-7, 9-10) е залепен на входната врата на строежа на 08.09.2017г. От своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена чрез ответника на 15.09.2017г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, в оспорената заповед е посочено, че извършителят на процесните 3 броя незаконни строежи е неизвестен, но според обясненията на свидетеля Н.А.А. (лист 50), които съдът кредитира, като дадени под страх от наказателна отговорност, “Познавам строежа повече от 30 години, става за живеене. Родителите на М. са го построили. Ние сме от един баща и от различни майки. Вече станаха 30 години, откакто са го построили. Имаше една стая, сега още една. Има и помещение, което се използва за обор, за стопански цели. Има прекарана вода. Всичко има- ток, вода, от общината е разрешено, има и табло за електромер. Досега никой не е пречил да си живее там. Дори тези, които живеят там, досега не са безпокоили никой. Беше преди улица ****. Н. и А.направиха една стая отзад. На нейното име се води строежът. Има много хора там, също като нея са и никой не ги е безпокоил. Когато се строи документи не искаха, но щом са прекарали ток и вода, значи са разрешили. Преди около 10 години беше прекарана вода, първата улица на която се прекара ток и вода беше ***. М. всичко си плаща – ток и вода”.

Предвид посоченото, настоящият състав на съда намира, че за жалбоподателката е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпоредените за премахване три броя “едноетажна тухлена жилищна сграда” представляват строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и сградите са резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпоредените за премахване строежи са от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ, тъй като същите представляват жилищни сгради с ниско застрояване (2,80м., според оспорената заповед) или по-малко от 10,00м., съгласно чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице Я.Р. (листи 54-61) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Със Заповед №А-969 от 30.06.2017г. (лист 21) на кмета на община Асеновград е определена (назначена) комисия от длъжностни лица при общината, със задача: да извърши проверка на място в кв. **** на гр. Асеновград, във връзка с установяване на незаконни строежи и строежи с нарушения по смисъла на ЗУТ.

На 04.08.2017г. длъжностни лица от работната група, назначена със Заповед №А-969 от 30.06.2017г., извършва проверка на място на жилищна сграда, изградена в поземлен имот в местност ****, землището на Асеновград.

В рамките на проверката е прието за установено, че е изпълнен строеж от неизвестен извършител. За строежа не са представени строителни книжа, в това число одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът представлява тухлена сграда, 1 етаж, с размери 450/400 и височина Н=400; 200/300; 300/200 и Н=280.

За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №14 от 04.08.2017г. (лист 8, 11), с който установеното на мястото на проверката изпълнение на строеж без строителни книжа и разрешение за строеж се квалифицира като нарушение по смисъла на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Предвид установеното нарушение, констативният акт е основание за започване на административно производство по премахването на незаконните строежи.

Изготвено е нарочно съобщение от 04.08.2017г. (лист 12), според което съобщение, на основание §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, съобщението ще бъде залепено на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася; а Констативен акт №14 от 04.08.2017г. ще бъде обявен на таблото за обявления на втори етаж в информационния център в община Асеновград.

По данни от КК и КР на гр. Асеновград, одобрени със Заповед №300-5-52 от 08.07.2004г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), обнародвана в ДВ, бр.71 от 03.08.2004г., е прието за установено, че ПИ с идентификатор №00702.16.21, местност **** е собственост на наследниците на Т.Н.С., ЕГН **********, починал на 19.03.2009г., а именно- Ш.Т.Г. и Н.Т.С.. До заинтересуваните лица в настоящето производство е изпратено писмо с Изх.№94-Ш-44 от 17.07.2017г. (лист 27) на заместник-кмета на община Асеновград, с което Г. и С. се поканват в най-кратък срок да се явяват в община Асеновград за справка. Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне (листи 28, 29), посоченото писмо е получено от заинтересуваните лица на 19.07.2017г. На 20.07.2017г. в община Асеновград постъпва уведомително писмо с Вх.№94-Ш-44/1/ (лист 30), с което Г. и С. ***, че не са давали разрешение за строителство върху ПИ с идентификатор №00702.16.21, на който двамата са наследници, и по този повод може да се предприемат съответните действия за отстраняване на незаконните строежи в имота им.

Изготвена е извадка от КК на гр. Асеновград за ПИ с идентификатор №16.21 (лист 24), както и извадка от базирана в интернет информационна система Google Earth за ПИ с идентификатор №16.23 и за ПИ с идентификатор №16.21 (лист 25), след което е издадена оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира административното производство за проведено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Според заключението на вещото лице Б.М.Г. (листи 94-99) по назначената съдебно-геодезична експертиза (СГЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, процесните три сгради са изпълнени в ПИ с идентификатор №16.18, в ПИ с идентификатор №16.22, в ПИ с идентификатор №16.23 и в ПИ с идентификатор №16.61, но не и в ПИ с идентификатор №16.21.

Посоченото обстоятелство, освен че препятства възможността за правилно установяване на релевантните по делото фактически обстоятелства, препятства и възможността за правилно определяне на кръга от заинтересуваните лица по делото, а оттам и възможността за упражняване на съдебния контрол. В тази връзка, неправилно са определени и адресатите на заповедта- наследниците на Т.Н.С. (Ш.Г. и Н.С.).

            Според чл.225а, ал.2, пр.1 от ЗУТ, заповед от вида на оспорената с издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 (от ЗУТ). Служители по смисъла на чл.223, ал.2 от ЗУТ са служителите за контрол по строителството в общината.

В случая, Констативен акт №14 от 04.08.2017г. е съставен от А.Й.К.- главен експерт в Дирекция “СБСКЕ” (строителство, благоустройство, строителен контрол и екология), от С.К..- главен специалист в Отдел “ОДТК” (организация на движението, транспорт и контрол) в Дирекция “УОАТ” (управление на общински активи и транспорт) и М.П.М.- старши юрисконсулт в Отдел “Правен”, Дирекция “Правно нормиране”. Макар по делото да няма ангажирани доказателства, че тримата съставители на Констативен акт №14 от 04.08.2017г. са именно служители за контрол по строителството в община Асеновград, доколкото между страните няма формиран спор относно това обстоятелство, то следва да се приеме за установено, че съставителите на посочения констативен акт разполагат с нужната за целта компетентност.

Пак според констативен акт №14, констатираното на мястото на проверката строителство представлява тухлена сграда, 1 етаж, с размери 450/400 и височина Н=400; 200/300; 300/200 и Н=280, а според оспорената заповед строежите са общо 3 броя. Според заключението на експерта Р. обаче, на място са изпълнени две сгради- жилищна, с размери в основите от 9,40м./7,45м. и стопанска, с размери 2,60м./3,65м.

На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.

Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.

Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.

Видно от приетите по делото скици на ПИ с идентификатор №16.18 (лист 74), на ПИ с идентификатор №16.21 (лист 76), на ПИ с идентификатор №16.22 (лист 78) и на ПИ с идентификатор №16.23 (лист 80), представляващи извадки от КК на Асеновград, одобрена със Заповед №300-5-52 от 08.07.2004г., в нито един от тези 4 имота няма заснето застрояване, съответстващо на процесните 3 (всъщност 2) сгради. Съответно, според настоящия състав на съда, следва да се приеме за установено, че процесните три (всъщност 2) сгради са изпълнени след датата на одобряване на КК на гр. Асеновград или след 08.07.2004г.

Трите (всъщност 2-те) процесни сгради са строежи от пета категория и не попадат в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.147, ал.1 от ЗУТ, позволяващи издаването на разрешение за изпълнението им без преди това да се одобрява инвестиционен проект, нито пък в някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл.151, ал.1 от ЗУТ, допускащи изпълнението на сградите без издадено разрешение за целта.

Нещо повече, сградите са изпълнени в територия с трайно предназначение на земята- земеделска, и начин на трайно ползване- изоставена орна земя, според посочените извадки от КК на град Асеновград. Като по делото не са ангажирани доказателства да е променен статута на земеделската земя, съобразно установеното от нормата на чл.9, ал.2 от ЗУТ.

Следователно, налице е хипотезата на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ и сградите са незаконни строежи.

Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г., изм. ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.), строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Предвид обстоятелството, че сградите са построени след 08.07.2004г. или след 31.03.2001г., то настоящият състав на съда намира, че хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. е неприложима по отношение на трите (всъщност двете) процесни сгради, в какъвто смисъл е и приетото по делото Становище с Изх.№09-00-650 от 05.10.2017г. (лист 42) на главния архитект на община Асеновград.

При това положение, като разпорежда премахването на строежи, които са незаконни и не са търпими, ответникът в производството постановява акта си без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Също така, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, тъй като в същата неправилно са описани разпоредените за премахване строежи, както и неправилно е посочен адресатът на заповедта.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.

Следователно, като издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на акта, както и на процесуалните правила, оспореният в настоящето производство индивидуален административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, до размера, в който са доказано направени. За разноските следва да се осъди юридическото лице, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Асеновград. Искането за присъждане на разноски в полза на община Асеновград е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №А-1385 от 07.09.2017г. на кмета на община Асеновград, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, на наследниците на Т.Н.С., е разпоредено да премахнат незаконни строежи, представляващи: “едноетажна тухлена жилищна сграда, с дължина приблизително от 4,50м., ширина приблизително от 4,00м. и височина приблизително от 2,80м.”, “едноетажна тухлена жилищна сграда, с дължина приблизително от 3,00м., ширина приблизително от 2,00м. и височина приблизително от 2,80м.”, както и “едноетажна тухлена жилищна сграда, с дължина приблизително от 3,00м., ширина приблизително от 2,00м. и височина приблизително от 2,80м.”, изпълнени в ПИ с идентификатор №00702.16.21 по КК и КР на гр. Асеновград, местност ****, землище на гр. Асеновград, с начин на трайно ползване: изоставени орни земи, целият с площ от 2,880 дка, изградени от неизвестен извършител.  

ОСЪЖДА община Асеновград да заплати на М.А.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 310,00 лева, представляваща направените по делото разноски.  

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/