Р Е Ш Е Н И Е

 

    2010

 

гр. Пловдив,  28 ноември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

 

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА  и прокурора  ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа адм. дело № 2710 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал. 1 и 2 и чл.194, ал.1, т.1, б.“а” от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на “Напоителни системи” ЕАД, ЕИК **, град София представлявано от С.Д.-Изпълнителен директор, чрез юриск. М.Д. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 50/17.08.2017 година, издаден от Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”, с който на дружеството е установена дължима такса за водовземане за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. по разрешително № 1145/28.08.2002г. Претендира се отмяна изцяло на акта, поради незаконосъобразност, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Ответникът - Директор на Басейнова дирекция - Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юриск. Н.Г., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава мотивирано заключение, с което намира жалбата за неоснователна.

Съдът намира жалбата за подадена при наличие на правен интерес и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима.

От събраните по делото  доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя е издадено Разрешително за водовземане № 1145 от 28.08.2002г., по силата на което има правото за водовземане от повърхностен воден обект- язовир „Леново“ за напояване, при параметри на разрешеното водовземане, разпределение на годишния обем, максимално допустимо експлоатационно понижение на водното ниво и размер на дължимата такса, подробно изложени в посоченото разрешително. Последното е било продължено и изменено с разрешително № 1145/04.12.2006г. с Решение № РР-1003/29.07.2010г. 

При извършена проверка по документи на 25.04.2017г., констатациите от която са изложени в Констативен протокол № ПВ2-93/25.04.2017г. било констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 2670лв; за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013т. в размер на 1511,73лв.; за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 432лв. и за периода от 01.01.2015г.п до 31.12.2015г. в размер на 657,96лв. По делото са представени декларации по чл. 194б от ЗВ от управителя на дружеството-жалбоподател за извършеното водовземане през процесните периоди. С писмо изх. № ПО-02-158/27.04.2017г. „Напоителни системи“ ЕАД са били уведомени, че следва да заплатят обща сума в размер на 5271,69лв. и лихва за забава за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г. Последвало е издаване на обжалвания административен акт, с който са определени следните публични задължения:  за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. главница в размер на 2670лв. и лихва от 01.04.2013г. до 17.08.2017г.в размер на 1189,11лв.; за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013т. главница в размер на 1511,73лв. и лихва от 01.04.2014г. до 17.08.2017г. – 519,65лв.; за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. главница в размер на 432лв. и лихва за периода от 01.04.2015г. до 17.08.2017г. – 104,60лв. и за периода от 01.01.2015г.п до 31.12.2015г. главница в размер на 657,96лв. и лихва от 01.04.2016г. до 17.08.2017г. в размер на 92,30лв. Актът е мотивиран с текстовете на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, вр.с чл.194, ал.1, т.1, б.“а“ и чл. 194, ал. 2 от с.з., връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 1, т.1, б.“а“, чл.3, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване/ДВ бр. 50/2011г./. 

От така приетото за установено съдът  достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок /актът е съобщен на 23.08.2017г., а жалбата е с изходящ номер от 05.09.2017г./, от което налага изводът, че оспорването е в рамките на изискуемия 14-дневен срок. Жалбата е от легитимирана страна - адресат на акта, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на правомощията си по чл.168 от АПК и с оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно правилата по чл. 170 от АПК, Съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, поради което е валиден. Предмет на производството е неплатено държавно вземане с публичен характер, касаещо такса за водовземане от повърхностни води по чл.194, ал. 1, т.1, б. "а" от ЗВ, установено по размер с оспорвания АУПДВ, издаден от компетентния орган - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В тази връзка съдът съобразява нормата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, съгласно която вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и процесната/ се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции. АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени фактически и правни основания за неговото издаване. Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказателства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Спазени са били и регламентираните административно-производствени правила по АПК и по специалния закон. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по съставяне на акта, за което е получил уведомление от 03.05.2017г. С него му е дадена възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за представени такива. Според чл. 195б ал.2 от Закона за водите, актът се съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В случая актът е издаден въз основа на съставен констативен протокол № ПВ2-93/25.04.2017г. за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл.194 от Закона за водите и след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията.

Оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. В тази връзка, съдът съобразява следното: Съгласно чл. 194, ал.1, т.1, б."а" от Закона за водите, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води. Таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл.117а - чл.194, ал.2 ЗВ. Съгласно чл.194а, ал.1 от ЗВ, отнетият при водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. В конкретния случай, според издаденото на жалбоподателя разрешително за водоползване от язовир "Леново" с цел напояване, на същия е разрешен годишен лимит от 5,700 млн.куб.м. Не се спори, че през поливните сезони, с краен срок на разрешителното 31.12.2016г. са реално уловени и пропуснати водни обеми  от "Напоителни системи" ЕАД 5271769 куб.м. вода от яз."Леново" с цел напояване /в този смисъл са констатациите по Констативен протокол № ПВ2-93/25.04.2017г./, при декларирани по реда на чл. 194б от ЗВ общо  312056 куб.м. вода. Това количество е установено при извършени проверки, изчислено на база измервателно устройство, за което са съставени помесечни констативни протоколи, подписани от представител на дружеството. По делото не е спорен фактът, че иззетите количества води са посочените в протоколите и че същите са отчетени с монтирано и отговарящо на изискванията измервателно устройство.  Съгласно чл.194, ал.6 от ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1-3 /между които и процесната/, начинът и реда за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Такава е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. в Д.В. бр.50/01.07.2011г., в сила за процесния период 01.01.2012г.-31.12.2015г. /отменена на 01.01.2017г./. Съгласно чл. 10, ал.1 от тази тарифа, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за напояване се определя в лева на куб.м. и е в размер на 0,001 лева за 1 куб.м. При този алгоритъм, дължимата такса се получава от произведението на единичния размер на таксата - лв./куб.м. и размера на ползвания през годината воден обем, която в случая се изчислява на 5271,69 лева /0,001 лв./куб.м. х 5 271 769 куб.м./, колкото е посочил и административният орган в акта. По делото не се спори, че дружеството не е заплащало такса по ЗВ за периода 2012г.-2015г. Съдът намира възражението на жалбоподателя за недължимост на същата за неоснователно. Без значение за определяне размера на таксата е количеството, което е достигнало до крайния потребител, респективно невъзможността иззетото количество да бъде напълно оползотворено. Разписаната регламентация изисква определянето на таксата да се извърши на базата на иззетото количество води, отчетено по показания на измервателно устройство. В случая размерът на таксата е определен по указания в закона ред и според иззетите количества, поради което като неплатена изцяло в срок, същата в неизплатената й остатък се явява дължима. Таксата се дължи ведно със законната лихва, считано от 01.04.2015г. В тази връзка съобразява следното: Съгласно чл. 15, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /отм./, таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, като началният момент, от който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение за 2012г. е 01.04.2013г.; за 2013г. е 01.04.2014г.; за 2014г. е 01.04.2015г. и за 2015г. е 01.04.2016г. / така чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания/.

Оспореният административен акт е постановен при спазване на изискуемата форма и процедура, не противоречи на материалния закон и съответства на неговата цел. Същият следва да бъде потвърден, а подадената жалба - отхвърлена като неоснователна.

При очерталия се изход на делото на ответника следва да бъде присъдено исканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Напоителни системи” ЕАД, ЕИК **, град София представлявано от С.Д.-Изпълнителен директор, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 50/17.08.2017 година, издаден от Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”.

 ОСЪЖДА “Напоителни системи” ЕАД, ЕИК ** да заплати на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева. 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/