РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

№ 627

 

гр. Пловдив, 19 март 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 2717 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.197 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.   

Образувано е по жалба на „****" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала П.Ц.М., против Решение № 392/11.09.2017 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170016-023-0002016/30.05.2017 г., издадено от П.Е. на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ****

Според ответната страна жалбата е неоснователна. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното :

Съдът намира, че жалбата до него е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което жалба е допустима.

          Жалбата е неоснователна поради следното:

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със ЗВР Р-16001617001612-020-001/21.03.2017 г. е било възложено извършването на ревизия на „****" ЕООД за определяне на задължения по Закона за данък върху добавената стойност и корпоративен данък. Ревизиращите са приели, че очакваният размер на задълженията за довнасяне е както следва: данък върху добавената стойност в размер на  2 075 414.25 лв. и прилежащата лихва към 30.05.2017 г. в размер 143 812.95 лв.; корпоративен данък в размер на 1 037 707.12 лв. и прилежащата лихва лихва към 30.05.2017 г. в размер на 71 906.47 лв.

С  Искане Р-16001617001612-039-001/30.05.2017 г. ревизиращите са изискали налагане на предварителни обезпечителни мерки до размера на очакваното задължение. Въз основа на това искане е било издадено  Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. С170016-023-0002016/30.05.2017г., от публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП - Пловдив, с което са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху наличии и постъпващи суми по банкови сметки, по депозита, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, разкрити в 4 банки, подробно описани в постановлението, за сумата от 3 328 840.92 лв.

Към датага на издаване на оспорената заповед е бил получен отговор от една банка, в който е посочено, че дружеството няма разкрити сметки.

Жалбоподателят излага следните твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение:

1.                 В хода на предходно ревизионно производство приключило  с РА № Р-16001616006422-091/22.05.2017г.  са били определени  дължимите данъчни задължения в значително по - малък размер.

2.                 В резултат на наложените обезпечителни мерки съществено се затруднява дейността на дружеството.

          Предвид горното съдът намира за установено следното:

С РА № Р-16001616006422-091/22.05.2017г.  на жалбоподателя са били определени данъчни задължения по ЗДДС за периода 14.09.2015г.-31.12.2015г  и корпоративен данък за периода 03.12.2015г. – 31.12.2015г.

РА е бил обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Пловдив, който със свое решение под № 193/18.08.2017г. е отменил РА в частта на допълнително  определеното задължение по ЗДДС за м.12.2015г. в размер на 247349лв. с прилежащата лихва в размер на 33953,52лв., както и установения корпоративен данък за 2015г. в размер на 384537,18лв. със съответната прилежаща лихва.

 Със ЗВР № Р -16001617001612-020-001/21.03.2017г. е било възложено да бъде извършена ревизия на жалбоподателя относно следните данъчни задължения: Корпоративен данък за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.; ДДС за периода 01.01.2016г. -28.02.2017г.

Видно от горното е, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. С170016-023-0002016/30.05.2017г. са наложени обезпечителни мерки за нуждите на ревизионно производство, което е самостоятелно и различно от ревизионното производство приключило с отменения РА № Р-16001616006422-091/22.05.2017г. т.е. определения размер на данъчни задължения с този РА не е относим към оспорването.

 Жалбоподателят не успя да докаже твърденията си, че дейността на дружеството е затруднена. Преценката на възможното затруднение се прави при съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличните материални активи на бъдещия длъжник. От така изложеното следва, че за да е основателно възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 121, ал.3 от ДОПК, същото би могло да бъде уважено, само ако е подкрепено с доказателства, че наложеното обезпечение спира дейността на субекта, каквито в случая не са ангажирани.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл. 229 от ДОПК жалбоподателят разполага с правната възможност да изиска от публичния  изпълнител да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по запорираните сметки суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.  

 Следва да се отбележи, че  единствената хипотеза, в която съдът може да отмени обезпечителната мярка, е тази по чл. 197, ал.3 от ДОПК, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5 от ДОПК. В настоящия случай обаче тези предпоставки не са налице, защото дружеството-жалбоподател не е представило обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От друга страна, условията на чл. 195, ал.1 от ДОПК са спазени - налице е искане от орган по приходите, извършващ ревизия, за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на предполагаеми публични задължения в размер на 3 328 840.92 лв., чието събиране би било значително затруднено, защото размерът на имуществото на дружеството е по-малък от размера на предполагаемите задължения. Именно с оглед на тази обезпечителна нужда - липса на достатъчно активи и наличие на публично задължение в значителен размер - са предприети обезпечителните мерки, като размерът на предполагаемите задължения не е предмет на установяване в настоящото съдебно производство.

Ето защо Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на наложената обезпечителна мярка.

С оглед изхода на оспорването на ответната страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500 лв.

Предвид гореизложеното  Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала П.Ц.М., против Решение № 392/11.09.2017 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.С170016-023-0002016/30.05.2017 г., издадено от П.Е. на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ****.

ОСЪЖДА ****" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала П.Ц.М., да заплати на ТД на НАП, гр. Пловдив сумата в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: