Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр. Пловдив, 18.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети състав, в открито заседание на 20,12,2017 година  в състав

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

и секретар В. К.,   като разгледа докладваното от председателя АД №2749 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:

Производството е по реда на  чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят - В.А.В. с ЕГН **********,*** обжалва Заповед за прилагане на административна мярка № 17-1030-001539/23.08.2017 г. издадена на основание  чл.171, т.2А от ЗДвП от Началник група към ОД на МВР сектор „Пътна полиция” Пловдив, с която е наложена ПАМ  изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнемане на 2 бр. рег. табели № РВ 03-45 СХ,  както и свидетелство за регистрация на МПС с № 007837654.

В жалбата, както и в оз. В. твърди,  че собствения й лек автомобил „Инфинити” с ДК ***не го е шофирала тя , а го е била предоставила на К.Й.К., с когото живее на семейни начала, на един адрес и имат дете, като в тая връзка към жалбата е приложила и удостоверение за раждане на детето и копие от личните им карти. Допълва , че още на следващия ден след съставянето на акта К.К.си подал документите и си е извадил ново СУМПС.

Ответникът - НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – гр. Пловдив редовно уведомен , не изразява становище по основателност на подадената жалба.

Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.

По допустимостта на жалбата  - видно от разписката към процесната заповед /л. 8/ същата е получена лично от жалбоподателя на 24.08.2017г., поради което предвид подаването й на 08,09.2017г. пред административния орган  в законоустановения 14-дневен срок, от лице, което има правен интерес да направи това. Предвид на това, жалбата следва да се приеме за процесуално  допустима.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1030-001539/23.08.2017 г. е издадена на основание  чл.171, т.2А от ЗДвП от Началник група към ОД на МВР сектор „Пътна полиция” Пловдив, след като е установено , че на  същата дата в гр. Пловдив К.К.. е управлявал МПС марка Инфинити с рег. № ****с изтекъл срок на СУМПС.

От приложената справка за водач от ответника / л. 26/ се установява че притежаваното към момента на проверката СУМПС от К.  е било със срок на валидност до 01,03,2017г. , а на 24,08,2017г. му е било издадено ново СУМПС със срок на валидност до 24,08,2027г.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал се приобщиха  справка за водач  К. / л. 25-31/ ,  заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОДМВР – Пловдив, както и  Решение № 2115/22.11.2017 г. по НАХД № 6300/2017 г. на ПРС, влязло в законна сила на 23.12.2017 г., от диспозитива на което се вижда, че се отменя Наказателно постановление  № 17-1030-005836/28.08.2017 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с което на К.Й.К. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Страните нямат спор по фактите, които са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на жалбоподателя, доколкото в жалбата не са направени никакви оспорвания относно установените факти.

Не се спори от страните че жалбоподателката и К. живеят на съпружески начала , че имат дете и че л.а. е бил управляван от К. с изтекъл срок на  СУМПС.

 Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, жалбоподателят не оспорва факта, че на датата на проверката К. е  управлявал  лек автомобил ,  марка Инфинити с рег. № ****, нейна собственост с изтекъл срок на СУМПС.

От приложената справка за водач от ответника / л. 26/ се установява че притежаваното към момента на проверката СУМПС от К.  е било със срок на валидност до 01,03,2017г. , а на 24,08,2017г. / след проверката/ му е било издадено ново СУМПС със срок на валидност до 24,08,2027г.

Съгласно непротиворечивата практика на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на  Заповед за прилагане на административна мярка № 17-1030-001539/23.08.2017 г. издадена на основание  чл.171, т.2А от ЗДвП от Началник група към ОД на МВР сектор „Пътна полиция” Пловдив.

Съдът обсъди мотивите изложени от ПРС в Решение № 2115/22.11.2017 г. по НАХД № 6300/2017 г. , влязло в законна сила на 23.12.2017 г. и  отменящо Наказателно постановление  № 17-1030-005836/28.08.2017 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с което на К.Й.К. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

За да отмени оспореното НП РС е приел че АНО неправилно е посочил нарушената правна норма , но необорен остава факта на  управление на МПС от К. със  СУМПС с изтекъл срок на валидност / било е валидно до 01,03,2017г./

Законодателят в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидил че  за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Валидността му следва да се преценява както за категориите за които се отнася , така и за срока му на валидност- т.е. докога то важи и е годно.

Същевременно законодателят е предвидил в чл. 171, т.2а от с.з. , че следва да се прекрати регистрацията на пътно превозно средство което се  управлява от неправоспособен водач.

За неточното изписване на нарушената правна норма ПРС е отменил описаното по-горе НП на К., но остава необорен факта че последния е управлявал лекия автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност.

Към момента на  издаване на оспорената заповед АНО правилно и законосъобразно е приложил относимата правна норма , поради което жалбата на  В. следва да се отхвърли, като неоснователна.

От страна на ответника не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски, предвид на което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.А.В. с ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на административна мярка № 17-1030-001539/23.08.2017 г. издадена на основание  чл.171, т.2А от ЗДвП от Началник група към ОД на МВР сектор „Пътна полиция” Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      Административен съдия :